Мисъл, сила и любов - Редакционна история

Донка в 18:28, 18 юни 2011

2011-06-18T18:28:50Z

Ruana: /* край */

2009-03-20T15:04:41Z

‎край

Ruana: /* край */

2009-03-20T15:03:57Z

‎край

Ruana в 14:58, 20 март 2009

2009-03-20T14:58:55Z

Ruana: /* пета секция */

2009-03-20T14:57:34Z

‎пета секция

Ruana: /* четвърта секция */

2009-03-20T14:56:50Z

‎четвърта секция

Ruana: /* трета секция */

2009-03-20T14:56:04Z

‎трета секция

Ruana: /* втора секция */

2009-03-20T14:39:38Z

‎втора секция

Ruana: /* пета секция */

2009-03-20T14:37:52Z

‎пета секция

Ruana: /* четвърта секция */

2009-03-20T14:25:38Z

‎четвърта секция

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 18:28, 18 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас ]]-ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]–[[1935]])
		+
		+	[[КНИГА: Ако говоря, том ІІ]]
		+
	==МИСЪЛ, СИЛА И ЛЮБОВ==		==МИСЪЛ, СИЛА И ЛЮБОВ==

← По-стара версия		Версия от 15:04, 20 март 2009
Ред 91:		Ред 91:

	София - Изгрев		София - Изгрев
−
−	~~== край ==~~

	----		----

← По-стара версия		Версия от 15:03, 20 март 2009
Ред 93:		Ред 93:

	== край ==		== край ==
		+
		+	----
		+	дармон*(от гр.) - решето с едри дупки
		+	чоджум**(тур.) - момче, момчето ми (в обръщение)
		+	къзъм***(тур.) - момиче, момичето ми (в обръщение)
		+	хънзър****(тур.) - гаден човек, мръсник, свиня

← По-стара версия		Версия от 14:58, 20 март 2009
Ред 91:		Ред 91:

	София - Изгрев		София - Изгрев
		+
		+	== край ==

@@ Ред 73: / Ред 73: @@
 Казват за някого: „Лаком човек." Лакомият е от духовен характер. Хора, които са лакоми, са влезли в духовния свят. И лакомията е сила. Ако вие не знаете как да употребите своята лакомия, ще попаднете в слабостта на човека. При лакомията ще вземете повече злато, отколкото можете да носите, и като не можете да го носите, ще се обезсърчите, ще търсите хора да го носят. А пък сам трябва да имате сила. Човек не може да носи двайсет, трийсет, петдесет, сто килограма. Но то не е нищо. А Духът е силен. Той е впрегнал тежка машина от двайсет хиляди килограма, и тя работи. При машината кой работи? Духът работи, а не човекът. Човек може да носи до сто килограма, а Духът един цял параход може да пренесе от едно място на друго. Като влезем в духовния свят, ще носим железници, параходи, аероплани - това са съоръжения на Духа в умствения свят. Цялото човечество се приготовлява за духовния свят, като правят фабрики, параходи, железници. И външно тия работи като ги правите, казва Духът, тогава с вътрешните мъчнотии ще можете да се справите по-лесно.
 Сега за изкуството. По кой начин ще добиете изкуството? На вас ви трябва сила. Някой път вие показвате показалеца си. Знаете ли на какво е символ това? Човек търси магията. (Учителят си туря показалеца на дясната ръка върху челото отстрани.) Иска да си спомни. Той е бил някога маг. Сега не искам да ви отвличам вниманието.
 Много пъти синът и дъщерята бягат от вкъщи. На бедни и на богати синът или дъщерята бягат от баща си, от майка си, от братята си. Защо бягат дъщерите и синовете от дома? Защо бяга житото от хамбаря? Не е лошо да бягате, но да бягате навреме. Да бяга човек, това е една опитност. Бяга кой? Казват, че страхливият бяга. Не, бяга и юнакът. Чудни са хората, когато казват, че се бяга от страх. Но някой от голямо юначество бяга. Единият бяга от страх, а онзи, който го гони, той от какво бяга? Даже той иска да бяга повече, отколкото оня, който се страхува.

