Наследници на земята - Редакционна история

Донка в 18:42, 24 октомври 2011

2011-10-24T18:42:53Z

Ruana: /* трета секция */

2009-06-26T13:11:03Z

‎трета секция

Ruana: /* трета секция */

2009-06-26T13:10:32Z

‎трета секция

Ruana: /* втора секция */

2009-06-26T13:09:46Z

‎втора секция

Ruana: /* трета секция */

2009-06-26T13:07:33Z

‎трета секция

Ruana: /* трета секция */

2009-06-26T12:44:36Z

‎трета секция

Ruana: /* втора секция */

2009-06-26T10:12:55Z

‎втора секция

Показване на промените

Ruana: /* втора секция */

2009-06-26T09:08:33Z

‎втора секция

Ruana: /* Наследници на земята */

2009-06-26T07:48:23Z

‎Наследници на земята

Хирон: Нова страница: ==Наследници на земята== .Блажени кроткит, защото те ще наследят земята ). Понякога човек изгуб...

2009-06-24T19:34:06Z

Нова страница: ==Наследници на земята== .Блажени кроткит, защото те ще наследят земята ). Понякога човек изгуб...

Нова страница

==Наследници на земята==

.Блажени кроткит, защото те ще наследят земята ).

Понякога човек изгубва смисъла на живота и не знае причината за това. В младини той е идеалист, а на стари години става материали ст. Ако съчем постоянно клонет на дървото, корените му се развиваг чрезмерно и се забиват дълбоко в земята. Значи, когато клонет нямат условия да се развиват, за тяхна сметка се развиват корените. Същият закон има значение и за човека. Когато човек няма условия да се развива духовно, той се развива материално. Корените в него се развиват за сметка на клоните. Обаче, човек, както и дървото, трябва да се развива правилно – и корените, и клоните му трябва да растат еднакво, те. е. той трябва да се развива и материално, и духовно. Ето защо, ние се стремим към такава наука, която да осмисли живота ни. Ние се стремим към такава наука, която едновременно да усили вярата, надеждата и лю-бовьта ни.

Мнозина се запитват, какво представя човек пред вселената. Наистина, човек е

) Матея 5: 5.

111

микроскопическо слицество пред вселената, но тя представя материалната страна за него. Той трябва да я изучава. За него тя е предметно обучение. Малък е човекът, но милиарди клетки, те. е. милиарди малки същества образуват тълото му и живеят за него. Само стомахът му е образуван от десет милиона клетки. Значи, човешкият стомах е голяма фабрика, в която взимат участие десет милиона работника. Който не разбира смисъла на тяхната работа и не я оценява, казва, че храненето е проста работа. Не е проста работа. Десет милиона работника участвуват в обвда, който ти си приел. Ако плащате по един лев на работник, за един объд трябва да платите десет милиона лева. Кой може да плати десет милиона за един объд? И по една стотинка да плащате на работник, пак е много. Това е само за един объд. А колко пъти на ден яде човек? Направете изчисление, да видите, колко струва годишно работата само на стомаха. След това изчислете, колко работници има в мозъка, в дробовет и направете смътка, колко струва тяхната работа. Приложете математиката, да видите, какво нещо е човекът и колко струва на природата. Само така ще разберете, имате ли право да се сбезсърдчавате. Човек се обез-сърдчава от две положения в живота: от недоимък и от изобилие. В първия случай той купува билети, които не печелят; въ-

112

втория случай купува билети, които печелят, и той изпада в такова изобилие, което го обез-сърдчава; не знае, как да се справи с него, че да се задоволи. Който не печели, не е до-волен, търси богатство. И той може да спечели. – Как? – Или като купи всичките билети, или като разполага с големи знания, да разбира неуката за щастливите числа и да си вземе билет, който печели.

Кой човек е истински богат? Богат е онзи, на когото умът, сърцето и душата се проявяват правилно. Ще се запитате, съществува ли, наистина, душа. За мене този въпрос е разрешен. Аз виждам проявите на душата веьки момент. Тя се изявява чрез човешкото тяло. То е инстру-ментът, чрез който тя работи. Аз се раз-говарям с нея и виждам, че тя крие в себе си велика история. Тя носи големи знания в себе си, всичко помни. Само ученият признава съществуването на душата, защото всеки момент влиза в разговор с нея. Тъй щото, който пита, съществува ли Бог, съществува ли душа, има ли любов в свята, той -сам определя мястото си. Той сам се поставя в категорията на простите, или на онези, които искат да учат, или между истинските учени. За учените тези въпроси са предрешени.

Може ли човек да разреши въпросите за душата и за духа, за доброто и за злото? – Може. За онзи, който е в съгласие с Първата Причина на нещата, всичко е въз-

113

можно. И за него има невъзможни неща, но за тях той никога не мисли. Например, той никога не се запитва, може ли да събере слънцето и луната на едно място и да им ,даде едно богато угощение. Колкото е възможно земята да отиде на гости на слънцето или на луната, толкова е възможно и г да я посетят. Има хора лунни типове, но това не значи, че те идат от луната. Луната им влияе силно, и те вечер стават от леглото си, качват се по покриви; те ходят свободно, <без да падат. Това е въпрос, който няма отношение към невъзможните неща.

Някой иска да бъде богат, без да мисли за последствията, които богатството може да му създаде. Ако богатството ти създава нещастия, защо ти е то? Това богатство влиза в човешкия порядък на нищата. Какъв смисъл има да се качи човек на Монтъ-Егерест и да се задуши там? Човек не е пригоден за големи височини. За да се изкачи на този връх, той трябва да носи със себе си чист кислород, да подържа дишането си. Едно време и човекът е мислил, като рибите, че вън от водата няма живот. Но впоследствие и нвкои риби се убедиха, че извън водата може да се жи-въе и станаха птици. В бъдеще човек ще се убеди, че може да се живее и на големи височини, дето въздухът е крайно разре-ден. Както рибите използуват въздуха от «водата, така и човек един ден ще извади

е

114

от въздуха онази материя, която е необхо-дима за дишането. Тялото на бъдещия чо-вък ще бъде по-фино от сегашното, и той ще живее в етера. Тогава той ще пътува свободно от земята до луната, защото пространството между тези планети е изпълнено с етер, към който човек ще бъде на-годен да живее. Обаче, сегашният човек не може да отиде на луната, не е годен за там – дробовет му не могат още да въз-приемат етера. Който си е изработил дробове, нагодени към етера, свободно може да пътува до луната. Според окултиститв, има такива хора на земята. Те пътуват не само до луната, но и до други планети. Обаче, как става това, не може да се докаже научно. За истината това не е важно. Тя не се нуждае от доказателства. Доказват се само материалните работи. Светлината има ли нужда от доказателства? Ако доказвате броя на трептенията на червената, жълтата или на синята светлина, с това още не се доказва самата светлина Трептенията са превозни средства на светлината, но свят-лината, сама за себе си, не е трептение. Чо-вък си служи с автомобила като превозно ервдетво, но самият автомобил не е чове-кът. Автомобилът е едно нещо, а човек – друго; трептенията на светлината сле едно нещо, а светлината е съвсем друго; трептенията на музикалния тон са едно нещо, а музиката няма нищо общо с трептенията.

