За цигулката-Общ окултен клас - Редакционна история

Дриада: /* 1922г. */

2011-12-01T11:30:38Z

‎1922г.

Дриада: /* 1922г. */

2011-12-01T11:30:01Z

‎1922г.

Дриада: /* 1922г. */

2011-12-01T11:29:19Z

‎1922г.

Дриада: /* 1942г. */

2011-11-30T08:57:37Z

‎1942г.

Дриада: /* 1942г. */

2011-11-30T08:56:44Z

‎1942г.

Дриада: /* 1942г. */

2011-11-30T08:54:14Z

‎1942г.

Дриада: /* 1942г. */

2011-11-30T08:53:16Z

‎1942г.

Дриада: /* 1942г. */

2011-11-30T08:52:35Z

‎1942г.

Дриада: /* 1942г. */

2011-11-30T08:50:47Z

‎1942г.

Дриада: /* 1935г. */

2011-11-30T08:25:04Z

‎1935г.

@@ Ред 63: / Ред 63: @@
 *Я изпейте всички "Изгрява Слънцето"! Пейте по-отривисто! (Учителя свири на цигулката си, взима четвъртини тонове.) Вие туй не може да го направите, туй е окултен глас. (Учителя пак свири нещо весело, игриво.) Туй е светска музика, не е обикновена. Един тон може да стане окултен, може да стане и обикновен. Легатото не е окултно. В един окултен тон трябва да има мекота. Сегашните цигулари всички турят на цигулката си отгоре сурдинка, за да свирят тихо, докато на един окултен цигулар не му трябва никаква сурдинка. (Учителя свири съвсем тихо.) После в позициите има окултна музика. Един тон, като се вземе с първия, втория или с третия пръст, има разлика. И всякога, когато пеете, трябва някак си да движите и ръцете си. В окултната музика пеенето трябва да бъде картинно. Вие трябва да имате един жив образ. Идеята в ума ви трябва да бъде ясна.
-"[[]]"29.10.1922г.
+"[[Влиянието на електричеството]]"29.10.1922г.
 [[КНИГА: Правила за окултната школа]]

← По-стара версия		Версия от 11:30, 1 декември 2011
Ред 65:		Ред 65:
	"[[]]"29.10.1922г.		"[[]]"29.10.1922г.

−	[[]]	+	[[КНИГА: Правила за окултната школа]]

@@ Ред 59: / Ред 59: @@
 [[КНИГА: Положителни и отрицателни сили]]
 ----
@@ Ред 76: / Ред 84: @@
 [[КНИГА: Положителни и отрицателни сили]]
 ==1923г. ==

@@ Ред 539: / Ред 539: @@
 *Сега трябва да се учите. Вие имате един инструмент. Ако вие не знаете да свирите с вашия ум, ако вие не знаете да свирите с вашето сърце и с вашето тяло, музикални ли сте? За пример, имаме инструменти като арфата, които са перпендикулярни, най-хубавия, най-мекия тон има. След туй имаме цигулка със съвременен лък, имаме и пиано. Всички тия инструменти са допринесли. Благодарение на пианото светът е по-добър, благодарение на цигулката светът е по-добър. На цигулка който знае да свири, той помага на света. Разнасянето на тия тонове омекотява човешкия характер. По който и да е начин, каквато и да е човешката музика, тя е едно благословение за хората. Някои казват: „Светски песни.“Казвам сега: Как е вашата арфа? Сърцето ви как е? Сърцето е вашата арфа. В мисълта си вие не знаете да свирите. Вашият мозък е едно пиано. Вашата душа, това е една цигулка. Цигулка е човешката воля. Сърцето е арфа, човешкият ум е пиано. (Учителят нагласи цигулката си и свири, взема отделно тонове.) Какво означава това? (Учителят свири.) Българинът, който не е знаел, който изменил тази хармония. (Учителят свири българска песен.) Той се оплаква: „Лоши времена, лоши години, неразбрани хора, какво ще се прави, какво ще се прави?“ Ще ваксаш обуща. Какво ще се прави? (Учителят свири жива българска песен.) Той търси един начин, блъскане от единия бряг на другия бряг, няма разрешение на този въпрос. Как няма разрешение? Отклонил се той от Божествената хармония. (Учителят свири ритмично.) Движение, казва. Всеки от вас трябва да свири на своето пиано или на своята арфа или на своята цигулка. Като станете сутрин, да чуя, да чуете от арфата, пианото и цигулката. Туй, което ви свирих, ще почувствувате какво означава. Туй, което сега ви свиря, ще почувствувате след 2 години. Музиката расте. Посаждаш семе, то трябва да израсте. Трябва да се посаждат хубавите мисли, хубавите желания и постъпки; след няколко години ще израстат. Казвам: Посаждайте сега. Сутрин като станете, посаждайте на пианото. Сутрин като станете, посаждайте на арфата. Сутрин като станете, посаждайте на цигулката и светът ще се оправи.
-"[[]]"22.07.1942г.
+"[[Заслужава да прави добро]]"22.07.1942г.
 ----

