Ето човекът - Редакционна история

Станимир в 14:34, 12 октомври 2010

2010-10-12T14:34:09Z

Ани в 19:15, 19 септември 2010

2010-09-19T19:15:10Z

Ани в 19:08, 19 септември 2010

2010-09-19T19:08:43Z

Ани в 19:08, 19 септември 2010

2010-09-19T19:08:09Z

Ани в 19:07, 19 септември 2010

2010-09-19T19:07:27Z

Донка в 19:25, 26 август 2010

2010-08-26T19:25:02Z

Донка в 12:27, 26 август 2010

2010-08-26T12:27:22Z

Донка в 12:22, 26 август 2010

2010-08-26T12:22:02Z

Донка в 07:22, 26 август 2010

2010-08-26T07:22:37Z

Донка в 07:20, 26 август 2010

2010-08-26T07:20:15Z

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 [[Сила и живот, I серия (1914)]]
-==1.Ето човекът==
+==1. Ето човекът==
 ''Беседа, държана на 16 март [[1914]] г. в София.''
 Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: „Ето човекът!“ <em>(Ев. Йоан 19:5)</em>

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 ==1.Ето човекът==
 ''Беседа, държана на 16 март [[1914]] г. в София.''
 Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: „Ето човекът!“ <em>(Ев. Йоан 19:5)</em>

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 ==1.Ето човекът==
 ''Беседа, държана на 16 март [[1914]] г. в София.''
 Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: „Ето човекът!“ <em>(Ев. Йоан 19:5)</em>
 Под думата „човек“ или „человек“ на български език се разбира същество, което живее цял век; обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, „човек“ има друго значение – значи: Исус, Човекът, Който иде на земята, Братът на страдащите. Какво трябва да разбираме под тези думи? Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас: „Ето човекът“? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: „Какво дири тук богатството?“ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива силата; последната пък внася топлина и светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до знанието – то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим?“ – Посейте едно житно зърно, и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как?“ – Турете влага, и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока – към слънцето – изворът на живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до слънцето? А аз искам да намеря Бога“. – Тебе не ти е необходимо да знаеш де е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно, и след това ще дойде процесът на растенето, знанието, а когато завържем плод, това вече е добродетелта. Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане, след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй ще прати Господарят да ожънат житото, и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата. Ние се раждаме, това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба, това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което Му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната – в житницата.

← По-стара версия		Версия от 19:08, 19 септември 2010
Ред 12:		Ред 12:

	Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: „Ето човекът!“ <em>(Ев. Йоан 19:5)</em>		Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: „Ето човекът!“ <em>(Ев. Йоан 19:5)</em>
		+

	Под думата „човек“ или „человек“ на български език се разбира същество, което живее цял век; обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, „човек“ има друго значение – значи: Исус, Човекът, Който иде на земята, Братът на страдащите. Какво трябва да разбираме под тези думи? Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас: „Ето човекът“? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: „Какво дири тук богатството?“ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива силата; последната пък внася топлина и светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до знанието – то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим?“ – Посейте едно житно зърно, и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как?“ – Турете влага, и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока – към слънцето – изворът на живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до слънцето? А аз искам да намеря Бога“. – Тебе не ти е необходимо да знаеш де е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно, и след това ще дойде процесът на растенето, знанието, а когато завържем плод, това вече е добродетелта. Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане, след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй ще прати Господарят да ожънат житото, и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата. Ние се раждаме, това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба, това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което Му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната – в житницата.		Под думата „човек“ или „человек“ на български език се разбира същество, което живее цял век; обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, „човек“ има друго значение – значи: Исус, Човекът, Който иде на земята, Братът на страдащите. Какво трябва да разбираме под тези думи? Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас: „Ето човекът“? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: „Какво дири тук богатството?“ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива силата; последната пък внася топлина и светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до знанието – то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим?“ – Посейте едно житно зърно, и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как?“ – Турете влага, и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока – към слънцето – изворът на живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до слънцето? А аз искам да намеря Бога“. – Тебе не ти е необходимо да знаеш де е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно, и след това ще дойде процесът на растенето, знанието, а когато завържем плод, това вече е добродетелта. Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане, след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй ще прати Господарят да ожънат житото, и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата. Ние се раждаме, това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба, това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което Му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната – в житницата.

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 ==1.Ето човекът==
 ''Беседа, държана на 16 март [[1914]] г. в София.''
 Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: „Ето човекът!“ <em>(Ев. Йоан 19:5)</em>

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Неделни беседи]]
 [[Сила и живот, I серия (1914)]]
@@ Ред 39: / Ред 41: @@
 [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=3697 Ето човекът - форум]

← По-стара версия		Версия от 12:27, 26 август 2010
Ред 36:		Ред 36:

	Беседа, държана на 16 март [[1914]] г. в София.		Беседа, държана на 16 март [[1914]] г. в София.
		+
		+
		+	[http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=3697 Ето човекът - форум]
		+

	2. [[Житното зърно]]		2. [[Житното зърно]]

← По-стара версия		Версия от 07:22, 26 август 2010
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Неделни беседи]]
		+
	[[Сила и живот, I серия (1914)]]		[[Сила и живот, I серия (1914)]]