115

Звукът се предава чрез трептенията на въздуха, но нито звукът, нито трептенията представят същинската музика.

И тъй, когато говорим за човека, мо-жем да го разглеждаме като индивид, като личност; можем да го разглеждаме и като колективно същество, излъзло от един общ Източник на живота. Той е дошъл на земята да живее за себе си, за дома си, за отечеството си, за цълото човечество. Най после, като мине през всички фази на живота, той ще съзнае, че е дошъл на земята да живее за своя Създател. Да живееш за Създателя си, за Бога, това значи, да имаш любов в себе си. Да живееш за светлинатп и да се ползуваш от нея, това значи, да имаш очи. Който има очи, той вижда и светлината, и Бога и ги познава. В този смисъл, те не се нуждаят от никакви доказателства. Ще каже някой, че чув-ствувал Бога.^Чувствуването на нещата е средство, с което човек си служи, но то не е доказателство. То е превозно средство за човека, каквото е автомобилът за физическия му живот. Обмъната между Бога и човешката душа е доказателство за съще-ствуването на Бога и за Неговите прояви като Любов, Мъдрост и Истина. Да живееш в Бога, и Той да живее в тебе, това е доказателство за Неговото съществуване. Казано е, че Бог е Любов. Значи, любовта е отношение на Бога към нас. Обичта

116

пък представя отношение на човека към Бога. Малцина разбират тези отношения, затова те обичат, без да знаят, кого оби-чат. Никой ги люби, без да знаят, кой в същност ги люби. Някой казва, че еди-кой ей го люби – Петко, Стоян, Драган. Човек не може да люби. Може ли едно кило вода да задоволи жаждата ви през цълия живот? Може ли един скъпоценен ка-мък да ви украси? Следователно, един човек не може да задоволи нуждата на душата ви, да бъдете любени; нито човек може да обича само едного. Ако Бог не живее в човека, подобният му не може да го обича. Може ли котката да обича човека за самия него? Тя го обича за хляба, който той й дава. Като престане да я храни, и тя престава да го посещава – не го обича вече. Всички хора говорят за любовта, но малцина я разбират като велика сила, като велика добродетел. Тя осмисля живота и внася хармония в него. Без любов жи-вотът е смърт, а без обич – ад. Когато престане да люби, човек умира; когато престане да обича, той слиза в ада. Бог каза на първия човек: „В който ден ядеш ог забранения плод, ще умрешъ". Това значи: в който ден престъпиш закона на любовта, ще умреш. Смъртта под разбира отдалечаване на човека от любовта. Като говорят за любовта, хората я разглеждат като проява, от една страна въ

117

индивидуалния живот на човека, а от друга, като проява на колективния живот. От това гледище авторитв, различиите писатели, романисти, философи, разглеждат въпросите на живота. Например, Виктор Хюго разрешава вътрешните противоречия в индивидуалния живот на човека. Толстой пък разрешава един голям социален въпрос – причината за войните, за голямите спорове и недоразумения между народиг. По отношение на своите възгледи, в романите си „Клетницитв" и „Война и миръ", и двамата са прави.

И сегашните хора се питат, като Тол-стоя, коя е причината за съществуването на злото в света. Какво правят войниците, когато минават през нвкой мост? За да не го разрушат, те не вервят ритмично, но по един или по двама - трима, безразборно. На основание на този закон от физиката, казвам: Злото съществува по причина на ритмичното правене на зло. Когато войниците вервят ритмично по някой мост, те го събарят. Когато много хора вервят ритмично в посока на злото, те създават големи катастрофи в света: земетресения, наводнения и др. За да престане злото, да се прекратят катастрофите, хората трябва да се откажат от ритъма на своя изопачен ум и своето сърце, от единодушието в злото. Те трябва да се обединят по ум, по сърце и по воля в правене на добро, за да

118

превернат земята в рай, а живота си – в музика и песен.

Не е достатъчно само човек да търси причината на злото, но той трябва да бъде готов да се откаже от него. Ако не се откаже от своята алчност, той не може да влезе в Божествения порядък на нещата. Ако пчелата - работница не може да излезе от обществото на пчелите, нищо няма да придобие. Тя ще има царица - пчела, която ще й заповъдва, и завинаги ще си остане работница в кошера на своята царица. И в кошера има ред и порядък, чистота, но този ред и порядък не е идеален. Ако пчелата се стреми към нещо възвишено, трябва да напусне кошера. В живота на пчелите е допуснато многомъжеството, което не може да бъде идеал на един възвишен свят. Тьхният строй е отживъл времето си. Всъка съзнателна пчела търси нови условия, за нов, възвишен живот.

В какво се заключава идеалният строй на живота? – В прилагане на любовта и на обичта. Вън от любовта и обичта никакъв идеал не може да съществува. В бъдеще, когато се приложат любовта и обичта в живота, хората няма да се стра-хуват от смъртта. Те няма да умират, но ще минават от един свят в друг. Хората умират днес по единствената причина, ^че не са хармонизирали любовта и обичта 'в себе си. Който не ги е хармонизирал, не

