Магическата пръчица - Редакционна история

Донка в 19:34, 16 април 2011

2011-04-16T19:34:27Z

Станимир в 16:24, 19 декември 2008

2008-12-19T16:24:52Z

Показване на промените

Xameleona в 09:35, 11 декември 2008

2008-12-11T09:35:01Z

Показване на промените

Xameleona в 09:21, 11 декември 2008

2008-12-11T09:21:13Z

Показване на промените

Xameleona в 18:23, 9 декември 2008

2008-12-09T18:23:15Z

Xameleona в 16:32, 9 декември 2008

2008-12-09T16:32:58Z

Xameleona в 12:40, 9 декември 2008

2008-12-09T12:40:21Z

Хирон в 22:06, 3 декември 2008

2008-12-03T22:06:14Z

Хирон: Нова страница: Магическата пръчица - Само свЬтлият път на мж-дростта води към истината. - В истината е скрит ...

2008-12-02T17:38:05Z

Нова страница: Магическата пръчица - Само свЬтлият път на мж-дростта води към истината. - В истината е скрит ...

Нова страница

Магическата пръчица

- Само свЬтлият път на мж-дростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

Размишление верху светлината.

Какво нещо е човекът? ВсЬки казва за себе си : Аз съм човт>к. Кои са качествата на човека? Кое го определя като чо-вЬк? Мъчно може да се отговори на този въпрос. Кои са качествата на светлината? Кое я опред-Ьля като светлина? – Светлината отваря пътя на всички същества – добри и лоши. Кое е главното качество на топлината? Тя стопля всички същества, всички тела. Под нейното влияние те се разширяват. В некои случаи топлината причинява и вреда, но ползата от нея е по-голема от вредата. И светлината некога причинява вреда, но ползата, добрините, които дава, са по-големи от вредата.

Знаете вече качествата на светлината и на топлгната. Важно е да определите едно от качествата на човека, което го отличава от всички живи същества. Човек се отли-

339

чава с мисълта си. Който мисли, никога не се спъва. Значи, мисълта превръща всички състояния. Когато се рззгнъви или изгуби разположението си, човек трябва да мисл^г. Щом започне да мисли, неразположението и гнъвът го напущат. В това отношение, мисълта представя Божествена сила, която превръща отрицателните енергии в положителни. Мислещияг човек е господар на себе си, на своите желания. Който не мисли, не е господар на себе си. Както светлината осветява пътищата на човека, така и мисълта трябва да отваря всички задънени улици. Каже ли някой, че не е мисли ч върху да-ден въпрос, това значи, че светлината не го е озарила още. Между светлината и мисълта има тъсна връзка. Мисълта се обуславя от светлината. Някой казва, че не е тръгнал още на път. Много естествено, че не е тръгнал. Докато светлината не го озари, той никъде не може да ходи. На светло се ходи, а не на тъмно. Щом дойде светлината, всички живи сж.щества, които имат орган на зрението, се раздвижват. Отличително качество на светлината е движението. Дето влъзе тя, всичко започва да се движи. Следователно, каквото представя светлината за физическия свет, такова нещо е мисълта за духовния и умствения свет на човека. Мисълта разкрива пътищата на живота и го движи. Няма състояние за мислещия човек, положително или отрицателно,

340

в което да остане завинаги. Той е в постоянно движение Който се движи, той има условия за обновяване. Като знаете това, проявявайте мисълта си. Началото на мисълта се опредъля с жертвата. Хората имат смжтна представа за начатото и края на нъщата. Т се запитват, къде е началото и къде – краят. – Някога началото е в самото начало, а нъ-кога – в края. И обратно: някога краят е в началото, а някога е в края. Боте е начало на нъщата, а човекът – край. Следователно, това, което за Бога е край, за нас е начало. Началото и краят на нъщата обра-зуват правата линия, т. е. мърката, с която се опредълят нъщата от едноизмърния свет. За да се прояви правата линия, трябва да й са дадени външни условия. Кои са външни-т условия на правата линия? – Спиралит, т. е. отворенит, несверзани линии. Значи, от-ворените линии представят възможностите на правата линия. Спиралата, макар и отворена линия, е крива. Оттук вадим заключението, че и кривата линия носи възможности и условия за правата лнния. Кривата линия, отворена или затворена, представя граница между едноизмърния и двуизмърния свет.

Кое е отличителното качество на едноизмърния свет? – -Че има два края, т. е. две точки. С какво се отличава двуизмър-ният свет? – -Той има две посоки. Какво става с съществата, които се движат въ

341

едноизмЪрния свЬт? Ако две същества тръгнат от точките А и В на правата А В,
къде ще се срещнат? – Нъкъде, в точка Д. А Д В Щом се срещнат, те ще се зарадват, ще се погледнат и ще се спрат, понеже мислят, че няма накъде повече да се движат. Т казват, че смисълът на тЬхния живот се заключава в срвщата им. Щом се срещнат, т^. са. доволни – нищо повече не ги интересува. Обаче, това е вреченно положение. Дохожда ден, когато т са недоволни, искат нищо повече и се скарват. В т&х се явява желание да се отдалечат, да вземат друга посока на движение. Каква ще бъде тази посока, не знаят. В съзнанието им не съществува никаква възможност за раздъляне, а това ги прави още по-недоволни. В същност, и за тях има възможност да вземат друга посока на движение, но тй не я виждат. Достатъчно е единият от т-Ьх да се подвижи нагоре или надолу от точка Д, за да се избъгнат недоволството и недоразумението. Тогава ще се образува плоскостта – свет на двет измврения.

