Дафинка - Редакционна история

НадяД: /* ДАФИНКА */

2010-06-16T11:14:28Z

‎ДАФИНКА

Ани: Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ДАФИНКА == Между нашите сестри имаше една нова, …

2010-06-14T21:16:06Z

Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ДАФИНКА == Между нашите сестри имаше една нова, …

Нова страница

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
== ДАФИНКА ==

Между нашите сестри имаше една нова, с много дели¬катна физика. Казваше се Дафинка, беше неизлечимо бол¬на. Намери се, че предимствата, които Изгрева има в кли¬матично отношение ще са от голяма полза за нея. Тези, ко¬ито й бяха по-близки, взеха грижата присърце и й направиха малка дървена къщичка по-настрана. Аз не бях така близък до този случай, за да знам причините за нейното заболяване и защо тя не можа да оздравее. Един ден, чета за изпит в стаята си, а единият ми крак зачервен, подут, боли ме и не ми дава спокойствие да се занимавам. Чудех се какво да го правя, а не обичах да безпокоя Учителя за такива случаи. Досадната болка все повече и повече се усилваше. В този момент някой почука на вратата ми, отварям и пред мен застава сестра Василка, едричка и много симпатична наша сестра. "Брат Николай - обърна се тя към мен, - сестра Да¬финка почина и Учителя каза някой да се погрижи за ней¬ното погребение." Какво да правя? Знаех, че уреждането на
87

такива случаи е свързано с много ходене. Нямахме телефоа - нито ние, нито пък наблизо, а за използване на някак»,-превозно средство не можеше и да се мисли. Оставаше единствено ходенето, за да се уреди всичко. А как да тръгни с този болен крак? Озърнах се да видя дали няма някой друг брат да ме замести, но нямаше и реших, макар и да се ата-ча, трябва да тръгна. Умих и масажирах крака преди да на¬дяна обувките и чудо библейско! Отокът спадна, тревожни¬ят червен цвят се махна, а болката съвсем изчезна. Кракът ми вече беше здрав. Скочих и полетях към града за изпъл¬нение на задачата. Там от служба на служба, уреждах фор-малностите. Най-после трябваше да отида на гробищата в село Орландовци, за да поръчам да дойде катафалката, коя¬то да прибере тялото. Дотам също отидох, без да използвам превозно средство. След като се срещнах със съответния чи¬новник и му дадох необходимите указания, помолих го ня¬колко пъти да прати катафалката веднага. Той беше любе¬зен и обеща да изпълни молбата ми. Доволен, че свърших благополучно и акуратно възложената ми задача, тръгнах обратно към Изгрева. В характера ми беше всяка работа, която имам да изпълня, да стане без отлагане и по възмож¬ност по най-бързия начин. Този метод прилагах при всички случаи. Приложих го и сега, без да познавам приетите от обществото порядки при такива случаи, действах по моя си начин - светкавично. Както всякога моята мисъл се ръково¬деше от очевидността и последователността. Щом като Да-финка е починала, какво оставаше? Тялото й по-скоро да се хвърли в трапа, като вече напълно непотребна вещ. Движех се енергично, исках да стигна на време преди колата, за да мога, ако има нужда да помогна при товаренето. Стигнах до Орловия мост, при езерото с рибките и тръгнах пряко по една неоформена пътека, която минаваше покрай обсерва¬торията, там където сега е плавалнята. Тъкмо навлязох в го¬рата, изведнъж изгубих способността да се движа. Силите ми някак ме напуснаха. Почувствах се като балон, който бързо се изпразва. Едва можах да се присвия до един бор. Нямах никакви болки преди или каквито и да е било приз¬наци за нещо нередно в моя организъм. Никаква тревога не ме вълнуваше. Така седях може би половин или един час.
88

Изведнъж почувствах как бързо се изпълвам със сила. Бало¬нът се наду до краен предел и аз хукнах към Изгрева. Кога¬то стигнах там, пред мен е отново сестра Василка: "Какво стана?" - тревожно я запитах, чувствах се виновен за моето необичайно закъснение. Тя говореше спокойно и с мек тем¬бър ми каза: "Брат Николай, катафалката дойде и ние съоб¬щихме на Учителя, но Той каза тя да дойде отново утре, за¬щото сестра Дафинка още не се е излъчила". Спрях се сма¬ян и със страшно угризение. Сега разбрах това, което се беше случило в гората и защо е станало. Учителя ме беше спрял там. Иначе щях да дойда и без да питам никого щях да я натоваря на катафалката, на гробищата, и оттам право в трапа. Порядките и церемониите нито ги знаех, нито ги за¬читах. Важно беше за мен задачата да се свърши бързо и без отлагане. Сега разбрах каква грешка и какви непознати за мен беди щях да допринеса за милата Дафинка. Навел глава, с мъка в душата и с радост от избегнатото, се прибрах в стаята си. През този ден бях преживял две библейски чуде¬са.

