<?xml version="1.0"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xml:lang="bg">
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0</id>
		<title>Зависимост в природата - Редакционна история</title>
		<link rel="self" type="application/atom+xml" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0"/>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;action=history"/>
		<updated>2026-05-05T01:14:31Z</updated>
		<subtitle>Редакционна история на страницата в ПорталУики</subtitle>
		<generator>MediaWiki 1.25.1</generator>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=31833&amp;oldid=prev</id>
		<title>Донка в 19:05, 13 май 2011</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=31833&amp;oldid=prev"/>
				<updated>2011-05-13T19:05:52Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;&lt;/p&gt;
&lt;table class='diff diff-contentalign-left'&gt;
				&lt;col class='diff-marker' /&gt;
				&lt;col class='diff-content' /&gt;
				&lt;col class='diff-marker' /&gt;
				&lt;col class='diff-content' /&gt;
				&lt;tr style='vertical-align: top;'&gt;
				&lt;td colspan='2' style=&quot;background-color: white; color:black; text-align: center;&quot;&gt;← По-стара версия&lt;/td&gt;
				&lt;td colspan='2' style=&quot;background-color: white; color:black; text-align: center;&quot;&gt;Версия от 19:05, 13 май 2011&lt;/td&gt;
				&lt;/tr&gt;&lt;tr&gt;&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-lineno&quot; id=&quot;L1&quot; &gt;Ред 1:&lt;/td&gt;
&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-lineno&quot;&gt;Ред 1:&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td colspan=&quot;2&quot;&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;+&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;&lt;ins style=&quot;font-weight: bold; text-decoration: none;&quot;&gt;[[Беседи]]&lt;/ins&gt;&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td colspan=&quot;2&quot;&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;+&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;&lt;ins style=&quot;font-weight: bold; text-decoration: none;&quot;&gt;&lt;/ins&gt;&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td colspan=&quot;2&quot;&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;+&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;&lt;ins style=&quot;font-weight: bold; text-decoration: none;&quot;&gt;[[Младежки окултен клас]] - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1932]]-[[1933]])&lt;/ins&gt;&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td colspan=&quot;2&quot;&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;+&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;&lt;ins style=&quot;font-weight: bold; text-decoration: none;&quot;&gt;&lt;/ins&gt;&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td colspan=&quot;2&quot;&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;+&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;&lt;ins style=&quot;font-weight: bold; text-decoration: none;&quot;&gt;[[КНИГА: Великата разумност]]&lt;/ins&gt;&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td colspan=&quot;2&quot;&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;+&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;&lt;ins style=&quot;font-weight: bold; text-decoration: none;&quot;&gt;&lt;/ins&gt;&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;==Зависимост в природата==&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;==Зависимост в природата==&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;/table&gt;</summary>
		<author><name>Донка</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=1240&amp;oldid=prev</id>
		<title>Solico в 15:38, 14 декември 2008</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=1240&amp;oldid=prev"/>
				<updated>2008-12-14T15:38:56Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;&lt;/p&gt;
&lt;a href=&quot;http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;amp;diff=1240&amp;amp;oldid=1232&quot;&gt;Показване на промените&lt;/a&gt;</summary>
		<author><name>Solico</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=1232&amp;oldid=prev</id>
		<title>Solico: /* Зависимост в природата */</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=1232&amp;oldid=prev"/>
				<updated>2008-12-14T14:43:07Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;‎&lt;span dir=&quot;auto&quot;&gt;&lt;span class=&quot;autocomment&quot;&gt;Зависимост в природата&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;table class='diff diff-contentalign-left'&gt;
				&lt;col class='diff-marker' /&gt;
				&lt;col class='diff-content' /&gt;
				&lt;col class='diff-marker' /&gt;
				&lt;col class='diff-content' /&gt;
				&lt;tr style='vertical-align: top;'&gt;
				&lt;td colspan='2' style=&quot;background-color: white; color:black; text-align: center;&quot;&gt;← По-стара версия&lt;/td&gt;
				&lt;td colspan='2' style=&quot;background-color: white; color:black; text-align: center;&quot;&gt;Версия от 14:43, 14 декември 2008&lt;/td&gt;
				&lt;/tr&gt;&lt;tr&gt;&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-lineno&quot; id=&quot;L31&quot; &gt;Ред 31:&lt;/td&gt;
