Изново - Редакционна история

Станимир в 10:47, 31 октомври 2010

2010-10-31T10:47:46Z

НадяД в 18:48, 3 декември 2009

2009-12-03T18:48:31Z

НадяД в 18:47, 3 декември 2009

2009-12-03T18:47:09Z

Показване на промените

НадяД в 16:22, 3 декември 2009

2009-12-03T16:22:11Z

НадяД в 16:10, 3 декември 2009

2009-12-03T16:10:00Z

Показване на промените

НадяД в 15:47, 3 декември 2009

2009-12-03T15:47:41Z

Показване на промените

НадяД в 16:07, 2 декември 2009

2009-12-02T16:07:53Z

Показване на промените

НадяД в 20:32, 30 ноември 2009

2009-11-30T20:32:16Z

Показване на промените

НадяД в 18:58, 30 ноември 2009

2009-11-30T18:58:08Z

НадяД в 17:23, 30 ноември 2009

2009-11-30T17:23:07Z

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==ИЗНОВО==
+[[Неделни беседи]]
-<em>„Ако се не роди някой изново</em>
+[[Неделни беседи - 1931 г.]]
-<em>не може да види Царството Божие."</em>*
+[[Изново, ХV серия, том І (1931)]]
 „Изново". Аз ще взема думата „изново" като скъпоценен камък, който е турен на пръста на някой човек. Този човек може да бъде някоя млада мома, или някой момък; той може да бъде някой цар, някой княз, или най-после и някой обикновен човек. Който погледне този камък, харесва го и си мисли дали има някакво отношение, някаква връзка между него и човека, който го носи. Дали има отношения между скъпоценните камъни и хората, това е научен въпрос. Това, което се вади и туря на пръстите на хората, може да има само временно отношение към тях. Има мисли у човека, подобни на тия пръстени със скъпоценните камъни. Човек туря една такава мисъл в главата си, и всички я виждат. Не се минава много време, и тази мисъл изчезва. Тези мисли могат постоянно да се турят и вадят от ума, както пръстените се турят и вадят от пръстите на човека. От тия мисли човек ще разбере преходното в живота, което има временни отношения към него. Това не показва, че тия мисли се губят, но те менят местата си, както един пръстен може да върви от ръка на ръка. Един пръстен може да промени хиляди ръце, но това не значи, че той се е изгубил. Когато този пръстен се влюби в някой човек, той остава за по-дълго време на пръста му. Дето е минал този пръстен, той носи върху себе си отпечатъци от тия хора. Същото става и с мислите. Всяка мисъл носи отпечатъка от характера на човека, през чийто ум е минала. През колкото глави е минала, толкова отпечатъци носи тя върху себе си. Върху мислите се отпечатва не само характерът на човека, но и целият му живот, учението, което е проповядвал, добродетелите, които е имал в себе си и т.н. Следователно всички мисли и желания, които влязат и излизат от човека, се връщат назад в невидимия свят. По тия мисли се определя както характерът и животът на хората, през конто са минали, така и животът на цяла епоха. И сега, като слушате тази беседа, в невидимия свят вече определят как слушате, какво сте разбрали и какво може да стане от вас.
@@ Ред 160: / Ред 167: @@
 Казано е, че първият човек бил създаден в деня на първото равноденствие, в деня на любовта. Тогава той е почувствал в себе си присъствието на Великото, присъствието на Божията Любов. Със създаването на жената първият човек е разбрал Божия Промисъл, който работи в света. Следователно, за да се повдигне жената, преди всичко тя трябва да обикне Бога, своя създател. Възпита ли се в тази насока, тя ще помогне за повдигането на човечеството. Само тя е в състояние да роди новия Адам и новата Ева.
-неделна беседа, държана от Учителя на 1 ноември 1931 г., София, Изгрев
+''6. неделна беседа, държана от Учителя на 1 ноември [[1931]] г., София, Изгрев.''
- *Евангелие от Йоана, 3:3
+----

