Което вие видите - Редакционна история

Станимир в 10:15, 18 октомври 2010

2010-10-18T10:15:00Z

Ваня Златева в 19:02, 6 февруари 2009

2009-02-06T19:02:49Z

Ваня Златева: /* Което вие видите */

2009-02-06T04:26:21Z

‎Което вие видите

Показване на промените

Ваня Златева: /* Което вие видите */

2009-02-05T20:10:16Z

‎Което вие видите

Ваня Златева: /* Което вие видите */

2009-02-05T18:39:53Z

‎Което вие видите

Показване на промените

Ваня Златева: /* Което вие видите */

2009-02-05T04:35:40Z

‎Което вие видите

Показване на промените

Ваня Златева: /* Което вие видите */

2009-02-05T04:25:52Z

‎Което вие видите

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==Което вие видите== Обърна се после особно към учениците и рече: „Блажени очите, които виждат ...

2009-01-23T18:54:37Z

Нова страница: ==Което вие видите== Обърна се после особно към учениците и рече: „Блажени очите, които виждат ...

Показване на промените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==Което вие видите==
+[[Неделни беседи]]
 Обърна се после особно към учениците и рече: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. (Лука 10:23)
@@ Ред 41: / Ред 50: @@
 И Писанието казва: „Ще изтрия всичките им сълзи. И скръбта им няма да се спомене“. Тогава ще бъдете всякога весели и радостни пред Господа, всички ще се веселите и ще хвалите Бога. Христос казва: „Блажени вие, които виждате това, което пред вас сега се разкрива“.
-Беседа, държана от Учителя на 19 юли 1925 г. в гр. София.
+''Беседа, държана от Учителя на 19 юли [[1925]] г. в гр. София.''

@@ Ред 37: / Ред 37: @@
 Блажени очите, които виждат Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на един велик подвиг на света, подвиг на онова велико благо, на онова абсолютно добро. Ние трябва да бъдем абсолютно добри, абсолютно разумни. Разумни тъй, както Бог е разумен; мъдри тъй, както Бог е мъдър и благи тъй, както Бог е благ. Щом постъпваме така, ние няма да казваме, че не можем да бъдем като Бога. Това е човешката страна. Ние можем да бъдем едно с Бога, да няма разделение между Него и нас. Тъй както детето участва в организъма на своята майка, тъй и всеки от вас ще участва в Божественото тяло.
-Блажени сте в това, което виждате със своето съзнание! От всички ни се изисква велик подвиг за великото самопожертвувание. Само тогава Бог ще се открие в тази велика светлина, която наближава да се яви пред човешките души. И когато се разкрие тази светлина, тогава ще дойде във вас вътрешна велика радост, вътрешно веселие, вътрешен мир, което означава ставане, оживяване и възкресение.
+Блажени сте в това, което виждате със своето съзнание! От всички ни се изисква велик подвиг за великото самопожертване. Само тогава Бог ще се открие в тази велика светлина, която наближава да се яви пред човешките души. И когато се разкрие тази светлина, тогава ще дойде във вас вътрешна велика радост, вътрешно веселие, вътрешен мир, което означава ставане, оживяване и възкресение.
 И Писанието казва: „Ще изтрия всичките им сълзи. И скръбта им няма да се спомене“. Тогава ще бъдете всякога весели и радостни пред Господа, всички ще се веселите и ще хвалите Бога. Христос казва: „Блажени вие, които виждате това, което пред вас сега се разкрива“.
 Беседа, държана от Учителя на 19 юли 1925 г. в гр. София.