&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-lineno&quot;&gt;Ред 31:&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Като ученици вие трябва да се изучавате, да познавате характера си, за да се предпазвате от своите слабости и отрицателни черти. Седиш си тих и спокоен. Неочаквано дойде при тебе един твой познат и ти пошепне нещо на ухото. Ти веднага ставаш от мястото си, кипваш и започваш да викаш.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Като ученици вие трябва да се изучавате, да познавате характера си, за да се предпазвате от своите слабости и отрицателни черти. Седиш си тих и спокоен. Неочаквано дойде при тебе един твой познат и ти пошепне нещо на ухото. Ти веднага ставаш от мястото си, кипваш и започваш да викаш.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;−&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #ffe49c; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Смешно е една дума, казана на ухото ти, да произведе такава реакция в тебе! Коя е причината, че човек веднага кипва? Кое в него се сърди? Обаче природата е вложила в човека сили, които противодействат на гнева. Те се крият в неговия ум. Като започне да мисли, човек постепенно се успокоява. – Кога господарят се сърди на слугата си? Ако слугата се изпъчи пред господаря си и заеме горда поза, господарят непременно ще се ядоса. – Защо? – Не е свойствено на слугата да заема положението на господар. Да се държи гордо, със съзнание за себе си, това е свойствено на господаря. Обаче&lt;del class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;, &lt;/del&gt;слугата трябва да бъде смирен. Рече ли да се постави на мястото на господаря си, той ще му каже:&amp;quot; Хайде вън! Твоето място не е тук.&amp;quot; Каква поза заема професорът? Как започва той лекцията си? Може ли някой от вас да покаже как се държи професорът? Има хора, които добре имитират другите:едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения. Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от студентите, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях. Така той въдворява тишина и започва да говори. Гласът му е мек, хармоничен, самоуверен. Той има вяра в себе си, разполага със знания и приковава вниманието на студентите си. Той прилича на онзи певец, който пее добре, издига гласа си, а с това владее и публиката.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;+&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Смешно е една дума, казана на ухото ти, да произведе такава реакция в тебе! Коя е причината, че човек веднага кипва? Кое в него се сърди? Обаче природата е вложила в човека сили, които противодействат на гнева. Те се крият в неговия ум. Като започне да мисли, човек постепенно се успокоява. – Кога господарят се сърди на слугата си? Ако слугата се изпъчи пред господаря си и заеме горда поза, господарят непременно ще се ядоса. – Защо? – Не е свойствено на слугата да заема положението на господар. Да се държи гордо, със съзнание за себе си, това е свойствено на господаря. Обаче слугата трябва да бъде смирен. Рече ли да се постави на мястото на господаря си, той ще му каже:&amp;quot; Хайде вън! Твоето място не е тук.&amp;quot; Каква поза заема професорът? Как започва той лекцията си? Може ли някой от вас да покаже как се държи професорът? Има хора, които добре имитират другите:едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения. Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от студентите, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях. Така той въдворява тишина и започва да говори. Гласът му е мек, хармоничен, самоуверен. Той има вяра в себе си, разполага със знания и приковава вниманието на студентите си. Той прилича на онзи певец, който пее добре, издига гласа си, а с това владее и публиката.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Изучавайте нещата, както са в природата, без никакво преувеличаване и намаляване. Казваш за някого, че има права мисъл. – Как се познава правата мисъл? – Тя звучи като музикален тон. Кой е най-ниският тон? Колко трептения прави основният тон в секундата? Певецът взима верни и чисти тонове, когато всеки тон трепти толкова време, колкото трептения, всъщност, съдържа той. Гласните струни също взимат участие при говора и пеенето. От значение за гласа е съкращаването и удължаването на тези струни. Изобщо, говорът, пеенето имат отношение към човешката мисъл.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Изучавайте нещата, както са в природата, без никакво преувеличаване и намаляване. Казваш за някого, че има права мисъл. – Как се познава правата мисъл? – Тя звучи като музикален тон. Кой е най-ниският тон? Колко трептения прави основният тон в секундата? Певецът взима верни и чисти тонове, когато всеки тон трепти толкова време, колкото трептения, всъщност, съдържа той. Гласните струни също взимат участие при говора и пеенето. От значение за гласа е съкращаването и удължаването на тези струни. Изобщо, говорът, пеенето имат отношение към човешката мисъл.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;/table&gt;</summary>
		<author><name>Solico</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=1231&amp;oldid=prev</id>
		<title>Solico: /* Зависимост в природата */</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=1231&amp;oldid=prev"/>
