http://beinsadouno.com/wiki/index.php?action=history&feed=atom&title=%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D1%83%D1%81%D0%B5%D1%82%D1%8F_%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%B0_%E2%80%93_%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2 2026-05-10T07:21:53Z Редакционна история на страницата в ПорталУики MediaWiki 1.25.1 http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D1%83%D1%81%D0%B5%D1%82%D1%8F_%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%B0_%E2%80%93_%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2&diff=35925&oldid=prev 2011-09-07T15:59:23Z

<p>Нова страница: <a href="/wiki/index.php?title=%D0%95%D0%9B%D0%95%D0%9A%D0%A2%D0%A0%D0%9E%D0%9D%D0%9D%D0%90_%D0%91%D0%98%D0%91%D0%9B%D0%98%D0%9E%D0%A2%D0%95%D0%9A%D0%90" title="ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА">ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА</a> <a href="/wiki/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8,_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A3%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F_%D0%B8_%D0%A3%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE" title="Статии, посветени на Учителя и Учението">Статии, посветени на Учителя и Учението</a> [[Статии от списание Житн...</p> <p><b>Нова страница</b></p><div>[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]<br /> <br /> [[Статии, посветени на Учителя и Учението]]<br /> <br /> [[Статии от списание Житно зърно]]<br /> <br /> [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=downloads&amp;showfile=331 сп. Житно зърно бр. 24 / 2011 г.]<br /> <br /> == Като усетя духа ==<br /> <br /> '''''Атанас Славов'''''<br /> <br /> Тихи океан.<br /> <br /> На един загубен нейде остров, откъснат от дъното на времето и пърхането на света, две шепи полинезийци вдигат кула от пръчки и отгоре слагат едно разперено нещо като с крила. Като птица. И извършват ритуали под него по изгрев слънце. Правят го на всяко пролетно равноденствие.<br /> <br /> Ако питаш някой цивилизован човек каква е тази работа, какво става, и защо, той ще ти каже: „Ами, защото са диваци!“ С пълното съзнание, че знае какво точно е божественото, и къде и как трябва да се боготвори. И аз съм от тези като него. И аз ги имам за диваци.<br /> <br /> Само че, чакай! Чакай да видим за какво всъщност става дума.<br /> <br /> През Втората световна война над този остров няколко пъти прелитат американски бомбардировачи. Към Япония. И островитяните, за които ви разказвам, както са си изолирани от света поколения и поколения наред, решават, че в небето над острова минава някакво божество! И сетне се кланят, да кацне при тях, всяка година по времето, когато са прелитали американците с бомбите.<br /> <br /> Разбира се, че ще кажете: „Тъпи езичници! Даже не се причестяват, а ще чакат да ги навести Бог.“ Само че тъпи ли са наистина?<br /> <br /> Те вярват - ВЯРВАТ, - че светът, небето, вселената е повече от ограничения им животец, дето свършва всеки двайсетина-трийсе години дали в устата на акула или заради някаква чума - все то!<br /> <br /> Като спреш да си помислиш, всъщност не са ли те по-богоугодни от църковните роби, подкупващи дядо Господ с изображението на селския им чорбаджия върху тарабената икона над главите им, да им даде каквото ТОЙ казва, че трябва да просят от него: Прошка? Хляб наш насущний? Радост? Деца? Здраве?... Все то!<br /> <br /> Ако забравим за глупавите икони обаче, боготворящите от цялата планета искат със сърца, тупкащи от любов, да почувстват, че животът им, усилията им, любовта им идват от нещо надчовешко и - дай Боже - ще продължат да идват и нататък, и след като те самите си отидат от този свят. И даже се събират да се молят за това заедно, дали в катедралата на Парижката Света Богородица или на кула от клечки - все то!<br /> <br /> Всеки! Черен, бял, жълт, червен, син, зелен - търси божественото знамение, за да го пренесе. Препраща божието послание, без да Всички! И загубените човешки души на Великденските острови, които вдигат гигантските си истукани с невиждащи каменни очни ябълки, вперени в небето в очакване на небесните сили, да ги навестят в пътя им към бъдещето.<br /> <br /> И плачещите от вълнение хавайци при появата на белите крила на корабите на Джеймс Кук, слезли от небето за тях.<br /> <br /> И дядо Руси на вечерната софра долу, на хасъра, като се прекръства с простото „Сляз, Боже, да ядем!“<br /> <br /> И американските негри, разтрисащи църквите си, ритмично пляскайки с ръце в потресающите си духовни „спиричуалс“:<br /> <br /> &lt;center&gt;&lt;i&gt;„Всеки път като усетя <br /> <br /> Духът да преминава <br /> <br /> през сърцето ми <br /> <br /> се разплаквам!“ &lt;/i&gt;&lt;/center&gt;<br /> <br /> Примитивни или не, нима сливането на сърцата им с Бог не е толкова пълно, колкото на служителите на която и да било, тънеща в злата, хорали и екзотични благоухания, религия?</div>

Ани