Замъждяло свещило - Редакционна история

Ани в 17:48, 8 март 2012

2012-03-08T17:48:05Z

Ани в 17:46, 8 март 2012

2012-03-08T17:46:39Z

Станимир в 09:58, 18 октомври 2010

2010-10-18T09:58:29Z

Станимир в 15:35, 23 март 2009

2009-03-23T15:35:55Z

Показване на промените

Станимир в 13:06, 23 март 2009

2009-03-23T13:06:35Z

Показване на промените

НадяД в 20:27, 28 януари 2009

2009-01-28T20:27:03Z

НадяД в 20:02, 28 януари 2009

2009-01-28T20:02:11Z

НадяД в 19:58, 28 януари 2009

2009-01-28T19:58:03Z

НадяД в 19:54, 28 януари 2009

2009-01-28T19:54:04Z

Показване на промените

НадяД в 19:41, 28 януари 2009

2009-01-28T19:41:23Z

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 „Тръст смазана няма да пречупи, и от лен свещило замъждяло няма да угаси, докогато изведе съда в победа“. *)
-<center>[[Картинка:Zamswt.PNG‎|150px]]</center>
+[[Картинка:Zamswt.PNG‎‎|мини|250px|ляво]]
-−
 Великото в природата е достъпно само за светлите умове. Великото в Божествения свят е достъпно само за хора, които мислят. Благородното в света е достъпно само за хора, които имат сърце. Възвишеният живот е достъпен само за хора, които имат свещена воля, аз я наричам Божествена воля.

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 „Тръст смазана няма да пречупи, и от лен свещило замъждяло няма да угаси, докогато изведе съда в победа“. *)
-[картинка]
+<center>[[Картинка:Zamswt.PNG‎|150px]]</center>
 Великото в природата е достъпно само за светлите умове. Великото в Божествения свят е достъпно само за хора, които мислят. Благородното в света е достъпно само за хора, които имат сърце. Възвишеният живот е достъпен само за хора, които имат свещена воля, аз я наричам Божествена воля.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==Замъждело свещило==
+[[Неделни беседи]]
 „Тръст смазана няма да пречупи, и от лен свещило замъждяло няма да угаси, докогато изведе съда в победа“. *)
@@ Ред 51: / Ред 60: @@
 И тъй, нека съдействаме да се проявят и развият в нашия живот всички велики желания и мисли, които са вложени в нашата душа. И Бог, като види нашите желания и мисли, ще слезе отгоре, тъй както слънчевите лъчи слизат върху цветята, и ние ще възрастнем, ще дадем своето благоухание. И тогава ние и Бог, който е свързан с нас, ще завършим работата, която ни е дадена на земята. После, Той ще ни даде друга работа, която ще бъде за Неговото Царство.
-Беседа, държана от Учителя на 18 януари, 1925 г. в гр. София.
+''Беседа, държана от Учителя на 18 януари, [[1925]] г. в гр. София.''
 ----
 *) Матея 12:20.

