Новата земя - Редакционна история

Станимир в 06:36, 20 октомври 2010

2010-10-20T06:36:45Z

Станимир в 13:00, 5 март 2009

2009-03-05T13:00:41Z

Показване на промените

Моника13: /* Новата земя */

2009-02-14T16:05:58Z

‎Новата земя

Показване на промените

Моника13: /* Новата земя */

2009-02-13T16:36:26Z

‎Новата земя

Показване на промените

Моника13: /* Новата земя */

2009-02-12T15:39:02Z

‎Новата земя

Показване на промените

Моника13: /* Новата земя */

2009-02-12T00:39:09Z

‎Новата земя

Хирон: Нова страница: ==Новата земя== „Понеже, ето, нови небеса сь^ здавам и нова земя-. „И вид*бх~ь> ново небе и нова з...

2009-02-10T04:58:30Z

Нова страница: ==Новата земя== „Понеже, ето, нови небеса сь^ здавам и нова земя-. „И вид*бх~ь> ново небе и нова з...

Показване на промените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-== Новата земя ==
+[[Неделни беседи]]
 „Понеже, ето, нови небеса създавам и нова земя.“ „И видях ново небе и нова земя.“ *)
@@ Ред 58: / Ред 66: @@
 „И ще създам нова земя и ново небе.“ Основата на новата земя и на новото небе е Любовта. Искате ли да придобиете тази Любов, наблюдавайте небето и отправяйте към Бога по една малка молитва. Каквото и да е времето вън, излизайте вечер да наблюдавате небето. Не вършете това по буква, но от любов. Погледнете към небето и отправете към Бога една малка молитва, от няколко думи само, но нека тя бъде пропита от любов. Кажете си: Господи, ние Ти благодарим за хубавия живот, Който Си ни дал. Ние Ти благодарим за този свят, който Си създал. Ние искаме да живеем по новия начин, по закона на Любовта, която си внесъл в душите ни. Нека Твоята светлина озари умовете ни, да разрешим въпросите, които седят пред вратата на нашата душа!
-Беседа от Учителя, държана на 13 февруари, 1927 год. в гр. София.
+''Беседа от Учителя, държана на 13 февруари, [[1927]] год. в гр. София.''
 ----
 *) Исайя 65:17; Откровение 21:1.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Новата земя==
-„Понеже, ето, нови небеса сь^ здавам и нова земя-. „И вид*бх~ь> ново небе и нова земя". *)
+„Понеже, ето, нови небеса създавам и нова земя". „И видях ново небе и нова земя". *)
-Исайя казва: „Понеже, ето, нови небеса съз-давам, и нова земя". В този стих Исайя говори за създаването на будещия св-бт. Иоан пък в Откровението казва: „И видЪх ново небе и нова земя". Значи, той говори за създаванею на свъ-га, като свершен факт.
+Исайя казва: „Понеже, ето, нови небеса създавам, и нова земя". В този стих Исайя говори за създаването на бъдещия свят. Йоан пък в Откровението казва: „И видях ново небе и нова земя". Значи, той говори за създаването на света, като свършен факт.
-Небето и земята са два полюса, които пред-ставляват великото в света. С тези два полюса започват всички алхимици. Яко човек не разбира великиг закони на небето и на земята, той не може да бъде алхимик. Яко ученият не разбира, какво нъчцо е небето и земята, той не може да бъде учен. Яко поетът не разбира, какво нещо е небето и земята, той не може да бъде поет. Яко художникът не разбира, какво нътца е небето и земята, той не може да бъде худож-ник. Като казваме, че чов-бк, който не разбира, какво н-бщо е небе и земя, не може да бъде нито учен, нито поет, нито художник, ние подразбиг раме, че той не може да твори. Ние взимаме ду-мигб „земя и небе" в тяхния най-висок смисълъ*.
+Небето и земята са два полюса, които представляват великото в света. С тези два полюса започват всички алхимици. Ако човек не разбира великите закони на небето и на земята, той не може да бъде алхимик. Ако ученият не разбира, какво нещо е небето и земята, той не може да бъде учен. Ако поетът не разбира, какво нещо е небето и земята, той не може да бъде поет. Яко художникът не разбира, какво нещо е небето и земята, той не може да бъде художник. Като казваме, че човек, който не разбира, какво нещо е небе и земя, не може да бъде нито учен, нито поет, нито художник, ние подразбираме, че той не може да твори. Ние взимаме думите „земя и небе" в техния най-висок смисъл.
