Добрата земя 2 - Редакционна история

Донка: /* 6. Добрата земя */

2013-04-20T16:43:21Z

‎6. Добрата земя

Станимир в 07:55, 19 октомври 2010

2010-10-19T07:55:40Z

Донка в 13:12, 5 септември 2010

2010-09-05T13:12:11Z

НадяД в 14:01, 9 януари 2010

2010-01-09T14:01:01Z

Показване на промените

НадяД в 13:51, 9 януари 2010

2010-01-09T13:51:29Z

Показване на промените

НадяД в 13:40, 9 януари 2010

2010-01-09T13:40:03Z

Показване на промените

НадяД в 13:28, 9 януари 2010

2010-01-09T13:28:15Z

Показване на промените

НадяД в 13:16, 9 януари 2010

2010-01-09T13:16:36Z

Показване на промените

НадяД в 13:02, 9 януари 2010

2010-01-09T13:02:53Z

НадяД в 20:24, 7 януари 2010

2010-01-07T20:24:16Z

Показване на промените

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 и като израстна, стори плод стократен.”
-Семето, което паднало на добрата почва, на добрата земя, дало плод стократно. Обикновената истина може да се разбере по няколко начина. Обикновената истина е тази, която хората са пипали по няколко пъти, затова е станала обикновена. Тази обикновена истина хората наричат факти. Това е факт, казват те - нищо повече. И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти банкер, навсякъде услужва. От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е? От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много. Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават. Защо последните не са доволни от тази целувка? Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече. Аз мога ли да ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно? Да кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна да ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие? То значи да уроня вашия престиж, вашия авторитет. Има неща, които аз не ви обяснявам, за да не уроня вашия престиж. Някои питат: защо той не ни обяснява тези неща? – За да не уроня вашия престиж, професори сте вие. Как ще ви говоря какво нещо е единицата?  Да седна да ви обяснявам, какво нещо е единицата, какво нещо е двойката, няма смисъл, вие знаете тези неща. Да седна да ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо? Защото много писатели, много философи обясняват, какво нещо е жената. Не бутайте този въпрос! Не бутайте двойката! Жената в аритметиката е двойката. Адам в Писанието е единицата. Не бутайте нито единицата, нито двойката! Защо? Защото хората, сами по себе си, са професори. Като ви говоря тъй вие ще ме разбирате в правия смисъл. Някоя двойка пита: ти познаваш ли мъжа ми? Не питай никого, познава ли мъжа ти. Как ще го познава? Той е единица. Не поменавай името му. Защо? Когато слънцето изгрява, за тебе ли изгрява? Ще кажеш, че изгрява за тебе. Добре, като е така, повикай го тогава на гости. Но то не идва. Значи, не изгрява за тебе. – Ама аз мисля така. Да, всеки може да мисли като тебе. Реално в света е само това, което може да дойде при нас. Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас. А всяко нещо, с което не можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас, по отношение себе си може да е реално, но по отношение нас не е реално. Тъй съвременната наука определя кои неща са реални. Що е реалност? Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието. Аз мога да съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен. Например, когато болката е вътре в мене, в стомаха ми, тогава съзнавам, че нещо ме боли. Значи, тази болка е реално нещо. Защо се проявяваш – болка усещаш. Казваш: имам една реалност, пред която се покланям. Да, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам. Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де! Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш. Той казва: не, аз не се покланям пред реалността. Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността. Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира!" “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш?” – Не мога. “Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”. – Ама нямам нито пет пари в джоба си. За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти. Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици. Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици. Ами с кои? – С облечените единици се занимавам.Коя е дрипавата единица? – Която няма съдържание. А коя е облечената единица? – Която има съдържание, разбира се.
+Семето, което паднало на добрата почва, на добрата земя, дало плод стократно. Обикновената истина може да се разбере по няколко начина. Обикновената истина е тази, която хората са пипали по няколко пъти, затова е станала обикновена. Тази обикновена истина хората наричат факти. Това е факт, казват те - нищо повече. И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти банкер, навсякъде услужва. От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е? От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много. Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават. Защо последните не са доволни от тази целувка? Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече. Аз мога ли да ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно? Да кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна да ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие? То значи да уроня вашия престиж, вашия авторитет. Има неща, които аз не ви обяснявам, за да не уроня вашия престиж. Някои питат: защо той не ни обяснява тези неща? – За да не уроня вашия престиж, професори сте вие. Как ще ви говоря какво нещо е единицата?  Да седна да ви обяснявам, какво нещо е единицата, какво нещо е двойката, няма смисъл, вие знаете тези неща. Да седна да ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо? Защото много писатели, много философи обясняват, какво нещо е жената. Не бутайте този въпрос! Не бутайте двойката! Жената в аритметиката е двойката. Адам в Писанието е единицата. Не бутайте нито единицата, нито двойката! Защо? Защото хората, сами по себе си, са професори. Като ви говоря тъй вие ще ме разбирате в правия смисъл. Някоя двойка пита: ти познаваш ли мъжа ми? Не питай никого, познава ли мъжа ти. Как ще го познава? Той е единица. Не поменавай името му. Защо? Когато слънцето изгрява, за тебе ли изгрява? Ще кажеш, че изгрява за тебе. Добре, като е така, повикай го тогава на гости. Но то не идва. Значи, не изгрява за тебе. – Ама аз мисля така. Да, всеки може да мисли като тебе. Реално в света е само това, което може да дойде при нас. Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което може да дойде при нас. А всяко нещо, с което не можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас, по отношение себе си може да е реално, но по отношение нас не е реално. Тъй съвременната наука определя кои неща са реални. Що е реалност? Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието. Аз мога да съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен. Например, когато болката е вътре в мене, в стомаха ми, тогава съзнавам, че нещо ме боли. Значи, тази болка е реално нещо. Защо се проявяваш – болка усещаш. Казваш: имам една реалност, пред която се покланям. Да, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам. Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де! Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш. Той казва: не, аз не се покланям пред реалността. Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността. Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира!" “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш?” – Не мога. “Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”. – Ама нямам нито пет пари в джоба си. За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти. Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици. Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици. Ами с кои? – С облечените единици се занимавам.Коя е дрипавата единица? – Която няма съдържание. А коя е облечената единица? – Която има съдържание, разбира се.
 Та казвам: сега ние ще се приближим към реалността, която има отношение към нас. Тази реалност може да има чисто материални отношения, подразбирам външния живот, животът на формите. Тази реалност може да бъде и вътрешна както я наричам субективна или интроспективна, както щете я наречете, това е съдържание на самия живот. При това, тази вътрешна реалност, която съдържа и формата и съдържанието, прониква всичко, а ние я наричаме смисъл на живота. Тогава имаме форма, съдържание и смисъл. Всички ние в съвременния живот сме достигнали до първата стъпка на реалността до формите. Всичко онова, което ни радва в живота, това са формите. Външното е което ни привлича. Каквото и да казвате, каквото и да мислите, нас може да ни радва само това, което има образ. Не мислете, че в образите няма реалност. Образите са израз на разумния живот. Когато имате една хубава картина, на какво се радвате? – радвате се на разумността, която е вложена в нея. Ако тази картина най-първо е микроскопическа, и вие я увеличавате колкото цялото земно кълбо, какво ще видите? – Ще видите вече нейните черти, но тъй груби, тъй дебели, че ще изгубят своята предишна красота. Когато тази картина е малка, сбита в един малък мащаб, в това именно седи красотата. Красотата седи в разумното съчетание на тия малки, живи черти.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Неделни беседи]]
 [[Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)]]
-==ДОБРАТА ЗЕМЯ==
+==6. Добрата земя==
 и като израстна, стори плод стократен.”
@@ Ред 52: / Ред 58: @@
 Днес ви пожелавам да бъдете радостни, весели, бодри, да отхраните това слово и да се зарадвате на дъщерята на Брама. Коя е тази дъщеря? Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за да ги разберете. Първата дъщеря на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите. Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите. А синът на Истината, това е търпението. И когато Любовта, тази царска дъщеря ви стане приятелка и когато Мъдростта, този царски син, ви стане приятел, и когато търпението, този син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас да живее, тогава вие ще бъдете най-щастливият човек в целия свят.
-Беседа, държана от Учителя на 20 декември 1925 год. в гр.София
+''Беседа, държана от Учителя на 20 декември [[1925]] год. в гр. София.''
 ----
 *Лука 8:8

