Към обетованата земя - Редакционна история

Донка в 19:34, 9 октомври 2011

2011-10-09T19:34:51Z

Хирон в 04:29, 24 август 2009

2009-08-24T04:29:41Z

Хирон в 04:24, 24 август 2009

2009-08-24T04:24:46Z

Хирон в 03:53, 24 август 2009

2009-08-24T03:53:52Z

Хирон в 03:41, 24 август 2009

2009-08-24T03:41:50Z

Показване на промените

Хирон в 18:15, 20 август 2009

2009-08-20T18:15:32Z

Хирон в 08:32, 20 август 2009

2009-08-20T08:32:57Z

Хирон: Нова страница: ==КЪМ ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ== "Отче наш" "Духът Божий " Чете се темата "Службата на устата". Уста...

2009-08-07T18:08:25Z

Нова страница: ==КЪМ ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ== <em>"Отче наш" "Духът Божий "</em> Чете се темата "Службата на устата". Уста...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 19:34, 9 октомври 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас]]- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1939]]-[[1940]])
		+
		+	[[КНИГА: Към обетованата земя]]
		+
	==КЪМ ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ==		==КЪМ ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ==

@@ Ред 78: / Ред 78: @@
 Да се радваме на всички, да се радваме на онова, което имаме. Да се радваме на всичко, което хората имат - понеже всичко, което хората имат е наше и всичко, което имаме ние, е тяхно! И да се радваме, че Бог ни е повикал за една велика рабога! Защо да се прегърбвам и да казвам: "Какво ще правим сега?" Ти казваш: "Остаряхме!" Старите хора са за работа. А пък младите - да играят. Младите - да играят, старите - да работят, а пък възрастните - да слугуват.
-Та първото нещо е: внесете светлина във вашия ум! И отстранете всички роптанието! Да не поддържаме онзи ропот! Евреите, като ги извадиха от Египет, от робството и отидоха в пустинята, роптаеха, че няма месце, че няма краставици. И трябваше 40 години да ги води Мойсей - да обикалят, когато можеше за три месеца да я минат. 40 години трябваше да я обикалят, докато се освободят от египетския страх. Ние, съвременните хора, имаме еврейски страх, който те са добили, като са били 40 години в Египет. И като влязоха в пустинята, трябваше да научат онзи закон на вярата - че Бог ще промисли! Те си спомниха за много работи, които имаха в Египет. Та и вие си спомняте за стария Египет. Но от Египет сме излязли вече! През Червеното море сме минали и сме в пустинята. Не сме влязли още в Ханаанската земя. Към нея отиваме. И ако вьрвим но правия закон, ще влезем. Ако не - ще обикаляме 40 години и
+Та първото нещо е: внесете светлина във вашия ум! И отстранете всички роптанието! Да не поддържаме онзи ропот! Евреите, като ги извадиха от Египет, от робството и отидоха в пустинята, роптаеха, че няма месце, че няма краставици. И трябваше 40 години да ги води Мойсей - да обикалят, когато можеше за три месеца да я минат. 40 години трябваше да я обикалят, докато се освободят от египетския страх. Ние, съвременните хора, имаме еврейски страх, който те са добили, като са били 40 години в Египет. И като влязоха в пустинята, трябваше да научат онзи закон на вярата - че Бог ще промисли! Те си спомниха за много работи, които имаха в Египет. Та и вие си спомняте за стария Египет. Но от Египет сме излязли вече! През Червеното море сме минали и сме в пустинята. Не сме влязли още в Ханаанската земя. Към нея отиваме. И ако вьрвим но правия закон, ще влезем. Ако не - ще обикаляме 40 години и и ще имаме много мъчнотии. Това, което е вярно за евреите, е вярно за всички. Мнозина още роптаят. Казваш: "Децата ми такива, жената ми така и пр." Че благодари на Бога и на всички тези хора, че са работили за тебе! И един ден, като излезеш от това временно положение, тебе те очаква нещо много хубаво. Ти си пътувал и си в една овчарска колиба, но няма да живееш постоянно там. В тази колиба не ги е приятно, но като извървиш известно разстояние, втори път ще срещнеш друга, по-хубава колиба. Едно твое състояние е като една колиба. Едно твое неразположение е като една колиба. Докато дойдете един ден до положение, когато ще живеете във ваше жилище, дето всичко е добре уредено - с всичките му удобства, с градините му, с цветята му, със стаите му, с шадраваните му, с библиотеките му, с осветлението му, с пианата му. Всичко, което пожелае сърцето ви, ще го имате, но засега не може. Като минете по всичките тези колиби да ги видите, накрая ще ви бъде това! А сега, като имате тази идея, ще настане примирението - ще се радвате, че Бог ви е повел по Пътя и ще трябва да изкарате този Път. С аероплани няма да отидете. Само двама души отидоха с аероплани - Енох и Илия. А пък обикновените хора не ги взимат с аероплани. И единият от тях - именно Илия, когото взеха с аероплан, върнаха го, и той трябваше да плати. Повикаха го от онзи свят да си ликвидира сметките. И той, като дойде, тури си единия крак в Стария Завет, а другия крак в Новия Завет. И всички хора са все с единия крак в стария завет, а с другия - в Новия! От вас се изисква сега да си вдигнете краката и двата крака да турите в Новия Завет. А пък вие сега седите и стъпвате ту на единия, ту на другия крак и казвате: "Стария завет, Новия завет..." Гимнастика е това. Да си забравите името! В този живот си Иван, втори път какво име ще имаш? Втори път ще бъдеш Драган. Къде отиде Иван? Онова, последното състояние, което ще имаш, е следното: ще бъдеш човек на светлината, ще бъдеш човек на топлината, ще бъдеш човек на живота, ще бъдеш човек на силата! И тогава, като дойде онази постоянна светлина, която няма да угасне в тебе, и като дойде в тебе онази постоянната топлина, която няма да намалява, и като дойде постоянната сила - ти си вече в областта на твоя собствен дом, ги си в Божието Царство, дето можеш да слугуваш. Това е <em>Обетованата земя</em>. Ако не чувствуваш това, имаш още път да вървиш. И щом извървиш този път, ще дойдеш там. И ще те посрещнат там! Ще се намериш там със сродните души, които мислят, чувствуват и постъпват като тебе. И всеки ще бъде доволен. И всеки ще ти стисне ръката и ще ти каже: много сме доволни, че извървя дългия път и дойде при нас!
+Сега желая да вървите добре по този път и да влезете в Бащиния си Дом!
-−
-−
-−
-−
-иде имаме много мъчнотии. Това, което е вярно за евреите, е вярно за всички. Мнозина още роптаят. Казваш: "Децата ми такива, жената ми така и пр." Че благодари на Бога и на всички тези хора, че са работили за тебе! И един ден, като излезеш от това временно положение, тебе те очаква нещо много хубаво. Ти си пътувал и си в една овчарска колиба, но няма да живееш постоянно там. В тази колиба не ги е приятно, но като извървиш известно разстояние, втори път ще срещнеш друга, по-хубава колиба. Едно твое състояние е като една колиба. Едно твое неразположение е като една колиба. Докато дойдете един ден до положение, когато ще живеете във ваше жилище, дето всичко е добре уредено - с всичките му удобства, с градините му, с цветята му, със стаите му, с шадраваните му, с библиотеките му, с осветлението му, с пианата му. Всичко, което пожелае сърцето ви, ще го имате, но засега не може. Като минете по всичките тези колиби да ги видите, накрая ще ви бъде това! А сега, като имате гази идея, ще настане примирението - ще се радвате, че Бог ви е повел по Пътя и ще трябва да изкарате този Път. С аероплани няма да отидете. Само двама души отидоха с аероплани - Енох и Илия. А пък обикновените хора не ги взимат с аероплани. И единият от тях - именно Илия, когото взеха с аероплан, върнаха го, и той трябваше да плати. Повикаха го от онзи свят да си ликвидира сметките. И той, като дойде, тури си единия крак в Стария Завет, а другия крак в Новия Завет. И всички хора са все с единия крак в стария завет, а с другия - в Новия! От вас се изисква сега да си вдигнете краката и двата крака да турите в Новия Завет. А пък вие сега седите и стъпвате ту на единия, ту на другия крак и казвате: "Стария завет, Новия завет..." Гимнастика е това. Да си забравите името! В този живот си Иван, втори път какво име ще имаш? Втори път ще бъдеш Драган. Къде отиде Иван? Онова, последното състояние, което ще имаш, е следното: ще бъдеш човек на светлината,'ще бъдеш човек на топлината, ще бъдеш човек на живота, ще бъдеш човек на силата! И тогава, като дойде онази постоянна
-−
-−
-−
-−
-светлина, която няма да угасне в тебе, и като дойде в тебе онази постоянната топлина, която няма да намалява, и като дойде постоянната сила - ти си вече в областта на твоя собствен дом, ги си в Ьожието Царство, дето можеш да слугуваш. Това е <em>Обетованата земя\ </em>Лко не чувствуваш това, имаш още път да вървиш. И щом извървиш този път, ще дойдеш там. И ще те посрещнат там! Ще се намериш гам със сродните души, които мислят, чувствуват и постъпват като тебе. И всеки ще бъде доволен. И всеки ще ти стисне ръката и ще ти каже: много сме доволни, че извървя дългия път и дойде при нас!
-−
-Сега желая да вървите добре по този път и да влезете в Ьащипия си Дом!
 <em>"Добрата молитва"</em>
@@ Ред 98: / Ред 86: @@
 От тъмнина към светлина! От студ към топлина! От безсилие към сила!
-. Лекция на Учителя, държана на 11. октомври 1939 г., 5 - 7,15 часа сутринта. София. Изгрев.
+. Лекция на Учителя, държана на 11 октомври 1939 г., 5 - 7,15 часа сутринта. София, Изгрев.
 Тихо и топло време с разкъсана облачност.

