Микроскопическите добрини - Редакционна история

Донка: /* МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ */

2011-03-28T12:59:52Z

‎МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ

Донка в 12:59, 28 март 2011

2011-03-28T12:59:02Z

Донка в 12:58, 28 март 2011

2011-03-28T12:58:41Z

Донка в 19:35, 5 септември 2009

2009-09-05T19:35:15Z

Показване на промените

Mvm: /* МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ */

2009-02-24T14:41:32Z

‎МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ

Mvm: /* МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ */

2009-02-24T14:34:27Z

‎МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ

Показване на промените

Mvm: /* МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ */

2009-02-24T14:28:15Z

‎МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ

Показване на промените

Mvm: /* МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ */

2009-02-24T14:21:42Z

‎МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ

Хирон в 13:53, 22 февруари 2009

2009-02-22T13:53:42Z

Хирон: Нова страница: ==МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ== „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Размишление Прочет...

2009-02-22T06:16:32Z

Нова страница: ==МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ== „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Размишление Прочет...

Нова страница

==МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ==

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

Прочетоха десет души темите си „Какво мисля сега".

За следуюшия път пишете на една свободна тема и друга тема: „Най-важният метод, как да се накара човек правилно да мисли".

Ако всички хора биха били събрани, както са събрани малките камъчета в една голяма скала, какво ще научат? Какво биха научили неподвижни – да седят просто в спокойствие? Живот без страдания и без радости, това са камъни, които седят вътре в скалата в спокойствие. Такова състояние е временно, то не може да бъде едно постоянно състояние. После друго положение, вие искате всякога да бъдете радостни, нали? Но да бъде радостен човек, то значи жив да бъде опечен. Представете си, че слънцето пече отгоре ви непрекъснато, нито капка вода. Представете си сто, двеста, триста години слънцето пече и никакъв облак да няма, какво ще бъде състоянието ви? Значи вие искате да бъдете радостен. Но ако се яви едно малко облаче и капне малко дъждец, какво лошо има. Щом

139

дойде скръбта в живота ви, това е едно малко облаче, което носи влага, за да се осмисли животът. Защото другояче, ако светлината би гряла живота тъй, както хората искат, човек би се стопил. Пък и другото положение – ако целият ви живот е покрит само с мъгли и облаци. Те са две крайности. Следователно трябва да се сменят – малко дъждец, ясно облачно време. Всякога, щом се намирате в едно несносно положение, ще ви дам един практически метод как да сменяте едно свое състояние, най-лошото състояние.

Представете си, че сте бедняк, три дена гладувате, дрехите ви, обущата ви скъсани, седнете, па почнете да си представяте, че сте цар, че имате държава, войници, министри, представете си, че имате и мантия, каквото ви липсва, създайте го в ума си, и веднага ще се измени състоянието ви. Най-малкото, знаете ли какво ще стане, ще киснете да се смеете. Значи ще се излекувате. В туй положение мрачното състояние, то е дошло като един неканен гост отвън. Минали сте по някоя улица, попаднали сте в някое течение. Както един по-силен човек може да те свърже и да ви бие, да ви налага гърба и да усещате болки, тъй и една силна мисъл по пътя може да влезне в ума ви и да направи цяла една пертурбация.

Следователно седнете да мислите, че сте цар. И действително, човек е един цар. Тъй вие, като не можете да мислите така, най-после невидимият свят ви създава работа. Разправяше ми един приятел: „Казват ми, когато си в мъчнотия, иди се моли. Там е работата, че като ми дойде една мъчнотия, не ми идва на ум да се моля. Тази мисъл като че трябва да ми я напомни някой." И действително трябва някой да напомни. Някои от вас, които са скръбни, помислете, и действително човек все в живота си някога е бил цар. Бил е някога цар детрониран и сега е прост един слуга. Най-малкото – играл е някога на театър и е бил цар.

Разбира се, вие се приготвяте за една работа – как

140

ще иждивите живота си. Ако някой от вас стане чиновник и през целия си живот пише само протоколи в някое съдилище или станете учители и заучавате само онези педагогически методи или ги преповтаряте, преповтаря-те, това не носи радост в живота, но новото, което можете да внесете между обикновените работи в живота. Много работи обикновени ще имате. Между обикновените работи ще внесете Божественото, и то как?

