До край - Редакционна история

Донка в 11:20, 17 април 2011

2011-04-17T11:20:52Z

Devashaktika: /* До край */

2010-02-06T08:52:34Z

‎До край

Показване на промените

Devashaktika: /* До край */

2010-02-05T11:40:39Z

‎До край

Показване на промените

Devashaktika: /* До край */

2010-02-05T11:27:34Z

‎До край

Devashaktika: /* До край */

2010-02-05T11:18:31Z

‎До край

Devashaktika: /* До край */

2010-02-05T11:15:07Z

‎До край

Показване на промените

Devashaktika: /* До край */

2010-02-05T11:08:48Z

‎До край

Показване на промените

Devashaktika: /* До край */

2010-02-05T10:59:31Z

‎До край

Показване на промените

Devashaktika: /* До край */

2010-02-05T10:34:46Z

‎До край

Devashaktika: /* До край */

2010-02-05T10:29:50Z

‎До край

← По-стара версия		Версия от 11:20, 17 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Неделни беседи]]
		+
		+	[[Неделни беседи - 1928 г.]]
		+
		+	[[Синове на възкресението, X серия, III том (1928)]]
		+
	==До край==		==До край==

@@ Ред 61: / Ред 61: @@
 Сега, като слушате да говоря така, мнозина ще мислите, че ви залъгвам. Не, това не са никакви залъгвания. Днес хората не могат да се залъгват, както залъгвали онази стара жена, че като отиде на Божи гроб, ще намери един прозорец, който се отварял от време на време само и през него ще види всички свои заминали за онзи свят. Аз зная само един начин, по който този прозорец може да се отвори. Който иска да се отвори за него този прозорец, той трябва да бъде абсолютно чист. Никаква друга философия не се изисква за това. Чисти трябва да бъдете! Не се спирайте върху това, можете ли да бъдете чисти. Всички можете да бъдете чисти. Чистотата е качество на човека. Животните не могат да бъдат чисти, но човек всякога може да бъде чист. Аз говоря за вътрешна чистота – чистота в мисли, в чувства, в желания. И затова, когато казвате за някой човек, че е глупав, вие трябва да го опитате. Как ще го опитате? По живота му. Като видите, как живее, дали можете да научите нещо от него, ще го разберете. Не бързайте в своите заключения. Преди години, като наблюдавах българското хоро, аз не се произнесох за него, че е глупава работа, че е младежка лудория, но се спрях да наблюдавам, как играят, и научих много неща. Като запитах момите и момците, от кога играят това хоро, те ми казаха, че не знаят, защото се предавало от едни на други. Значи, още техните деди и прадеди са играли това хоро. Те не можаха да ми дадат никакви данни, но аз сам направих ред заключения.
-Казвам: ние трябва да имаме взаимно доверие помежду си, да не се съмняваме едни в други. Трябва ли да се съмняваме в честния човек? Достатъчно е да погледнете на човека, за да видите неговата честност написана на очите, на ушите, на носа, на устага, на ръцете, на краката, на цялото му тяло. Няма нищо скрито-покрито в човека. Той е написана книга, по която можете да четете. Тъй щото, на вас сега се дава нова задача – да имате добро мнение за всички хора. Да гледате на тях като на добри, разумни същества, каквито Бог някога е създал. Дко и аз бях гледал на хорага, както вие гледате, не бих дошъл да им проповядвам. Защо трябва да про-повЪдвам на хората? Мз гледам на човека от друго положение. Мз гледам на човека като на душа, излязла от Бога, и дошла на земята да учи. Един ден, като ме срещнете, ще благодарите, че ви иззадих от кръсто-пътя, на който бихте застанали и ви показах правия път. Не мислете, че ще се освободите от мене. Един ден ние пак ще се срещнем, и аз ще блаюдаря, че думите ми са паднали на добра почва и са дали плод. За нас не е важно, кой какъв е, дали е българин, гер-манец, англичанин, или друг ч+ъкакъв. За нас е ва-жен човек като душа. На ецно място Бог казва: „Аз не съм човек." Какво разбирате от тия думи? Често хората казват за нтбкого: Той не е ли човек, няма ли поне малко човещина в себе си? Значи, за съвременни г хора думата „човещина" е нещо високо. Такова е тяхното разбиране. Засега добре е да бъдем човеци, но Бог иска да каже, че има нещо по-високо от човека.
