Едно стадо - Редакционна история

Станимир в 06:32, 20 октомври 2010

2010-10-20T06:32:31Z

Станимир в 17:23, 3 март 2009

2009-03-03T17:23:34Z

Показване на промените

LoveJoy: /* Едно стадо */

2009-02-13T13:39:16Z

‎Едно стадо

Показване на промените

LoveJoy: /* Едно стадо */

2009-02-12T12:59:20Z

‎Едно стадо

LoveJoy: /* Едно стадо */

2009-02-11T11:07:31Z

‎Едно стадо

LoveJoy: /* Едно стадо */

2009-02-11T10:26:39Z

‎Едно стадо

Хирон: Нова страница: ==Едно стадо== „И ще бъде едно стадо и един пастиръ". '*) От памти-въка още между всички органиче...

2009-02-10T04:56:31Z

Нова страница: ==Едно стадо== „И ще бъде едно стадо и един пастиръ". '*) От памти-въка още между всички органиче...

Показване на промените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-== Едно стадо ==
+[[Неделни беседи]]
 „И ще бъде едно стадо и един пастир.” *)
@@ Ред 68: / Ред 76: @@
 И тъй, поздравлявам всички, които са видели вече Бога и себе си! Поздравлявам и онези, които скоро ще видят Бога и себе си! На ония, на които предстои в далечното бъдеще да видят Бога и себе си, пожелавам с търпение да дочакат този момент! Затова и в Писанието е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога.”
-Беседа от Учителя, държана на 23 януари 1927 година в гр. София.
+''Беседа от Учителя, държана на 23 януари [[1927]] година в гр. София.''
 ----
 *) Иоана 10:16.

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Казвам: ние говорим за ума, за сърцето, за волята, за душата и за духа на човека, но къде е всъщност човекът? Ще кажете, че човек се намира в тялото си. Ако човек се намира в тялото си, неговото тяло трябва да бъде всякога бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако човек се намира в очите си, те никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят. Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават. Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може да мисли. Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът. Обаче, човек се проявява чрез своето тяло. Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния живот". Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал. Това място в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се подават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен. При тези промени в състоянието на човека, не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее – мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Къде е човекът? Където има обич и умраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите. Казвате: аз обичам едикой си човек. – Кое, именно, обичате в него? – Ума. – Къде е умът на човека? То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията. Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други някои и т.н. Обаче, важно е да се каже, кое място в нея представлява единството, единението. Единението, единството се намира вън от Библията, а не вътре в нея.
-Сега, за изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Представете си, че вие имате едно пиано, или един орган. Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез не-о може да се ппояви реалността или пазумность-^ а на живота. Де се коие тази оазумност: в сакото пиано или некъде извън него? – °азумность-
+Сега, за изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Представете си, че вие имате едно пиано, или един орган. Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез него може да се прояви реалността или разумността на живота. Къде се крие тази разумност: в самото пиано или някъде извън него? – Разумността ще се прояви чрез онзи пианист и изпълнител, който ще седне пред пианото, ще изсвириг едно парче и след това ще се оттегли настрана,, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това. Значи, реалното». разумното не е нито в пианото, нито в неговитъ" клавиши, а в натискане на клавишите от нъкое разумно същество Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме/ еди-кой си свири на пиано. Значи, звуковет, които се пр-в-дават чръз клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири. Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг н-бкой свири – не ни харесва.. ; Обикновено, когато обичаме нъкого, ние харесва- ; ме всичко, каквото той прави: п-ве ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добоо и хармонично. Закон е това! Обичаме ли некого, и глупостит му търпим; не го ли обичаме, и Божествени работи да верши, казваме: това нт^що не струва. Следователно, разумнит нъща в света не се опредъпят от тяхнит външни качества, но от това, което ^в нас, как ние гледаме на тези нъща.
-−
-−
-−
-−
-та ще се прояви чръз онзи пианист и изпълни-тел, който ще седне пред пианото, ще изсвириг едно парче и след това ще се оттегли настрана,, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това. Значи, реалното». разумното не е нито в пианото, нито в неговитъ" клавиши, а в натискане на клавишите от нъкое разумно същество Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме/ еди-кой си свири на пиано. Значи, звуковет, които се пр-в-дават чръз клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири. Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг н-бкой свири – не ни харесва.. ; Обикновено, когато обичаме нъкого, ние харесва- ; ме всичко, каквото той прави: п-ве ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добоо и хармонично. Закон е това! Обичаме ли некого, и глупостит му търпим; не го ли обичаме, и Божествени работи да верши, казваме: това нт^що не струва. Следователно, разумнит нъща в света не се опредъпят от тяхнит външни качества, но от това, което ^в нас, как ние гледаме на тези нъща.
 И тъй, каквото човек верши, трябва съзнателно да го проучва и наблюдава. За всяко нещо той тр-Ьбва да си дава отчет. Легне ли вечер да спи, човек трябва да се запита: д ще 6жда> пр-вз време на съня? Д отивам? Рече ли да.г говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъд започва разговора или р"вчьта си. В какво се проявява единството на вашит мисли, чувства и д-бйствия? Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: като отидем на онзи свет, тогава ще се занимаваме с тази работа. Сега ни зани-мават по-близки до нас въпроси. Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище „ Онзи свет, за който говорите, е този св-вт, а . който сега живеете. Нъщата трябва да се разб- ^ – -