← По-стара версия		Версия от 18:48, 3 декември 2009
Ред 163:		Ред 163:

	*Евангелие от Йоана, 3:3		*Евангелие от Йоана, 3:3
−	~~''''''Получер текст'''''''''Получер текст'''''''''~~

@@ Ред 110: / Ред 110: @@
 „Изново". Ако се не родите изново, ако не измените схващанията и разбиранията си, със старите разбирания нищо няма да постигнете. Старият живот, който водите, нищо няма да ви донесе. Сегашният живот на хората мяза на опечен хляб, който купуват от фурна и изяждат. След това чакат да се омеси и опече друг хляб, за да си купят. Докато чакат да излезе пресният хляб от фурната, малко време ще погладуват. Бъдещият живот мяза на житно зърно, което посаждате в земята. Посадите ли го веднъж, то вече от само себе си произвежда. Ако спазвате закона, след 12 години това житно зърно ще даде толкова плод, че цялата Земя ще може да се нахрани. Ако му дадете условия да се развива, тогава ще има и за вас, и за ближните ви. На същото основание, искате ли да се осигурите, дайте ход на великата Истина! Всеки съдържа зародиша на великата Истина в себе си, но трябва да даде на този зародиш условия да се развива. Съвременните хора очакват да им тури някой един самун в торбата. Щом имат един самун в торбата си, те мислят, че са осигурени. Осигурени са за един ден, но следния ден пак са гладни.
-Казвам: глад има във физическия свят, глад има и в духовния свят. Срещате човек, който ви обича. Той ви погледне мило, и вие сте доволни. Щом си замине, вие сте омъчнени, търсите този човек. Значи вие пак сте гладни. Ако искате да намерите онзи, който ви обича, идете в гората. Когато сте тъжни, идете в някоя борова, букова или дъбова гора и се облегнете на едно дърво, да видите какъв резултат ще имате. Дърветата са вашите любими.
+Казвам: глад има във физическия свят, глад има и в духовния свят. Срещате човек, който ви обича. Той ви погледне мило, и вие сте доволни. Щом си замине, вие сте омъчнени, търсите този човек. Значи вие пак сте гладни. Ако искате да намерите онзи, който ви обича, идете в гората. Когато сте тъжни, идете в някоя борова, букова или дъбова гора и се облегнете на едно дърво, да видите какъв резултат ще имате. Дърветата са вашите любими. Какво ще кажете на това отгоре? Ще кажете, че това са дървета, не са разумни същества. Привидно те са дървета, но зад тях се крият разумни същества, с които вие можете да влезете в съобщение. Когато светиите са постили, когато са искали да постигнат нещо, те са прекарвали в горите, между дърветата, по 20-30 години. Тук те прекарвали в пост и молитва, от никого несмущавани. Като виждали някой светия между тях, дърветата казвали: „Колко добър е този човек!" И те се радвали, и светията се радвал. След известни постижения светиите отивали между хората. Който иска да живее добре, той трябва да влезе в света, между хората, които не са нищо друго, освен дървета в горите. Когато човек живее между хората в света, той по-скоро може да стане светия, отколкото ако живее между онези, които го обичат. Мъж, който обича жена си, постоянно я следи: де ходи, с кого се разговаря, на кого пише писма и т.н.
-. Изново 129
+Един американец ми разправяше една своя опитност. Той беше добър, способен човек. „По едно време – казва той – обикнах една женена жена. Аз имах към нея симпатия, и тя ми отговаряше със същото. Ние запазихме добри, приятелски отношения с нея, и от време на време си кореспондирахме. Един ден тя написала две писма: едно до мъжа си, който бил някъде на път, и едно за мен. Обаче в бързината си тя направила една грешка: моето писмо турила в плика, адресиран до мъжа й, а неговото писмо - в моя плик. Получавам писмото, чета, обръщението е към мъжа й. Мисля си: „Да не би тази жена да е решила да напусне мъжа си?" Не знаех какво да мисля. След няколко деня обаче получавам друго писмо от нея, в което ми обяснява станалата грешка. Тя се извинява и ме моли да върна писмото назад. „С вас – казва тя, – лесно ще се разправя, ще ми върнете писмото, но с мъжа си как ще се разправя." Като получи писмото до приятеля на своята жена, мъжът ще си каже: „Значи моята жена имала и друг възлюбен като мен." Това писмо ще внесе едно горчиво чувство в сърцето му и една крива мисъл в ума му, които постоянно ще го безпокоят.
