Дава плод - Редакционна история

Станимир в 08:29, 19 октомври 2010

2010-10-19T08:29:39Z

Станимир в 08:28, 19 октомври 2010

2010-10-19T08:28:46Z

Донка в 13:27, 5 септември 2010

2010-09-05T13:27:47Z

НадяД в 13:08, 17 януари 2010

2010-01-17T13:08:27Z

НадяД в 13:05, 17 януари 2010

2010-01-17T13:05:27Z

Показване на промените

НадяД в 12:48, 17 януари 2010

2010-01-17T12:48:49Z

Показване на промените

НадяД в 12:37, 17 януари 2010

2010-01-17T12:37:13Z

Показване на промените

НадяД в 12:06, 17 януари 2010

2010-01-17T12:06:12Z

НадяД в 10:43, 17 януари 2010

2010-01-17T10:43:46Z

Показване на промените

НадяД в 10:21, 17 януари 2010

2010-01-17T10:21:21Z

← По-стара версия		Версия от 08:29, 19 октомври 2010
Ред 5:		Ред 5:
	[[Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)]]		[[Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)]]

−	==20. Дава плод==	+	==21. Дава плод==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Неделни беседи]]
 [[Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)]]
-==ДАВА ПЛОД   ==
+==20. Дава плод==
-"Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то не дава плод."
+„Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то не дава плод.“
- Ще говоря върху стиха: ако житното зърно не падне или казано на съвременен език, ако житното зърно не се посее. Условията на живота са велик подтик за реализиране на разумния живот. Защото майката, която ражда има идея. Бащата, който съгражда дома, има идея. Писателят, който пише, има идея. Държавникът, който управлява, има идея. Войнът, който воюва, има идея. Каквато постъпка и в каквото направление да се извърши, зад нея всякога седи един малък подтик. Значи, човек трябва да има подтик. Не само подтик трябва да има, но трябва да разбира основните закони, върху които се гради разумния живот. Човек не трябва да има едно повърхностно разбиране на нещата. В това отношение, ако вземем индусите, според както изучават човешкото естество, те имат по-правилна философия от европейците. Наистина, те не са изучили толкова физическото тяло на човека, но са изучили духовните му тела, т.е. неговите по-тънки тела. Тях те са изучили добре и за тях имат една вътрешна физиология и съобразно тази физиология, могат да извършат неща, които европейците не могат. Те се занимават от хиляди години с тия въпроси, докато в нашата съвременна наука едва сега започват да изучават строежа на човешкото тяло по-подробно, отколкото до сега.
+Ще говоря върху стиха: ако житното зърно не падне или казано на съвременен език, ако житното зърно не се посее. Условията на живота са велик подтик за реализиране на разумния живот. Защото майката, която ражда има идея. Бащата, който съгражда дома, има идея. Писателят, който пише, има идея. Държавникът, който управлява, има идея. Войнът, който воюва, има идея. Каквато постъпка и в каквото направление да се извърши, зад нея всякога седи един малък подтик. Значи, човек трябва да има подтик. Не само подтик трябва да има, но трябва да разбира основните закони, върху които се гради разумния живот. Човек не трябва да има едно повърхностно разбиране на нещата. В това отношение, ако вземем индусите, според както изучават човешкото естество, те имат по-правилна философия от европейците. Наистина, те не са изучили толкова физическото тяло на човека, но са изучили духовните му тела, т.е. неговите по-тънки тела. Тях те са изучили добре и за тях имат една вътрешна физиология и съобразно тази физиология, могат да извършат неща, които европейците не могат. Те се занимават от хиляди години с тия въпроси, докато в нашата съвременна наука едва сега започват да изучават строежа на човешкото тяло по-подробно, отколкото до сега.
 Христос прави едно сравнение, казва: Ако житното зърно не падне на земята, не може да се размножава. Размножението е закон за разумния живот. Плодете се и се множете, казва Писанието. Само разумният човек може да се размножава, а неразумният човек само се дроби. Да дробиш попара, това не е разумен живот. Да чупиш камъни, това не е разумен живот. Да градиш, това е друго нещо!
@@ Ред 51: / Ред 56: @@
 И тъй, аз ви желая да бъдете посадени в почвата на Любовта като житното зърно и едни от вас да принесат плод 30, други 60, а трети 100.
-Беседа държана от Учителя на 4 април 1926 година, гр. София.
+''Беседа държана от Учителя на 4 април [[1926]] година, гр. София.''

← По-стара версия		Версия от 13:27, 5 септември 2010
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Неделни беседи]]
		+
		+	[[Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)]]
		+
	==ДАВА ПЛОД ==		==ДАВА ПЛОД ==