+Казвам: ние трябва да имаме взаимно доверие помежду си, да не се съмняваме едни в други. Трябва ли да се съмняваме в честния човек? Достатъчно е да погледнете на човека, за да видите неговата честност написана на очите, на ушите, на носа, на устага, на ръцете, на краката, на цялото му тяло. Няма нищо скрито-покрито в човека. Той е написана книга, по която можете да четете. Тъй щото, на вас сега се дава нова задача – да имате добро мнение за всички хора. Да гледате на тях като на добри, разумни същества, каквито Бог някога е създал. Ако и аз бях гледал на хорага, както вие гледате, не бих дошъл да им проповядвам. Защо трябва да проповядвам на хората? Аз гледам на човека от друго положение. Аз гледам на човека като на душа, излязла от Бога, и дошла на земята да учи. Един ден, като ме срещнете, ще благодарите, че ви извадих от кръстопътя, на който бихте застанали и ви показах правия път. Не мислете, че ще се освободите от мене. Един ден ние пак ще се срещнем, и аз ще благодаря, че думите ми са паднали на добра почва и са дали плод. За нас не е важно, кой какъв е, дали е българин, германец, англичанин, или друг някакъв. За нас е важен човек като душа. На едно място Бог казва: „Аз не съм човек." Какво разбирате от тия думи? Често хората казват за някого: Той не е ли човек, няма ли поне малко човещина в себе си? Значи, за съвременните хора думата „човещина" е нещо високо. Такова е тяхното разбиране. Засега добре е да бъдем човеци, но Бог иска да каже, че има нещо по-високо от човека.
-Сега вие се намирате на кръстопът, а моето желание е да напуснете този кръстопът и да влезете в правия път. Онези от вас, които още не сте влезли в пътя, вземете дясната посока, дето ще намерите и богатство, и слава, и знания, и почести. Дко вземете левия път, там ще намерите безчестие, безславие, страдания, смърт и т.н. Следователно, който иска спасен да бъде, той трябва да е търпелив, чист, да има непоколебима вера, да търси Божествената наука, като храна за душата си. Знанието, науката трябва да бъде храна не само за ума на човека, но и за неговото сърце, както и за неговата воля. Само по този начин можете да се повдигнете, да разберете великитъ- тайни, които се крият в разумната природа, в която днес всички живЕем.
+Сега вие се намирате на кръстопът, а моето желание е да напуснете този кръстопът и да влезете в правия път. Онези от вас, които още не сте влезли в пътя, вземете дясната посока, дето ще намерите и богатство, и слава, и знания, и почести. Ако вземете левия път, там ще намерите безчестие, безславие, страдания, смърт и т.н. Следователно, който иска спасен да бъде, той трябва да е търпелив, чист, да има непоколебима вяра, да търси Божествената наука, като храна за душата си. Знанието, науката трябва да бъде храна не само за ума на човека, но и за неговото сърце, както и за неговата воля. Само по този начин можете да се повдигнете, да разберете великите тайни, които се крият в разумната природа, в която днес всички живеем.
-„ Който изтърпи до край, той ще спасен да бъде."
+„Който изтърпи до край, той ще спасен да бъде."
-. Беседа от Учителя, държана ма 12 февруари, 1928 г. София. – Изгрев.
+. Беседа от Учителя, държана на 12 февруари, 1928 г. София. – Изгрев.