@@ Ред 28: / Ред 28: @@
 Онези, които се занимават със Свещеното Писание, ще кажат: Човек трябва да се обърне към Бога, да се покае и да се новороди. Това са само състояния на живота. За да се новороди човек, не значи, че неговият живот още сега трябва да се създаде отново, но животът му първо трябва да се прояви. Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения. Какви са последствията от това? Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини. Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление. Детето в първо време започва да казва на майка си: Мамо, искам да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много време, то става недоволно от училището. Ние трябва да се учим! Учим се, но дойдем до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така? Казвам: Знание, което не е истински предадено, възгордява – паметарство го наричам аз, то не може разумно да се използва. На един американец умира дядо му и му оставя едно наследство от 36 000 000 лв. злато. Този американец в това време бил някъде на запад, учил се. В Америка, обаче, той бил нещо като нашите воловари, та, като придобил туй богатство, не знаел как да го използва, давал гуляи натук-натам, ял, пил, изхарчил всичкото богатство, и след шест месеца казал: Не ми трябват пари. Качва се той на коня си и си отива в село. Какъв смисъл има такъв живот с пари? По някой път хората на земята не мязат ли на такъв човек, който изхарчва живота си? Казват: Е, да си поживеем малко, ние сме млади. И старият дава угощение, и младият дава угощение. После, като осиромашеят казват: Остаряхме вече, в нас останаха само стари кости, ще се мре. И такъв човек мисли, че е умен. Казвам: Да, остаряхте, защото изхарчихте богатството си. Аз съм срещал в България някои стари, които казват: Ех, синко, 100-годишен съм вече, много ми е патила главата. Да знаеш само! Казвам: Дядо, я ми кажи нещо, какво си научил от живота? И той започва: Нищо синко, нищо не научих! Казвам му: Ами ти сега отиваш някъде, знаеш ли си пътя? Като си живял 100 години, поне прочете ли нещо от книгата, къде отиваш? – Е, не зная, синко, като в една мъгла съм, много ядох и пих на земята, нищо не зная за онзи свят, задигнаха книгата. Е, да са живи поне тия младите. Един ден младите като остареят, ще кажат: Да са живи младите! Да са живи кои млади? Да са живи онези разумни, необикновени млади; да са живи онези разумни необикновени стари! – Това разбирам.
-Казва Христос: „Тръст смазана няма да пречупи“. Защо? – За да се насърчи всяка една душа. В нас има един аристократичен дух. Срещнеш една бедна душа, сложи я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото! Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш. Ние започваме: Е, тези младите са глупави! Като дойдем до старите казваме: Е, тези старите са обезумели! Младите са глупави, старите са обезумели. Къде е животът? Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват? – На тях е свойствена Мъдростта. Те са придобили нещо от живота и трябва да покажат на младите пътя, по който да вървят. Като казвам, че трябва да вярваме в Бога, аз подразбирам съвсем друго нещо. За да вярвам в Бога, аз трябва да отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване. Има един особен начин, чрез който умът може да се отвори; има един особен начин, чрез който умът може да се възпита – трябва да се заемете да работите реално. Има един особен начин, чрез който сърцето може да се отвори. Кога? – За всяко нещо има определено време. Има един изкуствен начин, по който хората заставят някои цветове да се отворят без време. Не, всяко нещо трябва да цъфне на своето време. Човешкият ум трябва да се отвори на време. Човешкото сърце трябва да се отвори на време и най-после човешката душа също трябва да се отвори на време.
+Казва Христос: „Тръст смазана няма да пречупи“. Защо? – За да се насърчи всяка една душа. В нас има един аристократичен дух. Срещнеш една бедна душа, сложи я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото! Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш. Ние започваме: Е, тези младите са глупави! Като дойдем до старите казваме: Е, тези старите са обезумели! Младите са глупави, старите са обезумели. Къде е животът? Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват? – На тях е свойствена Мъдростта. Те са придобили нещо от живота и трябва да покажат на младите пътя, по който да вървят. Като казвам, че трябва да вярваме в Бога, аз подразбирам съвсем друго нещо. За да вярвам в Бога, аз трябва да отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване. Има един особен начин, чрез който умът може да се отвори; има един особен начин, чрез който умът може да се възпита – трябва да се заемете да работите реално. Има един особен начин, чрез който сърцето може да се отвори. Кога? – За всяко нещо има определено време. Има един изкуствен начин, по който хората заставят някои цветове да се отворят без време. Не, всяко нещо трябва да цъфне на своето време. Човешкият ум трябва да се отвори на време. Човешкото сърце трябва да се отвори на време и най-после човешката душа също трябва да се отвори на време.
 Сега всички ние търсим богати резултати, наследства, изведнъж да придобием тази сила. Може да дойдем до заключенията на Павел и да кажем, че еди-кои са прави, еди-кои са криви, но всички трябва да се учим от природата. Тя е една велика настойница, затова методите, които употребява природата, ще ни доведат до истинските начини за нашето възпитание. Има известни методи, които сме възприели от природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде ценни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовен живот. В този истински живот ние ще разберем вътрешния смисъл на радостите и на скърбите. Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости. И двете състояния, обаче, са неестествени. Защото и радостта е сила, и скръбта е сила. Някой казва: Много страдам! Що от това? Скърбта е сила! Знаете ли от какво произтичат страданията у нас? – Всички онези мисли, всички онези желания, на който не сме дали възможност в миналите си съществувания да се проявят, сега произвеждат страданията. Те са един напор, на който не е даден път, и вследствие на този напор се произвеждат страданията. Следователно, ако не дадеш условия да се прояви онзи напор в тебе, то всичко онова, което днес ти създава радост и веселие, утре ще произведе страдания, и ти тогава ще разбереш, кога не си дал възможност да се проявят в тебе всички Божествени мисли и желания, кога си им противодействал. Няма нищо по-хубаво от това, да бъдеш тъй отзивчив към всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както са отзивчиви малките деца. Затова казва Христос: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Истината и малките деца я разбират; животът и малките деца го възприемат; Мъдростта е достъпна именно за малките деца. И казва още Христос: „Укрил си Мъдростта от този свят, а открил си я на младенците.“ Не на младенците а на онези, който изпълняват Божия закон. Тях ги очакват велики възможности.