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 И сега Христос се обръща към окръжаващите го, към своите ученици, които го разбират и казва: ако житното зърно не падне, само ще остане, но ако падне, ще даде плод. Ако падне, ще даде плод. Това подразбира: когато аз се кача горе при Отца, ще привлека всички хора към себе си. Когато ние имаме в себе си принципа на любовта, ще привлечем всички хора към нас. Този принцип е един и същ навсякъде. Той действа еднакво в и ангелите, и в човека. Не смесвайте любовта с това, което хората наричат страсти. Някой казва: гори ми сърцето! Че сърцето ти гори, това не е любов. Някой казва: от много любов главата ми се замая, шашардисах се. Че главата ти се замаяла, това не е любов. Някой момък видял на улицата една мома, той се шашардисал и тя се шашардисала. Не, когато любовта влезе в сърцето ти, тя ще те научи да говориш много хубаво. Умът ти ще се отвори и ти няма да се шашардисваш. Когато искаш да поздравиш онзи, когото обичаш, няма да си наведеш главата до земята, но ще му отправиш един нежен поглед, за да познае, че ти носиш за него най-хубавите мисли най-хубавите чувства и пожелания.
-Сега бих ви запитал: как са у вас синовете Божии и дъщерите Божии? Писаниео казва:"Не огорчавайте в себе си Духът Божий, с който сте запечатани!" Какво трябва да подразбираме от този стих? Щом влезе човешкото в нас, ние веднага огорчаваме божественото. Умен човек ли е този, който заради човешкото жертва божественото? Не е умен. Любовта на Бога и човешката любов се различават по следното: Божията Любов включва в себе си всичко. За да бъде любовта ти съвършена, трябва едновременно да обичаш всички. Ти трябва да обичаш не само своите ближни, не само себе си, но всички същества по целия свят, за което съзнанието ти всеки момент трябва да бъде будно. Само тогава ти ще чувстваш една вътрешна радост. Съзнанието на всички същества ще обрзува едно цяло и ти ще се разговоряш с това общо съзнание. Чрез това съзнание именно Бог ще ти проговори. И тъй, щом се слеем в едно общо съзнание, Бог ще проговори на всички. Бог ще говори само в една частица, а всички ще приемат говора му. Това нещо Бог може да направи, а човекът не може. Това значи съзнание. Ако любовта ти е човешка, ти ще се влюбиш в една жена и ще я обичаш ден до пладне. След това твоята любов ще се измени. Защо? Ти ще я любиш само докато е млада и красива, но щом изгуби младостта и красотата си, няма да я любиш повече. Някой казва: аз ще те любя до гроба. Питам: дайте ми една статистика, да видя колко от тия обещания са запазени! Как ще ги опазиш? Аз уподобявам човешката любов на една малка вадичка, която и от най-слабото слънце изчезва. Някой казва: моята вадичка ще остане и при най-горещото слънце. Да, но като изгрее и припече силното слънце, казвам: виж, от твоята вадичка вече и помен няма. Божията любов е велика река, която тече навсякъде, пои всички хора и всички живи същества. Тя е еднакво изобилна и при най-горещото слънце, както и при най-слабото. Слънцето разбира тази вода.
+Сега бих ви запитал: как са у вас синовете Божии и дъщерите Божии? Писанието казва:"Не огорчавайте в себе си Духът Божий, с който сте запечатани!" Какво трябва да подразбираме от този стих? Щом влезе човешкото в нас, ние веднага огорчаваме божественото. Умен човек ли е този, който заради човешкото жертва божественото? Не е умен. Любовта на Бога и човешката любов се различават по следното: Божията Любов включва в себе си всичко. За да бъде любовта ти съвършена, трябва едновременно да обичаш всички. Ти трябва да обичаш не само своите ближни, не само себе си, но всички същества по целия свят, за което съзнанието ти всеки момент трябва да бъде будно. Само тогава ти ще чувстваш една вътрешна радост. Съзнанието на всички същества ще образува едно цяло и ти ще се разговаряш с това общо съзнание. Чрез това съзнание именно Бог ще ти проговори. И тъй, щом се слеем в едно общо съзнание, Бог ще проговори на всички. Бог ще говори само в една частица, а всички ще приемат говора му. Това нещо Бог може да направи, а човекът не може. Това значи съзнание. Ако любовта ти е човешка, ти ще се влюбиш в една жена и ще я обичаш ден до пладне. След това твоята любов ще се измени. Защо? Ти ще я любиш само докато е млада и красива, но щом изгуби младостта и красотата си, няма да я любиш повече. Някой казва: аз ще те любя до гроба. Питам: дайте ми една статистика, да видя колко от тия обещания са запазени! Как ще ги опазиш? Аз уподобявам човешката любов на една малка вадичка, която и от най-слабото слънце изчезва. Някой казва: моята вадичка ще остане и при най-горещото слънце. Да, но като изгрее и припече силното слънце, казвам: виж, от твоята вадичка вече и помен няма. Божията любов е велика река, която тече навсякъде, пои всички хора и всички живи същества. Тя е еднакво изобилна и при най-горещото слънце, както и при най-слабото. Слънцето разбира тази вода.
-Та казвам: ние сега ще изучаваме човека. Ще кажете: ама аз имам особени разбирания за света. Радвам се на вашите особени разбирания, но казвам: аз пък имам божествени разбирания за света. Аз искам да разбера, какви са моите отношения в даден случай не само към Бога, но към всички същества. Онзи човек, който живее божествен живот като мине през някоя гора, ще знае какво да прави. Той ще полее най-малко 40-50 дървета, ще изчисти най-малко 10 запушени извора. На някои реки пък ще направи бродове. Това е разумният човек. Знаете ли какво нещо представляват тия извори? Това са изворите на всеки човек в света. Ако ти изчистиш един запушен, прашасал извор, откъде знаеш, може би този извор съответства на живота на някой държавник в обществото. Този човек като не знае начин да си помогне, чувства живота си запушен, затруднен. Ако ти изчистиш извора на този човек, ще