Даване и вземане - Редакционна история

Донка в 04:53, 12 май 2011

2011-05-12T04:53:04Z

Станимир в 21:46, 8 януари 2009

2009-01-08T21:46:02Z

Показване на промените

AL414 в 05:50, 30 декември 2008

2008-12-30T05:50:39Z

AL414 в 05:40, 30 декември 2008

2008-12-30T05:40:06Z

AL414 в 05:36, 30 декември 2008

2008-12-30T05:36:09Z

AL414 в 05:25, 30 декември 2008

2008-12-30T05:25:55Z

AL414 в 04:44, 30 декември 2008

2008-12-30T04:44:18Z

AL414 в 06:00, 27 декември 2008

2008-12-27T06:00:24Z

AL414 в 05:47, 27 декември 2008

2008-12-27T05:47:38Z

Показване на промените

AL414 в 11:20, 26 декември 2008

2008-12-26T11:20:42Z

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 04:53, 12 май 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Утринни слова]] - Втора година ([[1932]]-[[1933]]) - т.1
		+
		+	[[Ново разбиране, г.ІІ т.1]]

	== Даване и вземане ==		== Даване и вземане ==

@@ Ред 28: / Ред 28: @@
 товара на гърба си, времето не е дошло. Но за онези, които са го носили, времето е вече дошло. Който е носил товара си цели 60 години, най-после ще каже: Докога ще нося аз този товар? Стига вече! Не искам повече да го нося; не искам да бъда роб на другите. И наистина, съвременните хора са роби едни на други. – Какво ще кажат хората, като се отречем? – Ако харчиш много, ще осиромашееш, и хората ще те питат, защо осиромаша? Къде останаха парите ти? Ако се разболееш, ще те питат, защо боледуваш. – Боледуването е разтоварване. Питат коня: Защо те разтовариха? – Защото господарят продаде стоката си. И човек, като заболее, губи от теглото си 10 – 20 кг. Казваме, че той се е разтоварил. Други казват, че е отслабнал много. Не е отслабнал, но се е освободил от ненужния товар. В това отношение, болестите са благословение. Когато Бог иска да събуди съзнанието на човека, изпраща му някаква болест. Като оздравее, той е вече готов за работа. – Искам да стана духовен. – Не е лошо желанието ти, но искаш да станеш духовен, без да разбираш живота.
-Мнозина искат да бъдат духовни, без да разбират, какво иска духовният свят от тях. Да бъдеш духовен, значи, да разбираш духовете, да знаеш техния език. Онези, които се занимават със спиритизъм, често си служат с пишещи медиуми. Като дойде духът, вземе перото и дълго време го движи върху хартията: пише кръгове, спирали, линии. Чрез тези знакове, той предава нещо, но окръжаващите не го разбират. Той изпише няколко листа, докато започне да пише думи и цели изречения. Като гледат тези знаци, <font color="red">присъствуващите</font> казват: Учен е този дух, но не можем да разгадаем неговите знаци. – Учен е той, колкото са учени и малките деца. Учени са духовете, изучавали са Божествената азбука, но малцина от тях могат да съчетават буквите в срички, и думите в изречения. Малцина могат да предадат нещо цялостно. Започват с Божествената азбука, но става някакво прекъсване, и те престават да пишат. В някои спиритически сеанси, казват за някого, че е добър човек, че ще стане учен или музикант. Някога предсказанието им се сбъдва, а някога не се сбъдва. Следователно, ако влезеш в духовния свят и не можеш да съпоставяш нещата, ти не си попаднал на място, т. е. съзнанието ти е още на физическия свят. Ако си готов за духовния овят, ти