Най-хубавата цигулка - за корекция - Редакционна история

AL414 в 18:37, 8 юни 2010

2010-06-08T18:37:31Z

AL414 в 18:23, 8 юни 2010

2010-06-08T18:23:04Z

AL414 в 09:09, 8 юни 2010

2010-06-08T09:09:55Z

AL414 в 12:30, 7 юни 2010

2010-06-07T12:30:30Z

Ruana в 11:03, 7 юни 2010

2010-06-07T11:03:36Z

AL414: Нова страница: НАЙ-ХУБАВАТА ЦИГУЛКА 22.09.1943 год. В събота вечерта дойдоха при мен майката и бащата на братя Ян…

2010-05-30T05:24:47Z

Нова страница: НАЙ-ХУБАВАТА ЦИГУЛКА 22.09.1943 год. В събота вечерта дойдоха при мен майката и бащата на братя Ян…

Нова страница

НАЙ-ХУБАВАТА ЦИГУЛКА

22.09.1943 год.

В събота вечерта дойдоха при мен майката и бащата на братя Янкови. Казаха ми, че Любчо има покана от Софийска-та филхармония да изнесе „Брамс — концерт", който ще се със-тои след три месеца в зала „България". Те ме помолиха да по¬искам от Учителя най-хубавата му цигулка (на руския княз), която Любчо много харесал. Обръщат се към мен, защото се надявали, че Учителя няма да ми откаже, поради особеното му разположение към моето изкуство и към моята душа. Откакто Любчо опита пред Учителя тази цигулка непрестанно говореше за нея. Той много я хареса и искаше най-малко три месеца да свири на нея, за да свикне и тогава да се яви пред публиката.
Тази сутрин брат Христо ме придружи и заедно се изка-чихме до Изгрева. Семейство Янкови бяха вече дошли и ни чакаха. Ние попитахме къде е Учителя, защото го нямаше нито горе, нито в приемната. Казаха ни, че е при сестра Савка. Всич-ки заедно се запътихме при нея. Тя ни покани в стаята си. Аз не бях спокойна. Не беше лесна задачата ми. Докато разменяхме мисли за времето, за сутрешната беседа, госпожа Янкова и брат Христо ми направиха знак да застана пред Учителя. След крат¬ка молитва аз най-после се реших и застанах права пред писа-лището, Срещнах божествения поглед на Учителя и казах съв-сем ясно и просто:
— Учителю, имам една молба към Вас.
— Кажи, рекох!
— Учителю, Любомир Янков ще има концерт след три
месеца в зала „България" със Софийската филхармония. Той ще
свири „Брамс — концерт". Учителю, той не харесва цигулката
си и Ви моли, ако позволите да излезе на сцената с Вашата ци¬
гулка. Но за тая цел той трябва да се упражнява на нея. Учите-
лят затвори очи и дълго време стоя така. Стана прав от стола
си и каза:
— Елате с мен!
Аз тръгнах редом с него и всички други, след нас. По пътеката докато стигнем до стаята му, аз му поднесох нотен лист, на който грижливо бях написала двете каденци на „Фир фюр фен" и „Имаше человек". Заедно с тях, поднесох му и ед¬на малка песничка, която сама композирах: „Зора на новия жи¬вот". Изкачихме се по стълбата. Той влезе вътре и след малко постави в ръцете ми най-хубавата си цигулка, сложена в разкош-на кутия. Аз веднага предадох цигулката на Любомир, който я поё с радост и неизпитвано щастие. Прегърна я като едно мал¬ко дете и бързаше пред нас все напред в гората.