помогнеш да се просвети ума му. Нему не дохожда на ум да отиде горе на планината да изчисти своя извор. Къде е този извор? Може да е на Витоша, може да е на Мусала някъде, а може и да е на друга някоя планина. Аз бих желал българите да чистят тия извори. Ако всяка година българите биха ходили да очистват Горното езеро на Мусала, знаете ли какво щеше да стане с тях? Няма да кажа, какво биха придобили те. Вие ще кажете: малко ли работи има да чистим, че ще трябва да се занимаваме и с тия неща? Аз доколокото виждам, работите на българите се оправят само наполвина. Доколкото е изчистено онова езеро на Мусала, дотолкова са очистени и техните работи. Това може да е някакво съвпадение, но доколкото съм наблюдавал, така седи работата. Колкото ледовете се стопяват на това езеро, толкова ще се оправят и работите на българския народ. Казвам: обръщайте внимание на малките работи в живота!
+Та казвам: ние сега ще изучаваме човека. Ще кажете: ама аз имам особени разбирания за света. Радвам се на вашите особени разбирания, но казвам: аз пък имам божествени разбирания за света. Аз искам да разбера, какви са моите отношения в даден случай не само към Бога, но към всички същества. Онзи човек, който живее божествен живот като мине през някоя гора, ще знае какво да прави. Той ще полее най-малко 40-50 дървета, ще изчисти най-малко 10 запушени извора. На някои реки пък ще направи бродове. Това е разумният човек. Знаете ли какво нещо представляват тия извори? Това са изворите на всеки човек в света. Ако ти изчистиш един запушен, прашасал извор, откъде знаеш, може би този извор съответства на живота на някой държавник в обществото. Този човек като не знае начин да си помогне, чувства живота си запушен, затруднен. Ако ти изчистиш извора на този човек, ще помогнеш да се просвети ума му. Нему не дохожда на ум да отиде горе на планината да изчисти своя извор. Къде е този извор? Може да е на Витоша, може да е на Мусала някъде, а може и да е на друга някоя планина. Аз бих желал българите да чистят тия извори. Ако всяка година българите биха ходили да очистват Горното езеро на Мусала, знаете ли какво щеше да стане с тях? Няма да кажа, какво биха придобили те. Вие ще кажете: малко ли работи има да чистим, че ще трябва да се занимаваме и с тия неща? Аз доколкото виждам, работите на българите се оправят само наполвина. Доколкото е изчистено онова езеро на Мусала, дотолкова са очистени и техните работи. Това може да е някакво съвпадение, но доколкото съм наблюдавал, така седи работата. Колкото ледовете се стопяват на това езеро, толкова ще се оправят и работите на българския народ. Казвам: обръщайте внимание на малките работи в живота!
 Друго нещо, което забелязвам между духовните, между религиозните хора е това, че те се скоро обиждат поради това, че стават много чувствителни. Но духовният човек трябва да седи на своята висота и да знае, че думите омраза и обида в Небето не съществуват. Думата куче в ангелския свят не съществува. Аз правя превод на тази дума. Думата куче в ангелския свят означава приятел. Когато някой ти каже, че си куче в ангелския свят значи: ти си ми приятел. Думите куче и приятел са синоними. Ти можеш да биеш кучето по 20 пъти на ден, но то има една слабост, лесно прощава. Ти го биеш, а то се прислонява при тебе и казва: При тебе ще дойда пак, няма де другаде да отида. Кучето не носи никаква омраза и никаква обида към домашните си, към приятелите си и това е една отличителна страна у тях. За тази любов към господарите си, понякога то се хвърля на външните хора. Питам ви сега: как ще преведете думата куче в Божествения свят? Аз няма да ви я превеждам. Казват за някого: той е цяло куче. Казвам: не, той е един добър приятел. Ако разбираме живота така, ние ще можем да приложим в него своето индивидуално разбиране. Всеки трябва да възприеме тази вълна, която иде сега в света. Някой иска да бъде писател и взема перото. Пише ли, пише, но този ден не му върви нещо, никакви рими не идват в ума му. Погледне написаното, сам не е доволен, нищо не излиза. Някой цигулар вземе цигулката си да свири, но нищо не излиза. Казвам: този цигулар няма вдъхновение. Някой път жената шие, но нищо не излиза от това. Друг път готви в къщи, но и от това нищо не излиза. Някой път и работите на учителя не вървят. Соломон е казал: за всяко нещо в света има определено време. То значи: за всеки човек има една Божествена вълна, която го подема. За това ти трябва да чакаш тази Божествена вълна да те подеме и ти тогава ще свършиш работата си. Станеш ли сутрин не бързай да отидеш веднага на нивата си. Спри се да видиш дошла ли е тази Божествена вълна, която ще те подеме и даде подтик за нивата. Някои казват: как е възможно да чакам да дойде някаква си вълна, когато толкова много работа ме чака! Казвам: представете си, че сте в някоя местност в Америка, която обикновено бива суха, но понякога, когато дойдат приливи и отливи на водите, случва се, че тази местност се залива с вода, която достига на височина около 20-30 метра. Как ще пътувате през тази област. Нали ще трябва да чакате прилива на водата или да настане отлива? Може ли да вървите през времето когато има голям прилив? Ако има прилив няма да минаваш със своята кола, ще чакаш отлива. Тогава ще впрегнеш колата си и ще минеш на другата страна. Такива приливи и отливи стават и в човешката душа, в човешкия живот. Ако ти си човек, ще чакаш да настъпи отлива и тогава ще пътуваш. Ако си птица, има ли нужда да чакаш отлива? Не, ще прехвръкнеш и ще отидеш на другата страна. Значи, човек, който е ограничен на Земята и се занимава само с материални работи, ще чака отлива и тогава ще мине на другия бряг. А човекът, който живее в Божествения свят прилича на птица, която може да мине на другия бряг и при най-неблагоприятните условия на живота.

