Дух Господен - Редакционна история

Станимир в 08:40, 26 октомври 2010

2010-10-26T08:40:13Z

Показване на промените

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-03-12T13:07:39Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-03-12T13:04:50Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-03-12T12:56:07Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-03-12T12:42:52Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-03-12T12:32:15Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-03-12T11:59:03Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-03-12T11:57:49Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-03-12T11:48:07Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-03-12T11:46:38Z

‎Заглавие на раздел

Показване на промените

@@ Ред 55: / Ред 55: @@
 Като се натъкват на въпроса за небето, за Вечния живот, мнозина считат тия работи отвлечени. Какво означава на български език думата „отвлечена"? Казват: "Отвлечена идея", "отвлечена мома". – Отвлечена идея подразбира – нещо неразбрано. Отвлечена мома означава също – нещо неразбрано. В отвличането на момата няма нищо лошо. Лошото, обаче, седи в това, че тя е отвлечена там, дето не трябва, т.е. не е занесена, дето трябва. Мислете върху идеята: „Духът Господен е на мене и ме помаза." Разберете ли дълбокия смисъл на тази идея, и вие, като слепия, който прогледал, ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега вече виждам." Много слепи хора има на земята: едни са слепи за физическия свят, а други – за духовния. Човек трябва да има отворени очи и за двата свята. Само при това положение той може да се нарече „човек с отворени очи." Той работи и на земята, и на небето едновременно: корените му са в земята, а клонете – на небето, в духовния свят. Физическият и духовният свят взаимно се преплитат: духовният свят съдържа възможностите на физическия, а физическият – съдържа възможностите на духовния.
-== Заглавие на раздел ==
+„Дух Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Дето е Духът Господен, там е творчеството. Той съдържа възможностите на този и на онзи свят. Без Духът Господен те остават нереализирани. Духът Господен е разумното в човека, което го води в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.
+. Беседа от Учителя, държана на 29 септември 1929г. София – Изгрев
-„Дух Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Дето е Духът Господен, там е творчеството. Той съдържа възможностите на този и на онзи свят. Без Духът Господен тб остават нереализирани. Духът Господен е разумното в човека, което го води в пътя на лю-бовьта, мъдростта и истината.
+----
+* Лука 4:18
-. Беседа от Учителя, държана на 29 септемврий, 1929 г. София. – ИзгрЪв.

@@ Ред 51: / Ред 51: @@
 Представете си, че някъде на планината има един чист, дълбок извор. Вие харесвате този извор и пожелавате да прекарате водата му във вашия дом. За тази цел, започвате да копаете, за да пробиете път, от дома ви до извора. Големи усилия, продължителна работа се изисква, за да постигнете това желание. Вие копаете ден, два, три, месеци, години, векове, докато водата от извора потече във вашия дом. Един ден поглеждате към работата, която сте свършили и виждате, че ви остава само един метър земя, която трябва да изкопаете, за да постигнете целта си. Този метър земя не е нищо друго, освен сегашният ви живот, през който, също така трябва да направите известни усилия. Щом го разкопаете, водата ще бликне и във вашия дом. Тъй щото, когато казвате за някой човек, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото си, а сега е разкопал останалия метър и се ползва от резултата на своите усилия. Това значи, да бъде човек помазан. Когато казваме, че някой човек е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност. Той отива до извора, връща се, но не работи. Като се намери в трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснял. Човек трябва да работи непреривно. От деня на слизането си, от небето, до днешния ден, той трябва постоянно да работи, да не прекъсва връзката си с Бога. Щом му остане само един метър да разкопае, той е дошъл вече до прага на Царството Божие. Ще разкопае и последния метър, и водата на извора ще бликне в неговия дом. Както човек може да пренесе водата – от великия извор на живота – в своята душа, така и богатството на своята душа трябва да занесе на небето.
-== Заглавие на раздел ==
+И тъй, каквото спечели на земята, човек трябва да го пренесе на небето. Не може ли да направи това, неговият живот остава безпредметен. Човек трябва да знае, че на земята не го чака щастие, удоволствия, но му предстои усилие, труд и работа. На земята ще печели, ще придобива богатства, които трябва да занесе на небето и там да разполага с тях. Това значи, Духът Господен да бъде на вас и да ви помаже, да благоветствувате на сиромасите.
 == Заглавие на раздел ==