← По-стара версия		Версия от 08:56, 30 ноември 2011
Ред 535:		Ред 535:

	[[КНИГА: Великата възможност]]		[[КНИГА: Великата възможност]]
		+
		+	----
		+	*Сега трябва да се учите. Вие имате един инструмент. Ако вие не знаете да свирите с вашия ум, ако вие не знаете да свирите с вашето сърце и с вашето тяло, музикални ли сте? За пример, имаме инструменти като арфата, които са перпендикулярни, най-хубавия, най-мекия тон има. След туй имаме цигулка със съвременен лък, имаме и пиано. Всички тия инструменти са допринесли. Благодарение на пианото светът е по-добър, благодарение на цигулката светът е по-добър. На цигулка който знае да свири, той помага на света. Разнасянето на тия тонове омекотява човешкия характер. По който и да е начин, каквато и да е човешката музика, тя е едно благословение за хората. Някои казват: „Светски песни.“Казвам сега: Как е вашата арфа? Сърцето ви как е? Сърцето е вашата арфа. В мисълта си вие не знаете да свирите. Вашият мозък е едно пиано. Вашата душа, това е една цигулка. Цигулка е човешката воля. Сърцето е арфа, човешкият ум е пиано. (Учителят нагласи цигулката си и свири, взема отделно тонове.) Какво означава това? (Учителят свири.) Българинът, който не е знаел, който изменил тази хармония. (Учителят свири българска песен.) Той се оплаква: „Лоши времена, лоши години, неразбрани хора, какво ще се прави, какво ще се прави?“ Ще ваксаш обуща. Какво ще се прави? (Учителят свири жива българска песен.) Той търси един начин, блъскане от единия бряг на другия бряг, няма разрешение на този въпрос. Как няма разрешение? Отклонил се той от Божествената хармония. (Учителят свири ритмично.) Движение, казва. Всеки от вас трябва да свири на своето пиано или на своята арфа или на своята цигулка. Като станете сутрин, да чуя, да чуете от арфата, пианото и цигулката. Туй, което ви свирих, ще почувствувате какво означава. Туй, което сега ви свиря, ще почувствувате след 2 години. Музиката расте. Посаждаш семе, то трябва да израсте. Трябва да се посаждат хубавите мисли, хубавите желания и постъпки; след няколко години ще израстат. Казвам: Посаждайте сега. Сутрин като станете, посаждайте на пианото. Сутрин като станете, посаждайте на арфата. Сутрин като станете, посаждайте на цигулката и светът ще се оправи.
		+
		+	"[[]]"22.07.1942г.
		+
		+	[[]]

	----		----

@@ Ред 534: / Ред 534: @@
 "[[Най-малкото добро]]".10.06.1942г.
-[[]]
+[[КНИГА: Великата възможност]]
 ----