-Много хора имат схващания, разбирания па известни въпроси като децата; тия разбирания ние наричаме д-бтински. В Библията, например, се казва: „И направи Господ човека по образ и подобие свое. Направи Господ света".. – Това е детинско разбиране. Хората могат да правят много нЪща; например, те могат да направят никоя картина, или никаква книга и т. н. Обаче, з» Бога не може да се каже, че Той прави нъчцата^.
+Много хора имат схващания, разбирания по известни въпроси като децата; тия разбирания ние наричаме детински. В Библията, например, се казва: „И направи Господ човека по образ и подобие свое. Направи Господ света".. – Това е детинско разбиране. Хората могат да правят много неща; например, те могат да направят някоя картина, или някаква книга и т. н. Обаче, за Бога не може да се каже, че Той прави нещата, както човек ги прави. Не може да се каже, че Господ е направил света, или че Господ е направил човека. Преди всичко, Божественият свят съществува вечно. Ако е въпрос за правене, могат да се направят четирите свята, които се проявяват последователно. Тези светове наричат светове на промени. В един от тези светове се проявява законът на инволюцията; а в друг пък се проявява законът на еволюцията. Трите Божествени свята – на Любовта, на Мъдростта и на Истината – съществуват вечно. Те нито се променят, нито се изменят. Световете, които се променят, се отразяват в Божествения свят. В това има голяма красота. И наистина, красиво е, когато виждаме в човека нещо възвишено и благородно! Когато слушаме музика, или когато четем някои хубави произведения, или когато гледаме една художествена картина, ние се възхищаваме, но в същност и музиката, и поезията, и изкуството не съществуват на земята. Те са отражение на Божествения свят. Само там има музика, поезия, изкуство и наука. Следователно, човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото той е във връзка с Божествения свят. Никой не може да влезе в Божествения свят по никаква привилегия. Който иска да влезе в Божествения свят, той трябва да бъде герой в пълния смисъл на думата: да бъде абсолютно съвършен, да притежава качествата на Духа. Човек, който влиза в Божествения свят, не може да говори за слабости, или че това не може да направи, онова не може да направи. Не, човек всичко може да направи, но във време и пространство. Когато някой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че в момента не може да го направи. В съвременната наука, философия, музика, поезия, изкуство има по една вътрешна слабост, която ние наричаме проказа. И те трябва да се очистят, да се освободят от тази проказа.
-*) Исайя 65:17 Откровение 21:1
+Ще приведа един пример за един прокажен, който живял във времето на Христа. Този прокажен се наричал Хазардан. Един, ден той заспал под една смоковница. Същият ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради? неразбиране на Неговото учение, излъзъл от Иерусалим и тръгнал по посока към този прокажен. Като се поуморил малко, Той седналъ» да си почине под същата смоковница, дето прс-каженият заспал, но Христос не го забълъ-зал и продължил размишленията си. В това време няколко сълзи бликнали от очит-б на Христа и паднали върху прокажения. Той усътил, че нещо капнало върху него и веднага се събудилъ* Като видъл човек до себе си, запитал го: човече, защо плачеш? Погледни на мене, какъвъ-съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача. Ти си здрав, добр облъ-чен, от нищо не страдаш, защо плачешъ> Христос веднага съблъкъл дрехит си и ги далъ-на прокажения, а сам Той облъкъл дрехит на? прокажения. Чудно нещо, си казал прок-ажениятъ*. какъв неразумен човек! Облича моит дрехи& й отива с тях между хората, да разнася прока*-зата, пък и сам да се зарази. Христос се вер-нал пак в Иерусалим, между ученицит си. Ка*-то Го видъли с такива окъсани дрехи, т си казали: ето нашият Учител пак е срещнал някои бъден и му дал дрехит си, а облЪкълъ-неговит скъсани. Веднага донесли нови дрехи* на Христа, за да хверли скъсанит. Прокажени-ят, като облъкъл дрехитъ1 на Христа, оздравъ\пъ» и могъл вече свободно да влъзе в града. Тукт> той пак срещнал Христа, но вече с нови» чисто дрехи и си казал: наверно този човгбк трябва да е някой богаташ, който раздава- свежт* дрежи!