Кои са причините, които карат хората да бъдат недоволни едни от други и да търсят възможност да се отдалечат? – Неуважението и непочитанието. ВсЬки иска да бъде уважаван и да го ценят. Ако е учен, иска да го ценят заради учеността му; ако е стар, заради старостта му и т. н.

342

По какво познавате, че хората се уважават? – По отстъпването на първото място, по ставапето на крака един на друг и т. н. Ако нЬкой млад седи на стол, като види, че стар човек влиза в стаята, младият веднага става от местото си и предлага стола на стария. Обаче, никога и старият отстж.пва мвстото си на младия, особено ако е учен. Старият казва: Побълъла е главата и брадата ми, но нищо не струвам пред този млад и учен човек. Да отстж-пиш мъстото си иа нъкого, това значи, да имаш уважение към този човек. Това е външната страна на уважението. Да уважаваш човека, това значи, да му отдадеш правото, което му се пада. Какво трябва да дава от себе си онзи, когото уважават? Ако ви пи-тат, от кого се страхувате, ще кажете, че силният внушава страх. Значи, човек се страхува и отсгжпва пред силата. Тогава, какво трябва да има човек, за да бъде уважаван? – Обич. Оттук вадим заключението, че между обичьта и уважението има такава връзка, каквато между силата и страха. Човек уважава този, когото обича. На него може да служи, да помага. Щом не обича нъкого, нито му служи, нито го уважава. Каквото е отношението на човека към неговата мисъл, такова е и отношението на Бога към човт ка. Значи, Бог, т. е. Любовта, се отнася към човека така, както човек към своята мисъл. Само онзи може

343

ла бъде уважаван, който носи в себе си Божественото, т. е мисълта. Който мисли, всвкога успива, за него няма невъзможни нъща. Каже ли някой, че е невъзможно да постигне това или онова, той не мисли. Ми--съльта превръща нищата, тя превръща вжг-лена в диамант. Тя крие в себе си магическа сила. Мисълта примирява и най-голямите неприятели. Срещне ли противника си, мисле-щият човек му подава ръката си и го превръща в свой приятел. Когато хората ми-слят право, всякакво различие между тях изчезва. Мисълта е център, от който всички точки на окръжността се намират на еднакво разстояние.

И тъй, като знаете силата на мисълта, не казвайте, че не можете да постигнете това, което желаете. С мисълта си човек може да постигне всичко. Вселена можеш ли да направиш? – И вселена мога да направя. – Как? – Взимам една капка вода и я разглеждам под микроскоп. В нея ви-ждам милиарди същества, почти толкова, колкото съществуват в вселената. Това не е ли вселена? Следователно, всяко нещо, което човек обхваща в съзнанието си, което вижда и за което мисли, е вселена заради него. Щом не можеш да мислиш за нещо, не го виждаш и не можеш да го обхва-неш в съзнанието си, то не представя никаква вселена. В този смисъл, вселената е. конечна, а Бог – безконечен. Когато

344

мисли право, човек дохожда до разрешаване на всички въпроси и разбира, че за ми~ съльта, т. е. за Божественото в човека нима невъзможни нъща.

Христос казва: „Любете враговет си!" – Възможно ли е това? – Ако обичате Христа, възможно е. Ако не Го обичате, не е възможно. Значи, за да обичаш врага си, ти трябва да обичаш Бога в него. – Не мога да се примиря с врага си. – Примири се с Бога, Който живее в него, а врагът си остави настрана. Две ученички в един и същ клас не се обичат, не могат да се търдят. Ако директорът дойде между тях, т веднага ще се обикнат. Щом си отиде, тт4 пак се разд&лят. За да не става това, те трябва да държат в ума си образа на директора. Той не трябва да знае„ че между тях няма съгласие и любов. Ако ученичките могат да се примирят, когато директорът е между тях, не могат ли, на същото основание, и два врага да се примирят, щом образът на Бога е между тЬх? Следователно, когато Господ е между хората, т всякога могат да се обичат.

Като ученици, вие трябва всеки ден да употребявате по няколко минути, да си отговорите, рстински човек ли сте, или не. Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи светлина в себе си. Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и

345

поет, и художник. За него не съществува никакво обезсърдчение. Мисълта е магическа пржчица, с която вснчко е постижимо. Тя прави чов-Ька необикновен. Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен. И магите са носЬли своята магическа тояжка в ръката си. Докато я носят с себе си, тт> са силни, всичко мо-гат да направят. Щом я изгубят, с нея заедно всичко губят. На същото основание, казвам: Докато мисли, човек е маг, всичко за него е възможно и постижимо. Щом изгуби мисълта си, той става обикновен чо-вЪк и казва: Това е невъзможно, онова е невъзможно; това не мога да направя, онова не мога да направя. Докато разглежда нъща-та от верха, човт»к може да направи всичко. Щом елтззе в долината, възможностите му постепенно се намаляват.

Колко точки са нежни за начъртаване на един връх? – Три точки – А, С, В. Към кое измерение се отнася пространството, затворено между точкш А, С и В – фиг. 1? – Към второто измъреиие. Колко верха има в куба? – Осем. Значи, 8 X 3 =: 24 точки. Като извадим от 24 точки осем верха, ще останат 16 точки. Обаче, 16-т точки не се виждат, но са в запас. Колко верха има квадрата? – Четири. Значи, 4 X 3 = 12. Като извадим от 12 четири, остават осем точки. Какво представя верхът в разумния св^т? – Сливане на две разумни същества.

