Който има невестата - Редакционна история

Дриада: /* 1. Който има невестата */

2011-11-29T11:34:08Z

‎1. Който има невестата

Показване на промените

Станимир в 09:27, 25 октомври 2010

2010-10-25T09:27:32Z

НадяД: /* КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА */

2010-02-22T16:35:05Z

‎КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА

НадяД: /* КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА */

2010-02-19T21:13:08Z

‎КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА

НадяД: /* КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА */

2010-02-19T21:11:00Z

‎КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА

Показване на промените

НадяД: /* КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА */

2010-02-19T20:58:53Z

‎КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА

Показване на промените

НадяД: /* КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА */

2010-02-19T16:36:04Z

‎КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА

Показване на промените

НадяД: /* КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА */

2010-02-19T16:19:26Z

‎КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА

Хирон: Нова страница: ==КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА== ”Който има невестата, жених е.” (Йоана 3:29) В света, от памти века о…

2010-02-14T16:26:59Z

Нова страница: ==КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА== <em>”Който има невестата, жених е.” (Йоана 3:29)</em> В света, от памти века о…

Показване на промените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА==
+[[Неделни беседи]]
-<em>”Който има невестата, жених е.” (Йоана 3:29)</em>
+[[Неделни беседи - 1929 г.]]
-В света, от памти века още, съществуват известни институти, известни учреждения, произходът на които е неизвестен. Такива институти и учреждения, такива навици и черти съществуват и в живата природа, във всички живи, разумни същества, а най-много в разумните хора. За да разбере известна идея, известен институт или известно учреждение, човек първо трябва да разбира неговия дълбок вътрешен смисъл. Това разбиране не се постига само с теоретизиране. Теорията сама не разрешава въпросите. За пример, в математиката се казва, че а+b=с. Това равенство още не разрешава задачите. Колкото пъти и да напишете това равенство, или както и да го замествате с живи числа, или каквито пермутации да правите с дадени величини, това пак няма да разреши въпросите. Има само един начин, по който може да се разреши тази задача. Кой е този начин? – Истината. Само истината освобождава човека. И действително, който следва истината, той е свободен човек. Това значи а+b=с.
+[[Който има невестата, XII серия, том II (1929)]]
-Всички съвременни учени следват истината, а при това никой от тях не е свободен. Казват, че който има знания, наука, той е културен, свободен човек. Така ли е в същност? От памти века е имало учени хора, философи, а при все това пак не са били свободни. Ще кажете, че за да бъде човек свободен, трябва първо да уреди работите си. Работите на много хора са уредени, но те пак не са свободни. Значи, свободата не зависи от това, дали работите на човека са уредени, или не. Работите на хората могат да бъдат уредени, могат да бъдат неуредени, а при това те пак да не са свободни. Значи, за да бъде свободен човек, трябва да е придобил истината, да знае нещо. Докато е млад, човек идеализира нещата, представя си ги в такъв вид, в какъвто не са. Ако започне да мисли за възлюбената си, той си я представя като божество, пише й прекрасни писма, коленичи пред нея, обещава й добър живот, щастие, богатство, само да се съгласи да отиде при него. Той мисли, че с нея заедно, ще влезе в Царството Божие. Без нея животът му се обезсмисля. Докато се оженят, всичко е добро; щом се оженят, и двамата започват да се чудят, защо не идва Царството Божие между тях. Те започват да съжаляват, че са се оженили, и казват: Не струва човек да се жени. – Щом не струва човек да се жени, това показва, че тази женитба не е от Бога. Защо? Защото всяка задача, която не може да осмисли живота, тя не е за живота. Ето защо, човек трябва да се стреми към онези задачи, които могат да му дадат начин, метод за разрешаване основните принципи на живота. Много задачи ще се дадат на човека, които той правилно трябва да разреши.
+==1. Който има невестата==