@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 „Духът Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите". Докато Духът Господен не е между хората, те се делят на близки и на далечни, на хора от различни народности и вери. Щом Духът Господен дойде между тях, всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя. Тогава всички противоречия между хората изчезват. Всички хора не са еднакво готови да възприемат истината, обаче, няма защо да се чака, всички едновременно да я възприемат. Който е узрял, той трябва да се прояви. Когато един от плодовете узрее, той пада от дървото, никого не чака. Не е достатъчно само да узрее плодът. Узряването на плода не разрешава всички въпроси. Узряването на плода е само една възможност за проява на любовта. Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил, т.е. дошъл е до разумното служене на Бога. Да станеш Син Божий, това значи, да проникнеш в истинския живот, без да си го придобил. Към този живот трябва всеки да се стреми. Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си. Без постигане на тази задача, всички учения остават безпредметни. Постигне ли това нещо, човек става господар на условията. Той се радва на опитността, която е придобил. Той се радва, че е разбрал смисъла на познаването.
-== Заглавие на раздел ==
+Представете си, че някъде на планината има един чист, дълбок извор. Вие харесвате този извор и пожелавате да прекарате водата му във вашия дом. За тази цел, започвате да копаете, за да пробиете път, от дома ви до извора. Големи усилия, продължителна работа се изисква, за да постигнете това желание. Вие копаете ден, два, три, месеци, години, векове, докато водата от извора потече във вашия дом. Един ден поглеждате към работата, която сте свършили и виждате, че ви остава само един метър земя, която трябва да изкопаете, за да постигнете целта си. Този метър земя не е нищо друго, освен сегашният ви живот, през който, също така трябва да направите известни усилия. Щом го разкопаете, водата ще бликне и във вашия дом. Тъй щото, когато казвате за някой човек, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото си, а сега е разкопал останалия метър и се ползва от резултата на своите усилия. Това значи, да бъде човек помазан. Когато казваме, че някой човек е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност. Той отива до извора, връща се, но не работи. Като се намери в трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснял. Човек трябва да работи непреривно. От деня на слизането си, от небето, до днешния ден, той трябва постоянно да работи, да не прекъсва връзката си с Бога. Щом му остане само един метър да разкопае, той е дошъл вече до прага на Царството Божие. Ще разкопае и последния метър, и водата на извора ще бликне в неговия дом. Както човек може да пренесе водата – от великия извор на живота – в своята душа, така и богатството на своята душа трябва да занесе на небето.
 == Заглавие на раздел ==

@@ Ред 47: / Ред 47: @@
 „Духът Господен е на мене и ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Няма по-велико нещо от това, Духът Господен да е на човека. Това значи, Бог да е задна стража на човека, а човек да Му служи. Човек трябва да държи в ума си мисълта, че Бог е с него, заради което, трябва да изпълнява волята Му с всичката си чистота и безкористие. Щом е с Бога, човек всякога ще се ползва от Неговото благословение. И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му. Всеки трябва да дойде до тази опитност, да направи връзка с Бога. В тази връзка, именно, се крие силата на отделния човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество. Чрез тази връзка, Бог се проявява навсякъде. Тази връзка е толкова необходима за човека, колкото му е необходим чистият въздух. Ако човек попадне в херметически затворен салон, той може да прекара в него само известно време. Скоро след това той ще почувства нужда от чист въздух. Не проникне ли отнякъде чист въздух, той е осъден на задушване, на смърт. Следователно, ако човек приеме такова верую, което прекъсва връзката му с външния свят, с чистия въздух, той неизбежно ще се задуши. Всяко верую, което внася светлина в човешкия ум, топлина – в сърцето му, а същевременно, увеличава неговата доброта и разумност и го следва непреривно в живота му, е верую, което създава истинска връзка между човешката душа и Бога. Кой може да се съмнява в такова верую?
-== Заглавие на раздел ==
+„Духът Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите". Докато Духът Господен не е между хората, те се делят на близки и на далечни, на хора от различни народности и вери. Щом Духът Господен дойде между тях, всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя. Тогава всички противоречия между хората изчезват. Всички хора не са еднакво готови да възприемат истината, обаче, няма защо да се чака, всички едновременно да я възприемат. Който е узрял, той трябва да се прояви. Когато един от плодовете узрее, той пада от дървото, никого не чака. Не е достатъчно само да узрее плодът. Узряването на плода не разрешава всички въпроси. Узряването на плода е само една възможност за проява на любовта. Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил, т.е. дошъл е до разумното служене на Бога. Да станеш Син Божий, това значи, да проникнеш в истинския живот, без да си го придобил. Към този живот трябва всеки да се стреми. Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си. Без постигане на тази задача, всички учения остават безпредметни. Постигне ли това нещо, човек става господар на условията. Той се радва на опитността, която е придобил. Той се радва, че е разбрал смисъла на познаването.
 == Заглавие на раздел ==

