Напрежение - Редакционна история

Донка в 19:36, 19 април 2011

2011-04-19T19:36:08Z

Станимир в 11:34, 28 декември 2008

2008-12-28T11:34:44Z

Хирон в 10:34, 14 декември 2008

2008-12-14T10:34:51Z

Хирон: Нова страница: ==Напрежение== Размишление. Представете си, че имате една пружина, на долния край на която зак...

2008-12-02T18:49:15Z

Нова страница: ==Напрежение== Размишление. Представете си, че имате една пружина, на долния край на която зак...

Нова страница

==Напрежение==

Размишление.

Представете си, че имате една пружина, на долния край на която закачвате известна тежест. Какво ще стане с пружината? Тя ще се разтегли. Колкото по-големи тежести закачвате, толкова повече ще се разтегля. Ако постепенно откачвате тежестите една след друга, пружината ще се верне в първото си положение. Природата е пълна с такива пружини – в растителното и животинското царство. Дето и да погледнете, навсЬкъде виждате пружини.

Допуснете, че чов^шкият мозък представя една пружина, на която се закачват различни тежести. Ако закачите една мисъл, тежка един килограм, мозъкът ще усЪти известно налътане или теглене и ще се огъне надъсно, налъво, нагоре или надолу. Колкото повече мисли закачвате на мозъка, с по-гол"Ьми тежести, т ще упражняват по-голямо налътане върху него. Случва се, че две или повече мисли, с еднакво тегло и с еднакви посоки, се стълкновят помежду си. Това стълкновение се предава и на мозъка. След време противоречивите мисли се отразяват вредно върху мозъка, а оттам и върху цълия органи-

352

зъм. Като знаете това, пазете мозъка си от излишни напрежения и сътресения. Допущайте в ума си само такива мисли, които не предизвикват сътресения и напрежения в мозъка. Това са. възвишените и светли мисли, които идат от висшите светове. Като пази мозъка си, човек ще се научи да пази и дробовете, и стомаха си. Следоватетелно. вкарвайте в дробовете си само такъв въздух, който не произвежда никакво налътане и напрежение. Внасяйте в стомаха си само такава храна, която не произвежда никакво разстройство.

Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ония мисли и чувства, които про-извеждат вътрешно напрежение в мозъка и в сърцето му? Ако става въпрос за отнемане тежести от пружината, това е лесна работа. Ако става въпрос да освободите крушата от плодовете, които я огъват, и това е лесна работа. Ще посегнете с ръката си и ще откъснете неколко плода. Кой не е късал от своята градина, или от некоя чужда градина по неколко плода? Дървото се облекчава от товара, но вас обвиняват в това извершено престъпление. Значи, вие се товарите с тежката мисъл, че сте извершили известно престъпление. Търсете метод, чрез който да се справяте с мисли, които предизвикват напрежение върху мозъка ви.

Сега ще поставя въпроса другояче. Представете си, че с всека тежест, закачена на

353

мозъка, е сверзана една лампа. Представете си, че от енергията, която се образува при напрежението или налагането на тежестите върху мозъка, се произвежда светлина, от която лампите започват да светят. Лошо ли е това? Не само, че не е лошо, но веднага около тази светлина се събират учени, философи, които започват да пишат. Ако отнемете една от тежестите, светлината се намалява. Отнемете ли всички, светлината съвсем изчезва. Професорите, учените, философите остават в тъмнина и престават да рабо-тят. В такъв случай, кое от двете положения е за предпочитане: да имате тежести, т. е. напрежение на мозъка, но да имате и светлина, отколкото да н-вмате никакво напрежение и никаква светлина? Щом нямате напрежение, ще бъдете в тъмнина. За предпочитане е това, което допринася полза на самия човек, както и на цялото човечество. Значи, добро е това, което принася блага на ц/влото човечество. Всеко нещо, което не допринася блага за делото човечество, наричаме зло. И частичното добро още не е истинско добро. Какво добро е това, от което се ползува само един човек?

И тъй, когато хората питат, защо с/л нужни страданията, казвам: Човек страда, защото на пружината на неговия мозък или II,-| неговото сърце е закачена некаква тежест. Какно лошо има в страданието? Има смисъл ла страда, да се огъва човек, но ако се обра-

23

354

зува светлина, на която поне н-бколко души могат да четат и да пишат. Колкото по-гол"бми и разумни са. страданията, толкова повече евт/глинна енергия образуват тъ* и толкова повече хора се ползуват от нея. Следователно, страданията и напреженията имат смисъл, когато произвеждат светлина. Ако не произвеждат евтл-лина, гб са безпредметни. Обаче, каквото и да правите, страданията са. неизбежни. Щом има пружина, има и напрежение; щом има напрежения, има и страдания. Дето н"Бма страдания, там нт>ма напрежения. – Защо няма напрежения? – Защото тежести н-Ьма.