Дойде ти някоя нищожна безкористна мисъл, тази мисъл, колкото и да е малка, тя образува величието на човешкия характер за бъдеще в неговите съществувания, в другия свят тези мисли са, които определят характера. Обикновените неща не оставят дълбоки следи, но човек, който в големите си занимания е имал време да направи едно добро, едно малко добро, толкова нищожно, този човек е с характер. Затуй най-малките, микроскопическите добрини, те са условия, които служат за вашето повдигане и не си щадете времето. Дойде ти някой път на ума да идеш на Витоша, че там ще ти дойде една светла идея. Стани и тръгни. Ще научиш една мисъл в пътя, ще те срещне някой човек, ще видиш някое животно, ще ти обърне внимание някое растение, ще ти направи впечатление реката. В пътя ще ти се даде някой урок. В тези условия ти ще схванеш величието на живота. Много от неприятностите на живота могат да се обяснят по този начин. Ако тръгнете бос в планинско място, където камъните са остри, и ви се изранят краката, кой е виновен – вие или природата? Е, казвате, тези камъни са много остри. Защо говорите за острите камъни, погрешката е в нас, значи трябва да се съоръжим. Ние трябва да предвидим, че естеството на камъните е такова, че ще ни разранят краката. И животните, които с хиляди години са знаяли – мечките са си направили от козина на краката. Какви са съображенията на коня, че си е направил копита? Птиците по друг начин са разрешили въпроса. Имали са практически съображения.

141

Сега и вие ще развиете в себе си онези способности, с които може да си спомагате. Отрицателните неща в живота – да се роди в ума ми едно обезсърчение, съмнение, всички отрицателни идеи – там не се показва човекът, това е нанадолнище. Ограничете вие кое да е животно, вола, мечката, и в тях има обезсърчение, но най-после се примиряват. У човека има една черта, че онова, което човек твори – доброто, което може да направи, само то отличава човека. Да се обезсърчиш, не се изисква голям талант. Да се съмняваш, в това голям талант не се изисква, да хвърлиш някое шише, да го счупиш, и там не се изисква голям талант. Те са от лесните изкуства.

Но това, което носи добро за човека, изисква се едно мощно усилие на човешкия дух, усилия – не се старайте, когато дойде едно ограничение веднага да скъсате. Най-първо се опитайте полека, тъй, постепенно. Ако цял един ден направите едно постоянно напрежение, може да скъсате туй въже, но ако речете тъй един, два пъти изведнъж, и не можете, ще се образува един навик. Тъй се покварява умът, тъй се покварява разумът, вие искате с един замах да разрешите всичко. При сегашните условия не може. Ако вие искате с очите си всичко да виждате, не може.

Има друг един орган, с който може да виждате и отпред, и отзад еднакво. С този орган може да виждате и през дуварите. Като си насочите погледа, веднага ще видите кой какво върши. Сега у вас се заражда един страх: „Тогава, ако туй стане сега?" Но само високо благородните хора могат да придобият туй чувство. (Те няма да злоупотребят с тази способност.) Има с какво да се занимавате. Запример всяка вечер вий се спрете, преди да си легнете, след като сте учили дълго време, направете си едно дълбоко размишление. Помислете защо сте дошли на земята, този живот какъв смисъл има. Животът, който го имаме, трябва мисъл, понеже постоянно трябва да приидват енергиите

142

уа. живота. Животът трябва да подкрепя от нещо. Всяка вечер оставете се свободни, дълбоко размислете и пожелайте туй хубавото, великото, мощното в живота ви, то ще дойде.

Има някои въпроси, които не можете да разрешите в размишление. Чакайте, на втората, на третата вечер – тъй, като постоянствате, постепенно ще проникне във вашия ум, в душата ви една светлина. И този въпрос, който ви занимава, ще се изясни. Или невидимият свят ще ви постави във връзка с такива личности, които могат да ви помогнат. Ще се явят и учители, които ще ви упътят. В света има един закон на взаимодействие. През колкото повече хора минава Божествената енергия, без да се развали този ритмус, толкова Божествената мисъл е по-права. За туй се изискват чисти души. Тогава ще имаме култура много по-висока, много по-красива.