← По-стара версия		Версия от 11:14, 16 юни 2010
Ред 2:		Ред 2:
	== ДАФИНКА ==		== ДАФИНКА ==

−	Между нашите сестри имаше една нова, с много ~~дели¬катна~~ физика. Казваше се Дафинка, беше неизлечимо ~~бол¬на~~. Намери се, че предимствата, които Изгрева има в ~~кли¬матично~~ отношение ще са от голяма полза за нея. Тези, ~~ко¬ито~~ й бяха по-близки, взеха грижата присърце и й направиха малка дървена къщичка по-настрана. Аз не бях така близък до този случай, за да знам причините за нейното заболяване и защо тя не можа да оздравее. Един ден, чета за изпит в стаята си, а единият ми крак зачервен, подут, боли ме и не ми дава спокойствие да се занимавам. Чудех се какво да го правя, а не обичах да безпокоя Учителя за такива случаи. Досадната болка все повече и повече се усилваше. В този момент някой почука на вратата ми, отварям и пред мен застава сестра Василка, едричка и много симпатична наша сестра. "Брат Николай - обърна се тя към мен, - сестра ~~Да¬финка~~ почина и Учителя каза някой да се погрижи за ~~ней¬ното~~ погребение." Какво да правя? Знаех, че уреждането на	+	Между нашите сестри имаше една нова, с много деликатна физика. Казваше се Дафинка, беше неизлечимо болна. Намери се, че предимствата, които Изгрева има в климатично отношение ще са от голяма полза за нея. Тези, които й бяха по-близки, взеха грижата присърце и й направиха малка дървена къщичка по-настрана. Аз не бях така близък до този случай, за да знам причините за нейното заболяване и защо тя не можа да оздравее. Един ден, чета за изпит в стаята си, а единият ми крак зачервен, подут, боли ме и не ми дава спокойствие да се занимавам. Чудех се какво да го правя, а не обичах да безпокоя Учителя за такива случаи. Досадната болка все повече и повече се усилваше. В този момент някой почука на вратата ми, отварям и пред мен застава сестра Василка, едричка и много симпатична наша сестра. "Брат Николай - обърна се тя към мен, - сестра Дафинка почина и Учителя каза някой да се погрижи за нейното погребение." Какво да правя? Знаех, че уреждането на такива случаи е свързано с много ходене. Нямахме телефон - нито ние, нито пък наблизо, а за използване на някакво превозно средство не можеше и да се мисли. Оставаше единствено ходенето, за да се уреди всичко. А как да тръгна с този болен крак? Озърнах се да видя дали няма някой друг брат да ме замести, но нямаше и реших, макар и да се влача, трябва да тръгна. Умих и масажирах крака преди да надяна обувките и чудо библейско! Отокът спадна, тревожният червен цвят се махна, а болката съвсем изчезна. Кракът ми вече беше здрав. Скочих и полетях към града за изпълнение на задачата. Там от служба на служба, уреждах формалностите. Най-после трябваше да отида на гробищата в село Орландовци, за да поръчам да дойде катафалката, която да прибере тялото. Дотам също отидох, без да използвам превозно средство. След като се срещнах със съответния чиновник и му дадох необходимите указания, помолих го няколко пъти да прати катафалката веднага. Той беше любезен и обеща да изпълни молбата ми. Доволен, че свърших благополучно и акуратно възложената ми задача, тръгнах обратно към Изгрева. В характера ми беше всяка работа, която имам да изпълня, да стане без отлагане и по възможност по най-бързия начин. Този метод прилагах при всички случаи. Приложих го и сега, без да познавам приетите от обществото порядки при такива случаи, действах по моя си начин - светкавично. Както всякога моята мисъл се ръководеше от очевидността и последователността. Щом като Дафинка е починала, какво оставаше? Тялото й по-скоро да се хвърли в трапа, като вече напълно непотребна вещ. Движех се енергично, исках да стигна на време преди колата, за да мога, ако има нужда да помогна при товаренето. Стигнах до Орловия мост, при езерото с рибките и тръгнах пряко по една неоформена пътека, която минаваше покрай обсерваторията, там където сега е плавалнята. Тъкмо навлязох в гората, изведнъж изгубих способността да се движа. Силите ми някак ме напуснаха. Почувствах се като балон, който бързо се изпразва. Едва можах да се присвия до един бор. Нямах никакви болки преди или каквито и да е било признаци за нещо нередно в моя организъм. Никаква тревога не ме вълнуваше. Така седях може би половин или един час. Изведнъж почувствах как бързо се изпълвам със сила. Балонът се наду до краен предел и