Които гладуват - Редакционна история

Станимир в 09:55, 18 октомври 2010

2010-10-18T09:55:45Z

Станимир в 09:51, 18 октомври 2010

2010-10-18T09:51:27Z

Станимир в 21:32, 19 март 2009

2009-03-19T21:32:30Z

Показване на промените

Станимир в 13:09, 19 март 2009

2009-03-19T13:09:38Z

Показване на промените

Ваня Златева: /* Които гладуват */

2009-01-31T15:26:46Z

‎Които гладуват

Ваня Златева: /* Които гладуват */

2009-01-29T04:51:04Z

‎Които гладуват

Показване на промените

Ваня Златева: /* Които гладуват */

2009-01-29T04:41:41Z

‎Които гладуват

Показване на промените

Ваня Златева: /* Които гладуват */

2009-01-29T03:59:45Z

‎Които гладуват

Показване на промените

Ваня Златева: /* Които гладуват */

2009-01-28T05:01:24Z

‎Които гладуват

Показване на промените

Ваня Златева в 20:42, 27 януари 2009

2009-01-27T20:42:21Z

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Неделни беседи]]
-[[Неделни беседи - 1925 г.]]
+[[Неделни беседи - 1924 г.]]
 [[Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-== Които гладуват ==
+[[Неделни беседи]]
 „Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят“. *)
@@ Ред 64: / Ред 72: @@
 „Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят с Божествената Любов!“
-Беседа, държана от Учителя на 28 декември, 1924 г. в гр. София.
+''Беседа, държана от Учителя на 28 декември, [[1924]] г. в гр. София.''
 ----
 *) Матея 5:6.