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Съдържателните думи в този стих са: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. Виждането - това е процес на съзнанието. То подразбира будно съзнание, а степента на тази будност показва степента на разумността. Разумността пък показва какъв е човекът. Следователно, възвишеното, благородното, към което ние се стремим, показва разумното в света, което засега е неопределено в умовете ни. Всички човеци имат стремеж към една неопределена идея. Някои наричат тази идея Бог, някои я наричат бъдещ живот, някои я наричат реалното в света, силите в света и т.н. Изобщо същата тази идея е кръстена с хиляди имена, но малцина са онези разумни същества, или онези разумни човеци, които са я виждали. Някой запитва: може ли да се види реалността? – Може, стига да е будно съзнанието на човека. Във виждането има два процеса: процес на сенките и процес на ясното виждане, на реалността. Реалността има всякога сянка пред себе си. Онези, които не са запознати със същността на живота, всякога отправят погледа си към сенките на живота и вследствие на това произтичат всички разочарования в този свят. Онези, които отправят погледа си към самата реалност, те познават тази реалност отблизо и тя пребъдва в тяхното съзнание.
-Христос се обръща към своите ученици и казва: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. Какво са виждали техните очи? Запитвали ли сте се някой път, кое е онова, което ви радва в живота? Всеки от вас има една съществена идея, каквато и да е тя. И времето ще определи, дали вашата идея, която сте избрали като пътеводител, е реална или не. Децата в най-ранната си възраст си избират някакъв идеал и те имат свой идеал. По-нататък, към 10-та си година те си имат идеал, съответен на възрастта им. Към 21-та си годишна възраст имат друг идеал. Към 33-та си годишна възраст имат свой идеал и към края на живота си, старите пак си имат свой идеал. Младите растат със своите идеали, възрастните се радват със своите идеали, а старите остаряват със своите идеали. Защо старите остаряват със своите идеали? Те казват: ние ще постигнем своите идеали в другия свят. Старите всякога турят идеалите си в задгробния живот. Когато човек не може да постигне нещо в този свят, той казва: в другия свят ще го постигна. Възможно е да го постигне, възможно е и да не го постигне. Този и онзи свят, това са определения, които хората дават за живота. Кой е този свят? – Светът, който ние познаваме. Кой е онзи свят? – Светът на обезплътените същества, светът, който духовете познават. Обаче и двата света не са реални: нито светът на духовете е реален, нито светът на хората е реален. Като казвам, че и двата тия свята не са реални, разбирам, че те са променчиви. А всякога туй, което претърпява промяна, причинява и скръб. Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота. Имате хубави, лачени обуща, с които първоначално минавате, препоръчвате се пред хората за благородник, но след година, когато обущата ви прогледат, вече не обичате да ходите на гости с тях. Защо именно предпочитате слепите обуща пред прогледалите? Казват някои: не трябва да бъда сляп, очите ми трябва да са отворени. Питам: защо, като прогледат обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче? Защо прогледалите обуща не са за предпочитание? Аз казвам: това е недовиждане, недоразбиране на живота.
+Христос се обръща към своите ученици и казва: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. Какво са виждали техните очи? Запитвали ли сте се някой път, кое е онова, което ви радва в живота? Всеки от вас има една съществена идея, каквато и да е тя. И времето ще определи дали вашата идея, която сте избрали като пътеводител, е реална или не. Децата в най-ранната си възраст си избират някакъв идеал и те имат свой идеал. По-нататък, към 10-та си година те си имат идеал, съответен на възрастта им. Към 21-та си годишна възраст имат друг идеал. Към 33-та си годишна възраст имат свой идеал и към края на живота си, старите пак си имат свой идеал. Младите растат със своите идеали, възрастните се радват със своите идеали, а старите остаряват със своите идеали. Защо старите остаряват със своите идеали? Те казват: ние ще постигнем своите идеали в другия свят. Старите всякога турят идеалите си в задгробния живот. Когато човек не може да постигне нещо в този свят, той казва: в другия свят ще го постигна. Възможно е да го постигне, възможно е и да не го постигне. Този и онзи свят, това са определения, които хората дават за живота. Кой е този свят? – Светът, който ние познаваме. Кой е онзи свят? – Светът на обезплътените същества, светът, който духовете познават. Обаче и двата свята не са реални: нито светът на духовете е реален, нито светът на хората е реален. Като казвам, че и двата тия свята не са реални, разбирам, че те са променчиви. А всякога туй, което претърпява промяна, причинява и скръб. Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота. Имате хубави, лачени обуща, с които първоначално минавате, препоръчвате се пред хората за благородник, но след година, когато обущата ви прогледат, вече не обичате да ходите на гости с тях. Защо именно предпочитате слепите обуща пред прогледалите? Казват някои: не трябва да бъда сляп, очите ми трябва да са отворени. Питам: защо, като прогледат обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче? Защо прогледалите обуща не са за предпочитание? Аз казвам: това е недовиждане, недоразбиране на живота.
 Съвременният културен свят, съвременният християнски свят имат особени схващания за живота. Ние търсим живота там, дето го няма, т.е. там, дето няма условия за живот. Всички търсим живота в богатството, в къщите, в храната и т.н. Но богатството е резултат на самия човек. Човекът сам е създал богатството. Храната, на която ние възлагаме такива големи надежди, и тя не ни помага. Тази храна е в сила само тогава, когато ние сме здрави. Следователно, ако нашето тяло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тялото ни не е здраво, каквато и храна да ни се даде, освен че тя няма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания. Тогава, съвременният свят, наместо да проповядва, че трябва да бъде в съгласие с битието, той поставя въпроса, че всеки човек трябва да уреди своя живот, трябва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурност има в живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигурен е само будният човек, само живият човек, който се е пробудил вътрешно, който търси възвишения идеал. Разбира се, този идеал не е тъй отвлечен, както някои си го представляват. Всички съвременни хора говорят за идеал, но техният идеал не говори. Идеал, който не говори, идеал, който не се вижда, идеал, който не внася живот в своите последователи, не е идеал. Идеалът подразбира в себе си тази първична форма, в която Бог е вложил живот. Всеки човек е идеал за някого. Детето е идеал за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дете е разумно. Дъщерята някой път е идеал за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумност. Питам: в какво седи тази разумност? – Разумността съдържа две качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцери всяка рана, може да премахне всяка скръб. Следователно, идеал, който не съдържа в себе си сила и мекота, не е идеал. Това е образ който носи Божественото в себе си. И тъй, ние не само че трябва да търсим своя идеал, но същевременно всеки от нас трябва да бъде идеал за някого. За кого? – За себе си. Или, с други думи казано: всеки човек трябва да бъде отражение, израз на Божественото. Бог трябва да се изявява в всички ви. Значи, разумният живот почва да се изявява само тогава, когато дадем свободен достъп на Божественото в нас.