Забранихме му - Редакционна история

Станимир в 08:41, 26 октомври 2010

2010-10-26T08:41:44Z

Хирон: /* Забранихме му */

2010-03-15T15:34:51Z

‎Забранихме му

Преслава Петрова: /* Забранихме му */

2010-03-14T21:11:42Z

‎Забранихме му

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==Забранихме му== „И понеже не следва с нас, забранихме му". (Лука 9: 49) Съвременната култура си …

2010-03-10T18:43:14Z

Нова страница: ==Забранихме му== „И понеже не следва с нас, забранихме му". (Лука 9: 49) Съвременната култура си …

Показване на промените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-== Забранихме му ==
+[[Неделни беседи]]
 „И понеже не следва с нас, забранихме му". (Лука 9: 49)
@@ Ред 12: / Ред 20: @@
 Някога, в далечното минало, вълкът чел една свещена книга и, под влияние на великите Божии принципи, решил да изправи живота си. Като проследил живота на своя род, той си казал: Не може повече да се върви в този път. Нашият род е извършил големи грехове и престъпления, които трябва да се изправят. Не изменим ли живота си, наказанията неизбежно ще ни следват. Въодушевен от решението си, той започнал да се моли, да пости, отказал се от месо и тръгнал по света да проповядва вегетарианство и добър живот. В което село влизал да проповядва, навсякъде го били. Който и да го чувал да проповядва за вегетарианството, никой не му вярвал. В това село го били, в онова село го били, от тук – от там го пъдили, нищо не му давали да яде, вследствие на което той измършавял, отслабнал, станал неузнаваем. Три дена гладувал и най-после си казал: Нищо няма да излезе от моята проповед. Хората не са готови още за нов живот. Ако продължавам по този начин, и от мене нищо няма да остане. Ще продължа пътя си и когото пръв срещна, ще го изям. Не искам вече да проповядвам на тия некултурни хора!
-Вълкът тръгнал на път и гледал, дано намери нещо за ядене. Първият, когото срещнал, бил един кон, който спокойно пасял трева. – Какво правиш тук? – Трева пася. – Знаеш ли, че мога да те изям? Цели три дена нищо не съм ял. – Зная, че можеш да ме изядеш. Слушай, преди да направиш това, услужи ми с нещо, от което ти пръв ще се ползваш. – Съгласен съм. Каква услуга искаш да ти направя? – Задните и предните ми крака са подковани, петала имам. Като ме изядеш, петалата ще влязат в гърлото ти и ще те задавят. Баща ми беше благороден по характер, и понеже и аз нося тази черта, не искам да ти причиня никакво зло. Затова, иди отзад, при задните ми крака, и се опитай да извадиш петалата ми. После ще извадиш петалата на предните ми крака и свободно ще ме изядеш. Вълкът веднага пристъпил към работа, но в това време конят му ударил два силни ритника по главата, и вълкът се търкулил на земята. Доста време трябвало да мине, докато се окопити и стане от земята. Конят хукнал да бяга и се скрил от погледа на вълка. Като видял, как конят го излъгал, вълкът си казал: Чудна работа! Четох свещената книга, ходих да проповядвам, просветих се, а можах да повярвам на един кон, че за да го изям, трябва да вадя петалата му. Сега вече никого не слушам. Тръгвам нататък и когото срещна, ще го изям. Втори път не ставам налбантин, да вадя петалата на коня.
+Вълкът тръгнал на път и гледал, дано намери нещо за ядене. Първият, когото срещнал, бил един кон, който спокойно пасял трева. – Какво правиш тук? – Трева паса. – Знаеш ли, че мога да те изям? Цели три дена нищо не съм ял. – Зная, че можеш да ме изядеш. Слушай, преди да направиш това, услужи ми с нещо, от което ти пръв ще се ползваш. – Съгласен съм. Каква услуга искаш да ти направя? – Задните и предните ми крака са подковани, петала имам. Като ме изядеш, петалата ще влязат в гърлото ти и ще те задавят. Баща ми беше благороден по характер, и понеже и аз нося тази черта, не искам да ти причиня никакво зло. Затова, иди отзад, при задните ми крака, и се опитай да извадиш петалата ми. После ще извадиш петалата на предните ми крака и свободно ще ме изядеш. Вълкът веднага пристъпил към работа, но в това време конят му ударил два силни ритника по главата, и вълкът се търкулил на земята. Доста време трябвало да мине, докато се окопити и стане от земята. Конят хукнал да бяга и се скрил от погледа на вълка. Като видял, как конят го излъгал, вълкът си казал: Чудна работа! Четох свещената книга, ходих да проповядвам, просветих се, а можах да повярвам на един кон, че за да го изям, трябва да вадя петалата му. Сега вече никого не слушам. Тръгвам нататък и когото срещна, ще го изям. Втори път не ставам налбантин, да вадя петалата на коня.