				<updated>2008-12-14T14:25:11Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;‎&lt;span dir=&quot;auto&quot;&gt;&lt;span class=&quot;autocomment&quot;&gt;Зависимост в природата&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;a href=&quot;http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;amp;diff=1231&amp;amp;oldid=1228&quot;&gt;Показване на промените&lt;/a&gt;</summary>
		<author><name>Solico</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=1228&amp;oldid=prev</id>
		<title>Solico: /* Зависимост в природата */</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=1228&amp;oldid=prev"/>
				<updated>2008-12-14T13:49:10Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;‎&lt;span dir=&quot;auto&quot;&gt;&lt;span class=&quot;autocomment&quot;&gt;Зависимост в природата&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;table class='diff diff-contentalign-left'&gt;
				&lt;col class='diff-marker' /&gt;
				&lt;col class='diff-content' /&gt;
				&lt;col class='diff-marker' /&gt;
				&lt;col class='diff-content' /&gt;
				&lt;tr style='vertical-align: top;'&gt;
				&lt;td colspan='2' style=&quot;background-color: white; color:black; text-align: center;&quot;&gt;← По-стара версия&lt;/td&gt;
				&lt;td colspan='2' style=&quot;background-color: white; color:black; text-align: center;&quot;&gt;Версия от 13:49, 14 декември 2008&lt;/td&gt;
				&lt;/tr&gt;&lt;tr&gt;&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-lineno&quot; id=&quot;L9&quot; &gt;Ред 9:&lt;/td&gt;
&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-lineno&quot;&gt;Ред 9:&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение, въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение, въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;−&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #ffe49c; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;И тъй, за квадрата се казва, че всичките му ъгли са равни помежду си, следователно и страните му са равни. На какво е проекция правата линия? – Или на права, или на равнина. – В дадения случай равнината се приема като нещо дадено. Значи тя съществува. Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира. – Тази равнина материална ли е? – Не е материална, но има своя видима страна. Значи&lt;del class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;, &lt;/del&gt;в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън. В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости. Ъгълът, като мярка, се прилага и в окултните науки: във физиогномията, френологията. Например, Камперовият ъгъл, който е около 80° до 82°, е онзи ъгъл, отиващ от ухото до долната част на носа и от носа до брадата. Колкото по-голям е този ъгъл, толкова по-голяма е интелигентността на човека. Колкото на по-низша степен на развитие е човек, толкова по-малък е този ъгъл. Колкото по-издадени са челюстите, толкова по-малък е ъгълът.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;+&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;И тъй, за квадрата се казва, че всичките му ъгли са равни помежду си, следователно и страните му са равни. На какво е проекция правата линия? – Или на права, или на равнина. – В дадения случай равнината се приема като нещо дадено. Значи тя съществува. Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира. – Тази равнина материална ли е? – Не е материална, но има своя видима страна. Значи в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън. В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости. Ъгълът, като мярка, се прилага и в окултните науки: във физиогномията, френологията. Например, Камперовият ъгъл, който е около 80° до 82°, е онзи ъгъл, отиващ от ухото до долната част на носа и от носа до брадата. Колкото по-голям е този ъгъл, толкова по-голяма е интелигентността на човека. Колкото на по-низша степен на развитие е човек, толкова по-малък е този ъгъл. Колкото по-издадени са челюстите, толкова по-малък е ъгълът.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Коя е причината за увеличаването или намаляването на този ъгъл? Когато майстор строи къща, той поставя съседните страни перпендикулярно една на друга. Така те са по-устойчиви, отколкото ако са наклонени една към друга. Когато правят свод на къщата, тук се прилагат повече криви линии, отколкото прави. Причината е същата – за по-голяма устойчивост. Така строят и мостовете, и тежестта се разпределя по всички точки на кривата линия. Това са закони, които са спазени и при строежа на човешкото тяло. Казва се още, че човешката интелигентност е в зависимост от дължината на мозъчните нишки и от набраздяването на мозъчното вещество. Колкото по-дълги са нишките и по-набраздено мозъчното вещество, толкова по-интелигентен е човек.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Коя е причината за увеличаването или намаляването на този ъгъл? Когато майстор строи къща, той поставя съседните страни перпендикулярно една на друга. Така те са по-устойчиви, отколкото ако са наклонени една към друга. Когато правят свод на къщата, тук се прилагат повече криви линии, отколкото прави. Причината е същата – за по-голяма устойчивост. Така строят и мостовете, и тежестта се разпределя по всички точки на кривата линия. Това са закони, които са спазени и при строежа на човешкото тяло. Казва се още, че човешката интелигентност е в зависимост от дължината на мозъчните нишки и от набраздяването на мозъчното вещество. Колкото по-дълги са нишките и по-набраздено мозъчното вещество, толкова по-интелигентен е човек.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;/table&gt;</summary>