-−
-−
-−
-−
-както яовЪк ги прави. Не може да се каже, че Господ е направил света, или че Господ е на-аяравил човека. Преди всичко, Божественият- свет съществува в4чно. Яко е въпрос за пра-аене, могат да се направят четирите света, които се проявяват последователно. Тези сватове наричаг светове на промени. В един от т-Ьзи светове се проявява законът на инволюцията; «а в друг пък се проявява законът на еволюцията. Трите Божествени света – на Любовьта, на Мъд-ростта и на Истината – съществуват вечно. Те нито се променят, нито се измЪнят. Световете, -които се променят, се отразязат в Божествения свет. В това има голяма красота. И наистина, красиво е, когато виждаме в човека нещо възвишено и благородно! Когато слушаме музика, >или когато четем некои хубави произведения, или когато гледаме една художествена картина, ние се възхищаваме, но в същност и музиката, ;и поезията, и изкуството не съществуват на земята. Те са отражение на Божествения свет. Само там има музика, поезия, изкуство и наука. Следователно, чов^к може да бъде дотолкова музикамт, поет, художник или учен, доколкото той е в връзка с Божествения свет. Никой не може да влезе в Божествения свет по никаква привилегия. Който иска да влезе в Божествения свет, той трябва да бъде герой в пълния смисъл на думата: да бъде абсолютно съ-(вершен, да притежава качествата на Духа. Чо-век, който влиза в Божествения свет, не може да говори за слабости, или че това не може да направи, онова не може да направи. Не, човек всичко може да направи, но в време и пространство. Когато някой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че в момента не може да го направи. В съвременната наука, философия, музика, поезия, изкуство има по една ^вътрешна слабост, която ние наричаме проказа*
-−
-−
-И т трябва, да се очистят, да се освобадят отъ*. тази проказа.
-−
-Ще приведа един прим^р за един про-кажен, който живъл в времето на Христа*, Този прокажен се наричал Хазардан. Един, ден той заспал под една смокозница. Същи-ят ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради? неразбиране на Неговото учение, излъзъл от Иерусалим и тръгнал по посока към този прокажен. Като се поуморил малко, Той седналъ» да си почине под същата смоковница, дето прс-каженият заспал, но Христос не го забълъ-зал и продължил размишленията си. В това време няколко сълзи бликнали от очит-б на Христа и паднали върху прокажения. Той усътил, че нещо капнало върху него и веднага се събудилъ* Като видъл човек до себе си, запитал го: човече, защо плачеш? Погледни на мене, какъвъ-съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача. Ти си здрав, добр облъ-чен, от нищо не страдаш, защо плачешъ> Христос веднага съблъкъл дрехит си и ги далъ-на прокажения, а сам Той облъкъл дрехит на? прокажения. Чудно нещо, си казал прок-ажениятъ*. какъв неразумен човек! Облича моит дрехи& й отива с тях между хората, да разнася прока*-зата, пък и сам да се зарази. Христос се вер-нал пак в Иерусалим, между ученицит си. Ка*-то Го видъли с такива окъсани дрехи, т си казали: ето нашият Учител пак е срещнал някои бъден и му дал дрехит си, а облЪкълъ-неговит скъсани. Веднага донесли нови дрехи* на Христа, за да хверли скъсанит. Прокажени-ят, като облъкъл дрехитъ1 на Христа, оздравъ\пъ» и могъл вече свободно да влъзе в града. Тукт> той пак срещнал Христа, но вече с нови» чисто дрехи и си казал: наверно този човгбк трябва да е някой богаташ, който раздава- свежт* дрежи!
@@ Ред 161: / Ред 151: @@
 БесЪда от Учителя, държана на 13 февруари, 1927 год. з гр. София,