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 Мнозина поддържат, че ние трябва да вярваме в Бога и да му се молим. Добре. Да допуснем, че всички ние се молим на Бога, а не работим. Какво ще бъде положението на Земята? Ако разберем в буквален смисъл, че трябва постоянно да сме в молитва и речем всички, мъже и жени, където и да сме, било по улиците и по домовете си, да отправим погледа си нагоре към Бога и съзерцаваме, какъв смисъл щеше да има нашия живот? Да допуснем и другото положение, че по цели 12 часа на ден не се спираме, а само се движим от едно място на друго. Знаете ли какъв хаос, каква бъркотия щеше да има в света. Някой казва: с молитва само не става. Казвам: но и с движение само не става. Философията седи в това да разбирате какво значи движение и какво значи молитва. Когато разумният човек разбере великия закон на молитвата, той ще стане истински човек, той ще стане един от великите адепти. И когато човек разбере, какво нещо е разумното движение, той пак ще стане един велик адепт. Да се мести човек от едно място на друго, това не е движение. Молитвата пък не подразбира, че ти трябва да се спреш на едно място и по цели часове да се молиш. Ти можеш да се движиш и пак да се молиш, както можеш да работиш, а едновременно и да се молиш. Работата не изключва молитвата. Ти можеш да копаеш и едновременно да се молиш. Някой казва: аз трябва да отида на църква. По-добра църква от отвореното небе няма. Най-хубавото кандило в света, това е Слънцето. Има ли по-хубаво нещо от това, да излезеш вечерно време и да погледнеш към всички запалени божии кандила? Ти се молиш и чувстваш навсякъде божието присъствие. И какъв по-добър свещеник от Божия Дух, който започва да ти говори и да събужда в тебе онова божествено, свещено чувство към Бога? И какво по-хубаво нещо от това, да виждаш Бога горе на планината, както Мойсей го е видял? Някой казва: Бог никой никога не е видял. Казвам: слепите никога не са виждали Бога, но които имат очи, те са го видели. Казвате: Писанието казва, че Бог никой никога не е видял. Да, вярно казва Писанието, че слепите хора не са виждали Бога, но всички хора, на които духовните очи са отворени са видели Бога. И затова Христос е казал: чистосърдечните ще видят Бога. Виждането подразбира дълбоко знание.
-Ето защо ние трябва да изучаваме Бога в Неговото проявление. Да се съгласяваме с Неговата воля, с Неговото съзнание и с Неговата мъдрост. Ние трябва да изучаваме Бога, чрез един свят живот, чрез едно Царство, чрез един народ. Но освен едно обикновено общество, или един обикновен народ, или едно обикновено царство има и едно Божествено общество, един Божествен народ, в които се събират всички общества, всички народи и всички царства. Така седи въпросът. Следователно, за да може  дадено царство на Земята да благоденства, трябва да има законите на божественото царство в себе си. Същото нещо се отнася за всеки народ, както и за всяка религия. И в Божествения свят има религия и там се служи на Бога. Аз питам всички ония правоверни, които казват че знаят как да вярват, знаят ли те как трябва да се молят? Виждали ли сте някой ангел как се моли? Аз съм виждал картините на някои художници, които представят как се моли някой ангел. Те го представляват паднал на колене, тъй както едно време учителите са туряли своите ученици на колене, когато не си знаят урока. Това обаче не е истинско художество, това не е молитва. Всеки, който рисува не е истински художник. Под "молитва" в духовния свят ние разбираме изучаване на Божествения език. Молитвата е първият метод, чрез който ние започваме да изучаваме Божествения език. Щом започнеш да се молиш, ти изучаваш буквите, а после и първите слогове на Божествения език. Ако не се молиш, никога няма да изучиш този език. Някой казва: защо трябва да се молиш? Защото само чрез молитвата ще научиш Божествения език.
+Ето защо ние трябва да изучаваме Бога в Неговото проявление. Да се съгласяваме с Неговата воля, с Неговото съзнание и с Неговата мъдрост. Ние трябва да изучаваме Бога, чрез един свят живот, чрез едно Царство, чрез един народ. Но освен едно обикновено общество, или един обикновен народ, или едно обикновено царство има и едно Божествено общество, един Божествен народ, в които се събират всички общества, всички народи и всички царства. Така седи въпросът. Следователно, за да може  дадено царство на Земята да благоденства, трябва да има законите на божественото царство в себе си. Същото нещо се отнася за всеки народ, както и за всяка религия. И в Божествения свят има религия и там се служи на Бога. Аз питам всички ония правоверни, които казват че знаят как да вярват, знаят ли те как трябва да се молят? Виждали ли сте някой ангел как се моли? Аз съм виждал картините на някои художници, които представят как се моли някой ангел. Те го представляват паднал на колене, тъй както едно време учителите са туряли своите ученици на колене, когато не си знаят урока. Това обаче не е истинско художество, това не е молитва. Всеки, който рисува не е истински художник. Под "молитва" в духовния свят ние разбираме