ще знаеш, как да съчетаваш буквите, да образуваш от тях разумна мисъл. И тогава, каквото напишеш, ще можеш да го направиш. В духовния свят процесите са завършени. Там, каквото мислиш, става. Ако имаш къща в духовния свят и не си доволен от нея, тя веднага се стопява. На земята, ако не си доволен от къщата си, ще купиш материали – тухли, цимент, вар, пясък и ще повикаш работници, да я поправят. В духовния свят, обаче, къщите изчезват една след друга и отново се явяват, докато ви задоволят. Там не се търпи никакъв дефект.
+Мнозина искат да бъдат духовни, без да разбират, какво иска духовният свят от тях. Да бъдеш духовен, значи, да разбираш духовете, да знаеш техния език. Онези, които се занимават със спиритизъм, често си служат с пишещи медиуми. Като дойде духът, вземе перото и дълго време го движи върху хартията: пише кръгове, спирали, линии. Чрез тези знакове, той предава нещо, но окръжаващите не го разбират. Той изпише няколко листа, докато започне да пише думи и цели изречения. Като гледат тези знаци, <font color="red">присъствуващите</font> казват: Учен е този дух, но не можем да разгадаем неговите знаци. – Учен е той, колкото са учени и малките деца. Учени са духовете, изучавали са Божествената азбука, но малцина от тях могат да съчетават буквите в срички, и думите в изречения. Малцина могат да предадат нещо цялостно. Започват с Божествената азбука, но става някакво прекъсване, и те престават да пишат. В някои спиритически сеанси, казват за някого, че е добър човек, че ще стане учен или музикант. Някога предсказанието им се сбъдва, а някога не се сбъдва. Следователно, ако влезеш в духовния свят и не можеш да съпоставяш нещата, ти не си попаднал на място, т. е. съзнанието ти е още на физическия свят. Ако си готов за духовния свят, ти ще знаеш, как да съчетаваш буквите, да образуваш от тях разумна мисъл. И тогава, каквото напишеш, ще можеш да го направиш. В духовния свят процесите са завършени. Там, каквото мислиш, става. Ако имаш къща в духовния свят и не си доволен от нея, тя веднага се стопява. На земята, ако не си доволен от къщата си, ще купиш материали – тухли, цимент, вар, пясък и ще повикаш работници, да я поправят. В духовния свят, обаче, къщите изчезват една след друга и отново се явяват, докато ви задоволят. Там не се търпи никакъв дефект.
 Човек може да живее едновременно и във физическия, и в духовния свят. Докато е млад, той е идеалист; иска да приложи идеалите на духовния свят в своя личен живот. Колкото старее, човек забравя идеалите си. И да иска да ги приложи, той няма вече сили. Значи, докато с млад, човек има сили да обработва градината си: носи вода, полива цветята, плодните дървета, но не знае, как да ги обработва. Като минават годините, той се научил вече да обработва градината, но водата е далеч, не може да я носи – вътрешни условия няма. Питам: Какъв смисъл има твоето знание, щом не можеш да го приложиш? То е все едно, да имаш градивен материал, а да не знаеш да градиш. Какъв смисъл има твоята медицина, ако няма болни, които да лекуваш? Каква полза, че си учител, ако няма кого да учиш? Знанията трябва да се прилагат. Ако не могат да се приложат, явяват се ред противоречия между физическия и духовния живот на човека.