@@ Ред 41: / Ред 41: @@
 Та казвам, сега същественото не е в нашия личен живот. Идеалното в света е да изпълним Волята Божия на земята! Има разумна Воля Божия. Да свършим една работа така, както Той иска! И като мине Той, да каже: Свършена е тая работа! Срещали ли сте някой французин, англичанин или българин, който хубаво говори? (Учителят говори с груб глас) "Аз ги казах, че ти не трябва да правиш това! Сляп ли си, глух ли си?"
-Ти говори нежно: "Много хубаво говориш! Каква хубава усмивка имаш и какъв вървеж! И в говоренето ти, и в мислите ти има нещо свежо!" Ти кажи това в себе си. Кажи в себе си: "Колко е красив този човек! Да знаеш какъв поглед има! И какво чело, какви движения!" На себе си говори. А пък ти си готов да кажеш за него: "Ха, колко е прост" и ще направиш грубо движение с ръката си... Че в какво седи новото учение? Ще измениш всичките си движения! Аз като говоря на някоя сестра, тя направи гримаса с устата си. Тези движения ги зная вече. Аз разбирам вече. Това е удар. Тя ми дава един удар. И аз, за да не падна в тая посока, запазвам благостта си - иначе и аз мога да направя такава гримаса. Това е вътрешен закон. Светът е започнал с движенията. И всяко едно движение се отразява върху чертите ни. И виждаме, че хората, които са живели с хиляди години неправилно, тялото им е станало несиметрично. На някого рамото е криво. В една област в Америка един
+Ти говори нежно: "Много хубаво говориш! Каква хубава усмивка имаш и какъв вървеж! И в говоренето ти, и в мислите ти има нещо свежо!" Ти кажи това в себе си. Кажи в себе си: "Колко е красив този човек! Да знаеш какъв поглед има! И какво чело, какви движения!" На себе си говори. А пък ти си готов да кажеш за него: "Ха, колко е прост" и ще направиш грубо движение с ръката си... Че в какво седи новото учение? Ще измениш всичките си движения! Аз като говоря на някоя сестра, тя направи гримаса с устата си. Тези движения ги зная вече. Аз разбирам вече. Това е удар. Тя ми дава един удар. И аз, за да не падна в тая посока, запазвам благостта си - иначе и аз мога да направя такава гримаса. Това е вътрешен закон. Светът е започнал с движенията. И всяко едно движение се отразява върху чертите ни. И виждаме, че хората, които са живели с хиляди години неправилно, тялото им е станало несиметрично. На някого рамото е криво. В една област в Америка един американски владика си навеждал главата наляво, когато вървял. И всички проповедници там все така вървели - с глава, наведена наляво. По това ги познавали. Онзи, който върви с глава, наведена наляво, сърцето му има надмощие. А пък те мислят, че това е нещо благородно.
+Та казвам: постъпвайте добре, защото хората могат да ви подражават. Вие като отидете и се представите в другия свят, като се представите на Началствата, какъв вид ще вземете? Ще си турите ли ръцете в джобовете? (Учителят си слага ръцете на гърдите.) Каква поза ще вземете? Законът на самообладанието трябва да дойде. Научете се да се самовладеете. Много мъчно е човек да се самовладее. Седи някой на стол и си каже: "Пет минути няма да мърдам." Затвори си очите и ушите и не мърдай! Ще дойде момент и нещо те щипе. Ако мръднеш, така човек не може да станеш. Седни и няма да мърдаш. И игла да турят, да не мръдне лицето ти. Тъкмо си седнал да размишляваш и казваш: "В банка Гирдап пропаднаха твоите сто хиляди лева." И направиш гримаса. Сто хиляди лева, един милион лева - нищо! Този умрял, онзи умрял - нищо! Отишъл при Бога. Сполетяло някого голямо нещастие - дошло му голямо благословение! Осиромашал някой - чиновник ще стане. Като стане човек сиромах, научава се да работи. А пък като станеш богат, ще даваш. Като си сиромах, ще работиш. Вложете в себе си мисълта да се самовладеете. Тихи и спокойни бъдете. Господ те е пратил за една велика работа! Пей така (Учителят пее тихо с дълбочина и меко):
-−
-−
-−
-−
-американски владика си навеждал главата наляво, когато вървял. И всички проповедници там все така вървели - с глава, наведена наляво. По това ги познавали. Онзи, който върви с глава, наведена наляво, сърцето му има надмощие. А пък те мислят, че това е нещо благородно.
-−
-Та казвам: постъпвайте добре, защото хората могат да ви подражава!. Вие като отидете и се представите в другия свят, като се представите па Началствата, какъв вид ще вземете? Ще си турите ли ръцете в джобовете? (Учителят си слага ръцете на гърдите.) Каква поза ще вземете? Законът на самообладанието трябва да дойде. Научете се да се самовладеете. Много мъчно е човек да се самовладее. Седи някой на стол и си каже: "Пет минути няма да мърдам." Затвори си очите и ушите и не мърдай! Ще дойде момент и нещо те щипе. Ако мръднеш, така човек не може да станеш. Седни и няма да мърдаш. И игла да турят, да не мръдне лицето ти. Тъкмо си седнал да размишляваш и казваш: "В банка I ирдап пропаднаха твоите сто хиляди лева." И направиш гримаса. Сто хиляди лева, един милион лева -'нищо! Този умрял, онзи умрял - нищо! Отишъл при Бога! Сполетяло някого голямо нещастие - дошло му голямо благословение! Осиромашал някой - чиновник ще стане. Като стане човек сиромах, научава се да работи. А пък като сганеш богат, ще даваш. Като си сиромах, ще работиш. Вложете в себе си мисълта да се самовладеете. Тихи и спокойни бъдете. Господ те е прагил за една велика работа! Пей така (Учителят пее тихо с дълбочина и меко):