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син в жертва за да не погине всеки, който вярва в Него“. Апостолът пък казва: „Не обръщайте внимание на този свят! Образът на този свят прехожда“. Тук имаме едно противоречие. Как е възможно, Бог, който толкова възлюби света, да даде Сина си жертва именно за такъв един свят, който прехожда? Какво значат думите „образът на този свят прехожда“? – Бог толкова възлюби този свят, че го изменя, обработва го. Божията Любов изменя образа на този свят. Някои тълкуват тия думи в смисъл, че този свят ще се развали. Не, няма да се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се поправи този свят. Някои казват, че Бог ще накаже хората. Не, няма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчар, който не наказва своята пръст, от която ще направи един предмет? Кой е онзи скулптор, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикант, който не наказва своето произведение? – Всички наказват. Следователно, мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло. Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява. Вие имате една съвременна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага светва. Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата? – Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия. Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал. Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина. Следователно, ние ще се възползваме от една малка нишка, ще бутнем едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у нас, като топлина и светлина. Ние трябва да бъдем внимателни, за да не би тази наша инсталация да се повреди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът? Ще кажат някои: Е, майката се мъчила, докато е родила детето. Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света? Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на ангелите. След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма? Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст? И най-после, ние виждаме този човек в своя последен стадий, в своята пълна форма. Тя не е последна форма. Това е само една черупка, която един ден ще падне, и от тази черупка ще излезе онзи красив орех, който, като се посее в земята, един ден от него ще поникне онзи голям, величествен орех. Или пък, от тази черупка ще падне една семка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвят и аромат.
-Онези, които се занимават със Свещеното Писание, ще кажат: Човек трябва да се обърне към Бога, да се покае и да се новороди. Това са само състояния на живота. За да се новороди човек, не значи, че неговият живот още сега трябва да се създаде отново, но животът му първо трябва да се прояви. Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения. Какви са последствията от това? Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини. Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление. Детето в първо време започва да казва на майка си: Мамо, искам да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много време, то става недоволно от училището. Ние трябва да се учим! Учим се, но дойдем до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така? Казвам: Знание, което не е истински предадено, възгордява – паметарство го наричам аз, то не може разумно да се използува. На един американец умира дядо му и му оставя едно наследство от 36 000 000 лв. злато. Този американец в това време бил някъде на запад, учил се. В Америка, обаче, той бил нещо като нашите воловари, та, като придобил туй богатство, не знаел как да го използва, давал гуляи натук-натам, ял, пил, изхарчил всичкото богатство, и след шест месеца казал: Не ми трябват пари. Качва се той на коня си и си отива в село. Какъв смисъл има такъв живот с пари? По някой път хората на земята не мязат ли на такъв човек, който изхарчва живота си? Казват: Е, да си поживеем малко, ние сме млади. И старият дава угощение, и младият дава угощение. После, като осиромашеят казват: Остаряхме вече, в нас останаха само стари кости, ще се мре. И такъв човек мисли, че е умен. Казвам: Да, остаряхте, защото изхарчихте богатството си. Аз съм срещал в България някои стари, които казват: Ех, синко, 100-годишен съм вече, много ми е патила главата. Да знаеш само! Казвам: Дядо, я ми кажи нещо, какво си научил от живота? И той започва: Нищо синко, нищо не научих! Казвам му: Ами ти сега отиваш някъде, знаеш ли си пътя? Като си живял 100 години, поне прочете ли нещо от книгата, къде отиваш? – Е, не зная, синко, като в една мъгла съм, много ядох и пих на земята, нищо не зная за онзи свят, задигнаха книгата. Е, да са живи поне тия младите. Един ден младите като остареят, ще кажат: Да са живи младите! Да са живи кои млади? Да са живи онези разумни, необикновени млади; да са живи онези разумни необикновени стари! – Това разбирам.