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 Казано е в Писанието, че богатият няма да влезе в Царството Божие. Под „Царство Божие“ разбирам Божествения свят, към който всеки се стреми. Значи, и богатият иска да влезе в Божествения свят. Имате ли представа, кой човек е богат? –  Защо богатият не може да влезе в Царството Божие? –  По единствената причина, че няма хотел, в който да влезе неговото <font color="red">тяло</font>. В хотела няма обор за конете на богатия, няма склад за стоката му. А както знаете, когато богатият тръгне на път, той трябва да има на разположение цял керван камили. В Царството Божие не се приемат багажи; не се приемат животни, които ще оставят своите извержения. Който иска да влезе в духовния свят, ще остави всичкото си богатство навън. Ако му се хареса там, може да остане; ако не му се хареса, ще слезе пак на земята и ще си вземе богатството, което го чака вън. Под „богат“ не разбирам само онзи, който има пари и говеда; богат е онзи, който има пороци и слабости: гордост, <font color="red">тщеславие,</font> алчност и др. Такъв богат не може да влезе в Царството Божие. Той е богат със съмнение, с подозрителност, със <font color="red">скържавост</font> и др.
-Има хора материално богати и материално бедни; обаче, има и духовно богати, и духовно бедни хора. Не е важно, какво богатство имаш; важно е, да си готов да оставиш богатството си вън и така да влезеш в Царството Божие. Защото е казано: „По-скоро камила ще влезе през иглени уши, <font color="red">нежели</font> богатият в Царството божие.“ Кой богат е готов да даде богатството си за Господа? Христос не се спира тук, но продължава: „Който не се отрече от майка си и баща си, от брата си и сестра си, от приятелите си, най-после и от себе си, той не може да бъде мой ученик.“ – Какво ще остане от човека, като се отрече от всичко? – Душата му ще остане свободна, и той ще разбере, какво представя Божественият свят. Преди да се отрече, човек носи баща си и майка си, брата си и сестра си, приятелите си, понеже всички те са инвалиди. – Докога ще ги носиш? Не стига, че ги носиш, но още те морализират, че не си ги носел, както трябва. Казваш: Любовта изисква да ги нося. – Не, любовта е разумна, тя не изисква това. – Страхувам се да ги сваля на земята, да не им причиня болка. – Не се страхувай. Баща ти, майка ти, жена ти искат цял живот да ги носиш на гърба си, а за тебе не мислят. Срещнеш на пътя си един болен, беден човек, искаш да му дадеш малка помощ и се спреш да извадиш кесията си. Веднага жена ти казва: Не се спирай, продължавай пътя си! Не знаеш ли, че всяко твое спиране ми причинява болка? За да не причиниш болка на жена си, ти продължаваш пътя си и отминаваш бедния. Някога и жената носи своя инвалид-мъж на гърба си. Питам: Каква любов, какви отношения могат да съществуват между инвалиди? Някой е осъден цял живот да носи на гърба си майка си или баща си, жена си или приятеля си. Ще ги носи до известно място, докато един ден се освободи от тях. Ще ги изтърси на пътя и ще се освободи от робството. Това означава стихът, който някога Христос е казал: „Ако не се отречеш от майка си и баща си, от брата си и сестра си, от приятелите си и от себе си, не можеш да бъдеш мой ученик.“
+Има хора материално богати и материално бедни; обаче, има и духовно богати, и духовно бедни хора. Не е важно, какво богатство имаш; важно е, да си готов да оставиш богатството си вън и така да влезеш в Царството Божие. Защото е казано: „По-скоро камила ще влезе през иглени уши, <font color="red">нежели</font> богатият в Царството божие.“ Кой богат е готов да даде богатството си за Господа? Христос не се спира тук, но продължава: „Който не се отрече от майка си и баща си, от брата си и сестра си, от приятелите си, най-после и от себе си, той не може да бъде мой ученик.“ – Какво ще остане от човека, като се отрече от всичко? – Душата му ще остане свободна, и той ще разбере, какво представя Божественият свят. Преди да се отрече, човек носи баща си и майка си, брата си и сестра си, приятелите си, понеже всички те са инвалиди. – Докога ще ги носиш? Не стига, че ги носиш, но още те морализират, че не си ги носел, както трябва. Казваш: Любовта изисква да ги нося. – Не, любовта е разумна, тя не изисква това. – Страхувам се да ги сваля на земята, да не им причиня болка. – Не се страхувай. Баща ти, майка ти, жена ти искат цял живот да ги носиш на гърба си, а за тебе не мислят. Срещнеш на пътя си един болен, беден човек, искаш да му дадеш малка помощ и се спреш да извадиш кесията си. Веднага жена ти казва: Не се спирай, продължавай пътя си! Не знаеш ли, че всяко твое спиране ми причинява болка? За да не причиниш болка на жена си, ти продължаваш пътя си и отминаваш бедния. Някога и жената носи своя <font color="red">инвалид-мъж</font> на гърба си. Питам: Каква любов, какви отношения могат да съществуват между инвалиди? Някой е осъден цял живот да носи на гърба си майка си или баща си, жена си или приятеля си. Ще ги носи до известно място, докато един ден се освободи от тях. Ще ги изтърси на пътя и ще се освободи от робството. Това означава стихът, който някога Христос е казал: „Ако не се отречеш от майка си и баща си, от брата си и сестра си, от приятелите си и от себе си, не можеш да бъдеш мой ученик.“
 Казвате: Не е дошло още времето за отричането. – За онези, които още не са носили

