Станимир в 17:19, 26 октомври 2010

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Две лепти==
-„Н вид и някоя сирота вдовица, която тури там две лепти".*)
+„А видя и някоя сирота вдовица, която тури там две лепти".*)
-„Две лепти". Както виждате, в цитирания стих, двет лепти, един малък повод, обръщат вниманието на Великия Учител. Когато богатит и учените |уряха изобилно в съкровищницата, Христос не обърна внимание на това. Обаче, когато една бедна вдовица тури две лепти в съкровищницата, Христос спр вниманието си върху този акт.
+„Две лепти". Както виждате, в цитирания стих, двете лепти, един малък повод, обръщат вниманието на Великия Учител. Когато богатите и учените туряха изобилно в съкровищницата, Христос не обърна внимание на това. Обаче, когато една бедна вдовица тури две лепти в съкровищницата, Христос спря вниманието си върху този акт.
-Като изучавате живота и проявит на хората, както и на всички живи същества, вие забелязвате едновременно два стремежа: единият стремеж е към великото, грандиозното; другият – към малкото. Запри-мър, докато е малко, детето има стремеж да порасне, голям човек да стане. Този стремеж на детето да стане голям човек, като баща си, като дътдо си, му дава импулс да пъпли, да учи, да се развива. Като се посади в земята, семето също така се стреми към н Кщо голямо: да покълне, да израсте на високо, да цьвне и плод да верже. Тревата също се стреми да (лане висока, да надмине цветенцата, които растат около нея. Добро е желанието на човека, както и на исички живи същества да пораснат, да станат голями. Гова е задача и на природата. И природата се стреми да изкара н+зщо велико от малкит нъща. Следова-1елно, човек трябва да подържа в себе си идеала да стане велик. Ще кажете, че чов-вк не трябва да бъде амбициозен. Зависи, каква е амбицията на чо-иъка. Без амбиция човек не може да напредва. И ученият, и добрият човек, и светията имат амбиция, но разликата между тяхната амбиция и тази на обикновения човек е голяма. Човек трябва да се стреми да придобие толкова знание, колкото може да носи. Да учи, да придобива човтзк знания, това не е амбиция. Учението е непреривен процес. Докато жи-вее на земята, човек все трябва да учи. И 120 годи-
+Като изучавате живота и проявите на хората, както и на всички живи същества, вие забелязвате едновременно два стремежа: единият стремеж е към великото, грандиозното; другият – към малкото. Например, докато е малко, детето има стремеж да порасне, голям човек да стане. Този стремеж на детето да стане голям човек, като баща си, като дядо си, му дава импулс да пъпли, да учи, да се развива. Като се посади в земята, семето също така се стреми към нещо голямо: да покълне, да израсте на високо, да цъвне и плод да върже. Тревата също се стреми да стане висока, да надмине цветенцата, които растат около нея. Добро е желанието на човека, както и на всички живи същества да пораснат, да станат големи. Това е задача и на природата. И природата се стреми да изкара нещо велико от малките неща. Следователно, човек трябва да подържа в себе си идеала да стане велик. Ще кажете, че човек не трябва да бъде амбициозен. Зависи, каква е амбицията на човека. Без амбиция човек не може да напредва. И ученият, и добрият човек, и светията имат амбиция, но разликата между тяхната амбиция и тази на обикновения човек е голяма. Човек трябва да се стреми да придобие толкова знание, колкото може да носи. Да учи, да придобива човек знания, това не е амбиция. Учението е непреривен процес. Докато живее на земята, човек все трябва да учи. И 120 годишен да е, той пак трябва да учи, да чете, да добива нещо ново.
-* Лука 21 : 2.
+Мнозина имат криви разбирания за нещата. Т мислят, че човек може да учи, само докато е млад. Щом остарее, той не може да учи. Значи, само мла-дият може да учи; само младият има право да си поживее. Остарее ли, човек трябва да се предаде на пост и молитва, да изправя погръшкит на миналото си. Това отчасти е право, но не изцяло. Докато е млад, човек яде и пие, а на старини плаща. Дойде ли краят на годината, т. е. старостта, човек трябва да приключи смЪткигб си. Ако има средства да изплати дълговет-в си, работите лесно се уреждат, но какво ще прави, ако н-ьма средства? Щом нтзма ср-вдства, той трябва да прави условия с кредиторите си, да отложат полицата му за известно време. Когато яде и пие, човек тр+збва да мисли за плащане. Яко не мисли, ще дойдат глобите. Ще кажете, че банкерът и бакалинът са богати хора, нъчча защо да бързат с изплащане на дълговет-в си. Ако искат да не се разправят с длъжници, да не са ставали бакали и баккери. Лесно се говори така, но за да стане човек бакалин, банкер, учен, владика, проповъдник, музикант, инженер, лтзкар, има дълбоки причини. Венка проява крие зад себе си никаква дълбока причина. Когато не иска да работи, човек намира, че някои професии не струват. Запримър, той казва, че не струва човек да става лъкар, да се занимава с болни хора, да прави операции. Венка работа е велика, когато се изпълнява съзнателно и на място. Ако няма лъкари, кой ще помага на болните? Ако е въпрос за операции, всички хора правят операции. Кой баща, или коя майка, запримър, не правят операция на детето си? Когато детето гръши, родителите му правят операция, с цел да го възпитат. Думата „оперирамъ" означава действувам. Значи, добре е да оперира човек, но да бъде майстор и да прави операцията на време и на място. Вземе ли нож в ръка, човеж трябва да знае, къде и как да ръже.