Сега някои хора развалят Божественото и след туй не може да се предава, изгубва се Божественият ритмус. Една мисъл трябва да бъде ритмична. Защо ще се обезсърчавате? Ама аз не съм даровит. Ама ти си по-даровит, отколкото хиляда вола. Че не си даровит, означава, че ти не си направил усилия още да развиеш своите способности. Всички ще работите. Трябва да бъдете мощни сега вътрешно, духом. Работете, и ще опитате силата си, когато дойдат изкушенията, тези вътрешни мъчнотии – тогава трябва да се прояви вашият характер. Да опитате силата си, да видите колко сте мощни. Защото всички вас, докато ви носят на ръце, не се знае колко сте мощни. И в програмата си турете едно правило – уповавайте само на краката си. Няма да туряте в програмата си железници, файтони, те са неща извънредни. Те може да дойдат. Първото нещо, аз трябва да разчитам винаги на своите крака. Вечерно време може да стана посред нощ, когато поискам, мога да стана и да тръгна, а по тарифата на железниците аз трябва да я чакам по нейния кеф. По

143

някой път може да има крушение. Или конете да се подплашат. Вие виждали ли сте обръщане на каруца?

Първото нещо, не търсете лекия живот. Най-мъчния живот – спартански, пък ако дойде... Като отивате някъде в гората, не си представяй, че ще имаш някое меко легло на пух. Представете си на дъските, тъй както птиците, то е най-естественото положение. Щом идеш в гората, гледай да си направиш едно меко легло. Ако си умен човек, ще намериш мъх, ще си направиш хубаво легло, така си правят птиците. Пък ако си някой от тези хора глупавите, те затварят в затвор другите хора, ще те заставят да спиш на камък. Някой казва, ама на дъски ли ще спя? Кой спи на дъски? Аз желая всички вие да спите на чамови дъски. Направете си едно легло за изправление, само от чам, бор. Борът ще ви придаде този духовен импулс. Този импулс да бъдете Божествени. А пък вие какво правите? Турите дюшеци, юргани, перушина, какво става? Мязате на гъските. Турите вълна, мязате на овцете. Казвам, едно легло, не всякога, но да имате. Някоя вечер направите една погрешка. Снемете юрганите, турете тогава само боровите дъски, ще си кажеш: „Слушай, ти ще се научиш да спиш на дъски, без възглавница, да приемеш този импулс, да бъдеш мощен." Да си представите как е живял този бор в гората, къде е победил, и да бъдеш като него. Никакви покривки, с дрехите, тъй както си.

Това е един красив метод. Те са методи, които трябва да ги приложите. Не постоянно, но една промяна, да се покаже, че във вас има един силен импулс. И ако излезнете да проповядвате новото учение, на много места ще спите на такива дъски. Боровите дъски доста са умекчили човешкия характер. То не е нещо случайно. Дъбът, аз не ви препоръчвам дъбови, понеже той е материалист и буковите не ви препоръчвам, но боровите дъски, хубавите борови дъски. Здравословен е борът, има нещо приятно. Тези неща са приятни. По някой път е хубаво човек да бъде спартанец. Изне-

144

женият живот е хубав в някои отношения, но много голямата изнеженост природата я наказва. Тя не обича изнежеността. Изнежеността, тя всякога развращава. Мекотата тя обича, мекотата е свойство на човешкия Дух.

Сега вие разглеждате вашите десет въпроса. Защо човек се е отделил от Бога? Защото главата му станала дебела. Еднообразието в живота отдалечава човека от Бога. Еднообразието ражда недоволството. У всички ви се ражда едно желание или изобщо у хората се ражда едно желание да бъдат почитани, то е право. Свойствено е. То е едно чувство вътре у човека. Това чувство трябва да се подхранва отвътре. Да допуснем, че вие искате да развиете в себе си едно чувство или на милосърдие, или тъй религиозно духовно чувство, любов към Бога – трябва да избирате такива хора, които имат туй чувство силно развито, да дружите с тях. Ако в тяхно присъствие усещате една атмосфера свободна – добре, отивайте, но ако ви стяга, не стойте. Ако учите математика при един учител и вашият ум се помрачава, не стойте там. Този човек, като ви предава, трябва да се усещате свободни, да ви придаде един вътрешен импулс за работа, да хвърли една светлина в ума ви. Туй, което искате да ви се предаде, свободно да го възприемете.