119

може правилно да ги прилага. Слушах една млада жена да се оплаква от положението си. Разправя, че се оженила лреди две години, а се обичали с мъжа си седем години преди женитбата си. И тя не знае, какво е станало помежду им, но той обикнал друга жена и казвал й: Ще ме извиниш, сега не те обичам, както по-рано. Ако ти ме обичаш, пожертвувай се за мене, остави ме свободен. Понеже жена му го обичала, макар и с мъжа, тя го оставила свободен, не го напуснала, но не се месила в любовта му. Тази жена -е разумна. Тя разбира, че не може да се бърка » живота на сърцето, но иска да знае, коя « причината за новото положение, в което се намира. Много просто. Кога човек обича никого? – Когато той се жертвува за него. 1 Следователно, тази жена в миналото някога се е пожертвувала за него, и днес той й благодари с обичта си. Като обича тази жена, той ще прояви и към жена си по-голяма лю--бов, но ако тя го остави свободен. Той ще оцени жертвата, която тя прави за него, и \це й благодари. Същото се отнася и до жената. Любовта е единна и непреривна. В лея няма никакви престъпления, никакво зло. Престъпленията, които хората приписват на любовта, се крият другаде, а не в любовта. Те не я разбират, или криво я разби-рат. Любовта повдига и възкресява човека, а не го умъртвява. Бог се проявява чрез любовта във всЬко живо същество. Колкото

120

повече хора обича човек, толкова повече се отворил за Бога. Любовта е път кьм повдигане. Как се проявява любовта, не е важно Тя има милиони начини за проявяване. Важно е да се придобие нещо ценно чрез нея. Като се повдига ог едно стъпало на друго, човек ще дойде най-после до великата любов, в която няма измина, няма престъпления, няма смърт. Тя носи радост и щастие, тя носи свобода и безсмъртие.

Задачата на разумния свят се заключава в това, да освободи човека от заблужденията, които носи ог миналото, да внесе в живота им нов, велик морал. Защо тръб-ва хората да се съмняват едни в други? Трябва ли мъжът да се съмнява в жена си, да мисли, че тя търси други мъже? Трябва ли жената да се съмнява в мъжа си? Защо мъжът да не гледа на женит^ като на свои дъщери и сестри и така да ги обича? Защо жената да не гледа на мъжег като на свои синове и братя и така да ги обича? Бащата обича дъщерите си, майката обича синовете си. Има ли нещо престъпно в тази любов? Семейството е създадено, именно, за това, да регулира отношенията между мъжа и жената, да ги повдигне на по-висока степен. Не мислете, че, ако н^кой мъж обича една жена, той върши престъпление. В любовта няма престъпления. Невъзможно е да любиш, и да вършиш престъпления. Който люби, не върши престъпления; който не люби, върши пре-

121

стлшления. Това се отнася еднакво и за илжа, и за жената. Радвайте се, когато хората се обичат. Не се ли радвате, когато бащата обича дъщерите си, а майката – синовет си? На земята няма по-възвишена любов от тази на майката и на бащата.

Днес повечето хора не разбират лю-бовьта, а говорят за нея, приписват й качества, каквито тя не притежава. Това е любов на насЬкомите, с която ние не се занимаваме. Едва сега хората влизат в лю-бовьта на сърцето. Те четат романи, влюб-ват се, мислят, че познават тази любоа. И нея още не познават. Ако тази любов още не е разбрана, колко по-неразбрана е великата Божия Любов. Ще каже някой, че познава Бога, че Той е близо до нас. По-някога Бог е близо до нас, някога е да-леч. Когато Го обичаме, Той е далеч от нас. Когато не Го обичаме, Той е близо до нас, учи ни, възпитава ни. – Как? – Чрез страданията. Когато жената се оплаква от мжа си, ще знаете, че той е близо до нея, на всъка стъпка я следи, да не направи н каква погрешка. Когато е далеч от нея, тя е доволна от него и знае, че той я обича. Тя има вяра в него и го оставя да се проявява свободно. Понятията „близо и далечъ" са относителни. Разумните слицества, които се движат с бързината на светлината, оти-ват до слънцето за осем минути и се връ-щат за осем минути. Те ел близо до нас.

122

Обикновеният човек, за да отиде до града и да се верне, трябват му единъ-два часа Значи, той е далеч от вас. В бъдеще мъжът и жената ще живеят далеч един от друг. Ако жената е на слънцето, мж-жьт ще бъде на земята. После ще смънят мъстата си. Мъжът ще се качи на слънцето, а жената ще слъзе на земята. Адам направи грешка, като извика жената от другия свят, в който тя живееше. Той я взе при себе си, но, в края на краищата, и двамата излЬзоха от рая. За да се обичат, хората трябва да се вселяват едни в други. При това положение, те няма да се карат, няма да се сърдят. Ако жената се разсърди, мъжът ще се всели в нея. Ако мъжът се разсърди, жената ще се всели в него. И така, те няма да се карат, ще бъдат скрити един за друг. Сам човек може ли да се кара? Вътрешната страна на живота представя небето, а външната – земята. Който иска да запази хармонията си, трябва постоянно да влиза в себе си и да излиза, те. е. да се движи между небето и земята, като полюси на живота. Който разбира любовта, не се страхува, че някой може да му я отнеме. Любовта е великото житейско море. Кой може да отнеме водата на това море и да го пресуши? Водата на любовта е неизчерпаема. Който люби, никога не измъня на любовта. Който лека да го любят, трябва да стане като детето. Всеки се радва на детето, всеки го носи

123

яа ръце. Можете ли да носите един мъж «ли една жена на гърба си? Следователно, зв да бъде обичана, жената трябва да се откаже от желанието си, да я носи мъжът на гърба си. И мъжът трябва да се откаже от желанието си, жена му да го носи на гърба си. Само така той може да бъде обичан.

Христос казва: „Кротките ще наследят земята". Кой човек е кротък? – Който носи в себе си любовта и обичта. Той гледа на хората като на души, не се съмнява в тях, не ги измъчва, не им причинява страдания. Ако е жена, никога не се съмнява в мъжа си, не допуща нито една лоша мисъл за него; ако е мъж, и той не се съмнява в жена си и не допуща нито една лоша мисъл за нея. Кроткият познава любовта и обичта и вер-ва в тяхнигб прояви.

Като се говори за любовта, ние не разбираме свободната любов, която хората до-пущат. Любовта стои по-високо от свобо-, дата. Тя произтича от истината, а същевре-менно носи в себе си и истината, и мъдрость-та. Ще кажете, че никой не ви обича. Това не е верно. Няма живо слицество в света, което да не е обичано. Едно се изисква от човека : да възприеме любовта чрез ума, чрез сърд-цето и чрез душата си. Който не възприема така любовта, не може да я познае. Както познавате въздуха, така трябва да се запознаете и с любовта. И тогава, няма да казвате, че мъжът ви или жена ви не ви оби-

124

чат, но ще знаете, че, като ви е изпратилт» на земята, Бог ви е обикнал. Той не ви е пратил между иже и жени, но между братя и сестри, да им покажете, какво нещо е лю-бовьта. Не очаквайте да ви обичат, но вие обичайте. Бъдете герои да проявите любов-та, да бъдете носители на новото в свЬта.