-Какво ще кажете на това отгоре? Ще кажете, че това са дървета, не са разумни същества. Привидно те са дървета, но зад тях се крият разумни същества, с които вие можете да влезете в съобщение. Когато светиите са постили, когато са искали да постигнат нещо, те са прекарвали в горите* между дърветата, по 20-30 години. Тук те прекарвали в пост и молитва, от никого несмущавани. Като виждали някой светия между тях, дърретата казвали: „Колко добър е този човек!" И те се радвали, и светията се радвал. След известни постижения светиите отивали между хората. Който иска да живее добре, той трябва да влезе в света, между хората, които не са нищо друго, освен дървета в горите. Когато човек живее между хората в света, той по-скбро може да стане светия, отколкото ако живее между онези, които го обичат. Мъж, който обича жена си, постоянно я следи: де ходи, с кого се разговаря, на кого пише писма и т.н.
+Питам: какво престъпно има в това, че някой люби двама души? Има нещо престъпно. Кога? Когато човек поглъща светлината на онзи, когото люби и я задържа за себе си, той върши престъпление. Обаче ако той дава от своята светлина на онзи, когото люби, той върши добро. Следователно в любовта съществува следният закон: ако възприемеш любовта на някого и я задържиш за себе си, ти вършиш престъпление; ако възприемеш любовта на някого и даваш от нея и на другите, ти вършиш добро. Иначе, ако от едного само поглъщаш светлина и нищо не даваш, а на друг само даваш, без да получаваш нищо, ти вършиш престъпление. Против такава любов и Бог въстава. Обаче ако в един и същ момент взимаш и даваш към всички хора, това е правилно проявление на любовта. Така и Бог дава. Той едновременно е към всички и баща, и майка.
-Един американец ми разправяше една своя опитност. Той беше добър, способен човек. „По едно време – казва той – обикнах една женена жена. Аз имах към нея симпатия, и тя ми отговаряше със същото. Ние запазихме добри, приятелски отношения с нея, и от време на време си кореспондирахме Един ден тя написала две писма: едно до мъжа си, който бил някъде на път, и едно за мен. Обаче в бързината си тя направила една грешка: моето писмо турила в плика, адресиран до мъжа й, а неговото писмо -в моя плик. Получавам писмото, чета, обръщението е към мъжа й. Мисля си: „Да не би тази жена да е решила да напусне мъжа си?** Не знаех какво да мисля. След няколко деня обаче получавам друго писмо от нея, в което ми обяснява .станалата грешка. Тя се извинява и ме моли да върна писмото назад. „С вас – казва тя, – лесно ще се разправя, ще ми върнете писмото, но с мъжа си как ще се разправя." Като получи писмото до приятеля на своята жена, мъжът ще си каже: „Значи моята жена имала и друг възлюбен като мен/' Това писмо ще внесе едно горчиво чувство в сърцето му и една крива мисъл в ума му, които постоянно ще го безпокоят.
