Захарина и казана с компот - Редакционна история

НадяД: /* ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ */

2010-06-15T09:36:41Z

‎ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ

Донка: Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ == Обедът беше привър…

2010-06-12T17:35:38Z

Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ == Обедът беше привър…

Нова страница

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
== ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ ==

Обедът беше привършил. Масите пред салона, където се хранехме, се бяха изпразнили. На една от тях беше оста¬нала дежурната сестра, която заедно с помощниците беше
69

приготвила обеда и аз разговарях с нея по въпроси около стола. Тя спомена, че имаме доста плодове от братската градина и е добре да направим за вечеря един казан компот Идеята, разбира се приех с удоволствие. "Хубаво - каза тя. -но не ни се намира достатъчно захар." По това време бушу¬ваше Втората световна война и захарта беше много оскъд¬на, даваха рядко и то с купони. В замяна на това бяха пусна¬ли на пазара пакетчета със захарин на малки зърна. "Има¬ме, не че нямаме - продължи сестрата, - но е много малко за цял един казан компот, затова нека да пръснем и едно па-кетче захарин." "Добре - съгласих се аз. - Ще сляза в града, за да купя захарин." Но пред мен за изпълнението на тази скромна задача се изпречиха непреодолими спънки от най-различно естество. В един магазин нямаше, в друг, ако има¬ше, нямаха да ми развалят едрата банкнота, която подавах, по това време държавата беше пуснала бонове с големи стойности от 5000 лева нагоре. На трето място пък, голяма опашка от хора, а аз вече бързах, за да не закъснея, на чет¬върто място нещо ми се скараха, продавачът ме нагруби и едва не ме изхвърли от магазина. Търговците по това време добре разбираха, че парите губят стойността си и че от това, което продават мъчно можеха да възстановят разходите си. Затова не бяха много любезни с клиентите си, пък и не мо¬жеха да си затворят магазините. Спънките продължиха и по-нататък. Най-после малко ядосан, у мен се изгуби жела¬нието да взема захарин - така и не взех. Прибрах се на Изг¬рева и казах на сестрата за моите преживелици и несполуки. "Нищо - успокоително отговори тя. - Ще сложим захар колкото имаме, пък и намерихме още малко."
Казанът с компота вече беше готов, занесен е пред ма¬сите, на които се хранехме, а те вече бързо се пълнеха с хора. Новини от такова естество, като общо събиране с Учителя, било за вечеря, обед, закуска или нещо друго, бър¬зо се разнасяха. Бях седнал със лице към входа на стаичката на Учителя. Излизайки от-стаичката си, Той ме погледна и леко се усмихна, някак особено шеговито. Много пъти само с един жест, с един израз на лицето си, с една дума, Той каз¬ваше много. И сега, с тази усмивка и погледа към мен, ми каза и разбрах: "Направих всичко, за да не вземеш захарин.
70

В компота не трябва да има захарин." Успокоих се и не само, че се разсея потиснатото ми състояние, но и радост дойде.

← По-стара версия		Версия от 09:36, 15 юни 2010
Ред 2:		Ред 2:
	== ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ ==		== ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ ==