Светът е пълен с обич, само че сега обичта е дълбоко, че трябва със сонди... Течения има, само трябва да знаете как да намерите обичта. Вие мислите, че само хората може да ви обичат. Кое е това у човека, което люби? С кое люби човек? Със сърцето си човек може ли да люби? Като почне да люби, неговото сърце почне да се вълнува и почва да го боли сърцето. Ако много почне да обича, стомахът, и той почва да се бунтува, казва: „Аз не искам да работя вече." Ако много люби, мозъкът, и той почва да се отказва: „И аз не искам да работя." Тогава?

145

Следователно трябва да намерите кое е онова, човека което люби. Вие нямате право да заставяте вашия организъм да води един неестествен живот. Вие трябва да съгласувате вашите желания с желанията на онези живи същества, на онези душички, които са вътре във вас. Да не си съставят едно мнение и да кажат: нашият господар е много жесток, и най-после да направят една генерална стачка, и той да умре. Вие сте господари, не можете да реагирате върху себе си. Кое е онова, което люби? Ще попитам всички, готови ли сте да любите еди-кого си? Не само ти, всички трябва да са съгласни.

Това, което хората наричат любов, то е едно удоволствие временно: хайде да си попийнем малко винце. Това са временни състояния. Когато говорим за любов, разбираме човека в неговата целокупност, в онова първично проявление, или аз го наричам: да може да се разговаря с живата природа, с всички разумни същества, да дава и като се върне, усеща се радостен и богат. Разширение има, той е готов на всички жертви, смел и решителен. Щом няма тези правилни връзки, ражда се обезсърчението.

Ще търсите в себе си кое е онова, което люби. На кое място е? Локализирали ли сте го? Има една любов, която ограничава човека. Има една любов, която стеснява ума на човека. Има една любов, която сгърчва краката на човека, не му се ходи, седи само и фантазира. Те са разни състояния. Когато ние говорим за любовта, човек става подвижен, пъргав, умен, изправен е той във всичките си постъпки. Любовта, това е онова естествено състояние на човешката душа. То значи душата да бъде у дома си, тъй както рибата живее във водата. Това е онова естествено състояние, при което животът може правилно да се развива. Туй е схващание. И следователно усилията на цялото човечество е да се върне към туй първоначално

146

състояние, което е изгубило. И то ще се достигне, някои са го достигнали, някои са още на път, но един ден всички ще дойдете до това естествено състояние.

После друга една черта, всички трябва да се стремите да схващате, да се разбирате и да бъдете много внимателни в онези малки прояви. Има една деликатност. Когато някой има някоя мъчнотия, да знаете как да му помогнете. Мнозина от вас сте безучастни. Безучастни, знаете ли на какво мязате? Минавате по пътя, някое дете хванало някоя птичка, идете, на това дете кажете: „Момченце, колко искаш за това птиченце? Един, два лева?" Влезте в положението на тази птичка. Като заминете, пуснете я. Не мислите ли, че когато човек попадне в някое страдание, той не е попаднал в ръцете на някои малки деца, в тази клопка? Аз мисля, няма някой от вас, който да не е хващан в такъв капан. И благодарение от невидимия свят някой път сте били хванати в някой по-голям капан и ще дойде някое възвишено същество, ще ви извади и ще ви пусне – и вие ще се почувствате свободни, но не мислите, че някое същество ви е извадило.

Колко пъти мислите: „Ще ида да се хвърля от някоя канара или ще се самоубия." Дойде едно същество от невидимия свят, казва: „Не го мъчи!" Пусне те, и ти усещаш едно вътрешно прояснение, казваш: „Много хубаво стана, че аз не направих това нещо." Този, който ви освободи, казва: „Е, хубаво, още еднаж не влизай в този капан." Та еднаж, два, три, много пъти. Има помощници в света. По същия начин и когато трябва да работите. Човек, който помага, и нему помагат.

Помагайте и не бойте се – тайно в душата си, между другите работи. Да правите добро в света, то няма да ви вземе времето да направите едно добро, даже и една минута не отнема. Така подготвени, вие

147

ще бъдете в състояние туй новото, което иде в науката, изкуството, поезията, литературата, в целокупния живот, по този начин ще може да разберете живота и да се ориентирате при сегашните условия, те са необходими.

Упражнения.

1. Ръцете горе, дланите обърнати напред, палците преплетени. Ръцете се разделят, описват широк полукръг назад със силно изпъване, напред с приклякане, загрибане, изправяне, ръцете идват пред гърдите с длани надолу и пръстите едни срещу други.
2.
3. Прави, ръцете спуснати. Десният крак вдясно и дяс- СО
4.
ната ръка вдясно (първо кракът, после ръката), концентрирано. Вниманието минава от крака в ръката. Същото се повтаря с левия крак и ръка.