изучаване на Божествения език. Молитвата е първият метод, чрез който ние започваме да изучаваме Божествения език. Щом започнеш да се молиш, ти изучаваш буквите, а после и първите слогове на Божествения език. Ако не се молиш, никога няма да изучиш този език. Някой казва: защо трябва да се молиш? Защото само чрез молитвата ще научиш Божествения език. Ако учителят ти те постави в положение да изучаваш този език, какво лошо има в това? Някой казва: ние знаем да се молим. Добре, кажете тогава какъв е първия слог на думата любов? Не зная. Значи, още не си започнал да учиш. Някой те бие и ти казваш: братко, моля ти се не ме бий? Той не обръща внимание и продължава да те бие. Туриш му в ръката 4-5 000 лева и той престава да те бие. Като туриш злато в ръцете на хората, те вече не те бият. Питам: мъжът бие ли онази домакиня, която знае да точи хубави баници, която знае хубаво да готви, добре да нарежда и чисти къщата, да услужва на мъжа си по най-модерен начин. Кога мъжът бие жена си? Когато по цели дни ходи из махалата, не готви, не се прибира в къщи. Затова, когато се върне в дома си, той я кръщава. Това е особен начин на кръщение, който не е много приятен. С добрата домакиня не се постъпва така. Кой е добрият домакин? Който може да направи хубава къща на жена си и като влезе в къщи събува обувките си още отвън или ги изчиства, за да не внася кал и прах в стаите. Този домакин зачита труда на жена си. Той сваля още отвън прашното си палто и влиза вътре чист. В ръцете си носи зюмбюл пълен с провизии и около него се събират всичките му деца, радостни и весели. Не е добър онзи домакин, който се връща в дома си с празен зюмбюл и още от вратата започва да дига шум, вика, кара се, защото няма нищо наготвено.
 Да, но има и синове Божии. Ето защо, онези дъщери, които си позволяват да бият синовете Божии, да му мислят! Ще видят те как се бият синовете Божии! Еднакво трябва да почитате и дъщерята Божия и синът Божий. Ще почиташ тези два принципа, ще ги считаш като свой идеал, защото те са свещени. Значи, ако житното зърно не падне на земята т.е. в любовта и не разбере тези два велики принципа, че в света идват две вълни, то ще остане само. Когато Христос дойде, той носеше една вълна и онези народи, които приеха тази вълна се повдигнаха и благословиха. Всички народи, които не приеха тази вълна, сега бедстват.Тази вълна е накрая си вече. Приемете тази вълна и тя ще ви приеме. В света няма повторение на нещата. Всеки момент, всяка минута носи нещо ново. В божественото именно се крие вечната красота, вечното разнообразие, а в човешкото е вечното еднообразие, вечния недоимък и глад. В божественото има изобилие и в него няма гладни хора. Божественото подразбира ред и порядък на нещата.
-Ако учителят ти те постави в положение да изучаваш този език, какво лошо има в това? Някой казва: ние знаем да се молим. Добре, кажете тогава какъв е първия слог на думата любов? Не зная. Значи, още не си започнал да учиш. Някой те бие и ти казваш: братко, моля ти се не ме бий? Той не обръща внимание и продължава да те бие. Туриш му в ръката 5 000 лева и той престава да те бие. Като туриш злато в ръцете на хората, те вече не те бият. Питам: мъжът бие ли онази домакиня, която знае да точи хубави баници, която знае хубаво да готви, добре да нарежда и чисти къщата, да услужва на мъжа си по най-модерен начин. Кога мъжът бие жена си? Когато по цели дни ходи из махалата, не готви и не се прибира в къщи. Затова, когато се върне в дома си, той я кръщава. Това е особен начин на кръщение, който не е много приятен. С добрата домакиня не се постъпва така. Кой е добрият домакин? Който може да направи хубава къща на жена си и като влезе в къщи събува обувките си още отвън или ги изчиства, за да не внася кал и прах в стаите. Този домакин зачита труда на жена си. Той сваля още отвън прашното си палто и влиза вътре чист. В ръцете си носи зюмбюл пълен с провизии и около него се събират всичките му деца, радостни и весели. Не е добър онзи домакин, който се връща в дома си с празен зюмбюл и още от вратата започва да дига шум, вика, кара се, защото няма нищо наготвено.
-−
-Та казвам: ако обществения строй днес е такъв, това не е никакво разбиране на живота. В божествения свят не може да се живее така, но в човешкия може. В човешкия живот може да се бием, да се охулваме, да се одумване, както виждаме това да става от хиляди години насам. Какви ли не побоища, горенета, затваряния и какво ли не виждаме, но с това света оправи ли се? Колко бой са изяли досега жените в света, но с това внесе ли се подобрение? Пък и мъжете колко бой са яли по бойните полета, но поправиха ли се с това? Мъжът е биел, но и той е бит. Жената е дъщеря на Бога и онзи мъж, който си позволи да бие дъщерята на Бога, той му отнема краката, ръцете и т.н. Господ не позвалява да бият дъщерите му. Сега аз поддържам жените, наричам ги дъщери на Бога и затова те ще кажат, че това е така! Да, но има и синове Божии. Ето защо, онези дъщери, които си позволяват да бият синовете Божии, да му мислят! Ще видят те как се бият синовете Божии! Еднакво трябва да почитате и дъщерята Божия и синът Божий. Ще почиташ тези два принципа, ще ги считаш като свой идеал, защото те са свещени. Значи, ако житното зърно не падне на земята т.