		<author><name>Solico</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=1227&amp;oldid=prev</id>
		<title>Solico: /* Зависимост в природата */</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=1227&amp;oldid=prev"/>
				<updated>2008-12-14T13:46:25Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;‎&lt;span dir=&quot;auto&quot;&gt;&lt;span class=&quot;autocomment&quot;&gt;Зависимост в природата&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;table class='diff diff-contentalign-left'&gt;
				&lt;col class='diff-marker' /&gt;
				&lt;col class='diff-content' /&gt;
				&lt;col class='diff-marker' /&gt;
				&lt;col class='diff-content' /&gt;
				&lt;tr style='vertical-align: top;'&gt;
				&lt;td colspan='2' style=&quot;background-color: white; color:black; text-align: center;&quot;&gt;← По-стара версия&lt;/td&gt;
				&lt;td colspan='2' style=&quot;background-color: white; color:black; text-align: center;&quot;&gt;Версия от 13:46, 14 декември 2008&lt;/td&gt;
				&lt;/tr&gt;&lt;tr&gt;&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-lineno&quot; id=&quot;L5&quot; &gt;Ред 5:&lt;/td&gt;
&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-lineno&quot;&gt;Ред 5:&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Тема за следния път: „Полза от съня“.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Тема за следния път: „Полза от съня“.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;−&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #ffe49c; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата? За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят. – По какво се отличават дебелите и тънките линии? Как се измерват те? Някои си служат с паяжината като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например слабият, тънкият човек, може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от &lt;del class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;кроткият&lt;/del&gt;? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене. Кроткият е тих и спокоен като вода, която тече по равно място.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;+&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата? За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят. – По какво се отличават дебелите и тънките линии? Как се измерват те? Някои си служат с паяжината като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например слабият, тънкият човек, може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от &lt;ins class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;кроткия&lt;/ins&gt;? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене. Кроткият е тих и спокоен като вода, която тече по равно място.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;−&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #ffe49c; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна&lt;del class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;, &lt;/del&gt;или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение, въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената&lt;del class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;, &lt;/del&gt;или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например&lt;del class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;, &lt;/del&gt;доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави &lt;del class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;ъгли&lt;/del&gt;. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;+&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение, въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави &lt;ins class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;ъгъла&lt;/ins&gt;. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;−&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #ffe49c; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;И тъй, за квадрата се казва, че всичките му ъгли са равни помежду си, следователно и страните му са равни. На какво е проекция правата линия? – Или на права, или на равнина. – В дадения случай&lt;del class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;, &lt;/del&gt;равнината се приема като нещо дадено. Значи&lt;del class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;, &lt;/del&gt;тя съществува. Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира. – Тази равнина материална ли е? – Не е материална, но има своя видима страна. Значи, в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън. В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости. Ъгълът, като мярка, се прилага и в окултните науки: във физиогномията, френологията. Например, Камперовият ъгъл, който е около 80° до 82°, е онзи ъгъл, отиващ от ухото до долната част на носа и от носа до брадата. Колкото по-голям е този ъгъл, толкова по-голяма е интелигентността на човека. Колкото на по-низша степен на развитие е човек, толкова по-малък е този ъгъл. Колкото по-издадени са челюстите, толкова по-малък е ъгълът.