 <em>"Ти човек искаш да станеш.</em>
@@ Ред 58: / Ред 51: @@
 <em>Нека всяка твоя постъпка да има красота в себе си!</em>
-<em>И да носи .живот за всички по земята!</em>
+<em>И да носи живот за всички по земята!</em>
-<em>На земята и за тебе." </em>Сега а ? ще търся някому да нея. Ще пееш на себе си така:
+<em>На земята и за тебе." </em>
 <em>"Ти човек искаш да станеш!</em>
 <em>Трябва добре да употребяваш своя ум и своето сърце!"</em>
-(Последните две думи Учителят изпя много високо и каза: "Така пеете вие, защото сте недоволни.''' Учителят пак запя):
+(Последните две думи Учителят изпя много високо и каза: "Така пеете вие, защото сте недоволни."
-<em>"Ги човек искаш да станеш.</em>
+Учителят пак запя):
 <em>Внимавай в постъпките си в живота.</em>
-<em>Така ти ще бъдеш благоприятен на Нога и на всички</em>
+<em>Така ти ще бъдеш благоприятен на Бога и на всички добри хора!</em>
-<em>добри хора!</em>
+<em>Разбра ли! Разбра ли това, което досега не си знаел?" </em>
-<em>Разбра ли! Разбра ли това, което досега не си знаел?" </em>Вие се плашите какво ще кажат хората. В сегашния живот, като ви гледам, няма никаква хармония в движенията, I! живота ви. Всичко е хубаво, но всичко юва не е съединено, сьчсгано добре.
+Вие се плашите какво ще кажат хората. В сегашния живот, като ви гледам, няма никаква хармония в движенията, в живота ви. Всичко е хубаво, но всичко това не е съединено, съчетано добре.
-Да се радваме на всички, да се радваме на онова, което имаме. Да се радваме на всичко, което хората имат - понеже всичко, което хората имат е наше и всичко, което имаме ние, е тяхно! И да се радваме, че Ьог ни е повикал за една велика рабога! Защо да се прегърбвам и да казвам: "Какво ще правим сега?"* Ги казваш: "Остаряхме!" Старите хора са за работа. Л пък младите - да играят. Младите - да играят, старите - да работят, а пък възрастните - да слухуват.
+Да се радваме на всички, да се радваме на онова, което имаме. Да се радваме на всичко, което хората имат - понеже всичко, което хората имат е наше и всичко, което имаме ние, е тяхно! И да се радваме, че Бог ни е повикал за една велика рабога! Защо да се прегърбвам и да казвам: "Какво ще правим сега?" Ти казваш: "Остаряхме!" Старите хора са за работа. А пък младите - да играят. Младите - да играят, старите - да работят, а пък възрастните - да слугуват.
-Та първото нещо е: внесете свечлина във вашия ум! И отстранен е всички ропганиего! Да не поддържаме онзи ропот! Евреите, като ги извадиха от Египет, от робството и отидоха в пустинята, роптаеха, че няма месце, че няма краставици. И трябваше 40 години да ги води Мойсей - да обикалят, когато можеше за три месеца да я минат. 40 години трябваше да я обикалят, докато се освободят от египетския страх. Пие, съвременните хора, имаме еврейски страх, който те са добили, като са били 40 години в Египет. И като влязоха в пустинята, трябваше да научат онзи закон на вярата - че Бог ще промисли! Те си спомниха за много работи, които имаха в Египет. Та н вие си спомняте за стария Египет. 11о от Египет сме излязли вече! През Червеното море сме минали и сме в пустинята. Не сме влязли още в Ханаанската земя. Кьм нея отиваме. И ако вьрвим но правия закон, ще влезем. Ако не - ще обикаляме 40 години и
+Та първото нещо е: внесете светлина във вашия ум! И отстранете всички роптанието! Да не поддържаме онзи ропот! Евреите, като ги извадиха от Египет, от робството и отидоха в пустинята, роптаеха, че няма месце, че няма краставици. И трябваше 40 години да ги води Мойсей - да обикалят, когато можеше за три месеца да я минат. 40 години трябваше да я обикалят, докато се освободят от египетския страх. Ние, съвременните хора, имаме еврейски страх, който те са добили, като са били 40 години в Египет. И като влязоха в пустинята, трябваше да научат онзи закон на вярата - че Бог ще промисли! Те си спомниха за много работи, които имаха в Египет. Та и вие си спомняте за стария Египет. Но от Египет сме излязли вече! През Червеното море сме минали и сме в пустинята. Не сме влязли още в Ханаанската земя. Към нея отиваме. И ако вьрвим но правия закон, ще влезем. Ако не - ще обикаляме 40 години и