15. Беседа от Учителя, държана на 9 август, 10 ч. с. 1942 г. София. – Изгрев.

← По-стара версия		Версия от 18:42, 24 октомври 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Рилски беседи]] - [[1942]] г.
		+
		+	[[КНИГА: Опорни точки на живота]]
		+
	==Наследници на земята==		==Наследници на земята==

← По-стара версия		Версия от 13:11, 26 юни 2009
Ред 23:		Ред 23:

	Задачата на разумния свят се заключава в това, да освободи човека от заблужденията, които носи от миналото, да внесе в живота им нов, велик морал. Защо трябва хората да се съмняват едни в други? Трябва ли мъжът да се съмнява в жена си, да мисли, че тя търси други мъже? Трябва ли жената да се съмнява в мъжа си? Защо мъжът да не гледа на жените като на свои дъщери и сестри и така да ги обича? Защо жената да не гледа на мъжете като на свои синове и братя и така да ги обича? Бащата обича дъщерите си, майката обича синовете си. Има ли нещо престъпно в тази любов? Семейството е създадено, именно за това, да регулира отношенията между мъжа и жената, да ги повдигне на по-висока степен. Не мислете, че, ако някой мъж обича една жена, той върши престъпление. В любовта няма престъпления. Невъзможно е да любиш, и да вършиш престъпления. Който люби, не върши престъпления; който не люби, върши престъпления. Това се отнася еднакво и за мъжа, и за жената. Радвайте се, когато хората се обичат. Не се ли радвате, когато бащата обича дъщерите си, а майката – синовете си? На земята няма по-възвишена любов от тази, на майката и на бащата.		Задачата на разумния свят се заключава в това, да освободи човека от заблужденията, които носи от миналото, да внесе в живота им нов, велик морал. Защо трябва хората да се съмняват едни в други? Трябва ли мъжът да се съмнява в жена си, да мисли, че тя търси други мъже? Трябва ли жената да се съмнява в мъжа си? Защо мъжът да не гледа на жените като на свои дъщери и сестри и така да ги обича? Защо жената да не гледа на мъжете като на свои синове и братя и така да ги обича? Бащата обича дъщерите си, майката обича синовете си. Има ли нещо престъпно в тази любов? Семейството е създадено, именно за това, да регулира отношенията между мъжа и жената, да ги повдигне на по-висока степен. Не мислете, че, ако някой мъж обича една жена, той върши престъпление. В любовта няма престъпления. Невъзможно е да любиш, и да вършиш престъпления. Който люби, не върши престъпления; който не люби, върши престъпления. Това се отнася еднакво и за мъжа, и за жената. Радвайте се, когато хората се обичат. Не се ли радвате, когато бащата обича дъщерите си, а майката – синовете си? На земята няма по-възвишена любов от тази, на майката и на бащата.
−
−	~~== трета секция ==~~
−

	Днес повечето хора не разбират любовта, а говорят за нея, приписват й качества, каквито тя не притежава. Това е любов на насекомите, с която ние не се занимаваме. Едва сега хората влизат в любовта на сърцето. Те четат романи, влюбват се, мислят, че познават тази любов. И нея още не познават. Ако тази любов още не е разбрана, колко по-неразбрана е великата Божия Любов. Ще каже някой, че познава Бога, че Той е близо до нас. Понякога Бог е близо до нас, някога е далеч. Когато Го обичаме, Той е далеч от нас. Когато не Го обичаме, Той е близо до нас, учи ни, възпитава ни. – Как? – Чрез страданията. Когато жената се оплаква от мъжа си, ще знаете, че той е близо до нея, на всяка стъпка я следи, да не направи някаква погрешка. Когато е далеч от нея, тя е доволна от него и знае, че той я обича. Тя има вяра в него и го оставя да се проявява свободно. Понятията „близо и далеч" са относителни. Разумните същества, които се движат с бързината на светлината, отиват до слънцето за осем минути и се връщат за осем минути. Те са близо до нас.		Днес повечето хора не разбират любовта, а говорят за нея, приписват й качества, каквито тя не притежава. Това е любов на насекомите, с която ние не се занимаваме. Едва сега хората влизат в любовта на сърцето. Те четат романи, влюбват се, мислят, че познават тази любов. И нея още не познават. Ако тази любов още не е разбрана, колко по-неразбрана е великата Божия Любов. Ще каже някой, че познава Бога, че Той е близо до нас. Понякога Бог е близо до нас, някога е далеч. Когато Го обичаме, Той е далеч от нас. Когато не Го обичаме, Той е близо до нас, учи ни, възпитава ни. – Как? – Чрез страданията. Когато жената се оплаква от мъжа си, ще знаете, че той е близо до нея, на всяка стъпка я следи, да не направи някаква погрешка. Когато е далеч от нея, тя е доволна от него и знае, че той я обича. Тя има вяра в него и го оставя да се проявява свободно. Понятията „близо и далеч" са относителни. Разумните същества, които се движат с бързината на светлината, отиват до слънцето за осем минути и се връщат за осем минути. Те са близо до нас.