 Като вървял по-нататък, вълкът видял два овена. Той спрял пред тях и ги запитал: Какво правите? – Спорим нещо за тревата. – Е, сега поне вие няма да ми избегнете. Преди да се срещна с вас, видях един кон, който ми каза, че за да го изям, трябва да сваля петалата му. Аз започнах да свалям петалата му, но той ме ритна и избяга. – А, ние няма да постъпим като него. Ние сме готови да ни изядеш, но с условие да ни оставиш свободни да се затичаме и когото от нас пръв хванеш, ще го изядеш днес; когото втори хванеш, ще го изядеш утре. Така ще се осигуриш за два дена. Вълкът се съгласил на това условие и се отдалечил малко от тях, да им даде възможност да се засилят. Овните се засилили и се хвърлили право към него с рогата си. По този начин те счупили четири ребра на вълка, повалили го на земята и избягали. Като видял, че и този път останал излъган, вълкът направил голямо усилие да се дигне от земята и продължил пътя си, като си казвал: Не вярвам вече на никого. Когото срещна сега, нито петалата му ще вадя, нито ще го оставям свободно да тича, за да се осигурявам за два дена. Достатъчно ми е, каквото днес намеря. За утрешния ден няма да мисля.
@@ Ред 78: / Ред 86: @@
 И тъй, докато следвате Божия път, вие лесно ще се справяте с мъчнотиите и страданията си. При това положение, и на смъртно легло да сте, изоставени от лекари, от близки, достатъчно е да се обърнете с молба към Бога, да ви повдигне и оздрави, за да разберете, че Той е единственият, към Когото можете да се обърнете. Само при такива случаи човек може да познае Бога и да опита Неговата Любов. – Ама защо се разболях? – Да опиташ Божията Любов. – Защо осиромашах? – Да опиташ Божията Любов. – Защо изгубих общественото си положение? – Да опиташ Божията Любов. Всички несгоди, мъчнотии и страдания, които човек преживява, имат за цел да запознаят човека с любовта. Тези опитности струват повече от най-голямото земно богатство. Това значи да се свърже човек с невидимия свят, с Христа, с Бога. Няма по-велико състояние за човека от това, да се свърже с Великото в света, с любовта, в която няма никаква промяна. Единственото нещо, на което човек може да разчита, това е Любовта на Бога. Няма по-велико нещо за човека от това, да е свързан с Бога и да върши Неговата воля. Да изпълни човек волята Божия, това значи да придобие вътрешен мир и вътрешна радост в себе си. Щом придобие тези качества, човек може да се домогне до вътрешната философия на живота, до положителната наука.
-„Понеже не следва с нас, забранихме му". Христос казва: „Който не е против нас, той е с нас, затова не му забранявайте". Сега и аз ви казвам: Не се отричайте от добрите си намерения! По-нататък Христос казва на учениците си: „Понеже аз пострадах, и вие ще пострадате. Понеже аз умрях, и вие ще умрете. Но ако вървите в стъпките ми, както аз възкръснах, така и вие ще възкръснете". Христос донесе в света учение на любов, на братство между хората. Всички хора трябва да съзнаят, че са братя, че имат един и същ баща – Бога. Всички хора четат „Отче наш", но само на думи. – Защо? – Един чете „Отче наш", но когато някой дойде да му иска пари на заем, той ще му наложи 30 – 35 % лихва. Друг чете „Отче наш", но като дойде някой беден при него да му иска малко жито, той казва, че няма, а хамбарът му е пълен. Който обича Бога, той е готов всякога да дава: сърцето му е отворено и готово да дава; лицето му е светло от добрите дела, които прави. Това означава човек, на когото огънят вечно гори, и свещта постоянно свети. Изворът на този човек всякога тече и раздава на всички хора – бедни и богати, учени и прости.
+„Понеже не следва с нас, забранихме му". Христос казва: „Който не е против нас, той е с нас, затова не му забранявайте". Сега и аз ви казвам: Не се отричайте от добрите си намерения! По-нататък Христос казва на учениците си: „Понеже аз пострадах, и вие ще пострадате. Понеже аз умрях, и вие ще умрете. Но ако вървите в стъпките ми, както аз възкръснах, така и вие ще възкръснете". Христос донесе в света учение на любов, на братство между хората. Всички хора трябва да осъзнаят, че са братя, че имат един и същ баща – Бога. Всички хора четат „Отче наш", но само на думи. – Защо? – Един чете „Отче наш", но когато някой дойде да му иска пари на заем, той ще му наложи 30 – 35 % лихва. Друг чете „Отче наш", но като дойде някой беден при него да му иска малко жито, той казва, че няма, а хамбарът му е пълен. Който обича Бога, той е готов всякога да дава: сърцето му е отворено и готово да дава; лицето му е светло от добрите дела, които прави. Това означава човек, на когото огънят вечно гори, и свещта постоянно свети. Изворът на този човек всякога тече и раздава на всички хора – бедни и богати, учени и прости.
 „Не им забранявайте"! – казва Христос.
@@ Ред 84: / Ред 92: @@
 „Който не е против нас, той е с нас".
+''6. Беседа от Учителя, държана на 6 октомври, [[1929]] г., София. – Изгрев.''
-. Беседа от Учителя, държана на 29 октомври, 1929 г., София. – Изгрев.

