Музика и пеене – средство за тониране - Редакционна история

Ани в 06:53, 24 ноември 2011

2011-11-24T06:53:28Z

Ани в 06:52, 24 ноември 2011

2011-11-24T06:52:20Z

Показване на промените

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-03-10T14:39:13Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-03-10T14:11:05Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-03-10T14:01:21Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-03-10T14:00:00Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-03-10T13:58:52Z

‎Заглавие на раздел

Показване на промените

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-03-10T08:19:55Z

‎Заглавие на раздел

Показване на промените

Ruana: /* Музика и пеене – средство за тониране */

2011-03-10T08:14:37Z

‎Музика и пеене – средство за тониране

Показване на промените

Ruana: /* Музика и пеене – средство за тониране */

2011-03-09T13:59:56Z

‎Музика и пеене – средство за тониране

@@ Ред 113: / Ред 113: @@
 Сега починете си малко, тъй, облегнете се, разширете се. (''Почивка 7 минути.'')
 Сила жива, кажи ми. (''Всички пеят 3 пъти.'') Представете си, че някой ви запита: "По какво се отличава окултната музика от обикновената?" Със своята крайна мекота, с яснота, картинност и с природни образи. Към туй всички трябва да се стремите – в пеенето ви да има яснота и мекота. И упражненията трябва да бъдат меки. Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота. Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост. Ако искате като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви – духовни – за съзерцание. Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я изменяте. Има закони, по които ще изменяте, ще изменяте и тъй ще нагласявате вашето настроение. Например започнете с думата Благост.
@@ Ред 191: / Ред 190: @@
 ''8-ма школна лекция на Общия окултен клас (II година), 19 ноември 1922 г., неделя, София.''

@@ Ред 95: / Ред 95: @@
 Сега иде вторият мотив на тази песен. Може ли да изпеете втория мотив? Тихо да изпеем: "Скръбта си ти кажи"... (Пеем всички и след това Учителя пее сам.)
-Сега откъде се е взело в гръцкото пеене туй иьеиье? (Учителя пее много проточено "Благооост" много пъти, с разни извивки.) Като са правили отклонения в тия тонове, като са изключили съгласните, тогава останало това иьеиье. В окултната музика трябва да се предаде смисъл на тия слогове. (Учителя пее сам Блааа-гост, Благооост (много пъти), ао-ао-ау-оу...) Трябва да коригираме цялата духовна музика на гърците. Те трябва да разберат, че всичките тия молитви трябва да се коригират. Там думите са безразборно разхвърляни. Те казват, че евреите са превели псалмите. Ходили ли са да видят оригинала, да видят какъв е еврейският текст? Еврейският език е аналитичен, две времена има в него – или минало, или бъдеще; настояще няма. А те превеждат една еврейска дума понякога не само с минало и бъдеще време, но и с някое друго време, несвойствено на езика им. И с това дават на думата съвсем друг смисъл, а вибрациите, които тя образува в ума ти, вече имат друг произход, като създават вътре в душата ти друго течение. Например един псалм, както е предаден, не е правилно преведен. Аз гледам по някой път и Евангелието как е преведено. Не е прав преводът му. За да преведеш нещо, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тия времена, в които Христос е живял, да разбереш Духа, който е проникнал в Павел, в Петър, в Христа.
+Сега откъде се е взело в гръцкото пеене туй "иьеиье"? (Учителя пее много проточено "Благооост" много пъти, с разни извивки.) Като са правили отклонения в тия тонове, като са изключили съгласните, тогава останало това "иьеиье". В окултната музика трябва да се предаде смисъл на тия слогове. (Учителя пее сам Блааа-гост, Благооост (много пъти), ао-ао-ау-оу...) Трябва да коригираме цялата духовна музика на гърците. Те трябва да разберат, че всичките тия молитви трябва да се коригират. Там думите са безразборно разхвърляни. Те казват, че евреите са превели псалмите. Ходили ли са да видят оригинала, да видят какъв е еврейският текст? Еврейският език е аналитичен, две времена има в него – или минало, или бъдеще; настояще няма. А те превеждат една еврейска дума понякога не само с минало и бъдеще време, но и с някое друго време, несвойствено на езика им. И с това дават на думата съвсем друг смисъл, а вибрациите, които тя образува в ума ти, вече имат друг произход, като създават вътре в душата ти друго течение. Например един псалм, както е предаден, не е правилно преведен. Аз гледам по някой път и Евангелието как е преведено. Не е прав преводът му. За да преведеш нещо, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тия времена, в които Христос е живял, да разбереш Духа, който е проникнал в Павел, в Петър, в Христа.
 Тогава можеш да превеждаш. А днес, като превеждат, дават един буквален превод и вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там. Туй не е за критика, но вие като окултни ученици няма да се лъжете. Всякога вашата преценка за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко.