+Човек трябва да си изработи правилна философия, да разбира кое е добро и кое зло, кое е престъпление и кое не. Престъпления се вършат там, дето отношенията между поглъщането и отделянето на светлината не са правилни. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте!" С други думи казано: както взимате от Бога, така и вие давайте. Вие взимате живот, светлина, свобода, знание, мир, радост. Това трябва да давате и на другите. В човека има вътрешен подтик да дава. Той не трябва да подпушва този подтик. И ако даром дава, даром ще получи. В който момент решите да живеете по този нов начин, вие ще имате помощта на всички добри, възвишени същества по лицето на Земята. Тия възвишени и напреднали същества образуват цели общества, живеят между хората - на кое място, не знаете. Тия същества разполагат с големи знания. Те чакат само момента, когато някой човек реши да живее по Бога, и веднага му идват на помощ. Те бдят над него, грижат се и му помагат.
-Питам: какво престъпно има в това, че някой люби двама Души? Им^ нещо престъпно. Кога? Когато човек поглъща светлината на онзи, когото люби и я задържа за себе си, той върши престъпление. Обаче ако той дава от своята светлина на онзи, когото люби, той върши
+Мнозина ще кажат: „Ние сме стари вече, това не се отнася до нас. Досега не е станало, че отсега нататък ще стане." И турците казват за същия случай: на 50-те не било, че на 90-те ще бъде. Казвам: за глупавия, за невежия това не може да стане, но за гениалния човек, за светията може да стане. Реши ли човек да живее по Бога, ако е бил поет, музикант или художник, той веднага ще се вдъхнови, и всичко в него ще потече като бистър, кристален извор.
-−
-−
-−
-добро. Следователно в любовта съществува следният закон: ако възприемеш любовта на някого и я задържиш за себе си, ти върйшш престъпление; ако възприемеш любовта на някого и даваш от нея и на другите, ти вършиш добро. Иначе, ако от едного само поглъщаш светлина и нищо не даваш, а на друг само даваш, без да получаваш нищо, ти вършиш престъпление. Против такава любов и Бог въстава. Обаче ако в един и същ момент взимаш и даваш към всички хора, това е правилно проявление на любовта. Така и Бог дава. Той едновременно е към всички и баща, и майка.
-−
-Човек трябва да си изработи правилна философия, да разбира кое е добро и кое зло, кое е престъпление и кое не. Престъпления се вършат там, дето отношенията между поглъщането и отделянето на светлината не са правилни. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте!" С други думи казано: както взимате от Бога, така и вие давайте. Вие взимате живот, светлина, свобода, знание, мир, радост. Това трябва да давате и на другите. В човека има вътрешен подтик да дава. Той не трябва да под-пушва този подтик. И ако даром дава, даром ще получи. В който момент решите да живеете по този нов начин, вие ще имате помощта на всички добри, възвишени същества по лицето на Земята. Тия възвишени и напреднали същества образуват цели общества, живеят между хората - на кое място, не знаете. Тия същества разполагат с големи знания. Те чакат само момента, когато някой човек реши да живее по Бога, и веднага му идват на помощ. Те бдят над него, грижат се и му помагат.
-−
-Мнозина ще кажат: „Ние сме стари вече, това не се отнася до нас. Досега не е станало,- че отсега нататък ще стане." И турците казват за същия случай: на 50-те не било, че "на 90-те ще бъде. Казвам: за глупавия, за невежия това не може да. стане, но за гениалния човек, за светията може да стане. Реши ли човек да живее по Бога, ако е бил поет, музикант или художник, той веднага ще се вдъхнови, и всичко в него ще потече като бистър, кристален извор.
 „Изново", казва Христос. За да се доберете до този велик закон, всички трябва да създадете нови отношения към Първата Причина, към Великото, което носи вашето щастие. Само по този начин правилно ще разбирате Божията Любов. Бог иска всички хора без изключение да бъдат щастливи: Той иска всички мъже и жени, майки,

