Концерт - Редакционна история

НадяД: /* КОНЦЕРТ */

2010-06-15T14:03:50Z

‎КОНЦЕРТ

Донка: Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == КОНЦЕРТ == В нашите среди на Младежкия окултен к…

2010-06-12T19:18:45Z

Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == КОНЦЕРТ == В нашите среди на Младежкия окултен к…

Нова страница

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
== КОНЦЕРТ ==

В нашите среди на Младежкия окултен клас, дойде един младеж, който беше следвал музикална академия във Виена. Казваше се Киселков. Той всякога носеше със себе си своята цигулка и единствената тема за разговор с него беше музиката и цигулковото изкуство. По това време Учи¬теля държеше своите беседи на улица "Оборище" №14, Бе¬седите бяха в сряда и петък във вечерните часове за Школи¬те, а в неделната сутрин от 10 часа - за всички. Много често, когато Учителя излизаше на малката катедра, от която гово¬реше, носеше със себе си и своята цигулка. Тогава свиреше
83

чудни мелодии, които ние разучавахме. Една сряда, слея обичайната молитва, Учителя се обърна към брат Киселкое и го покани да посвирят. И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и изсвириха едни бързи вариации, много по¬добни на тези, които Паганини е създал. Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителя да свири така. Дуетът продъл¬жи доста време, а след като затвориха цигулките си, Учите¬ля започна своята беседа. На другата сряда се повтори съ¬щото. Отново зазвуча вълшебна музика. Тези два концерта оставиха в мен дълбоки следи и мисля за тях, почти всякога, когато слушам музика. По онова време често посещавах концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива сле¬ди в душата ми. Един ден, след като беше минало доста вре¬ме от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя и стана въпрос за музиката. Използвах една малка пауза: "Учителю, тйкава музика, каквато чух от вас и Кисел-ков на "Оборище" №14, преди да почнете лекцията си, не съм чул никога след това." Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази. Но този, който свиреше с мен не беше Киселков." Това ме изненада, но разбрах какво искаше да каже Учителя. Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам, как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братство¬то, обаче много често сутрин, като отивах за работа, го сре¬щах по една от софийските улици да носи мляко и други продукти. Разбрах, че се е задомил. Още на следната сутрин след разговора с Учителя го срещнах. Много се зарадва, като му се обадих. Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах направо: "Пом¬ниш ли концерта,, който дадохте с Учителя в салона на ули¬ца "Оборище" №14, преди лекцията Му?" Той ме погледна с изненада, замисли се, явно че се ровеше в съзнанието си и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт!" Помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него.
84

← По-стара версия		Версия от 14:03, 15 юни 2010
Ред 2:		Ред 2:
	== КОНЦЕРТ ==		== КОНЦЕРТ ==

−	В нашите среди на Младежкия окултен клас, дойде един младеж, който беше следвал музикална академия във Виена. Казваше се Киселков. Той всякога носеше със себе си своята цигулка и единствената тема за разговор с него беше музиката и цигулковото изкуство. По това време ~~Учи¬теля~~ държеше своите беседи на улица "Оборище" №14~~, Бе¬седите~~ бяха в сряда и петък във вечерните часове за ~~Школи¬те~~, а в неделната сутрин от 10 часа - за всички. Много често, когато Учителя излизаше на малката катедра, от която ~~гово¬реше~~, носеше със себе си и своята цигулка. Тогава свиреше	+	В нашите среди на Младежкия окултен клас, дойде един младеж, който беше следвал музикална академия във Виена. Казваше се Киселков. Той всякога носеше със себе си своята цигулка и единствената тема за разговор с него беше музиката и цигулковото изкуство. По това време Учителя държеше своите беседи на улица "Оборище" №14. Беседите бяха в сряда и петък във вечерните часове за Школите, а в неделната сутрин от 10 часа - за всички. Много често, когато Учителя излизаше на малката катедра, от която говореше, носеше със себе си и своята цигулка. Тогава свиреше чудни мелодии, които ние разучавахме. Една сряда, след обичайната молитва, Учителя се обърна към брат Киселков и го покани да посвирят. И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и изсвириха едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал. Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителя да свири така. Дуетът продължи доста време, а след като затвориха цигулките си, Учителя започна своята беседа. На другата сряда се повтори същото. Отново зазвуча вълшебна музика. Тези два концерта оставиха в мен дълбоки следи и мисля за тях, почти всякога, когато слушам музика. По онова време често посещавах концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи в душата ми. Един ден, след като беше минало доста време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя и стана въпрос за музиката. Използвах една малка пауза: "Учителю, такава музика, каквато чух от вас и Киселков на "Оборище" №14, преди да почнете лекцията си, не съм чул никога след това." Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази. Но този, който свиреше с мен не беше Киселков." Това ме изненада, но разбрах какво искаше да каже Учителя. Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам, как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството, обаче много често сутрин, като отивах за работа, го срещах по една от софийските улици да носи мляко и други продукти. Разбрах, че се е задомил. Още на следната сутрин след разговора с Учителя го срещнах. Много се зарадва, като му се обадих. Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах направо: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" №14, преди лекцията Му?" Той ме погледна с изненада, замисли се, явно че се ровеше в съзнанието си и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт!" Помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него.
−	83	+
−		+
−	чудни мелодии, които ние разучавахме. Една сряда, ~~слея~~ обичайната молитва, Учителя се обърна към брат ~~Киселкое~~ и го покани да посвирят. И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и изсвириха едни бързи вариации, много ~~по¬добни~~ на тези, които Паганини е създал. Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителя да свири така. Дуетът ~~продъл¬жи~~ доста време, а след като затвориха цигулките си, ~~Учите¬ля~~ започна своята беседа. На другата сряда се повтори ~~съ¬щото~~. Отново зазвуча вълшебна музика. Тези два концерта оставиха в мен дълбоки следи и мисля за тях, почти всякога, когато слушам музика. По онова време често посещавах концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива ~~сле¬ди~~ в душата ми. Един ден, след като беше минало доста ~~вре¬ме~~ от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя и стана въпрос за музиката. Използвах една малка пауза: "Учителю, ~~тйкава~~ музика, каквато чух от вас и ~~Кисел-ков~~ на "Оборище" №14, преди да почнете лекцията си, не съм чул никога след това." Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази. Но този, който свиреше с мен не беше Киселков." Това ме изненада, но разбрах какво искаше да каже Учителя. Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам, как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от ~~Братство¬то~~, обаче много често сутрин, като отивах за работа, го ~~сре¬щах~~ по една от софийските улици да носи мляко и други продукти. Разбрах, че се е задомил. Още на следната сутрин след разговора с Учителя го срещнах. Много се зарадва, като му се обадих. Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах направо: "~~Пом¬ниш~~ ли концерта,, който дадохте с Учителя в салона на ~~ули¬ца~~ "Оборище" №14, преди лекцията Му?" Той ме погледна с изненада, замисли се, явно че се ровеше в съзнанието си и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт!" Помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него.	+
−	84	+