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;+&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;И тъй, за квадрата се казва, че всичките му ъгли са равни помежду си, следователно и страните му са равни. На какво е проекция правата линия? – Или на права, или на равнина. – В дадения случай равнината се приема като нещо дадено. Значи тя съществува. Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира. – Тази равнина материална ли е? – Не е материална, но има своя видима страна. Значи, в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън. В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости. Ъгълът, като мярка, се прилага и в окултните науки: във физиогномията, френологията. Например, Камперовият ъгъл, който е около 80° до 82°, е онзи ъгъл, отиващ от ухото до долната част на носа и от носа до брадата. Колкото по-голям е този ъгъл, толкова по-голяма е интелигентността на човека. Колкото на по-низша степен на развитие е човек, толкова по-малък е този ъгъл. Колкото по-издадени са челюстите, толкова по-малък е ъгълът.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Коя е причината за увеличаването или намаляването на този ъгъл? Когато майстор строи къща, той поставя съседните страни перпендикулярно една на друга. Така те са по-устойчиви, отколкото ако са наклонени една към друга. Когато правят свод на къщата, тук се прилагат повече криви линии, отколкото прави. Причината е същата – за по-голяма устойчивост. Така строят и мостовете, и тежестта се разпределя по всички точки на кривата линия. Това са закони, които са спазени и при строежа на човешкото тяло. Казва се още, че човешката интелигентност е в зависимост от дължината на мозъчните нишки и от набраздяването на мозъчното вещество. Колкото по-дълги са нишките и по-набраздено мозъчното вещество, толкова по-интелигентен е човек.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Коя е причината за увеличаването или намаляването на този ъгъл? Когато майстор строи къща, той поставя съседните страни перпендикулярно една на друга. Така те са по-устойчиви, отколкото ако са наклонени една към друга. Когато правят свод на къщата, тук се прилагат повече криви линии, отколкото прави. Причината е същата – за по-голяма устойчивост. Така строят и мостовете, и тежестта се разпределя по всички точки на кривата линия. Това са закони, които са спазени и при строежа на човешкото тяло. Казва се още, че човешката интелигентност е в зависимост от дължината на мозъчните нишки и от набраздяването на мозъчното вещество. Колкото по-дълги са нишките и по-набраздено мозъчното вещество, толкова по-интелигентен е човек.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;/table&gt;</summary>
		<author><name>Solico</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=1226&amp;oldid=prev</id>
		<title>Solico: /* Зависимост в природата */</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=1226&amp;oldid=prev"/>
				<updated>2008-12-14T13:37:30Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;‎&lt;span dir=&quot;auto&quot;&gt;&lt;span class=&quot;autocomment&quot;&gt;Зависимост в природата&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;table class='diff diff-contentalign-left'&gt;
				&lt;col class='diff-marker' /&gt;
				&lt;col class='diff-content' /&gt;
				&lt;col class='diff-marker' /&gt;
				&lt;col class='diff-content' /&gt;
				&lt;tr style='vertical-align: top;'&gt;
				&lt;td colspan='2' style=&quot;background-color: white; color:black; text-align: center;&quot;&gt;← По-стара версия&lt;/td&gt;
				&lt;td colspan='2' style=&quot;background-color: white; color:black; text-align: center;&quot;&gt;Версия от 13:37, 14 декември 2008&lt;/td&gt;
				&lt;/tr&gt;&lt;tr&gt;&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-lineno&quot; id=&quot;L5&quot; &gt;Ред 5:&lt;/td&gt;
&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-lineno&quot;&gt;Ред 5:&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Тема за следния път: „Полза от съня“.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Тема за следния път: „Полза от съня“.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;−&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #ffe49c; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата? За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят. – По какво се отличават дебелите и тънките линии? Как се измерват те? Някои си служат с паяжината като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например слабият, тънкият човек, може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткият? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене. Кроткият е тих и спокоен&lt;del class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;, &lt;/del&gt;като вода, която тече по равно място.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;+&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата? За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят. – По какво се отличават дебелите и тънките линии? Как се измерват те? Някои си служат с паяжината като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например слабият, тънкият човек, може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткият? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене. Кроткият е тих и спокоен като вода, която тече по равно място.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна, или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение, въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената, или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгли. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна, или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение, въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената, или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгли. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;/table&gt;</summary>
