Да четем в книгата на природата - Редакционна история

Ани в 19:13, 28 януари 2011

2011-01-28T19:13:24Z

Ани в 19:11, 28 януари 2011

2011-01-28T19:11:53Z

Ани в 19:01, 28 януари 2011

2011-01-28T19:01:43Z

Ани: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Статии, посветени на Учителя и Учението [[Статии от списание Житн...

2011-01-28T19:00:58Z

Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Статии, посветени на Учителя и Учението [[Статии от списание Житн...

Нова страница

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Статии, посветени на Учителя и Учението]]

[[Статии от списание Житно зърно]]

[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=809&Itemid=74 сп. Житно зърно бр. 3 1999]

== ДА ЧЕТЕМ В КНИГАТА НА ПРИРОДАТА ==

'''''Феномелогията на Гьоте като път към една нова наука'''''

'''Хари Салман'''

[[Картинка:File-4.png|мини|ляво|400px|„Как властно очарова формата, където личи на мисълта божествена следата!"]]

Гьоте е малко познат като естествоизпитател, въпреки че самият той е оценявал своето „Учение за цветовете" по-високо от поезията си. В продължение на десетилетия той поставя емпирични опити в областта на анатомията, ботаниката, геологията, метеорологията,оптиката, физиологията и зоологията, като се опитва да достигне до същността на явленията. След като седем години е изучавал развитието на растенията, на 17 април 1787 година в ботаническата градина в Палермо пред очите му се появява образът на „прарастението" - идеята за растение, която присъства във всички живи растения, подвижната първична форма, в която работят животворящите сили. Три години по-късно той публикува своята книга „Метаморфозите на растенията".

След това Гьоте се заема с изследвания в областта на оптиката. Той критикува и допълва оптичната наука на своето време, оптиката на Нютон. Гьоте изследва човешкото зрение според аристотелевата традиция. Резултатите от тези изследвания той публикува през 1810 година в „Книга върху учението за светлината", където защитава един научен подход, повлиян от изкуството, който изучава не само количествените, но и качествените показатели в природата. В предговора Гьоте пише: „Цветовете са делата на светлината, нейните дела и страдания."

За Гьоте цветовете са резултат на взаимодействието между светлината и мрака в атмосферните слоеве. Светлината отслабва в пластовете на атмосферата, така че слънцето ни изглежда жълто. На хоризонта тези пластове са най-плътни, там слънцето изглежда оранжево и жълто-червено. При изгрева слънцето трябва да се пребори с атмосферните слоеве за да стане жълто. Обратно - небето е синьо поради това, че мракът на космоса е отслабен от светлината. То става виолетово при залез. Когато са интензивни, в цветовете на залеза жълточервеното се среща с виолетовото за да образуват различни вариации на пурпурно до „етерните" нюанси на прасковения цвят. В другия край на кръга жълтото и синьото се съединяват в зелено. Така се образува цветният спектър на Гьоте, който може да замени линеарния спектър на Нютон.

...

Гьоте никога не е описал или обосновал философски своите изследователски методи. Те могат да бъдат обхванати като един феноменологичен метод, който трябва да се изучава като изкуство. Основа на този метод е упражняването на сетивните възприятия. Човек трябва да се научи да възприема феномените с удивление и непредубеденост и да си състави вътрешна представа от тях.

...Гьоте ни предлага интересна гледна точка при изучаването на природата. Той говори за едно конкретно научно мислене, което не се отдалечава от обекта, а обхваща всички негови аспекти в цялостна картина. Това задълбочаване на възприятието прави мисълта жива, при това постепенно се отстранява разделението между субект и обект, защото мисълта се свързва с обекта по един изпълнен с любов начин.

...

Феноменологичният метод по същество допълва материалистичната наука и материалистичното отношение към обществото и човека. При Гьоте намираме началото, откъдето започва една нова централноевропейска наука, която би искала да открие Духа в природата и човека, в противовес на съвременната наука, която прогонва Духа от действителността.

Гьоте е искал да възприеме със своите духовни очи прарастението и е успял по свой начин да направи това. Той е достигнал и до образа на праживотното.

