Станимир в 09:59, 18 октомври 2010

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-== Който иска славата ==
+[[Неделни беседи]]
 „Който говори от самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводил, Той е истински, и няма неправда в Него“. *)
@@ Ред 29: / Ред 38: @@
 И тъй, всички ще работим, докато общата свобода, общата Любов и общата Мъдрост обхванат цялото битие. Тогава всички ще хвалим Бога и ще живеем само в мир и Любов!
-Беседа, държана от Учителя на 25 януари, 1925 г. в гр. София
+''Беседа, държана от Учителя на 25 януари, [[1925]] г. в гр. София''
 ----
 *) Иоана 7:18.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 „Който говори от самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводил, Той е истински, и няма неправда в Него“. (Иоана 7:18)
-В света трябва да съществува една мярка. Математиците имат такава мярка. Тя е единицата. Техният аршин е мярката, с която започват. Отнемете на математиците единицата, и математиката сама по себе си пада. В геометрията единицата е точката. За да се проектират нещата, трябва да има проекция. Изобщо, всички науки си имат известни максими, известни единици мерки. Изкуствата също си имат мярка. И човешките постъпки си имат мярка, макар че ние сме изгубили всички тия мерки. Съвременните моралисти още не са установили една неизменна мярка за морала. Например, туй, което е морално за индусите, не е морално за европейците; и туй, което е морално за европейците, не е морално за индусите. Има някакво различие в морала. Това нещо някои обясняват с културата на хората. Казват: по-високо културните хора. Добре, ако вземем една култура в този висок смисъл, не култура като нашата, която има толкова недъзи, питам: В какво седи тази култура по-високо? Ние можем да кажем за някоя култура, че е висока: можем да кажем за някого, че има висок морал, обаче моралът трябва да бъде неизменен, съвършен, а не ту един, ту друг – всеки ден да се мени. Значи, в живата природа съществуват такива норми, който всеки жив човек трябва да знае. Незнанието не ни избавя от отговорности, не ни избавя и от последствията на страданията. От какво произтичат страданията в света? Ние определяме: всички страдания произтичат от изгубването на тези норми. Съвременните учени хора, например, когато разискват закона за наследствеността; или индусите, които разискват закона за прераждането; или египтяните, които са разисквали закона за преселението на душите, това са все закони, които съществуват в природата, не са някаква теория. Туй, че в живота има някакви противоречия, то е друг въпрос. Туй пък, че душата странства, това е факт; че душата се облича в разни форми, това е факт; че душата наследява качествата на тези форми, това е факт. Следователно, тези факти може да се обяснят по един или по друг начин. Ако ние искрено търсим Истината, тия факти можем да разрешим правилно; ако не сме заинтересувани, не можем да ги разрешим. Значи, в съвременния свят съществуват две мерки – на търговски език казано – съществуват две фактури. В моралния свят едната мярка съществува вътре в нас, тя е за нас лично, а другата мярка съществува за окръжаващите. За всички животни, които са под нас, ние имаме една мярка, а за самите нас – друга мярка. Щом ни сполети някое нещастие, казваме: Как тъй Бог да не обърне внимание на нас, как е допуснал да боледуваме? Някой казва: Как тъй аз да изгубя имането си? Как тъй да ми изгори къщата? Все този философски въпрос поставяме. Но, когато аз чуя, че в някой двор някоя кокошка се оплаква, плаче, търси някой да я спаси, казваме: Е, това е друг въпрос. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трябва да умре! Защо? – За да се нахранят хората. Сега, според същия морал, да допуснем, че хората са също такива същества, които разсъждават, чувстват, мислят и живеят в такива курници. Това е предположение, вмъкнати идеи между другите, но допускам го за сравнение, за изяснение на мисълта си. Един ден, някои същества, по-висши от вас, дават си някакво угощение и казват: За това наше угощение, някоя от кокошките в този курник трябва да умре! Вие веднага казвате: Ама как е възможно, тези същества да си позволяват това нещо? Нали са разумни същества те? Ами и вие нали сте разумни същества, как си позволявате да изяждате кокошките, да ги вадите от техния курник? Да, но те са кокошки! Ами вие пък сте човек! Това са разсъждения, които се зараждат от вашата лична мярка. Ако в света съществува Бог, ако съществува Божията Правда, ако съществува Божествена мярка за нещата, всички противоречия в живота трябва да изчезнат. Божественият закон еднакво има пред вид всички живи същества. Ще ми възразите, че в живота има много мъчнотии. Да оставим настрана мъчнотиите, ние сами ги създаваме; те в природата не съществуват, отпосле са дошли. Мъчнотиите не влизат в нашите разсъждения.
+В света трябва да съществува една мярка. Математиците имат такава мярка. Тя е единицата. Техният аршин е мярката, с която започват. Отнемете на математиците единицата, и математиката сама по себе си пада. В геометрията единицата е точката. За да се проектират нещата, трябва да има проекция. Изобщо, всички науки си имат известни максими, известни единици мерки. Изкуствата също си имат мярка. И човешките постъпки си имат мярка, макар че ние сме изгубили всички тия мерки. Съвременните моралисти още не са установили една неизменна мярка за морала. Запример, туй, което е морално за индусите, не е морално за европейците; и туй, което е морално за европейците, не е морално за индусите. Има някакво различие в морала. Това нещо някои обясняват с културата на хората. Казват: по-високо културните хора. Добре, ако вземем една култура в този висок смисъл, не култура като нашата, която има толкова недъзи, питам: В какво седи тази култура по-високо? Ние можем да кажем за някоя култура, че е висока: можем да кажем за някого, че има висок морал, обаче моралът трябва да бъде неизменен, съвършен, а не ту един, ту друг – всеки ден да се мени. Значи, в живата природа съществуват