+Онези, които се занимават със Свещеното Писание, ще кажат: Човек трябва да се обърне към Бога, да се покае и да се новороди. Това са само състояния на живота. За да се новороди човек, не значи, че неговият живот още сега трябва да се създаде отново, но животът му първо трябва да се прояви. Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения. Какви са последствията от това? Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини. Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление. Детето в първо време започва да казва на майка си: Мамо, искам да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много време, то става недоволно от училището. Ние трябва да се учим! Учим се, но дойдем до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така? Казвам: Знание, което не е истински предадено, възгордява – паметарство го наричам аз, то не може разумно да се използва. На един американец умира дядо му и му оставя едно наследство от 36 000 000 лв. злато. Този американец в това време бил някъде на запад, учил се. В Америка, обаче, той бил нещо като нашите воловари, та, като придобил туй богатство, не знаел как да го използва, давал гуляи натук-натам, ял, пил, изхарчил всичкото богатство, и след шест месеца казал: Не ми трябват пари. Качва се той на коня си и си отива в село. Какъв смисъл има такъв живот с пари? По някой път хората на земята не мязат ли на такъв човек, който изхарчва живота си? Казват: Е, да си поживеем малко, ние сме млади. И старият дава угощение, и младият дава угощение. После, като осиромашеят казват: Остаряхме вече, в нас останаха само стари кости, ще се мре. И такъв човек мисли, че е умен. Казвам: Да, остаряхте, защото изхарчихте богатството си. Аз съм срещал в България някои стари, които казват: Ех, синко, 100-годишен съм вече, много ми е патила главата. Да знаеш само! Казвам: Дядо, я ми кажи нещо, какво си научил от живота? И той започва: Нищо синко, нищо не научих! Казвам му: Ами ти сега отиваш някъде, знаеш ли си пътя? Като си живял 100 години, поне прочете ли нещо от книгата, къде отиваш? – Е, не зная, синко, като в една мъгла съм, много ядох и пих на земята, нищо не зная за онзи свят, задигнаха книгата. Е, да са живи поне тия младите. Един ден младите като остареят, ще кажат: Да са живи младите! Да са живи кои млади? Да са живи онези разумни, необикновени млади; да са живи онези разумни необикновени стари! – Това разбирам.
 Казва Христос: „Тръст смазана няма да пречупи“. Защо? – За да се насърчи всяка една душа. В нас има един аристократичен дух. Срещнеш една бедна душа, сложи я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото! Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш. Ние започваме: Е, тези младите са глупави! Като дойдем до старите казваме: Е, тези старите са обезумели! Младите са глупави, старите са обезумели. Къде е животът? Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват? – На тях е свойствена Мъдростта. Те са придобили нещо от живота и трябва да покажат на младите пътя, по който да вървят. Като казвам, че трябва да вярваме в Бога, аз подразбирам съвсем друго нещо. За да вярвам в Бога, аз трябва да отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване. Има един особен начин, чрез който умът може да се отвори; има един особен начин, чрез който умът може да се възпита – трябва да се заемете да работите реално. Има един особен начин, чрез който сърцето може да се отвори. Кога? – За всяко нещо има определено време. Има един изкуствен начин, по който хората заставят някои цветове да се отворят без време. Не, всяко нещо трябва да цъфне на своето време. Човешкият ум трябва да се отвори на време. Човешкото сърце трябва да се отвори на време и най-после човешката душа също трябва да се отвори на време.