346

Наистина, когато две разумни същества се сеединят, допрат или слеят, всякога обра-

фиг. 1.

зуват връх. Ако се сеединят три плоско-чти, т пак образуват връх. Връх се образува още и при пресичането на две прави. По какво се различават тЬзи верхове? При сливането на две разумни същества се образува верх, който представя отношенията между момата и момъка. Докато са риздълени, вевки от тех живее в едно-изм^рния св&т – в правата линия. Като се сгодят, гб образуват квадрата и започ-

347

ват да се движат в двуизмЬрния свет, Като се оженят, образуват куба – семейството, т. е. триизмерния свт^т.

Като изучавате отношенията на младит-, виждате, че има два важни момента: влюбване и разлюбване. От гледище на правата мисъл, разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. При влюбването чо-вък е весел, доволен, готов на всвкак-ви жертви. Той става фокус, в който се срещат всички влюбени. Щом се сеедини с влюбените хора, той започва да мисли, става сериозен и се разколебава. Съмнението иде като естествено последствие на влюбването. Човек се страхува да не изгуби любовта си, докато един ден настъпи момента на разлюбването – краят на една работа. Влюбването пък е началото на тази работа. Като ие разбират съотношенията между двата важни момента, хората казват, че влюбването, т. е. началото, е добро, а разлюбването – краят, не е добър. Колкото е важно влюбването, толкова е важно и разлюбването. Ако няма разлюбване, няма почивка. Като се влюби, чов-Ьк държи образа на възлюбения в съзнанието си, но това не значи, че ще го държи постоянно. Като не разбира психологическия смисъл на проце-сит, човек мисли, че тт> са вЪчни и неизменни и, като настане известна промяна, той се разсьйва и губи връзка между процесит,

348

които стават в съзнанието му. Влюбване-то и разлюбването са. процеси, които непре-ривно се емвнят. Събудиш се от сън, влюбваш се; заспиш, разлюбваш. Красотата на любовта се заключава.в непрекъснатото влюбване и разлюбване. Това са. естествени процеси. Обаче, за онЪзи, които не разбират законите на природата, всяко разлюбване се придружава с прекжеване светлината на съзнанието, поради което се явя-ват болезнени състояния. Докато е влю-бен, човек постоянно мисли за предмета на своята любов; щом дойде разлюбването, привидно той престава да мисли за него, а в същност не го забравя.

Какво е, в същност, разлюбването? Как може да се обясни то? Разлюбване не съществува. Невъзможно е две души, които се обичали, да се разлюбят. Обаче, в любовта стават смъни на връзкит. Който не разбира тЬзи смъни, казва, че е на-стъпил моментът на разлюбването. Представете си, че един човек се влюбва в вас и дълго време ви държи с дъсната си ръка. Вие сте радостеи, доволен, че някой ви обича. След време той изтегля дъсната си ръка, иска да хване вашата лъва ръка. Вие се уплашите, мислите, че той ви е разлюбил. Това не е разлюбване, но той иска сега вие да го обичате. После ще хване дъсната ви ръка, пак той ще ви обича. След нъ-колкократно хващане ту на едната, ту на дру-

349

гата ръка, той иска да изтегли и двет си ръце, да се отдалечи от вас и само да ви гледа. Това е връзка на любовта, която се изразява чрез очит. След време той затваря очите си, иска само да слуша, как говорите – връзка на любовта чрез ушит. Любовта има много връзки. Тя се проявява по различни начини. Който не разбира връзките на любовта, той се спъва в едноизмърното пространство – само тази връзка признава. Докато живве само в тази връзка на любовта, човек постоянно се спъва от противоречията на своя ум и от страданията на своето сърце. Като не разбира проявите на любовта, човек се спъва от най-малката промъна и мисли, че е станало нещо лошо. Нищо лошо не е станало, но, за да разберете промъната, трвбва да гледате на любовта не само като проява на физическия свет, но и като духовна проява.

Следователно, както физическите явления, така и духовните се нуждаят от обяснения. Само така човек ще разбере, че лю-бов без мисъл не съществува. Любовта се изявява само на онзи, който мисли. В мисъл-та той проявява Божественото. Каквато работа и да започвате, кажете си: Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за безлюбието е възможно за любовта. Невъзможни са нъщата само за онзи, който не смиели. Да мислиш, значи да проявявашъ

350

Божественото в себе си. Следователно, ми-съл и Божествено начало са синоними. Когато човек мисли, работите му се нареждат добре. Дето е Божественото, там огъньт вечно гори, без да изгаря нещата. При това горение материята не се губи, но се видоизменя. Ако съберете получените вещества при горението, отново можете да ги запалите. От това горение произлиза друго горение и т. н. Затова казваме, че там, дето ми-съльта работи, светлината е непреривна. Когато горението на физическия свет се прекрати, то минава в духовния свет, а от-там – в умствения. Затова казваме, че всяко горение, което е произлъзло от лю-бовьта, е вечно. Светлината, която произлиза при горението, наричаме мисъл.