@@ Ред 532: / Ред 532: @@
 *Като срещна един човек, аз се радвам, че имам една възможност да се проявя. Намеря накъде някоя хубава цигулка, цигулар съм. Като намеря цигулката, радвам се, че може да взема тази цигулка да посвиря на нея. Възможността на добрия човек е онази цигулка на цигуларя, който досега е нямал възможност да се прояви. Доброто е цигулката. Що е доброто? То е онази хубавата цигулка, която ти намериш, за да свириш на нея. Ако знаеш да свириш, тогава от тази цигулка ще извадиш хубавите тонове. Ти ще се прочуеш, всичките хора те знаят. Ако не може да намериш тази цигулка, ти не може да проявиш доброто, ти не може да се прочуеш. Доброто е, което ще накара човека да се прочуе. Казвам: В живота човек не може да бъде здрав, ако не е намерил доброто. Той не може да е умен, ако не е намерил доброто. Цигуларят трябва да свири безпогрешно. Като започне да свири, всички, които го слушат, пък и сам да е доволен. Аз като свиря, сам да съм доволен. Аз като съм доволен, и другите ще бъдат доволни. Когато вие правите добро, трябва да сте доволни от себе си. Или казано другояче: Бог, Който живее в тебе, да е доволен. То е най-малкото добро. Целия ден ти си весел. Направиш нещо, казва ти: „Не е добро.“ За пример, аз свиря, взема фалшив тон. Това е погрешка, но казва: „Този тон не е верен.“ Значи вярно трябва да взема тона. Знаете ли колко пъти излизат недоразумения между хората? Ти ако не знаеш как да говориш, повишиш си гласа и човекът се обиди. Казваш грубо: „Какво искаш?“ Кажеш внимателно: „Моля, какво искате? Моля, какво обичате?“ Най-малкото добро. „Какво искаш? Нямам време, аз съм зает, аз съм човек на служба. Нямам време сега да се занимавам с глупави работи.“ Представете си, че вие държите конкурс, за да постъпите в един симфоничен оркестър, първокласен. Знаете колко мъчно се влиза в такъв оркестър? И в живота вие сте извикани да правите добро. Гледам, първо обикновени сте. Първокласни артисти трябва да бъдете, не е лесна работа. Най-малката добродетел е да те поставят на изпит да свириш. Едно парче ще ти дадат. От това парче ще зависи да те приемат в оркестъра или не. Ако те приемат, работата ще тръгне наред, ще знаят, че ти си добър свирач. Ако ти знаеш да живееш добре, ще те приемат в оркестъра, ще имаш място на свят. Ако не знаеш да живееш добре, ти ще бъдеш един, който не си турен на никаква служба. Сега, най-малкото зло кое ще бъде? Представете си най-малкото добро. Този големият цигулар в света. Гениалният цигулар много скромен минава. Той оставя всичките да свирят и той най-после свири. Които не са гениални, по-рано свирят. Като дойде цигуларят, вземе позиции, свири на две струни, на три струни, свири двойни акорди. Какво значи двоен акорд в музиката? Двоен акорд – впряга ума и сърцето на работа. В музиката има двойни акорди. В органическата музика двойните акорди колко мъчно се вземат. Колко мъчно е да туриш и ума, и сърцето в хармония. Понеже в двойните акорди сърцето особено бие, особен темп има. Вие не сте изучавали биенето на сърцето. При разните чувствувания, при разните мисли темпът на сърцето е различен. Сърцето не всякога бие еднакво. Когато си радостен, сърцето бие по един начин; когато си тъжен, бие по друг начин. Представете си, че дойде един голям цигулар. Ние всички можем ли да бъдем цигулари? Не можем да бъдем. То е вече в една система. Да кажем, един може да бъде много добър цигулар, друг може да бъде много добър пианист, трети може да бъде китарист, или флейтист, или може някой да бие тъпана. Не всеки може да знае да бие тъпана. Казва: „Много проста работа.“ Да знаеш да биеш тъпана е да даваш тон на цялата музика. Тъпанарят ако цяла седмица не е свирил, ако не е бил тъпана, милиони прашинки са се събрали на тази мембрана. Като удари първия тон, всичките прашинки отскочат. Когато всичките прашинки отскочат, този тъпанар добре е ударил тъпана. Когато удари така, че половината отскочат, не е ударил хубаво.
-"[[]]".10.06.1942г.
+"[[Най-малкото добро]]".10.06.1942г.
-[[Най-малкото добро]]
+[[]]
 ----

