Ани в 17:08, 20 юли 2010

2010-07-20T17:08:13Z

Све: Нова страница: '''ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ''' ''Имаше дни, когато домът на Темелко се изпълваше с гости. Хората идваха…

2010-07-20T11:17:25Z

Нова страница: '''ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ''' ''Имаше дни, когато домът на Темелко се изпълваше с гости. Хората идваха…

Нова страница

'''ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ'''

''Имаше дни, когато домът на Темелко се изпълваше с гости. Хората идваха не само от града, но и'' ''от всички краища на страната. Всеки искаше да се види с Учителя, да говори с него, да'' ''получи напътствие и насърчение. Учителят приемаше в стаичката си поединично или на групи'' ''посетителите, изслушваше ги и разговаряше с тях.''

''Обедите биваха общи. Това беше естествено, както в едно семейство. Малката трапезария едва'' ''побираше гостите. Сестрите прислужваха. След обяда обикновено изпявахме няколко песни, после'' ''започваше разговора.''

''Един брат запита:''

''- При тези събития, какво ще правят братята и сестрите?''

''Учителят каза:''

- Да проучват беседите и лекциите, да ги проучват от самото начало и да ги прилагат. Всяко Слово е дадено при особени съчетание на планетите и Слънцето. Ние сме подложени на влиянието на небесните тела: на Земята, на Слънцето, на централното Слънце. И при всяко положение на тези трите и на останалите небесни тела по особен начин се проявяват идеите, Словото Божие.

''После Учителят поясни:''

- Бог е дал на всички същества това, което им е нужно. Обаче има случаи, когато човешката душа минава от едно състояние в друго. В тези преходни фази в съзнанието на човека настъпва мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото Съзнание, в Любовта, в която има Светлина и Радост. Необходимо е човек да премине през тези промеждутъчни състояния, като условие за неговото издигане. В тези промеждутъчни състояния той пак се намира в областта на Любовта, но облаците на неговото съзнание пречат да вижда Светлината. Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на съзнание в друго. Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. Някой казва: „Много страдания имам.” Колкото по-големи и по-продължителни са страданията, толкова по-велики и по-мощни ще бъдат състоянията на радост и Любов, които ще дойдат като последствие на първите. Това може да се провери, то не е абстракция, това е наука.

И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Когато Бог е създал света, Той е носил човека в ума, в сърцето, в душата и в Духа си. Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт на Любовта и да е готов на всякакви жертви за своя Създател.

Когато всички хора те напуснат и останеш сам, трябва да знаеш, че има Един с тебе. Бог ще ти каже: „Не си сам, не се безпокой. Аз съм с теб.” Вие не сте имали опитността да изживеете тази страшна самота.
Единственото Същество, което всякога, във всички моменти мисли за нас и не ни забравя нито за момент, това е Бог – това е Великото, към което трябва всеки да се стреми.

Всички страдания, всички ужаси на живота си, за да опитаме Великата Божия Любов и да знаем, че великото Провидение може да ни избави от всички страдания и скърби в живота. Това ще разберем ние в края на краищата.

Всички страдания, през които минавате сега, са само за да познаете Бога, Първичната Причина и когато Го познаете, ще се яви Радостта.

Някой мисли, че е забравен. Това е криво разбиране. Никой не може да ви извади от Божественото Съзнание. В момента, когато човек допусне, че е отделно същество, сам създава нещастието си.

Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх. Той не мисли какво ще стане с него, какво ще кажат хората за него.

Силата на човека се заключава във вярата му в Божествения порядък. Бог външно се отдалечава от нас, за да не ни смущава, а вътрешно влиза в нас, за да ни насърчава. В света могат да стават всякакви пертурбации, у хората може да има безброй падания и ставания; в каквото и положение да се намират, Бог винаги запазва едни и същи отношения към тях. Ти умираш – Бог пак те кредитира. Ти грешиш – Бог пак те кредитира.

Всички страдания и радости произтичат от Божията Любов. Защо? Защото не разбирате Неговата Любов и като не я разбирате, минавате през страдания.

Няма по-голяма радост от тази да съзнавате, че живеете, че има Един, който ви обича. Той ви казва отвътре: „Не бойте се, аз ще наредя всичко за вас. Един ден ще получите моето благословение.”

Ако отидете в един от възвишените светове, там ще намерите мнозина, които ви обичат, които ви изпращат своите добри мисли и чувства.

Който разбере любовта на Бога, той няма да пита какво нещо е Бог.

Ако съберете любовта на цялото човечество, на всички святи, добри и праведни хора, на всички ангели и богове на Небето, тяхната любов ще съставя микроскопична част от Любовта на Бога.

Казвам: Блажени са хората, че Господ ги люби. Там е вашето нещастие, че Господ като ви люби, не знаете това. Едно се иска от вас: да съзнавате, че Този, който ви люби, прави всичко заради вашето добро.

Любовта на Бога седи в това, че Той постоянно дава. Това се нарича втичане от Него – „инфлукс”. Когато настане обратният процес, животът се обезмисля. Докато има това втичане от

Неговия Живот в нас, ние живеем и се радваме.

Защо Господ ви създаде? За да има кого да обича.

Защо сме на Земята? За да се научим да обичаме Бога. Докато човек не е свързан с Бога, той прилича на пътник, изхвърлен на пуст остров.