Как може да се справя човек с страданията? Чрез музика. ПМте и свирете главно за себе си. Като пт>ете, вие трансформирате състоянията си и се освобождавате от страданията. Колкото по-възвишена е музиката, толкова по-висока е мисълта на човека.

Т. м.

– Само светлият път на мж-дростта води към истината.

–В истината е скрит живо т т .

22. Лекция от Учителя, държана на 7. февруарий, 1930 г. София. – Изгр-вв.

← По-стара версия		Версия от 19:36, 19 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Младежки окултен клас]] - ДЕВЕТА ГОДИНА ([[1929]]-[[1930]])
		+
		+	[[КНИГА: Служене, почит и обич]]

	== Напрежение ==		== Напрежение ==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Напрежение==
 Размишление.
@@ Ред 9: / Ред 11: @@
 Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ония мисли и чувства, които произвеждат вътрешно напрежение в мозъка и в сърцето му? Ако става въпрос за отнемане тежести от пружината, това е лесна работа. Ако става въпрос да освободите крушата от плодовете, които я огъват, и това е лесна работа. Ще посегнете с ръката си и ще откъснете няколко плода. Кой не е късал от своята градина, или от някоя чужда градина по няколко плода? Дървото се облекчава от товара, но вас обвиняват в това извършено престъпление. Значи, вие се товарите с тежката мисъл, че сте извършили известно престъпление. Търсете метод, чрез който да се справяте с мисли, които предизвикват напрежение върху мозъка ви.
-Сега ще поставя въпроса другояче. Представете си, че с всека тежест, закачена на мозъка, е свързана една лампа. Представете си, че от енергията, която се образува при напрежението или налагането на тежестите върху мозъка, се произвежда светлина, от която лампите започват да светят. Лошо ли е това? Не само, че не е лошо, но веднага около тази светлина се събират учени, философи, които започват да пишат. Ако отнемете една от тежестите, светлината се намалява. Отнемете ли всички, светлината съвсем изчезва. Професорите, учените, философите остават в тъмнина и престават да работят. В такъв случай, кое от двете положения е за предпочитане: да имате тежести, т. е. напрежение на мозъка, но да имате и светлина, отколкото да нямате никакво напрежение и никаква светлина? Щом нямате напрежение, ще бъдете в тъмнина. За предпочитане е това, което допринася полза на самия човек, както и на цялото човечество. Значи, добро е това, което принася блага на цялото човечество. Всяко нещо, което не допринася блага за цялото човечество, наричаме зло. И частичното добро още не е истинско добро. Какво добро е това, от което се ползува само един човек?
+Сега ще поставя въпроса другояче. Представете си, че с всяка тежест, закачена на мозъка, е свързана една лампа. Представете си, че от енергията, която се образува при напрежението или налягането на тежестите върху мозъка, се произвежда светлина, от която лампите започват да светят. Лошо ли е това? Не само, че не е лошо, но веднага около тази светлина се събират учени, философи, които започват да пишат. Ако отнемете една от тежестите, светлината се намалява. Отнемете ли всички, светлината съвсем изчезва. Професорите, учените, философите остават в тъмнина и престават да работят. В такъв случай, кое от двете положения е за предпочитане: да имате тежести, т. е. напрежение на мозъка, но да имате и светлина, отколкото да нямате никакво напрежение и никаква светлина? Щом нямате напрежение, ще бъдете в тъмнина. За предпочитане е това, което допринася полза на самия човек, както и на цялото човечество. Значи, добро е това, което принася блага на цялото човечество. Всяко нещо, което не допринася блага за цялото човечество, наричаме зло. И частичното добро още не е истинско добро. Какво добро е това, от което се ползва само един човек?
 И тъй, когато хората питат, защо са нужни страданията, казвам: Човек страда, защото на пружината на неговия мозък или на неговото сърце е закачена някаква тежест. Какво лошо има в страданието? Има смисъл да страда, да се огъва човек, но ако се образува светлина, на която поне няколко души могат да четат и да пишат. Колкото по-големи и разумни са страданията, толкова повече светлинна енергия образуват те и толкова повече хора се ползват от нея. Следователно, страданията и напреженията имат смисъл, когато произвеждат светлина. Ако не произвеждат светлина, те са безпредметни. Обаче, каквото и да правите, страданията са неизбежни. Щом има пружина, има и напрежение; щом има напрежения, има и страдания. Дето няма страдания, там няма напрежения. – Защо няма напрежения? – Защото тежести няма.
@@ Ред 17: / Ред 19: @@
 Т. м.
-– Само светлият път на мъдростта води към истината.
+— Само светлият път на мъдростта води към истината.
-– В истината е скрит животът.