← По-стара версия		Версия от 08:50, 30 ноември 2011
Ред 530:		Ред 530:

	==1942г. ==		==1942г. ==
		+	*Като срещна един човек, аз се радвам, че имам една възможност да се проявя. Намеря накъде някоя хубава цигулка, цигулар съм. Като намеря цигулката, радвам се, че може да взема тази цигулка да посвиря на нея. Възможността на добрия човек е онази цигулка на цигуларя, който досега е нямал възможност да се прояви. Доброто е цигулката. Що е доброто? То е онази хубавата цигулка, която ти намериш, за да свириш на нея. Ако знаеш да свириш, тогава от тази цигулка ще извадиш хубавите тонове. Ти ще се прочуеш, всичките хора те знаят. Ако не може да намериш тази цигулка, ти не може да проявиш доброто, ти не може да се прочуеш. Доброто е, което ще накара човека да се прочуе. Казвам: В живота човек не може да бъде здрав, ако не е намерил доброто. Той не може да е умен, ако не е намерил доброто. Цигуларят трябва да свири безпогрешно. Като започне да свири, всички, които го слушат, пък и сам да е доволен. Аз като свиря, сам да съм доволен. Аз като съм доволен, и другите ще бъдат доволни. Когато вие правите добро, трябва да сте доволни от себе си. Или казано другояче: Бог, Който живее в тебе, да е доволен. То е най-малкото добро. Целия ден ти си весел. Направиш нещо, казва ти: „Не е добро.“ За пример, аз свиря, взема фалшив тон. Това е погрешка, но казва: „Този тон не е верен.“ Значи вярно трябва да взема тона. Знаете ли колко пъти излизат недоразумения между хората? Ти ако не знаеш как да говориш, повишиш си гласа и човекът се обиди. Казваш грубо: „Какво искаш?“ Кажеш внимателно: „Моля, какво искате? Моля, какво обичате?“ Най-малкото добро. „Какво искаш? Нямам време, аз съм зает, аз съм човек на служба. Нямам време сега да се занимавам с глупави работи.“ Представете си, че вие държите конкурс, за да постъпите в един симфоничен оркестър, първокласен. Знаете колко мъчно се влиза в такъв оркестър? И в живота вие сте извикани да правите добро. Гледам, първо обикновени сте. Първокласни артисти трябва да бъдете, не е лесна работа. Най-малката добродетел е да те поставят на изпит да свириш. Едно парче ще ти дадат. От това парче ще зависи да те приемат в оркестъра или не. Ако те приемат, работата ще тръгне наред, ще знаят, че ти си добър свирач. Ако ти знаеш да живееш добре, ще те приемат в оркестъра, ще имаш място на свят. Ако не знаеш да живееш добре, ти ще бъдеш един, който не си турен на никаква служба. Сега, най-малкото зло кое ще бъде? Представете си най-малкото добро. Този големият цигулар в света. Гениалният цигулар много скромен минава. Той оставя всичките да свирят и той най-после свири. Които не са гениални, по-рано свирят. Като дойде цигуларят, вземе позиции, свири на две струни, на три струни, свири двойни акорди. Какво значи двоен акорд в музиката? Двоен акорд – впряга ума и сърцето на работа. В музиката има двойни акорди. В органическата музика двойните акорди колко мъчно се вземат. Колко мъчно е да туриш и ума, и сърцето в хармония. Понеже в двойните акорди сърцето особено бие, особен темп има. Вие не сте изучавали биенето на сърцето. При разните чувствувания, при разните мисли темпът на сърцето е различен. Сърцето не всякога бие еднакво. Когато си радостен, сърцето бие по един начин; когато си тъжен, бие по друг начин. Представете си, че дойде един голям цигулар. Ние всички можем ли да бъдем цигулари? Не можем да бъдем. То е вече в една система. Да кажем, един може да бъде много добър цигулар, друг може да бъде много добър пианист, трети може да бъде китарист, или флейтист, или може някой да бие тъпана. Не всеки може да знае да бие тъпана. Казва: „Много проста работа.“ Да знаеш да биеш тъпана е да даваш тон на цялата музика. Тъпанарят ако цяла седмица не е свирил, ако не е бил тъпана, милиони прашинки са се събрали на тази мембрана. Като удари първия тон, всичките прашинки отскочат. Когато всичките прашинки отскочат, този тъпанар добре е ударил тъпана. Когато удари така, че половината отскочат, не е ударил хубаво.
		+
		+	"[[]]".16.06.1942г.
		+
		+	[[]]
		+
		+	----