-Съвременните хора трябва да знаят, че всичко, което става в живата природа, е разумно. Мнозина мислят, че външните условия са главните фактори в живота. Наистина, външните условия са фактори в живота, но те не са единствени и най-важни. И човек е фактор, макар, че мнозина мислят, какво те не могат да направят нищо. Ако е вярно, че външните условия са единствени и най-главни фактори в живота, питам: защо е дошъл човек на земята? Защо тогава не се примири с всички външни условия, без да разсъждава, без да търси начини и средства за подобряване на тези условия? Ще кажете, че човек е роб на условията. Щом съзнава това, нека търси начин да се освободи. Как може човек да придобие свободата си? – Който иска да придобие свободата си, той трябва да следва истината. За тази цел човек не трябва да греши. Щом не греши, той ще се освободи от дълговете, които са го заробили. Някой казва: Аз не трябва да правя дългове. – С това въпросът не се разрешава. Лесно е да се каже така. То е все едно да се затвори човек някъде и да каже, че няма да прави дългове. Друг пък казва, че прави много грехове. – Той върши грехове, защото от векове още е складирал в себе си много неестествени желания, които сега бушуват в него и го карат да греши. Той ще престане да греши, когато съзнае, че неестествените желания в него са чужди капитали, с които не трябва да работи. Някой се влюбил и мисли, че той е родил тази любов. – Любовта не принадлежи на никого. Виждате, че едно животно се влюбило и постоянно тича подир своята възлюбена. И в любовта на животните има етикеции, учтивост. Хората мислят, че само те имат любов и подобна на тяхната няма. – Не, всички живи същества, колкото малки да са, имат любов. И растенията, и животните имат любов. Любовта на растенията се проявява по различен начин от тази на животните; любовта на животните пък се проявява различно от тази на хората. Както да се проявява любовта на различните същества, тя все е любов. В този смисъл, хората трябва да обичат истината, да разглеждат нещата обективно, без да се заблуждават. Защо ще се заблуждават? Ще каже някой, че всичко може да направи. Щом каже това, той трябва да се подложи на опит. Нека се опита да дигне камък от сто килограма тежест, да види, дали всичко може да направи. Ако не може да дигне този камък, ще разбере, че не може всичко да направи.
 Един от европейските владетели бил много хвален от придворните си, но като разумен и мъдър, той не се подавал на техните ласки, и решил да им докаже своята сила и мощ на опит. Те го хвалили, че всичко може да направи, че може да спре духането на вятъра и движението на морето. ”Твоята дума, господарю, на две не става.” Той решил да ги изобличи, да им докаже, че не може всичко да направи, затова ги накарал да изнесат трона му и да го поставят на брега на морето, дето ставали най-големите приливи и отливи. Сам той седнал на трона си и наблюдавал, как идвали и се връщали вълните. Когато започнали силни приливи на вълните, придворните му казали: Ваше Величество, приливи идват, трябва да се отдръпнете! – Не се страхувайте, вие знаете, че аз мога да заповядвам на морето. Те пак му казали: Ваше Величество, приливи идват! – Заповядвам на морето да се отдръпне! Обаче, морето не се отдръпнало. – Както виждате, морето не ме слуша. Значи, всичко не ми се подчинява. По този начин царят поставил въпроса ребром и доказал на своите придворни, че техните хвалби не почиват на действителността.
@@ Ред 55: / Ред 64: @@
 Казвам: всеки човек има такива характерни черти, като тия у този господар. Ще станете от леглото си, ще ги разтърсите, а отгоре на това ще дадете на слугата си сто долара. И след това, щом слънцето се покаже, веднага ще бъдете готови за работа. Има нещо в човека, с което трябва да се бори юнашки, но разумно, без да се обезсърчава. Този е пътят. Злото в света е лошият господар, който има обичай да бие слугите си. И ако вие не знаете, как да се справите с това зло, то ще снеме кожата от гърба ви. Ако знаете, как да се справите, ще вземете стоте долара от него. Като види, че имате убеждения, че сте разумни, злото ще каже: Заслужава да се живее добре. Толкова кожи досега съм снел, но отсега нататък вече отстъпвам. И в злото има жест, и то може да възнаграждава.
-”Който има невестата, жених е.” А приятелите негови се радват, че участват заедно с жениха на сватбата.
+„Който има невестата, жених е.“ А приятелите негови се радват, че участват заедно с жениха на сватбата.
-−
-<em>7. Неделна беседа от Учителя, държана на 17 март, 1929 г.</em>
-<em>София – Изгрев</em>
+''7. Неделна беседа от Учителя, държана на 17 март, [[1929]] г. София – Изгрев.''