+— В истината е скрит животът.
 . Лекция от Учителя, държана на 7 февруари, 1930 г. София – Изгрев.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Размишление.
-Представете си, че имате една пружина, на долния край на която закачвате известна тежест. Какво ще стане с пружината? Тя ще се разтегли. Колкото по-големи тежести закачвате, толкова повече ще се разтегля. Ако постепенно откачвате тежестите една след друга, пружината ще се верне в първото си положение. Природата е пълна с такива пружини – в растителното и животинското царство. Дето и да погледнете, навсЬкъде виждате пружини.
+Представете си, че имате една пружина, на долния край на която закачвате известна тежест. Какво ще стане с пружината? Тя ще се разтегли. Колкото по-големи тежести закачвате, толкова повече ще се разтегля. Ако постепенно откачвате тежестите една след друга, пружината ще се върне в първото си положение. Природата е пълна с такива пружини – в растителното и животинското царство. Дето и да погледнете, навсякъде виждате пружини.
-Допуснете, че чов^шкият мозък представя една пружина, на която се закачват различни тежести. Ако закачите една мисъл, тежка един килограм, мозъкът ще усЪти известно налътане или теглене и ще се огъне надъсно, налъво, нагоре или надолу. Колкото повече мисли закачвате на мозъка, с по-гол"Ьми тежести, т ще упражняват по-голямо налътане върху него. Случва се, че две или повече мисли, с еднакво тегло и с еднакви посоки, се стълкновят помежду си. Това стълкновение се предава и на мозъка. След време противоречивите мисли се отразяват вредно върху мозъка, а оттам и върху цълия органи-
+Допуснете, че човешкият мозък представя една пружина, на която се закачват различни тежести. Ако закачите една мисъл, тежка един килограм, мозъкът ще усети известно налягане или теглене и ще се огъне надясно, наляво, нагоре или надолу. Колкото повече мисли закачвате на мозъка, с по-големи тежести, те ще упражняват по-голямо налягане върху него. Случва се, че две или повече мисли, с еднакво тегло и с еднакви посоки, се стълкновят помежду си. Това стълкновение се предава и на мозъка. След време противоречивите мисли се отразяват вредно върху мозъка, а оттам и върху целия организъм. Като знаете това, пазете мозъка си от излишни напрежения и сътресения. Допущайте в ума си само такива мисли, които не предизвикват сътресения и напрежения в мозъка. Това са възвишените и светли мисли, които идат от висшите светове. Като пази мозъка си, човек ще се научи да пази и дробовете, и стомаха си. Следователно, вкарвайте в дробовете си само такъв въздух, който не произвежда никакво налягане и напрежение. Внасяйте в стомаха си само такава храна, която не произвежда никакво разстройство.
+Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ония мисли и чувства, които произвеждат вътрешно напрежение в мозъка и в сърцето му? Ако става въпрос за отнемане тежести от пружината, това е лесна работа. Ако става въпрос да освободите крушата от плодовете, които я огъват, и това е лесна работа. Ще посегнете с ръката си и ще откъснете няколко плода. Кой не е късал от своята градина, или от някоя чужда градина по няколко плода? Дървото се облекчава от товара, но вас обвиняват в това извършено престъпление. Значи, вие се товарите с тежката мисъл, че сте извършили известно престъпление. Търсете метод, чрез който да се справяте с мисли, които предизвикват напрежение върху мозъка ви.
-−
-зъм. Като знаете това, пазете мозъка си от излишни напрежения и сътресения. Допущайте в ума си само такива мисли, които не предизвикват сътресения и напрежения в мозъка. Това са. възвишените и светли мисли, които идат от висшите светове. Като пази мозъка си, човек ще се научи да пази и дробовете, и стомаха си. Следоватетелно. вкарвайте в дробовете си само такъв въздух, който не произвежда никакво налътане и напрежение. Внасяйте в стомаха си само такава храна, която не произвежда никакво разстройство.
+Сега ще поставя въпроса другояче. Представете си, че с всека тежест, закачена на мозъка, е свързана една лампа. Представете си, че от енергията, която се образува при напрежението или налагането на тежестите върху мозъка, се произвежда светлина, от която лампите започват да светят. Лошо ли е това? Не само, че не е лошо, но веднага около тази светлина се събират учени, философи, които започват да пишат. Ако отнемете една от тежестите, светлината се намалява. Отнемете ли всички, светлината съвсем изчезва. Професорите, учените, философите остават в тъмнина и престават да работят. В такъв случай, кое от двете положения е за предпочитане: да имате тежести, т. е. напрежение на мозъка, но да имате и светлина, отколкото да нямате никакво напрежение и никаква светлина? Щом нямате напрежение, ще бъдете в тъмнина. За предпочитане е това, което допринася полза на самия човек, както и на цялото човечество. Значи, добро е това, което принася блага на цялото човечество. Всяко нещо, което не допринася блага за цялото човечество, наричаме зло. И частичното добро още не е истинско добро. Какво добро е това, от което се ползува само един човек?
-Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ония мисли и чувства, които про-извеждат вътрешно напрежение в мозъка и в сърцето му? Ако става въпрос за отнемане тежести от пружината, това е лесна работа. Ако става въпрос да освободите крушата от плодовете, които я огъват, и това е лесна работа. Ще посегнете с ръката си и ще откъснете неколко плода. Кой не е късал от своята градина, или от некоя чужда градина по неколко плода? Дървото се облекчава от товара, но вас обвиняват в това извершено престъпление. Значи, вие се товарите с тежката мисъл, че сте извершили известно престъпление. Търсете метод, чрез който да се справяте с мисли, които предизвикват напрежение върху мозъка ви.
+И тъй, когато хората питат, защо са нужни страданията, казвам: Човек страда, защото на пружината на неговия мозък или на неговото сърце е закачена някаква тежест. Какво лошо има в страданието? Има смисъл да страда, да се огъва човек, но ако се образува светлина, на която поне няколко души могат да четат и да пишат. Колкото по-големи и разумни са страданията, толкова повече светлинна енергия образуват те и толкова повече хора се ползват от нея. Следователно, страданията и напреженията имат смисъл, когато произвеждат светлина. Ако не произвеждат светлина, те са безпредметни. Обаче, каквото и да правите, страданията са неизбежни. Щом има пружина, има и напрежение; щом има напрежения, има и страдания. Дето няма страдания, там няма напрежения. – Защо няма напрежения? – Защото тежести няма.
-Сега ще поставя въпроса другояче. Представете си, че с всека тежест, закачена на
+Как може да се справя човек със страданията? Чрез музика. Пейте и свирете главно за себе си. Като пеете, вие трансформирате състоянията си и се освобождавате от страданията. Колкото по-възвишена е музиката, толкова по-висока е мисълта на човека.
-−
-−
-−
-−
-мозъка, е сверзана една лампа. Представете си, че от енергията, която се образува при напрежението или налагането на тежестите върху мозъка, се произвежда светлина, от която лампите започват да светят. Лошо ли е това? Не само, че не е лошо, но веднага около тази светлина се събират учени, философи, които започват да пишат. Ако отнемете една от тежестите, светлината се намалява. Отнемете ли всички, светлината съвсем изчезва. Професорите, учените, философите остават в тъмнина и престават да рабо-тят. В такъв случай, кое от двете положения е за предпочитане: да имате тежести, т. е. напрежение на мозъка, но да имате и светлина, отколкото да н-вмате никакво напрежение и никаква светлина? Щом нямате напрежение, ще бъдете в тъмнина. За предпочитане е това, което допринася полза на самия човек, както и на цялото човечество. Значи, добро е това, което принася блага на ц/влото човечество. Всеко нещо, което не допринася блага за делото човечество, наричаме зло. И частичното добро още не е истинско добро. Какво добро е това, от което се ползува само един човек?
-−
-И тъй, когато хората питат, защо с/л нужни страданията, казвам: Човек страда, защото на пружината на неговия мозък или II,-| неговото сърце е закачена некаква тежест. Какно лошо има в страданието? Има смисъл ла страда, да се огъва човек, но ако се обра-
-−
-−
-−
-−
-−
-−
-зува светлина, на която поне н-бколко души могат да четат и да пишат. Колкото по-гол"бми и разумни са. страданията, толкова повече евт/глинна енергия образуват тъ* и толкова повече хора се ползуват от нея. Следователно, страданията и напреженията имат смисъл, когато произвеждат светлина. Ако не произвеждат евтл-лина, гб са безпредметни. Обаче, каквото и да правите, страданията са. неизбежни. Щом има пружина, има и напрежение; щом има напрежения, има и страдания. Дето н"Бма страдания, там нт>ма напрежения. – Защо няма напрежения? – Защото тежести н-Ьма.
-−
-Как може да се справя човек с страданията? Чрез музика. ПМте и свирете главно за себе си. Като пт>ете, вие трансформирате състоянията си и се освобождавате от страданията. Колкото по-възвишена е музиката, толкова по-висока е мисълта на човека.
 Т. м.
-– Само светлият път на мж-дростта води към истината.
+– Само светлият път на мъдростта води към истината.
-–В истината е скрит живо т т .
+– В истината е скрит животът.
-. Лекция от Учителя, държана на 7. февруарий, 1930 г. София. – Изгр-вв.
+. Лекция от Учителя, държана на 7 февруари, 1930 г. София – Изгрев.