такива норми, които всеки жив човек трябва да знае. Незнанието не ни избавя от отговорности, не ни избавя и от последствията на страданията. От какво произтичат страданията в света? Ние определяме: всички страдания произтичат от изгубването на тези норми. Съвременните учени хора, запример, когато разискват закона за наследствеността; или индусите, които разискват закона за прераждането; или египтяните, които са разисквали закона за преселението на душите, това са все закони, които съществуват в природата, не са някаква теория. Туй, че в живота има някакви противоречия, то е друг въпрос. Туй пък, че душата странства, това е факт; че душата се облича в разни форми, това е факт; че душата наследява качествата на тези форми, това е факт. Следователно, тези факти може да се обяснят по един или по друг начин. Ако ние искрено търсим Истината, тия факти можем да разрешим правилно; ако не сме заинтересувани, не можем да ги разрешим. Значи, в съвременния свят съществуват две мерки – на търговски език казано – съществуват две фактури. В моралния свят едната мярка съществува вътре в нас, тя е за нас лично, а другата мярка съществува за окръжаващите. За всички животни, които са под нас, ние имаме една мярка, а за самите нас – друга мярка. Щом ни сполети някое нещастие, казваме: Как тъй Бог да не обърне внимание на нас, как е допуснал да боледуваме? Някой казва: Как тъй аз да изгубя имането си? Как тъй да ми изгори къщата? Все този философски въпрос поставяме. Но, когато аз чуя, че в някой двор някоя кокошка се оплаква, плаче, търси някой да я спаси, казваме: Е, това е друг въпрос. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трябва да умре! Защо? – За да се нахранят хората. Сега, според същия морал, да допуснем, че хората са също такива същества, които разсъждават, чувстват, мислят и живеят в такива курници. Това е предположение, вмъкнати идеи между другите, но допускам го за сравнение, за изяснение на мисълта си. Един ден, някои същества, по-висши от вас, дават си някакво угощение и казват: За това наше угощение, някоя от кокошките в този курник трябва да умре! Вие веднага казвате: Ама как е възможно, тези същества да си позволяват това нещо? Нали са разумни същества те? Ами и вие нали сте разумни същества, как си позволявате да изяждате кокошките, да ги вадите от техния курник? Да, но те са кокошки! Ами вие пък сте човек! Това са разсъждения, които се зараждат от вашата лична мярка. Ако в света съществува Бог, ако съществува Божията Правда, ако съществува Божествена мярка за нещата, всички противоречия в живота трябва да изчезнат. Божественият закон еднакво има пред вид всички живи същества. Ще ми възразите, че в живота има много мъчнотии. Да оставим настрана мъчнотиите, ние сами ги създаваме; те в природата не съществуват, отпосле са дошли. Мъчнотиите не влизат в нашите разсъждения.
 Христос казва: „Който говори от самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводил, той е истински, и няма неправда в него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратил, който му е дал ума, сърцето и живота, той е истински. Някои мислят, че човекът е много нещо, че той е създаден по образ и подобие Божие, че той има големи привилегии в света. Че има големи привилегии, с това съм съгласен, но има и големи задължения. Че има големи дарби, и с това съм съгласен, но има и големи отговорности. Питам ви сега: Какъв е човешкият морал? Аз ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че с една вощена свещ, или с една електрическа лампа, с които си служите, ще може да виждате чак до Марс, Сатурн или Юпитер? – Няма да можете. Вашата свещ на 10 км едва ли ще бъде забелязана. Щом е така, защо ѝ давате такова преимущество? Друг е въпросът за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, от светлината му се ползваме не само ние, но и всички други, по-разумни същества от нас, които с своите усъвершенствани телескопи по някой път ни наблюдават, как се движим, как живеем на земята. Те сега виждат, че тук, в София, в този салон има събрани хора, които разискват някакви философски въпроси, но не могат да чуят, какво се говори, защото не се интересуват. Аз не ви казвам да вярвате непременно в това, може да е така, може и да не е така, но питам: Всички онези вярвания, които вие сте наследили, на какво почиват? – Безспорно те почиват на един велик закон. Ние, съвременните хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко в материята, мислим, че материалният живот е истинският живот. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно. Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест. Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот. Рядко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце. Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея. Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист. Дайте 100 000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти! Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо? Ние мислим, че в имането е всичко. Да, трябва да имаме, но какво? Под имане, аз не подразбирам да имаме пари. Парите са последствие на човешкия ум. Тогава какво трябва да имаме? Имущество ли? – Не. Живот трябва да имаме. Имуществото е последствие на живота. Тази пръст, този чернозем, който имаме, е последствие на живота. Тези форми са образувани от самия живот. Следователно, в основата на живота седи животворния Божествен Дух, който сформира нещата тъй, както е Нему угодно. Ако има едно същество, което може да сформира нещата в живота, да ги изменя, да ги допълня, то е именно този Божествен Дух, от който е произлязъл първоначално живота; от този живот пък е произлязъл човешкият ум.

Който иска славата - Редакционна история

Станимир в 09:59, 18 октомври 2010

Станимир в 21:27, 23 март 2009

НадяД в 20:01, 29 януари 2009

НадяД в 19:50, 29 януари 2009

НадяД в 19:34, 29 януари 2009

НадяД в 16:55, 29 януари 2009

НадяД в 14:52, 29 януари 2009

НадяД в 14:25, 29 януари 2009

НадяД в 11:04, 29 януари 2009

НадяД в 10:50, 29 януари 2009