На Бога живаго - Редакционна история

Станимир в 08:55, 25 октомври 2010

2010-10-25T08:55:53Z

Anotherseeker: /* На Бога живаго */

2010-02-17T12:20:57Z

‎На Бога живаго

Anotherseeker: /* На Бога живаго */

2010-02-17T12:18:29Z

‎На Бога живаго

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==На Бога живаго== И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго". (Матея 16:16) …

2010-02-14T15:48:18Z

Нова страница: ==На Бога живаго== И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго". (Матея 16:16) …

Показване на промените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==На Бога живаго==
+[[Неделни беседи]]
-И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго."
+[[Неделни беседи - 1929 г.]]
 (Матея 16:16)
 И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго!" Ако върху този стих говори някой евангелски проповедник, той ще раздели проповедта си на три части. Първата част на проповедта ще се отнася до думите: И отговори Симон Петър и рече. Втората част – върху думите: Ти си Христос. Третата част – върху думите: Син на Бога живаго. Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени. Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър. Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата. В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане. Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота. Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл. Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мени. Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго. Какво може да бъде тогава? Той може да бъде човек. И затова казваме, че хората са Божествени деца, изпратени на земята за изпитания. Те са изпратени като деца, с цел да не се събужда в тях съзнание за Божествения им произход и да създават нещастия на цялата вселена. При изпращането на тия деца от невидимия свят, майките и бащите им са казали, да им дадат лопати, мотики, да ги впрегнат на работа. Те трябва да работят! Всеки от вас е Симон Петър, облечен в плът и кръв. Какво е твоето произхождение, ще оставиш настрана. Ти си дошъл на физическия свят и трябва да работиш. Ако кажеш, че не искаш да живееш, това е друг въпрос. Можеш да не искаш да живееш на земята, можеш и да живееш – свободен си, но кога? Свободен си бил, преди да си слязъл на земята, но веднъж си слязъл, сега вече ще живееш и ще работиш.
@@ Ред 70: / Ред 78: @@
 Казвам: всички трябва да се готвите за този изпит, за идването на съдбата. Той е третото посвещение. Като минете този изпит, Христос ще ви запита: „За кого ме мислите да съм?" И всички, като Петра, ще отговорите: „Ти си Син на Бога живаго."
-. Беседа от Учителя, държана на 10 февруари, 1929 г. София. – Изгрев.
+''2. Беседа от Учителя, държана на 10 февруари, [[1929]] г. София. – Изгрев.''