		<author><name>Solico</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=1225&amp;oldid=prev</id>
		<title>Solico: /* Зависимост в природата */</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=1225&amp;oldid=prev"/>
				<updated>2008-12-14T13:34:30Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;‎&lt;span dir=&quot;auto&quot;&gt;&lt;span class=&quot;autocomment&quot;&gt;Зависимост в природата&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;table class='diff diff-contentalign-left'&gt;
				&lt;col class='diff-marker' /&gt;
				&lt;col class='diff-content' /&gt;
				&lt;col class='diff-marker' /&gt;
				&lt;col class='diff-content' /&gt;
				&lt;tr style='vertical-align: top;'&gt;
				&lt;td colspan='2' style=&quot;background-color: white; color:black; text-align: center;&quot;&gt;← По-стара версия&lt;/td&gt;
				&lt;td colspan='2' style=&quot;background-color: white; color:black; text-align: center;&quot;&gt;Версия от 13:34, 14 декември 2008&lt;/td&gt;
				&lt;/tr&gt;&lt;tr&gt;&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-lineno&quot; id=&quot;L5&quot; &gt;Ред 5:&lt;/td&gt;
&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-lineno&quot;&gt;Ред 5:&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Тема за следния път: „Полза от съня“.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Тема за следния път: „Полза от съня“.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;−&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #ffe49c; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата? За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят. – По какво се отличават дебелите и тънките линии? Как се измерват те? Някои си служат с паяжината като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например&lt;del class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;, &lt;/del&gt;слабият, тънкият човек може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче&lt;del class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;, &lt;/del&gt;това което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткият? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене. Кроткият е тих и спокоен, като вода, която тече по равно място.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;+&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата? За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят. – По какво се отличават дебелите и тънките линии? Как се измерват те? Някои си служат с паяжината като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например слабият, тънкият човек&lt;ins class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;, &lt;/ins&gt;може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче това&lt;ins class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;, &lt;/ins&gt;което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткият? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене. Кроткият е тих и спокоен, като вода, която тече по равно място.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна, или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение, въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената, или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгли. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна, или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение, въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената, или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгли. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;/table&gt;</summary>
		<author><name>Solico</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=1224&amp;oldid=prev</id>
		<title>Solico в 13:32, 14 декември 2008</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=1224&amp;oldid=prev"/>
				<updated>2008-12-14T13:32:31Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;&lt;/p&gt;
&lt;table class='diff diff-contentalign-left'&gt;
				&lt;col class='diff-marker' /&gt;
				&lt;col class='diff-content' /&gt;
				&lt;col class='diff-marker' /&gt;
				&lt;col class='diff-content' /&gt;
				&lt;tr style='vertical-align: top;'&gt;
				&lt;td colspan='2' style=&quot;background-color: white; color:black; text-align: center;&quot;&gt;← По-стара версия&lt;/td&gt;
				&lt;td colspan='2' style=&quot;background-color: white; color:black; text-align: center;&quot;&gt;Версия от 13:32, 14 декември 2008&lt;/td&gt;
				&lt;/tr&gt;&lt;tr&gt;&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-lineno&quot; id=&quot;L5&quot; &gt;Ред 5:&lt;/td&gt;