@@ Ред 57: / Ред 57: @@
 ”Който има невестата, жених е.” А приятелите негови се радват, че участват заедно с жениха на сватбата.
-<em>7. Беседа от Учителя, държана на 17 март, 1929 г.</em>
+<em>7. Неделна беседа от Учителя, държана на 17 март, 1929 г.</em>
 <em>София – Изгрев</em>

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 ”Който има невестата, жених е.” – Кой е женихът в природата? – Слънцето. Денят пък е невестата. Ние сме приятелите на слънцето и се радваме, че слънцето се жени за деня. Следователно, ние всеки ден присъстваме на сватба, ядем и пием, веселим се, защото слънцето се жени. То всеки ден изгрява и се жени за деня. Казва някой: И аз бих желал да имам този жених, да бъда негова невеста. – Лесна работа. Стани ден, ще се ожениш за слънцето. Докато си човек, ти никога не можеш да се ожениш за слънцето. И тъй, като знаете, какво нещо е денят, и какво – слънцето, вие имате вече представа, какъв процес е сватбата. Какво представя сватбата за съвременните хора? Срещнат се двама души, влюбят се, пишат си приятни, хубави писма, докато се оженят. Щом се оженят, започват да се бият и карат помежду си. Защо се карат? – Мъжът не е доволен, че жената не е наготвила добре. Жената не е доволна от мъжа, че не е купил, каквото искала. – Тази женитба няма смисъл. Обаче, женитбата на слънцето за деня има смисъл, защото от изгрев до залез има ядене и пиене на общо основание. И вечер, като се върнете от сватбата, разправяте на близките си, че сте били на сватба, че сте яли и пили, че сте се веселили: птичките весело чуруликали, песни и музики сте слушали – навред веселие и радост. Кой не би пял, когато слънцето се жени? Това значи истинска женитба! Какво би станало, ако слънцето за един ден само би престанало да грее, т.е. да се жени? Когато женихът идва, всеки ден носи по едно любовно писмо. Толкова години вече, как слънцето и денят се познават! Те всеки ден се срещат, всеки ден има ядене и пиене, музика и песни, в чест на техните срещи.
-”Който има невестата, жених е.” Радвайте се когато някой се жени. Не чакайте само вие да се жените, че тогава да се радвате. Ако не се радвате на щастието на другите, вие никога не бихте могли да направите връзка с природата и ще казвате, че женитбата е глупава работа. Едно време хората са се женили, като възрастни, като стари, а сега гледат, колкото е възможно по-млади да се женят. – Може ли стар човек да се жени? – Старите хора, именно, се женят, а не младите. – Ама нали млади моми и момци се годяват и женят? – Не, в природата не съществува такъв закон. Апостол Павел казва: ”Сгодих ви за Едного.” Това показва, че някои християни са сгодени от две хиляди години насам. Така трябва да си обяснявате нещата. Ако не ги обяснявате така, вие ще опозорите един институт, какъвто е връзката ви с Христа, връзката ви с разумната природа. В човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа има свещени неща, които трябва правилно да се изяснят, за да порасне човек в себе си. Така само човек може да придобие свободата си, да стане свободен, да не греши. Всеки трябва да бъде пионер за свободата, да ратува за нея, но не само за себе си, а за всички живи същества. Трябва ли в днешните времена да се подържа робството? Какво донесе робството за човека? – Страдания и нещастия. Нима мъжете не могат да поправят своите погрешки? Нима жените не могат да поправят своите погрешки? Нима учителите не могат да поправят своите погрешки? Нима свещениците не могат да поправят своите погрешки? – Всички хора са в състояние да поправят своите погрешки. Недоразуменията между хората произтичат от малки причини. Случвало се е любовта между двама млади да се развали за малко червен пипер. – Как? – Младата булка турила в яденето малко повече червен пипер, отколкото трябвало, вследствие на което любовта между нея и възлюбения се развалила. При друг случай младата булка турила в яденето повечко масло, отколкото трябвало, и любовта между двамата се развалила. Щом любовта може да се разваля от такива дребни, малки поводи, това не е любов. Това са чувства, настроения, разположения, но не и любов. Вие трябва да си съставите ясна представа за човешките чувства, за човешките мисли и постъпки; вие трябва да разбирате проявата на ума, на сърцето, да ги различавате. Вие трябва да разбирате човешките способности, да ги различавате, и като художници да поставяте всяка способност на своето място. Затова, именно, сте изпратени на земята да се учите, да придобиете велика наука.
