Донка в 19:01, 12 февруари 2012

2012-02-12T19:01:36Z

Хирон в 07:25, 2 януари 2010

2010-01-02T07:25:48Z

Хирон: Нова страница: ==Две врати за освобождение== „Добрата молитва“ „Мислѝ, право мислѝ“ (Направихме упражнен...

2010-01-02T07:24:10Z

Нова страница: ==Две врати за освобождение== „Добрата молитва“ „Мислѝ, право мислѝ“ (Направихме упражнен...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 19:01, 12 февруари 2012
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас]] - ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА ([[1941]]-[[1942]])
		+
		+	[[КНИГА: Буден ум и будно сърце]]
		+
	==Две врати за освобождение==		==Две врати за освобождение==

@@ Ред 33: / Ред 33: @@
 Да кажем, имате тук соба, която гори. Гори собата, дава ни нещо. Радваме се на нейната топлина, която изпраща от себе си. Всеки един човек е важен дотолкоз, доколкото неговият ум произвежда мисли, сърцето му – дотолкоз, доколкото произвежда чувства и тялото дотолкоз, доколкото произвежда, образува постъпките. Сърцето като машина препраща кръвта на физическото поле в тялото и благодарение на това човек може да живее в тялото. Ако сърцето се откаже да работи, всичко е свършено. Сега за пример, туй сърце каже: „За един човек цял ден да работя? Не искам! Искам да си почивам!“ На сърцето, след 50–60–70 години, дадат му ваканция. Като дадат ваканция на сърцето, и той напусне фирмата, и той вземе ваканция. И той отива на екскурзия, на курорт отива.
- Та, казвам, най-важното нещо, което ще ви кажа: Ще започнете да изчислявате каква е разликата между един прав [и един остър] ъгъл. (фиг. 10.2) Ако не знае как да отвори устата си, онзи, добрият певец как ще пее? Изобщо, употребяват острия ъгъл. Около този ъгъл се образува един малък кръг, че като излиза гласът, да ти е приятно. Ако направи този ъгъл много малък, не е добър певец. Ако го направи много голям, пак не е добър певец. Певци има, които не знаят как да си отварят устата. Цели коли има, които учат как да си отварят устата. Не съм срещал нито един професор, който да е писал какъв трябва да бъде ъгълът. Питал съм много професори, но никой не е казал. Казва: „Тъй ще бъде отворена устата.“ – „Колко?“ – „Колкото можеш.“ Но в природата не е колкото можеш. Трябва да се отвори толкоз, колкото е потребно. Ако отвориш устата, колкото трябва, ти си първокласен певец. Ако не можеш да отвориш, тогава не си певец. Да ви покажа един пример. (Учителят си отваря чекийката на прав ъгъл.) Отворено е на колко? – На 90 градуса. (Отваря я още.) На колко е? – На 180 градуса. (И обратното: затваря я на 90 градуса, после я оставя малко отворена.) Ако го туриш в джеба малко отворено, опасно е. Трябва да е съвсем затворено. Полека-лека трябва да се затвори, защото опасно е, ако е отворено.
+[[Картинка:1941-12-03-05_fig2.png|ляво|мини|Фиг 10.2]] Та, казвам, най-важното нещо, което ще ви кажа: Ще започнете да изчислявате каква е разликата между един прав [и един остър] ъгъл. (фиг. 10.2) Ако не знае как да отвори устата си, онзи, добрият певец как ще пее? Изобщо, употребяват острия ъгъл. Около този ъгъл се образува един малък кръг, че като излиза гласът, да ти е приятно. Ако направи този ъгъл много малък, не е добър певец. Ако го направи много голям, пак не е добър певец. Певци има, които не знаят как да си отварят устата. Цели коли има, които учат как да си отварят устата. Не съм срещал нито един професор, който да е писал какъв трябва да бъде ъгълът. Питал съм много професори, но никой не е казал. Казва: „Тъй ще бъде отворена устата.“ – „Колко?“ – „Колкото можеш.“ Но в природата не е колкото можеш. Трябва да се отвори толкоз, колкото е потребно. Ако отвориш устата, колкото трябва, ти си първокласен певец. Ако не можеш да отвориш, тогава не си певец. Да ви покажа един пример. (Учителят си отваря чекийката на прав ъгъл.) Отворено е на колко? – На 90 градуса. (Отваря я още.) На колко е? – На 180 градуса. (И обратното: затваря я на 90 градуса, после я оставя малко отворена.) Ако го туриш в джеба малко отворено, опасно е. Трябва да е съвсем затворено. Полека-лека трябва да се затвори, защото опасно е, ако е отворено.
 Казвам: Устата по някой път трябва да бъдат отворени, но много опасно е. Трябва да бъде съзнанието много будно, както ако туриш отворено ножче в джеба си, опасно е.
@@ Ред 43: / Ред 43: @@