-−
-−
-−
-−
-шен да е, той пак трябва да ;учи, да чете, да добива
-−
-НТзЩО НОВО.
-−
-Мнозина имат криви разбирания за нъщата. Т мислят, че човек може да учи, само докато е млад. Щом остарее, той не може да учи. Значи, само мла-дият може да учи; само младият има право да си поживее. Остарее ли, човек трябва да се предаде на пост и молитва, да изправя погръшкит на миналото си. Това отчасти е право, но не изцяло. Докато е млад, човек яде и пие, а на старини плаща. Дойде ли краят на годината, т. е. старостта, човек трябва да приключи смЪткигб си. Ако има средства да изплати дълговет-в си, работите лесно се уреждат, но какво ще прави, ако н-ьма средства? Щом нтзма ср-вдства, той трябва да прави условия с кредиторите си, да отложат полицата му за известно време. Когато яде и пие, човек тр+збва да мисли за плащане. Яко не мисли, ще дойдат глобите. Ще кажете, че банкерът и бакалинът са богати хора, нъчча защо да бързат с изплащане на дълговет-в си. Ако искат да не се разправят с длъжници, да не са ставали бакали и баккери. Лесно се говори така, но за да стане човек бакалин, банкер, учен, владика, проповъдник, музикант, инженер, лтзкар, има дълбоки причини. Венка проява крие зад себе си никаква дълбока причина. Когато не иска да работи, човек намира, че някои професии не струват. Запримър, той казва, че не струва човек да става лъкар, да се занимава с болни хора, да прави операции. Венка работа е велика, когато се изпълнява съзнателно и на място. Ако няма лъкари, кой ще помага на болните? Ако е въпрос за операции, всички хора правят операции. Кой баща, или коя майка, запримър, не правят операция на детето си? Когато детето гръши, родителите му правят операция, с цел да го възпитат. Думата „оперирамъ" означава действувам. Значи, добре е да оперира човек, но да бъде майстор и да прави операцията на време и на място. Вземе ли нож в ръка, човеж трябва да знае, къде и как да ръже.
 В една от драмит на Шекспира се разправя за един договор; сключен между евреин и христия-нин. Последният взел от евреина голяма сума на заем, с условие да я изплати след известен срок.
@@ Ред 111: / Ред 102: @@
 „Я виде и н-Ькоя сирота вдовица, която тури там две лепти". Стремете се и вие да се проявите като сиротата вдовица и, без да подозирате, вашият Учи-тел да спре вниманието си върху вас и да каже: Ето един чов-вк, който даде всичко, каквото имаше. От-как вложи двете лепти в съкровищницата, сиротата вдовица стана ученичка на Христа. Тази вдовица и до днес е в света, но къде е, коя е, как се казва, това завинаги ще остане незнайно. Тя не иска хората да я знаят. Яко днес я срещне някой, не би могъл да я познае. Тя е облечена богато, с скъпи дрехи. Днешното й богато 'облекло се плаща от лихвите, които двете лепти са дали от времето на Христа до днес. В едно от своите съчинения Камил Фламарион е направил изчисление, каква сложна лихва ще се получи от 25 стотинки, дадени от времето на Христа до днес. Той намЪрил, че ако цялата земя бЪше направена от злато, пак не би могла да посрещне сумата, получена от гЪзи две лепти, дадени с сложна лихва. Оттук можем да извадим заключението: всЪ-ки Божествен потик, колкото малък да е, вложен в обръщение, след време дава грамадни резултати. Следователно, вложете най-малкото добро, което имате, в Божествената банка, да получите след време-ония грамадни резултати, които тласкат цялото човечество напред. Вложите ли най-малкото добро в Божествената банка, един ден и вие ще се намерите в положението на сиротата вдовица, която днес е реформаторка, работи между човечеството за неговото подигане. Време е човек да даде ход на Божественото в себе си. Докато дойде до това положение, чо-в-бк ще срещне ред препятствия – съмнения, колебания, безверие, но в края на краищата всичко ще бъде за добро. Божественото ще си пробие път в света и ще донесе на човечеството онова, което от хиляди години насам се очаква.
 . Беседа от Учителя, държана на 19 януарий, 1930 г. София. – ИзгрЪв.

Две лепти - Редакционна история

Станимир в 17:19, 26 октомври 2010

Станимир в 19:30, 21 януари 2009

Зара_ в 09:32, 13 януари 2009

Зара_ в 08:55, 13 януари 2009

Зара_ в 17:35, 11 януари 2009

Зара_ в 13:49, 11 януари 2009

Хирон: Нова страница: ==Две лепти== „Н вид и някоя сирота вдовица, която тури там две лепти".*) „Две лепти". Както вижд...