@@ Ред 37: / Ред 37: @@
 И тъй, любовта в живота трябва да бъде възможна. Аз не говоря за тази любов, която вие разбирате, в която се зараждат подозрения, ограничения, плътски състезания. Това не е любов, това са примеси, това е окисляване. Аз говоря за онази Божествената Любов, която прониква в човешката душа. Тя носи едно от най-великите блага, които човек досега не е опитал. Любовта прави човека господар на себе си. Тя не заробва човека. Онзи, който те люби, той ще те освободи; а онзи, който те вързва, той те възпитава. Майката може да бъде емблема на Любовта. Учителят може да бъде емблема на Мъдростта. Кой може да бъде емблема на Истината? Любовта може да дойде чрез майката, само тя може да даде живот. Мъдростта и знанието може да дойдат чрез Учителя, а свободата и Истината чрез кого ще дойдат? Свободата и Истината ще дойдат чрез твоя възлюбен, който ще ти отвори свещената книга на Исаавата и от тази книга ти ще можеш да четеш. Онзи, който отвори тази книга и може да чете от нея, веднага ще бъде свободен. Като са пукне онова житно зърно и семенцето се разрасне нагоре, то е свободно вече от този затвор. Щом се пукне туй семенце, този разумен дух, който е бил затворен в него, веднага отива нагоре в невидимия свят и започва да работи. В херметическите, затворените станции на всички семенца седят затворени разумни същества, изучават нещо. Вие ще кажете: как е възможно в това семенце да е затворен един дух? Той е като една точка, безпространствен, който съществува като идея вътре в нас. Тази идея е извън всяко време и пространство, а владее времето и пространството. Тя е извън живота, а владее живота. Тя е извън разумността, а владее разумността.
-Сега съвременните учени хора разискват по въпроса, що е сила? Всяка една сила е сглобена от няколко способности. У човека, например, като се сглобят 4–5 способности, правят го силен, енергичен. Силите, енергиите, това са способности. Следователно, елементите на някоя сила може да бъдат от умствен характер; елементите на някоя сила може да бъдат от сърдечен характер. Няколко морални чувства, събрани заедно, може да образуват една сърдечна сила. Тъй че, ако вие разложите една Божествена сила на ума, може да намерите вашите способности на ума. Ако разложите една Божествена сила на сърцето, може да намерите вашите чувства. Сега вие разглеждате силите като чувства, а трябва да поставите чувствата като сили. Ако разглеждате умствените сили, трябва да ги поставите като способности. Прилагане на силите трябва. Та, казвам: тази свещена книга трябва да се изучава. За това нещо и старите гърци са казвали: „Човек трябва да се познае“. Тази написана книга е самият човек. Колко велики неща има написани във вашия мозък, на вашите очи, на вашите вежди, на вашия нос, на вашето лице, на вашето чело! Това е един цял живот, който се отразява. Е, казват, това е лице! Да но колцина от вас са чели тези свещени писма, написани на човешкото лице? Колцина от вас са могли да прочетат онази дълбока скръб, написана в душата на някой човек? Този човек може да е цар, може да е богат, може да има всичко на земята, но той е незадоволен, вътре в душата си усеща една празнина, усеща глад и жажда. Този глад, тази жажда в него, това е Божественото. Благодарение на този глад и тази жажда Бог ни показва Истината, към която трябва да се стремим. Туй ние наричаме Бог, природа и т.н. Когато ние така схванем този живия Господ и го разберем, Той ще вземе участие във всичките наши дела. Кога ще вземе Бог участие в нашия живот? – Когато възлюбим Бога, когато отворим сърцата си и ги направим олтар, на който да гори този свещен огън на Любовта и на нейната светлина да четем свещената книга. Само тогава Бог ще ни посети. Защо сега Бог не може да ни посети? Защото този огън никъде не гори, а щом не гори той, на какво ще четем свещената книга? Ти убеждаваш един човек, че има Любов, че има Мъдрост, че има Истина, а той ти казва, че човекът трябва да яде и да пие. Не, в яденето няма никакъв смисъл, то е само един механически процес. Какъв смисъл има в яденето? Гледаш, някоя красива дама и някой млад момък седнали да ядат и току си кривят устата на една на друга страна, изпълняват някакво си тайнство. Ние сме смешни карикатури пред небето със своите разбирания. Дъвкането е свещено, само когато служиш на Любовта. Служиш ли на Любовта, можеш да кривиш устата си. Например, аз дигам и слагам мотиката на лозето си цял ден, огъвам се. Виж, туй огъване вече е на мястото си. Когато аз ям и съзнавам, че трябва да пратя туй ядене на онзи, който работи за мене, ще кажа: Господи, ще си кривя устата, но ще изпратя всичкия необходим материал, за да съградиш нещо в мене. А сега, някой яде, огъва се, криви си устата, радва се и казва: а, кокошката е сладка! Да, за тебе е сладко, но за нея е горчиво. Ти ядеш, но на нея не е сладко. Казва: ех, сладък е хлебецът! Да, сладък е, но я да те турим на воденичния камък, че ще видиш! Вие заколите агнето, опечете го и казвате: агнето вече не чувства болка. Вие се лъжете. Когато нещата в природата не стават с любов, има една вътрешна скръб, която с нищо не може да се уталожи. Когато агнето се пече, винаги от него остават живи клетки, които не могат да умират даже и при 300–400 градуса. Тия клетки, като влязат в тебе, ще те пекат, те са живи. Вие казвате: науката е доказала това-онова. Чакайте! Какво е доказала науката? Науката едва е започнала да доказва нещата. Аз бих желал всички учени хора да имат туй смирение, да признаят, че има болести в света и искрено да кажат на какво се дължат те. Ще кажете: ама може ли без болести? – Може. Ние можем да пречистим своята кръв и тогава няма да боледуваме. Но кога ще бъде това? – Когато имаме тази свещена Любов на правдата. Правда трябва да има във всинца ни, справедливи трябва да бъдем!