−	Обедът беше привършил. Масите пред салона, където се хранехме, се бяха изпразнили. На една от тях беше ~~оста¬нала~~ дежурната сестра, която заедно с помощниците беше	+	Обедът беше привършил. Масите пред салона, където се хранехме, се бяха изпразнили. На една от тях беше останала дежурната сестра, която заедно с помощниците беше приготвила обеда и аз разговарях с нея по въпроси около стола. Тя спомена, че имаме доста плодове от братската градина и е добре да направим за вечеря един казан компот. Идеята, разбира се приех с удоволствие. "Хубаво - каза тя, - но не ни се намира достатъчно захар." По това време бушуваше Втората световна война и захарта беше много оскъдна, даваха рядко и то с купони. В замяна на това бяха пуснали на пазара пакетчета със захарин на малки зърна. "Имаме, не че нямаме - продължи сестрата, - но е много малко за цял един казан компот, затова нека да пръснем и едно пакетче захарин." "Добре - съгласих се аз. - Ще сляза в града, за да купя захарин." Но пред мен за изпълнението на тази скромна задача се изпречиха непреодолими спънки от най-различно естество. В един магазин нямаше, в друг, ако имаше, нямаха да ми развалят едрата банкнота, която подавах, по това време държавата беше пуснала бонове с големи стойности от 5000 лева нагоре. На трето място пък, голяма опашка от хора, а аз вече бързах, за да не закъснея, на четвърто място нещо ми се скараха, продавачът ме нагруби и едва не ме изхвърли от магазина. Търговците по това време добре разбираха, че парите губят стойността си и че от това, което продават мъчно можеха да възстановят разходите си. Затова не бяха много любезни с клиентите си, пък и не можеха да си затворят магазините. Спънките продължиха и по-нататък. Най-после малко ядосан, у мен се изгуби желанието да взема захарин - така и не взех. Прибрах се на Изгрева и казах на сестрата за моите преживелици и несполуки. "Нищо - успокоително отговори тя. - Ще сложим захар колкото имаме, пък и намерихме още малко."
−	69	+
−		+	Казанът с компота вече беше готов, занесен е пред масите, на които се хранехме, а те вече бързо се пълнеха с хора. Новини от такова естество, като общо събиране с Учителя, било за вечеря, обед, закуска или нещо друго, бързо се разнасяха. Бях седнал със лице към входа на стаичката на Учителя. Излизайки от стаичката си, Той ме погледна и леко се усмихна, някак особено шеговито. Много пъти само с един жест, с един израз на лицето си, с една дума, Той казваше много. И сега, с тази усмивка и погледа към мен, ми каза и разбрах: "Направих всичко, за да не вземеш захарин. В компота не трябва да има захарин." Успокоих се и не само, че се разсея потиснатото ми състояние, но и радост дойде.
−	приготвила обеда и аз разговарях с нея по въпроси около стола. Тя спомена, че имаме доста плодове от братската градина и е добре да направим за вечеря един казан компот Идеята, разбира се приех с удоволствие. "Хубаво - каза тя. -но не ни се намира достатъчно захар." По това време ~~бушу¬ваше~~ Втората световна война и захарта беше много ~~оскъд¬на~~, даваха рядко и то с купони. В замяна на това бяха ~~пусна¬ли~~ на пазара пакетчета със захарин на малки зърна. "~~Има¬ме~~, не че нямаме - продължи сестрата, - но е много малко за цял един казан компот, затова нека да пръснем и едно ~~па-кетче~~ захарин." "Добре - съгласих се аз. - Ще сляза в града, за да купя захарин." Но пред мен за изпълнението на тази скромна задача се изпречиха непреодолими спънки от най-различно естество. В един магазин нямаше, в друг, ако ~~има¬ше~~, нямаха да ми развалят едрата банкнота, която подавах, по това време държавата беше пуснала бонове с големи стойности от 5000 лева нагоре. На трето място пък, голяма опашка от хора, а аз вече бързах, за да не закъснея, на ~~чет¬върто~~ място нещо ми се скараха, продавачът ме нагруби и едва не ме изхвърли от магазина. Търговците по това време добре разбираха, че парите губят стойността си и че от това, което продават мъчно можеха да възстановят разходите си. Затова не бяха много любезни с клиентите си, пък и не ~~мо¬жеха~~ да си затворят магазините. Спънките продължиха и по-нататък. Най-после малко ядосан, у мен се изгуби ~~жела¬нието~~ да взема захарин - така и не взех. Прибрах се на ~~Изг¬рева~~ и казах на сестрата за моите преживелици и несполуки. "Нищо - успокоително отговори тя. - Ще сложим захар колкото имаме, пък и намерихме още малко."	+
−	Казанът с компота вече беше готов, занесен е пред ~~ма¬сите~~, на които се хранехме, а те вече бързо се пълнеха с хора. Новини от такова естество, като общо събиране с Учителя, било за вечеря, обед, закуска или нещо друго, ~~бър¬зо~~ се разнасяха. Бях седнал със лице към входа на стаичката на Учителя. Излизайки от-стаичката си, Той ме погледна и леко се усмихна, някак особено шеговито. Много пъти само с един жест, с един израз на лицето си, с една дума, Той ~~каз¬ваше~~ много. И сега, с тази усмивка и погледа към мен, ми каза и разбрах: "Направих всичко, за да не вземеш захарин.	+
−	70	+
−		+
−	В компота не трябва да има захарин." Успокоих се и не само, че се разсея потиснатото ми състояние, но и радост дойде.	+