@@ Ред 61: / Ред 61: @@
 Сега, като слушате да говоря така, мнозина ще мислите, че ви залъгвам. Не, това не са никакви залъгвания. Днес хората не могат да се залъгват, както залъгвали онази стара жена, че като отиде на Божи гроб, ще намери един прозорец, който се отварял от време на време само и през него ще види всички свои заминали за онзи свят. Аз зная само един начин, по който този прозорец може да се отвори. Който иска да се отвори за него този прозорец, той трябва да бъде абсолютно чист. Никаква друга философия не се изисква за това. Чисти трябва да бъдете! Не се спирайте върху това, можете ли да бъдете чисти. Всички можете да бъдете чисти. Чистотата е качество на човека. Животните не могат да бъдат чисти, но човек всякога може да бъде чист. Аз говоря за вътрешна чистота – чистота в мисли, в чувства, в желания. И затова, когато казвате за някой човек, че е глупав, вие трябва да го опитате. Как ще го опитате? По живота му. Като видите, как живее, дали можете да научите нещо от него, ще го разберете. Не бързайте в своите заключения. Преди години, като наблюдавах българското хоро, аз не се произнесох за него, че е глупава работа, че е младежка лудория, но се спрях да наблюдавам, как играят, и научих много неща. Като запитах момите и момците, от кога играят това хоро, те ми казаха, че не знаят, защото се предавало от едни на други. Значи, още техните деди и прадеди са играли това хоро. Те не можаха да ми дадат никакви данни, но аз сам направих ред заключения.
-Казвам; ние трябва да имаме взаимно доверие помежду си, да не се съмняваме едни в други. Трябва ли да се съмняваме в честния човек? Достатъчно е да погледнете на човтвка, за да видите неговата честност написана на очиг, на ушит-в, на носа, на устага, на ръцетт, на краката, на цялото му тяло. Н"Ьма нищо скрито-покрито в човека. Той е написана книга, по която можете да четете. Тъй щото, на вас сега се дава нова задача – да имате добро мнение за всички хора. Да гледате на тях като на добри, разумни същества, каквито Бог някога е създал. Дко и аз бях гледал на хорага, както вие гледате, не бих дошъл да им проповядвам. Защо трябва да про-повЪдвам на хората? Мз гледам на човека от друго положение. Мз гледам на човека като на душа, излязла от Бога, и дошла на земята да учи. Един ден, като ме срещнете, ще благодарите, че ви иззадих от кръсто-пътя, на който бихте застанали и ви показах правия път. Не мислете, че ще се освободите от мене. Един ден ние пак ще се срещнем, и аз ще блаюдаря, че думите ми са паднали на добра почва и са дали плод. За нас не е важно, кой какъв е, дали е българин, гер-манец, англичанин, или друг ч+ъкакъв. За нас е ва-жен човек като душа. На ецно място Бог казва: „Аз не съм човек." Какво разбирате от тия думи? Често хората казват за нтбкого: Той не е ли човек, няма ли поне малко човещина в себе си? Значи, за съвременни г хора думата „човещина" е нещо високо. Такова е тяхното разбиране. Засега добре е да бъдем човеци, но Бог иска да каже, че има нещо по-високо от човека.
+Казвам: ние трябва да имаме взаимно доверие помежду си, да не се съмняваме едни в други. Трябва ли да се съмняваме в честния човек? Достатъчно е да погледнете на човека, за да видите неговата честност написана на очите, на ушите, на носа, на устага, на ръцете, на краката, на цялото му тяло. Няма нищо скрито-покрито в човека. Той е написана книга, по която можете да четете. Тъй щото, на вас сега се дава нова задача – да имате добро мнение за всички хора. Да гледате на тях като на добри, разумни същества, каквито Бог някога е създал. Дко и аз бях гледал на хорага, както вие гледате, не бих дошъл да им проповядвам. Защо трябва да про-повЪдвам на хората? Мз гледам на човека от друго положение. Мз гледам на човека като на душа, излязла от Бога, и дошла на земята да учи. Един ден, като ме срещнете, ще благодарите, че ви иззадих от кръсто-пътя, на който бихте застанали и ви показах правия път. Не мислете, че ще се освободите от мене. Един ден ние пак ще се срещнем, и аз ще блаюдаря, че думите ми са паднали на добра почва и са дали плод. За нас не е важно, кой какъв е, дали е българин, гер-манец, англичанин, или друг ч+ъкакъв. За нас е ва-жен човек като душа. На ецно място Бог казва: „Аз не съм човек." Какво разбирате от тия думи? Често хората казват за нтбкого: Той не е ли човек, няма ли поне малко човещина в себе си? Значи, за съвременни г хора думата „човещина" е нещо високо. Такова е тяхното разбиране. Засега добре е да бъдем човеци, но Бог иска да каже, че има нещо по-високо от човека.
-Сега вие се намирате на кръстопът, а моето желание е да напуснете този кръстопът и да влезете в правия път. Онези от вас, които още ке сте влтвзли в пътя, вземете дясната посока, дето ще намерите и богатство, и слава, и знания, и почести. Дко вземете левия път, там ще намерите безчестие, безславие, страдания, смърт и т. н. Следователно, който иска спасен да бъде, той трябва да
+Сега вие се намирате на кръстопът, а моето желание е да напуснете този кръстопът и да влезете в правия път. Онези от вас, които още не сте влезли в пътя, вземете дясната посока, дето ще намерите и богатство, и слава, и знания, и почести. Дко вземете левия път, там ще намерите безчестие, безславие, страдания, смърт и т.н. Следователно, който иска спасен да бъде, той трябва да е търпелив, чист, да има непоколебима вера, да търси Божествената наука, като храна за душата си. Знанието, науката трябва да бъде храна не само за ума на човека, но и за неговото сърце, както и за неговата воля. Само по този начин можете да се повдигнете, да разберете великитъ- тайни, които се крият в разумната природа, в която днес всички живЕем.
-−
-−
-−
 е търпелив, чист, да има непоколебима вера, да търси Божествената наука, като храна за душата си. Знанието, науката трябва да бъде храна не само за ума на човека, но и за неговото сърце, както и за неговата воля. Само по този начин можете да се повдигнете, да разберете великитъ- тайни, които се крият в разумната природа, в която днес всички живЕем.
 „ Който изтърпи до край, той ще спасен да бъде."
 . Беседа от Учителя, държана ма 12 февруари, 1928 г. София. – Изгрев.