+Сега съвременните учени хора разискват по въпроса, що е сила? Всяка една сила е сглобена от няколко способности. У човека, например, като се сглобят 4–5 способности, правят го силен, енергичен. Силите, енергиите, това са способности. Следователно, елементите на някоя сила може да бъдат от умствен характер; елементите на някоя сила може да бъдат от сърдечен характер. Няколко морални чувства, събрани заедно, може да образуват една сърдечна сила. Тъй че, ако вие разложите една Божествена сила на ума, може да намерите вашите способности на ума. Ако разложите една Божествена сила на сърцето, може да намерите вашите чувства. Сега вие разглеждате силите като чувства, а трябва да поставите чувствата като сили. Ако разглеждате умствените сили, трябва да ги поставите като способности. Прилагане на силите трябва. Та, казвам: тази свещена книга трябва да се изучава. За това нещо и старите гърци са казвали: „Човек трябва да се познае“. Тази написана книга е самият човек. Колко велики неща има написани във вашия мозък, на вашите очи, на вашите вежди, на вашия нос, на вашето лице, на вашето чело! Това е един цял живот, който се отразява. Е, казват, това е лице! Да, но колцина от вас са чели тези свещени писма, написани на човешкото лице? Колцина от вас са могли да прочетат онази дълбока скръб, написана в душата на някой човек? Този човек може да е цар, може да е богат, може да има всичко на земята, но той е незадоволен, вътре в душата си усеща една празнина, усеща глад и жажда. Този глад, тази жажда в него, това е Божественото. Благодарение на този глад и тази жажда Бог ни показва Истината, към която трябва да се стремим. Туй ние наричаме Бог, природа и т.н. Когато ние така схванем този живия Господ и го разберем, Той ще вземе участие във всичките наши дела. Кога ще вземе Бог участие в нашия живот? – Когато възлюбим Бога, когато отворим сърцата си и ги направим олтар, на който да гори този свещен огън на Любовта и на нейната светлина да четем свещената книга. Само тогава Бог ще ни посети. Защо сега Бог не може да ни посети? Защото този огън никъде не гори, а щом не гори той, на какво ще четем свещената книга? Ти убеждаваш един човек, че има Любов, че има Мъдрост, че има Истина, а той ти казва, че човекът трябва да яде и да пие. Не, в яденето няма никакъв смисъл, то е само един механически процес. Какъв смисъл има в яденето? Гледаш, някоя красива дама и някой млад момък седнали да ядат и току си кривят устата на една на друга страна, изпълняват някакво си тайнство. Ние сме смешни карикатури пред небето със своите разбирания. Дъвкането е свещено, само когато служиш на Любовта. Служиш ли на Любовта, можеш да кривиш устата си. Например, аз дигам и слагам мотиката на лозето си цял ден, огъвам се. Виж, туй огъване вече е на мястото си. Когато аз ям и съзнавам, че трябва да пратя туй ядене на онзи, който работи за мене, ще кажа: Господи, ще си кривя устата, но ще изпратя всичкия необходим материал, за да съградиш нещо в мене. А сега, някой яде, огъва се, криви си устата, радва се и казва: а, кокошката е сладка! Да, за тебе е сладко, но за нея е горчиво. Ти ядеш, но на нея не е сладко. Казва: ех, сладък е хлебецът! Да, сладък е, но я да те турим на воденичния камък, че ще видиш! Вие заколите агнето, опечете го и казвате: агнето вече не чувства болка. Вие се лъжете. Когато нещата в природата не стават с любов, има една вътрешна скръб, която с нищо не може да се уталожи. Когато агнето се пече, винаги от него остават живи клетки, които не могат да умират даже и при 300–400 градуса. Тия клетки, като влязат в тебе, ще те пекат, те са живи. Вие казвате: науката е доказала това-онова. Чакайте! Какво е доказала науката? Науката едва е започнала да доказва нещата. Аз бих желал всички учени хора да имат туй смирение, да признаят, че има болести в света и искрено да кажат на какво се дължат те. Ще кажете: ама може ли без болести? – Може. Ние можем да пречистим своята кръв и тогава няма да боледуваме. Но кога ще бъде това? – Когато имаме тази свещена Любов на правдата. Правда трябва да има във всинца ни, справедливи трябва да бъдем!
 Като седя някой път в стаята си, гледам, имам на разположение дрехи, ковьори, 10 души да облека. Размишлявам си: кой-как дойде ще каже, че стаята ми е много добре мебелирана, че би желал и той да живее тук. Казвам си: да, това за мене е един мебелиран затвор. Ще ме залъжат с една кирлива черга! Смисълът не е в това. Пък някой път гледам, от печката ми излиза толкова дим, че пердетата ми стават черни. Казват: отлична е стаята му! Не е отлична тази стая, толкова дим гълтам в нея. Казвам си: не ме гледайте в тази стая. Елате да ме видите в онази херметическа стая, която е направена от стъкло и за която Мойсей казва: „Събуй си обущата“! Когато дойде някой, който ме обича и когото обичам, ще го въведа в тази свещена стая. Някой казва: аз го обичам, така мисля за него. Питам: с коя любов обичаш, с тази в която има промени? Не, в Божията Любов няма никакви промени, но има отваряне на сърца, има вечен стремеж за помагане.

