Истинната лоза - Редакционна история

Станимир в 10:11, 18 октомври 2010

2010-10-18T10:11:40Z

НадяД в 19:52, 3 февруари 2009

2009-02-03T19:52:20Z

НадяД в 19:44, 3 февруари 2009

2009-02-03T19:44:40Z

Показване на промените

НадяД в 19:25, 3 февруари 2009

2009-02-03T19:25:37Z

Показване на промените

НадяД в 19:57, 2 февруари 2009

2009-02-02T19:57:43Z

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==Истинната лоза== „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земледелецътъ“. (Иоана 15:1) В природата и...

2009-01-23T18:52:57Z

Нова страница: ==Истинната лоза== „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земледелецътъ“. (Иоана 15:1) В природата и...

Показване на промените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==Истинната лоза==
+[[Неделни беседи]]
 „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът“. (Иоан 15:1)
@@ Ред 57: / Ред 66: @@
 „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът“. Христос, това е Любовта, която се проявила в света. Отец, това е великото, възвишеното, разумното, което е изпратило тази Любов в света. Ние, това сме плодът на възвишеното. Следователно, плодът трябва да носи качествата на Духа в себе си.
-Беседа, държана от Учителя, на 14 юни 1925 г. в гр. София.
+''Беседа, държана от Учителя, на 14 юни [[1925]] г. в гр. София.''