 Аз считам истинска любов, която не остарява. Щом един човек стане обикновен, вие не го обичате. Всякога човек трябва да бъде необикновен, непознат за вас. Дотогава, докато хората са непознати за вас, вие ще ги обичате. Щом ги опознаете, свърши се работата. При сегашните условия, щом опознаеш човека, ще намериш не добрите му страни, но погрешките – че мигал много, че говорът му бил неправилен, че местоименията не са турени на място, глаголите не били на място. Ако говориш на чужд език, ще каже, че произношението не било хубаво, или на английски, или на френски, че някои букви не ги произнасяш хубаво, изядаш буквите. Има англичани, говорят своя си език, но фъфли, не може да им разбереш нищо. На 10–20 думи една ще разбереш. Някои много ясно и точно произнасят.
-Сега от невидимия свят изискват много добро произношение. Което знаеш, на свят трябва да го знаеш. В разбрания свят, само като помислиш за собата, може да няма нищо, като помислиш, че собата гори, и тя ще гори. Като помислиш, че не гори, и тя веднага изстива. Вие казвате: „Какво да разбираме?“ Аз да ви кажа какво да разбирате. Ти казваш: „Той не ме обича“ – веднага собата изгасне. Ти казваш: „Той ме обича“ – и той те обича. Казваш: „Аз казвам, че той ме обича, пък той не ме обича.“ Тогава ти не произнасяш както трябва. Ти произнесеш правилно, че той те обича – и той ще те обикне. Щом кажеш, че не те обича, и не те обича. Ако аз ви питам на български знаете ли вие френски, казваш: „Аз зная.“ Ти ще питаш на френски: „Parlez-vouz français?“ – „Oui, Mon-sieur.“ („Говорите ли френски?“ – „Да, господине.“) То е малко английско произношение. Не само това да питаш на френски, но да знаеш да говориш езика. Всеки език си има своя добра страна в ударението и в произношението.  Във всичките езици човек трябва да се научи да произнася гласните букви: <em>а</em>, <em>о</em>, <em>и</em>. <em>П</em>, <em>т</em> – ако ти можеш да произнесеш добре <em>п</em>-то и <em>т</em>-то, ти си отличен човек. (фиг.10.3) <em>П</em>-то, това е един зреещ плод, <em>т</em>-то е вече един узрял плод. Казва: „Какво нещо е <em>п</em>-то?“ Казвам: То е плод, който цъфнал и завързал. За мене <em>и</em>-то е цвят, който е цъфнал. Следователно <em>и</em>-то е отворено. Този цвят търси своя път, за да реализира нещо. Ако <em>и</em>-то ти знаеш как да го произнасяш, ти ще знаеш как да реализираш нещата. Ако не знаеш как да го произнесеш, няма да знаеш как да ги реализираш.
+Сега от невидимия свят изискват много добро произношение. Което знаеш, на свят трябва да го знаеш. В разбрания свят, само като помислиш за собата, може да няма нищо, като помислиш, че собата гори, и тя ще гори. Като помислиш, че не гори, и тя веднага изстива. Вие казвате: „Какво да разбираме?“ Аз да ви кажа какво да разбирате. Ти казваш: „Той не ме обича“ – веднага собата изгасне. Ти казваш: „Той ме обича“ – и той те обича. Казваш: „Аз казвам, че той ме обича, пък той не ме обича.“ Тогава ти не произнасяш както трябва. Ти произнесеш правилно, че той те обича – и той ще те обикне. Щом кажеш, че не те обича, и не те обича. Ако аз ви питам на български знаете ли вие френски, казваш: „Аз зная.“ Ти ще питаш на френски: „Parlez-vouz français?“ – „Oui, Mon-sieur.“ („Говорите ли френски?“ – „Да, господине.“) То е малко английско произношение. Не само това да питаш на френски, но да знаеш да говориш езика. [[Картинка:1941-12-03-05_fig3.png|ляво|мини|Фиг 1]] Всеки език си има своя добра страна в ударението и в произношението.  Във всичките езици човек трябва да се научи да произнася гласните букви: <em>а</em>, <em>о</em>, <em>и</em>. <em>П</em>, <em>т</em> – ако ти можеш да произнесеш добре <em>п</em>-то и <em>т</em>-то, ти си отличен човек. (фиг.10.3) <em>П</em>-то, това е един зреещ плод, <em>т</em>-то е вече един узрял плод. Казва: „Какво нещо е <em>п</em>-то?“ Казвам: То е плод, който цъфнал и завързал. За мене <em>и</em>-то е цвят, който е цъфнал. Следователно <em>и</em>-то е отворено. Този цвят търси своя път, за да реализира нещо. Ако <em>и</em>-то ти знаеш как да го произнасяш, ти ще знаеш как да реализираш нещата. Ако не знаеш как да го произнесеш, няма да знаеш как да ги реализираш.
 Онзи певец, който не знае да пее нотите както трябва, нищо не може да постигне. Вярно трябва да взема нотите. Всеки тон е на място. Да кажем, някой тон има 16, 32, 50, 300 трептения. Ако тия трептения не ги вземеш вярно, тонът не е верен. А пък едно трептение не може да го вземеш, трудна работа е. Две трептения са трудни, три са трудни, четири са трудни, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 12, 15 са трудни, 16 трептения един басист може да ги вземе. То е много мъчно да вземеш един тон с 16 вълни. От 32, 50, 62, 80, 90 нагоре може да ги вземете, но от няколко хиляди нагоре пак е трудно да се вземат. Долните и горните трептения трябва да се учат.

Две врати за освобождение - Редакционна история

Донка в 19:01, 12 февруари 2012

Хирон в 07:25, 2 януари 2010

Хирон: Нова страница: ==Две врати за освобождение== „Добрата молитва“ „Мислѝ, право мислѝ“ (Направихме упражнен...