Какво представя любовта на физическия свет? – Младостта. А мисълта? – Старостта. Младият пък представя ръка, която лжкатуши, докато се влее в морето. Щом се вл&е в морето, тя се превръща на стар човек и престава да лжкатуши. Докато лжкатуши, ръката принася голяма полза на хората, на растенията и на множество живи същества. Тъй щото, не мислете, че лжкатушенето е вредно. И човек лжкатуши понЪкога, но запазва посоката на движението си и цельта, към която се стреми – да се влее в великото море на живота. Не е въпрос да бъде човек канал, направен от хората,

351

но до бъде ръка, която да следва пътя, който Провидението й е начъртало.

Бъдете ръки, които лъкатушите и се огъвате. – Не искам да се огъвам. – Защо да не се огъваш? По-горен ли ще бъдеш от светллната? Светлината се огъва, а ти не искаш да се огъваш. И най-възвишените и велики същества се огъват, а ти не искаш. Колкото по-съзнателно и повече се огъва чо-вък, толкова по-силен става. Върви някой изправен, като войник, и на пътя му се изпръчва една мравка. За да не я стъпче той се огъва на една страна. По-нататък среща един бик. За да не го убоде би-кьт, той се огъва на друга страна. В първия случай човек се огъва, за да не сгази пъкое същество; в втория случай – за да не сгазят него. По една или друга причина, човек все ще се огъва, но поне да знае, защо. Не е лошо да се огъвате. Разумното огъване подразбира движение на съзнанието, а при неразумното – съзнанието престава да се движи. Дето няма движение, там всякога става гниене, ферментация. Който разбира смисъла на огъването, той се ползува от постъпките си. Който разбира нъщата правилно, гой мисли; който мисли, не прави погръшки. Къде се крият причините за погръшките на човека? – В миналото. Какво се крие в настоящето? – Условията и възможностите за изправяне на погръшкит. Като сеедините миналото»

352

и бъдещето, създава се настоящето. Ползувайте се от настоящето, за да изправите миналото си и да влезете в новия живот.

Помнете: мисълта е магическата пръчица, която управлява чов-вшкия живот. Турете в ума си тазимисъл: В Бога всичко е възможно. Щом мисли така, човек се сверзва с възвишените същества, които вече го по-знават. Докато мисли, чов^к се повдига. Престане ли да мисли, той веднага пада. Мисълта сменява състоянията, дава простор на човешката душа. Който мисли, вижда; който не мисли, остава завинаги с затворени очи.

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

22. Лекция от Учителя, държана на 8 февру-арий, 1929 г. София. – Изгръв.

← По-стара версия		Версия от 19:34, 16 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Младежки окултен клас]] - ОСМА ГОДИНА ([[1928]]-[[1929]])
		+
		+	[[КНИГА: Божествените условия]]
		+
	== Магическата пръчица ==		== Магическата пръчица ==

@@ Ред 46: / Ред 46: @@
-мисли право, човек дохожда до разрешаване на всички въпроси и разбира, че за ми~ съльта, т. е. за Божественото в човека нима невъзможни нъща.
+мисли право, човек дохожда до разрешаване на всички въпроси и разбира, че за мисълта, т. е. за Божественото в човека няма невъзможни неща.
-Христос казва: „Любете враговет си!" – Възможно ли е това? – Ако обичате Христа, възможно е. Ако не Го обичате, не е възможно. Значи, за да обичаш врага си, ти трябва да обичаш Бога в него. – Не мога да се примиря с врага си. – Примири се с Бога, Който живее в него, а врагът си остави настрана. Две ученички в един и същ клас не се обичат, не могат да се търдят. Ако директорът дойде между тях, т веднага ще се обикнат. Щом си отиде, тт4 пак се разд&лят. За да не става това, те трябва да държат в ума си образа на директора. Той не трябва да знае„ че между тях няма съгласие и любов. Ако ученичките могат да се примирят, когато директорът е между тях, не могат ли, на същото основание, и два врага да се примирят, щом образът на Бога е между тЬх? Следователно, когато Господ е между хората, т всякога могат да се обичат.
+Христос казва: „Любете враговете си!" – Възможно ли е това? – Ако обичате Христа, възможно е. Ако не Го обичате, не е възможно. Значи, за да обичаш врага си, ти трябва да обичаш Бога в него. – Не мога да се примиря с врага си. – Примири се с Бога, Който живее в него, а врагът си остави настрана. Две ученички в един и същ клас не се обичат, не могат да се търпят. Ако директорът дойде между тях, те веднага ще се обикнат. Щом си отиде, те пак се разделят. За да не става това, те трябва да държат в ума си образа на директора. Той не трябва да зна, че между тях няма съгласие и любов. Ако ученичките могат да се примирят, когато директорът е между тях, не могат ли, на същото основание, и два врага да се примирят, щом образът на Бога е между тях? Следователно, когато Господ е между хората, те всякога могат да се обичат.
-Като ученици, вие трябва всеки ден да употребявате по няколко минути, да си отговорите, рстински човек ли сте, или не. Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи светлина в себе си. Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и
+Като ученици, вие трябва всеки ден да употребявате по няколко минути, да си отговорите, истински човек ли сте, или не. Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи светлина в себе си. Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и
-поет, и художник. За него не съществува никакво обезсърдчение. Мисълта е магическа пржчица, с която вснчко е постижимо. Тя прави чов-Ька необикновен. Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен. И магите са носЬли своята магическа тояжка в ръката си. Докато я носят с себе си, тт> са силни, всичко мо-гат да направят. Щом я изгубят, с нея заедно всичко губят. На същото основание, казвам: Докато мисли, човек е маг, всичко за него е възможно и постижимо. Щом изгуби мисълта си, той става обикновен чо-вЪк и казва: Това е невъзможно, онова е невъзможно; това не мога да направя, онова не мога да направя. Докато разглежда нъща-та от верха, човт»к може да направи всичко. Щом елтззе в долината, възможностите му постепенно се намаляват.
+поет, и художник. За него не съществува никакво обезсърчение. Мисълта е магическа пръчица, с която всичко е постижимо. Тя прави човека необикновен. Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен. И магите са носели своята магическа тояжка в ръката си. Докато я носят с себе си, те са силни, всичко могат да направят. Щом я изгубят, с нея заедно всичко губят. На същото основание, казвам: Докато мисли, човек е маг, всичко за него е възможно и постижимо. Щом изгуби мисълта си, той става обикновен човек и казва: Това е невъзможно, онова е невъзможно; това не мога да направя, онова не мога да направя. Докато разглежда нещата от върха, човек може да направи всичко. Щом слезе в долината, възможностите му постепенно се намаляват.
-Колко точки са нежни за начъртаване на един връх? – Три точки – А, С, В. Към кое измерение се отнася пространството, затворено между точкш А, С и В – фиг. 1? – Към второто измъреиие. Колко верха има в куба? – Осем. Значи, 8 X 3 =: 24 точки. Като извадим от 24 точки осем верха, ще останат 16 точки. Обаче, 16-т точки не се виждат, но са в запас. Колко верха има квадрата? – Четири. Значи, 4 X 3 = 12. Като извадим от 12 четири, остават осем точки. Какво представя верхът в разумния св^т? – Сливане на две разумни същества.
+Колко точки са нужни за начертаване на един връх? – Три точки – А, С, В. Към кое измерение се отнася пространството, затворено между точки А, С и В – фиг. 1? – Към второто измерение. Колко върха има в куба? – Осем. Значи, 8 X 3 = 24 точки. Като извадим от 24 точки осем върха, ще останат 16 точки. Обаче, 16-те точки не се виждат, но са в запас. Колко върха има квадрата? – Четири. Значи, 4 X 3 = 12. Като извадим от 12 четири, остават осем точки. Какво представя върхът в разумния свят? – Сливане на две разумни същества.