@@ Ред 35: / Ред 35: @@
 Та верующите, какви движения трябва да имате? Ти седиш и си търкаш взаимно ръцете. Когато си миеш ръцете, то е чистене - хубаво. Но ти целия ден няма да се чистиш. Десет минути ще ти вземе миенето. Щом си измиеш ръцете и пак така си търкаш ръцете взаимно, какво значение може да има това? След като ги измиеш, ще работиш. Да допуснем, че имате пред себе си един човек, когото не обичате. Искате да го нарежете хубаво. Имате право, но ето при какви условия: най-първо постави се в неговото положение и виж как искаш да те нарежат. И ако искаш да те нарежат по този начин, нарежи го. А ги го нарязваш и тогава прекаляваш. Сега вие искате да покажете вашата вяра. Или искате да покажете вашата надежда, че можете да пеете. Защо трябва да пееш? Тези хора са бедни вкъщи. Ще им изпея една песен, която носи средства за тях. Като я изпея, тези хора трябва да я почувствуват. Да ви приведа един пример какво означава да свириш и да пееш. Минава знаменитият цигулар Паганини край един стар цигулар, 80-годишен. Цигулката му била стара и хубава. Пагапини поглежда цигулката му, взема я. Старецът му казва: "Не ми държат вече ръцете, не мога да свиря. Празна е копанкага ми. Едно време беше друго!'" Паганини го тупа по рамото, взема цигулката и започва да свири. След 10-15 минути се събира една публика от 20-30 души и повече - и всички слушат! Той свири и те турят в копанката. Като свири 15 минути, цялата копанка се напълва с доста почтена сума. Като влезеш някъде и ти трябва така да свириш и да пееш, че да се напълни копанкага. Като влезеш в някой дом с вяра, с тази вяра да напълниш копанката. Ти казваш: "Господи, благослови ме!'" Господ ще те благослови, но чрез Паганини - чрез неговата цигулка ще засегне сърцата на хората и ще ги разположи. Старецът казал: "Синко, защо не дойде по-рано, когато бях по-млад?" Паганини казал: "Няма нищо!" "Синко, поне в годината веднъж ме посещавай." Заслужава си в годината поне веднъж Паганини да те посети, да ти посвири и да ти напълни копанката! Старецът казал: "Да ги разделим!" "Не, всичко е за тебе." Сега кажете ми, колко е имало в копанкага? 20 хиляди лева! Вярно ли е. Проверете. Аз предполагам, понеже онези, които са минавали покрай Паганини, са били все музиканти; като го слушали, отворило им се сърцето и туряли по-големи суми, по-голяма банкнота! И англичаните са такива: като извади стерлингите, туря богато! Българинът няма злато. И туря един лев. Не зная, ако вие бяхте слушали Паганини, колко щяхте да турите. По един лев...
-Помнете Божествения закон: Онова, което даваш на хората,
+Помнете Божествения закон: Онова, което даваш на хората, ще се даде и на тебе. Ти сам определяш своята съдба колко дават хората. Бръкваш в джоба си - имаш банкноти от 100 лева, монети от 10 лева, 5 лева и 1 лев. Изваждаш 1 лев и му даваш. И на тебе ще дадат едни лев! Даваш 10 лева - 10 лева ще ги дадат. Даваш 100 лева - 100 лева ще ги дадат. Щедро давайте! Но не с оглед какво ще вземеш. Щедри бъдете и в своите мисли и чувства. Видиш някой човек, пожелай му да свърши училището, пожелай му да пее! На всички хора, които отиват в света, пожелавай им най-хубавото! От всичкото си сърце и с всичкия си ум! Законът е много верен: това, което на другите хора пожелаваш и другите хора на тебе ще го пожелаят и Бог ще ги го пожелае. Това, което на другите хора не пожелаваш, и Бог няма да ти го пожелае. Няма изключение! С каквато мярка мериш! Ако мериш с мярката на Любовта - и на тебе с нея ще мерят. Ако мериш с мярката на милосърдието - и на тебе с нея ще мерят. Няма изключение в този закон! Та казвам, ако искаме в бъдеще да се измени животът ни, трябва да знаем закона - че постиженията на всички опези, които са преди нас, са наши постижения и нашите постижение са постижения на другите, които идат след нас. Ти казваш: "Защо да пожелавам на другите?" Онези, които са постигнали нещо преди нас, са отворили път за нашите постижения, а пък ние като постигнем, ще отворим път за постиженията на другите, които идат след нас. Ти като срещнеш един добър човек, радвай се! Той ти казва: "Това, което аз постигнах, и ти ще го постигнеш!" Същото е, когато срещнеш един учен човек, един добър певец и прочее. Божественото е вътре в тебе. А като срещнеш един лош човек, той ще ги каже: "Аз в света не постигнах нещата, защото съм лош. Затова ти казвам: не бъди като мене!" Срещнеш един човек, който е глух. Той ги качва: "Аз не слушах и затова оглушах. И ти казвам: не бъди като мене, ча да не оглушееш." Срещаш слепия или болния. Срещнеш богатия. Богатият е във възходяща степен, а сиромахът - в низходяща.
+Понякога казваш, че си се молил, но знаете ли какво нещо е молитвата? Тя е най-красивият Божествен език, който съществува в света. Да се молиш, това значи да говориш на Бога. При молитвата ти може би ще употребиш тези думи: "Господи, защо ме забрави?" Господ ще ти каже: "Забравих те, защото оглуша! Не слушаше. Забравих те, защото стана коравосърдечен; забравих те, защото стана упорит; забравих те, защото стана твърдоглав, опърничав; забравих те, защото лошо мислиш." За да не те забрави Господ, бъди благ, както е и Отец благ. Ние имаме идеал. Някой път сме много благи, но някой път не сме благи. В света някой път за нищо и никакво ние си изгубваме голямото богатство.
