Ани в 17:50, 4 февруари 2011

2011-02-04T17:50:23Z

Донка в 11:15, 12 септември 2010

2010-09-12T11:15:33Z

Ани в 16:24, 10 септември 2010

2010-09-10T16:24:42Z

Ани: Нова страница: Статии от списание Житно зърно [https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxyYWJvdGVuc2FqdGFzfGd4OjIzOTE1MWYwNzRkO…

2010-09-10T15:33:02Z

Нова страница: Статии от списание Житно зърно [https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxyYWJvdGVuc2FqdGFzfGd4OjIzOTE1MWYwNzRkO…

Нова страница

[[Статии от списание Житно зърно]]

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxyYWJvdGVuc2FqdGFzfGd4OjIzOTE1MWYwNzRkODgzOGY Духовност и религия]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Статии от списание Житно зърно]]
-[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxyYWJvdGVuc2FqdGFzfGd4OjIzOTE1MWYwNzRkODgzOGY Духовност и религия]
+[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=811&Itemid=74 сп. Житно зърно  бр. 5 / 2000 г.]
 == Духовност и религия ==

@@ Ред 47: / Ред 47: @@
 '''Учението и религията'''
-У Учителя намираме интересно, нетрадиционно разбиране за същността на религията. От характера на неговото учение, от начина, по
+У Учителя намираме интересно, нетрадиционно разбиране за същността на религията. От характера на неговото учение, от начина, по който той го прави достояние на хората, от качеството на неговото присъствие, живот и въздействие разбираме, че съществуването на религията, „изповядването“ на религия е дълбоко и същностно свързано със свободата на човешкото същество. За Учителя религията е вътре в човека, в неговия ум, в неговото сърце - в живота му. Всичко, което е отвън, във формите, е „човешки изкривени разбирания“. От тук - категоричното му дистанциране от религията като идеология и като институция. „Питат ме: Твоето учение съгласно ли е с православната църква? - Аз не признавам никаква църква. Като мярка в живота аз признавам само Божията Любов и Божията Мъдрост. Питат ме: Вярваш ли в Бога? - Аз съм скъсал вече с вярванията. За мене е важно Любовта и Мъдростта да се въплътят в живота ми.“ (2, с. 31).
-−
-−
-'''(не се разбира)	'''	U^IIIKIDUC. живот и въздействие разбираме, че съществуването на религията, „изповядването“ на религия е дълбоко и същностно свързано със свободата на човешкото същество. За Учителя религията е вътре в човека, в неговия ум, в неговото сърце - в живота му. Всичко, което е отвън, във формите, е „човешки изкривени разбирания“. От тук - категоричното му дистанциране от религията като идеология и като институция. „Питат ме: Твоето учение съгласно ли е с православната църква? - Аз не признавам никаква църква. Като мярка в живота аз признавам само Божията Любов и Божията Мъдрост. Питат ме: Вярваш ли в Бога? - Аз съм скъсал вече с вярванията. За мене е важно Любовта и Мъдростта да се въплътят в живота ми.“ (2, с. 31).
 Един от големите индуски духовни учители, Свами Вивекананда, казва в една своя реч, произнесена в Сан Франциско през 1900 г.: „Всички съществуващи религии, които се разпространяват в света, са чудовищно фанатични.“ (3, с. 6) На мнозина от нас това може би ще прозвучи пресилено, но един Вивекананда несъмнено има по-точна мярка за тези неща. Какво значи „фанатични“? Фанатизмът представлява отъждествяване с една истина, която се оценява като единствена, с една гледна точка, която се счита за единствено правилна, с едно разбиране, което се преживява като единствено вярно и пр. Т. е. това е настояване върху единствеността (а не върху единството). При това -единствеността разбирана не като индивидуална неповторимост, а като ценностна, нормообразуваща неповторимост. Това е в същността си отрицание на единството, партикуляризира-не - на света, на истината, на ценностите. Но където има части, разделяне, там има граници, ограничаване, затваряне, сковаване. Където има единствена норма, там има догма.
@@ Ред 56: / Ред 53: @@
 Според Учителя животът на Духа е живот в единството. „Никакво догматическо влияние не трябва да допускате, защото догмата е смърт! Ако Божественото не се влива във вас, ако се затворите херметически, вас ви чака смърт.“ (4, с. 22)
-Необикновена широта, освободеност и толерантност характеризират разбирането на Учителя за вярата, за вярващите и безверници-те. Съществуването и на едните, и на другите за него е толкова естествено, колкото са самите природни процеси. „Защо съществуват вярващи и безверници? Поради въртенето на Земята природата, ден и нощ и mm t ~ съзнание.'''(не се разбира)'''
+Необикновена широта, освободеност и толерантност характеризират разбирането на Учителя за вярата, за вярващите и безверници-те. Съществуването и на едните, и на другите за него е толкова естествено, колкото са самите природни процеси. „Защо съществуват вярващи и безверници? Поради въртенето на Земята около нейната ос. Така се създават ден и нощ в природата,ден и нощ в човешкото съзнание. Ще кажете, че това са	парадоксални твърдения. Светът е пълен с парадокси" ~ (5, с 110) Вярването и безверието са процеси, това са състояния на съзнанието, през които човек минава (и трябва да преминава), за да придобие различни знания и да изработи различни качества. „Добре е някога да бъдеш безверник, да разчиташ само на себе си, да се учиш да работиш. Добре е също да бъдеш вярващ, да уповаваш само на Бога, а ти да си почиваш. Който не разбира живота, осъжда безверието... Бъди безверник в злото, а вярващ в доброто.“ (6, с. 76)
-Ще кажете, че това са	*|цц твърдения.
-−
 Светът е пълен с парадокси ~ (5, с 110) Вярването и безверието са процеси, това са състояния на съзнанието, през които човек минава (и трябва да преминава), за да придобие различни знания и да изработи различни качества. „Добре е някога да бъдеш безверник, да разчиташ само на себе си, да се учиш да работиш. Добре е също да бъдеш вярващ, да уповаваш само на Бога, а ти да си почиваш. Който не разбира живота, осъжда безверието... Бъди безверник в злото, а вярващ в доброто.“ (6, с. 76)
 И така, най-общо, границата между традиционното и нетрадиционното разбиране на религията Учителят очертава чрез отношението си - теоретическо и практическо - към свободата. Не само всичко, което е говорил, но и всичко, което е вършил той, и начинът, по който го е вършил - цялото му битие представлява съвършено отсъствие на каквото и да е ограничение, принуда или насилие.

Духовност и религия - Редакционна история

Ани в 17:50, 4 февруари 2011

Донка в 11:15, 12 септември 2010

Ани в 16:24, 10 септември 2010

Ани: Нова страница: Статии от списание Житно зърно [https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxyYWJvdGVuc2FqdGFzfGd4OjIzOTE1MWYwNzRkO…