Концертът - за корекция - Редакционна история

AL414 в 05:22, 3 юни 2010

2010-06-03T05:22:48Z

AL414 в 18:49, 2 юни 2010

2010-06-02T18:49:26Z

AL414 в 18:36, 2 юни 2010

2010-06-02T18:36:50Z

Devashaktika: /* КОНЦЕРТЪТ */

2010-06-01T11:35:57Z

‎КОНЦЕРТЪТ

Донка: Нова страница: == КОНЦЕРТЪТ == 9. I. 1941 г. - Изгрева - София. Още в седем часа вечерта ние с брат Христо дойдохме на…

2010-05-27T19:15:26Z

Нова страница: == КОНЦЕРТЪТ == 9. I. 1941 г. - Изгрева - София. Още в седем часа вечерта ние с брат Христо дойдохме на…

Нова страница

== КОНЦЕРТЪТ ==

9. I. 1941 г. - Изгрева - София.
Още в седем часа вечерта ние с брат Христо дойдохме на Изгрева с такси. Салонът вече беше препълнен. Учителят сле¬зе по стълбичката усмихнат. Тъй като още беше рано и акомпа-няторите не бяха дошли, той ни покани горе в стаята си. В ан-тренцето гореше голяма печка. Брат Христо попита:
— Учителю, може ли сестрата да види стаята Ви?
Учителят отвори широко вратата и не я затвори, дока-то бяхме при него. Аз не пожелах да вляза вътре в стаята му, защото бях обута с ботушки, но застанах на прага на вратата и внимателно я разгледах. На полился видях да горят дванадесет сини лампи, макар че беше още светло. Върху една масичка до леглото имаше Библия. Стаята му беше широка, светла и прос-торна. Наредбата беше чиста и скромна. Почувствах с душата си Божие присъствие в тази стая. Тук се раждаха Словото, бе-седите и музиката.
Учителят посочи столове да седнем и попита не искаме ли чай. „Да, Учителю, ще пия една чашка" — отговорих аз. След малко той ни поднесе горещ чай. Казах му, че преди пеене не пия нищо горещо. Той веднага отля половината чай и доля сту¬дена вода и ме попита да сложи ли лимон. Отговорих, че пре¬ди пеене не употребявам лимон, зашото свива гърлото.
Докато слизахме и тримата по стълбата, аз попитах Учителя има ли място, където да се разпея, да си опитам гла¬са. Той ни покани в приемната стая долу. В този момент една сестра почука на вратата и каза, че акомпаняторите са дошли. Аз станах права и запях. Учителят също стана прав пред крес-лото си, също и брат Христо. Разхождах се из стаята и свобод¬но се упражнявах. След малко влязохме в салона. Учителят сед-на на един стол пред катедрата. Когато всички бяхме готови да започнем, аз слязох от сцената, минах по пътеката и целунах ръ-ката на Великия Учител. Пак се върнах на сцената и запях. След като изпях и последния номер, пак слязох от сцената и отново целунах ръката му, като му благодарих. Той стана прав и ми каза:
— Хубаво, хубаво пяхте! После елате в стаята ми с бра¬
та.
21

