Запалка на свещения огън - Редакционна история

Донка в 12:18, 25 септември 2011

2011-09-25T12:18:37Z

Албена Д в 10:07, 20 юни 2009

2009-06-20T10:07:56Z

Албена Д: /* Запалка на свещения огън */

2009-06-20T10:04:18Z

‎Запалка на свещения огън

Албена Д: /* Запалка на свещения огън */

2009-06-20T10:00:48Z

‎Запалка на свещения огън

Показване на промените

Хирон в 15:11, 18 юни 2009

2009-06-18T15:11:32Z

Хирон: Нова страница: ==Запалка на свещения огън== Размишление. В света слицес I вува само едно начало — началото на...

2009-06-09T20:24:00Z

Нова страница: ==Запалка на свещения огън== Размишление. В света слицес I вува само едно начало — началото на...

Нова страница

==Запалка на свещения огън==

Размишление.

В света слицес I вува само едно начало

— началото на любовта, само едно изявление
—
— изявлението на мъдростта и само едно спасение, или освобождение, което произтича от истината. Начало, изявление и освобождение, това са думи, на които човек разбира смисъла, само след като е учил много време. Любовта, като начало на живота, може да се разбере, само след като човек се домогне до свещения огън. Какво представя свещеният огън? В древността съществували школи, в които се говоръло за свещения огън. Външно свещеният огън е като обикновения, с единствената разлика, че се е подър-жал да гори непрекъснато. Мнозина са търсели свещения огън в светилището на храма. Те са го разбирали външно. В същност свещеният огън се намира в човечпкото сър-це. Това е вътрешната, мистична страна на свещения огън. ОнЪзи, които не са изучавали закона на свещения огън, са минали презъ
—
Лука, 12:1–10.

367

големи страдания. Онези, които са изучавали този закон, са минали през големи радости. Свещеният огън е оржжие против неприятеля за тези, които търсят Бога. Освен в човешкото сърце, той се среща и в пространството. Дето го потърсите, ще го намерите, навсБкъде равномерно разпределен.

Много теории съществуват за свещения огън, но в края на краищата, теории ще си останат. Срещате някой музикант, който ви говори за музиката, за отношенията между тоновете, за хармоничното съчетание между тях, но накарайте го да изпее нещо. не може. Ако е въпрос за хипотези и теории, той може да ви изнесе много такива, но дойде ли до практика. до приложение, нищо не може да направи. Добро н^що са и хипотезите, и теориите, но най-добре е да знае човек правилно да пее. Възрастният обича да теоретизира върху нещата, обаче, детето не обича теория. Като види запалена свещ, или запален огън, то веднага се приближава към него, иска да пипне. Майката казва: Гъш! Тази едносрична дума е остатък от един стар език – ватански. Смисълът й е следният: Докато не изучиш нещата, не пипай. Обаче, детето не разбира смисъла на тази дума и мисли, че майка му казва: Дръж! То отива към огъня, туря си пръстчето близо до него и веднага от-скача назад. Като направи този опите три пъти, то бега вече от огъня. Сега освен практическо знание, детето има още и теорети-

368

ческо. То знае, че огъньт изгаря. Когато не трябва да пипа некъде, и на възрастния чо-в-бк казват „Гъш!" Ако не послуша този глас, и той ще се намери пред опитността на детето, което е пъхнало пръстчето си в огъня или в запалената свещ.

Следователно, когато питат, какво нещо представят страданията, казвам: Страданията не са нищо друго, освен изгаряне на пръст или на друг някакъв уд от запалена свъчц. Като гори, Св-Бщьта говори на хората, но малцина разбират езика на пламъка, т. е. на светлината. ЬгЬма по-красив език от този на светлината. Пламъкът на свъщьта не е нищо друго, освен светлина, която прониква в човешките очи и му дава възмож-ност да вижда. Светлината е свещеният огън на природата. Тя чъртае границите на предметите и ги прави достъпни за човека.