+”Който има невестата, жених е.” Радвайте се когато някой се жени. Не чакайте само вие да се жените, че тогава да се радвате. Ако не се радвате на щастието на другите, вие никога не бихте могли да направите връзка с природата и ще казвате, че женитбата е глупава работа. Едно време хората са се женили, като възрастни, като стари, а сега гледат, колкото е възможно по-млади да се женят. – Може ли стар човек да се жени? – Старите хора, именно, се женят, а не младите. – Ама нали млади моми и момци се годяват и женят? – Не, в природата не съществува такъв закон. Апостол Павел казва: ”Сгодих ви за Едного.” Това показва, че някои християни са сгодени от две хиляди години насам. Така трябва да си обяснявате нещата. Ако не ги обяснявате така, вие ще опозорите един институт, какъвто е връзката ви с Христа, връзката ви с разумната природа. В човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа има свещени неща, които трябва правилно да се изяснят, за да порасне човек в себе си. Така само човек може да придобие свободата си, да стане свободен, да не греши. Всеки трябва да бъде пионер за свободата, да ратува за нея, но не само за себе си, а за всички живи същества. Трябва ли в днешните времена да се поддържа робството? Какво донесе робството за човека? – Страдания и нещастия. Нима мъжете не могат да поправят своите погрешки? Нима жените не могат да поправят своите погрешки? Нима учителите не могат да поправят своите погрешки? Нима свещениците не могат да поправят своите погрешки? – Всички хора са в състояние да поправят своите погрешки. Недоразуменията между хората произтичат от малки причини. Случвало се е любовта между двама млади да се развали за малко червен пипер. – Как? – Младата булка турила в яденето малко повече червен пипер, отколкото трябвало, вследствие на което любовта между нея и възлюбения се развалила. При друг случай младата булка турила в яденето повечко масло, отколкото трябвало, и любовта между двамата се развалила. Щом любовта може да се разваля от такива дребни, малки поводи, това не е любов. Това са чувства, настроения, разположения, но не и любов. Вие трябва да си съставите ясна представа за човешките чувства, за човешките мисли и постъпки; вие трябва да разбирате проявата на ума, на сърцето, да ги различавате. Вие трябва да разбирате човешките способности, да ги различавате, и като художници да поставяте всяка способност на своето място. Затова, именно, сте изпратени на земята да се учите, да придобиете велика наука.
 Казвате: До кога ще учим? – И на 120 г. да станете, пак ще учите и няма да се подпирате на тояга. Съвременните хора взимат един период от 45-50 г. и като стигнат тази възраст, казват: Остаряхме вече, главата ни побеля, не можем да учим. – В кой кодекс на Свещената книга е писано, че като остарее, човек не може вече да учи? – Никъде не е писано такова нещо. При това, никъде в Божествената книга не е писано, че старите, или младите ще наследят Царството Божие. Следователно, в духовен смисъл, под думата ”дете” се разбира човек, който има пластичен, подвижен ум и душа, пълна със стремеж за придобиване на знания, които да прилага в живота си, за да го изправя и повдига. В това отношение съвременните хора трябва да представят извор, който постоянно да дава и да възприема. Те не трябва да спират теченията на своя живот, да образуват блата. Водата в тях трябва да има външен излаз, да изтича навън, да и се втича навътре. Това значи придобиване на любовта навътре и предаване на любовта навън. – Де и как ще употребим любовта, като я придобием? – Много нещастни хора има в света, които очакват отнякъде да им дойде помощ. Ето, срещате, за пример, двама влюбени, но Господ не ги благославя. – Защо? – Защото не използват правилно любовта, която им е дадена. Те