← По-стара версия		Версия от 15:34, 15 март 2010
Ред 2:		Ред 2:


−	„И понеже не следва с нас, забранихме му". (Лука 9: 49)	+	„И понеже не следва с нас, забранихме му". (Лука 9: 49)

	Съвременната култура си служи с метода на забраната, на ограничавания и наставления. Навсякъде се прилагат закони и правила. Навсякъде се чуват наставления, морализирания – това да не правиш, онова да не правиш. Дето и да се обърнете, навсякъде чувате, как и какви дрехи, обуща и шапки трябва да носи човек; какви трябва да бъдат косите му – къси или дълги, къдрави или гладки; как трябва да нарежда и чисти къщата си; как трябва да готви и каква храна да употребява – месна или вегетарианска. Не само това, но между хората се повдига въпросът, колко време трябва да учи човек; трябва ли да се специализира и т.н. Изобщо, светът е пълен с правила и закони, които човек трябва да изучава и прилага в живота си. Тъкмо научи тия правила, чувате един ден, че го задигнали за онзи свят. – Защо? – Защото и за онзи свят са нужни учени хора. Докато е на земята, човек все има какво да учи. Ако нямаше какво да учи, той щеше да напусне земята и да отиде на онзи свят, дето се нуждаят само от учени хора. На земята има и учени, и прости, а на небето – само учени.		Съвременната култура си служи с метода на забраната, на ограничавания и наставления. Навсякъде се прилагат закони и правила. Навсякъде се чуват наставления, морализирания – това да не правиш, онова да не правиш. Дето и да се обърнете, навсякъде чувате, как и какви дрехи, обуща и шапки трябва да носи човек; какви трябва да бъдат косите му – къси или дълги, къдрави или гладки; как трябва да нарежда и чисти къщата си; как трябва да готви и каква храна да употребява – месна или вегетарианска. Не само това, но между хората се повдига въпросът, колко време трябва да учи човек; трябва ли да се специализира и т.н. Изобщо, светът е пълен с правила и закони, които човек трябва да изучава и прилага в живота си. Тъкмо научи тия правила, чувате един ден, че го задигнали за онзи свят. – Защо? – Защото и за онзи свят са нужни учени хора. Докато е на земята, човек все има какво да учи. Ако нямаше какво да учи, той щеше да напусне земята и да отиде на онзи свят, дето се нуждаят само от учени хора. На земята има и учени, и прости, а на небето – само учени.