Закон за благоприличие - Редакционна история

Донка в 19:46, 18 април 2011

2011-04-18T19:46:33Z

Станимир в 15:56, 4 декември 2008

2008-12-04T15:56:57Z

Показване на промените

AL414 в 11:04, 4 декември 2008

2008-12-04T11:04:23Z

AL414 в 10:09, 4 декември 2008

2008-12-04T10:09:33Z

AL414 в 10:03, 4 декември 2008

2008-12-04T10:03:25Z

Показване на промените

AL414 в 07:56, 3 декември 2008

2008-12-03T07:56:35Z

Показване на промените

AL414 в 19:11, 30 ноември 2008

2008-11-30T19:11:22Z

Показване на промените

AL414 в 17:05, 30 ноември 2008

2008-11-30T17:05:39Z

AL414 в 17:00, 30 ноември 2008

2008-11-30T17:00:12Z

AL414 в 08:13, 30 ноември 2008

2008-11-30T08:13:16Z

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 19:46, 18 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Общ Окултен Клас]] - ДЕВЕТА ГОДИНА ([[1929]]-[[1930]])
		+
		+	[[КНИГА: Естествен ред на нещата]]
		+
	==Закон за благоприличие==		==Закон за благоприличие==

← По-стара версия		Версия от 11:04, 4 декември 2008
Ред 43:		Ред 43:
	— Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас.		— Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас.

−	8. Лекция от Учителя, държана на 16 октомври, 1929 г. София.— Изгрев.	+	8. Лекция от Учителя, държана на 16 октомври, 1929 г. София. — Изгрев.

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 Законът за благоприличието не е закон за земята само, но и за небето. Не се ли спазва този закон, и хората, и възвишените същества от небето се огорчават. Благоприличието е една от основните черти на възвишените същества. Светии, ангели спазват благоприличие в всички свои прояви. То е едно от ценните качества на ученика. Ученикът трябва да се държи благоприлично. Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично. Някои ученици турят ръцете си отзад. Това е една лоша стойка. Когато човек държи ръцете си отзад, това показва, че е вързан, че не разбира, какво му се говори. Само вързаният човек държи ръцете си отзад. Когато човек застане с ръце отпред, на корема, това показва, че гой има чорбаджийско разположение. Когато човек тури ръцете си настрана, до '''тялото''', а десният крак изнесе напред, това показва, че той се готви да отива на работа. Първото положение е господарско, а второто — на слуга. Чорбаджията представя пълно буре, потопено в вода. Само единият край на това буре се подава над водата. Слугата '''''пък представя празно буре''''', без съдържание. Той отива на работа, да се напълни с нещо. Докато е празно, бурето седи на повърхността на водата, цяло се вижда. Пълното буре може да се уподоби на светски човек, на голям материалист, който е потънал в водата до шия. Празното буре е подобно на духовен човек, който се движи по повърхността на водата и се стреми нагоре, отдето очаква да се напълни. Обаче, в живота пълното буре има по-голямо уважение от празното. Кой как мине покрай празното буре, бутне го оттук-оттам и заминава. Празното буре се моли, иска да му се даде нещо, а пълното — дава. Когато получи '''''нещо от пълното буре, празното казва: Добър човек е този'''''. Защо е добър? Защото има никакво съдържание в себе си. Следователно, когато имате добро мнение за някой човек, вие казвате, че той е човек с съдържание.
-Сега аз разглеждам вътрешния смисъл на нещата и казвам: Какво печели човек, ако придобива богатство, слава, знание и сила, а губи своето благочестие? Какъв  смисъл имат тия придобивки за човек, който не може разумно да ги използува? Докато е сиромах, този човек се отнася внимателно към всички хора. Обаче, щом забогатее, той се възгордява и се отнася   с  пренебрежение към всички ония, които стоят по-низко от него. Той казва: Не ме интересуват хората. — Защо не се интересува от хората? — Защото е изгубил своето благоприличие. Той е изгубил същественото. Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание. Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота. Като е здрав, човек всеки ден придобива нещо ново; като е болен, той външно губи, а вътрешно печели. Здравето носи радост, а болестта — скръб и страдание. Обаче, и в едното, и в другото човек има условия да учи.
+Сега аз разглеждам вътрешния смисъл на нещата и казвам: Какво печели човек, ако придобива богатство, слава, знание и сила, а губи своето благочестие? Какъв смисъл имат тия придобивки за човек, който не може разумно да ги използува? Докато е сиромах, този човек се отнася внимателно към всички хора. Обаче, щом забогатее, той се възгордява и се отнася с пренебрежение към всички ония, които стоят по-низко от него. Той казва: Не ме интересуват хората. — Защо не се интересува от хората? — Защото е изгубил своето благоприличие. Той е изгубил същественото. Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание. Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота. Като е здрав, човек всеки ден придобива нещо ново; като е болен, той външно губи, а вътрешно печели. Здравето носи радост, а болестта — скръб и страдание. Обаче, и в едното, и в другото човек има условия да учи.
 Следователно, като ученици, от вас се изисква да прилагате своето благоприличие. — Кой може да приложи благоприличието си? — Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества. Каже ли „азъ“, този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества. Казват, че човек, който употребява често думата „азъ", има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. '''Азъ-т''' определя човешкия характер. Характерът на човека пък очертава линиите на неговото, лице. Като живее, човек е изложен на скърби и на радости, които оформяват неговия характер. Като страда, човек определя отношенията си към Бога. Като се радва, той се свързва с хората и благодари за всички блага, които е получил в живота си.
@@ Ред 43: / Ред 43: @@
 — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас.
-. Лекция от Учителя,  държана на 16 октомври, 1929 г. София.— Изгрев.
+. Лекция от Учителя, държана на 16 октомври, 1929 г. София.— Изгрев.