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 Същественото във физическия свят е това, че каквото търсиш, ще го намериш. Дето и да е – в бакалница, в магазин, в градина, непременно ще го намериш, но ти трябва да го търсиш. И в духовния свят е същото: каквото ти потрябва, ще го намериш. Разликата е само в това, че без да го очакваш, ще го намериш – то ще те търси. На физическия свят ти търсиш, каквото ти е нужно, а в духовния свят нещата сами те намират. С други думи казано: На физическия свят човек сам търси благата, а в духовния свят благата сами идат при него. Физическият свят е подобен на хотел; там влиза всеки, който търси подслон. Като прекара известно време в хотела, един ден той го напуща, но плаща за прекараното време. Така постъпва и въздухът. Той влиза през носа на човека, напълва дробовете му и, като си свърши работата, излиза навън, като оставя нещо от себе си. Той знае закона, че на физическия свят се плаща за всичко. Въздухът представя същество от духовния свят. Той влиза и излиза от човека, без да го очакват. Като остави благото, което носи, сам излиза навън. Щом отвориш очите си, светлината влиза вътре и оставя част от благото, което носи. В това отношение, въздухът и светлината са слуги на Бога, чрез които Той изпраща подаръците си на всички живи същества на земята. Можеш ли да бъдеш недоволен от тези подаръци? Ето защо, влезе ли човек в духовния свят, дой трябва да благодари за всичко, което му е дадено даром. Там ще намериш водата, въздуха, светлината и топлината – великите блага на живота. На физическия свят човек още търси водата, но в духовния свят, достатъчно е само да отвори очите, носа и устата си, за да получи всичко наготово. Ето защо, в духовния свят съществата не мислят за нищо друго, освен за едно – как да предадат Божията Любов на земята, как да убедят хората, че вън от физическия свят, съществува един прекрасен, светъл свят. В духовния свят няма страдания, няма болести, няма смърт. Духовният и физическият свят са свързани помежду си, както е свързана планината с долината. Под „духовен свят“, в широк смисъл, разбирам Божествения свят.
-Казано е в Писанието, че богатият няма да влезе в Царството Божие. Под „Царство Божие“ разбирам Божествения свят, към който всеки се стреми. Значи, и богатият иска да влезе в Божествения свят. Имате ли представа, кой човек е богат? –  Защо богатият не може да влезе в Царството Божие? –  По единствената причина, че няма хотел, в който да влезе неговото <font color="red">тяло</font>. В хотела няма обор за конете на богатия, няма склад за стоката му. А както знаете, когато богатият тръгне на път, той трябва да има на разположение цял керван камили. В Царството Божие не се приемат багажи; не се приемат животни, които ще оставят своите извержения. Който иска да влезе в духовния свят, ще остави всичкото си богатство навън. Ако му се хареса там, може да остане; ако не му се хареса, ще слезе Пак на земята и ще си вземе богатството, което го чака вън. Под „богат“ не разбирам само онзи, който има пари и говеда; богат е онзи, който има пороци и слабости: гордост, <font color="red">тщеславие,</font> алчност и др. Такъв богат не може да влезе в Царството Божие. Той е богат със съмнение, с подозрителност, със <font color="red">скържавост</font> и др.
+Казано е в Писанието, че богатият няма да влезе в Царството Божие. Под „Царство Божие“ разбирам Божествения свят, към който всеки се стреми. Значи, и богатият иска да влезе в Божествения свят. Имате ли представа, кой човек е богат? –  Защо богатият не може да влезе в Царството Божие? –  По единствената причина, че няма хотел, в който да влезе неговото <font color="red">тяло</font>. В хотела няма обор за конете на богатия, няма склад за стоката му. А както знаете, когато богатият тръгне на път, той трябва да има на разположение цял керван камили. В Царството Божие не се приемат багажи; не се приемат животни, които ще оставят своите извержения. Който иска да влезе в духовния свят, ще остави всичкото си богатство навън. Ако му се хареса там, може да остане; ако не му се хареса, ще слезе пак на земята и ще си вземе богатството, което го чака вън. Под „богат“ не разбирам само онзи, който има пари и говеда; богат е онзи, който има пороци и слабости: гордост, <font color="red">тщеславие,</font> алчност и др. Такъв богат не може да влезе в Царството Божие. Той е богат със съмнение, с подозрителност, със <font color="red">скържавост</font> и др.
 Има хора материално богати и материално бедни; обаче, има и духовно богати, и духовно бедни хора. Не е важно, какво богатство имаш; важно е, да си готов да оставиш богатството си вън и така да влезеш в Царството Божие. Защото е казано: „По-скоро камила ще влезе през иглени уши, <font color="red">нежели</font> богатият в Царството божие.“ Кой богат е готов да даде богатството си за Господа? Христос не се спира тук, но продължава: „Който не се отрече от майка си и баща си, от брата си и сестра си, от приятелите си, най-после и от себе си, той не може да бъде мой ученик.“ – Какво ще остане от човека, като се отрече от всичко? – Душата му ще остане свободна, и той ще разбере, какво представя Божественият свят. Преди да се отрече, човек носи баща си и майка си, брата си и сестра си, приятелите си, понеже всички те са инвалиди. – Докога ще ги носиш? Не стига, че ги носиш, но още те морализират, че не си ги носел, както трябва. Казваш: Любовта изисква да ги нося. – Не, любовта е разумна, тя не изисква това. – Страхувам се да ги сваля на земята, да не им причиня болка. – Не се страхувай. Баща ти, майка ти, жена ти искат цял живот да ги носиш на гърба си, а за тебе не мислят. Срещнеш на пътя си един болен, беден човек, искаш да му дадеш малка помощ и се спреш да извадиш кесията си. Веднага жена ти казва: Не се спирай, продължавай пътя си! Не знаеш ли, че всяко твое спиране ми причинява болка? За да не причиниш болка на жена си, ти продължаваш пътя си и отминаваш бедния. Някога и жената носи своя инвалид-мъж на гърба си. Питам: Каква любов, какви отношения могат да съществуват между инвалиди? Някой е осъден цял живот да носи на гърба си майка си или баща си, жена си или приятеля си. Ще ги носи до известно място, докато един ден се освободи от тях. Ще ги изтърси на пътя и ще се освободи от робството. Това означава стихът, който някога Христос е казал: „Ако не се отречеш от майка си и баща си, от брата си и сестра си, от приятелите си и от себе си, не можеш да бъдеш мой ученик.“