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 И сега, за това, което става днес в живота, често слушате да се говори: „Хората не се нуждаят от знания." От какво се нуждаят тогава? От невежество. Що е невежество? Спущане в кладенеца. Други казват: „Не трябва да се дава свобода на хората! За тях трябва закон, ограничения." Що е законът? Що е ограничението? Спущане в кладенеца. „На хората не трябва богатство, но сиромашия!" Що е сиромашията? Спущане в кладенеца. Могат ли хората да се залъгват с тази лъжлива философия? Когато някои казват, че Бог е създал и бедните, и богатите, те сами се лъжат. Защо има и бедни, и богати хора, това трябва да се изясни научно. Думите „беден" и „богат" на български език започват с една и съща начална буква „б". В еврейския език обаче с тази буква се е създал светът. Следователно богатството и сиромашията са два елемента, които взимат участие при съграждането на света.
-Казвам: определете конкретно кой човек е богат. Може ли да се нарече богата камила онази, която носи на гърба си десет милиона лева български банкноти? Може ли да се нарече учена камила тази, която носи на гърба си един голям товар от научни книги? Или най-после, може ли да се нарече религиозна камила онази, която носи на гърба си свещени образи? Чудни са съвременните хора, които, като разполагат с грамадни библиотеки от научни книги, минават за учени. Те са толкова учени, колкото и христия-
+Казвам: определете конкретно кой човек е богат. Може ли да се нарече богата камила онази, която носи на гърба си десет милиона лева български банкноти? Може ли да се нарече учена камила тази, която носи на гърба си един голям товар от научни книги? Или най-после, може ли да се нарече религиозна камила онази, която носи на гърба си свещени образи? Чудни са съвременните хора, които, като разполагат с грамадни библиотеки от научни книги, минават за учени. Те са толкова учени, колкото и християни само за това, че носят на гърдите си Христовия кръст. Съвременните хора носят на гърдите си кръстове, както камилите носят на гърба си злато. Мнозина, като слушат тази истина, обиждат се и казват: „Ние камили ли сме?" Питам: когато християнин убива брата си, той мяза ли на камила? В това отношение той е нещо по-лошо от камила. И след това ще видите този християнин със златен кръст на гърдите си да благославя оръжието. Де е човещината на съвременните християни? Досега, в цялата история на развитието на животните, не съм срещал случай вълк да удави вълк, или овца да удави овца. Случвало се е някой път вол да промуши друг вол в корема с рогата си, но да го удави – никога. Обаче в историята на човешкото развитие има безброй случаи, когато един човек убива друг. Как ще обясните това нещо? Христос казва: „Иде време и сега е, когато всеки, който ви убива, ще счита, че служба принася на Бога". И сега, като убиват престъпниците, лошите хора, мислят, че служба принасят на Бога. Навсякъде се говори, че да се убиват престъпниците е в реда на нещата. Питам: как ще се познае престъпникът? Може ли да се нарече престъпник, или лош човек този, който е извършил нещо, което не е угодно на държавата? Ако убият такъв човек, кой ще бъде по-лош: който убива, или когото убиват? Какво благо е донесло на човечеството това философско-религиозно разбиране от хиляди години насам? То не само, че не е донесло някакво благо на човечеството, но почти всички нещастия в света се дължат именно на това криво разбиране в живота: че лошите хора трябва да се убиват.
-. Изново 113