@@ Ред 33: / Ред 33: @@
 „Който претърпи до край, той спасен ще бъде." Значи, човек трябва да търпи, за да бъде спасен. Ще дойдат дни на скърби и страдания в неговия живот, когато нито майка, нито баща, нито приятели ще могат да му помогнат. Ако в дадения момент той може да повярва, че в света съществува Едно Висше съзнание, което прониква през умовете на хората и ги озарява, и отправи своята мисъл към това съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат. Не мислете, че като се обърнете към Бога, всичките ви мъчнотии ще се разрешат изведнъж. Не, мъчнотиите ви ще се разрешат постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват леда и снега, като го превръщат първо във вода, а после във водни пари. Щом всички мъчнотии се разрешат, тогава човек влиза в истинския живот. Докато дойде това време, той трябва да се въоръжи с велико търпение, да издържи до край. Ето защо, сегашните условия и нуждите на хората изискват от тях дълбоко разбиране на живота, да знаят, как да постъпват. Ако някой човек е гладен, морал ли трябва да му се проповядва? Ще кажете, че гладът ще го застави и да краде, и да убива, и да върши ред още престъпления. Трябва ли гладът да заставя човека да убива? Ако гладът заставя човека да върши престъпления, тогава и вълкът има право от глад да краде овце и да ги задушава. Ако това е право, защо хората преследват вълците? Не, въпросът за хляба почива на съвсем друг закон. Как ще разберете Христовите думи, че който яде плътта и пие кръвта Му, ще има живот в себе си? Човек може да яде само от този, когото обича. Кое дете не е бозало мляко от майка си? Ако вземете думите на Христа в буквален смисъл, какво заключение ще извадите от тях? В света съществуват хора чисти и свети, които излъчват от себе си особена вътрешна сила, която храни човека, както физическата храна. Той може да седи при някой от тия хора няколко деня, без да помисли за ядене и пиене. Това подразбирал Христос в стиха: „Ако ядете плътта ми и пиете кръвта ми, ще имате живот в себе си." Това показва, че съществуват разни начини, чрез които хората могат да се хранят.
-Съвременните хора задоволяват глада си чрез физическа храна, Т могат да се хранят и с въздух, но по особен начин. Как ще приемат въздуха: чрез устата ли? Чрез порит. Обаче, порите на съвременните хора са запушени, вследствие на което г не могат да използуват въздуха като храна. За да се отворят по-рите им, т трябва да постят. Когато порите им са отворени, въздухът влиза през гбх и храни тялото. Тогава, с малко храна, гб добиват голяма сила. Съвремен-ните хора ядат по три пъти на ден, вследствие на което усилено работят, дългове правят, и все гладни остават. • Колко от хората, които ядат по три-четири пъти на ден са здрави? Следователно, за да се отворят порите на чо-вЪка, да се храни с въздух и да бъде здрав, той трябва да има св"бтъл ум, да съзнава отношенията си с Първата Причина, с всички разумни същества и да ги спазва. ЗапримЪр, кое е най-важното нещо в главата на чов%ка? Мозъкът. Кое е най-важното нещо на лицето? Очит, ушит, устата и носът. Кое е най-важното в гръдния кош? Дробовет и сърцето. Кое е най-важното в коремната област? Стомахът и чървата. Кое е най-важното за ц-клото гкпо? Ръцет и краката.
+Съвременните хора задоволяват глада си чрез физическа храна. Те могат да се хранят и с въздух, но по особен начин. Как ще приемат въздуха: чрез устата ли? Чрез порите. Обаче, порите на съвременните хора са запушени, вследствие на което те не могат да използуват въздуха като храна. За да се отворят порите им, те трябва да постят. Когато порите им са отворени, въздухът влиза през тях и храни тялото. Тогава, с малко храна, те добиват голяма сила. Съвременните хора ядат по три пъти на ден, вследствие на което усилено работят, дългове правят, и все гладни остават. Колко от хората, които ядат по три-четири пъти на ден са здрави? Следователно, за да се отворят порите на човека, да се храни с въздух и да бъде здрав, той трябва да има светъл ум, да съзнава отношенията си с Първата Причина, с всички разумни същества и да ги спазва. Например, кое е най-важното нещо в главата на човека? Мозъкът. Кое е най-важното нещо на лицето? Очите, ушите, устата и носът. Кое е най-важното в гръдния кош? Дробовете и сърцето. Кое е най-важното в коремната област? Стомахът и червата. Кое е най-важното за цялото тяло? Ръцете и краката.
-Казвате: Ние знаем тия нЪща. Т са много елементарни. Според мене, само онзи човек знае нЪщата, който може свободно да оперира с гбх. ЗапримЪр, можете ли така да владате удовет на тялото си, че да не усещате никаква болка? Който може да влада своите удове, той е знаещ човек и мяза на онзи светия, който могъл от тухлата да изкара огън и вода. Един ден, като приежт-ствувал на един от съборите на учениг, дето се раз~ исквали разни научни въпроси, той казал: Лз не разби-рам нищо от това, което тук се говори, но едно нещо само мога да направя: Взел една тухла, стиснал я в рж-ката си и от нея излязло огън и вода. Питам: трябва ли да се нарече истински християнин онзи, който не може да стисне една тухла в ръката си и от нея да излезе огънь
