Донка в 18:05, 28 август 2010

2010-08-28T18:05:16Z

Донка в 12:56, 26 август 2010

2010-08-26T12:56:57Z

Донка в 12:48, 26 август 2010

2010-08-26T12:48:58Z

Хирон: Нова страница: ==Житното зърно== Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, прин…

2010-02-23T13:56:37Z

Нова страница: ==Житното зърно== Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, прин…

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 18:05, 28 август 2010
Ред 1:		Ред 1:
	[[Неделни беседи]]		[[Неделни беседи]]
		+
		+	[[Неделни беседи - 1914г.]]

	[[Сила и живот, I серия (1914)]]		[[Сила и живот, I серия (1914)]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Неделни беседи]]
-[[СИЛА И ЖИВОТ І серия, 1915, 1924 г.]]
+[[Сила и живот, I серия (1914)]]
 ==2.Житното зърно==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==Житното зърно==
+[[Неделни беседи]]
 Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод. <em>(Ев. от Йоан 12:24)</em>
@@ Ред 25: / Ред 31: @@
 Когато се говори за залязване, всеки мисли за умиране. Какво нещо е умиране? Това е предположение. Всеки от вас трябва да е умирал, за да може да разправи какво нещо е смърт; а сега само си въобразява. В един свой разказ Толстой ето какво говори: среща един руски монах на 85-годишна възраст, с бяла брада, и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш монах?“ И монахът разправил вкратце своята история така: „Аз съм от княжеска фамилия; когато бях между 21–25 години, баща ми и майка ми искаха да ме оженят за една княгиня; в това време паднах в летаргичен сън, дойдоха лекари, пипаха ми пулса – „Сърцето е спряло, той е умрял“, забележиха те и рекоха да ме погребат; казах си в себе си: „Нима това е смъртта?“, не можех да дам знак, че съм жив; идват годеницата и баща ѝ, и слушам той я кани да поплаче – „Да кажат хората, че си го обичала“, „Никога не съм го обичала, а обичам богатствата му“, отговори тя; а аз си рекох: „Ако Господ ме върне в света, аз ще захвана друг живот“; колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и не можеш да кажеш, че си жив!“ И колко души са заровени тъй! Няма нищо по-тежко от това, да те заровят жив. Най-голямото нещастие е да останеш с дни и месеци в земята и да не можеш да се освободиш от тялото; то е най-тежкият затвор – ад! Ако бяхме чисти, щяхме да знаем кога душата е излязла от тялото и никога нямаше да имаме такива страдания. След като каже лекарят, че болникът не е жив, отведнъж хората рекат: „Вдигайте го!“ Ще му направят красив ковчег и с песни и музика ще го отнесат. Де остава тяхната любов? Това е любовта на ближните и на обществото! Някой казва: „Аз ви обичам“. Как? Както котката обича мишката, или както вълкът овцата? И то е любов. Но то е любов такава, от която светът страда. А Любовта, която е потребна на света, е да обичаме другите и да им помагаме да бъдат щастливи, както ние сме щастливи. И затуй Исус е казал: „Онзи, който вярва в Мене, ще прави това, което Аз правя, и който Мене люби, ще го възлюби и Отец Мой и ще дойде и направи жилище в него“. Вие казвате: „Какво ще стане с България?“ Аз ви питам: „Какво ще стане с вас?“ Не знаете, че дяволът е взел всичката ви собственост, продал ви е дори кожата, а питате: „Какво ще стане с България?“ България – това сте вие. Трябва да се молите, да ви помогне Господ да изпъдите този неканен гост из вас, да запазите своята собственост, своя ум и своето сърце. Дяволът е виновник на тия страдания. Не трябва да му се сърдите. Аз го похвалявам само в едно нещо – че е много работлив, не се обезсърчава: ако го изпъдите из една врата, влиза през друга; ако не сполучи по един начин, търси друг, трети, четвърти. Ето една отлична и насърчителна негова черта. И Господ казва: „Вземете пример от него: той е учител на хората, учи ги и ще научи всинца“; като ви лъже, лъже, най-сетне вие ще кажете: „Научихме твоите лъжи, и не можеш вече ни излъга“. Един рекъл на един свой приятел: „Моята маймуна не можеш я излъга“; отива приятелят му при маймуната, почва да се преструва, че спи, зажумява и маймуната, а той задига парите; връща се господарят ѝ и я набива хубаво; втори път маймуната си отваря хубаво очите, не замижава, защото знае, че има дърво. С опитността, която имаме в света, след страдания, когато дяволът дойде, ще му кажем: „Моите очи са отворени“. Когато почнете да страдате, казвайте: „Още не съм минал целия процес на житното зърно“, и когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както слънцето съживява посятото житно зърно.
 Беседа, държана на 23 март 1914 г. в София.

Житното зърно - Редакционна история

Донка в 18:05, 28 август 2010

Донка в 12:56, 26 август 2010

Донка в 12:48, 26 август 2010

Хирон: Нова страница: ==Житното зърно== Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, прин…