← По-стара версия		Версия от 18:37, 8 юни 2010
Ред 19:		Ред 19:
	Аз тръгнах редом с него и всички други, след нас. По пътеката, докато стигнем до стаята му, аз му поднесох нотен лист, на който грижливо бях написала двете каденци на „Фир фюр фен" и „Имаше человек". Заедно с тях, поднесох му и ед¬на малка песничка, която сама композирах: „Зора на новия живот". Изкачихме се по стълбата. Той влезе вътре и след малко постави в ръцете ми най-хубавата си цигулка, сложена в разкошна кутия. Аз веднага предадох цигулката на Любомир, който я пое с радост и неизпитвано щастие. Прегърна я като едно малко дете и бързаше пред нас, все напред в гората.		Аз тръгнах редом с него и всички други, след нас. По пътеката, докато стигнем до стаята му, аз му поднесох нотен лист, на който грижливо бях написала двете каденци на „Фир фюр фен" и „Имаше человек". Заедно с тях, поднесох му и ед¬на малка песничка, която сама композирах: „Зора на новия живот". Изкачихме се по стълбата. Той влезе вътре и след малко постави в ръцете ми най-хубавата си цигулка, сложена в разкошна кутия. Аз веднага предадох цигулката на Любомир, който я пое с радост и неизпитвано щастие. Прегърна я като едно малко дете и бързаше пред нас, все напред в гората.

−	[[Файл:Рисунка 60.png]]	+	[[Файл:Рисунка 59.png]]

← По-стара версия		Версия от 18:23, 8 юни 2010
Ред 18:		Ред 18:

	Аз тръгнах редом с него и всички други, след нас. По пътеката, докато стигнем до стаята му, аз му поднесох нотен лист, на който грижливо бях написала двете каденци на „Фир фюр фен" и „Имаше человек". Заедно с тях, поднесох му и ед¬на малка песничка, която сама композирах: „Зора на новия живот". Изкачихме се по стълбата. Той влезе вътре и след малко постави в ръцете ми най-хубавата си цигулка, сложена в разкошна кутия. Аз веднага предадох цигулката на Любомир, който я пое с радост и неизпитвано щастие. Прегърна я като едно малко дете и бързаше пред нас, все напред в гората.		Аз тръгнах редом с него и всички други, след нас. По пътеката, докато стигнем до стаята му, аз му поднесох нотен лист, на който грижливо бях написала двете каденци на „Фир фюр фен" и „Имаше человек". Заедно с тях, поднесох му и ед¬на малка песничка, която сама композирах: „Зора на новия живот". Изкачихме се по стълбата. Той влезе вътре и след малко постави в ръцете ми най-хубавата си цигулка, сложена в разкошна кутия. Аз веднага предадох цигулката на Любомир, който я пое с радост и неизпитвано щастие. Прегърна я като едно малко дете и бързаше пред нас, все напред в гората.
		+
		+	[[Файл:Рисунка 60.png]]

← По-стара версия		Версия от 09:09, 8 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−		+	''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''
	== НАЙ-ХУБАВАТА ЦИГУЛКА ==		== НАЙ-ХУБАВАТА ЦИГУЛКА ==

← По-стара версия		Версия от 12:30, 7 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	НАЙ-ХУБАВАТА ЦИГУЛКА	+
		+	== НАЙ-ХУБАВАТА ЦИГУЛКА ==
		+