@@ Ред 43: / Ред 43: @@
 Питам: каква полза имате от Христовото учение, ако не искате хората да ви смущават? Това значи, да носите само името християни, без да сте приели Христа в себе си. Един индус решил да изучи живота, във всички негови прояви. Като дошъл до духовния живот, той се натъкнал на големи противоречия, на въпроси, които не могъл да разбере, нито да приложи. Това го довело до отчаяние, заради което решил да се самоубие. Преди да изпълни решението си, той се обърнал към Бога, със следната молба: Господи, моля ти се, покажи ми правия път. Дошъл съм до отчаяние, и ако не мога да се справя с положението си, ще се самоубия. Скоро след молитвата му, Христос се явил при него и му казал: Ти знаеш, че аз дойдох да спася света, като се пожертвах за него. Ако искаш да ме следваш, започни да работиш. Така животът ти ще се осмисли и ще научиш и разбереш всичко, което днес не разбираш. Индусът изпълнил съвета на Христа и започнал съзнателно да работи. От този ден, животът му коренно се изменил. Той преживял такива неща, за които, като апостол Павел, смело могъл да каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което преживях." – Защо този индус е дошъл до такива опитности? – Защото е мислил право. Ако не беше мислил право, нищо не би постигнал. Много хора, религиозни и светски, мислят върху проявите на живота, но не могат да дойдат до такива духовни постижения, защото не мислят право. Съвременните религиозни хора не се нуждаят само от вяра в Бога, или в Христа. Те се нуждаят от нещо съществено. Тяхната вяра може да се уподоби на хубава, доброкачествена свещ и кибрит, с които постоянно се хвалят. Те трябва да запалят своята свещ и да четат на нея. С кибритените клечки те трябва да запалят своя огън, на който, зимно време, да се греят и да си варят вода за пиене. Веднъж свързани с Първата Причина на нещата, вие трябва да пазите тази връзка; и във всички моменти на изпитания и мъчнотии, да съзнавате, че в нея е живота, в нея е свободата.
-== Заглавие на раздел ==
+Днес хората постоянно отлагат нещата за благоприятни времена и казват: Сега ще си поживеем, а като остареем, тогава ще служим на Бога. – Не, това не е право разсъждение. Човек трябва да служи на Бога, именно, като млад. Остарее ли, той вече не е способен за тази работа. Докато е на земята, човек трябва да работи, да служи на Бога. Щом отиде в другия свят, той трябва да учи закона на жертвата. Както животът има свое велико предназначение, така и смъртта има свое предназначение. Докато е млад, човек трябва да служи на Бога, за да не дойде до положение – да се поквари и да носи последствията на греховете си. Като служи на Бога, човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че любовта царува в радостта. – Защо се жени младата мома? – За да намери своя възлюбен – детето си, в което да внесе своята вяра, надежда и любов. Който служи на ближния си с любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно, той е осмислил живота си. Щом изпълни волята Божия, човек изпитва радост. Тази радост осмисля неговия живот и той съзнава себе си като човек. Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява волята Божия.
+„Духът Господен е на мене и ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Няма по-велико нещо от това, Духът Господен да е на човека. Това значи, Бог да е задна стража на човека, а човек да Му служи. Човек трябва да държи в ума си мисълта, че Бог е с него, заради което, трябва да изпълнява волята Му с всичката си чистота и безкористие. Щом е с Бога, човек всякога ще се ползва от Неговото благословение. И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му. Всеки трябва да дойде до тази опитност, да направи връзка с Бога. В тази връзка, именно, се крие силата на отделния човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество. Чрез тази връзка, Бог се проявява навсякъде. Тази връзка е толкова необходима за човека, колкото му е необходим чистият въздух. Ако човек попадне в херметически затворен салон, той може да прекара в него само известно време. Скоро след това той ще почувства нужда от чист въздух. Не проникне ли отнякъде чист въздух, той е осъден на задушване, на смърт. Следователно, ако човек приеме такова верую, което прекъсва връзката му с външния свят, с чистия въздух, той неизбежно ще се задуши. Всяко верую, което внася светлина в човешкия ум, топлина – в сърцето му, а същевременно, увеличава неговата доброта и разумност и го следва непреривно в живота му, е верую, което създава истинска връзка между човешката душа и Бога. Кой може да се съмнява в такова верую?
-Днес хората постоянно отлагат нещата за благоприятни времена и казват: Сега ще си пожив-вем, а като остарЪем, тогава ще служим на Бога. – Не, това не е право разсжждение. Човек трябва да служи на Бога, именно, като млад. Остартье ли, той вече не е способен за тази работа. Докато е на земята, Човек трябва да работи, да служи на Бога. Щом отиде в другия св"бт, той трябва да учи закона на жертвата. Както животът има свое велико предназначение, така и смъртта има свое предназначение. Докато е млад, Човек трябва да служи на Бога, за да не дойде до положение да се поквари и да носи последствията на грЪховете си. Като служи, на Бога, Човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че любовта царува в радостта. – Защо се жени младата мома? – За да нам-ври своя възлюбен – детето си, в което да внесе своята вяра, надежда и любов. Който служи на ближния си с любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно той е осмислил живота си. Щом изпълни волята Божия, човек изпитва радост. Тази ра-дост осмисля неговия живот, и той съзнава себе си като Човек. Този Човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява волята Божия.
-−
-„Духът Господен е на мене и ме проводи да бла-говетствувам на сиромасите." Няма по-велико н-бщо от това, Духът Господен да е на човека. Това значи Бог да е задна стража на Човека, а човек да Му служи. Човек трябва да държи в ума си мисълта, че Бог е с него, заради което трябва да изпълнява волята Му с всичката си чистота и безкористие. Щом е с Бога, Човек всвкога ще се ползува от Неговото благословение. И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му. Всеки трябва да дойде до тази опит-ност, да направи връзка с Бога.-В тази връзка, именно, се крие силата на отдълния Човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цълото човечество. Чрез тази връзка Бог се проявява на-всвкъде. Тази връзка е толкова необходима за Човека, колкото му е необходим чистият въздух. Дко човек попадне в херметически затворен салон, той
-−
-−
-−
-може да прекара в него само известно време. Скоро след това той ще почувствува нужда от чист въздух. Не проникне ли отн-вкъде чист въздух, той е осъден на задушване, на смърт. Следователно, ако чйв-Ьк приеме такова вврую, което прекъсва връзката му с външния свтзт, с чистия въздух, той неизбежно ще се задуши. Встзко верую, което внася светлина в човешкия ум, топлина – в сърцето му, а същевременно увеличава неговата доброта и разум-ност и го следва непреривно в живота му, е вьрую, което създава истинска връзка между човешката душа и Бога. Кой може да се съмнява в такова верую?
 == Заглавие на раздел ==