-−
-−
-−
-−
-ще се даде и па тебе. Ти сам определяш своята съдба колко лапат хората. Бръкваш в джоба си - имаш банкноти от 100 лева, монети от 10 лева, 5 лева и 1 лев. Изваждаш 1 лев и му даваш. И на тебе ще дадат едни лев! Даваш 10 лева - 10 лева ще ги дадат. Даваш 100 лева - 100 лева ще ги дадат. Щедро давайте!. Но не с оглед какво ще вчемеш. Щедри бъдете и в своите мисли и чувства. Видиш някой човек, пожелан му да свърши училището, пожелай му да пее! Па всички хора, които отиват н света, пожелавай им най-хубавото! От всичкото сп сърце и с всичкия си ум! Законът е много верен: това, което на другите хора пожелаваш и другите хора на тебе ще го пожелаят и Ьо1 ще ги го пожелае. Това, което на другите хора не пожелаваш, и 1>ог няма да ти го пожелае. Няма изключение! (' каквато мярка мериш! Лко мериш с мярката на Любовта - и на тебе с нея ще мерят. Ако мериш с мярката на милосърдието - и па тебе с нея ще мерят. Няма изключение в точи закон! Та казвам, ако искаме в бъдеще да се ичмени животът ни. трябва да знаем закона - че постиженията на всички опечи, които са преди пас, са панти постижения и нашите постижение са постижения на другите, които идат след нас. Ги качваш: "Защо да пожелавам на другите?''' Онези, които са постигнали нещо преди нас, са отворили път за нашите постижения, а пък ние като постигнем, ще отворим път ча постижения та на другите, които идат след нас. Ти като срещнеш един добър човек, радвай се! Той ти качва: "Това, което аз постигнах, и ги ще го постигнеш!" Същото е, когато срещнеш един учен човек, един добър невен и прочее. Божественото е вътре в тебе. А като срещнеш един лош човек, той ще ги каже: "Ач в свега не постигнах нещата, защото съм лош. Затова ти качвам: не бъди като мене!" Срещнеш един човек, който е глух. Гой ги качва: "Аз не слушах и чагова оглушах. И ти качвам: не бъди като мене, ча да не оглушееш." Срещаш слепия или болния. Срещнеш богатия. Богатият е във възходяща степен, а сиромахът - в низходяща.
-−
-Понякога качваш, че си се молил, но знаете ли какво нещо е
-−
-−
-−
-−
-−
-−
-молитвата? Тя е най-красивият Божествен език, който съществува в света. Да се молиш, това значи да говориш на Бога. При молитвата ти може би ще употребиш тези думи: "Господи, защо ме забрави?" Господ ще ти каже: "Забравих те, защото оглуша! Не слушаше. Забравих те, защото стана коравосър-дечен; забравих те, защото стана упорит: забравих те, защсгго стана твърдоглав, опърничав; забравих те, защото лошо мислиш.'" За да не те забрави Господ, бъди благ, както е и Отец благ. Ние имаме идеал. Някой път сме много благи, но някой път не сме благи. В света някой път за нищо и никакво ние си изгубваме голямото богатство.
 Та казвам, сега същественото не е в нашия личен живот. Идеалното в света е да изпълним Волята Божия на земята! Има разумна Воля Божия. Да свършим една работа така, както Той иска! И като мине Той, да каже: Свършена е тая работа! Срещали ли сте някой французин, англичанин или българин, който хубаво говори? (Учителят говори с груб глас) "Аз ги казах, че ти не трябва да правиш това! Сляп ли си, глух ли си?"
-Ти говори нежно: "Много хубаво говориш! Каква хубава усмивка имаш и какъв вървеж! И в говоренето ти, и в мислите ти има нещо свежо!" Ти кажи това в себе си. Кажи в себе си: "Колко е красив този човек! Да знаеш какъв поглед има! И какво чело, какви движения!" На себе си говори. А пък ти си готов да кажеш за него: "Ха, колко е прост"' и ще направиш грубо движение с ръката си... Че в какво седи новото учение? Ще измениш всичките си движения! Аз като говоря на някоя сестра, гя направи гримаса с устата си. Тези движения ги зная вече. Аз разбирам вече. Това е удар. Тя ми дава един удар. И аз, за да не падна в тая посока, запазвам благостта си - иначе и аз мога да направя такава гримаса. Това е вътрешен закон. Светът е започнал с движенияга. И всяко едно движение се отразява вьрху чертите ни. И виждаме, че хората, които са живели с хиляди години неправилно, тялото, им е станало несиметрично. На някого рамото е криво. В една област в Америка един
+Ти говори нежно: "Много хубаво говориш! Каква хубава усмивка имаш и какъв вървеж! И в говоренето ти, и в мислите ти има нещо свежо!" Ти кажи това в себе си. Кажи в себе си: "Колко е красив този човек! Да знаеш какъв поглед има! И какво чело, какви движения!" На себе си говори. А пък ти си готов да кажеш за него: "Ха, колко е прост" и ще направиш грубо движение с ръката си... Че в какво седи новото учение? Ще измениш всичките си движения! Аз като говоря на някоя сестра, тя направи гримаса с устата си. Тези движения ги зная вече. Аз разбирам вече. Това е удар. Тя ми дава един удар. И аз, за да не падна в тая посока, запазвам благостта си - иначе и аз мога да направя такава гримаса. Това е вътрешен закон. Светът е започнал с движенията. И всяко едно движение се отразява върху чертите ни. И виждаме, че хората, които са живели с хиляди години неправилно, тялото им е станало несиметрично. На някого рамото е криво. В една област в Америка един