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 - В истината е скрит животът.
-Размишление верху светлината.
+Размишление върху светлината.
-Какво нещо е човекът? Всеки казва за себе си : Аз съм човек. Кои са качествата на човека? Кое го определя като човек? Мъчно може да се отговори на този въпрос. Кои са качествата на светлината? Кое я определя като светлина? – Светлината отваря пътя на всички същества – добри и лоши. Кое е главното качество на топлината? Тя стопля всички същества, всички тела. Под нейното влияние те се разширяват. В някои случаи топлината причинява и вреда, но ползата от нея е по-голема от вредата. И светлината някога причинява вреда, но ползата, добрините, които дава, са по-големи от вредата.
+Какво нещо е човекът? Всеки казва за себе си : Аз съм човек. Кои са качествата на човека? Кое го определя като човек? Мъчно може да се отговори на този въпрос. Кои са качествата на светлината? Кое я определя като светлина? – Светлината отваря пътя на всички същества – добри и лоши. Кое е главното качество на топлината? Тя стопля всички същества, всички тела. Под нейното влияние те се разширяват. В някои случаи топлината причинява и вреда, но ползата от нея е по-голяма от вредата. И светлината някога причинява вреда, но ползата, добрините, които дава, са по-големи от вредата.
 Знаете вече качествата на светлината и на топлината. Важно е да определите едно от качествата на човека, което го отличава от всички живи същества. Човек се отли-
@@ Ред 34: / Ред 34: @@
-По какво познавате, че хората се уважават? – По отстъпването на първото място, по ставапето на крака един на друг и т. н. Ако нЬкой млад седи на стол, като види, че стар човек влиза в стаята, младият веднага става от местото си и предлага стола на стария. Обаче, никога и старият отстж.пва мвстото си на младия, особено ако е учен. Старият казва: Побълъла е главата и брадата ми, но нищо не струвам пред този млад и учен човек. Да отстж-пиш мъстото си иа нъкого, това значи, да имаш уважение към този човек. Това е външната страна на уважението. Да уважаваш човека, това значи, да му отдадеш правото, което му се пада. Какво трябва да дава от себе си онзи, когото уважават? Ако ви пи-тат, от кого се страхувате, ще кажете, че силният внушава страх. Значи, човек се страхува и отсгжпва пред силата. Тогава, какво трябва да има човек, за да бъде уважаван? – Обич. Оттук вадим заключението, че между обичьта и уважението има такава връзка, каквато между силата и страха. Човек уважава този, когото обича. На него може да служи, да помага. Щом не обича нъкого, нито му служи, нито го уважава. Каквото е отношението на човека към неговата мисъл, такова е и отношението на Бога към човт ка. Значи, Бог, т. е. Любовта, се отнася към човека така, както човек към своята мисъл. Само онзи може
+По какво познавате, че хората се уважават? – По отстъпването на първото място, по ставането на крака един на друг и т. н. Ако някой млад седи на стол, като види, че стар човек влиза в стаята, младият веднага става от мястото си и предлага стола на стария. Обаче, някога и старият отстъпва мястото си на младия, особено ако е учен. Старият казва: Побеляла е главата и брадата ми, но нищо не струвам пред този млад и учен човек. Да отстъпиш мястото си на някого, това значи, да имаш уважение към този човек. Това е външната страна на уважението. Да уважаваш човека, това значи, да му отдадеш правото, което му се пада. Какво трябва да дава от себе си онзи, когото уважават? Ако ви питат, от кого се страхувате, ще кажете, че силният внушава страх. Значи, човек се страхува и отстъпва пред силата. Тогава, какво трябва да има човек, за да бъде уважаван? – Обич. Оттук вадим заключението, че между обичта и уважението има такава връзка, каквато между силата и страха. Човек уважава този, когото обича. На него може да служи, да помага. Щом не обича някого, нито му служи, нито го уважава. Каквото е отношението на човека към неговата мисъл, такова е и отношението на Бога към човека. Значи, Бог, т. е. Любовта, се отнася към човека така, както човек към своята мисъл. Само онзи може
-ла бъде уважаван, който носи в себе си Божественото, т. е мисълта. Който мисли, всвкога успива, за него няма невъзможни нъща. Каже ли някой, че е невъзможно да постигне това или онова, той не мисли. Ми--съльта превръща нищата, тя превръща вжг-лена в диамант. Тя крие в себе си магическа сила. Мисълта примирява и най-голямите неприятели. Срещне ли противника си, мисле-щият човек му подава ръката си и го превръща в свой приятел. Когато хората ми-слят право, всякакво различие между тях изчезва. Мисълта е център, от който всички точки на окръжността се намират на еднакво разстояние.
+да бъде уважаван, който носи в себе си Божественото, т. е. мисълта. Който мисли, всякога успява, за него няма невъзможни неща. Каже ли някой, че е невъзможно да постигне това или онова, той не мисли. Мисълта превръща нещата, тя превръща въглена в диамант. Тя крие в себе си магическа сила. Мисълта примирява и най-голямите неприятели. Срещне ли противника си, мислещият човек му подава ръката си и го превръща в свой приятел. Когато хората мислят право, всякакво различие между тях изчезва. Мисълта е център, от който всички точки на окръжността се намират на еднакво разстояние.
-И тъй, като знаете силата на мисълта, не казвайте, че не можете да постигнете това, което желаете. С мисълта си човек може да постигне всичко. Вселена можеш ли да направиш? – И вселена мога да направя. – Как? – Взимам една капка вода и я разглеждам под микроскоп. В нея ви-ждам милиарди същества, почти толкова, колкото съществуват в вселената. Това не е ли вселена? Следователно, всяко нещо, което човек обхваща в съзнанието си, което вижда и за което мисли, е вселена заради него. Щом не можеш да мислиш за нещо, не го виждаш и не можеш да го обхва-неш в съзнанието си, то не представя никаква вселена. В този смисъл, вселената е. конечна, а Бог – безконечен. Когато
+И тъй, като знаете силата на мисълта, не казвайте, че не можете да постигнете това, което желаете. С мисълта си човек може да постигне всичко. Вселена можеш ли да направиш? – И вселена мога да направя. – Как? – Взимам една капка вода и я разглеждам под микроскоп. В нея виждам милиарди същества, почти толкова, колкото съществуват във вселената. Това не е ли вселена? Следователно, всяко нещо, което човек обхваща в съзнанието си, което вижда и за което мисли, е вселена заради него. Щом не можеш да мислиш за нещо, не го виждаш и не можеш да го обхванеш в съзнанието си, то не представя никаква вселена. В този смисъл, вселената е конечна, а Бог – безконечен. Когато