@@ Ред 34: / Ред 34: @@
 Следователно, правата мисъл представя магическата пръчица. Който владее правата мисъл, той е маг. Достатъчно е да махне с ръката си, за да стане всичко така, както той желае. Вие гледате и се чудите, как става всичко това. И малкото дете не знае, как една кибритена клечица, запалена и поставена в сламата, произвежда цял пожар. Малка е кибритената клечица, но чудеса прави. Тя е магическата пръчица в ръцете на мага. А малкото дете е магът, който манипулира с тази малка пръчица. Като го питат, кой запали сламата, то мълчи. Като го питат, защо запали сламата, то отговаря: Вие не се нуждаете от слама, т.е. от плява. Вие се нуждаете от сено. Нека плявата гори! Тя не ви е потребна. – Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че децата си играят с кибритената клечица и запалват плявата да гори, а с нея заедно отива и плевнята. Питам: какво е придобило животното, което през всичкото време сте хранили само със слама? Всички съвременни проповеди, всички теории, всички философски системи, които внасят раздвояване в умовете и сърцата на хората, са също такава слама, която трябва да се запали, да изгори. Вие сте опитали вече тия учения и философски системи, и те са произвели върху вас такова действие, че и ребрата ви могат да се четат.
-Казвам? да се храните с слама, това подразбира най-бедните условия, при които човек е поставен. Време е вече да се откажете от тия условия, да ликвидирате със старото, което ви е довело до положение ребрата ви да се четат. Всички престъпления, всички отрицателни прояви, като злоба, омраза, съмнение, безверие, заблуждения, се дължат все на тази старовековна слама. Щом ликвидирате със старото, вие ще разберете, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и запознаете с онези хора, които обичате, и които ви обичат. Някой човек става професор. Защо? Да срещне и да се запознае в университета с някои души. Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години. По този начин ще направи връзка с тия души. Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича. Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне ония души, които обича. Това са малките дечица, които той ще учи и възпитава. Заслужава човек да бъде шивач, готвач, какъв и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които го обичат. Тези души представят неговото щастие, неговото богатство. Тези души ще бъдат най-много три. Бог се проявява на човека само чрез три души. Колко ангели дойдоха при Аврама? При Аврама дойдоха само три ангела. Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излезе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги нагости. Сега и ние сме дошли на земята да се запознаем с тези три ангела: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи. В това запознаване се крие вътрешната наука на живота. Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много рядко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува. Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи. Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи “възходящи периоди" в човешкия живот. През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие. Паралелно с този период настъпва и друг, низходящ, в който се случват големи неприятности и нещастия за човека. Който не може да използува първия, възходящия период, той ще попадне във втория, низходящия, и ще преживее ред нещастия, страдания, несполуки и т.н. Първият период наричаме „зазоряване, ден", а вторият – „залязване, нощ". За тези два периода на човешкия живот, Христос казва: „Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи."
+Казвам: да се храните със слама, това подразбира най-бедните условия, при които човек е поставен. Време е вече да се откажете от тия условия, да ликвидирате със старото, което ви е довело до положение ребрата ви да се четат. Всички престъпления, всички отрицателни прояви, като злоба, омраза, съмнение, безверие, заблуждения, се дължат все на тази старовековна слама. Щом ликвидирате със старото, вие ще разберете, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и запознаете с онези хора, които обичате, и които ви обичат. Някой човек става професор. Защо? Да срещне и да се запознае в университета с някои души. Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години. По този начин ще направи връзка с тия души. Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича. Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне ония души, които обича. Това са малките дечица, които той ще учи и възпитава. Заслужава човек да бъде шивач, готвач, какъв и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които го обичат. Тези души представят неговото щастие, неговото богатство. Тези души ще бъдат най-много три. Бог се проявява на човека само чрез три души. Колко ангели дойдоха при Аврама? При Аврама дойдоха само три ангела. Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излезе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги нагости. Сега и ние сме дошли на земята да се запознаем с тези три ангела: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи. В това запознаване се крие вътрешната наука на живота. Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много рядко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува. Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи. Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи “възходящи периоди" в човешкия живот. През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие. Паралелно с този период настъпва и друг, низходящ, в който се случват големи неприятности и нещастия за човека. Който не може да използува първия, възходящия период, той ще попадне във втория, низходящия, и ще преживее ред нещастия, страдания, несполуки и т.н. Първият период наричаме „зазоряване, ден", а вторият – „залязване, нощ". За тези два периода на човешкия живот, Христос казва: „Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи."
 Казвам: пътят, по който сте тръгнали, е прав. Вървете по него без колебание. Прав е пътят, но от вас се изисква усилие, труд и работа. От вас се изисква постоянство поне толкова, колкото едно малко момченце употребило, за да влезе в двореца на един княз. Това момче дълго време обикаляло къщата на княза, дано по някакъв начин успее да влезе вътре. Способно и даровито било това момченце. Князът бил много строг и взискателен. Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по някаква работа. Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влезе вътре. Как да влезе? Да поиска от някой препоръка, виждало му се невъзможно. Най-после то се обърнало към Бога с молба, по някакъв начин да му отвори път за двореца на княза. То започнало да изучава характера на княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода. Като ги наблюдавало момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влезе при княза. Един ден, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си. Момчето веднага взело стомничките му, затекло се към двореца, похлопало на вратата и казало: Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и строши крака си. Князът бил вътре и чул всичко, което детето разправило. Погледнал към него и видял в погледа, на лицето му нещо особено. Заедно с детето, князът излязъл на пътя да види пострадалия слуга и да се разпореди да му помогнат. От този момент детето влязло в двореца при княза. Един от слугите на княза трябвало да пострада, за да се даде възможност на способното и даровито дете да влезе в двореца.