+„Ако се не родите изново." Време е човек да се роди изново. Как? Като се съблече от старото верую, както змията съблича кожата си, И тя иска да се обнови, затова съблича кожата си обаче характерът й остава същ. И вълкът сменя козината си, но характерът си не изменя. Аз засягам тези въпроси за ония хора, които искат да вървят в новия път, да служат на Истината, които искат да бъдат граждани на Царството Божие. Първото условие за постигане на тези идеали е човекът ла се роди изново. Всички знаете стиха от Евангелието, дето Христос е казал: „По-скоро камила може да влезе през иглени уши, нежели богат да влезе в Царството Божие." Онези, които не разбират източния език, мислят, че тези иглени уши, за които Христос говори, са като ушите на иглите, с които си служат съвременните хора. Христос ни най-малко не е имал предвид ушите на сегашните игли на хората. Иглените уши, за които Христос говори, представяли малки входове пред градските врати, които били толкова тесни, че когато трябвало да минат през тях натоварени камили, те предварително били разтоваряни, товарът оставал отвън, а камилите коленичели и така преминавали тесните входове. Камилите трябвало да минават през иглени уши, защото често разбойници ги пресрещали по пътя и убивали заради товара, който пренасяли на гърба си.
-ни само за това, че носят на гърдите си Христовия кръст. Съвременните хора носят на гърдите си кръстове, както камилите носят на гърба си злато. Мнозина, като слушат тази истина, обиждат се и казват: „Ние камили ли сме?*" Питам: когато християнин убива брата си, той мяза ли на камила? В това отношение той е <em>нещо </em>псълощо от камила. Й след това ще видите този християнин със златен кръст на гърдите си да благославя оръжието. Де е човещината на съвременните християни? Досега, в пялата история на развитието на животните» не съм срещал случай вълк да удави вълк, или овца да удави овца. Случвало се е йякой път вол да промуши друг вол в корема с рогата си, но да го удави – никога. Обаче в историята на човешкото развитие «ма безброй случаи, когато един човек убива Друг. Как ще обясните това нещо? Христос казва: „ИдЬ време и сега е, когато всеки, който ви убива, ще счита, че служба принася на Бога". И сега, като убиват престъпниците, лошите хора, мислят, че служба принасят на Бога. Навсякъде се говори, че да се убиват престъпниците е в реда на нещата. Питам: как ще се познае престъпникът? Може ли да се нарече престъпник, или лош човек този, който е извършил нещо, което не е угодно на държавата? Ако убият такъв човек, кой ще бъде по-лош: който убива, или когото убиват? Какво благо е донесло на човечеството това фи-лософско-религйозно разбиране от хиляди години насам? То не само, че не е донесло някакво благо на човечеството, но почти всички нещастия в света се дължат именно на това криво разбиране в живота: че лошите хора трябва да се убиват.
+И тъй, за да влезе човек в Царството Божие, той трябва да разтовари всичкия си багаж, да се освободи от него. Това значи: да се освободи човек от старите си възгледи, съмнения, подозрения и престъпления; изобщо, да се освободи от временните неща и да остане само със същественото, което е вложено първоначално в неговия дух, в неговата душа, в неговото сърце, в неговия ум, в неговото тяло. Като остави всичкия си товар отвън, само по този начин човек може да мине през иглени уши и да се почувства свободен. Когато човек се освободи от излишния товар, който носи на гърба си, тогава той ще определи дали постъпките му към Първичната Причина, както и към неговия ближен, са прави, или не. Докато не дойде до това положение, човек всякога ще преценява криво както своите постъпки, така и тия на своите ближни. Срещате един ваш приятел и казвате: „Приятелят ми не постъпи с мен както трябва." Питам: като се оплакваш от своя приятел, ти