@@ Ред 52: / Ред 52: @@
 Едно време за пръв път ходих из България, свирих на цигулка. И когато ме виждаха да свиря, хората казваха: „Циганска работа е това." Ако вие не станете цигани отвън, човек не може да станете отвътре. Право имат. Прозвището циганин знаете ли какъв произход има? Циганите, това са ученици, които не са издържали своя изпит. Циганите са хора, които държаха изпит, но напуснаха училището. И когато ви кажат „циганин", това значи, че сте ученик, който не може да носи халата отвън.
 Вие ще напуснете циганството. Всеки, който не живее както трябва, той е циганин. Всеки, който не извършва волята Божия, е циганин. Всеки, който боледува, е циганин. Всеки, който не живее добре, е циганин. Всеки, който осиромашава, е циганин. Всеки, който не си знае урока, е циганин. Всеки, който не се облича добре, е циганин. Всеки, който не си нарежда къщата, който е безчестен, е циганин. Цигания е това. Хората носят циганията.
 Казвам, за да се освободите от циганията, ще си турите халат и ще покажете на хората, че не сте циганин, но че сте умен човек.
@@ Ред 73: / Ред 72: @@
 Казват за някого: „Лаком човек." Лакомият е от духовен характер. Хора, които са лакоми, са влезли в духовния свят. И лакомията е сила. Ако вие не знаете как да употребите своята лакомия, ще попаднете в слабостта на човека. При лакомията ще вземете повече злато, отколкото можете да носите, и като не можете да го носите, ще се обезсърчите, ще търсите хора да го носят. А пък сам трябва да имате сила. Човек не може да носи двайсет, трийсет, петдесет, сто килограма. Но то не е нищо. А Духът е силен. Той е впрегнал тежка машина от двайсет хиляди килограма, и тя работи. При машината кой работи? Духът работи, а не човекът. Човек може да носи до сто килограма, а Духът един цял параход може да пренесе от едно място на друго. Като влезем в духовния свят, ще носим железници, параходи, аероплани - това са съоръжения на Духа в умствения свят. Цялото човечество се приготовлява за духовния свят, като правят фабрики, параходи, железници. И външно тия работи като ги правите, казва Духът, тогава с вътрешните мъчнотии ще можете да се справите по-лесно.
 ==  пета секция ==

← По-стара версия		Версия от 14:56, 20 март 2009
Ред 45:		Ред 45:
	Та човек трябва да знае как да рисува. При истинското рисуване трябва да представиш нещата каквито са. И ако ви дадат една задача да представите човешкия живот, живота на Духа и Божествения живот, как ще ги представите? Единият е на мисълта, вторият е на силата, а пък третият е на любовта. Как ще представите любовта? Аз бих представил живота на Духа във вид на горящ огън. Това, което гори, то е Духът. Казваме за някои неща, че изгарят. Изгарят нещата, които са неразумни, а пък разумните работи само горят, без да изгарят. Там, дето има горение, има сила, а пък дето няма горение, няма никаква сила. Ще видите някой път: щом имате топлина, имате сила, а щом нямате топлина, силата изчезва. Значи топлината е свързана с човешката сила. Но коя топлина? Не човешката топлина, която изгаря нещата при няколко хиляди градуса, но оная топлина на Духа.		Та човек трябва да знае как да рисува. При истинското рисуване трябва да представиш нещата каквито са. И ако ви дадат една задача да представите човешкия живот, живота на Духа и Божествения живот, как ще ги представите? Единият е на мисълта, вторият е на силата, а пък третият е на любовта. Как ще представите любовта? Аз бих представил живота на Духа във вид на горящ огън. Това, което гори, то е Духът. Казваме за някои неща, че изгарят. Изгарят нещата, които са неразумни, а пък разумните работи само горят, без да изгарят. Там, дето има горение, има сила, а пък дето няма горение, няма никаква сила. Ще видите някой път: щом имате топлина, имате сила, а щом нямате топлина, силата изчезва. Значи топлината е свързана с човешката сила. Но коя топлина? Не човешката топлина, която изгаря нещата при няколко хиляди градуса, но оная топлина на Духа.

−	~~== трета секция ==~~
	Да допуснем, че вие сега се обезсърчавате в живота. Имате дълг от десет или от петдесет хиляди лева, казвате: „Какво ще правя с дълга?" Вие мислите, че сте християни, че сте посветен на Христа, че сте чедо Божие, че сте богат, че Бог е направил месечината и звездите за вас, и имате петдесет хиляди лева дълг и не можете да го платите. Кредит нямате. Тогава де е вашето знание, в какво седи вашето знание? Че ако аз, който имам висше образование по пеене, и с моето пение не мога да платя петдесет хиляди лева, нося само дипломата и казвам: „Свършил съм по музика" и философствам, разправям ред неща по музиката, но ако ми предадат един обикновен урок по музика, не мога да го изпълня, обикновените работи не мога да изпея и не мога да изплатя дълга си - тогава какъв музикант съм? „Петдесет хиляди лева можеш ли да изплатиш?" „Не." „Тогава не си музикант." Аз, който не пея толкова добре, като свиря петнайсет минути на един банкер, ще ми даде петдесет хиляди лева. Като му тегля първия лък, той ще ми даде, и оттатък ще мине. Аз за себе си казвам това. Това е наука за мен, щом мога с нея да си платя борчовете и да си помагам в трудни моменти. Погледна цигулката и казвам: „Ти знаеш езика на банкеря."		Да допуснем, че вие сега се обезсърчавате в живота. Имате дълг от десет или от петдесет хиляди лева, казвате: „Какво ще правя с дълга?" Вие мислите, че сте християни, че сте посветен на Христа, че сте чедо Божие, че сте богат, че Бог е направил месечината и звездите за вас, и имате петдесет хиляди лева дълг и не можете да го платите. Кредит нямате. Тогава де е вашето знание, в какво седи вашето знание? Че ако аз, който имам висше образование по пеене, и с моето пение не мога да платя петдесет хиляди лева, нося само дипломата и казвам: „Свършил съм по музика" и философствам, разправям ред неща по музиката, но ако ми предадат един обикновен урок по музика, не мога да го изпълня, обикновените работи не мога да изпея и не мога да изплатя дълга си - тогава какъв музикант съм? „Петдесет хиляди лева можеш ли да изплатиш?" „Не." „Тогава не си музикант." Аз, който не пея толкова добре, като свиря петнайсет минути на един банкер, ще ми даде петдесет хиляди лева. Като му тегля първия лък, той ще ми даде, и оттатък ще мине. Аз за себе си казвам това. Това е наука за мен, щом мога с нея да си платя борчовете и да си помагам в трудни моменти. Погледна цигулката и казвам: „Ти знаеш езика на банкеря."