+Казвате: Ние знаем тия неща. Те са много елементарни. Според мене, само онзи човек знае нещата, който може свободно да оперира с тях. Например, можете ли така да владате удовете на тялото си, че да не усещате никаква болка? Който може да влада своите удове, той е знаещ човек и мяза на онзи светия, който могъл от тухлата да изкара огън и вода. Един ден, като приесъствал на един от съборите на учените, дето се разисквали разни научни въпроси, той казал: Аз не разбирам нищо от това, което тук се говори, но едно нещо само мога да направя: Взел една тухла, стиснал я в ръката си и от нея излязло огън и вода. Питам: трябва ли да се нарече истински християнин онзи, който не може да стисне една тухла в ръката си и от нея да излезе огън и вода? С други думи казано: Трябва ли да се нарече истински християнин онзи, който не може да стисне една мъчнотия в ръката си и от нея да потече огън и вода? Ако от вашите малки мъчнотии не можете да изкарате огън и вода, де е вашето знание, де е вашата сила? Ученият, силният всякога помага на по-слабия от него. Ако държите в ума си някаква идея, която не можете да реализирате, и отидете при някой учен да споделите мъчнотията си, той непременно ще ви помогне. Който мисли, че е учен, че е силен човек, нека се опита, дали може да превърне една своя мъчнотия в нещо друго и да потече от нея огън и вода. Българите мислят, че знаят много неща, че са силни хора. Някой си въобразява че знае много, а ме пита, какво мисля за Бога. – Нищо не мисля за Бога. – Кой Го е създал? – Не зная. Казвам: смешно е създаденото да мисли за Създателя си. Защо? Човек не може да има ясна представа за нещата, ако върви от последствията към причините. Да разсъждавате от последствията към причините, то е все едно, параходът, който е направен от човека, да пита, кой е създал самия човек? Както параходът е сглобен от дъски, човекът така не може да бъде направен. По същия начин и човек не може да мисли, че Бог е създаден като него. В това разсъждение няма никаква логика. Бог се ограничава, но никога не може да бъде като човека. Бог е безграничен. Безгранично в живота е това, което дава мощ, сила на човека да мисли, да се развива. Забелязано е, че човек обича да му се говори за неща, които не знае, за да може чрез мислене да ги обясни.
-−
-−
-−
-и вода? С други думи казано: Трябва ли да се нарече истински християнин онзи, който не може да стисне една мъчнотия в ръката си и от нея да потече огън и вода? Ако от вашигБ малки мъчнотии не можете да изкарате огън и вода, де е вашето знание, де е вашата сила? Уче-ният, силният всякога помага на по-слабия от него. Ако държите в ума си никаква идея, която не можете да реализирате, и отидете при някой учен да споделите мъчнотията си, той непременно ще ви помогне. Който мисли, че е учен, че е силен чов^к, нека се опита, дали може да преверне една своя мъчнотия в нещо друго и да потече от нея огън и вода. Българигъ* мислят, че знаят много н"Бща, че с силни хора. Някой си въобразява че знае много, а ме пита, какво мисля за Бога.–Нищо не мисля за Бога.– Кой Го е създал? – Не зная. Казвам: смешно е създаденото да мисли за Създателя си. Защо? Човек не може да има ясна представа за нещата, ако верви от последствията към причиниг. Да разсъждавате от последствията към причините, то е все едно, параходът, който е направен от човека, да пита, кой е създал самия човек? Както параходът е сглобен от дъски, човекът така не може да бъде направен. По същия начин и човек не може да мисли, че Бог е създаден като него. В това разсъждение н%ма никаква логика. Бог се ограничава, но никога не може да бъде като човека. Бог е безграничен. Безгранично в живота е това, което дава мощ, сила на чо-в"вка да мисли, да се развива. Забелязано е, че човек обича да му се говори за нЪща, които не знае, за да може чрез мислене да ги обясни.
 Съвременнит1з хора с дошли до положение да жела-ят здраве, богатство, сила, да уредят работигь- си. Два начина има, по които човек може да уреди работите си: човешки и Божествен. Ако ги урежда по човешки начин, той постоянно ще се натъква на мъчнотии и разочарования; ако ги урежда по Божествен начин, той ще изпитва щастие и блаженство, ще съзнава, че Бог прониква навсякъде и в всичко. При това положение, дето и да отиде, той ще се чувствува господар на положението. Така с се чувствували едно време старите римляни в своята държава. Така се чувствуваха англичаните преди войната в всички държави. Дето отиваха, навсвкъде ги приемаха с почит. Ако българинът отиде в странство и каже, какъв е, ще го приемат ли с почит? С какво може