@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 И тъй, имате три състояния. Вие трябва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия живот. Не задържайте повече материални блага отколкото ви трябват. Някой казва: Нас не ни трябват материални блага. Не, това е крива философия! Значи другите братя да работят за вас материално, а вие да седите на готово. Така казва и вълкът: Аз не ям трева. Трева не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трева ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна от вълка. Ние казваме: Не ни трябва материалното. Не ни трябва, но щом ни дадат материално, веднага го туряме в джоба си. Всичко в живота е чисто. Ще работиш с труд и постоянство и ще знаеш, че всичко, което си извършил, изработил си го сам и с това си изпълнил волята Божия. Всички трябва да работим за Бога в света. Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката. Ще кажеш: Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. Какво искаш да направя днес? Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро. Да кажем, че някому не идва на ум, как да реши известна задача. След като свършиш своята работа иждиви половин час заради него! Друг пример. Ти си господарка в една къща, искаш да направиш някое добро. Молиш се на Бога, казваш: Господи, покажи ми, какво да направя днес заради Тебе! Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, как да свърши по-скоро работата си. След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри в работата. А сега, ние се чудим, какво да направим заради Господа. Искаме с един замах да поправим света, с един замах да станем добри. Такъв закон не съществува. Ако съществуваше такъв закон, ние нямаше какво да очакваме, с един замах щяхме да станем добри. Ако това нещо можеше да стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше да се измени. Пък ние не сме и най-лошите хора в света. Лошото е една капка в океана. Извън земята всички са добри. Чудни са хората, като казват: Как Господ не поправи света? Онзи в болницата казва: Господ ще поправи света. Светът вън от болницата е поправен, и вие, които сте в болницата, ще се поправите. Аз не се запитвам, кога ще се поправи света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата? Кога вие ще излезете от този свят, от земята и ще отидете в обетованата земя, където хората са здрави? Кои са здравите хора? – Които живеят в добродетелите, които носят чувал с жито. А тези, които носят въшки и пари в дисагите, които чакат да ги бият, не са от много умните хора. Тия хора носят тояги да бият всеки беден по улицата.
-„Аз съм истинната лоза“. Това е положението, което всеки един духовен човек трябва да схване в себе си. Няма какво да се реформират болниците! Сега всички хора които са в болниците, искат да излезат от там час по-скоро, но за това трябва да им се слугува. На едни от тях гръбначния стълб е парализиран на други друго нещо. Какво ще се прави с тия хора? Може ли да се създава закон за болницата? Служители трябва на тия хора! Закон може да съществува за здравите, за умните хора. И Следователно, изпълнението на законите в света трябва да става само от духовните хора. Само те могат да ги изпълняват. Хората на света не могат да изпълняват законите. Аз мога да изпълня закона без стражари, няма защо да ме бият, да чакам да ме съдят. Некои чакат съдът да им наложи това, или онова. Аз мога да съдя по-добре. Аз мога да нося 100 клгр. жито на гърба си, няма какво да чакам да ме товарят други. Всеки човек сам трябва да приложи закона. И тогава, аз прилагам следния морал. Някой път казвам, че и аз правя погрешки! Вие казвате: а, и Учительт прави погрешки! Знаете ли какви са моите погрешки? Седя некъде, виждам, че едно бедно момиченце си има 10 лева. Един апаш се приближава, иска да му вземе парите. Според закона, на който служа, аз не му казвам с думи: не обирай това момиченце! С мисълта си само му казвам: не обирай това момиченце! Той казва: и на мене ми трябват пари. Втори път му кажа. Трети път му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднаж аз видех това престъпление. Аз съм вече съучастник и трябва да изправя престъплението. Длъжен съм вече да платя вместо него. Тогава аз казвам на момиченцето: вземи тези 10 лева, този който ги взе е мой другар. Така и всеки от вас е длъжен да изправи престъплението на този, когото е видел, че го верши.
+„Аз съм истинната лоза“. Това е положението, което всеки един духовен човек трябва да схване в себе си. Няма какво да се реформират болниците! Сега всички хора които са в болниците, искат да излязат от там час по-скоро, но за това трябва да им се слугува. На едни от тях гръбначния стълб е парализиран на други друго нещо. Какво ще се прави с тия хора? Може ли да се създава закон за болницата? Служители трябва на тия хора! Закон може да съществува за здравите, за умните хора. И Следователно, изпълнението на законите в света трябва да става само от духовните хора. Само те могат да ги изпълняват. Хората на света не могат да изпълняват законите. Аз мога да изпълня закона без стражари, няма защо да ме бият, да чакам да ме съдят. Някои чакат съдът да им наложи това, или онова. Аз мога да съдя по-добре. Аз мога да нося 100 кг жито на гърба си, няма какво да чакам да ме товарят други. Всеки човек сам трябва да приложи закона. И тогава, аз прилагам следния морал. Някой път казвам, че и аз правя погрешки! Вие казвате: А, и Учителя прави погрешки! Знаете ли какви са моите погрешки? Седя някъде, виждам, че едно бедно момиченце си има 10 лева. Един апаш се приближава, иска да му вземе парите. Според закона, на който служа, аз не му казвам с думи: Не обирай това момиченце! С мисълта си само му казвам: Не обирай това момиченце! Той казва: И на мене ми трябват пари. Втори път му кажа. Трети път му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднъж аз видях това престъпление. Аз съм вече съучастник и трябва да изправя престъплението. Длъжен съм вече да платя вместо него. Тогава аз казвам на момиченцето: Вземи тези 10 лева, този който ги взе е мой другар. Така и всеки от вас е длъжен да изправи престъплението на този, когото е видел, че го върши.
-Казва Христос: „Аз съм истинната лоза“. всяка една пръчка така трябва да се насади в вечната Добродетел, че да могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда да минат от лозата в нас и да просветнат делата ни пред человеците. Тогава вашият живот ще стане красив, ще дойде Божията радост в нас. Към това трябва да се стремим, това е цельта на нашия живот. Скърбите, това са само един метод. Скърбьта всякога показва, че си изгубил нещо. Не е лошо човек да скърби. Скърбьта всякога те подтиква да намериш загубеното. Щом го намериш, ти си радостен. Ето защо, всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрезан и да даде плод; да разбира законите на великата Божия Любов. Само така ще дойде в нас закона на вътрешния мир. Този мир няма да го чакате да дойде отвън, той още сега може да дойде. Още днес ще дойде този мир.
+Казва Христос: „Аз съм истинната лоза“. всяка една пръчка така трябва да се насади във вечната Добродетел, че да могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда да минат от лозата в нас и да просветнат делата ни пред человеците. Тогава вашият живот ще стане красив, ще дойде Божията радост в нас. Към това трябва да се стремим, това е целта на нашия живот. Скърбите, това са само един метод. Скърбта всякога показва, че си изгубил нещо. Не е лошо човек да скърби. Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното. Щом го намериш, ти си радостен. Ето защо, всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрязан и да даде плод; да разбира законите на великата Божия Любов. Само така ще дойде в нас закона на вътрешния мир. Този мир няма да го чакате да дойде отвън, той още сега може да дойде. Още днес ще дойде този мир.
-Сега, като излезете от събранието, желая да видя всеки едного от вас с чувал на гърба! Аз като излеза, гледам хората, носят ли чували на гърба си, или не.
+Сега, като излезете от събранието, желая да видя всеки едного от вас с чувал на гърба! Аз като изляза, гледам хората, носят ли чували на гърба си, или не.
-„Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земледелецътъ“. Христос, това е Любовта, която се проявила в света. Отец, това е великото, възвишеното, разумното, което е изпратило тази Любов в света. Ние, това сме плодът на възвишеното. Следователно, плодът трябва да носи качествата на Духа в себе си.
+„Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът“. Христос, това е Любовта, която се проявила в света. Отец, това е великото, възвишеното, разумното, което е изпратило тази Любов в света. Ние, това сме плодът на възвишеното. Следователно, плодът трябва да носи качествата на Духа в себе си.
-Беседа, държана от Учительт, на 14 юни 1925 г. в гр. София.
+Беседа, държана от Учителя, на 14 юни 1925 г. в гр. София.