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 Сега, мнозина от вас искат да заместят живота с Любовта. Не, Любовта е сила, която разрушава. Който е добил много любов, се е разрушил. Любовта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко време. И всички млади и стари, които имат работа с Любовта, се разкашкват, щом дойде тя и казват: аз не мога да мисля за нищо. Защо не може да мисли за нищо? Защото в него няма сформирани именно тези органи, чрез които Любовта може да се прояви. Най-първо човек трябва да се прояви, че тогава ще дойде онзи висш живот, онази възвишена Любов.
-Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син в жертва за да не погине всеки, който вярва в Него“. Апостолът пък казва: „Не обръщайте внимание на този свят! Образът на този свят прехожда“. Тук имаме едно противоречие. Как е възможно, Бог, който толкова възлюби света, да даде Сина си жертва именно за такъв един свят, който прехожда? Какво значат думите „образът на този свят прехожда“? – Бог толкова възлюби този свят, че го изменя, обработва го. Божията Любов изменя образа на този свят. Някои тълкуват тия думи в смисъл, че този свят ще се развали. Не, няма да се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се поправи този свят. Някои казват, че Бог ще накаже хората. Не, няма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчар, който не наказва своята пръст, от която ще направи един предмет? Кой е онзи скулптор, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикант, които не наказва своето произведение? – Всички наказват. Следователно, мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло. Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява. Вие имате една съвременна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага светва. Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата? – Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия. Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал. Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина. Следователно, ние ще се възползваме от една малка нишка, ще бутнем едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у нас, като топлина и светлина. Ние трябва да бъдем внимателни, за да не би тази наша инсталация да се повреди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът? Ще кажат някои: Е, майката се мъчила, докато е родила детето. Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света? Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на ангелите. След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма? Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст? И най-после, ние виждаме този човек в своя последен стадий, в своята пълна форма. Тя не е последна форма. Това е само една черупка, която един ден ще падне, и от тази черупка ще излезе онзи красив орех, който, като се посее в земята, един ден от него ще поникне онзи голям, величествен орех. Или пък, от тази черупка ще падне една семка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвят и аромат.
+Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син в жертва за да не погине всеки, който вярва в Него“. Апостолът пък казва: „Не обръщайте внимание на този свят! Образът на този свят прехожда“. Тук имаме едно противоречие. Как е възможно, Бог, който толкова възлюби света, да даде Сина си жертва именно за такъв един свят, който прехожда? Какво значат думите „образът на този свят прехожда“? – Бог толкова възлюби този свят, че го изменя, обработва го. Божията Любов изменя образа на този свят. Някои тълкуват тия думи в смисъл, че този свят ще се развали. Не, няма да се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се поправи този свят. Някои казват, че Бог ще накаже хората. Не, няма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчар, който не наказва своята пръст, от която ще направи един предмет? Кой е онзи скулптор, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикант, който не наказва своето произведение? – Всички наказват. Следователно, мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло. Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява. Вие имате една съвременна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага светва. Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата? – Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия. Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал. Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина. Следователно, ние ще се възползваме от една малка нишка, ще бутнем едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у нас, като топлина и светлина. Ние трябва да бъдем внимателни, за да не би тази наша инсталация да се повреди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът? Ще кажат някои: Е, майката се мъчила, докато е родила детето. Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света? Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на ангелите. След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма? Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст? И най-после, ние виждаме този човек в своя последен стадий, в своята пълна форма. Тя не е последна форма. Това е само една черупка, която един ден ще падне, и от тази черупка ще излезе онзи красив орех, който, като се посее в земята, един ден от него ще поникне онзи голям, величествен орех. Или пък, от тази черупка ще падне една семка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвят и аромат.
 Онези, които се занимават със Свещеното Писание, ще кажат: Човек трябва да се обърне към Бога, да се покае и да се новороди. Това са само състояния на живота. За да се новороди човек, не значи, че неговият живот още сега трябва да се създаде отново, но животът му първо трябва да се прояви. Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения. Какви са последствията от това? Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини. Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление. Детето в първо време започва да казва на майка си: Мамо, искам да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много време, то става недоволно от училището. Ние трябва да се учим! Учим се, но дойдем до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така? Казвам: Знание, което не е истински предадено, възгордява – паметарство го наричам аз, то не може разумно да се използува. На един американец умира дядо му и му оставя едно наследство от 36 000 000 лв. злато. Този американец в това време бил някъде на запад, учил се. В Америка, обаче, той бил нещо като нашите воловари, та, като придобил туй богатство, не знаел как да го използва, давал гуляи натук-натам, ял, пил, изхарчил всичкото богатство, и след шест месеца казал: Не ми трябват пари. Качва се той на коня си и си отива в село. Какъв смисъл има такъв живот с пари? По някой път хората на земята не мязат ли на такъв човек, който изхарчва живота си? Казват: Е, да си поживеем малко, ние сме млади. И старият дава угощение, и младият дава угощение. После, като осиромашеят казват: Остаряхме вече, в нас останаха само стари кости, ще се мре. И такъв човек мисли, че е умен. Казвам: Да, остаряхте, защото изхарчихте богатството си. Аз съм срещал в България някои стари, които казват: Ех, синко, 100-годишен съм вече, много ми е патила главата. Да знаеш само! Казвам: Дядо, я ми кажи нещо, какво си научил от живота? И той започва: Нищо синко, нищо не научих! Казвам му: Ами ти сега отиваш някъде, знаеш ли си пътя? Като си живял 100 години, поне прочете ли нещо от книгата, къде отиваш? – Е, не зная, синко, като в една мъгла съм, много ядох и пих на земята, нищо не зная за онзи свят, задигнаха книгата. Е, да са живи поне тия младите. Един ден младите като остареят, ще кажат: Да са живи младите! Да са живи кои млади? Да са живи онези разумни, необикновени млади; да са живи онези разумни необикновени стари! – Това разбирам.