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 Щом ти имаш една неприятност в живота си, от какво произтича тя? Друг пример ще ви приведа. Един тръгнал на екскурзия, пил студена вода и го втресло. Често казват, че ако човек яде лятно време краставици и пие вода, веднага ще го хване треската. Втресло го в гората. Както го тресло, идва една мечка. Вижда тая мечка, че той е трескав. Тя го задига и го носи наблизо в колибата на един овчар. Овчарят, като вижда, че мечката носи човек, той офейква. Тя влиза вътре, туря човека, излиза отвън, набира малко сено и го трупа върху него. Не може да намери друго и туря върху него като покривка малко сено, каквото намери. След това мечката излиза и си заминава. Овчарят после влиза и вижда, че това е човек. Мечката като го масажирала, той оздравял. Всичко му минало.
 Кое положение вие в живота бихте предпочели: поради мечката да се качите на дървото или пък да ви носи и да ви тури в колибата?
 Всички имате разни мъчнотии. Ами че вие имате един вечен страх: „Какво ще се прави?" Условията на живота са лоши сега. Вечно сте недоволни и вечно се страхувате. Често се срещат изкушения. Вие не знаете произхода на изкушението, нали. Материалните работи стават причина за изкушение. Влизате в някой дом и виждате някои работи, някои предмети много красиви, или златни, или някой скъпоценен пръстен. Това е изкушение. Обичате тия предмети и искате да ги вземете за спомен и да ги турите на пръста си. Навик имате вие. Вие излизате, да кажем, всред природата. Вървите и виждате много цветя нацъфтели, и у вас идва желанието да откъснете едно цвете, да го турите на себе си и да се върнете. Представете си, че земята е парк, не е ваш, и вие късате без позволение. Не че е лошо да късате цветя, но лошото е, че без позволение ги късате. Това цвете кому принадлежи? То си има господар. Трябва да спрете, да искате позволението на господаря и тогава, ако ви се разреши, да късате. Вие си вървите и късате цветето, като че нищо не сте направили. Казвате: „Какво има, че съм откъснал цвете?" Все има нещо. Погрешката е много малка.
 Сега ще пренеса това, ще направя едно малко сравнение. Представете си, че дойда при вас, хвана един ваш косъм и го потегля. Какво има от това? Имате на главата си двеста и петдесет хиляди косми приблизително, хвана един косъм и го потегля. Питам ви, какво има от това? Един косъм. Но вие ще почувствате една малка болка. Умно ли е да тегля косъм от главата ви? Не е умно. Нито е добре да теглите от чужда глава, нито пък от своята глава да теглите. Тия сравнения трябва да ги имате предвид.