← По-стара версия		Версия от 17:05, 30 ноември 2008
Ред 63:		Ред 63:

	138		138
−	— Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват '''~~със~~''' нас.	+	— Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват '''с''' нас.
	8. Лекция от Учителя, държана на 16 октомври, 1929 г. София.— Изгрев.		8. Лекция от Учителя, държана на 16 октомври, 1929 г. София.— Изгрев.

@@ Ред 18: / Ред 18: @@
-небрежение към всички ония, които стоят по-низко от него. Той казва: Не ме интересуват хората.— Защо не се интересува от хората? — Защото е изгубил своето благоприличие. Той е изгубил същественото. Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание. Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота. Като е здрав, човек всеки ден придобива нещо ново; като е болен, той външно губи, а вътрешно печели. Здравето носи радост, а болестта — скръб и страдание. Обаче, и в едното, и в другото човек има условия да учи.
+небрежение към всички ония, които стоят по-низко от него. Той казва: Не ме интересуват хората. — Защо не се интересува от хората? — Защото е изгубил своето благоприличие. Той е изгубил същественото. Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание. Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота. Като е здрав, човек всеки ден придобива нещо ново; като е болен, той външно губи, а вътрешно печели. Здравето носи радост, а болестта — скръб и страдание. Обаче, и в едното, и в другото човек има условия да учи.
-Следователно, като ученици, от вас се изисква да прилагате своето благоприличие.— Кой може да приложи благоприличието си? — Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества. Каже ли „азъ", този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества. Казват, че човек, който употребява често думата „азъ", има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата „азъ", това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. '''Азъ-т''' определя човешкия характер. Характерът на човека пък очертава линиите на неговото, лице. Като жи
+Следователно, като ученици, от вас се изисква да прилагате своето благоприличие. — Кой може да приложи благоприличието си? — Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества. Каже ли „азъ", този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества. Казват, че човек, който употребява често думата „азъ", има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата „азъ", това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. '''Азъ-т''' определя човешкия характер. Характерът на човека пък очертава линиите на неговото, лице. Като жи
@@ Ред 35: / Ред 35: @@
-биране на законите на Битието. Страхливият, болният, слабият са лишени от благоприличие. Рядко ще срещнете болен, който да има благоприличие. Влезте в някоя болница и наблюдавайте болните. Всеки болен вика, сърди се, говори за болестта си. Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има благоприличие. Той казва: Всичко е от Бога. Той ще превърне страданията ми в радост. Чрез болестите се изпитва характера на човека. Докато е здрав, човек проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболее, той изгубва опората на своя живот. Този човек няма никакво благоприличие в себе си.— Ама не се търпят болките. Благоприличието трябва да противодействува на болестта. Чрез болестите се изпитва степента на човешкото развитие. Който има''' „азъ-т"''' в себе си, той разполага с различни методи да се освободи от непосилния товар на живота.
+биране на законите на Битието. Страхливият, болният, слабият са лишени от благоприличие. Рядко ще срещнете болен, който да има благоприличие. Влезте в някоя болница и наблюдавайте болните. Всеки болен вика, сърди се, говори за болестта си. Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има благоприличие. Той казва: Всичко е от Бога. Той ще превърне страданията ми в радост. Чрез болестите се изпитва характера на човека. Докато е здрав, човек проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболее, той изгубва опората на своя живот. Този човек няма никакво благоприличие в себе си. — Ама не се търпят болките. Благоприличието трябва да противодействува на болестта. Чрез болестите се изпитва степента на човешкото развитие. Който има''' „азъ-т"''' в себе си, той разполага с различни методи да се освободи от непосилния товар на живота.
 Законът за благоприличието представя външна дреха на самообладанието. Когато започне да се '''издига''' в обществото, човек придобива много неприятели. Изкуство е при тия случаи да знае, как да се справя. Прояви ли отвън благоприличие, а отвътре самообладание, той е разрешил въпроса. Не може ли да се справи с това положение, човек казва, че е нещастен, че природата го наказва. Това е преувеличение на нещата. Природата има за цел да изправя хората, а не да ги наказва.