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 За изяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Един от древните царе искал да тури нов ред и порядък в света, но не знаел, как да намери хората, с които ще работи, и кои ще бъдат тези хора. Той имал нужда само от пет души, но за да види, кои ще бъдат те, намислил да постави всички хора в царството си на едно сериозно изпитание. За тази цел, той извикал всички видни мъдреци в царството си и им казал: Направете един изтукан от злато, т.е. едно старовременно божество, накичете го с различни скъпоценни украшения и предмети и го поставете на пътя, отдето ще минават хората. После, турете един надпис на това божество, че всеки, който пръв мине покрай него, може да си вземе, какъвто предмет или украшение пожелае. Предметите, поставени на това божество, били следните: една диамантена пръчица, две хиляди златни монети, една мастилница с перо, една сабя и една Свещена книга. Първият пътник, който минал покрай божеството, спрял се, разгледал предметите и казал: Ще взема тази диамантена пръчица за спомен от божеството. Вторият пътник взел двете хиляди златни монети. Третият взел мастилницата и перото. Четвъртият взел сабята. Петият пътник взел Свещената книга. След това тия пътници отишли при царя да се похвалят с предмета, който взели от божеството. На първия пътник, който взел диамантената пръчица, царят казал: Назначавам те за министър председател в царството ми. На втория, който взел двете хиляди монети, казал: Назначавам те министър на финансиите в царството ми. На третия, който взел мастилницата и перото, казал: Назначавам те министър на просвещението в царството ми. На четвертия, който взел сабята, казал: Назначавам те министър на войната в царството ми. На петия, който взел Свещената книга, казал: Тебе пък назначавам министър на вероизповеданията.
-Питам: изборът, който петте пътници направили на предметите, отговаря ли на службите, които царьт им дал? Българите имат обичай, когато малкото дете за пръв път проходва, месят му питка, и по този случай нареждат на масичка неколко предмети, подобни на тия, които били около божеството, и оставят детето да отиде към масичката. През това време родителите и роднините на детето гледат, към кой от тия предмети ще посегне. По това гадаят, какъв стремеж има детето, и какво ще стане в бъдеще от него. По това се определя, кой е най-силният стимул, или кое е най-силното желание в човека. И наистина, онова, което най-силно желае човек, то е всекога постижимо. Първата и най-силна идея, с която човек се ражда, може да се постигне още в сегашния му живот. Втората идея вече е непостижима. Ако първата идея на човека е да стане богат, ще стане; ако първата му идея е да стане министър, ще стане. Ако тия идеи се родят впоследствие, те ще останат непостигнати.
+Питам: изборът, който петте пътници направили на предметите, отговаря ли на службите, които царят им дал? Българите имат обичай, когато малкото дете за пръв път проходва, месят му питка, и по този случай нареждат на масичка няколко предмети, подобни на тия, които били около божеството, и оставят детето да отиде към масичката. През това време родителите и роднините на детето гледат, към кой от тия предмети ще посегне. По това гадаят, какъв стремеж има детето, и какво ще стане в бъдеще от него. По това се определя, кой е най-силният стимул, или кое е най-силното желание в човека. И наистина, онова, което най-силно желае човек, то е всякога постижимо. Първата и най-силна идея, с която човек се ражда, може да се постигне още в сегашния му живот. Втората идея вече е непостижима. Ако първата идея на човека е да стане богат, ще стане; ако първата му идея е да стане министър, ще стане. Ако тия идеи се родят впоследствие, те ще останат непостигнати.