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 Често изпадате в погрешки, понеже се основавате само на хипотези в живота. Хипотезата се основава само на един факт. Случило се нещо и ти веднага правиш хипотеза. Изгубиш си кесията в къщи, и веднага измислиш хипотеза по какъв начин си я изгубил. И се мъчиш да намериш по кой начин си я изгубил, къде се е дянала. Казваш си: "Като се върнах от пазара, кесията беше в джоба ми. Като влязох в стаята, кесията беше в джоба ми. Като седнах в стаята, изчезна." Ти разсъждаваш. Имаш вече два факта. Това е вече теория. Първият факт е, че е влязъл един приятел у дома ви. "И понеже я няма у мене - си казваш - то тя трябва да е отишла в джоба на приятеля ми." Ти се питаш: "Защо му е тази кесия?" Това е вече теория. А щом имаш четири факта, то е вече приложение. Четирите факта показват, че ти вече работиш обущата. Най-първо разглеждаш обущата, избираш кожа и после ги шиеш. Това е вече приложение на едно знание. Мислиш ли, че като станеш обущар, ще станеш виден човек? Може да станеш виден, ако можеш да правиш обуща за царските дъщери. А пък краката им са деликатни. Ако знаеш да правиш обуща за царските дъщери, за царицата и за царя, ще те търсят. И така да ги правиш, че да прилепват обущата на краката. И ще кажат: "Придворен царски обущар!" Няма да ти платят 20-30 лева, а пребогато! А може и да си придворен шивач.
-Но нека дойдем на същественото. Две поколения има сега.
+Но нека дойдем на същественото. Две поколения има сега. Вие нямате еднакви разбирания. Вие сте на разни възрасти. Най-старият е около 80-годишен. Дали има някой измежду вас, по-стар от тези години? Та как няма да се различават вашите възгледи! Какво е произвела Земята, след като се е преобърнала 80 пъти около себе си? Тя, като се е обърнала 80 пъти около себе си, е работила, а пък вие, без да сте работили, сте остарели, уморили сте се. Като се е обърнала тя веднъж, ти си се родил. Значи, заедно с въртенето на Земята около себе си, ти си остарявал. Аз употребявам израза "Земята се върти", но и човек върши самостоятелни движения върху Земята. Да речем, че един човек е вървял цял ден. Колко километра може да извървиш за един ден? Ако е войник, ще извърви 20 километра. Ако е търговец, ако му е припряна работата, колко може да извърви - 60 километра. А ако е с автомобил - 200-300 километра.
+Има една важна страна, на която трябва да се спрете. Ако си окалян и искаш да си изчистиш калта, трябва да знаеш как. Представи си, че те боли корема и разправяш това на някого, който никога не го е болял корем. Той ще каже: "Никога не ме е болял корем. Не зная." Ти имаш свивание и не само свивание, но в свиванието има нещо, което безпокои ума ти. Или очите те болят. Или ушите ти, зъбът те боли. "Боли го зъб, та куца" смеят се хората. От зъб се подуло лицето му, цяла нощ не е могъл да спи. Защо страда зъбът? Зъбът боледува, а пък ти страдаш. Устата яла и пила, но и коремът участвувал в яденето и пиенето; скарали се устата и стомахът, заболели и ти ходиш да ги примиряваш. Устата я мажеш, разтриваш я, гладиш я, говориш й, че втори път не трябва да прави такива работи. И стомахът те боли - разтриваш го, топла вода ще му туриш, компреси... Ще го гладиш, защото чрез неговото боледуване се препяствува нашата фирма, тя се спъва! И докато го убедиш... Това е пак фигура на речта. Онези, конто са използували словестността, могат да кажат каква реч е тази. Може ли да се разговаря така със стомаха? Онези, които отиват по-далече, казват, че има известни същества, които са служители само на стомаха. Например обущарите са направили обувките. Ти с обущата няма да говориш, а с обущаря. Разглеждаш обущата и казваш: "Тези обуща не са направени както трябва!" Но не говориш на обущата, а на обущаря. Казваш: "Тук не си турил клечките хубаво! Много са нарядко. Искам още една клечка да удариш." И обущарят взема и туря още по една клечка. Ще кажеш: "Аз говорих на обущата." А всъщност ти казваш на обущаря, че той трябва да поправи обущата. Обущата са само един резултат. Та казвам, ако знаеш как да говориш на обущаря, той ще поправи обущата. Но ако не знаеш как да му говориш, няма да ги поправи. Ти казваш: "Стягат ме обущата." Онзи те пита: "Къде те стягат?" Ти казваш: "Не зная, намери. На пръстите ли е, на петата ли е, отстрани ли е - не зная. Зная само, че ме стягат, че не ми прилягат." А пък онзи обущар, ако е майстор, ще каже: "На големия палец те стяга" или "На малкия пръст те стяга." Такъв обущар и без да му посочиш, той знае как да ги поправи.