И тъй, силата на човека седи в знанието, което той има за свещения огън. Човешките мисли, чувства и постъпки са форми, чрез които свещеният огън се изявява. В живота всичко се дължи на свещения огън. Чувства, лишени от свещения огън, са неустойчиви и студени. Тази е причината, поради която хората се оплакват, че некога са били обичани, но са изгубили любовта си. Любовта не се губи, но топлината на чувствата изчезва. Срещате вашия възлюбен или вашата възлюбена и казвате, че студенина лъха от тях. Чувства, лишени от топлина, са подоб-

369

ни на северния полюс, който всякога е по-крите с лед и снът. БЪл е северният полюс, но студен. Защо? Свещеният огън в него е изгаснал.

БЪлият и черният цвЪт в природата означават две различни състояния. В свещения огън те са на местото си. Черният цв-бт показва, че н-вщата трябва да се възприемат хармонично. Б-влият цв-бт показва, че трябва хармонично да даваш. Щом дадеш нвщо от себе си, веднага ще отидеш да учиш. Днес малко хора обичат да учат; повечето учат насила. Децата отиват на училище и плачат, не им се учи; младата булка става сутрин рано, започва да работи, но плаче, не й се учи. Няма човтж в света, който да не е плакал. Дойде ли страданието, той взима кърпа, трие очите си и плаче – не иска да учи. Когато отивал при свещения огън, свещеникът измивал лицето си със свещена вода. За да не падат капки от водата на земята, той изтривал лицето си с чиста кърпа. И вие се миете сутрин, но капки вода падат на земята. Защо? Не е свещена тази вода. Всички хора, които са служили около свещения огън, са били свещеници. Няма чо-в-вк в света, който да не е наклаждал този огън. С други думи казано: Няма чо-в-вк в св"га, който да не е любил и раз-любил. Докато е любил, огъньт му е го-ртзл. Щом разлюби, огъньт изгасва. Той е изгорил възлюбения си на своя огън. Мла-

370

дата мома казва: Изгори ме! Младият момък казва: Изгори ме! Майката и бащата казват за децата си: Изгориха ни! Синовете и дъщерите се оплакват ог родителите си и казват: Изгориха ни! Всички хора – учители, ученици, господари, слуги, свещеници, управници се оплакват, че ги изгорели. Нъчиа чо-век в света, който да не е горъ\д.

Изгарянето на човека представя една от неговите минали опитности. Изгорелите спят в гробовет си, но трябва вече да възкръс-нат. Свещеният огън ще ги възкреси. Колкото повече е горел човек, толкова по-будно е съзнанието му. Докато не се пробуди съзнанието му, той не намира смисъл в живота. Щом съзнанието му се пробуди, той разбира вече живота като основа, върху която ще гради. Той разбира вече, че светът,, с всички свои форми, представя възможност и условия, създадени от свещения огън за подигането на човека като дух, душа, ум и сърце. Чрез тези пособия той изгражда красиво тело, с което влиза в контакт с Божествения свет.

И тъй, помнете: Свещеният огън осмисля всички неща – приятни и неприятни. Който не разбира смисъла на този огън, той се чуди, защо идат страдания до главата му. Така може да пита и кокошката, на врата на която е забите нож. От нейно гледище това е престъпление; от гледището на чов г>ка, който я коли. това е благо. Ако кокошката се