@@ Ред 85: / Ред 85: @@
 Ето един метод, по който, ако искате, можете да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден – светъл, ясен, идете на полето, или в някоя ливада, изпейте тази песен – "Скръбта си ти кажи" - и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: "Слава Богу, зарадвах се и се обнових." Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите сто фамилии, да им изразите тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетите са прави, като търсят Природата. Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват сред Природата. И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изразяват. Най-много скърби имат поетите, защото чувствата у тях са развити. Много чувстват, а условия нямат, бедни са; от търговия не разбират, пари нямат, дрехи нямат, хората не ги оценяват. Аз говоря на поетически език. И като се върне поетът от гората, ще каже: "Живея в един свят, дето хората не ме разбират."
-Но ще дойде време, когато техните песни ще се пеят... После ние ще засегнем и духовната музика, ще видим как се е родила тя, при какви условия, ще ви дам образец на духовна музика. В църквата туй, гръцкото пеене, както днес пеят – това не е духовна музика. Трябва да мине време, тогава ще ви дам образец, да знаете какво нещо е духовна музика. Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, Небето трябва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, Небето не се отваря. То не е и упражнение. Като започне някой в църквата да пее (Учителя подражава попското пеене): иьеиьееиьее, казват: "Отличен псалт!" Гръцката глава какво ще създаде? В изкуството – да, признавам, те родиха нещо, но не са гърците, които можаха да родят музика. В красотата – да, но пеенето трябва да го търсим у арабите, у индусите и египтяните, донякъде и у евреите. Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите! Qu’est-се que? Кес-кес-кес, е Qu’est-се que?* Турчинът казва: "Кес е ки хаба."* То не е тъй, аз малко го... Но казвам: самото произношение няма дълбочина, то е носово, гласът е горе; докато при окултното пеене гласът трябва да слезе най-малко в *гортана. В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или Слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш: то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи. Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки. Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин. Днес ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата. Ще възпяваш някой извор, някоя планина, Слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален. Ние говорим просто, но вярно. Ще кажеш: "Ще ви изсвиря един мотив много прост, но верен." Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно. Лъжливите неща са такива. Ние ще започнем с простите, с микроскопическите неща, но те трябва да бъдат верни. Ако попитат: "Откъде си взел този сюжет?", да кажеш: "Виждал ли си тази река? Ела да видиш откъде е взет моят сюжет – от тази река. Виждаш ли я? Почини си при нея и ще станеш като нея. Слушай сега! Ще станеш весел като нея."
+Но ще дойде време, когато техните песни ще се пеят... После ние ще засегнем и духовната музика, ще видим как се е родила тя, при какви условия, ще ви дам образец на духовна музика. В църквата туй, гръцкото пеене, както днес пеят – това не е духовна музика. Трябва да мине време, тогава ще ви дам образец, да знаете какво нещо е духовна музика. Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, Небето трябва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, Небето не се отваря. То не е и упражнение. Като започне някой в църквата да пее (Учителя подражава попското пеене): иьеиьееиьее, казват: "Отличен псалт!" Гръцката глава какво ще създаде? В изкуството – да, признавам, те родиха нещо, но не са гърците, които можаха да родят музика. В красотата – да, но пеенето трябва да го търсим у арабите, у индусите и египтяните, донякъде и у евреите. Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите! Qu’est-се que? Кес-кес-кес, е Qu’est-се que?* Турчинът казва: "Кес е ки хаба."* То не е тъй, аз малко го... Но казвам: самото произношение няма дълбочина, то е носово, гласът е горе; докато при окултното пеене гласът трябва да слезе най-малко в *гортана. В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или Слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш: то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи. Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки. Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин. Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата. Ще възпяваш някой извор, някоя планина, Слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален. Ние говорим просто, но вярно. Ще кажеш: "Ще ви изсвиря един мотив много прост, но верен." Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно. Лъжливите неща са такива. Ние ще започнем с простите, с микроскопическите неща, но те трябва да бъдат верни. Ако попитат: "Откъде си взел този сюжет?", да кажеш: "Виждал ли си тази река? Ела да видиш откъде е взет моят сюжет – от тази река. Виждаш ли я? Почини си при нея и ще станеш като нея. Слушай сега! Ще станеш весел като нея."
 После същите трептения, същите движения ги има и светлината. Както скача този извор, също тъй и светлината слиза по наклонена площ. И тя прави такива бързи движения. И който е готов, като дойде светлината, ще забележи тия движения. (Учителя свири "Скръбта си ти кажи".) Самото движение на светлината е приблизително като движението на поточето. Сега забелязвате ли разликата между тия упражнения? Ще забележите една микроскопическа разлика в строежа и верността им. Защо са верни? Защото изразяват ония звукове, които са в Природата.
@@ Ред 93: / Ред 93: @@
 Схванете разликата между едното и другото свирене. В малките пропускания иде заблуждението и се раждат образи, които не са верни.
-Сега иде вторият мотив на тази песен. Може ли да изпеете втория мотив? Тихо да изпеем Скръбта си ти кажи... (Пеем всички и след това Учителя пее сам.)
+Сега иде вторият мотив на тази песен. Може ли да изпеете втория мотив? Тихо да изпеем: "Скръбта си ти кажи"... (Пеем всички и след това Учителя пее сам.)
 Сега откъде се е взело в гръцкото пеене туй иьеиье? (Учителя пее много проточено "Благооост" много пъти, с разни извивки.) Като са правили отклонения в тия тонове, като са изключили съгласните, тогава останало това иьеиье. В окултната музика трябва да се предаде смисъл на тия слогове. (Учителя пее сам Блааа-гост, Благооост (много пъти), ао-ао-ау-оу...) Трябва да коригираме цялата духовна музика на гърците. Те трябва да разберат, че всичките тия молитви трябва да се коригират. Там думите са безразборно разхвърляни. Те казват, че евреите са превели псалмите. Ходили ли са да видят оригинала, да видят какъв е еврейският текст? Еврейският език е аналитичен, две времена има в него – или минало, или бъдеще; настояще няма. А те превеждат една еврейска дума понякога не само с минало и бъдеще време, но и с някое друго време, несвойствено на езика им. И с това дават на думата съвсем друг смисъл, а вибрациите, които тя образува в ума ти, вече имат друг произход, като създават вътре в душата ти друго течение. Например един псалм, както е предаден, не е правилно преведен. Аз гледам по някой път и Евангелието как е преведено. Не е прав преводът му. За да преведеш нещо, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тия времена, в които Христос е живял, да разбереш Духа, който е проникнал в Павел, в Петър, в Христа.