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 И сегашните хора се питат, като Толстоя, коя е причината за съществуването на злото в света. Какво правят войниците, когато минават през някой мост? За да не го разрушат, те не вървят ритмично, но по един или по двама-трима, безразборно. На основание на този закон от физиката, казвам: Злото съществува по причина на ритмичното правене на зло. Когато войниците вървят ритмично по някой мост, те го събарят. Когато много хора вървят ритмично в посока на злото, те създават големи катастрофи в света: земетресения, наводнения и др. За да престане злото, да се прекратят катастрофите, хората трябва да се откажат от ритъма на своя изопачен ум и своето сърце, от единодушието в злото. Те трябва да се обединят по ум, по сърце и по воля в правене на добро, за да превърнат земята в рай, а живота си – в музика и песен.
 Не е достатъчно само човек да търси причината на злото, но той трябва да бъде готов да се откаже от него. Ако не се откаже от своята алчност, той не може да влезе в Божествения порядък на нещата. Ако пчелата – работница не може да излезе от обществото на пчелите, нищо няма да придобие. Тя ще има царица – пчела, която ще й заповядва, и завинаги ще си остане работница в кошера на своята царица. И в кошера има ред и порядък, чистота, но този ред и порядък не е идеален. Ако пчелата се стреми към нещо възвишено, трябва да напусне кошера. В живота на пчелите е допуснато многомъжеството, което не може да бъде идеал на един възвишен свят. Техният строй е отживял времето си. Всяка съзнателна пчела търси нови условия, за нов, възвишен живот.
@@ Ред 26: / Ред 23: @@
 Задачата на разумния свят се заключава в това, да освободи човека от заблужденията, които носи от миналото, да внесе в живота им нов, велик морал. Защо трябва хората да се съмняват едни в други? Трябва ли мъжът да се съмнява в жена си, да мисли, че тя търси други мъже? Трябва ли жената да се съмнява в мъжа си? Защо мъжът да не гледа на жените като на свои дъщери и сестри и така да ги обича? Защо жената да не гледа на мъжете като на свои синове и братя и така да ги обича? Бащата обича дъщерите си, майката обича синовете си. Има ли нещо престъпно в тази любов? Семейството е създадено, именно за това, да регулира отношенията между мъжа и жената, да ги повдигне на по-висока степен. Не мислете, че, ако някой мъж обича една жена, той върши престъпление. В любовта няма престъпления. Невъзможно е да любиш, и да вършиш престъпления. Който люби, не върши престъпления; който не люби, върши престъпления. Това се отнася еднакво и за мъжа, и за жената. Радвайте се, когато хората се обичат. Не се ли радвате, когато бащата обича дъщерите си, а майката – синовете си? На земята няма по-възвишена любов от тази, на майката и на бащата.
 ==  трета секция ==

@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 Кой човек е истински богат? Богат е онзи, на когото умът, сърцето и душата се проявяват правилно. Ще се запитате, съществува ли, наистина, душа. За мене този въпрос е разрешен. Аз виждам проявите на душата всеки момент. Тя се изявява чрез човешкото тяло. То е инструментът, чрез който тя работи. Аз се разговарям с нея и виждам, че тя крие в себе си велика история. Тя носи големи знания в себе си, всичко помни. Само ученият признава съществуването на душата, защото всеки момент влиза в разговор с нея. Тъй щото, който пита, съществува ли Бог, съществува ли душа, има ли любов в света, той сам определя мястото си. Той сам се поставя в категорията на простите; или на онези, които искат да учат; или между истинските учени. За учените тези въпроси са предрешени.
 Може ли човек да разреши въпросите за душата и за духа, за доброто и за злото? – Може. За онзи, който е в съгласие с Първата Причина на нещата, всичко е възможно. И за него има невъзможни неща, но за тях той никога не мисли. Например, той никога не се запитва, може ли да събере слънцето и луната на едно място и да им даде едно богато угощение. Колкото е възможно земята да отиде на гости на слънцето или на луната, толкова е възможно и те да я посетят. Има хора, лунни типове, но това не значи, че те идат от луната. Луната им влияе силно, и те вечер стават от леглото си, качват се по покриви; те ходят свободно, без да падат. Това е въпрос, който няма отношение към невъзможните неща.
@@ Ред 20: / Ред 17: @@
 И сегашните хора се питат, като Толстоя, коя е причината за съществуването на злото в света. Какво правят войниците, когато минават през някой мост? За да не го разрушат, те не вървят ритмично, но по един или по двама-трима, безразборно. На основание на този закон от физиката, казвам: Злото съществува по причина на ритмичното правене на зло. Когато войниците вървят ритмично по някой мост, те го събарят. Когато много хора вървят ритмично в посока на злото, те създават големи катастрофи в света: земетресения, наводнения и др. За да престане злото, да се прекратят катастрофите, хората трябва да се откажат от ритъма на своя изопачен ум и своето сърце, от единодушието в злото. Те трябва да се обединят по ум, по сърце и по воля в правене на добро, за да превърнат земята в рай, а живота си – в музика и песен.
 ==  трета секция ==