371

е пожертвувала доброволно за подигането на човека, който я коли, смъртта й е на мъхто. В миналото, някога, дохождали при Бу-да, като при Учител, различни хора – брамини, учени, философи, да търсят истината. Един ден той решил да се уедини, да се вглъби в себе си и казал на учениците си, че този ден няма да приема. Всички, които го посетили, били вернати назад – никого не приели. По едно време, като лежал под едно дърво, Буда забелязал отдалече още, че пристига един беден човек. Той веднага ско-чил на крака и се отправил към него. Като вид-бли това, учениците му си помислили: Чудно н-бщо! Нашият Учител днес не прие никого. Знатни, учени, философи го посетиха, но той верна всички, а на този бедняк скочи на крака. Като разбрал мисълта на учениците си, Буда ги извикал настрана и им казал: Никога, преди стотици животи, аз 6-бх брамин. Един ден, когато чет-вх молитвата си, аз се почувствувах силно изтощен и паднах на земята – не можех да доверша молитвата си. В това време отн-вкъде подскочи заяк, хверли се в моя огън и се опече. Аз отр-Ъзах част от месото му, подкре-пих силите, си и свърших молитвата си. Тия знатни хора, които ме посетиха днес, търсят истината за себе си. Никой от гкх не е по-жертвувал живота си, като този заяк. Днеш-ният беден човек, когото приех на разго-вор, е нвкогашният заяк. Той се пожерт-

372

вува за мене, да се подигна, и аз направих нещо за неговото подигане.

Следователно, докато не може да се хверли в свещения огън, да се опече, за да го изядат другитъ\ човек не може да се по-дигне. Заякът стана жертва за Буда, да подкрепи силит^ му. Ако в студен зимен ден сте на планината, с раници, пълни с дебели дрехи, с провизии за ядене и пиене, но огън нямате, вие сте загубени. И онзи, който може да ви донесе запалка за огъня, той ви е спа-сил от смърт.

Съвременните хора имат всичко, но едно им не достига – запалката на свещения огън. Като намерите тази запалка, носете я всякога със себе си. Огъньт има свойството -да изгаря и да топи нещата. Каквото туриш в него, той нищо не изхверля навън. Като се говори на хората за огън, те започват да се страхуват. Тъ- имат пред вид огъня на човешката любов, който изгаря сър-цата им. Запалете свещения огън в човека с Божията Любов и не се страхувайте. Той ще се запали, ще свети, но без да изгаря. Запалете човешката душа със свещения огън на Божията Любов и вижте, какво ще стане с нея. Тя ще се облаче в б-влъ^цвът и ще започне да свети. БЪлият цвът е емблема на чистота. Божиите блага се събират в бЪлия цвът. Като разложите този цвът. ще намерите тия блага, изразени в седем различни цвъта. Съвременните учени не знаят,

373

какво представя всбки цв-бт отдЪлно и какво е неговото приложение. Р знаят, от колко билиона трептения е съставен всбки цвъуг, но каква е употр-вбата на тия цветове, не знаят. Това знаят само посветените, гениалнйтъч Същото можем да кажем и за свещения огън. Само посветените знаят, какво представя свещеният огън. Т2л*антаивйтъ' едва сега са започнали да го изучават, а обикновените хора не са чували нищо за него.

И тъй, когато кажете, че не разбирате нещата, вие сте обикновени хора; когато разбирате, вие сте талантливи; когато прилагате, вие сте гениални; когато опитите ви излизат сполучливи, вие сте светии; когато работите свободно със свещения огън, вие можете да бъдете Учител. Чов-вк, който не е бил обик-новен, не може да бъде талантлив; който не е бил талантлив, не може да бж.де гени-ален; който не е бил гениален, не може да бъде светия; който не е бил светия, не може да бъде Учител. Не е въпрос само да учи-телствува човек. Нещо специфично се изисква от учителя. Изобщо, за да бъде майка, баща, брат, сестра, човек трябва да има никакво специфично качество в себе си. За да бъде баща или майка, човек трябва да носи образа на Бога в духа, в душата, в ума и в сърцето си. Не носи ли този образ в себе си и заеме почтената служба на майка или на баща, човтж ще си създаде големи нещастия. Такава майка и такъв баща ще ро-

374

дят гръшник син или грешница дъщеря.