← По-стара версия		Версия от 14:01, 10 март 2011
Ред 142:		Ред 142:

	*Кес е ки хаба		*Кес е ки хаба
		+
		+	*гортана

@@ Ред 139: / Ред 139: @@
 Пускат те от затвора, започнеш да живееш по Бога. Но пак те бият. Дойде първият, казва: "Слушай, ти с мене много добре беше започнал." Не, не е въпросът там. Значи ние сме раздвоени вътре в себе си. Ако тебе те бият, причината е, че ти си говорил Истината без Любов. А всяка Истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа. Когато аз казвам, че онзи, който говори Истината, говори и лъжата, разбирам, че който говори Истината без Любов, говори и наполовина лъжа; онзи, който говори Истината с Любов, той говори цялата Истина. Това е факт. И ако вие говорите Истината без Любов, то е наполовина лъжа. Ако я говорите с Любов, то е цяла Истина. И тогава философията, че който говори Истината, говори и лъжата, е вярна. За да се избавим от тази възможност, трябва да внесем Любовта. Дойде ли Любовта, ще дойде и Мъдростта. Има ли ги тия два принципа в нас, всяка лъжа е изключена. Ние сме в един свят на хармония, ще имаме много приятели, които ще ни предпазят от противоречията, които сега съществуват в света.
 ----
 *Кес е ки хаба