аз хукнах към Изгрева. Когато стигнах там, пред мен е отново сестра Василка: "Какво стана?" - тревожно я запитах, чувствах се виновен за моето необичайно закъснение. Тя говореше спокойно и с мек тембър ми каза: "Брат Николай, катафалката дойде и ние съобщихме на Учителя, но Той каза тя да дойде отново утре, защото сестра Дафинка още не се е излъчила". Спрях се смаян и със страшно угризение. Сега разбрах това, което се беше случило в гората и защо е станало. Учителя ме беше спрял там. Иначе щях да дойда и без да питам никого щях да я натоваря на катафалката, на гробищата, и оттам право в трапа. Порядките и церемониите нито ги знаех, нито ги зачитах. Важно беше за мен задачата да се свърши бързо и без отлагане. Сега разбрах каква грешка и какви непознати за мен беди щях да допринеса за милата Дафинка. Навел глава, с мъка в душата и с радост от избегнатото, се прибрах в стаята си. През този ден бях преживял две библейски чудеса.
−	87	+
−		+
−	такива случаи е свързано с много ходене. Нямахме ~~телефоа~~ - нито ние, нито пък наблизо, а за използване на ~~някак»,-~~превозно средство не можеше и да се мисли. Оставаше единствено ходенето, за да се уреди всичко. А как да ~~тръгни~~ с този болен крак? Озърнах се да видя дали няма някой друг брат да ме замести, но нямаше и реших, макар и да се ~~ата-ча~~, трябва да тръгна. Умих и масажирах крака преди да ~~на¬дяна~~ обувките и чудо библейско! Отокът спадна, ~~тревожни¬ят~~ червен цвят се махна, а болката съвсем изчезна. Кракът ми вече беше здрав. Скочих и полетях към града за ~~изпъл¬нение~~ на задачата. Там от служба на служба, уреждах ~~фор-малностите~~. Най-после трябваше да отида на гробищата в село Орландовци, за да поръчам да дойде катафалката, ~~коя¬то~~ да прибере тялото. Дотам също отидох, без да използвам превозно средство. След като се срещнах със съответния ~~чи¬новник~~ и му дадох необходимите указания, помолих го ~~ня¬колко~~ пъти да прати катафалката веднага. Той беше ~~любе¬зен~~ и обеща да изпълни молбата ми. Доволен, че свърших благополучно и акуратно възложената ми задача, тръгнах обратно към Изгрева. В характера ми беше всяка работа, която имам да изпълня, да стане без отлагане и по ~~възмож¬ност~~ по най-бързия начин. Този метод прилагах при всички случаи. Приложих го и сега, без да познавам приетите от обществото порядки при такива случаи, действах по моя си начин - светкавично. Както всякога моята мисъл се ~~ръково¬деше~~ от очевидността и последователността. Щом като ~~Да-финка~~ е починала, какво оставаше? Тялото й по-скоро да се хвърли в трапа, като вече напълно непотребна вещ. Движех се енергично, исках да стигна на време преди колата, за да мога, ако има нужда да помогна при товаренето. Стигнах до Орловия мост, при езерото с рибките и тръгнах пряко по една неоформена пътека, която минаваше покрай ~~обсерва¬торията~~, там където сега е плавалнята. Тъкмо навлязох в ~~го¬рата~~, изведнъж изгубих способността да се движа. Силите ми някак ме напуснаха. Почувствах се като балон, който бързо се изпразва. Едва можах да се присвия до един бор. Нямах никакви болки преди или каквито и да е било ~~приз¬наци~~ за нещо нередно в моя организъм. Никаква тревога не ме вълнуваше. Така седях може би половин или един час.	+
−	88	+
−		+
−	Изведнъж почувствах как бързо се изпълвам със сила. ~~Бало¬нът~~ се наду до краен предел и аз хукнах към Изгрева. ~~Кога¬то~~ стигнах там, пред мен е отново сестра Василка: "Какво стана?" - тревожно я запитах, чувствах се виновен за моето необичайно закъснение. Тя говореше спокойно и с мек ~~тем¬бър~~ ми каза: "Брат Николай, катафалката дойде и ние ~~съоб¬щихме~~ на Учителя, но Той каза тя да дойде отново утре, ~~за¬щото~~ сестра Дафинка още не се е излъчила". Спрях се ~~сма¬ян~~ и със страшно угризение. Сега разбрах това, което се беше случило в гората и защо е станало. Учителя ме беше спрял там. Иначе щях да дойда и без да питам никого щях да я натоваря на катафалката, на гробищата, и оттам право в трапа. Порядките и церемониите нито ги знаех, нито ги ~~за¬читах~~. Важно беше за мен задачата да се свърши бързо и без отлагане. Сега разбрах каква грешка и какви непознати за мен беди щях да допринеса за милата Дафинка. Навел глава, с мъка в душата и с радост от избегнатото, се прибрах в стаята си. През този ден бях преживял две библейски ~~чуде¬са~~.	+