-Казвам: като знае това, всеки човек трябва да отдели от себе си своята първа идея. Ако първата идея в човека се отнася до религията, той трябва да знае, кое е основното качество на неговата религия. Религията не се заключава само в кръстене, в ходене на черкова и в палене на свещи. В това отношение, вие не трябва да бж-дете като онзи българин, когото един ден срещнала една мечка, и той започнал да се кръсти срещу нея. Този българин пътувал в една гора и срещу него излезла мечка. Толкова много се уплашил той от мечката, че от страх започнал да^се кръсти срещу нея. Мечката го погледнала и си казала: Щом ми се молиш, нищо няма да ти направя. Питам: защо се кръстил той срещу мечката? Мечката разбрала ли, до кого се отнася кръстенето? Как мислите, по какъв начин човек може да смекчи едно големо страдание или нещастие?
+Казвам: като знае това, всеки човек трябва да отдели от себе си своята първа идея. Ако първата идея в човека се отнася до религията, той трябва да знае, кое е основното качество на неговата религия. Религията не се заключава само в кръстене, в ходене на черква и в палене на свещи. В това отношение, вие не трябва да бъдете като онзи българин, когото един ден срещнала една мечка, и той започнал да се кръсти срещу нея. Този българин пътувал в една гора и срещу него излязла мечка. Толкова много се уплашил той от мечката, че от страх започнал да се кръсти срещу нея. Мечката го погледнала и си казала: Щом ми се молиш, нищо няма да ти направя. Питам: защо се кръстил той срещу мечката? Мечката разбрала ли, до кого се отнася кръстенето? Как мислите, по какъв начин човек може да смекчи едно големо страдание или нещастие?
-Казвам: да се кръсти човек, това значи да мисли,
+Казвам: да се кръсти човек, това значи да мисли, да чувствува и да действа. Кръстът представя ножа, сабята, която създава всички страдания в света. Може ли кръстът да умири света? Не само че няма да го умири, но ще му създаде още по-големи страдания. Тази мисъл Христос е изказал в стиха: „Който иска да ме последва, нека вдигне кръста си и тръгне след мене." Значи, кръстът е символ на страдания, на воюване. Докато сме на земята, ние трябва да воюваме. Под „воюване, война," аз не разбирам убийства, разрушения, но преодоляване на мъчнотиите в живота.
+„Който претърпи до край, той спасен ще бъде." Значи, човек трябва да търпи, за да бъде спасен. Ще дойдат дни на скърби и страдания в неговия живот, когато нито майка, нито баща, нито приятели ще могат да му помогнат. Ако в дадения момент той може да повярва, че в света съществува Едно Висше съзнание, което прониква през умовете на хората и ги озарява, и отправи своята мисъл към това съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат. Не мислете, че като се обърнете към Бога, всичките ви мъчнотии ще се разрешат изведнъж. Не, мъчнотиите ви ще се разрешат постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват леда и снега, като го превръщат първо във вода, а после във водни пари. Щом всички мъчнотии се разрешат, тогава човек влиза в истинския живот. Докато дойде това време, той трябва да се въоръжи с велико търпение, да издържи до край. Ето защо, сегашните условия и нуждите на хората изискват от тях дълбоко разбиране на живота, да знаят, как да постъпват. Ако някой човек е гладен, морал ли трябва да му се проповядва? Ще кажете, че гладът ще го застави и да краде, и да убива, и да върши ред още престъпления. Трябва ли гладът да заставя човека да убива? Ако гладът заставя човека да върши престъпления, тогава и вълкът има право от глад да краде овце и да ги задушава. Ако това е право, защо хората преследват вълците? Не, въпросът за хляба почива на съвсем друг закон. Как ще разберете Христовите думи, че който яде плътта и пие кръвта Му, ще има живот в себе си? Човек може да яде само от този, когото обича. Кое дете не е бозало мляко от майка си? Ако вземете думите на Христа в буквален смисъл, какво заключение ще извадите от тях? В света съществуват хора чисти и свети, които излъчват от себе си особена вътрешна сила, която храни човека, както физическата храна. Той може да седи при някой от тия хора няколко деня, без да помисли за ядене и пиене. Това подразбирал Христос в стиха: „Ако ядете плътта ми и пиете кръвта ми, ще имате живот в себе си." Това показва, че съществуват разни начини, чрез които хората могат да се хранят.