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 Съвременните хора казват, че едно време имало тайни, а сега няма тайни. Едно време най-учените хора в древността говорили на особен свещен език, а сега вече се говори на един език, който всеки могъл да разбере. Не е така. Математикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира! Геометрикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влезеш в областта на геометрията, ще се забатачиш. Съвременният химик говори на един свещен език, има си той свои формули Н20. Как ще разберете тия формули? Е, ако съвременните учение хора говорят на един свещен език, защото тъй трябва да говорят, това не са ли тайни? Аз наричам свещен език, необикновения, разбрания език, а обикновения език наричам неразбрания език в живота. На този последния език ти не можеш да говориш като в математиката – този език можеш да го обтягаш и тъй, и тъй. В този език ти можеш да обърнеш внимание на запетаята, защо не е сложена на едно место, а на друго. Хората казват, че всичкото съдържание е в запетаята. Смисълът не е в запетаята. Аз мога да напиша едно писмо без никакви запетаи, и да има смисъл в него; а мога да напиша едно писмо пълно с запетаи, и да няма смисъл в него. Ако аз ви говоря на един особен език, например, кажа ви: „хауш-бън-зут“, „хашамаим“, какво ще разберете? Ще кажете: Е, какво означава това? – Нищо не означава. Туй, което човек не разбира, нищо не означава. Не, за онзи, който разбира, означава нещо, но за вас нищо не означава. Няма какво да го тълкувам.
-И тъй, ние идваме до свещения език на духовния свят. Книгата, в която е писано на този свещен език, аз наричам свещена книга. За да разбира Свещеното Писание, човек трябва да има в себе си един ключ за тия символи. Той не трябва да се спъва от запетаите – еди-коя си запетая къде трябва да се постави. Този свещен език, на който са писани Божествените неща, е строго определен. Няма по-хубав език от него! И всички хора, който живеем на земята, се стремим към този свещен език. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремят към този свещен език. Ако разчленявате съвременните езици, ще видите, че основните срички в всеки език са едни и същи на вид, обаче, има едно различие. Сега аз няма да се спирам да разчленявам езиците, но ако вие преведете всеки един език в неговата първична основа, ако вземете например английски език, тъй богат, какъвто е той, едва ли ще намерите в него повече от 250 думи с различни корени. От всеки един корен може да са произлезли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нещо? – Не. Значи, туй нещо могат да го научат и децата. Ще кажете: Как е възможно всички езици да са произлезли от един и същ корен? Ще ви кажа. Посейте една семка, която тежи едва няколко грама и ще видите след това, как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пак може да спорят, но питам: Къде беше скрито всичко това? Отвън ли дойде туй нещо? – Не, имаше нещо скрито в тази семка – първообразът беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, който ѝ бяха необходими, за да изрази своите идеи. Когато един машинист измисли нещо, идеята, която измислил е скрита в неговия ум, а материалите, който му са необходими, за да направи проекция на своята идея във физическия мир, той взима от света. Следователно, и ние сме една проекция. Някога ние сме били в пространството като мисъл, като идея, и след това в нашия дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си, и както виждате, сега сме се събрали тук на земята, в този салон. Как сме се проектирали, върху това няма да говорим. Вие ще кажете: Това са философски работи! Не, това са необикновени работи, това е работа на великите умове, който идват да работят в света, това е работа на Духа. Казвате: Е, философията на живота е обикновена работа. Питам: Вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи в яденето. Научихте ли яденето? Вълкът яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин. Кой, обаче, е най-здравословният начин? Казват, че човек се отличава от другите животни по яденето – нямало друго животно, което могло да си готви. Действително, този факт може да означава известна култура, но туй което отличава човека, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие. Под думата „човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи. Човек е плод, извод на всичко което съществува сега и в растителния живот, и в животинския живот. Онези, които не разбират това нещо, ще кажат: А, това са дървета, онова там са животни! – Като че в живота на растенията и животните няма туй благородното. Не е така. Във всяко едно животно има нещо неопетнено, има един Божествен, неопетнен живот, но туй нещо животното не знае. Във всяко растение има един обикновен живот, който се проявява, но има и един необикновен живот, който не се проявява. Следователно, когато един учен човек дойде на земята, той почва да изучава необикновените неща в живота. И в растенията той вижда един необикновен живот.