	Ако един цигулар стяга струната на своята цигулка и така я стяга, че тя се скъса, може да го удари. Никога да не обтяга струните до крайния предел, понеже е опасно. Много цигулари са пострадали в очите. Аз имах такъв един случай. Скъсала се жицата и го ударила в окото. То беше в 66. Ако се скъса струната отдолу, е безопасно, но ако се скъса отгоре при ръчката, може да го удари право в окото. Трябва да разбираме законите на своето тяло, законите на своето сърце.		Ако един цигулар стяга струната на своята цигулка и така я стяга, че тя се скъса, може да го удари. Никога да не обтяга струните до крайния предел, понеже е опасно. Много цигулари са пострадали в очите. Аз имах такъв един случай. Скъсала се жицата и го ударила в окото. То беше в 66. Ако се скъса струната отдолу, е безопасно, но ако се скъса отгоре при ръчката, може да го удари право в окото. Трябва да разбираме законите на своето тяло, законите на своето сърце.

@@ Ред 299: / Ред 299: @@
 ----
-*Вземете една цигулка: когато струните са разгласени, ти свириш, но не върви по законите. Ще вземеш да я нагласиш. Всички цигулари постоянно нагласяват цигулките си - щом си извадят цигулката, веднага я настройват. А пък вие, като станете сутринта, вашите струни са разгласени и вие свирите цял ден, без да са настроени цигулките ви. Каква е разликата между четирите струни? Има разлика между струните <em>сол, ре, ла </em>и <em>ми. </em> Между съседните струни има по четири тона разлика. За да се научите да свирите, трябва да знаете как да съкращавате струните. Ако вие съкратите струната <em>сол </em>един път, ще имате <em>си, </em>ако я съкратите три пъти, ще имате <em>до. </em>След това иде втората струна. Вземате я празна; после я съкратите с първия пръст и имате <em>ми, </em>съкратите я с втория пръст и имате <em>фа. </em>С третия пръст -<em>сол, </em>с четвъртия – <em>ла. </em>После можете да вземете струната <em>ла. </em>Съкратите я с първия пръст – имате <em>си, </em>с втория пръст – <em>до, </em>с третия пръст – <em>ре, </em>с четвъртия пръст – <em>ми. </em>После взимате четвъртата струна, тя е <em>ми, </em>когато я вземате празна, съкратите я с първия пръст – <em>фа, </em>с втория пръст – <em>сол, </em>с третия пръст – <em>ла. </em>Представете си, че вземате <em>сол </em>на първата струна. Ако вървите отдолу нагоре и вземете <em>сол </em>на втората струна, с третия пръст, каква е разликата между едното <em>сол </em>и другото <em>сол </em>? В трептенията. Има значение, когато вземете един тон по-високо или по-ниско, има една разлика. Това е разлика, която не може да се обясни.А пък европеецът туря цигулката горе, под брадата. Тази е по-хубава стойка. Българинът спори сега с европееца. Българската култура е на благоутробието, а западната култура е на ума. Те са банкери, хора на парите. На българина не му върви. Той трябва да учи тази, музикалната дума. Сега европейците свирят на корема само при контрабаса и при челото. Но щом дойде до първата цигулка, с нея се свири, като се тури горе и се крепи с рамото, близо до ухото, че като свириш, най-първо трябва да чуваш хубаво тоновете. Да обясня тази мисъл психологически. Ти се занимаваш с духовното, но имаш предвид благоутробието си – при гъдулката. Ти за Бога говориш, но за тази гъдулка мислиш – благоутробието. Имаш го предвид. Европеецът свири горе, той е по-близо до истината. Но той мисли за парите. При свиренето с цигулката той прави с ръката си така: "Пари ще дадеш!" (Учителя прави с ръка движение, като че брои пари.) Българинът казва с гъдулката: "Хляб, хляб!" Европеецът казва с цигулката: "Пари, пари!" Българинът е прав, важен е хлябът. Важни са и парите. Това са условия. Но това са още външните условия. Онова, което българинът чувства, и онова, което европеецът, англичанинът чувства като свири – това е важното сега. Важен е онзи, вътрешният музикален език. Да има сила! Сила е необходима сега!