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 Съвременната наука мисли, че ѝ е позволено да бърка навсякъде. Наистина, съвременните учени навсякъде са бъркали – и в човешкия стомах, и в сърцето, и в мозъка; не е останало място, където да не са пипали. И след всичко това, съвременните хора говорят за морал, говорят за чест! Не може да се говори за чест, тялото ви е опозорено. Най-първо се излекувайте, бъдете здрави и тогава говорете за морал! Има ли болести, няма морал. Чудно нещо! Някоя жена е разгърдена и, като види някой мъж, скоро бърза да се закрие. Защо? – Безнравствено било! А после, същата тази жена ще я видите на операционната маса, пред лекари и студенти, разглеждат я, проучват я. Това, че е разгърдена, ние считаме за неморално, а пред лекарите е морално! Не, казват, те са лекари, това е за опити. Ние не трябва да бъдем голи, всички трябва да бъдем облечени. Ако един юнак седне на масата за операция, за да го спасят лекарите, аз не го считам юнак, той е най-големият страхливец. Где останаха неговата пушка, неговите парабели, неговите патрондаши? Нека сега извади парабелите на тия циреи, нека сега им свирне! Свирни сега на цирея си! – А, може да се нараня! За себе си държи сметка, че може да се нарани, а за другите не мисли. Аз не го считам герой. За себе си има една философия, а за другите – друга.
-Та казвам: когато дойдем до истинското учение, голотата трябва да изчезне от нас. Да обсебваш едно чуждо тело за себе си, да се удоволствуваш с него, това е престъпление! Да целунеш един човек, когато е изстинал, да го вземеш в къщи и да го стоплиш като майка, това разбирам, но да се удоволствуваш с неговото тело, това не го разбирам, то е пиянство. Казвате: еди-кой си е морален, еди-кой си не е морален. Що е моралността в човека? – Тя се определя от един вътрешен закон. Морален е този човек, който държи твоето сърце, твоя ум, твоята душа и твоя дух тъй свещено в себе си, както своите. Защо спрямо себе си да имаме един закон и да бъдем снизходителни, а спремо другите не? Еднакъв морал, еднакви правила трябва да имаме и спремо себе си, и спремо другите. Като срещнеш един богат и един сиромах, каква разлика има между тех? И единият мисли, и другият мисли; и единият чувствува, и другият чувствува. И двамата, обаче, имат различно предназначение в света. И сиромасите са хора благородни, и богатите са хора благородни. Това е служба! Някой път осъдят богатите хора. Аз не ги осъждам, но ги съжалявам. Когато ми говорят за някой богат човек, аз го виждам като един кон, впрегнат в една каруца, тегли тази каруца, на нея 20–30 къщи натоварили, изпотил се, горкият! Гледам след него бедният: той погладувал, пожадувал, но и той тегли каруца, само че празна. Тия двама души трябва сами да се разправят. Как? Аз разсъждавам: сиромахът трябва да вземе малко от товара на богатия. Дойде богатия до един рът, не може да кара повече, погледа, че след него идва сиромаха, нека му каже: братко можеш ли да вземеш малко от моя товар? – Мога, мога. Като стигнат до верха на планината, сиромахът трябва да каже: ако обичаш да си вземеш пак своите работи, заповедай! – Искам. Добре ето ги! Трътеа си пак сиромахът с своята празна каруца. Питам: кое състояние е по-хубаво? философски разгледано, последното състояние е по-хубаво но според вас не е тъй. Вие казвате: какво се е раздрънкала тази празна каруца? Не си струва тя. И жената като види, че мъжът ѝ се връща с празна каруца, казва: не съм доволна от тебе, не си мъж! Прави сте, богатият има здрав гръбнак, може да носи, а сиромахът има слаб гръбнак, не може много да носи. Когато гръбнакът на сиромаха стане здрав, и него Бог ще може да натовари. Господ има толкова материал, че всекиго може да натовари. Някой казва: е, тъй, да съм богат! Учените изчисляват, че в океана има около 10 милиона тона злато. Всеки човек по колко килограма злато може да носи? Ако може да носи по 100 кгр., тогава 200 милиона хора трябва да се впрегнат, за да пренесат всичкото това злато. Щом сте жадни за това злато, един ден, когато ви дойде времето, ще си извадите от него.