3. Силно ритмично движение на ръцете в кръг:
нагоре, назад (тялото силно се изопва), надолу с прик
лякане, загрибане, нагоре. Повтаря се от всички ед
новременно, много пъти, с ускоряване и намаляване.
Ритмично.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Четиринадесета лекция

на Младежкия окултен клас

14 февруари 1926 г., неделя, 19 часа

София – Изгрев

148

← По-стара версия		Версия от 12:59, 28 март 2011
Ред 6:		Ред 6:

	==МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ==		==МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ==
		+
		+	14-ти февруари, [[1926]] г., неделя, 19 часа, София – Изгрев

	"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"		"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 [[Младежки окултен клас]] - ПЕТА ГОДИНА ([[1925]]-[[1926]])
-[[КНИГА:Време и сила - Жануа]]
+[[КНИГА: Време и сила - Жануа]]
 ==МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ==

← По-стара версия		Версия от 12:58, 28 март 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Младежки окултен клас]] - ПЕТА ГОДИНА ([[1925]]-[[1926]])
		+
		+	[[КНИГА:Време и сила - Жануа]]
		+
	==МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ==		==МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ==

@@ Ред 43: / Ред 43: @@
 Ще търсите в себе си кое е онова, което люби. На кое място е? Локализирали ли сте го? Има една любов, която ограничава човека. Има една любов, която стеснява ума на човека. Има една любов, която сгърчва краката на човека, не му се ходи, седи само и фантазира. Те са разни състояния. Когато ние говорим за любовта, човек става подвижен, пъргав, умен, изправен е той във всичките си постъпки. Любовта, това е онова естествено състояние на човешката душа. Това значи душата да бъде у дома си, така както рибата живее във водата. Това е онова естествено състояние, при което животът може правилно да се развива. Това е схващание. И следователно усилията на цялото човечество е да се върне към това първоначално състояние, което е изгубило. И то ще се достигне, някои са го достигнали, някои са още на път, но един ден всички ще дойдете до това естествено състояние.
-После друга една черта, всички трябва да се стремите да схващате, да се разбирате и да бъдете много внимателни в онези малки прояви. Има една деликатност. Когато някой има някоя мъчнотия, да знаете как да му помогнете. Мнозина от вас сте безучастни. Безучастни, знаете ли на какво приличате? Минавате по пътя, някое дете хванало някоя птичка, идете, на това дете кажете: „Момченце, колко искаш за това птиченце? Един, два лева?" Влезте в положението на тази птичка. Като заминете, пуснете я. Не мислите ли, че когато човек попадне в някое страдание, той не е попаднал в ръцете на някои малки деца, в тази клопка? Аз мисля, няма някой от вас, който да не е хващан в такъв капан. И благодарение от невидимия свят някой път сте били хванати в някой по-голям капан и ще дойде някое възвишено същество, ще ви извади и ще ви пусне – и вие ще се почувствате свободни, но не мислите, че някое същество ви е извадило.
+После друга една черта, всички трябва да се стремите да схващате, да се разбирате и да бъдете много внимателни в онези малки прояви. Има една деликатност. Когато някой има някоя мъчнотия, да знаете как да му помогнете. Мнозина от вас сте безучастни. Безучастни, знаете ли на какво приличате? Минавате по пътя, някое дете хванало някоя птичка, идете, на това дете кажете: "Момченце, колко искаш за това птиченце? Един, два лева?" Влезте в положението на тази птичка. Като заминете, пуснете я. Не мислите ли, че когато човек попадне в някое страдание, той не е попаднал в ръцете на някои малки деца, в тази клопка? Аз мисля, няма някой от вас, който да не е хващан в такъв капан. И благодарение от невидимия свят някой път сте били хванати в някой по-голям капан и ще дойде някое възвишено същество, ще ви извади и ще ви пусне – и вие ще се почувствате свободни, но не мислите, че някое същество ви е извадило.