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-Магическата пръчица
+'''Магическата пръчица'''
-- Само свЬтлият път на мж-дростта води към истината.
+- Само светлият път на мъдростта води към истината.
 - В истината е скрит животът.
@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Размишление верху светлината.
-Какво нещо е човекът? ВсЬки казва за себе си : Аз съм човт>к. Кои са качествата на човека? Кое го определя като чо-вЬк? Мъчно може да се отговори на този въпрос. Кои са качествата на светлината? Кое я опред-Ьля като светлина? – Светлината отваря пътя на всички същества – добри и лоши. Кое е главното качество на топлината? Тя стопля всички същества, всички тела. Под нейното влияние те се разширяват. В некои случаи топлината причинява и вреда, но ползата от нея е по-голема от вредата. И светлината некога причинява вреда, но ползата, добрините, които дава, са по-големи от вредата.
+Какво нещо е човекът? Всеки казва за себе си : Аз съм човек. Кои са качествата на човека? Кое го определя като човек? Мъчно може да се отговори на този въпрос. Кои са качествата на светлината? Кое я определя като светлина? – Светлината отваря пътя на всички същества – добри и лоши. Кое е главното качество на топлината? Тя стопля всички същества, всички тела. Под нейното влияние те се разширяват. В някои случаи топлината причинява и вреда, но ползата от нея е по-голема от вредата. И светлината някога причинява вреда, но ползата, добрините, които дава, са по-големи от вредата.
-Знаете вече качествата на светлината и на топлгната. Важно е да определите едно от качествата на човека, което го отличава от всички живи същества. Човек се отли-
+Знаете вече качествата на светлината и на топлината. Важно е да определите едно от качествата на човека, което го отличава от всички живи същества. Човек се отли-
-чава с мисълта си. Който мисли, никога не се спъва. Значи, мисълта превръща всички състояния. Когато се рззгнъви или изгуби разположението си, човек трябва да мисл^г. Щом започне да мисли, неразположението и гнъвът го напущат. В това отношение, мисълта представя Божествена сила, която превръща отрицателните енергии в положителни. Мислещияг човек е господар на себе си, на своите желания. Който не мисли, не е господар на себе си. Както светлината осветява пътищата на човека, така и мисълта трябва да отваря всички задънени улици. Каже ли някой, че не е мисли ч върху да-ден въпрос, това значи, че светлината не го е озарила още. Между светлината и мисълта има тъсна връзка. Мисълта се обуславя от светлината. Някой казва, че не е тръгнал още на път. Много естествено, че не е тръгнал. Докато светлината не го озари, той никъде не може да ходи. На светло се ходи, а не на тъмно. Щом дойде светлината, всички живи сж.щества, които имат орган на зрението, се раздвижват. Отличително качество на светлината е движението. Дето влъзе тя, всичко започва да се движи. Следователно, каквото представя светлината за физическия свет, такова нещо е мисълта за духовния и умствения свет на човека. Мисълта разкрива пътищата на живота и го движи. Няма състояние за мислещия човек, положително или отрицателно,
+чава с мисълта си. Който мисли, никога не се спъва. Значи, мисълта превръща всички състояния. Когато се рззгневи или изгуби разположението си, човек трябва да мисли. Щом започне да мисли, неразположението и гневът го напущат. В това отношение, мисълта представя Божествена сила, която превръща отрицателните енергии в положителни. Мислещият човек е господар на себе си, на своите желания. Който не мисли, не е господар на себе си. Както светлината осветява пътищата на човека, така и мисълта трябва да отваря всички задънени улици. Каже ли някой, че не е мислил върху даден въпрос, това значи, че светлината не го е озарила още. Между светлината и мисълта има тясна връзка. Мисълта се обуславя от светлината. Някой казва, че не е тръгнал още на път. Много естествено, че не е тръгнал. Докато светлината не го озари, той никъде не може да ходи. На светло се ходи, а не на тъмно. Щом дойде светлината, всички живи същества, които имат орган на зрението, се раздвижват. Отличително качество на светлината е движението. Дето влезе тя, всичко започва да се движи. Следователно, каквото представя светлината за физическия свят, такова нещо е мисълта за духовния и умствения свят на човека. Мисълта разкрива пътищата на живота и го движи. Няма състояние за мислещия човек, положително или отрицателно,