+Има нещо, което те стяга. Ти казваш: "Неразположен съм." Но няма знание в тези думи. Неразположението ви произтича от някаква причина. Който е малко философски развит, ще търси причината, а пък който не е философ, ще каже общо: "Неразположен съм", без да знае причината. Ти казваш: "Неразположен съм, понеже имам да плащам две полици и нямам пари да ги платя. И от недоимък на парите имам неразположение. Понеже ако не платя, кредитът ми ще се намали, честта ми ще се накърни, защото хората ще мислят, че не мога да плащам." Или си ученик и не си разположен. Защо? "Снощи - казваш ти, - ходихме на театър, на концерт и не си научих уроците. А учителят е много сприхав, взискателен и ще ме среже. Трябва да отида на училище, но не съм разположен." Или ти си религиозен човек: в бързината не си се помолил и си отишъл на работа. Ти имаш тайна стаичка и си уверен, че като се помолиш, работата ти ще стане със сто на сто сигурност. Днес
-−
-−
-р^е нямате еднакви разбирания. Вие сте на разни възрасти. Най-старият е около 80-годишен. Дали има някой измежду вас, поста Р от тези години? Та как няма да се различават вашите възгледи! Какво е произвела Земята, след като се е преобърнала 80 пъти около себе си? Тя, като се е обърнала 80 пъти около себе си, е работила, а пък вие, без да сте работили, сте остарели, уморили сте се. Като се е обърнала тя веднъж, ти си се родил. Значи, заедно с въртенето на Земята около себе си, ти си остарявал. Аз употребявам израза "Земята се върти", но и човек върши самостоятелни движения върху Земята. Да речем, че един човек е вървял цял ден. Колко километра може да извървиш за един ден? Ако е войник, ще извърви 20 километра. Ако е търговец, ако му е припряна работата, колко може да извърви - 60 километра. А ако е с автомобил - 200-300 километра.
-−
-Има една важна страна, на която трябва да се спрете. Ако си окалян и искаш да си изчистиш калта, трябва да знаеш как. Представи си, че те боли корема и разправяш това на някого, който никога не го е болял корем. Той ще каже: "Никога не ме е болял корем. Не зная." Ти имаш свивание и не само свивание, но в свиванието има нещо, което безпокои ума ти. Или очите те болят. Или ушите ти, зъбът те боли. "Боли го зъб, та куца" смеят се хората. От зъб се подуло лицето му, цяла нощ не е могъл да спи. Защо страда зъбът? Зъбът боледува, а пък ти страдаш. Устата яла и пила, но и коремът участвувал в яденето и пиенето; скарали се устата и стомахът, заболели и ти ходиш да ги примиряваш. Устата я мажеш, разтриваш я, гладиш я, говориш й, че втори път не трябва да прави такива работи. И стомахът те боли - разтриваш го, топла вода ще му туриш, компреси... Ще го гладиш, защото чрез неговото боледуване се препяствува нашата фирма, тя се спъва! И докато го убедиш... Гова е пак фигура на речта. Онези, конто са използували словестността, могат да кажат каква реч е тази. Може ли да се Разговаря така със стомаха? Онези, които отиват по-далече,
-−
-−
-−
-−
-−
-−
-казват, че има известни същества, които са служители само на стомаха. Например обущарите са направили обувките. Ти с обущата няма да говориш, а с обущаря. Разглеждаш обущата и казваш: "Тези обуща не са направени както трябва!" Но не говориш на обущата, а на обущаря. Казваш; "Тук не си турил клечките хубаво! Много са нарядко. Искам още една клечка да удариш." И обущарят взема и туря още по една клечка. Ще кажеш: "Аз говорих на обущата." А всъщност ти казваш на обущаря, че той трябва да поправи обущата. Обущата са само един резултат. Та казвам, ако знаеш как да говориш на обущаря, той ще поправи обущата. Но ако не знаеш как да му говориш, няма да ги поправи. Ти казваш: "Стягат ме обущата." Онзи те пита: "Къде те стягат?" Ти казваш: "Не зная, намери. На пръстите ли е, на петата ли е, отстрани ли е - не зная. Зная само, че ме стягат, че не ми прилягат." А пък онзи обущар, ако е майстор, ще каже: "На големия палец те стяга" или "На малкия пръст те стяга." Такъв обущар и без да му посочиш, той знае как да ги поправи.
-−
-Има нещо, което те стяга. Ти казваш: "Неразположен съм." Но няма знание в тези думи. Неразположението ви произтича от някаква причина. Който е малко философски развит, ще търси причината, а пък който не е философ, ще каже общо: "Неразположен съм", без да знае причината. Ти казваш: "Неразположен съм, понеже имам да плащам две полици и нямам пари да ги платя. И от недоимък на парите имам неразположение. Понеже ако не платя, кредитът ми ще се намали, честта ми ще се накърнщзащото хората ще мислят, че не мога да плащам." Или си ученик и не си разположен. Защо? "Снощи - казваш ти, -ходихме на театър, на концерт и не си научих уроците. А учителят е много сприхав, взискателен и ще ме среже. Трябва да отида на училище, но не съм разположен." Или ти си религиозен човек: в бързината не си се помолил и си отишъл на работа. Ти имаш тайна стаичка и си уверен, че като се помолиш, работата ти ще стане със сто на сто сигурност. Днес