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 От памтивека още между всички органически същества се забелязва стремеж към обединение. Този стремеж отчасти може да се уподоби на групирането на овце в едно стадо. Овцете се намират в стадно състояние, но това още не определя стадото. Обаче, стадното състояние изключва всякакво съзнание. Защо? – Защото в стадно състояние може да се намират и пясъчните зрънца, които нямат съзнание. Но обединението, като съзнателен процес, представлява вътрешен стремеж във всяко живо същество. Всяко същество се стреми да се обедини, да се съсредоточи към нещо.
-Казвам: ние говори м за ума, за сърцето, за волята, за душата и за духа на човека, но д е в същност чов-вкът? Ще кажете, че човек се намира в тялото си. Ако човек се намира в т-ьлото си, неговото т-кло тр-вбва да бъде всякого бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако чов-бк се намира в очит си, т* никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очит се затварят. Яко чов-ьк е в ушитъ\ тъ* никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушит"Б. понякога оглушават. Р\ко човек жив"ве в мозъка, мозъкът никога не трябва да прЪкъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализир-ва, не може да мисли. Значи, в чов-бшкото тбло няма опртвдълено място, на което можем да по-сочим, че тук или там живт^е човекът. Обаче, човек се проявява чръз своето тъ\по. Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния животъ". Който знае това место, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи в вътрЪшното единение, вътрешното единство, до което той е до-стигнал. Това место в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрЪ-шен мио, с големо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се подават на външните промени: срещате един чов-бк весел, разположен, но елед няколко часа разположението му изчезва; срещате ДруГ Ч0ВТ5К ЗДраВ, боДЪр, СЛТбД НЯКОЛКО
+Казвам: ние говорим за ума, за сърцето, за волята, за душата и за духа на човека, но къде е всъщност човекът? Ще кажете, че човек се намира в тялото си. Ако човек се намира в тялото си, неговото тяло трябва да бъде всякога бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако човек се намира в очите си, те никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят. Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават. Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може да мисли. Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът. Обаче, човек се проявява чрез своето тяло. Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния живот". Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал. Това място в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се подават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен. При тези промени в състоянието на човека, не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее – мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Къде е човекът? Където има обич и умраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите. Казвате: аз обичам едикой си човек. – Кое, именно, обичате в него? – Ума. – Къде е умът на човека? То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията. Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други някои и т.н. Обаче, важно е да се каже, кое място в нея представлява единството, единението. Единението, единството се намира вън от Библията, а не вътре в нея.
-−
-•часа го виждате посърнал, болен. При'т*Ьзи промени в състоянието на човека, не може да има -единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли •едно, като се разболее – мисли друго. Когато оби-*ча, той мисли да направи едно; когато мрази, той /мисли да наарави друго. Де е човекът? Дето има обич и умраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има дт^ятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите. Казвате: аз оби-чам еди-кой си човек. – Кое, именно, обичате в «его? – Ума. – Де е умът на човека? То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията, Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други н-бкои и т. н. Обаче, важно е да се каже, кое место в нея представлява единството, единението* Единението, единството се намира вън ог Библията, а не вътре в нея.
 Сега, за изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Представете си, че вие имате едно пиано, или един орган. Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез не-о може да се ппояви реалността или пазумность-^ а на живота. Де се коие тази оазумност: в сакото пиано или некъде извън него? – °азумность-