+Та казвам: когато дойдем до истинското учение, голотата трябва да изчезне от нас. Да обсебваш едно чуждо тяло за себе си, да се удоволстваш с него, това е престъпление! Да целунеш един човек, когато е изстинал, да го вземеш в къщи и да го стоплиш като майка, това разбирам, но да се удоволстваш с неговото тяло, това не го разбирам, то е пиянство. Казвате: еди-кой си е морален, еди-кой си не е морален. Що е моралността в човека? – Тя се определя от един вътрешен закон. Морален е този човек, който държи твоето сърце, твоя ум, твоята душа и твоя дух тъй свещено в себе си, както своите. Защо спрямо себе си да имаме един закон и да бъдем снизходителни, а спрямо другите не? Еднакъв морал, еднакви правила трябва да имаме и спрямо себе си, и спрямо другите. Като срещнеш един богат и един сиромах, каква разлика има между тях? И единият мисли, и другият мисли; и единият чувства, и другият чувства. И двамата, обаче, имат различно предназначение в света. И сиромасите са хора благородни, и богатите са хора благородни. Това е служба! Някой път осъдят богатите хора. Аз не ги осъждам, но ги съжалявам. Когато ми говорят за някой богат човек, аз го виждам като един кон, впрегнат в една каруца, тегли тази каруца, на нея 20–30 къщи натоварили, изпотил се, горкият! Гледам след него бедният: той погладувал, пожадувал, но и той тегли каруца, само че празна. Тия двама души трябва сами да се разправят. Как? Аз разсъждавам: сиромахът трябва да вземе малко от товара на богатия. Дойде богатия до един рът, не може да кара повече, поглежда, че след него идва сиромахът, нека му каже: братко, можеш ли да вземеш малко от моя товар? – Мога, мога. Като стигнат до върха на планината, сиромахът трябва да каже: ако обичаш да си вземеш пак своите работи, заповядай! – Искам. Добре ето ги! Тръгне си пак сиромахът със своята празна каруца. Питам: кое състояние е по-хубаво? Философски разгледано, последното състояние е по-хубаво, но според вас не е тъй. Вие казвате: какво се е раздрънкала тази празна каруца? Не си струва тя. И жената като види, че мъжът ѝ се връща с празна каруца, казва: не съм доволна от тебе, не си мъж! Прави сте, богатият има здрав гръбнак, може да носи, а сиромахът има слаб гръбнак, не може много да носи. Когато гръбнакът на сиромаха стане здрав и него Бог ще може да натовари. Господ има толкова материал, че всекиго може да натовари. Някой казва: е, тъй, да съм богат! Учените изчисляват, че в океана има около 10 милиона тона злато. Всеки човек по колко килограма злато може да носи? Ако може да носи по 100 кг, тогава 200 милиона хора трябва да се впрегнат, за да пренесат всичкото това злато. Щом сте жадни за това злато, един ден, когато ви дойде времето, ще си извадите от него.
-Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“. Щом наследят земята, тя е една реторта, от която може да извадите туй богатство. Следователно, само кроткият човек може да забогатева. Само кроткият човек може да има туй велико търпение. Това е верно. Всички учени хора, които са били кротки, са имали този резултат.
+Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“. Щом наследят земята, тя е една реторта, от която може да извадите туй богатство. Следователно, само кроткият човек може да забогатява. Само кроткият човек може да има туй велико търпение. Това е вярно. Всички учени хора, които са били кротки, са имали този резултат.
-„Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдатъ“, казва Христос.
+„Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат“, казва Христос.