-−
-да чувствува и да действува. Кръстът представя ножа, сабята, която създава всички страдания в света. Може ли кръстът да умири света? Не само че няма да го умири, но ще му създаде още по-гол*бми страдания. Тази мисъл Христос е изказал в стиха: „Който иска да ме последва, нека вдигне кръста си и тръгне след мене." Значи, кръстът е символ на страдания, на воюване. Докато сме на земята, ние трябва да воюваме. Под „воюване, война," аз не разбирам убийства, разрушения, но преодоляване на мъчно-тиитъ* в живота.
-−
-„Който претърпи до край, той спасен ще бъде." Значи, чов-бк трябва да търпи, за да бъде спасен. Ще дой-дат дни на скърби и страдания в неговия живот, когато нито майка, нито баща, нито приятели ще могат да му помогнат. Ако в дадения момент той може да повярва, че в света съществува Едно Висше съзнание» което прониква през умовете на хората и ги озарява, и отправи своята мисъл към това съзнание, всичкитъ- му мъчнотии и страдания ще изчезнат. Не мислете, че като се обърнете към Бога, всичкигб ви мъчнотии ще се разрешат извед-нъж. Не, мъчнотиите ви ще се разрешат постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват леда и снъга, като го превръщат първо в вода, а после в водни пари. Щом всички мъчнотии се разрешат, тогава чов-бк влиза в истинския живот. Докато дойде това време, той трябва да се въоръжи с велико търпение, да издържи до край. Ето защо, сегашните условия и нуждитъ-на хората изискват от гбх дълбоко разбиране на живота, да знаят, как да постъпват. Ако нЪкс* чов-бк е гладен, морал ли трябва да му се проповядва? Ще кажете, че гладът ще го застави и да краде, и да убива, и да върши ред още престъпления. Трябва ли гладът да заставя човека да убива? Ако гладът заставя човека да върши престъпления, тогава и вълкът има право от глад да краде овце и да ги задушава. Ако това е право, защо хората преследват вълци г? Не, въпросът за хл%ба почива на съвсем друг закон. Как ще разберете Христо-вите думи, че който яде плътта и пие кръвта Му, ще има живот в себе си? Човек може да яде само от този, когото обича. Кое дете не е бозало млъко от майка си? Ако вземете думите на Христа в буквален смисъл, какво заключение ще извадите от гбх? В св-вта съще-ствуват хора чисти и свети, които излъчват от себе си
-−
-−
-−
 особена вътрешна сила, която храни човека, както физическата храна. Той може да седи при някой от тия хора няколко деня, без да помисли за ядене и пиене. Това подразбирал Христос в стиха: „Ако ядете плътта ми и пиете кръвта ми, ще имате живот в себе си." Това показва, че съществуват разни начини, чрез които хората могат да се хранят.
 Съвременните хора задоволяват глада си чрез физическа храна, Т могат да се хранят и с въздух, но по особен начин. Как ще приемат въздуха: чрез устата ли? Чрез порит. Обаче, порите на съвременните хора са запушени, вследствие на което г не могат да използуват въздуха като храна. За да се отворят по-рите им, т трябва да постят. Когато порите им са отворени, въздухът влиза през гбх и храни тялото. Тогава, с малко храна, гб добиват голяма сила. Съвремен-ните хора ядат по три пъти на ден, вследствие на което усилено работят, дългове правят, и все гладни остават. • Колко от хората, които ядат по три-четири пъти на ден са здрави? Следователно, за да се отворят порите на чо-вЪка, да се храни с въздух и да бъде здрав, той трябва да има св"бтъл ум, да съзнава отношенията си с Първата Причина, с всички разумни същества и да ги спазва. ЗапримЪр, кое е най-важното нещо в главата на чов%ка? Мозъкът. Кое е най-важното нещо на лицето? Очит, ушит, устата и носът. Кое е най-важното в гръдния кош? Дробовет и сърцето. Кое е най-важното в коремната област? Стомахът и чървата. Кое е най-важното за ц-клото гкпо? Ръцет и краката.