постъпвал ли си всякога със своите приятели добре? „Да, но той ме пусна в кладенец." Лошо е постъпил той, но знаеш ли, че преди десет години и ти постъпи по същия начин с друг човек? Щом съзнаеш това, ще кажеш: туй, което аз направих преди десет години на един свой приятел, днес направиха и на мен, за да разбера, че нито моята, нито неговата постъпка е права. Само така ще разбереш, че не е добре да спущаш човека на дъното на кладенеца. Казвам: много от съвременните хора си служат в живота с подобна философия, каквато лисицата има. Това не трябва да ви обижда, защото такава е общата философия на света.
-−
-„Ако се не родите изново." Време е човек да се роди изново. Как? Като се съблече от старото верую, както змията съблича кожата си, И тя иска да се обнови, затова съблича кожата си обаче характерът й остава <em>същ- </em>И вълкът сменя козината си, но характерът си не изменя. Аз засягам тези въпроси за ония хора, които искат да вървят в новия път, да служат на Истината, които искат да бъдат граждани на Царството Божие. Първото условие за постигане на тези идеали е човекът ла се роди изново. Всички знаете стиха от Евангелието, дето Христос е казал: „По-скоро камила може да влезе през иглени уши* нежели богат да влезе в Царството Божие." Онези, които не разбират източния език, мислят, че тези иглени уши, за които Христос говори, са като ушите на иглите,
-−
-−
-−
-с които си служат съвременните хора. Христос ни най-малко не е имал предвид ушите на сегашните игли на хората. Иглените уши, за които Христос говори, предста-' вяли малки входове пред градските врати, които били толкова тесни, че когато трябвало да минат през тях натоварени камили, те предварително били разтоваряни, товарът оставал отвън» а камилите коленичели и така преминавали теснцте .входове. Камилите трябвало да минават през иглени уши, защото често разбойници ги пресрещали по пътя и убивали заради товара, който пренасяли на гърба си.
-−
-И тъй, за да влезе човек в Царството Божие, той трябва да разтовари всичкия си багаж, да се освободи от него. Това значи: да се освободи човек от старите си възгледи, съмнения, подозрения и престъпления; изобщо, да се освободи от временните неща и да остане само със същественото, което е вложено първоначално в неговия дух, в неговата душа, в неговото сърце, в неговия ум, в неговото тяло. Като остави всичкия си товар отвън, само по този начин човек може да мине през иглени уши и да се почувствува свободен. Когато човек се ос/вободи от излишния товар» който носр на гърба си, тогава той ще * определи дали постъпките му към Първичната Причина, както и към неговия ближен, са прави, или не. Докато не дойде до това положение, човек всякога ще преценява криво както своите постъпки, така и тия'на своите ближни. Срещате еДин ваш приятел и казвате: „Приятелят ми не постъпи с мен както трябва." Питам: като се оплакваш от своя приятел, ти постъпвал ли си всякога със своите приятели добре? „Да, но той ме пусна в кладенец." Лошо е постъпил той, но знаеш ли, че преди десет години и ти постъпи по същия начин с друг човек? Щом съзнаеш това, ще кажеш: туй, което аз направих преди десет години на един свой приятел, днес направиха и на мен, за да разбера, че нито моята, нито неговата постъпка е права. Само така ще разбереш, че не е добре да спущаш човека на дъното на кладенеца. Казвам: много от съвременните хора си служат в живота с подобна философия, каквато лисицата има. Това не трябва да ви обижда, защото такава е общата философия на света.
 Един летен ден един голям козел се отделил от стадото, като си казал: искам да бъда за малко време поне свободен от своя господар. Тръгнал той да се разхожда,