+И тъй, ние идваме до свещения език на духовния свят. Книгата, в която е писано на този свещен език, аз наричам свещена книга. За да разбира Свещеното Писание, човек трябва да има в себе си един ключ за тия символи. Той не трябва да се спъва от запетаите – еди-коя си запетая къде трябва да се постави. Този свещен език, на който са писани Божествените неща, е строго определен. Няма по-хубав език от него! И всички хора, който живеем на земята, се стремим към този свещен език. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремят към този свещен език. Ако разчленявате съвременните езици, ще видите, че основните срички в всеки език са едни и същи на вид, обаче, има едно различие. Сега аз няма да се спирам да разчленявам езиците, но ако вие преведете всеки един език в неговата първична основа, ако вземете например английски език, тъй богат, какъвто е той, едва ли ще намерите в него повече от 250 думи с различни корени. От всеки един корен може да са произлезли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нещо? – Не. Значи, туй нещо могат да го научат и децата. Ще кажете: Как е възможно всички езици да са произлезли от един и същ корен? Ще ви кажа. Посейте една семка, която тежи едва няколко грама и ще видите след това, как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пак може да спорят, но питам: Къде беше скрито всичко това? Отвън ли дойде туй нещо? – Не, имаше нещо скрито в тази семка – първообразът беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, който ѝ бяха необходими, за да изрази своите идеи. Когато един машинист измисли нещо, идеята, която измислил е скрита в неговия ум, а материалите, които му са необходими, за да направи проекция на своята идея във физическия мир, той взима от света. Следователно, и ние сме една проекция. Някога ние сме били в пространството като мисъл, като идея, и след това в нашия дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си, и както виждате, сега сме се събрали тук на земята, в този салон. Как сме се проектирали, върху това няма да говорим. Вие ще кажете: Това са философски работи! Не, това са необикновени работи, това е работа на великите умове, които идват да работят в света, това е работа на Духа. Казвате: Е, философията на живота е обикновена работа. Питам: Вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи в яденето. Научихте ли яденето? Вълкът яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин. Кой, обаче, е най-здравословният начин? Казват, че човек се отличава от другите животни по яденето – нямало друго животно, което могло да си готви. Действително, този факт може да означава известна култура, но туй което отличава човека, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие. Под думата „човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи. Човек е плод, извод на всичко което съществува сега и в растителния живот, и в животинския живот. Онези, които не разбират това нещо, ще кажат: А, това са дървета, онова там са животни! – Като че в живота на растенията и животните няма туй благородното. Не е така. Във всяко едно животно има нещо неопетнено, има един Божествен, неопетнен живот, но туй нещо животното не знае. Във всяко растение има един обикновен живот, който се проявява, но има и един необикновен живот, който не се проявява. Следователно, когато един учен човек дойде на земята, той почва да изучава необикновените неща в живота. И в растенията той вижда един необикновен живот.
 Сега, аз ще пристъпя към прочетения стих: „Тръст смазана няма да пречупи“. Под думата „тръст“ Христос подразбира слабите хора в света, които са като деца,които още не могат да мислят, които още не са застанали на своите крака. „Тръст смазана няма да пречупи“ – то значи, че няма да им даде изведнъж такова знание, или такъв живот, който може да ги развали. Той ще им даде това, което съответства на тяхното развитие – няма да смаже никого; ще им даде живот, какъвто могат да носят, ще се погрижи за всички.