Кой човек е гръшен? Гръчнен е този, в когото свещеният огън не гори. Никога е горъл този огън в него, но после е загас-нал. В грЪшния човек гори обикновеният огън, в който всичко се топи и изгаря. Праве-ден човек е онзи, в когото свещеният огън гори, без да изгасва и без да изгаря нъща-та. Изгасне ли свещеният огън, човек преживява гол-бми катаклизми. Стане ли въпрос за свещения огън, не казвам да го палите, но подържаите го да не загасне. Всбки сам трябва да подържа свещения огън, да не оставя слугите му да се грижат за него. Всеки сам е жрец, служител, ангел, серафим на своя свещен огън. Никой не може да изгаси свещения огън на човека, освен той сам. Като го изгаси, той започва да страда и се оплаква, че никой не го обича. Това не е верно. Пръв Бог обича човека, заради ксе-то го е изпратил на земята да се учи. За да каже човек, че никой не го обича, това показва, че пръв той не обича. Той е живгЬл само за себе си. Пожертвувал ли се е като заяка, който се хверли в огъня, за да може Буда да се нахрани с него и да довърши молитвата си?

Следователно, като живЪе и се жертвува за ближните си, човек дохожда до положение да съзнава, че добродетелите на хората са и негови лоброяетели; и пррстъп',ениата на хората са и негови престъпления. Сжшо така

375

добрите и лошите дътщ на хората са и негови добри и лоши дела. Имате ли това съзнание, като видите, че н-бкой грЪши и върши престъпления, ще си кажете: Моят брат гръши, следователно, и аз грЪша. Затова ще се заема, да изправя погрЪшката си. Видите ли една ябълка, благодарете за нейното безко-ристие. Тя дава от своето благо на всички. Видите ли един извор, благодарете и за неговото безкористие. Който мине край него, задоволява жаждата си.

Желая сърцата на всички хора да бж-дат чисти извори, които да бликат непрестанно.

Желая умоветъ- на всички хора да бж-дат градини със сладки, вкусни плодове.

Желая душите на всички хора да бъдат училища, в които да се преподава доброто.

Желая чрез духа на всички хора да се прилагат благата на живота към ближнитъ% към самитъ1 тях. И каквото правят, всичко да става за слава Божия.

Желая на всички хора по лицето на земята да подържат своя свещен огън. Дето гори свещеният огън, там цари любовта. В любовта се крие запалката на свещения огън. Много запалки съществуват в любовта. Много кибритени клечки има в кутията, но първата е най-важна. От първата клечка може да се ползува целият свят. Следователно, искате ли да изработите нещо ценно в живота си, направете само едно до-

376

бро дело, но вложете в него всичката си любов, всичкото си знание и всичката си свобода. Това добро представя първата клечка, първата запалка, с която сте запалили свещения огън на своята душа. Това добро ще ви придружава през ц/влата вЪчность– и на този, и на онзи свят.

И тъй, нека сърцето, умът, душата и духът ви присж/гствуват в всичко, което вершите. Нека в всички ваши д"Ьла присжт-ствува окото на Бога, окото на ангела, на хе-рувима и на серафима. Това значи подвиг. Това значи възкресение на човешката душа. Щом възкръсне, човек влиза в жилището на Отца си. ЦЪлото небе знае, че той е вне-съл живот, знание, светлина и свобода в свтуга за славата на Бога, за славата на ближния си и за своя слава.

Стремете се да привлечете погледа на Бога в любовта си.

Стремете се да привлечете погледа на Бога в учението си.

Стремете се да привлечете погледа на Бога в приложение на истината.

*

2. Съборна беседа от Учителя, държана на 27. август, 5 ч. с. София. – Изгрев.

← По-стара версия		Версия от 12:18, 25 септември 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Рилски беседи]] - [[1939]] г.
		+
		+	[[КНИГА: Езикът на Любовта]]
		+
	==Запалка на свещения огън==		==Запалка на свещения огън==

← По-стара версия		Версия от 10:07, 20 юни 2009
Ред 47:		Ред 47:
	Стремете се да привлечете погледа на Бога в приложение на истината.		Стремете се да привлечете погледа на Бога в приложение на истината.