е. в любовта и не разбере тези два велики принципа, че в света идват две вълни, то ще остане само. Когато Христос дойде, той носеше една вълна и онези народи, които приеха тази вълна се повдигнаха и благословиха. Всички народи, които не приеха тази вълна, сега бедстват.Тази вълна е накрая си вече. Приемете тази вълна и тя ще ви приеме. В света няма повторение на нещата. Всеки момент, всяка минута носи нещо ново. В божественото именно се крие вечната красота, вечното разнообразие, а в човешкото е вечното еднообразие, вечния недоимък и глад. В божественото има изобилие и в него няма гладни хора. Божественото подразбира ред и порядък на нещата.
 И сега Христос се обръща към окръжаващите го, към своите ученици, които го разбират и казва: ако житното зърно не падне, само ще остане, но ако падне, ще даде плод. Ако падне, ще даде плод. Това подразбира,че когато аз се кача горе при Отца, ще привлека всички хора към себе си. Когато ние имаме в себе си принципа на любовта, ще привлечем всички хора към нас. Този принцип е един и същ навсякъде. Той действа еднакво в ангелите и в човека. Не смесвайте любовта с това, което хората наричат страсти. Някой казва: гори ми сърцето! Че сърцето ти гори, това не е любов. Някой казва: от много любов главата ми се замая, шашардисах се. Че главата ти се замаяла, това не е любов. Някой момък видял на улицата една мома, той се шашардисал и тя се шашардисала. Не, когато любовта влезе в сърцето ти, тя ще те научи да говориш много хубаво. Умът ти ще се отвори и ти няма да се шашардисваш. Когато искаш да поздравиш онзи, когото обичаш, няма да наведеш главата си до земята, но ще му отправиш един нежен поглед, за да познае, че ти носиш за него най-хубави мисли най-хубави чувства и пожелания.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 "Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то не дава плод."
-  Ще говоря върху стиха: ако житното зърно не падне или казано на съвременен език, ако житното зърно не се посее. Условията на живота са велик подтик за реализиране на разумния живот. Защото майката, която ражда има идея. Бащата, който съгражда дома, има идея. Писателят, който пише, има идея. Държавникът, който управлява, има идея. Войнът, който воюва, има идея. Каквато постъпка и в каквото направление да се извърши, зад нея всякога седи един малък подтик. Значи, човек трябва да има подтик. Не само подтик трябва да има, но трябва да разбира основните закони, върху които се гради разумния живот. Човек не трябва да има едно повърхностно разбиране на нещата. В това отношение, ако вземем индусите, според както изучават човешкото естество, те имат по-правилна философия от европейците. Наистина, те не са изучили толкова физическото тяло на човека, но са изучили духовните му тела, т.е неговите по-тънки тела. Тях те са изучили добре и за тях имат една вътрешна физиология и съобразно тази физиология, могат да извършат неща, които европейците не могат. Те се занимават от хиляди години с тия въпроси, докато в нашата съвременна наука едва сега започват да изучават строежа на човешкото тяло по-подробно, отколкото до сега.
+  Ще говоря върху стиха: ако житното зърно не падне или казано на съвременен език, ако житното зърно не се посее. Условията на живота са велик подтик за реализиране на разумния живот. Защото майката, която ражда има идея. Бащата, който съгражда дома, има идея. Писателят, който пише, има идея. Държавникът, който управлява, има идея. Войнът, който воюва, има идея. Каквато постъпка и в каквото направление да се извърши, зад нея всякога седи един малък подтик. Значи, човек трябва да има подтик. Не само подтик трябва да има, но трябва да разбира основните закони, върху които се гради разумния живот. Човек не трябва да има едно повърхностно разбиране на нещата. В това отношение, ако вземем индусите, според както изучават човешкото естество, те имат по-правилна философия от европейците. Наистина, те не са изучили толкова физическото тяло на човека, но са изучили духовните му тела, т.е. неговите по-тънки тела. Тях те са изучили добре и за тях имат една вътрешна физиология и съобразно тази физиология, могат да извършат неща, които европейците не могат. Те се занимават от хиляди години с тия въпроси, докато в нашата съвременна наука едва сега започват да изучават строежа на човешкото тяло по-подробно, отколкото до сега.
-Христос прави едно сравнение и казва: Ако житното зърно не падне на земята, не може да се размножава. Размножението е закон за разумния живот. Плодете се и се множете, казва Писанието. Само разумният човек може да се размножава, а неразумният човек само се дроби. Да дробиш попара, това не е разумен живот. Да чукаш камъни, това не е разумен живот. Да крадеш, това е друго нещо!
