Имам ястие - Редакционна история

Донка: /* 2. Имам ястие */

2016-10-02T06:09:04Z

‎2. Имам ястие

Станимир в 09:08, 30 октомври 2010

2010-10-30T09:08:52Z

Хирон в 14:48, 24 май 2009

2009-05-24T14:48:28Z

Показване на промените

Хирон в 10:25, 23 май 2009

2009-05-23T10:25:03Z

Показване на промените

Хирон в 12:52, 22 май 2009

2009-05-22T12:52:06Z

Показване на промените

Хирон в 11:15, 22 май 2009

2009-05-22T11:15:26Z

Хирон в 10:16, 22 май 2009

2009-05-22T10:16:53Z

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==Имам ястие== Л Той им рече : „Лз имам ясше да ям, което шю не знаете." ) Човек е свикнал на опред...

2009-05-19T03:21:47Z

Нова страница: ==Имам ястие== Л Той им рече : „Лз имам ясше да ям, което шю не знаете." ) Човек е свикнал на опред...

Показване на промените

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 „Аз имам ястие." Приготвянето на ястието е процес на развитие, при който се доставят онези елементи, нужни за храна на организма. В широк смисъл на думата „хранене", казваме, че силата на човека зависи, именно, от храната, която той приема, като органическа, психическа или умствена. Приемането на физическата храна е аналогично с приемането на умствената храна. Значи, между храненето и ученето има нещо общо. Знанието на ученика зависи от материала, който учителят му преподава. Ако учителят не предаде знанието си ясно и пълно, ученикът нищо не придобива.
-„Имам ястие." Може ли всеки да каже така? Като е дошъл на земята, човек трябва да знае онези точки на своя живот, отдето може да излезе. Те са изходни точки на неговия живот. За да намери тези точки, той трябва да знае методите за проявяването на живота. Първият пропее, с който детето започва своя живот, е дишането. Преди да поеме първата вдишка, то е било в утробата на майка си. Там то се е хранило, без да диша. Майката е дишала, а то – яло. Майката вършила едновременно няколко процеса: работила, яла и дишала, а детето само се хранело. Има хора на земята, които в духовно отношение още не са родени. Те само ядат, без да дишат. Значи, те са още в утробата на майка си. Докато не дишаш, ти си само ембрио, още си в утробата на майка си, дето ядеш, без да дишаш и мислиш. – Колко време може човек да не диша? – Девет месеца. Ако на деветия месец гърдите му не се отворят и не поеме първата вдишка, той е осъден на смърт. Ако той пожелае да излезе малко по-рано или да остане малко по-късно в утробата на майка си, смъртта му е неизбежна. До девет месеца човек може само да яде и спи, без да диша и мисли. През това време, майката ще мисли за него. Обаче, дойде ли деветият месец, той е заставен сам да реши задачата си. Ако дойде при мене човек, още нероден, и ме пита, какво нещо е Господ, ще му кажа: Ти нямаш право да задаваш такъв въпрос. Нямаш право да мислиш за Бога. Аз ще мисля, ти ще ядеш. Аз ще вярвам, ти ще живееш. – Ами, ако аз искам да зная нещо за Бога? – Тогава ще излезеш от утробата на майка си. Ако си влязъл в деветия месец, можеш да излезеш навън. Колко месечен си? – На четири месеца. – Тогава ще седиш още в утробата на майка си и ще мълчиш.
+„Имам ястие." Може ли всеки да каже така? Като е дошъл на земята, човек трябва да знае онези точки на своя живот, отдето може да излезе. Те са изходни точки на неговия живот. За да намери тези точки, той трябва да знае методите за проявяването на живота. Първият процес, с който детето започва своя живот, е дишането. Преди да поеме първата вдишка, то е било в утробата на майка си. Там то се е хранило, без да диша. Майката е дишала, а то – яло. Майката вършила едновременно няколко процеса: работила, яла и дишала, а детето само се хранело. Има хора на земята, които в духовно отношение още не са родени. Те само ядат, без да дишат. Значи, те са още в утробата на майка си. Докато не дишаш, ти си само ембрио, още си в утробата на майка си, дето ядеш, без да дишаш и мислиш. – Колко време може човек да не диша? – Девет месеца. Ако на деветия месец гърдите му не се отворят и не поеме първата вдишка, той е осъден на смърт. Ако той пожелае да излезе малко по-рано или да остане малко по-късно в утробата на майка си, смъртта му е неизбежна. До девет месеца човек може само да яде и спи, без да диша и мисли. През това време, майката ще мисли за него. Обаче, дойде ли деветият месец, той е заставен сам да реши задачата си. Ако дойде при мене човек, още нероден, и ме пита, какво нещо е Господ, ще му кажа: Ти нямаш право да задаваш такъв въпрос. Нямаш право да мислиш за Бога. Аз ще мисля, ти ще ядеш. Аз ще вярвам, ти ще живееш. – Ами, ако аз искам да зная нещо за Бога? – Тогава ще излезеш от утробата на майка си. Ако си влязъл в деветия месец, можеш да излезеш навън. Колко месечен си? – На четири месеца. – Тогава ще седиш още в утробата на майка си и ще мълчиш.