−	*

	2. Съборна беседа от Учителя, държана на 27 август, 5 ч. с. София. – Изгрев.		2. Съборна беседа от Учителя, държана на 27 август, 5 ч. с. София. – Изгрев.

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 Размишление.
 В света съществува само едно начало – началото на любовта, само едно изявление – изявлението на мъдростта и само едно спасение, или освобождение, което произтича от истината. Начало, изявление и освобождение, това са думи, на които човек разбира смисъла, само след като е учил много време. Любовта, като начало на живота, може да се разбере, само след като човек се домогне до свещения огън. Какво представя свещеният огън? В древността съществували школи, в които се говорело за свещения огън. Външно свещеният огън е като обикновения, с единствената разлика, че се е поддържал да гори непрекъснато. Мнозина са търсели свещения огън в светилището на храма. Те са го разбирали външно. В същност свещеният огън се намира в човешкото сърце. Това е вътрешната, мистична страна на свещения огън. Онези, които не са изучавали закона на свещения огън, са минали през големи страдания. Онези, които са изучавали този закон, са минали през големи радости. Свещеният огън е оръжие против неприятеля за тези, които търсят Бога. Освен в човешкото сърце, той се среща и в пространството. Дето го потърсите, ще го намерите, навсякъде равномерно разпределен.
@@ Ред 15: / Ред 17: @@
 Изгарянето на човека представя една от неговите минали опитности. Изгорелите спят в гробовете си, но трябва вече да възкръснат. Свещеният огън ще ги възкреси. Колкото повече е горял човек, толкова по-будно е съзнанието му. Докато не се пробуди съзнанието му, той не намира смисъл в живота. Щом съзнанието му се пробуди, той разбира вече живота като основа, върху която ще гради. Той разбира вече, че светът, с всички свои форми, представя възможност и условия, създадени от свещения огън за подигането на човека като дух, душа, ум и сърце. Чрез тези пособия той изгражда красиво тяло, с което влиза в контакт с Божествения свят.
-И тъй, помнете: Свещеният огън осмисля всички неща – приятни и неприятни. Който не разбира смисъла на този огън, той се чуди, защо идат страдания до главата му. Така може да пита и кокошката, на врата на която е забит нож. От нейно гледище това е престъпление; от гледището на човека, който я коли. това е благо. Ако кокошката се е пожертвувала доброволно за подигането на човека, който я коли, смъртта й е на място. В миналото, някога, дохождали при Буда, като при Учител, различни хора – брамини, учени, философи, да търсят истината. Един ден той решил да се уедини, да се вглъби в себе си и казал на учениците си, че този ден няма да приема. Всички, които го посетили, били върнати назад – никого не приели. По едно време, като лежал под едно дърво, Буда забелязал отдалече още, че пристига един беден човек. Той веднага скочил на крака и се отправил към него. Като видели това, учениците му си помислили: Чудно нещо! Нашият Учител днес не прие никого. Знатни, учени, философи го посетиха, но той върна всички, а на този бедняк скочи на крака. Като разбрал мисълта на учениците си, Буда ги извикал настрана и им казал: Никога, преди стотици животи, аз 6ях брамин. Един ден, когато четях молитвата си, аз се почувствувах силно изтощен и паднах на земята – не можех да довърша молитвата си. В това време отнякъде подскочи заек, хвърли се в моя огън и се опече. Аз отрязах част от месото му, подкрепих силите, си и свърших молитвата си. Тия знатни хора, които ме посетиха днес, търсят истината за себе си. Никой от тях не е по-жертвувал живота си, като този заек. Днешният беден човек, когото приех на разговор, е някогашният заек. Той се пожертва за мене, да се подигна, и аз направих нещо за неговото подигане.