&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-lineno&quot;&gt;Ред 5:&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Тема за следния път: „Полза от съня“.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Тема за следния път: „Полза от съня“.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;−&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #ffe49c; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата? За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят. – По какво се отличават дебелите и тънките линии? Как се измерват те? Някои си служат с паяжината&lt;del class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;, &lt;/del&gt;като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например, слабият, тънкият човек може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче, това което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткият? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене. Кроткият е тих и спокоен, като вода, която тече по равно място.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;+&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата? За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят. – По какво се отличават дебелите и тънките линии? Как се измерват те? Някои си служат с паяжината като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например, слабият, тънкият човек може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче, това което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткият? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене. Кроткият е тих и спокоен, като вода, която тече по равно място.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна, или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение, въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената, или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгли. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна, или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение, въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената, или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгли. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;/table&gt;</summary>
		<author><name>Solico</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=1223&amp;oldid=prev</id>
		<title>Solico в 13:31, 14 декември 2008</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=1223&amp;oldid=prev"/>
				<updated>2008-12-14T13:31:44Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;&lt;/p&gt;
&lt;table class='diff diff-contentalign-left'&gt;
				&lt;col class='diff-marker' /&gt;
				&lt;col class='diff-content' /&gt;
				&lt;col class='diff-marker' /&gt;
				&lt;col class='diff-content' /&gt;
				&lt;tr style='vertical-align: top;'&gt;
				&lt;td colspan='2' style=&quot;background-color: white; color:black; text-align: center;&quot;&gt;← По-стара версия&lt;/td&gt;
				&lt;td colspan='2' style=&quot;background-color: white; color:black; text-align: center;&quot;&gt;Версия от 13:31, 14 декември 2008&lt;/td&gt;
				&lt;/tr&gt;&lt;tr&gt;&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-lineno&quot; id=&quot;L5&quot; &gt;Ред 5:&lt;/td&gt;
&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-lineno&quot;&gt;Ред 5:&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Тема за следния път: „Полза от съня“.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Тема за следния път: „Полза от съня“.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;−&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #ffe49c; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата? За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят. – По какво се отличават дебелите и &lt;del class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;тънки &lt;/del&gt;линии? Как се измерват те? Някои си служат с паяжината, като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например, слабият, тънкият човек може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче, това което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткият? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене. Кроткият е тих и спокоен, като вода, която тече по равно място.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;+&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата? За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят. – По какво се отличават дебелите и &lt;ins class=&quot;diffchange diffchange-inline&quot;&gt;тънките &lt;/ins&gt;линии? Как се измерват те? Някои си служат с паяжината, като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например, слабият, тънкият човек може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче, това което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткият? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене. Кроткият е тих и спокоен, като вода, която тече по равно място.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна, или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение, въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената, или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгли. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class='diff-marker'&gt;&amp;#160;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна, или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение, въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената, или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгли. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;/table&gt;</summary>
		<author><name>Solico</name></author>	</entry>

	</feed>