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Устата е врата за един велик свят, за един Божествен свят! През врата се влиза и се излиза.
-Често изпадате в погрешки, понеже се основавате само на хипотези п живота. Хипотезата се основава само на един факт. Случило се нещо и ти веднага правиш хипотеза. Изгубиш си кесията в къщи, и веднага измислиш хипотеза по какъв начин си я изгубил. И се мъчиш да намериш по кой начин си я изгубил, къде се е дянала. Казваш си: "Като се върнах от пазара, кесията беше в джоба ми. Като влязох в стаята, кесията беше в джоба ми. Като седнах в стаята, изчезна." Ти разсъждаваш. Имаш вече два факта. Това е вече теория. Първият факт е, че е влязъл един приятел у дома ви. "И понеже я няма у мене - си казваш - то тя трябва да е отишла в джоба на приятеля ми." Ти се питаш: "Защо му е тази кесия?" Това е вече теория. А щом имаш четири факта, то е вече приложение. Четирите факта показват, че ти вече работиш обущата. Най-първо разглеждаш обущата, избираш кожа и после ги шиеш. Това е вече приложение на едно знание. Мислиш ли, че като станеш обущар, ще станеш виден човек? Може да станеш виден, ако можеш да правиш обуща за царските дъщери. А пък краката им са деликатни. Ако знаеш да правиш обуща за царските дъщери, за царицата и за царя, ще те търсят. И така да ги правиш, че да прилепват обущата на краката. И ще кажат: "Придворен царски обущар!" Няма да ти платят 20-30 лева, а пребогато! А може и да си придворен шивач.
+Често изпадате в погрешки, понеже се основавате само на хипотези в живота. Хипотезата се основава само на един факт. Случило се нещо и ти веднага правиш хипотеза. Изгубиш си кесията в къщи, и веднага измислиш хипотеза по какъв начин си я изгубил. И се мъчиш да намериш по кой начин си я изгубил, къде се е дянала. Казваш си: "Като се върнах от пазара, кесията беше в джоба ми. Като влязох в стаята, кесията беше в джоба ми. Като седнах в стаята, изчезна." Ти разсъждаваш. Имаш вече два факта. Това е вече теория. Първият факт е, че е влязъл един приятел у дома ви. "И понеже я няма у мене - си казваш - то тя трябва да е отишла в джоба на приятеля ми." Ти се питаш: "Защо му е тази кесия?" Това е вече теория. А щом имаш четири факта, то е вече приложение. Четирите факта показват, че ти вече работиш обущата. Най-първо разглеждаш обущата, избираш кожа и после ги шиеш. Това е вече приложение на едно знание. Мислиш ли, че като станеш обущар, ще станеш виден човек? Може да станеш виден, ако можеш да правиш обуща за царските дъщери. А пък краката им са деликатни. Ако знаеш да правиш обуща за царските дъщери, за царицата и за царя, ще те търсят. И така да ги правиш, че да прилепват обущата на краката. И ще кажат: "Придворен царски обущар!" Няма да ти платят 20-30 лева, а пребогато! А може и да си придворен шивач.
 Но нека дойдем на същественото. Две поколения има сега.