-В български език думата „помилвани“ се употребява в различни случаи. Някой осъден може да бъде помилван; и детето може да бъде помилвано от своята майка. Всеки човек, който иска да бъде помилван, трябва да бъде милостив. Някой казва: аз не искам да бъда милостив. Слушай, ако искаш да бъдеш помилван, непременно трябва да имаш милостиво сърце. Ами че това е едно велико качество у човека, това е един благороден импулс! Ние, съвременните хора, изхверляме най-хубавото, най-благородното от себе си и казваме: да бъдем смели и решителни! Да, но в това няма никаква философия. В какво седи тази смелост?
+В български език думата „помилвани“ се употребява в различни случаи. Някой осъден може да бъде помилван; и детето може да бъде помилвано от своята майка. Всеки човек, който иска да бъде помилван, трябва да бъде милостив. Някой казва: аз не искам да бъда милостив. Слушай, ако искаш да бъдеш помилван, непременно трябва да имаш милостиво сърце. Ами че това е едно велико качество у човека, това е един благороден импулс! Ние, съвременните хора, изхвърляме най-хубавото, най-благородното от себе си и казваме: да бъдем смели и решителни! Да, но в това няма никаква философия. В какво седи тази смелост?
-Казва Христос: „Блажени, които жадуват и гладуват за Правдата, защото те ще се наситятъ“. Когато у нас се зароди тази жажда, да придобием всичко онова възвишено и благородно, за което копнее душата ни, тогава Бог ще дойде: Този е пътт. Когато нашите сърца са така приготвени, само тогава Господ ще дойде да живее в нас, и когато Той дойде, ще приготви онези велики блага, които очакваме. Ние, съвременните, хора, не сме щастливи, и преди нас не са били щастливи, и когато дойдат след нас също няма да бъдат щастливи. Защо? Защото имаме една крива основа в живота и говорим неща, които не са верни. Има неща верни но не всички. И тогава ние се намираме в положението на онзи старовременен герой, който си направил една крепост срещу неприятеля от сол и от захар, тверди като камък – това намерил наоколо си. Но, като дошъл дъжда, сольта и захарьта се стопили и отворили место за неприятеля. В нашия живот има слаби места, които всекога могат да се отворят. Тия места са вратите за вашия неприятел. Те са сольта и захарьта. Колкото и да си силен, колкото и да си герой, като дойде водата, тя ще ги подмие, ще ги разтвори. Господ е оставил за света една врата за сладкия живот, и една врата за соления живот, и ако ти си ги заключил, а не бъдеш кротък, Господ един ден ще изпрати водата и тези врати ще се отворят за неприятеля. Водата ще задигне тия врати и тогава всички отвън свободно ще влезат в дома ти. Водата, това е Божественият живот, който иде сега в света.
+Казва Христос: „Блажени, които жадуват и гладуват за Правдата, защото те ще се наситят“. Когато у нас се зароди тази жажда, да придобием всичко онова възвишено и благородно, за което копнее душата ни, тогава Бог ще дойде: Този е пътят. Когато нашите сърца са така приготвени, само тогава Господ ще дойде да живее в нас и когато Той дойде, ще приготви онези велики блага, които очакваме. Ние, съвременните, хора, не сме щастливи и преди нас не са били щастливи, и когато дойдат след нас също няма да бъдат щастливи. Защо? Защото имаме една крива основа в живота и говорим неща, които не са верни. Има неща верни но не всички. И тогава ние се намираме в положението на онзи старовременен герой, който си направил една крепост срещу неприятеля от сол и от захар, твърди като камък – това намерил наоколо си. Но, като дошъл дъждът, солта и захарта се стопили и отворили място за неприятеля. В нашия живот има слаби места, които всякога могат да се отворят. Тия места са вратите за вашия неприятел. Те са солта и захарта. Колкото и да си силен, колкото и да си герой, като дойде водата, тя ще ги подмие, ще ги разтвори. Господ е оставил за света една врата за сладкия живот и една врата за соления живот и ако ти си ги заключил, а не бъдеш кротък, Господ един ден ще изпрати водата и тези врати ще се отворят за неприятеля. Водата ще задигне тия врати и тогава всички отвън свободно ще влязат в дома ти. Водата, това е Божественият живот, който иде сега в света.
 „Блажени праведните, защото те ще наследят царството Божие“.