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
-Не е достатъчно само човек да търси причината на злото, но той трябва да бъде готов да се откаже от него. Ако не се откаже от своята алчност, той не може да влезе в Божествения порядък на нещата. Ако пчелата - работница не може да излезе от обществото на пчелите, нищо няма да придобие. Тя ще има царица - пчела, която ще й заповъдва, и завинаги ще си остане работница в кошера на своята царица. И в кошера има ред и порядък, чистота, но този ред и порядък не е идеален. Ако пчелата се стреми към нещо възвишено, трябва да напусне кошера. В живота на пчелите е допуснато многомъжеството, което не може да бъде идеал на един възвишен свят. Тьхният строй е отживъл времето си. Всъка съзнателна пчела търси нови условия, за нов, възвишен живот.
+Не е достатъчно само човек да търси причината на злото, но той трябва да бъде готов да се откаже от него. Ако не се откаже от своята алчност, той не може да влезе в Божествения порядък на нещата. Ако пчелата – работница не може да излезе от обществото на пчелите, нищо няма да придобие. Тя ще има царица – пчела, която ще й заповядва, и завинаги ще си остане работница в кошера на своята царица. И в кошера има ред и порядък, чистота, но този ред и порядък не е идеален. Ако пчелата се стреми към нещо възвишено, трябва да напусне кошера. В живота на пчелите е допуснато многомъжеството, което не може да бъде идеал на един възвишен свят. Техният строй е отживял времето си. Всяка съзнателна пчела търси нови условия, за нов, възвишен живот.
-В какво се заключава идеалният строй на живота? – В прилагане на любовта и на обичта. Вън от любовта и обичта никакъв идеал не може да съществува. В бъдеще, когато се приложат любовта и обичта в живота, хората няма да се стра-хуват от смъртта. Те няма да умират, но ще минават от един свят в друг. Хората умират днес по единствената причина, ^че не са хармонизирали любовта и обичта 'в себе си. Който не ги е хармонизирал, не
+В какво се заключава идеалният строй на живота? – В прилагане на любовта и на обичта. Вън от любовта и обичта никакъв идеал не може да съществува. В бъдеще, когато се приложат любовта и обичта в живота, хората няма да се страхуват от смъртта. Те няма да умират, но ще минават от един свят в друг. Хората умират днес, по единствената причина, че не са хармонизирали любовта и обичта в себе си. Който не ги е хармонизирал, не може правилно да ги прилага. Слушах една млада жена да се оплаква от положението си. Разправя, че се оженила преди две години, а се обичали с мъжа си седем години преди женитбата си. И тя не знае, какво е станало помежду им, но той обикнал друга жена и казвал й: Ще ме извиниш, сега не те обичам, както по-рано. Ако ти ме обичаш, пожертвай се за мене, остави ме свободен. Понеже жена му го обичала, макар и с мъка, тя го оставила свободен, не го напуснала, но не се месила в любовта му. Тази жена е разумна. Тя разбира, че не може да се бърка в живота на сърцето, но иска да знае, коя е причината за новото положение, в което се намира. Много просто. Кога човек обича някого? – Когато той се жертва за него. Следователно, тази жена, в миналото някога се е пожертвала за него, и днес той й благодари с обичта си. Като обича тази жена, той ще прояви и към жена си по-голяма любов, но ако тя го остави свободен. Той ще оцени жертвата, която тя прави за него, и ще й благодари. Същото се отнася и до жената. Любовта е единна и непреривна. В нея няма никакви престъпления, никакво зло. Престъпленията, които хората приписват на любовта, се крият другаде, а не в любовта. Те не я разбират, или криво я разбират. Любовта повдига и възкресява човека, а не го умъртвява. Бог се проявява чрез любовта във всяко живо същество. Колкото повече хора обича човек, толкова повече се е отворил за Бога. Любовта е път кьм повдигане. Как се проявява любовта, не е важно. Тя има милиони начини за проявяване. Важно е да се придобие нещо ценно чрез нея. Като се повдига от едно стъпало на друго, човек ще дойде най-после до великата любов, в която няма измяна, няма престъпления, няма смърт. Тя носи радост и щастие, тя носи свобода и безсмъртие.
+Задачата на разумния свят се заключава в това, да освободи човека от заблужденията, които носи от миналото, да внесе в живота им нов, велик морал. Защо трябва хората да се съмняват едни в други? Трябва ли мъжът да се съмнява в жена си, да мисли, че тя търси други мъже? Трябва ли жената да се съмнява в мъжа си? Защо мъжът да не гледа на жените като на свои дъщери и сестри и така да ги обича? Защо жената да не гледа на мъжете като на свои синове и братя и така да ги обича? Бащата обича дъщерите си, майката обича синовете си. Има ли нещо престъпно в тази любов? Семейството е създадено, именно за това, да регулира отношенията между мъжа и жената, да ги повдигне на по-висока степен. Не мислете, че, ако някой мъж обича една жена, той върши престъпление. В любовта няма престъпления. Невъзможно е да любиш, и да вършиш престъпления. Който люби, не върши престъпления; който не люби, върши престъпления. Това се отнася еднакво и за мъжа, и за жената. Радвайте се, когато хората се обичат. Не се ли радвате, когато бащата обича дъщерите си, а майката – синовете си? На земята няма по-възвишена любов от тази, на майката и на бащата.
+==  трета секция ==
 Днес повечето хора не разбират лю-бовьта, а говорят за нея, приписват й качества, каквито тя не притежава. Това е любов на насЬкомите, с която ние не се занимаваме. Едва сега хората влизат в лю-бовьта на сърцето. Те четат романи, влюб-ват се, мислят, че познават тази любоа. И нея още не познават. Ако тази любов още не е разбрана, колко по-неразбрана е великата Божия Любов. Ще каже някой, че познава Бога, че Той е близо до нас. По-някога Бог е близо до нас, някога е да-леч. Когато Го обичаме, Той е далеч от нас. Когато не Го обичаме, Той е близо до нас, учи ни, възпитава ни. – Как? – Чрез страданията. Когато жената се оплаква от мжа си, ще знаете, че той е близо до нея, на всъка стъпка я следи, да не направи н каква погрешка. Когато е далеч от нея, тя е доволна от него и знае, че той я обича. Тя има вяра в него и го оставя да се проявява свободно. Понятията „близо и далечъ" са относителни. Разумните слицества, които се движат с бързината на светлината, оти-ват до слънцето за осем минути и се връ-щат за осем минути. Те ел близо до нас.