-Колко пъти мислите: „Ще ида да се хвърля от някоя канара или ще се самоубия." Дойде едно същество от невидимия свят, казва: „Не го мъчи!" Пусне те, и ти усещаш едно вътрешно прояснение, казваш: „Много хубаво стана, че аз не направих това нещо." Този, който ви освободи, казва: „Е, хубаво, още еднаж не влизай в този капан." Та еднаж, два, три, много пъти. Има помощници в света. По същия начин и когато трябва да работите. Човек, който помага, и нему помагат.
+Колко пъти мислите: "Ще отида да се хвърля от някоя канара или ще се самоубия." Дойде едно същество от невидимия свят, казва: "Не го мъчи!" Пусне те, и ти усещаш едно вътрешно прояснение, казваш: "Много хубаво стана, че аз не направих това нещо." Този, който ви освободи, казва: "Е, хубаво, още веднъж не влизай в този капан." Та веднъж, два, три, много пъти. Има помощници в света. По същия начин и когато трябва да работите. Човек, който помага, и на него помагат.
-Помагайте и не бойте се – тайно в душата си, между другите работи. Да правите добро в света, то няма да ви вземе времето да направите едно добро, даже и една минута не отнема. Така подготвени, вие
+Помагайте и не бойте се – тайно в душата си, между другите работи. Да правите добро в света, то няма да ви вземе времето да направите едно добро, даже и една минута не отнема. Така подготвени, вие ще бъдете в състояние това новото, което идва в науката, изкуството, поезията, литературата, в целокупния живот, по този начин ще може да разберете живота и да се ориентирате при сегашните условия, те са необходими.
-−
-−
-−
-−
-ще бъдете в състояние туй новото, което иде в науката, изкуството, поезията, литературата, в целокупния живот, по този начин ще може да разберете живота и да се ориентирате при сегашните условия, те са необходими.
 [[Картинка:MOK-05J-14-1.gif]]
@@ Ред 58: / Ред 53: @@
 Упражнения.
-.	Ръцете горе, дланите обърнати напред, палците преплетени. Ръцете се разделят, описват широк полукръг назад със силно изпъване, напред с приклякане, загрибане, изправяне, ръцете идват пред гърдите с длани надолу и пръстите едни срещу други.
+. Ръцете горе, дланите обърнати напред, палците преплетени. Ръцете се разделят, описват широк полукръг назад със силно изпъване, напред с приклякане, загребване, изправяне, ръцете идват пред гърдите с длани надолу и пръстите едни срещу други.
-.
-.	Прави, ръцете спуснати. Десният крак вдясно и дяс-	СО
+. Прави, ръцете спуснати. Десният крак вдясно и дясната ръка вдясно (първо кракът, после ръката), концентрирано. Вниманието минава от крака в ръката. Същото се повтаря с левия крак и ръка.
-.
-ната ръка вдясно (първо кракът, после ръката), концентрирано. Вниманието минава от крака в ръката. Същото се повтаря с левия крак и ръка.
-−
-.	Силно ритмично движение на ръцете в кръг:
-нагоре, назад (тялото силно се изопва), надолу с прик
-лякане, загрибане, нагоре. Повтаря се от всички ед
-новременно, много пъти, с ускоряване и намаляване.
-Ритмично.
-−
-„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
-−
-Четиринадесета лекция
-на Младежкия окултен клас
+. Силно ритмично движение на ръцете в кръг: нагоре, назад (тялото силно се изопва), надолу с приклякане, загребване, нагоре. Повтаря се от всички едновременно, много пъти, с ускоряване и намаляване. Ритмично.
-февруари 1926 г., неделя, 19 часа
+"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
-София – Изгрев
+Четиринадесета лекция на Младежкия окултен клас
+-ти февруари, 1926 г., неделя, 19 часа, София – Изгрев