	22.09.1943 год.		22.09.1943 год.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 .09.1943 год.
-В събота вечерта дойдоха при мен майката и бащата на братя Янкови. Казаха ми, че Любчо има покана от Софийска-та филхармония да изнесе „Брамс — концерт", който ще се със-тои след три месеца в зала „България". Те ме помолиха да по¬искам от Учителя най-хубавата му цигулка (на руския княз), която Любчо много харесал. Обръщат се към мен, защото се надявали, че Учителя няма да ми откаже, поради особеното му разположение към моето изкуство и към моята душа. Откакто Любчо опита пред Учителя тази цигулка непрестанно говореше за нея. Той много я хареса и искаше най-малко три месеца да свири на нея, за да свикне и тогава да се яви пред публиката.
+В събота вечерта дойдоха при мен майката и бащата на братя Янкови. Казаха ми, че Любчо има покана от Софийската филхармония да изнесе „Брамс – концерт", който ще се състои след три месеца, в зала „България". Те ме помолиха да поискам от Учителя най-хубавата му цигулка (на руския княз), която Любчо много харесал. Обръщат се към мен, защото се надявали, че Учителя няма да ми откаже, поради особеното му разположение към моето изкуство и към моята душа. Откакто Любчо опита пред Учителя тази цигулка, непрестанно говореше за нея. Той много я хареса и искаше, най-малко три месеца, да свири на нея, за да свикне и тогава да се яви пред публиката.
-Тази сутрин брат Христо ме придружи и заедно се изка-чихме до Изгрева. Семейство Янкови бяха вече дошли и ни чакаха. Ние попитахме къде е Учителя, защото го нямаше нито горе, нито в приемната. Казаха ни, че е при сестра Савка. Всич-ки заедно се запътихме при нея. Тя ни покани в стаята си. Аз не бях спокойна. Не беше лесна задачата ми. Докато разменяхме мисли за времето, за сутрешната беседа, госпожа Янкова и брат Христо ми направиха знак да застана пред Учителя. След крат¬ка молитва аз най-после се реших и застанах права пред писа-лището, Срещнах божествения поглед на Учителя и казах съв-сем ясно и просто:
-—	Учителю, имам една молба към Вас.
+Тази сутрин брат Христо ме придружи и заедно се изкачихме до Изгрева. Семейство Янкови бяха вече дошли и ни чакаха. Ние попитахме, къде е Учителя, защото го нямаше нито горе, нито в приемната. Казаха ни, че е при сестра Савка. Всички заедно се запътихме при нея. Тя ни покани в стаята си. Аз не бях спокойна. Не беше лесна задачата ми. Докато разменяхме мисли за времето, за сутрешната беседа, госпожа Янкова и брат Христо ми направиха знак, да застана пред Учителя. След кратка молитва, аз най-после се реших и застанах права пред писалището. Срещнах божествения поглед на Учителя и казах съвсем ясно и просто:
-—	Кажи, рекох!
-—	Учителю, Любомир Янков ще има концерт след три
+– Учителю, имам една молба към Вас.
 месеца в зала „България" със Софийската филхармония. Той ще
-свири „Брамс — концерт". Учителю, той не харесва цигулката
+– Кажи, рекох!
-си и Ви моли, ако позволите да излезе на сцената с Вашата ци¬
-гулка. Но за тая цел той трябва да се упражнява на нея. Учите-
+– Учителю, Любомир Янков ще има концерт след три месеца в зала „България", със Софийската филхармония. Той ще свири „Брамс – концерт". Учителю, той не харесва цигулката си и Ви моли, ако позволите, да излезе на сцената с Вашата цигулка. Но за тая цел той трябва да се упражнява на нея. Учителят затвори очи и дълго време стоя така. Стана прав от стола си и каза:
-лят затвори очи и дълго време стоя така. Стана прав от стола
-си и каза:
+– Елате с мен!
-—	Елате с мен!
-Аз тръгнах редом с него и всички други, след нас. По пътеката докато стигнем до стаята му, аз му поднесох нотен лист, на който грижливо бях написала двете каденци на „Фир фюр фен" и „Имаше человек". Заедно с тях, поднесох му и ед¬на малка песничка, която сама композирах: „Зора на новия жи¬вот". Изкачихме се по стълбата. Той влезе вътре и след малко постави в ръцете ми най-хубавата си цигулка, сложена в разкош-на кутия. Аз веднага предадох цигулката на Любомир, който я поё с радост и неизпитвано щастие. Прегърна я като едно мал¬ко дете и бързаше пред нас все напред в гората.
+Аз тръгнах редом с него и всички други, след нас. По пътеката, докато стигнем до стаята му, аз му поднесох нотен лист, на който грижливо бях написала двете каденци на „Фир фюр фен" и „Имаше человек". Заедно с тях, поднесох му и ед¬на малка песничка, която сама композирах: „Зора на новия живот". Изкачихме се по стълбата. Той влезе вътре и след малко постави в ръцете ми най-хубавата си цигулка, сложена в разкошна кутия. Аз веднага предадох цигулката на Любомир, който я пое с радост и неизпитвано щастие. Прегърна я като едно малко дете и бързаше пред нас, все напред в гората.