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
-Днес повечето хора не разбират лю-бовьта, а говорят за нея, приписват й качества, каквито тя не притежава. Това е любов на насЬкомите, с която ние не се занимаваме. Едва сега хората влизат в лю-бовьта на сърцето. Те четат романи, влюб-ват се, мислят, че познават тази любоа. И нея още не познават. Ако тази любов още не е разбрана, колко по-неразбрана е великата Божия Любов. Ще каже някой, че познава Бога, че Той е близо до нас. По-някога Бог е близо до нас, някога е да-леч. Когато Го обичаме, Той е далеч от нас. Когато не Го обичаме, Той е близо до нас, учи ни, възпитава ни. – Как? – Чрез страданията. Когато жената се оплаква от мжа си, ще знаете, че той е близо до нея, на всъка стъпка я следи, да не направи н каква погрешка. Когато е далеч от нея, тя е доволна от него и знае, че той я обича. Тя има вяра в него и го оставя да се проявява свободно. Понятията „близо и далечъ" са относителни. Разумните слицества, които се движат с бързината на светлината, оти-ват до слънцето за осем минути и се връ-щат за осем минути. Те ел близо до нас.
+Днес повечето хора не разбират любовта, а говорят за нея, приписват й качества, каквито тя не притежава. Това е любов на насекомите, с която ние не се занимаваме. Едва сега хората влизат в любовта на сърцето. Те четат романи, влюбват се, мислят, че познават тази любов. И нея още не познават. Ако тази любов още не е разбрана, колко по-неразбрана е великата Божия Любов. Ще каже някой, че познава Бога, че Той е близо до нас. Понякога Бог е близо до нас, някога е далеч. Когато Го обичаме, Той е далеч от нас. Когато не Го обичаме, Той е близо до нас, учи ни, възпитава ни. – Как? – Чрез страданията. Когато жената се оплаква от мъжа си, ще знаете, че той е близо до нея, на всяка стъпка я следи, да не направи някаква погрешка. Когато е далеч от нея, тя е доволна от него и знае, че той я обича. Тя има вяра в него и го оставя да се проявява свободно. Понятията „близо и далеч" са относителни. Разумните същества, които се движат с бързината на светлината, отиват до слънцето за осем минути и се връщат за осем минути. Те са близо до нас.
+Обикновеният човек, за да отиде до града и да се върне, трябват му един-два часа. Значи, той е далеч от вас. В бъдеще мъжът и жената ще живеят далеч един от друг. Ако жената е на слънцето, мъжът ще бъде на земята. После ще сменят местата си. Мъжът ще се качи на слънцето, а жената ще слезе на земята. Адам направи грешка, като извика жената от другия свят, в който тя живееше. Той я взе при себе си, но, в края на краищата, и двамата излязоха от рая. За да се обичат, хората трябва да се вселяват едни в други. При това положение, те няма да се карат, няма да се сърдят. Ако жената се разсърди, мъжът ще се всели в нея. Ако мъжът се разсърди, жената ще се всели в него. И така, те няма да се карат, ще бъдат скрити един за друг. Сам човек може ли да се кара? Вътрешната страна на живота представя небето, а външната – земята. Който иска да запази хармонията си, трябва постоянно да влиза в себе си и да излиза, т. е. да се движи между небето и земята, като полюси на живота. Който разбира любовта, не се страхува, че някой може да му я отнеме. Любовта е великото житейско море. Кой може да отнеме водата на това море и да го пресуши? Водата на любовта е неизчерпаема. Който люби, никога не изменя на любовта. Който иска да го любят, трябва да стане като детето. Всеки се радва на детето, всеки го носи на ръце. Можете ли да носите един мъж или една жена на гърба си? Следователно, за да бъде обичана, жената трябва да се откаже от желанието си, да я носи мъжът на гърба си. И мъжът трябва да се откаже от желанието си, жена му да го носи на гърба си. Само така той може да бъде обичан.
-−
-Обикновеният човек, за да отиде до града и да се верне, трябват му единъ-два часа Значи, той е далеч от вас. В бъдеще мъжът и жената ще живеят далеч един от друг. Ако жената е на слънцето, мж-жьт ще бъде на земята. После ще смънят мъстата си. Мъжът ще се качи на слънцето, а жената ще слъзе на земята. Адам направи грешка, като извика жената от другия свят, в който тя живееше. Той я взе при себе си, но, в края на краищата, и двамата излЬзоха от рая. За да се обичат, хората трябва да се вселяват едни в други. При това положение, те няма да се карат, няма да се сърдят. Ако жената се разсърди, мъжът ще се всели в нея. Ако мъжът се разсърди, жената ще се всели в него. И така, те няма да се карат, ще бъдат скрити един за друг. Сам човек може ли да се кара? Вътрешната страна на живота представя небето, а външната – земята. Който иска да запази хармонията си, трябва постоянно да влиза в себе си и да излиза, те. е. да се движи между небето и земята, като полюси на живота. Който разбира любовта, не се страхува, че някой може да му я отнеме. Любовта е великото житейско море. Кой може да отнеме водата на това море и да го пресуши? Водата на любовта е неизчерпаема. Който люби, никога не измъня на любовта. Който лека да го любят, трябва да стане като детето. Всеки се радва на детето, всеки го носи
+Христос казва: „Кротките ще наследят земята". Кой човек е кротък? – Който носи в себе си любовта и обичта. Той гледа на хората като на души, не се съмнява в тях, не ги измъчва, не им причинява страдания. Ако е жена, никога не се съмнява в мъжа си, не допуща нито една лоша мисъл за него; ако е мъж, и той не се съмнява в жена си и не допуща нито една лоша мисъл за нея. Кроткият познава любовта и обичта и вярва в техните прояви.
+Като се говори за любовта, ние не разбираме свободната любов, която хората допущат. Любовта стои по-високо от свободата. Тя произтича от истината, а същевременно носи в себе си и истината, и мъдростта. Ще кажете, че никой не ви обича. Това не е вярно. Няма живо същество в света, което да не е обичано. Едно се изисква от човека: да възприеме любовта чрез ума, чрез сърцето и чрез душата си. Който не възприема така любовта, не може да я познае. Както познавате въздуха, така трябва да се запознаете и с любовта. И тогава, няма да казвате, че мъжът ви или жена ви не ви обичат, но ще знаете, че като ви е изпратил на земята, Бог ви е обикнал. Той не ви е пратил между мъже и жени, но между братя и сестри, да им покажете, какво нещо е любовта. Не очаквайте да ви обичат, но вие обичайте. Бъдете герои да проявите любовта, да бъдете носители на новото в света.
-−
-яа ръце. Можете ли да носите един мъж «ли една жена на гърба си? Следователно, зв да бъде обичана, жената трябва да се откаже от желанието си, да я носи мъжът на гърба си. И мъжът трябва да се откаже от желанието си, жена му да го носи на гърба си. Само така той може да бъде обичан.
+. Беседа от Учителя, държана на 9 август, 10 ч. с., 1942 г. София – Изгрев
+----
-Христос казва: „Кротките ще наследят земята". Кой човек е кротък? – Който носи в себе си любовта и обичта. Той гледа на хората като на души, не се съмнява в тях, не ги измъчва, не им причинява страдания. Ако е жена, никога не се съмнява в мъжа си, не допуща нито една лоша мисъл за него; ако е мъж, и той не се съмнява в жена си и не допуща нито една лоша мисъл за нея. Кроткият познава любовта и обичта и вер-ва в тяхнигб прояви.
+* Матея 5:5
-−
-Като се говори за любовта, ние не разбираме свободната любов, която хората до-пущат. Любовта стои по-високо от свобо-, дата. Тя произтича от истината, а същевре-менно носи в себе си и истината, и мъдрость-та. Ще кажете, че никой не ви обича. Това не е верно. Няма живо слицество в света, което да не е обичано. Едно се изисква от човека : да възприеме любовта чрез ума, чрез сърд-цето и чрез душата си. Който не възприема така любовта, не може да я познае. Както познавате въздуха, така трябва да се запознаете и с любовта. И тогава, няма да казвате, че мъжът ви или жена ви не ви оби-
-−
-−
-−
-−
-чат, но ще знаете, че, като ви е изпратилт» на земята, Бог ви е обикнал. Той не ви е пратил между иже и жени, но между братя и сестри, да им покажете, какво нещо е лю-бовьта. Не очаквайте да ви обичат, но вие обичайте. Бъдете герои да проявите любов-та, да бъдете носители на новото в свЬта.
-−
-. Беседа от Учителя, държана на 9 август, 10 ч. с. 1942 г. София. – Изгрев.