се чудят, какви подаръци да си дават един на друг. – Няма защо те да се даряват помежду си. И без това те са дарени, имат най-големия дар – Любовта. Подаръците трябва да се дават на бедните, на сиромасите. Това е Божествена постъпка. Казвате, че Бог живее във всички хора, а при това не се обичате. Срещате някого и му казвате, че трябва да ви обича. – Щом казвате, че Бог живее във вас, само по себе си ще се обичате, защото казано е, че Бог е Любов. Да изисквате хората да ви обичат, това е насилие. – Любовта не търпи абсолютно никакво насилие. – В любовта човек е абсолютно свободен. Следователно, като човек, дълбоко в душата си, аз трябва да съзнавам любовта и сам да я прилагам, без никакво външно насилие. Всеки трябва да бъде искрен в любовта си. Не е въпросът да обичате хората, но да проявявате любовта си, и то всеки по свой специфичен начин. Тъй щото, хората се различават един от друг по своя специфичен начин на изразяване на любовта, по своя специфичен път на развитие.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 <em>”Който има невестата, жених е.” (Йоана 3:29)</em>
-В света, от памти века още, съществуват известни институти, известни учреждения, произходът на които е неизвестен. Такива институти и учреждения, такива навици и черти съществуват и в живата природа, във всички живи, разумни същества, а най-много в разумните хора. За да разбере известна идея, известен институт или известно учреждение, човек първо трябва да разбира неговия дълбок вътрешен смисъл. Това разбиране не се постига само с теоретизиране. Теорията сама не разрешава въпросите. Запример, в математиката се казва, че а+в=с. Това равенство още не разрешава задачите. Колкото пъти и да напишете това равенство, или както и да го замествате с живи числа, или каквито пермутации да правите с дадени величини, това пак няма да разреши въпросите. Има само един начин, по който може да се разреши тази задача. Кой е този начин? – Истината. Само истината освобождава човека. И действително, който следва истината, той е свободен човек. Това значи а+в=с.
+В света, от памти века още, съществуват известни институти, известни учреждения, произходът на които е неизвестен. Такива институти и учреждения, такива навици и черти съществуват и в живата природа, във всички живи, разумни същества, а най-много в разумните хора. За да разбере известна идея, известен институт или известно учреждение, човек първо трябва да разбира неговия дълбок вътрешен смисъл. Това разбиране не се постига само с теоретизиране. Теорията сама не разрешава въпросите. За пример, в математиката се казва, че а+b=с. Това равенство още не разрешава задачите. Колкото пъти и да напишете това равенство, или както и да го замествате с живи числа, или каквито пермутации да правите с дадени величини, това пак няма да разреши въпросите. Има само един начин, по който може да се разреши тази задача. Кой е този начин? – Истината. Само истината освобождава човека. И действително, който следва истината, той е свободен човек. Това значи а+b=с.
 Един от европейските владетели бил много хвален от придворните си, но като разумен и мъдър, той не се подавал на техните ласки, и решил да им докаже своята сила и мощ на опит. Те го хвалили, че всичко може да направи, че може да спре духането на вятъра и движението на морето. ”Твоята дума, господарю, на две не става.” Той решил да ги изобличи, да им докаже, че не всичко може да направи, затова ги накарал да изнесат трона му и да го поставят на брега на морето, дето ставали най-големите приливи и отливи. Сам той седнал на трона си и наблюдавал, как идвали и се връщали вълните. Когато започнали силни приливи на вълните, придворните му казали: Ваше Величество, приливи идват, трябва да се отдръпнете! – Не се страхувайте, вие знаете, че аз мога да заповядвам на морето. Те пак му казали: Ваше Величество, приливи идват! – Заповядвам на морето да се отдръпне! Обаче, морето не се отдръпнало. – Както виждате, морето не ме слуша. Значи, всичко не ми се подчинява. По този начин царят поставил въпроса ребром и доказал на своите придворни, че техните хвалби не почиват на действителността.