Аз се качих отново на сцената. Започнаха обичайните поздравления, целувания и пр. Една сестра ми целуна ръката. Друга сестра ми даде в ръцете нейни стихове, надписани за мен. Брат Христо накрая ми каза: „Вие пяхте божествено!" Забравих да кажа, че Илия Кръстеняков, като свърши концерта, дойде след мен и той целуна ръката на Учителя и му каза: „Господин Дънов, ние с голямо удоволствие ще Ви изнесем и други кон-церти. Певицата има рядък глас и техника."
Пай-после, след като привършиха поздравленията, аз и брат Христо влязохме при Учителя. Лицето му сияеше от ра-дост. Усмихвайки се, заговори:
— Висше присъствие имаше около теб. Ако хората са
ясновидци, щяха да видят множеството светли топки във всич-
ките Цветове на дъгата да излизат от устата ти. Аз виждам, през
тебе пее една много прочута гениална певица.
— Как се казва тя Учителю?
— Сега е no-добре още ти да не знаеш името и! Прог-
рамата ти беше хубава!
Учителят стана прав и направи едно движение, имити-райки ме:
— Това, рекох, движение дето го правиш е хубаво, — и
направи движението — ти поставяше музикалните тонове нап¬
раво в сърцата им. Ти добре изпя колоритите (Учителят нари-
чаше колоратурния глас колоритен), — ставаше дума за каден-
ците — гласът ти звучеше като цигулка.
Учителят се обърна към брат Христо като ме сочеше с показалеца си:
— Тя, рекох, ще прослави Божието име на сцената!
След тези думи пак се обърна към мен:
— Първо ще те изпитат дали си силна. И внимавай! Не
се привързвай към никое смъртно същество! Обычай Бога! — Учи¬
телят продължи като ме гледаше право в очите. — Там в опе-
рата, ти раздавай само лихвите си! Не раздавай от капитала си!
Гледай да минеш там на сцената с по-малко разноски. Ти, ре¬
кох, на физическия свят си достигнала гениалност. Сега ще ти
дадем условия да работиш и да достигнет гениалност и в Ду-
ховния, и в Божествения свят.
Учителят каза да почакаме малко и излезе. Ние чувахме как той се качваше пъргаво нагоре за стаята си. След малко вле-зе отново, като носеше в ръката си една книга. Пак седна на креслото си и с мастило надписа нещо на първата страница на книгата. Прочете това, което беше написал и ми подаде книга-та. Не мога с думи да изразя радостта си. Книгата беше на френ-ски език, със скъпа хубава кожена подвързия и на първата стра¬ница Учителя беше написал ясно двете ми имена, с подписа си и датата. Просълзена от радост коленичих пред него и целунах
22

ръката му. •••'
— Учителю, — казах аз — помогнете ми, винаги бъде-
те с мен, никога да не се отклонявам от пътя си, вярна да оста-
на на делото и на Вас, Учителю! Брат Христо се просълзи...

← По-стара версия		Версия от 05:22, 3 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	''Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992''	+	''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''
	== КОНЦЕРТЪТ ==		== КОНЦЕРТЪТ ==

@@ Ред 36: / Ред 36: @@
 След тези думи пак се обърна към мен:
-— Първо ще те изпитат дали си силна. И внимавай! Не се привързвай към никое смъртно същество! Обичай Бога! — Учителят продължи като ме гледаше право в очите. — Там в операта, ти раздавай само лихвите си! Не раздавай от капитала си! Гледай да минеш там на сцената с по-малко разноски. Ти, рекох, на физическия свят си достигнала гениалност. Сега ще ти дадем условия да работиш и да достигнет гениалност и в Духовния, и в Божествения свят.
+— Първо ще те изпитат дали си силна. И внимавай! '''''Не се привързвай към никое смъртно същество! Обичай Бога!''''' — Учителят продължи като ме гледаше право в очите. — Там в операта, ти раздавай само лихвите си! Не раздавай от капитала си! Гледай да минеш там на сцената с по-малко разноски. Ти, рекох, на физическия свят си достигнала гениалност. Сега ще ти дадем условия да работиш и да достигнет гениалност и в Духовния, и в Божествения свят.
 Учителят каза да почакаме малко и излезе. Ние чувахме как той се качваше пъргаво нагоре за стаята си. След малко влезе отново, като носеше в ръката си една книга. Пак седна на креслото си и с мастило надписа нещо на първата страница на книгата. Прочете това, което беше написал и ми подаде книгата. Не мога с думи да изразя радостта си. Книгата беше на френски език, със скъпа хубава кожена подвързия и на първата страница Учителя беше написал ясно двете ми имена, с подписа си и датата. Просълзена от радост коленичих пред него и целунах ръката му.

← По-стара версия		Версия от 18:36, 2 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−		+	''Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992''
	== КОНЦЕРТЪТ ==		== КОНЦЕРТЪТ ==