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
-Може ли човек да разреши въпросите за душата и за духа, за доброто и за злото? – Може. За онзи, който е в съгласие с Първата Причина на нещата, всичко е въз-
+Може ли човек да разреши въпросите за душата и за духа, за доброто и за злото? – Може. За онзи, който е в съгласие с Първата Причина на нещата, всичко е възможно. И за него има невъзможни неща, но за тях той никога не мисли. Например, той никога не се запитва, може ли да събере слънцето и луната на едно място и да им даде едно богато угощение. Колкото е възможно земята да отиде на гости на слънцето или на луната, толкова е възможно и те да я посетят. Има хора лунни типове, но това не значи, че те идат от луната. Луната им влияе силно, и те вечер стават от леглото си, качват се по покриви; те ходят свободно, <без да падат. Това е въпрос, който няма отношение към невъзможните неща.
-−
-−
-−
-−
-можно. И за него има невъзможни неща, но за тях той никога не мисли. Например, той никога не се запитва, може ли да събере слънцето и луната на едно място и да им ,даде едно богато угощение. Колкото е възможно земята да отиде на гости на слънцето или на луната, толкова е възможно и г да я посетят. Има хора лунни типове, но това не значи, че те идат от луната. Луната им влияе силно, и те вечер стават от леглото си, качват се по покриви; те ходят свободно, <без да падат. Това е въпрос, който няма отношение към невъзможните неща.
 Някой иска да бъде богат, без да мисли за последствията, които богатството може да му създаде. Ако богатството ти създава нещастия, защо ти е то? Това богатство влиза в човешкия порядък на нищата. Какъв смисъл има да се качи човек на Монтъ-Егерест и да се задуши там? Човек не е пригоден за големи височини. За да се изкачи на този връх, той трябва да носи със себе си чист кислород, да подържа дишането си. Едно време и човекът е мислил, като рибите, че вън от водата няма живот. Но впоследствие и нвкои риби се убедиха, че извън водата може да се жи-въе и станаха птици. В бъдеще човек ще се убеди, че може да се живее и на големи височини, дето въздухът е крайно разре-ден. Както рибите използуват въздуха от «водата, така и човек един ден ще извади

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Наследници на земята==
-.Блажени кроткит, защото те ще наследят земята ).
+"Блажени кротките, защото те ще наследят земята" * ).
-Понякога човек изгубва смисъла на живота и не знае причината за това. В младини той е идеалист, а на стари години става материали ст. Ако съчем постоянно клонет на дървото, корените му се развиваг чрезмерно и се забиват дълбоко в земята. Значи, когато клонет нямат условия да се развиват, за тяхна сметка се развиват корените. Същият закон има значение и за човека. Когато човек няма условия да се развива духовно, той се развива материално. Корените в него се развиват за сметка на клоните. Обаче, човек, както и дървото, трябва да се развива правилно – и корените, и клоните му трябва да растат еднакво, те. е. той трябва да се развива и материално, и духовно. Ето защо, ние се стремим към такава наука, която да осмисли живота ни. Ние се стремим към такава наука, която едновременно да усили вярата, надеждата и лю-бовьта ни.
+Понякога човек изгубва смисъла на живота и не знае причината за това. В младини той е идеалист, а на стари години става материалист. Ако сечем постоянно клоните на дървото, корените му се развиват чрезмерно и се забиват дълбоко в земята. Значи, когато клоните нямат условия да се развиват, за тяхна сметка се развиват корените. Същият закон има значение и за човека. Когато човек няма условия да се развива духовно, той се развива материално. Корените в него се развиват за сметка на клоните. Обаче, човек, както и дървото, трябва да се развива правилно – и корените, и клоните му трябва да растат еднакво, т. е. той трябва да се развива и материално, и духовно. Ето защо, ние се стремим към такава наука, която да осмисли живота ни. Ние се стремим към такава наука, която едновременно да усили вярата, надеждата и любовта ни.
-Мнозина се запитват, какво представя човек пред вселената. Наистина, човек е
+Мнозина се запитват, какво представя човек пред вселената. Наистина, човек е микроскопично същество пред вселената, но тя представя материалната страна за него. Той трябва да я изучава. За него тя е предметно обучение. Малък е човекът, но милиарди клетки, т. е. милиарди малки същества образуват тялото му и живеят за него. Само стомахът му е образуван от десет милиона клетки. Значи, човешкият стомах е голяма фабрика, в която взимат участие десет милиона работника. Който не разбира смисъла на тяхната работа и не я оценява, казва, че храненето е проста работа. Не е проста работа. Десет милиона работника участват в обяда, който ти си приел. Ако плащате по един лев на работник, за един обяд трябва да платите десет милиона лева. Кой може да плати десет милиона за един обяд? И по една стотинка да плащате на работник, пак е много. Това е само за един обяд. А колко пъти на ден яде човек? Направете изчисление, да видите, колко струва годишно работата само на стомаха. След това изчислете, колко работници има в мозъка, в дробовете и направете сметка, колко струва тяхната работа. Приложете математиката, да видите, какво нещо е човекът и колко струва на природата. Само така ще разберете, имате ли право да се обезсърчавате. Човек се обезсърчава от две положения в живота: от недоимък и от изобилие. В първия случай той купува билети, които не печелят; във втория случай купува билети, които печелят, и той изпада в такова изобилие, което го обезсърчава; не знае, как да се справи с него, че да се задоволи. Който не печели, не е доволен, търси богатство. И той може да спечели. – Как? – Или като купи всичките билети, или като разполага с големи знания, да разбира науката за щастливите числа и да си вземе билет, който печели.
-) Матея 5: 5.
+Кой човек е истински богат? Богат е онзи, на когото умът, сърцето и душата се проявяват правилно. Ще се запитате, съществува ли, наистина, душа. За мене този въпрос е разрешен. Аз виждам проявите на душата всеки момент. Тя се изявява чрез човешкото тяло. То е инструментът, чрез който тя работи. Аз се разговарям с нея и виждам, че тя крие в себе си велика история. Тя носи големи знания в себе си, всичко помни. Само ученият признава съществуването на душата, защото всеки момент влиза в разговор с нея. Тъй щото, който пита, съществува ли Бог, съществува ли душа, има ли любов в света, той сам определя мястото си. Той сам се поставя в категорията на простите; или на онези, които искат да учат; или между истинските учени. За учените тези въпроси са предрешени.
 Може ли човек да разреши въпросите за душата и за духа, за доброто и за злото? – Може. За онзи, който е в съгласие с Първата Причина на нещата, всичко е въз-