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Едно стадо==
-„И ще бъде едно стадо и един пастиръ". '*)
+„И ще бъде едно стадо и един пастир". (Йоан 10:16)
-От памти-въка още между всички органически същества се заб^лъзва стремеж към обединение. Този стремеж отчасти може да се упо-доби на групирането на овцит в едно стадо. Овцигб се намират в стадно състояние, но това още не опр-вдъля стадото. Обаче, стадното състояние изключва Всякакво съзнание. Защо? – Защото в стадно състояние може да се намират и пъхъчните зрънца, които нямат съзнание. Но обединението, като съзнателен прсцес, пред-сгавлявз вътрЪшен стремеж в всяко живо са-щество. Вобко същество се стреми да се обедини, да се съсредоточи към н"бщо.
+От памтивека още между всички органически същества се забелязва стремеж към обединение. Този стремеж отчасти може да се уподоби на групирането на овце в едно стадо. Овцете се намират в стадно състояние, но това още не определя стадото. Обаче, стадното състояние изключва всякакво съзнание. Защо? – Защото в стадно състояние може да се намират и пясъчните зрънца, които нямат съзнание. Но обединението, като съзнателен процес, представлява вътрешен стремеж във всяко живо същество. Всяко същество се стреми да се обедини, да се съсредоточи към нещо.
-Казвам: ние говори м за ума, за сърцето, за волята, за душата и за духа на човека, но д е в същност чов-вкът? Ще кажете, че човек се намира в тялото си. Ако човек се намира в т-ьлото си, неговото т-кло тр-вбва да бъде всякого бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако чов-бк се намира в очит си, т* никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очит се затварят. Яко чов-ьк е в ушитъ\ тъ* никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушит"Б. понякога оглушават. Р\ко човек жив"ве в мозъка, мозъкът никога не трябва да прЪкъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализир-ва, не може да мисли. Значи, в чов-бшкото тбло няма опртвдълено място, на което можем да по-сочим, че тук или там живт^е човекът. Обаче, човек се проявява чръз своето тъ\по. Всяко място, през което се проявява човекът, ние на-
+Казвам: ние говори м за ума, за сърцето, за волята, за душата и за духа на човека, но д е в същност чов-вкът? Ще кажете, че човек се намира в тялото си. Ако човек се намира в т-ьлото си, неговото т-кло тр-вбва да бъде всякого бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако чов-бк се намира в очит си, т* никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очит се затварят. Яко чов-ьк е в ушитъ\ тъ* никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушит"Б. понякога оглушават. Р\ко човек жив"ве в мозъка, мозъкът никога не трябва да прЪкъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализир-ва, не може да мисли. Значи, в чов-бшкото тбло няма опртвдълено място, на което можем да по-сочим, че тук или там живт^е човекът. Обаче, човек се проявява чръз своето тъ\по. Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния животъ". Който знае това место, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи в вътрЪшното единение, вътрешното единство, до което той е до-стигнал. Това место в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрЪ-шен мио, с големо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се подават на външните промени: срещате един чов-бк весел, разположен, но елед няколко часа разположението му изчезва; срещате ДруГ Ч0ВТ5К ЗДраВ, боДЪр, СЛТбД НЯКОЛКО
-−
-* Иоана"1071 б
-−
-−
-−
-−
-ричаме „същина на разумния животъ". Който знае това место, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи в вътрЪшното единение, вътрешното единство, до което той е до-стигнал. Това место в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрЪ-шен мио, с големо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се подават на външните промени: срещате един чов-бк весел, разположен, но елед няколко часа разположението му изчезва; срещате ДруГ Ч0ВТ5К ЗДраВ, боДЪр, СЛТбД НЯКОЛКО
 •часа го виждате посърнал, болен. При'т*Ьзи промени в състоянието на човека, не може да има -единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли •едно, като се разболее – мисли друго. Когато оби-*ча, той мисли да направи едно; когато мрази, той /мисли да наарави друго. Де е човекът? Дето има обич и умраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има дт^ятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите. Казвате: аз оби-чам еди-кой си човек. – Кое, именно, обичате в «его? – Ума. – Де е умът на човека? То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията, Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други н-бкои и т. н. Обаче, важно е да се каже, кое место в нея представлява единството, единението* Единението, единството се намира вън ог Библията, а не вътре в нея.