+*Вземете една цигулка: когато струните са разгласени, ти свириш, но не върви по законите. Ще вземеш да я нагласиш. Всички цигулари постоянно нагласяват цигулките си - щом си извадят цигулката, веднага я настройват. А пък вие, като станете сутринта, вашите струни са разгласени и вие свирите цял ден, без да са настроени цигулките ви. Каква е разликата между четирите струни? Има разлика между струните <em>сол, ре, ла </em>и <em>ми. </em> Между съседните струни има по четири тона разлика. За да се научите да свирите, трябва да знаете как да съкращавате струните. Ако вие съкратите струната <em>сол </em>един път, ще имате <em>си, </em>ако я съкратите три пъти, ще имате <em>до. </em>След това иде втората струна. Вземате я празна; после я съкратите с първия пръст и имате <em>ми, </em>съкратите я с втория пръст и имате <em>фа. </em>С третия пръст -<em>сол, </em>с четвъртия – <em>ла. </em>После можете да вземете струната <em>ла. </em>Съкратите я с първия пръст – имате <em>си, </em>с втория пръст – <em>до, </em>с третия пръст – <em>ре, </em>с четвъртия пръст – <em>ми. </em>После взимате четвъртата струна, тя е <em>ми, </em>когато я вземате празна, съкратите я с първия пръст – <em>фа, </em>с втория пръст – <em>сол, </em>с третия пръст – <em>ла. </em>Представете си, че вземате <em>сол </em>на първата струна. Ако вървите отдолу нагоре и вземете <em>сол </em>на втората струна, с третия пръст, каква е разликата между едното <em>сол </em>и другото <em>сол </em>? В трептенията. Има значение, когато вземете един тон по-високо или по-ниско, има една разлика. Това е разлика, която не може да се обясни. На българина не му върви. Той трябва да учи тази, музикалната дума. Сега европейците свирят на корема само при контрабаса и при челото. Но щом дойде до първата цигулка, с нея се свири, като се тури горе и се крепи с рамото, близо до ухото, че като свириш, най-първо трябва да чуваш хубаво тоновете. Да обясня тази мисъл психологически.А пък европеецът туря цигулката горе, под брадата. Тази е по-хубава стойка. Българинът спори сега с европееца. Българската култура е на благоутробието, а западната култура е на ума. Те са банкери, хора на парите. На българина не му върви. Той трябва да учи тази, музикалната дума. Сега европейците свирят на корема само при контрабаса и при челото. Но щом дойде до първата цигулка, с нея се свири, като се тури горе и се крепи с рамото, близо до ухото, че като свириш, най-първо трябва да чуваш хубаво тоновете. Да обясня тази мисъл психологически. Ти се занимаваш с духовното, но имаш предвид благоутробието си – при гъдулката. Ти за Бога говориш, но за тази гъдулка мислиш – благоутробието. Имаш го предвид. Европеецът свири горе, той е по-близо до истината. Но той мисли за парите. При свиренето с цигулката той прави с ръката си така: "Пари ще дадеш!" (Учителя прави с ръка движение, като че брои пари.) Българинът казва с гъдулката: "Хляб, хляб!" Европеецът казва с цигулката: "Пари, пари!" Българинът е прав, важен е хлябът. Важни са и парите. Това са условия. Но това са още външните условия. Онова, което българинът чувства, и онова, което европеецът, англичанинът чувства като свири – това е важното сега. Важен е онзи, вътрешният музикален език. Да има сила! Сила е необходима сега!
 "[[Естественият език - музикалният език КИ]]"25.12.1935г.