← По-стара версия		Версия от 13:12, 5 септември 2010
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Неделни беседи]]
		+
		+	[[Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)]]
		+
	==ДОБРАТА ЗЕМЯ==		==ДОБРАТА ЗЕМЯ==

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 и като израстна, стори плод стократен.”
-Семето, което паднало на добрата почва, на добрата земя, дало плод стократно. Обикновената истина може да се разбере по няколко начина. Обикновената истина е тази, която хората са пипали по няколко пъти, затова е станала обикновена. Тази обикновена истина хората наричат факти. Това е факт, казват те - нищо повече. И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти банкер, навсякъде услужва. От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е? От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много. Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целунат), плачат, кряскат, не се подават. Защо последните не са доволни от тази целувка? Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече. Аз мога ли да ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно? Да кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна да ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие? То значи да уроня вашия престиж, вашия авторитет. Има неща, които аз не ви обяснявам, за да не уроня вашия престиж. Някои питат: защо той не ни обяснява тези неща? – За да не уроня вашия престиж, професори сте вие. Как ще ви говоря какво нещо е единицата? Да седна да ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо? Защото много писатели, много философи обясняват, какво нещо е жената. Не бутайте този въпрос! Не бутайте двойката! Жената в аритметиката е двойката. Адам от Писанието е единицата. Не бутайте нито единицата, нито двойката! Защо? Защото хората, сами по себе си, са професори. Като ви говоря тъй вие ще ме разбирате в правия смисъл. Някоя двойка пита: ти познаваш ли мъжа ми? Не питай никого, познава ли мъжа ти. Как ще го познава? Той е единица. Не поменавай името му. Защо? Когато слънцето изгрява, за тебе ли изгрява? Ще кажеш, че изгрява за тебе. Добре, като е така, повикай го тогава на гости. Но то не идва. Значи, не изгрява за тебе. – Ама аз мисля така. Да, всеки може да мисли като тебе. Реално в света е само това, което може да дойде при нас. Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас. А всяко нещо, с което не можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас, по отношение себе си може да е реално, но по отношение нас не е реално. Тъй съвременната наука определя кои неща са реални. Що е реалност? Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието. Аз мога да съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен. Например, когато болката е вътре в мене, в стомаха ми, тогава съзнавам, че нещо ме боли. Значи, тази болка е реално нещо. Защо се проявяваш – болка усещаш. Казваш: имам една реалност, пред която се покланям. Да, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам. Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де! Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш. Той казва: не, аз не се покланям пред реалността. Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността. Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира!" “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш?” – Не мога. “Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”. – Ама нямам нито пет пари в джоба си. За бедните хора има определи доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти. Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици. Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици. Ами с кои? – С облечените единици се занимавам. Коя е дрипавата единица? – Която има съдържание, разбира се.
+Семето, което паднало на добрата почва, на добрата земя, дало плод стократно. Обикновената истина може да се разбере по няколко начина. Обикновената истина е тази, която хората са пипали по няколко пъти, затова е станала обикновена. Тази обикновена истина хората наричат факти. Това е факт, казват те - нищо повече. И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти банкер, навсякъде услужва. От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е? От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много. Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават. Защо последните не са доволни от тази целувка? Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече. Аз мога ли да ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно? Да кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна да ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие? То значи да уроня вашия престиж, вашия авторитет. Има неща, които аз не ви обяснявам, за да не уроня вашия престиж. Някои питат: защо той не ни обяснява тези неща? – За да не уроня вашия престиж, професори сте вие. Как ще ви говоря какво нещо е единицата?  Да седна да ви обяснявам, какво нещо е единицата, какво нещо е двойката, няма смисъл, вие знаете тези неща. Да седна да ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо? Защото много писатели, много философи обясняват, какво нещо е жената. Не бутайте този въпрос! Не бутайте двойката! Жената в аритметиката е двойката. Адам в Писанието е единицата. Не бутайте нито единицата, нито двойката! Защо? Защото хората, сами по себе си, са професори. Като ви говоря тъй вие ще ме разбирате в правия смисъл. Някоя двойка пита: ти познаваш ли мъжа ми? Не питай никого, познава ли мъжа ти. Как ще го познава? Той е единица. Не поменавай името му. Защо? Когато слънцето изгрява, за тебе ли изгрява? Ще кажеш, че изгрява за тебе. Добре, като е така, повикай го тогава на гости. Но то не идва. Значи, не изгрява за тебе. – Ама аз мисля така. Да, всеки може да мисли като тебе. Реално в света е само това, което може да дойде при нас. Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас. А всяко нещо, с което не можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас, по отношение себе си може да е реално, но по отношение нас не е реално. Тъй съвременната наука определя кои неща са реални. Що е реалност? Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието. Аз мога да съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен. Например, когато болката е вътре в мене, в стомаха ми, тогава съзнавам, че нещо ме боли. Значи, тази болка е реално нещо. Защо се проявяваш – болка усещаш. Казваш: имам една реалност, пред която се покланям. Да, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам. Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де! Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш. Той казва: не, аз не се покланям пред реалността. Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността. Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира!" “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш?” – Не мога. “Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”. – Ама нямам нито пет пари в джоба си. За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти. Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици. Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици. Ами с кои? – С облечените единици се занимавам.Коя е дрипавата единица? – Която няма съдържание. А коя е облечената единица? – Която има съдържание, разбира се.
 Та казвам: сега ние ще се приближим към реалността, която има отношение към нас. Тази реалност може да има чисто материални отношения, подразбирам външния живот, животът на формите. Тази реалност може да бъде и вътрешна както я наричам субективна или интроспективна, както щете я наречете, това е съдържание на самия живот. При това, тази вътрешна реалност, която съдържа и формата и съдържанието, прониква всичко, а ние я наричаме смисъл на живота. Тогава имаме форма, съдържание и смисъл. Всички ние в съвременния живот сме достигнали до първата стъпка на реалността до формите. Всичко онова, което ни радва в живота, това са формите. Външното е което ни привлича. Каквото и да казвате, каквото и да мислите, нас може да ни радва само това, което има образ. Не мислете, че в образите няма реалност. Образите са израз на разумния живот. Когато имате една хубава картина, на какво се радвате? – радвате се на разумността, която е вложена в нея. Ако тази картина най-първо е микроскопическа, и вие я увеличавате колкото цялото земно кълбо, какво ще видите? – Ще видите вече нейните черти, но тъй груби, тъй дебели, че ще изгубят своята предишна красота. Когато тази картина е малка, сбита в един малък мащаб, в това именно седи красотата. Красотата седи в разумното съчетание на тия малки, живи черти.