+Христос прави едно сравнение, казва: Ако житното зърно не падне на земята, не може да се размножава. Размножението е закон за разумния живот. Плодете се и се множете, казва Писанието. Само разумният човек може да се размножава, а неразумният човек само се дроби. Да дробиш попара, това не е разумен живот. Да чупиш камъни, това не е разумен живот. Да градиш, това е друго нещо!
-Ако житното зърно не падне. На какво? На добра почва подразбира Христос. То само остава и не дава плод. Следователно, всеки живот има свои специални условия на развитие. Забележете, всеки индус може да ви разправя за 7-те тела, които човек има, но при това всеки индус очаква някой велик учител да дойде и да му говори. Значи това знание нищо не ги ползва. Човешките тела прогресират епохално. В тях има известни творчески вълни, които ги подтикват, тъй както силите в природата подтикват пролетта да се прояви. Има вълни на физическото тяло, има вълни на астралното тяло, има вълни на умственото тяло, има вълни на причинното тяло. Значи, човек може да знае строежа на своето тяло, но това тяло има нужда от хранене. Ако не го храниш, това знание е на половина знание. Същото нещо се отнася и за умственото тяло, както и за другите тела. Човек не може всякога да се развива умствено. Този закон е верен и по отношение на индивидите, и по отношение на народите и по отношение на цялото човечество. Следователно, когато говорим за цялата епоха, разбираме, че в света иде нещо велико, което не е било досега. Ето защо човек трябва да се стреми да схване божественото, а не трябва да се спира върху формите. Мнозина се спират върху това, през коя чешма минавала водата. Въпросът не е в това, през коя чешма минава водата. Въпросът не е и в това, чрез коя църква, чрез кой народ ще дойде спасението в света. Всеки народ, който мисли, че е изпратен с мисия да спаси света, в дадения случай е една чешма. Обаче туй, което спасява света не са народите. Спасението иде от божественото начало. Бог спасява хората. Божественият Дух спасява хората. Любовта ги повдига, мъдростта ги съгражда, а истината ги освобождава. Тъй разбирам аз този въпрос.
+Ако житното зърно не падне. На какво? На добра почва подразбира Христос. То само остава и не дава плод. Следователно, всеки живот има свои специални условия за развитие. Забележете, всеки индус може да ви разправя за 7-те тела, които човек има, но при това всеки индус очаква някой велик учител да дойде и да им говори. Значи това знание нищо не ги ползва. Човешките тела прогресират епохално. В тях има известни творчески вълни, които ги подтикват, тъй както силите в природата подтикват пролетта да се прояви. Има вълни на физическото тяло, има вълни на астралното тяло, има вълни на умственото тяло, има вълни на причинното тяло. Значи, човек може да знае строежа на своето тяло, но това тяло има нужда от хранене. Ако не го храниш, това знание е на половина знание. Същото нещо се отнася и за умственото тяло, както и за другите тела. Човек не може всякога да се развива умствено. Този закон е верен и по отношение на индивидите, и по отношение на народите и по отношение на цялото човечество. Следователно, когато говорим за цялата епоха, разбираме, че в света иде нещо велико, което не е било досега. Ето защо човек трябва да се стреми да схване божественото, а не трябва да се спира върху формите. Мнозина се спират върху това, през коя чешма минавала водата. Не е въпросът в това, през коя чешма минава водата. Не е въпросът и в това, чрез коя църква, чрез кой народ ще дойде спасението на света. Всеки народ, който мисли, че е изпратен с мисия да спаси света, в дадения случай той е една чешма. Обаче туй, което спасява света не са народите. Спасението иде от божественото начало. Бог спасява хората. Божественият Дух спасява хората. Любовта ги повдига, Мъдростта ги съгражда, а Истината ги освобождава. Тъй разбирам аз въпроса.
-Всички съвременни хора сега се бият само за свобода. Цялото общество днес иска свобода. Нали всички сте българи. Едно време българите се оплакваха от турците, които ги управляваха, че ги направиха роби. Добре, българите сега сами се управляват и са няколко сантиметра по-горе, но все още не са доволни. Ако отидете в Англия, ще видите, че англичаните не са доволни от английското управление. Ако отидете в Америка, ще видите, че американците не са доволни от американското управление. Може да кажете, че англичаните са виновни. Не, донякъде само са виновни, защото и те не разбират напълно божествените закони, по които трябва да се управлява един народ. Когато някой народ иска свобода, знае ли защо я иска? Когато някой човек иска знание, знае ли защо го иска? Когато някоя мома иска красота, знае ли защо я иска. За едно разумно общество, красотата е благословение, но за едно неразумно общество, красотата е опасно нещо. Красотата на един момък е опасно нещо за харема. Чрез нея той може да подмами жените в харема. Та казвам: ние разумните хора трябва да разрешим живота правилно. Всеки за себе си трябва да разреши правилно този важен въпрос, защото освен него ние имаме материални въпроси, които засягат личността. Ние имаме още обществени отношения, които засягат нашите чувства. Ние имаме общочовешки отношения, които засягат нашия ум. И най-после ние имаме отношение към един възвишен свят т.