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 Ние сме още в областта на окултната музика. Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, аз ще ви дам и образци. Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката. Ние ще минем през разните народи – през източните, западните, както и при българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена. Ще ви покажем образци – откъде е взета, как е произлязла тя, тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: "Ние знаем откъде е туй парче." Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход. И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина. Когато пишем, когато изричаме поезия, у нас всякога трябва да изпъкнат не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата светлина и те са незабравими. Сега, разбира се, у вас трябва да се създават тия чувства. Ако някой религиозен човек би дошъл тази вечер, той малко ще се поозадачи от тия две упражнения, които ще изпълним сега, и ще каже: "Такива работи да се свирят! И това били набожни работи!" Е, кои работи са набожни? Според моето схващане набожни работи в света няма. Защото хората са набожни, но как? Някой човек в ума си е набожен, а в сърцето – никак не е набожен. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен. После имайте предвид, че ние се занимаваме само с упражнения, а не с окултна музика; изпълнение още няма, тоновете се взимат невярно, тактовете не се спазват, в образите също има една забърканост. Всички тия неща ще се изправят. Ще имате търпение да видите как може музиката да ви помогне, защото моето желание е да ви се помогне. Онова, което е заложено у вас, ще може чрез музиката да се развие, за да може да се създадат у вас новите образи. Например езикът е картинен и нашата бъдеща поезия и музика трябва също да бъдат картинни, да имат много живи образи.
 Аз започвам следното упражнение:
 Сила жива, сила жива,
 кажи ми, кажи ми:
 где вода извира,
 извира, извира,
 где вода извира?
 Сега имате окултен образец. Това е единият мотив. Вторият мотив е:
 Скръбта си ти кажи,
 сърце си ти отвори
 на слънчеви лъчи (4).
 Този е другият окултен мотив. Сега ще кажете: "Е, какво има в туй – скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори?"
 След това идва:
 Лъчи от Бога благост ще ти донесат,
 и в душа ти Радост ще внесат...
 Туй последното няма сега да го пеем, но ще изпълним първите два мотива. Аз искам да схванете идеите на окултната музика, понеже сега сме се заели; друг път може би няма да се занимаваме с нея. Веднъж като свърша курса, втори път няма да се връщам към тези неща. Онова, което сега научите от музиката, туй ще ви остане. Пък което остане ненаучено, на него друг ще ви учи. Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика. Сегашната музика никак не я засягам. Най-добрата песен от сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен ти не можеш да я превърнеш по никой начин в една обикновена песен. Това е немислимо! В туй е разликата между окултната и обикновената музика.
 Сега, както и да ви се представи окултната музика, трябва образец, не само да ви се говори за нея.
 (Учителя свири с цигулката, а осемте братя пеят първия мотив:
 Сила жива, сила жива,
 кажи ми, кажи ми:
 где вода извира...)
 Сега ще кажете: "Какъв е този мотив?" В този мотив – где вода извира, ние търсим къде е изворът. И този, високият извор, като слиза, какво прави? Нали играе, скача между камъните? Оттам, от тия звукове, ония овчари са създали своята музика. Туй тропане у българите е от звуковете на водата, която скача. В окултната музика ние ще представим на едно място как тази вода скача от някой планински извор, как слиза; после, като дойде водата на равно, ще се измени темпото. Ще изобразим всичките промени. Като влиза водата в морето, ако морето е било много бурно, пак ще дадем един израз – ще знаем, че морето е бурно. Ако морето е съвършено тихо, ще знаем, че е тихо. Тъй че по музиката, от единия й край до другия, вие ще знаете откъде слиза водата, през къде минава и къде отива.
 Сега вторият мотив. (Учителя свири, братята пеят.)
 Скръбта си ти кажи,
 сърце си ти отвори,
 на слънчеви лъчи (4)...