-в което да остане завинаги. Той е в постоянно движение Който се движи, той има условия за обновяване. Като знаете това, проявявайте мисълта си. Началото на мисълта се опредъля с жертвата. Хората имат смжтна представа за начатото и края на нъщата. Т се запитват, къде е началото и къде – краят. – Някога началото е в самото начало, а нъ-кога – в края. И обратно: някога краят е в началото, а някога е в края. Боте е начало на нъщата, а човекът – край. Следователно, това, което за Бога е край, за нас е начало. Началото и краят на нъщата обра-зуват правата линия, т. е. мърката, с която се опредълят нъщата от едноизмърния свет. За да се прояви правата линия, трябва да й са дадени външни условия. Кои са външни-т условия на правата линия? – Спиралит, т. е. отворенит, несверзани линии. Значи, от-ворените линии представят възможностите на правата линия. Спиралата, макар и отворена линия, е крива. Оттук вадим заключението, че и кривата линия носи възможности и условия за правата лнния. Кривата линия, отворена или затворена, представя граница между едноизмърния и двуизмърния свет.
+в което да остане завинаги. Той е в постоянно движение Който се движи, той има условия за обновяване. Като знаете това, проявявайте мисълта си. Началото на мисълта се определя с жертвата. Хората имат смътна представа за началото и края на нещата. Те се запитват, къде е началото и къде – краят. – Някога началото е в самото начало, а някога – в края. И обратно: някога краят е в началото, а някога е в края. Бог е начало на нещата, а човекът – край. Следователно, това, което за Бога е край, за нас е начало. Началото и краят на нещата образуват правата линия, т. е. мярката, с която се определят нещата от едноизмерния свят. За да се прояви правата линия, трябва да й са дадени външни условия. Кои са външните условия на правата линия? – Спиралите, т. е. отворените, несвързани линии. Значи, отворените линии представят възможностите на правата линия. Спиралата, макар и отворена линия, е крива. Оттук вадим заключението, че и кривата линия носи възможности и условия за правата линия. Кривата линия, отворена или затворена, представя граница между едноизмерния и двуизмерния свят.
-Кое е отличителното качество на едноизмърния свет? – -Че има два края, т. е. две точки. С какво се отличава двуизмър-ният свет? – -Той има две посоки. Какво става с съществата, които се движат въ
+Кое е отличителното качество на едноизмерния свят? – Че има два края, т. е. две точки. С какво се отличава двуизмерният свт? – Той има две посоки. Какво става със  съществата, които се движат в
-едноизмЪрния свЬт? Ако две същества тръгнат от точките А и В на правата А В,
+едноизмерния свят? Ако две същества тръгнат от точките А и В на правата А В,
-къде ще се срещнат? – Нъкъде, в точка Д. [[Картинка:M81-25-1.gif]] Щом се срещнат, те ще се зарадват, ще се погледнат и ще се спрат, понеже мислят, че няма накъде повече да се движат. Т казват, че смисълът на тЬхния живот се заключава в срвщата им. Щом се срещнат, т^. са. доволни – нищо повече не ги интересува. Обаче, това е вреченно положение. Дохожда ден, когато т са недоволни, искат нищо повече и се скарват. В т&х се явява желание да се отдалечат, да вземат друга посока на движение. Каква ще бъде тази посока, не знаят. В съзнанието им не съществува никаква възможност за раздъляне, а това ги прави още по-недоволни. В същност, и за тях има възможност да вземат друга посока на движение, но тй не я виждат. Достатъчно е единият от т-Ьх да се подвижи нагоре или надолу от точка Д, за да се избъгнат недоволството и недоразумението. Тогава ще се образува плоскостта – свет на двет измврения.
+къде ще се срещнат? – Някъде, в точка Д. [[Картинка:M81-25-1.gif]] Щом се срещнат, те ще се зарадват, ще се погледнат и ще се спрат, понеже мислят, че няма накъде повече да се движат. Те казват, че смисълът на техния живот се заключава в срещата им. Щом се срещнат, те са доволни – нищо повече не ги интересува. Обаче, това е временно положение. Дохожда ден, когато те са недоволни, искат нищо повече и се скарват. В тях се явява желание да се отдалечат, да вземат друга посока на движение. Каква ще бъде тази посока, не знаят. В съзнанието им не съществува никаква възможност за разделяне, а това ги прави още по-недоволни. В същност, и за тях има възможност да вземат друга посока на движение, но те не я виждат. Достатъчно е единият от тях да се подвижи нагоре или надолу от точка Д, за да се избъгнат недоволството и недоразумението. Тогава ще се образува плоскостта – свят на двете измерения.
-Кои са причините, които карат хората да бъдат недоволни едни от други и да търсят възможност да се отдалечат? – Неуважението и непочитанието. ВсЬки иска да бъде уважаван и да го ценят. Ако е учен, иска да го ценят заради учеността му; ако е стар, заради старостта му и т. н.
+Кои са причините, които карат хората да бъдат недоволни едни от други и да търсят възможност да се отдалечат? – Неуважението и непочитанието. Всеки иска да бъде уважаван и да го ценят. Ако е учен, иска да го ценят заради учеността му; ако е стар, заради старостта му и т. н.