+И тъй, помнете: Свещеният огън осмисля всички неща – приятни и неприятни. Който не разбира смисъла на този огън, той се чуди, защо идат страдания до главата му. Така може да пита и кокошката, на врата на която е забит нож. От нейно гледище това е престъпление; от гледището на човека, който я коли. това е благо. Ако кокошката се е пожертвувала доброволно за подигането на човека, който я коли, смъртта й е на място. В миналото, някога, дохождали при Буда, като при Учител, различни хора – брамини, учени, философи, да търсят истината. Един ден той решил да се уедини, да се вглъби в себе си и казал на учениците си, че този ден няма да приема. Всички, които го посетили, били върнати назад – никого не приели. По едно време, като лежал под едно дърво, Буда забелязал отдалече още, че пристига един беден човек. Той веднага скочил на крака и се отправил към него. Като видели това, учениците му си помислили: Чудно нещо! Нашият Учител днес не прие никого. Знатни, учени, философи го посетиха, но той върна всички, а на този бедняк скочи на крака. Като разбрал мисълта на учениците си, Буда ги извикал настрана и им казал: Никога, преди стотици животи, аз 6ях брамин. Един ден, когато четях молитвата си, аз се почувствувах силно изтощен и паднах на земята – не можех да довърша молитвата си. В това време отнякъде подскочи заек, хвърли се в моя огън и се опече. Аз отрязах част от месото му, подкрепих силите, си и свърших молитвата си. Тия знатни хора, които ме посетиха днес, търсят истината за себе си. Никой от тях не е пожертвувал живота си, като този заек. Днешният беден човек, когото приех на разговор, е някогашният заек. Той се пожертва за мене, да се подигна, и аз направих нещо за неговото подигане.
 Следователно, докато не може да се хвърли в свещения огън, да се опече, за да го изядат другите човек не може да се по-дигне. Заекът стана жертва за Буда, да подкрепи силите му. Ако в студен зимен ден сте на планината, с раници, пълни с дебели дрехи, с провизии за ядене и пиене, но огън нямате, вие сте загубени. И онзи, който може да ви донесе запалка за огъня, той ви е спасил от смърт.
@@ Ред 48: / Ред 50: @@
 . Съборна беседа от Учителя, държана на 27 август, 5 ч. с. София. – Изгрев.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Размишление.
-В света слицес I вува само едно начало
+В света съществува само едно начало – началото на любовта, само едно изявление – изявлението на мъдростта и само едно спасение, или освобождение, което произтича от истината. Начало, изявление и освобождение, това са думи, на които човек разбира смисъла, само след като е учил много време. Любовта, като начало на живота, може да се разбере, само след като човек се домогне до свещения огън. Какво представя свещеният огън? В древността съществували школи, в които се говорело за свещения огън. Външно свещеният огън е като обикновения, с единствената разлика, че се е поддържал да гори непрекъснато. Мнозина са търсели свещения огън в светилището на храма.  Те са го разбирали външно. В същност свещеният огън се намира в човешкото сърце. Това е вътрешната, мистична страна на свещения огън. Онези, които не са изучавали закона на свещения огън, са минали през
-−
-—	началото на любовта, само едно изявление
-—
-—	изявлението на мъдростта и само едно спасение, или освобождение, което произтича от истината. Начало, изявление и освобождение, това са думи, на които човек разбира смисъла, само след като е учил много време. Любовта, като начало на живота, може да се разбере, само след като човек се домогне до свещения огън. Какво представя свещеният огън? В древността съществували школи, в които се говоръло за свещения огън. Външно свещеният огън е като обикновения, с единствената разлика, че се е подър-жал да гори непрекъснато. Мнозина са търсели свещения огън в светилището на храма.  Те са го разбирали външно. В същност свещеният огън се намира в човечпкото сър-це. Това е вътрешната, мистична страна на свещения огън. ОнЪзи, които не са изучавали закона на свещения огън, са минали презъ
-—
-Лука, 12:1–10.
-−
@@ Ред 104: / Ред 97: @@
 . Съборна беседа от Учителя, държана на 27. август, 5 ч. с. София. – Изгрев.