 „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете." Тази мисъл няма почти никакво отношение към вашия живот. Някои хора имат детински вярвания и стремежи. Този стих крие нещо философско в себе си. Как ще го разрешите, ако стремежите и разбиранията ви са детински? След всичко това, слушате една беседа като моята. Как ще я разберете? Ще кажете: Искаме да чуем нещо реално. – За нероденото още дете е реално да седи до деветия месец в утробата на майка си, да не вдига шум. Ако преждевременно напусне къщичката си, то трябва да има средства да плаща наем за друга къща. Ако напуснеш една къща, трябва да намериш друга, там да се преместиш. Докато си бил в майчината къща, тя е дишала за тебе. Сега трябва да дишаш сам, по специфичен начин. Докато е в къщата на майка си, детето е философ, само размишлява. Щом излезе вън от тази къща, то заплаква и се пита, какво да прави. Майката и близките около нея, като чуят този плач, веднага се разтичват, да помогнат на новия наемател. Не само майката се грижи за детето си, но всички очакват на тези малки плачльовци, дано те спасят света. Може ли майката да очаква спасението си от своя син? Това е все едно, тя да стои с вързани крака цели 30 години и да очаква да роди син, да порасне, да се изучи и тогава да дойде да й развърже краката. През тези 30 години тя сама е могла сто пъти да развърже кракати си и да се спаси. Синът не се ражда, за да спасява майка си. Ако е въпрос за спасение, няма защо да се очаква на хората, те да спасят света. Само Онзи има право да спасява света, Който го е създал. Понеже Бог е създал света, само Той може да го спаси. Хората, родени на земята, могат само да участвуват в спасението на света, като съработници на Бога. Който се нагърби сам с тази работа, той поема товар вън от неговите сили. И да иска, той не може да свърши тази работа.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==Имам ястие==
+[[Неделни беседи]]
-А Той им рече : „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете." *)
+[[Неделни беседи - 1930 г.]]
 Човек е свикнал на определените величини, на знайното. И като се определя за нещо, той казва: Това зная. Това трябва да зная! Под „знание" той разбира нещо, което е пред неговите очи, в негови ръце и под негова власт. Всяко нещо, което човек може да направи, то му се подчинява. Ето защо, хората вярват само в това, което могат да направят. Малко хора ще срещнете днес, които вярват в това, което не могат да направят. Вярата им в Бога е нещо неопределено в техния ум. Разположението им към своя народ е тясно свързано с техните интереси. Те обичат народа си дотолкова, доколкото могат да го използуват. Да вярваш в Бога, за да Го използваш, това не е вяра. Да обичаш народа си, за да го използваш, това не е обич. Да любиш ближния си, защото интересите ти диктуват така, и това не е любов. Днес го обичаш, а на другия ден пренасяш любовта си на друго място. Ти си генерал, който пренася действията си от едно място на друго. Такава любов е бойно поле. Двама души се обичат, но се сражават на бойното поле. Когато се говори за половата любов, аз имам пред вид мъже и жени, които се сражават. Някога жената побеждава, някога мъжът. Някога мъжът робува, някога – жената. Когато мъжът побеждава, светът е много красив за него; когато жената побеждава, светът е много красив за нея. Ако и двамата губят, светът е много лош. Така е било в миналото, така е сега, и така ще бъде.
@@ Ред 66: / Ред 75: @@
-. Беседа от Учителя, държана на 7 септември, 1930 г. София – Изгрев
+''2. Беседа от Учителя, държана на 7 септември, [[1930]] г. София – Изгрев.''
 ----
 *) Йоана 4:32.