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==МИКРОСКОПИЧЕСКИТЕ ДОБРИНИ==
-„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
+"Верен, истинен, чист и благ винаги бъди!"
 Размишление
-Прочетоха десет души темите си „Какво мисля сега".
+Прочетоха десет души темите си "Какво мисля сега".
-За следуюшия път пишете на една свободна тема и друга тема: „Най-важният метод, как да се накара човек правилно да мисли".
+За следващия път пишете на една свободна тема и друга тема: "Най-важният метод, как да се накара човек правилно да мисли".
-Ако всички хора биха били събрани, както са събрани малките камъчета в една голяма скала, какво ще научат? Какво биха научили неподвижни – да седят просто в спокойствие? Живот без страдания и без радости, това са камъни, които седят вътре в скалата в спокойствие. Такова състояние е временно, то не може да бъде едно постоянно състояние. После друго положение, вие искате всякога да бъдете радостни, нали? Но да бъде радостен човек, то значи жив да бъде опечен. Представете си, че слънцето пече отгоре ви непрекъснато, нито капка вода. Представете си сто, двеста, триста години слънцето пече и никакъв облак да няма, какво ще бъде състоянието ви? Значи вие искате да бъдете радостен. Но ако се яви едно малко облаче и капне малко дъждец, какво лошо има. Щом
+Ако всички хора биха били събрани, както са събрани малките камъчета в една голяма скала, какво ще научат? Какво биха научили неподвижни – да седят просто в спокойствие? Живот без страдания и без радости, това са камъни, които седят вътре в скалата в спокойствие. Такова състояние е временно, то не може да бъде едно постоянно състояние. После друго положение, вие искате винаги да бъдете радостни, нали? Но да бъде радостен човек, това значи жив да бъде опечен. Представете си, че слънцето пече отгоре ви непрекъснато, нито капка вода. Представете си сто, двеста, триста години слънцето пече и никакъв облак да няма, какво ще бъде състоянието ви? Значи вие искате да бъдете радостен. Но ако се яви едно малко облаче и капне малко дъждец, какво лошо има. Щом дойде скръбта в живота ви, това е едно малко облаче, което носи влага, за да се осмисли животът. Защото другояче, ако светлината би гряла живота така, както хората искат, човек би се стопил. Пък и другото положение – ако целият ви живот е покрит само с мъгли и облаци. Те са две крайности. Следователно трябва да се сменят – малко дъждец, ясно облачно време. Всякога, щом се намирате в едно несносно положение, ще ви дам един практически метод как да сменяте едно свое състояние, най-лошото състояние.
+Представете си, че сте бедняк, три дена гладувате, дрехите ви, обувките ви скъсани, седнете, та започнете да си представяте, че сте цар, че имате държава, войници, министри, представете си, че имате и мантия, каквото ви липсва, създайте го в ума си, и веднага ще се измени състоянието ви. Най-малкото, знаете ли какво ще стане, ще киснете да се смеете. Значи ще се излекувате. В това положение мрачното състояние, то е дошло като един неканен гост отвън. Минали сте по някоя улица, попаднали сте в някое течение. Както един по-силен човек може да те върже и да ви бие, да ви налага гърба и да усещате болки, така и една силна мисъл по пътя може да влезе в ума ви и да направи цяла една пертурбация.
+Следователно седнете да мислите, че сте цар. И действително, човек е един цар. Така вие, като не можете да мислите така, най-после невидимият свят ви създава работа. Разправяше ми един приятел: "Казват ми, когато си в мъчнотия, иди се моли. Там е работата, че като ми дойде една мъчнотия, не ми идва на ум да се моля. Тази мисъл като че трябва да ми я напомни някой." И действително трябва някой да напомни. Някои от вас, които са скръбни, помислете, и действително човек все в живота си някога е бил цар. Бил е някога цар детрониран и сега е прост един слуга. Най-малкото – играл е някога на театър и е бил цар.
-дойде скръбта в живота ви, това е едно малко облаче, което носи влага, за да се осмисли животът. Защото другояче, ако светлината би гряла живота тъй, както хората искат, човек би се стопил. Пък и другото положение – ако целият ви живот е покрит само с мъгли и облаци. Те са две крайности. Следователно трябва да се сменят – малко дъждец, ясно облачно време. Всякога, щом се намирате в едно несносно положение, ще ви дам един практически метод как да сменяте едно свое състояние, най-лошото състояние.
-Представете си, че сте бедняк, три дена гладувате, дрехите ви, обущата ви скъсани, седнете, па почнете да си представяте, че сте цар, че имате държава, войници, министри, представете си, че имате и мантия, каквото ви липсва, създайте го в ума си, и веднага ще се измени състоянието ви. Най-малкото, знаете ли какво ще стане, ще киснете да се смеете. Значи ще се излекувате. В туй положение мрачното състояние, то е дошло като един неканен гост отвън. Минали сте по някоя улица, попаднали сте в някое течение. Както един по-силен човек може да те свърже и да ви бие, да ви налага гърба и да усещате болки, тъй и една силна мисъл по пътя може да влезне в ума ви и да направи цяла една пертурбация.