@@ Ред 36: / Ред 36: @@
 Често религиозните и учените хора спорят, кое верую е най-право. – Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любещи, и т.н. Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата, или към каква и да е друга църква. Човек се е родил само с живот, без никакво външно верую. Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но, за да може красивото да се развива, Духът Господен трябва да дойде върху него. Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно. Така и планетите имат свой определен път на движение. Те отдалеч изпращат поздравите си, не се доближават. Най-малкото доближаване на планетите, една към друга, води към катастрофа. Така трябва да живеят и хората помежду си. Всеки човек трябва да се движи по своя път, а на ближните си да изпраща от своята светлина. Когато завършат развитието си, планетите ще се посещават една друга. Слънцето, най–големият брат между планетите, ще покани всички планети на гости. 3а тази цел, то ще разполага с грамаден салон за гости. Като им устрои голям пир, всички планети ще се сбогуват и ще отидат по местата си. По този начин, ще се създаде нов свят, с нови закони и условия за нов живот.
 Съвременните хора имат човешки разбирания за небето, за онзи свят. Те казват: Човек се ражда, живее, умира и отива на небето, отдето е дошъл. След 40 – 50 години той отново се ражда на земята. От живота, който днес прекарвате на земята, зависи вашият бъдещ живот. От вас зависи –  да бъдете цар или просяк.
 Един персийски шах, богат и учен човек, не знаел, какво нещо е нещастието. Един ден той излязъл, вън от града, на размишление. На пътя го срещнал един просяк, който го спрял, да му иска помощ. Шахът погледнал просяка и се почудил на смелостта му. Той си казал: Как смее този човек да ме спира на пътя! Шахът не му обърнал никакво внимание и си заминал. По-нататък, една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спряла с молба, да й помогне. Той погледнал към нея, почудил се също за смелостта й и продължил пътя си, без да й обърне внимание. Най-после, шахът видял на пътя един сакат човек, без ръце и крака, който проговорил нещо. И той искал някаква помощ. Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома си. Той си казал: Отде се намериха тези хора, да ми развалят мира! Като се уединил, шахът започнал да размишлява върху това, което видял и сега едва разбрал, какво нещо е нещастието. Той веднага извикал своя адютант, дал му една торба със злато и казал: Вземи тази торба и иди в града, да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си. Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато. На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото. От този ден, той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят с молбите си. Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления. Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля. Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни. – Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание – да не те безпокоят. За да се научиш да служиш на ближния си от любов, ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник. И наистина, шахът се преродил, на земята, като син на беден работник. Бащата предал занаята на сина си. Един ден синът работил на едно високо здание, отдето паднал и счупил краката си. Неспособен вече за работа, той се принудил да стане просяк. Отвреме–навреме Ормузд го запитвал: Как ти се вижда това положение? При това, които минавали покрай него, хокали го, съдили го, че станал просяк. В момента, когато положението му станало много тежко, една бедна вдовица го прибрала в дома си, да го гледа, докато е жив. Тя изпълнила това задължение от любов. По този начин, той научил закона на великата жертва.
 == Заглавие на раздел ==