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 „Имам ястие." Може ли всеки да каже така? Като е дошъл на земята, човек трябва да знае онези точки на своя живот, отдето може да излезе. Те са изходни точки на неговия живот. За да намери тези точки, той трябва да знае методите за проявяването на живота. Първият пропее, с който детето започва своя живот, е дишането. Преди да поеме първата вдишка, то е било в утробата на майка си. Там то се е хранило, без да диша. Майката е дишала, а то – яло. Майката вършила едновременно няколко процеса: работила, яла и дишала, а детето само се хранело. Има хора на земята, които в духовно отношение още не са родени. Те само ядат, без да дишат. Значи, те са още в утробата на майка си. Докато не дишаш, ти си само ембрио, още си в утробата на майка си, дето ядеш, без да дишаш и мислиш. – Колко време може човек да не диша? – Девет месеца. Ако на деветия месец гърдите му не се отворят и не поеме първата вдишка, той е осъден на смърт. Ако той пожелае да излезе малко по-рано или да остане малко по-късно в утробата на майка си, смъртта му е неизбежна. До девет месеца човек може само да яде и спи, без да диша и мисли. През това време, майката ще мисли за него. Обаче, дойде ли деветият месец, той е заставен сам да реши задачата си. Ако дойде при мене човек, още нероден, и ме пита, какво нещо е Господ, ще му кажа: Ти нямаш право да задаваш такъв въпрос. Нямаш право да мислиш за Бога. Аз ще мисля, ти ще ядеш. Аз ще вярвам, ти ще живееш. – Ами, ако аз искам да зная нещо за Бога? – Тогава ще излезеш от утробата на майка си. Ако си влязъл в деветия месец, можеш да излезеш навън. Колко месечен си? – На четири месеца. – Тогава ще седиш още в утробата на майка си и ще мълчиш.
-„Аз имам ястие да ям, което вие не знаете." Тази мисъл няма почти никакво отношение към вашия живот. Някои хора имат детински вярвания и стремежи. Този стих крие нещо философско в себе си. Как ще го разрешите, ако сгремежите и разбиранията ви са детински? След всичко това, слушате една беседа като моята, Как
+„Аз имам ястие да ям, което вие не знаете." Тази мисъл няма почти никакво отношение към вашия живот. Някои хора имат детински вярвания и стремежи. Този стих крие нещо философско в себе си. Как ще го разрешите, ако стремежите и разбиранията ви са детински? След всичко това, слушате една беседа като моята. Как ще я разберете? Ще кажете: Искаме да чуем нещо реално. – За нероденото още дете е реално да седи до деветия месец в утробата на майка си, да не вдига шум. Ако преждевременно напусне къщичката си, то трябва да има ергдегва да пмщз наем за друга къща. Ако напуснеш една къща, трябва да намериш друга, там да се преместиш. Докато си бил в майчината къща, тя е дишала за тебе. Сега трябва да дишаш сам, по специфичен начин. Докато е в къщата на майка си, детето е философ, само размишлява. Щом излезе вън от тази къща, то заплаква и се пита, какво да прави. Майката и близките около нея, като чуят този плач, веднага се разтичват, да помогнат на новия наемател. Не само майката се грижи за детето си, но всички очакват на тези малки плачльовци, дано те спасят света. Може ли майката да очаква спасението си от своя син? Това е все едно, тя да стои с вързани крака цели 30 години и да очаква да роди син, да порасне, да се изучи и тогава да дойде да й развърже краката. През тези 30 години тя сама е могла сто пъти да развърже кракати си и да се спаси. Синът не се ражда, за да спасява майка си. Ако е въпрос за спасение, няма защо да се очаква на хората, те да спасят света. Само Онзи има право да спасява света, Който го е създал. Понеже Бог е създал света, само Той може да го спаси. Хората, родени на земята, могат само да участвуват в спасението на света, като съработници на Бога. Който се нагърби сам с тази работа, той поема товар вън от неговите сили. И да иска, той не може да свърши тази работа.
-−
-−
-−
-−
-ще я разберете? Ще кажете: Искаме да чуем нещо реално. – За нероденото още деге е реално да седи до деветия месец в утробата на майка си, да не вдига шум. Ако преждевременно напусне къщичката си, то трябва да има ергдегва да пмщз наем за друга кьща. Ако напуснеш една къща, трябва да намериш друга, там да се преместиш. Докато си бил в майчината къща, тя е дишала за тебе. Сега трябза да дишаш сам, по специфичен начин. Докато е в кьщага на майка си, детето е философ, само размишлява. Щом излезе вън от тази къща, то заплаква и се пита, какво да прави. Майката и близките около нея, като чуят този плач, веднага се разтичват, да помогнат на новия наемател. Не само майката се грижи за детето си, но всички очакват на тези малки плачльовци, дано те спасят света. Може ли майката да очаква спасението си от своя син? Това е все едно, тя да стои с вързани крака цели 30 години и да очаква да роди син, да порасне, да се изучи и тогава да дойде да й развърже краката. През тези 30 години тя сама е могла сто пъти да развърже кракати си и да се спаси. Синът не се ражда, за да спасява майка си. Ако е въпрос за спасение, няма защо да се очаква на хората, те да спасят света. Само Онзи има право да спасява света, Който го е създал. Понеже Бог е създал света, само Той може да го спаси. Хората, родени на земята, могат само да участвуват в спасението на света, като съработници на Бога. Който се нагърби сам с тази работа, той поема товар вън от неговите сили. И да иска, той не може да свърши тази работа.
 Христос казва: „Аз имам ястие." Това е Божествената храна, която Христос донесе на земята. Ако човек не намери тази храна, той не може да придобие вътрешно просветление, към което се стреми неговата душа. Каквато храна ядеш, такъв ще станеш. Този закон е верен и на физическия, и в духовния свят. Наблюдавайте животните, да видите, каква голяма разлика има между тревопасните и месоядните. Тревопасните са по-меки по характер от месоядните. Някога и те са малко груби, но това се дължи на животинската кръв, с която е напоена земята. Като пасат тревата, с нея заедно те всиукват тази кръв и стават груби. Кръвта се отра-