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 . I. 1941 г. - Изгрева - София.
-Още в седем часа вечерта ние с брат Христо дойдохме на Изгрева с такси. Салонът вече беше препълнен. Учителят сле¬зе по стълбичката усмихнат. Тъй като още беше рано и акомпа-няторите не бяха дошли, той ни покани горе в стаята си. В ан-тренцето гореше голяма печка. Брат Христо попита:
-—	Учителю, може ли сестрата да види стаята Ви?
+Още в седем часа вечерта ние с брат Христо дойдохме на Изгрева с такси. Салонът вече беше препълнен. Учителят слезе по стълбичката усмихнат. Тъй като още беше рано и акомпаняторите не бяха дошли, той ни покани горе в стаята си. В антренцето гореше голяма печка. Брат Христо попита:
-Учителят отвори широко вратата и не я затвори, дока-то бяхме при него. Аз не пожелах да вляза вътре в стаята му, защото бях обута с ботушки, но застанах на прага на вратата и внимателно я разгледах. На полился видях да горят дванадесет сини лампи, макар че беше още светло. Върху една масичка до леглото имаше Библия. Стаята му беше широка, светла и прос-торна. Наредбата беше чиста и скромна. Почувствах с душата си Божие присъствие в тази стая. Тук се раждаха Словото, бе-седите и музиката.
-Учителят посочи столове да седнем и попита не искаме ли чай. „Да, Учителю, ще пия една чашка" — отговорих аз. След малко той ни поднесе горещ чай. Казах му, че преди пеене не пия нищо горещо. Той веднага отля половината чай и доля сту¬дена вода и ме попита да сложи ли лимон. Отговорих, че пре¬ди пеене не употребявам лимон, зашото свива гърлото.
+— Учителю, може ли сестрата да види стаята Ви?
-Докато слизахме и тримата по стълбата, аз попитах Учителя има ли място, където да се разпея, да си опитам гла¬са. Той ни покани в приемната стая долу. В този момент една сестра почука на вратата и каза, че акомпаняторите са дошли. Аз станах права и запях. Учителят също стана прав пред крес-лото си, също и брат Христо. Разхождах се из стаята и свобод¬но се упражнявах. След малко влязохме в салона. Учителят сед-на на един стол пред катедрата. Когато всички бяхме готови да започнем, аз слязох от сцената, минах по пътеката и целунах ръ-ката на Великия Учител. Пак се върнах на сцената и запях. След като изпях и последния номер, пак слязох от сцената и отново целунах ръката му, като му благодарих. Той стана прав и ми каза:
-—	Хубаво, хубаво пяхте! После елате в стаята ми с бра¬
+Учителят отвори широко вратата и не я затвори, докато бяхме при него. Аз не пожелах да вляза вътре в стаята му, защото бях обута с ботушки, но застанах на прага на вратата и внимателно я разгледах. На полилея видях да горят дванадесет сини лампи, макар че беше още светло. Върху една масичка до леглото имаше Библия. Стаята му беше широка, светла и просторна. Наредбата беше чиста и скромна. Почувствах с душата си Божие присъствие в тази стая. Тук се раждаха Словото, беседите и музиката.
-та.
+Учителят посочи столове да седнем и попита не искаме ли чай. „Да, Учителю, ще пия една чашка" — отговорих аз. След малко той ни поднесе горещ чай. Казах му, че преди пеене не пия нищо горещо. Той веднага отля половината чай и доля студена вода и ме попита да сложи ли лимон. Отговорих, че преди пеене не употребявам лимон, защото свива гърлото.
-−
-Аз се качих отново на сцената. Започнаха обичайните поздравления, целувания и пр. Една сестра ми целуна ръката. Друга сестра ми даде в ръцете нейни стихове, надписани за мен. Брат Христо накрая ми каза: „Вие пяхте божествено!" Забравих да кажа, че Илия Кръстеняков, като свърши концерта, дойде след мен и той целуна ръката на Учителя и му каза: „Господин Дънов, ние с голямо удоволствие ще Ви изнесем и други кон-церти. Певицата има рядък глас и техника."
+Докато слизахме и тримата по стълбата, аз попитах Учителя има ли място, където да се разпея, да си опитам гласа. Той ни покани в приемната стая долу. В този момент една сестра почука на вратата и каза, че акомпаняторите са дошли. Аз станах права и запях. Учителят също стана прав пред креслото си, също и брат Христо. Разхождах се из стаята и свободно се упражнявах. След малко влязохме в салона. Учителят седна на един стол пред катедрата. Когато всички бяхме готови да започнем, аз слязох от сцената, минах по пътеката и целунах ръката на Великия Учител. Пак се върнах на сцената и запях. След като изпях и последния номер, пак слязох от сцената и отново целунах ръката му, като му благодарих. Той стана прав и ми каза:
-Пай-после, след като привършиха поздравленията, аз и брат Христо влязохме при Учителя. Лицето му сияеше от ра-дост. Усмихвайки се, заговори:
-—	Висше присъствие имаше около теб. Ако хората са
+— Хубаво, хубаво пяхте! После елате в стаята ми с брата.
-ясновидци, щяха да видят множеството светли топки във всич-
-ките Цветове на дъгата да излизат от устата ти. Аз виждам, през
+Аз се качих отново на сцената. Започнаха обичайните поздравления, целувания и пр. Една сестра ми целуна ръката. Друга сестра ми даде в ръцете нейни стихове, надписани за мен. Брат Христо накрая ми каза: „Вие пяхте божествено!" Забравих да кажа, че Илия Кръстеняков, като свърши концерта, дойде след мен и той целуна ръката на Учителя и му каза: „Господин Дънов, ние с голямо удоволствие ще Ви изнесем и други концерти. Певицата има рядък глас и техника."
 тебе пее една много прочута гениална певица.
-—	Как се казва тя Учителю?
+Пай-после, след като привършиха поздравленията, аз и брат Христо влязохме при Учителя. Лицето му сияеше от радост. Усмихвайки се, заговори:
-—	Сега е no-добре още ти да не знаеш името и! Прог-
-рамата ти беше хубава!
+— Висше присъствие имаше около теб. Ако хората са ясновидци, щяха да видят множеството светли топки във всичките Цветове на дъгата да излизат от устата ти. Аз виждам, през тебе пее една много прочута гениална певица.
-Учителят стана прав и направи едно движение, имити-райки ме:
-—	Това, рекох, движение дето го правиш е хубаво, — и
+— Как се казва тя Учителю?
-направи движението — ти поставяше музикалните тонове нап¬
-раво в сърцата им. Ти добре изпя колоритите (Учителят нари-
+— Сега е пo-добре още ти да не знаеш името и! Програмата ти беше хубава!
-чаше колоратурния глас колоритен), — ставаше дума за каден-
-ците — гласът ти звучеше като цигулка.
+Учителят стана прав и направи едно движение, имитирайки ме:
 Учителят се обърна към брат Христо като ме сочеше с показалеца си:
 —	Тя, рекох, ще прослави Божието име на сцената!
 След тези думи пак се обърна към мен:
 —	Първо ще те изпитат дали си силна. И внимавай! Не
-се привързвай към никое смъртно същество! Обычай Бога! — Учи¬
+— Първо ще те изпитат дали си силна. И внимавай! Не се привързвай към никое смъртно същество! Обичай Бога! — Учителят продължи като ме гледаше право в очите. — Там в операта, ти раздавай само лихвите си! Не раздавай от капитала си! Гледай да минеш там на сцената с по-малко разноски. Ти, рекох, на физическия свят си достигнала гениалност. Сега ще ти дадем условия да работиш и да достигнет гениалност и в Духовния, и в Божествения свят.
-телят продължи като ме гледаше право в очите. — Там в опе-
-рата, ти раздавай само лихвите си! Не раздавай от капитала си!
+Учителят каза да почакаме малко и излезе. Ние чувахме как той се качваше пъргаво нагоре за стаята си. След малко влезе отново, като носеше в ръката си една книга. Пак седна на креслото си и с мастило надписа нещо на първата страница на книгата. Прочете това, което беше написал и ми подаде книгата. Не мога с думи да изразя радостта си. Книгата беше на френски език, със скъпа хубава кожена подвързия и на първата страница Учителя беше написал ясно двете ми имена, с подписа си и датата. Просълзена от радост коленичих пред него и целунах ръката му.
-Гледай да минеш там на сцената с по-малко разноски. Ти, ре¬
-кох, на физическия свят си достигнала гениалност. Сега ще ти
+— Учителю, — казах аз — помогнете ми, винаги бъдете с мен, никога да не се отклонявам от пътя си, вярна да остана на делото и на Вас, Учителю!
-дадем условия да работиш и да достигнет гениалност и в Ду-
-ховния, и в Божествения свят.
+Брат Христо се просълзи...
-Учителят каза да почакаме малко и излезе. Ние чувахме как той се качваше пъргаво нагоре за стаята си. След малко вле-зе отново, като носеше в ръката си една книга. Пак седна на креслото си и с мастило надписа нещо на първата страница на книгата. Прочете това, което беше написал и ми подаде книга-та. Не мога с думи да изразя радостта си. Книгата беше на френ-ски език, със скъпа хубава кожена подвързия и на първата стра¬ница Учителя беше написал ясно двете ми имена, с подписа си и датата. Просълзена от радост коленичих пред него и целунах
-−
-−
-ръката му.	•••'
-— Учителю, — казах аз — помогнете ми, винаги бъде-
-те с мен, никога да не се отклонявам от пътя си, вярна да оста-
-на на делото и на Вас, Учителю! Брат Христо се просълзи...