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 едноизмЪрния свЬт? Ако две същества тръгнат от точките А и В на правата А В,
-къде ще се срещнат? – Нъкъде, в точка Д. А	Д	В	Щом се срещнат, те ще се зарадват, ще се погледнат и ще се спрат, понеже мислят, че няма накъде повече да се движат. Т казват, че смисълът на тЬхния живот се заключава в срвщата им. Щом се срещнат, т^. са. доволни – нищо повече не ги интересува. Обаче, това е вреченно положение. Дохожда ден, когато т са недоволни, искат нищо повече и се скарват. В т&х се явява желание да се отдалечат, да вземат друга посока на движение. Каква ще бъде тази посока, не знаят. В съзнанието им не съществува никаква възможност за раздъляне, а това ги прави още по-недоволни. В същност, и за тях има възможност да вземат друга посока на движение, но тй не я виждат. Достатъчно е единият от т-Ьх да се подвижи нагоре или надолу от точка Д, за да се избъгнат недоволството и недоразумението. Тогава ще се образува плоскостта – свет на двет измврения.
+къде ще се срещнат? – Нъкъде, в точка Д. [[Картинка:M81-25-1.gif]] Щом се срещнат, те ще се зарадват, ще се погледнат и ще се спрат, понеже мислят, че няма накъде повече да се движат. Т казват, че смисълът на тЬхния живот се заключава в срвщата им. Щом се срещнат, т^. са. доволни – нищо повече не ги интересува. Обаче, това е вреченно положение. Дохожда ден, когато т са недоволни, искат нищо повече и се скарват. В т&х се явява желание да се отдалечат, да вземат друга посока на движение. Каква ще бъде тази посока, не знаят. В съзнанието им не съществува никаква възможност за раздъляне, а това ги прави още по-недоволни. В същност, и за тях има възможност да вземат друга посока на движение, но тй не я виждат. Достатъчно е единият от т-Ьх да се подвижи нагоре или надолу от точка Д, за да се избъгнат недоволството и недоразумението. Тогава ще се образува плоскостта – свет на двет измврения.
 Кои са причините, които карат хората да бъдат недоволни едни от други и да търсят възможност да се отдалечат? – Неуважението и непочитанието. ВсЬки иска да бъде уважаван и да го ценят. Ако е учен, иска да го ценят заради учеността му; ако е стар, заради старостта му и т. н.
@@ Ред 62: / Ред 62: @@
-Наистина, когато две разумни същества се сеединят, допрат или слеят, всякога обра-
+Наистина, когато две разумни същества се сеединят, допрат или слеят, всякога образуват връх.
+[[Картинка:M81-25-2.gif]]
-−
-фиг. 1.
-зуват връх. Ако се сеединят три плоско-чти, т пак образуват връх. Връх се образува още и при пресичането на две прави. По какво се различават тЬзи верхове? При сливането на две разумни същества се образува верх, който представя отношенията между момата и момъка. Докато са риздълени, вевки от тех живее в едно-изм^рния св&т – в правата линия. Като се сгодят, гб образуват квадрата и започ-
+Ако се сеединят три плоско-чти, т пак образуват връх. Връх се образува още и при пресичането на две прави. По какво се различават тЬзи верхове? При сливането на две разумни същества се образува верх, който представя отношенията между момата и момъка. Докато са риздълени, вевки от тех живее в едно-изм^рния св&т – в правата линия. Като се сгодят, гб образуват квадрата и започ-