През 19 век много учени в централна Европа са продължили тези изследвания. Можем да ги наречем „гьотеанисти": естествоизпитатели като Карус, Байер и Пуркиние, а в това столетие Луис Болк и Адолф Портман.

Гьоте е казал много за човека, но не е достигнал до неговия праобраз. След него философската антропология на Уекскюл, Шелер, Геллер и Плеснер е поставила основите на нов философски образ на човека. Рудолф

Щайнер направи следващата решаваща крачка, като не само обоснова теория за възгледа на Гьоте, но и в книгата си „Философия на свободата" на базата на естествените науки определи човека като свободно същество.Той даде освен това значителни импулси за продължаване на гьотеанската феноменология, например в ботаниката, изследванията върху водата, селското стопанство, естествознанието и геологията.

При Гьоте се проявява началото на една нова духовна наука, която обединява отново субект и обект. Това не става чрез приравняването им в една система, както е в теорията на системите, а посредством развиването на човешките способности' и съзнание. Гьоте реабилитира човешките усещания, които почти са изключени от модерната наука. Той предлага изграждането на една жива мисъл, която води до богатство на вътрешните възприятия и картини, докато модерната наука изгражда свят на модели, които са загубили връзка със света на чувствата.

Новата наука на Гьоте може да бъде продължена само след като ние развием своето творчество, и своите морални и духовни сили: способността да се удивляваме, непредубеденост, благоговение, усет за красота и чувство за отговорност пред природата. Тази наука трябва да бъде продължена, за да спасим природата и отново да се чувствуваме сред нея като в роден дом, и за да станем отново способни да четем книгата на природата, но също и книгата на обществото и на човека.

''Статията публикуваме със съкращения от сп. Новалис бр. 5 1995г.''

@@ Ред 45: / Ред 45: @@
 ''Статията публикуваме със съкращения от сп. Новалис бр. 5 1995г.''
-<center>„ Честит, честит е тоз, комуто е разкрила
+<center><i><b>„Честит, честит е тоз, комуто е разкрила
 Природата божествена и величава
@@ Ред 51: / Ред 51: @@
 Как тя, вещественото в дух преобразила,
-Творбите на духа, навеки съхранява"</center>
+Творбите на духа, навеки съхранява"</b></i></center>
-Превод на стиховете: Атанас Далчев и Чило Шишманов
+<i>Превод на стиховете: Атанас Далчев и Чило Шишманов</i>

← По-стара версия		Версия от 19:11, 28 януари 2011
Ред 44:		Ред 44:

	''Статията публикуваме със съкращения от сп. Новалис бр. 5 1995г.''		''Статията публикуваме със съкращения от сп. Новалис бр. 5 1995г.''
		+
		+	<center>„ Честит, честит е тоз, комуто е разкрила
		+
		+	Природата божествена и величава
		+
		+	Как тя, вещественото в дух преобразила,
		+
		+	Творбите на духа, навеки съхранява"</center>
		+
		+	Превод на стиховете: Атанас Далчев и Чило Шишманов

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 '''Хари Салман'''
-[[Картинка:File-4.png|мини|ляво|400px|„Как властно очарова формата, където личи на мисълта божествена следата!"]]
+[[Картинка:File-4.png|мини|ляво|200px|„Как властно очарова формата, където личи на мисълта божествена следата!"]]
 Гьоте е малко познат като естествоизпитател, въпреки че самият той е оценявал своето „Учение за цветовете" по-високо от поезията си. В продължение на десетилетия той поставя емпирични опити в областта на анатомията, ботаниката, геологията, метеорологията,оптиката, физиологията и зоологията, като се опитва да достигне до същността на явленията. След като седем години е изучавал развитието на растенията, на 17 април 1787 година в ботаническата градина в Палермо пред очите му се появява образът на „прарастението" - идеята за растение, която присъства във всички живи растения, подвижната първична форма, в която работят животворящите сили. Три години по-късно той публикува своята книга „Метаморфозите на растенията".