@@ Ред 78: / Ред 78: @@
 ==  пета секция ==
-Сега за изкуството. По кой начин ще добиете изкуството? На вас ви трябва сила. Някой път вие показвате показалеца си. Знаете ли на какво е символ това? Човек търси магията. <em>(Учителят си туря показалеца на дясната ръка върху челото отстрани.) </em>Иска да си спомни. Той е бил някога маг. Сега не искам да ви отвличам вниманието.
+Някой път аз съм ви привеждал оня пример за хрътката. Турците имаха хрътки от порода, породисти хрътки, като магарета високи. Ходеха да гонят зайците. И като изплашат някой заек, хрътката го гони, и турчинът казва: „Хайде, чоджум**, хайде, къзъм***." И някой път хрътката се приближава, а пък някой път заекът е опитен, особено като дойде нагоре, заекът е майстор. Турчинът казва на хрътката тогава: „Ха, свиня, хънзър****!" Значи, ако заекът изпревари хрътката, идват епитетите „свиня", „хънзър", а пък ако хрътката може да бяга повече от заека, тогава идват епитетите  „къзъм", „чоджум".
-−
-Много пъти синът и дъщерята бягат от вкъщи. На бедни и на богати синът или дъщерята бягат от баща си, от майка си, от братята си. Защо бягат дъщерите и синовете от дома? Защо бяга житото от хам-баря? Не е лошо да бягате, но да бягате навреме. Да бяга човек, това е една опитност. Бяга кой? Казват, че страхливият бяга. Не, бяга и юнакът. Чудни са хората, когато казват, че се бяга от страх. Но някой от голямо юначество бяга. Единият бяга от страх, а онзи, който го гони, той от какво бяга? Даже той иска да бяга повече, отколкото оня, който се страхува.
-−
-Някой път аз съм ви привеждал оня пример за хрътката. Турците имаха хрътки от порода, породис-ти хрътки, като магарета високи. Ходеха да гонят зайците. И като изплашат някой заек, хрътката го гони, и турчинът казва: „Хайде, чоджум*, хайде, къ-зъм**." И някой път хрътката се приближава, а пък
-−
-* чоджум <em>(тур.) - </em>момче, момчето ми (в обръщение) ** къзъм <em>(тур.) </em>- момиче, момичето ми (в обръщение)
-−
-−
-−
 някой път заекът е опитен, особено като дойде нагоре, заекът е майстор. Турчинът казва на хрътката тогава: „Ха, свиня, хънзър*!" Значи, ако заекът изпревари хрътката, идват епитетите „свиня", „хънзър", а пък ако хрътката може да бяга повече от заека, тогава идват епитетите  „къзъм", „чоджум".
-−
 Аз похвалявам и заека, и хрътката. Ако в страха си вие можете да бягате повече от хрътката, вие сте умен човек. А когато гоните заека, ако можете да бягате повече от заека, все пак сте умен човек. Ако гоните заека, и не можете да го стигнете, не сте много умен човек. Казват: „Два заека гони." Всеки един от вас гони по някой заек и както виждам, някой е хванал заека, друг не го е хванал. Казвате: „Имам една идея." Тази идея можете да я постигнете по пътя на страха или по пътя на силата. По пътя на заека сте постигнали своето желание: придобили сте живот. И по пътя на хрътката сте постигнали своето желание да хванете заека. Лошо ли е да хванете заека?
 Хрътката, като хване заека, ще го впрегне да оре на нивата. Все зайците орат. Един маг, като хване един заек, неговата хрътка като хване заека, той знае изкуството, превърне заека в един вол или кон и го впрегне да оре. И след като му свърши работата, той пак го превръща в заек и го пуща в гората. И като му трябва отново вол, той не търси вол, понеже хората са взели воловете, а търси заек. И хваща заека чрез хрътката. Казва й: „Дръж го тоя мързеливец." Превръща го пак на вол, изорава си нивата и пак го пуща после в гората.
-Да ви направя един превод на нещата. Желанието ми е да знаете как да се справяте с големите контрасти и противоречия, в които се намирате. Има
+Пет минути съм преминал. (Часът е шест и пет минути.) Онова, което не го казах за последно, какво беше то? („За банкерина.") Пет минути се минаха. Банкерът си отиде вече.
-* хънзър <em>(тур.) - </em>гаден човек, мръсник, свиня
+„Добрата молитва"
-−
-−
-−
-мъчнотии, с които вие се справяте, но има мъчнотии, които тепърва идат в света и трябва да знаете да се справяте с тях. Например вие сега не можете да се справите нито с една болест, нито с едно ваше кисело чувство. Много пъти човек има кисело чувство. Има известни места в човека, които като бутнете дори и най-леко, той веднага ще реагира. Ако ви докоснат на някое място, ще се обидите. Ако ви бутнат на едно място на главата, ще станете лош, ще се разсърдите. Ако ви бутнат на едно място, вие ще станете мек, добър. На трето място като ви бутнат, ще станете любезни, ще искате да сложите трапезата. На човека само му бутни главата. Отивате при някой банкер. Само да знаете къде и как да го бутнете, ще имате каквото искате. Вие нямате тая наука. Трябва да знаете законите, както е при съвременното електричество.
-−
-Пет минути съм преминал. <em>(Часът е шест и пет минути.) </em>Онова, което не го казах за последно, какво беше то? <em>(„За банкерина.") </em>Пет минути се минаха. Банкерът си отиде вече.
-−
-<em>„Добрата молитва"</em>
 Тридесет и девета лекция на Общия окултен клас
@@ Ред 112: / Ред 96: @@
 София - Изгрев