е отношения, които се отнасят до Бога. Това са ред степени, ред йерархии нагоре в нашия живот. В този смисъл никой в света не може да бъде абсолютно свободен и да прави каквото иска. Ти, който в този момент можеш да подвижиш ръката си нагоре, знаеш ли през колко процеси е минало това разрешение, докато най-после реализираш това движение във физическия свят? Най-първо заповедта за движение на твоята ръка трябва да е излязла от Слънцето. Някой ще каже: смешно е да се говори, че за движението на ръката трябва да вземе участие и самото Слънце! Да, трябва да знаете, че за движението на ръката се дава заповед отгоре, от главната квартира, от Слънцето. Когато аз искам да дигна ръката си, трябва да запитам Слънцето мога ли да вдигна ръката си? И когато ми отговорят, че мога, аз я вдигам. Искам да изляза от къщи, питам: мога ли да изляза? И веднага ми отговарят: можеш да излезеш. Получа ли отговор, само тогава вземам шапката, бастуна си и излизам. Ако нямам разрешение от главната квартира, от Слънцето, не излизам. Ще кажат, че някоя жена не може да излезе из града, понеже мъжът й не разрешава. Не, Слънцето не й разрешава.
+Всички съвременни хора сега се бият само за свобода. Цялото общество днес иска свобода. Нали всички сте българи. Едно време българите се оплакваха от турците, които ги управляваха, че ги направили роби. Добре, българите сега сами се управляват и са няколко сантиметра по-горе, но все още не са доволни. Ако отидете в Англия, ще видите, че англичаните не са доволни от английското управление. Ако отидете в Америка, ще видите, че американците не са доволни от американското управление. Може да кажете, че англичаните са виновни. Не, донякъде само са виновни, защото и те не разбират напълно божествените закони, по които трябва да се управлява един народ. Когато някой народ иска свобода, знае ли защо я иска? Когато някой човек иска знания, знае ли защо ги иска? Когато някоя мома иска красота, знае ли защо я иска. За едно разумно общество, красотата е благословение, но за едно неразумно общество, красотата е опасно нещо. Красотата на един момък е опасно нещо за харема. Чрез нея той може да подмами жените в харема. Та казвам: ние разумните хора трябва да разрешим живота правилно. Всеки за себе си трябва да разреши правилно този важен въпрос, защото освен него ние имаме материални въпроси, които засягат личността. Ние имаме още обществени отношения, които засягат нашите чувства. Ние имаме общочовешки отношения, които засягат нашия ум. И най-после ние имаме отношение към един възвишен свят т.е отношения, които се отнасят до Бога. Това са ред степени, ред йерархии нагоре в нашия живот. В този смисъл никой в света не може да бъде абсолютно свободен и да прави каквото иска. Ти, който в този момент можеш да подвижиш ръката си нагоре, знаеш ли през колко процеси е минало това разрешение, докато най-после реализираш това движение във физическия свят? Най-първо заповедта за движение на твоята ръка трябва да е излязла от Слънцето. Някой ще каже: смешно е да се говори, че за движението на ръката трябва да вземе участие и самото Слънце! Да, трябва да знаете, че за движението на ръката се дава заповед отгоре, от главната квартира, от Слънцето. Когато аз искам да дигна ръката си, трябва да запитам Слънцето мога ли да вдигна ръката си? И когато ми отговорят, че мога, аз я вдигам. Искам да изляза от къщи, питам: мога ли да изляза? И веднага ми отговарят: можеш да излезеш. Получа ли отговор, само тогава вземам шапката, бастуна си и излизам. Ако нямам разрешение от главната квартира, от Слънцето, не излизам. Ще кажат, че някоя жена не може да излезе из града, понеже мъжът й не разрешава. Не, Слънцето не й разрешава.
 Та казвам: можем ли да изразим всичко онова, което става в нас? Защото домът и животът трябва да бъдат съградени на разумни начала. Ако искам да живея като човек трябва да зная за какво и защо живея. Ако живея в едно общество, трябва да зная защо живея, трябва да имам разумни отношения към него. И ако вярвам в Бога, трябва да имам разумни отношения към него. Някои хора имат правилни понятия, правилни схващания за Бога. Изобщо, тази велика идея прониква в основата на живота и ние някой път я наричаме човешки дух, или човешка душа, или човешки ум, или човешко сърце или човешка воля. Някой път я кръщават с името обществен морал или държава. Хиляди имена й дават, с хиляди имена я кръщават, но тя е една и съща сила, която действа в света. Тази сила е еднакво важна, както когато създава едно малко бръмбарче, така и когато създава човек. А ние според нашите схващания мислим, че когато природата създава едно малко бръмбарче, върши малка работа. Не, природата е същата и когато създава едно малко бръмбарче и когато създава един човек, само че бръмбарчето е предговор към създаването на човека. Някои питат: защо бръмбърът бръмчи? Той като хвърчи покрай ухото ти бръмчи и казва: слушай, за да живееш един щастлив живот, трябва да мислиш, а пък моят живот се обуславя само в моето бръмчене. Аз съм създаден да бръмча.