+Разбира се, вие се приготвяте за една работа – как ще иждивите живота си. Ако някой от вас стане чиновник и през целия си живот пише само протоколи в някое съдилище или станете учители и заучавате само онези педагогически методи или ги преповтаряте, преповтаряте, това не носи радост в живота, но новото, което можете да внесете между обикновените работи в живота. Много работи обикновени ще имате. Между обикновените работи ще внесете Божественото, и то как?
-Следователно седнете да мислите, че сте цар. И действително, човек е един цар. Тъй вие, като не можете да мислите така, най-после невидимият свят ви създава работа. Разправяше ми един приятел: „Казват ми, когато си в мъчнотия, иди се моли. Там е работата, че като ми дойде една мъчнотия, не ми идва на ум да се моля. Тази мисъл като че трябва да ми я напомни някой." И действително трябва някой да напомни. Някои от вас, които са скръбни, помислете, и действително човек все в живота си някога е бил цар. Бил е някога цар детрониран и сега е прост един слуга. Най-малкото – играл е някога на театър и е бил цар.
+Дойде ти някоя нищожна безкористна мисъл, тази мисъл, колкото и да е малка, тя образува величието на човешкия характер за бъдеще в неговите съществувания, в другия свят тези мисли са, които определят характера. Обикновените неща не оставят дълбоки следи, но човек, който в големите си занимания е имал време да направи едно добро, едно малко добро, толкова нищожно, този човек е с характер. Затова най-малките, микроскопическите добрини, те са условия, които служат за вашето повдигане и не си щадете времето. Дойде ти някой път на ума да идеш на Витоша, че там ще ти дойде една светла идея. Стани и тръгни. Ще научиш една мисъл в пътя, ще те срещне някой човек, ще видиш някое животно, ще ти обърне внимание някое растение, ще ти направи впечатление реката. В пътя ще ти се даде някой урок. В тези условия ти ще схванеш величието на живота. Много от неприятностите на живота могат да се обяснят по този начин. Ако тръгнете бос в планинско място, където камъните са остри, и ви се изранят краката, кой е виновен – вие или природата? Е, казвате, тези камъни са много остри. Защо говорите за острите камъни, грешката е в нас, значи трябва да се съоръжим. Ние трябва да предвидим, че естеството на камъните е такова, че ще ни разранят краката. И животните, които с хиляди години са знаяли – мечките са си направили от козина на краката. Какви са съображенията на коня, че си е направил копита? Птиците по друг начин са разрешили въпроса. Имали са практически съображения.
-−
-Разбира се, вие се приготвяте за една работа – как
-−
-−
-−
-−
-ще иждивите живота си. Ако някой от вас стане чиновник и през целия си живот пише само протоколи в някое съдилище или станете учители и заучавате само онези педагогически методи или ги преповтаряте, преповтаря-те, това не носи радост в живота, но новото, което можете да внесете между обикновените работи в живота. Много работи обикновени ще имате. Между обикновените работи ще внесете Божественото, и то как?
-−
-Дойде ти някоя нищожна безкористна мисъл, тази мисъл, колкото и да е малка, тя образува величието на човешкия характер за бъдеще в неговите съществувания, в другия свят тези мисли са, които определят характера. Обикновените неща не оставят дълбоки следи, но човек, който в големите си занимания е имал време да направи едно добро, едно малко добро, толкова нищожно, този човек е с характер. Затуй най-малките, микроскопическите добрини, те са условия, които служат за вашето повдигане и не си щадете времето. Дойде ти някой път на ума да идеш на Витоша, че там ще ти дойде една светла идея. Стани и тръгни. Ще научиш една мисъл в пътя, ще те срещне някой човек, ще видиш някое животно, ще ти обърне внимание някое растение, ще ти направи впечатление реката. В пътя ще ти се даде някой урок. В тези условия ти ще схванеш величието на живота. Много от неприятностите на живота могат да се обяснят по този начин. Ако тръгнете бос в планинско място, където камъните са остри, и ви се изранят краката, кой е виновен – вие или природата? Е, казвате, тези камъни са много остри. Защо говорите за острите камъни, погрешката е в нас, значи трябва да се съоръжим. Ние трябва да предвидим, че естеството на камъните е такова, че ще ни разранят краката. И животните, които с хиляди години са знаяли – мечките са си направили от козина на краката. Какви са съображенията на коня, че си е направил копита? Птиците по друг начин са разрешили въпроса. Имали са практически съображения.