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 И след всичко това ще дойдат хора да ме убеждават, че Слънцето, което е залязло, ще изгрее за мен. От такова слънце аз не се интересувам. Какво ще ме интересуват хора, които са зад гърба ми? Мотат да ме интересуват само ония, които са пред лицето ми. На същото основание може да ме интересува само тази храна, която е пред устата ми, но не и онази, която е зад гърба ми. Защо? Защото за да получа онази храна, която е зад гърба ми, аз трябва да направя един ъгъл от 180°, а с това да изменя целия ход на своето битие. Поставена зад гърба ми, тази храна представя някаква уловка, някаква примка в моя живот. Аз вървя към изток, а някой туря тази храна зад гърба ми, на запад. Ако река да се обърна, да приема тази храна, ще изгубя посоката на своето движение. Казвате: как ще изгубите посоката на движението си? Представете си, че вървя в тъмна, бурна нощ и съм насочил погледа си на изток. Някой поставил зад гърба ми храна, която аз трябва да взема. Мисля си сега: ако се обърна да взема храната, ще изгубя посоката на движението си. Какво трябва да направя тогава? Или да вървя напред, без да се обръщам, или да се обърна, да взема храната, но да чакам няколко часа, докато слънцето изгрее и намеря правия път на своето движение. В такъв случай предпочитам храната да ме чака, отколкото аз да объркам пътя си.
-Питам: какво приложение има тази философия във вашия живот? Никакво. За да се приложи тази философия, тя трябва да стане реална. Ще ви дам едно обяснение на
+Питам: какво приложение има тази философия във вашия живот? Никакво. За да се приложи тази философия, тя трябва да стане реална. Ще ви дам едно обяснение на тази философия, за да стане тя понятна и приемлива за вашите умове. Представете си, че един човек пада в кладенец. Нужни ли са на този човек обещания, че ще дойдат да го извадят от кладенеца, когато никой не дохожда? От какво се, нуждае този човек в случая? От едно дебело въже и от човек със здрави мускули, който може да го изтегли от кладенеца. Всичката философия на това положение се заключава в дебелото въже и в човека със здрави мускули. Който може да те спусне в кладенеца и да те извади от там, той е умен и добър човек. Който може да те спусне в кладенеца, а не може да те извади, той е глупав и лош човек. Това са максими, върху които трябва да се размишлява. Казват за някого: този човек е лош. - На какво основание го наричате лош? - Защото пуща хората в кладенеца, а не може да ги извади. Следователно когато се казва, че съвременният свят е лош, подразбираме, че хората едни други се пущат в кладенеца, и никой никого не може да извади.
+И сега, за това, което става днес в живота, често слушате да се говори: „Хората не се нуждаят от знания." От какво се нуждаят тогава? От невежество. Що е невежество? Спущане в кладенеца. Други казват: „Не трябва да се дава свобода на хората! За тях трябва закон, ограничения." Що е законът? Що е ограничението? Спущане в кладенеца. „На хората не трябва богатство, но сиромашия!" Що е сиромашията? Спущане в кладенеца. Могат ли хората да се залъгват с тази лъжлива философия? Когато някои казват, че Бог е създал и бедните, и богатите, те сами се лъжат. Защо има и бедни, и богати хора, това трябва да се изясни научно. Думите „беден" и „богат" на български език започват с една и съща начална буква „б". В еврейския език обаче с тази буква се е създал светът. Следователно богатството и сиромашията са два елемента, които взимат участие при съграждането на света.
-−
-тази философия» за да стане тя понятна и приемлива за вашите умове. Представете си, ме един човек пада в кладенец. Нужни ли са на този човек обещания, че ще дойдат да го извадят от кладенеца, когато никой не дохожда? От какво се, нуждае този човек в случая? От едно дебело въже и от човек със здрави мускули, който може да го изтегли от кладенеца. Всичката философия на това положение Се заключава в дебелото въже и в човека със здрави мускули* Кой*о може да те спусне в кладенеца и да те извади от там, той е умен и добър човек. Който може да те спусне в кладенеца, а не може да те извади, той е глупав и лош човек. Това са максими, върху които трябва да се размишлява. Казват за някого: този човек е лош, - На какво основание го наричате лош? - Защото пуща хората в кладенеца, а не може да ги извади. Следователно когато се казва, че съвременният свят е лош, подразбираме, че хората едни други се пущат в кладенеца, и никой никого не може да извади.
-−
-И сега, за това, което става днес в живота, често слушате да се говори: „Хората не се нуждаят от знания." От какво се нуждаят тогава? От невежество. Що е невежество? Спущане в кладенеца. Други казват: „Не трябва да се дава свобода на хората! За тях трябва закон, ограничения." Що е законът? Що е ограничението? Спущане в кладенеца. „На хората не трябва богатство, но сиромашия!" Що е сиромашията? Спущат в кладенеца. Могат ли хората да се залъгват с тази лъжлива философия? Когато някои казват» че Бог е създал и бедните, и богатите, те сами се лъжат. Защо има и бедни, и богати хора, това трябва да се изясни научно. Думите „беден" и „богат" на български език започват с една и съща начална буква „б". В еврейския език обаче с тази буква ое е създал светът. Следователно богатството и сиромашията са два елемента, които взимат участие при съграждането на света.
 Казвам: определете конкретно кой човек е богат. Може ли да се нарече богата камила онази, която носи на гърба си десет милиона лева български банкноти? Може ли да се нарече учена камила тази, която носи на гърба си един голям товар от научни книги? Или най-после, може ли да се нарече религиозна камила онази, която носи на гърба си свещени образи? Чудни са съвременните хора, които, като разполагат с грамадни библиотеки от научни книги, минават за учени. Те са толкова учени, колкото и христия-