Само Безграничният е в сила да затвори вратата на злото, вратата на лошите условия.
Величието на Бога не е в това, че създава слънца и вселени. Това Той може да направи в един момент.

Но ти си скръбен, всеки те подритва, ти се нуждаеш от една малка подкрепа. Кой как мине край тебе казва: „От този човек нищо няма да излезе.” Обаче Бог, Творецът на Вселената, спира работата си, незабелязано слиза до тебе и ти нашепва: „Не бой се, не се обезсърчавай. Аз ще ти помогна. Ще уредя твоите работи още днес.” И ти се зарадваш. Това са великите работи, които

Бог върши, това е великата истина.

Аз говоря за Бога, Който посещава хората в техните отчаяни, наскърбени сърца. Той повдига падналите до висотата на Божественото съзнание, та да могат и те, като всички, да дишат чист въздух, да възприемат Божествената Светлина.
Всяка душа е специфична форма, чрез която се проявява Божественото съзнание. Затова Бог бди над всяка форма като нежно цвете, за да се прояви чрез нея Божественото.

Що е вечното благо? Вечното благо – това са безброй малки блага, които непрестанно идват, както изворът е съчетан от безброй малки капчици, които идват непрестанно.

Великият има особено качество: тези, които Го мразят, тях Той най-много привлича към себе си.

Злото в света идва от неразбиране на условията, в които се намираме. Бог не ни се сърди за погрешките. За Него те са възможности да покаже своята милост и да ги изправи. Като минат пет-шест години ще видите последствията от погрешките и ще ги изправите.

Един човек направил хубава къща и пуснал в нея наематели, които за една година развалили къщата. Превеждам: Бог е създал света много умно, но ние го разваляме и търсим причината вън от нас.

Законът гласи: Бог обича всички същества еднакво, само че не всички се ползват от Неговата Любов. Едни съзнават това, други не. Бог обича и човека толкова, колкото и ангелите, само че ангелите съзнават Божията Любов и я приемат, а хората не всякога я съзнават.

Представете си, че невежи хора са си направили къща, но оставили съвсем малко прозорче. А други са направили големи прозорци, през тях да влиза много светлина. Казвате: „Виж на него колко много му дават!” Много му дават, защото има по-големи прозорци. Какъвто прозорец отворите, толкова въздух, толкова светлина ще влязат. Божествените блага – въздухът и светлината, сами ще влязат щом отворите. Но ще влязат толкова, колкото вашият прозорец позволява. Също така енергията и благата на Божествения свят ще влязат във вас, доколкото са отворени прозорците на вашето съзнание, на вашата душа.

Божието благословение прониква във всички същества. По-нисшите същества не го задържат, всичко изтича навън. Трябва да станем спокойни като тихата водна повърхност, за да се отрази Бог в нас. Ако той се проектира в нас, ние ще се повдигнем. Ако не се оглежда в нас Божият образ, ние ще си останем такива, каквито сме. Трябва да бъдем чисти, за да се отрази Божият образ в нас. Мирът и чистотата са условия, за да се отрази Божият образ в нас. Щом не вярваме в Бог, ние сме неспособни да приемаме Неговата Любов.

Бог не туря никога слепи хора да разнасят неговата светлина. Господ отнема дарбите си от глупавия, за да вдигнат и другите доверието си от него, за да не се излъгват. Господ ще простре глупавия на легло, за да не лъже и злоупотребява.

Някои мислят, че Господ им се е разсърдил. Ние мислим, че Господ се е разсърдил на нас, а всъщност ние сме сърдитите. Ние се оглеждаме в Господа, а казваме, че Господ е сърдит. Това заблуждение го оставете настрана. Бог не е Бог на гнева. Бог е Бог на Любовта. Понеже ние се гневим, мислим, че и Бог се гневи. Това е наше разбиране. Когато Бог ви наказва, това наказание е Неговото поучение, за да се върнете в правия път.

Ще ви кажа една велика истина: към всяка душа Бог проявява любовта си по специален начин.

Любовта на Бога към всяка душа е специфична.

← По-стара версия		Версия от 17:08, 20 юли 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	~~'''~~ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ~~'''~~	+	[[Книги със спомени за Учителя]]
		+
		+	[[Изворът на доброто]]
		+
		+	== ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ ==

	''Имаше дни, когато домът на Темелко се изпълваше с гости. Хората идваха не само от града, но и'' ''от всички краища на страната. Всеки искаше да се види с Учителя, да говори с него, да'' ''получи напътствие и насърчение. Учителят приемаше в стаичката си поединично или на групи'' ''посетителите, изслушваше ги и разговаряше с тях.''		''Имаше дни, когато домът на Темелко се изпълваше с гости. Хората идваха не само от града, но и'' ''от всички краища на страната. Всеки искаше да се види с Учителя, да говори с него, да'' ''получи напътствие и насърчение. Учителят приемаше в стаичката си поединично или на групи'' ''посетителите, изслушваше ги и разговаряше с тях.''

Любовта на Единния - Редакционна история

Ани в 17:08, 20 юли 2010

Све: Нова страница: '''ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ''' ''Имаше дни, когато домът на Темелко се изпълваше с гости. Хората идваха…