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 И тъй, за да разбира човек същината, т. е. съдържанието на духовния живот, той трябва да се освободя от много лъжливи понятия, които са напълнили неговия ум. Първо, човек търси начин да бъде щастлив, но не знае, в какво седи щастието. Той може да мисли, че щастието е в яденето, но за всяко ядене, се плаща. В физическия свят има спане, но и за спането се плаша. Човек е странник, който пътува по земята. Спрял се в един хотел. Хотелджията му дава хубаво легло, ядене и пиене, но на сутринта, като си отива, той му казва: Плащай сега! Хубаво е всичко това, но скъпо се плаща. Хотелджията те моли внимателно, да си запишеш името в адресната книга. Казва: Искам да си оставиш името в моята книга за спомен. Като престоиш няколко деня в хотела и се готвиш да си заминеш, хотелджията ще ти каже: Сега ще си платиш за дните, прекарани в моя хотел. Какво ще правиш, ако си в един лондонски хотел, дето за вечер се плаща по десет долара? Отде ще вземеш пари, ако трябва да прекараш десет деня в този хотел? Питам: Какво щастие е това, да дохожда хотелджията всеки ден при тебе, да ти иска по десет долара на вечер? Първо, той те записва в книгата си, като виден човек, и започва да те дои всеки ден, като крава. Като се върнеш в отечеството си, казваш: Бях в Лондон, в един голям хотел, но там ме издоиха хубаво. Какво благо си придобил от пребиваването си в хотела? Чистият юрган, чистите покривки не са били само за тебе, мнозина се ползували от същите блага.
-Често се говори за щастие. Това е хубаво. Щастието е идея, вложена в човешката душа. За всеки човек е определен специфичен път, в който се развиват неговите дарби и способности. В този път, той се натъква и на доброто, и на злото. За да ги използува разумно, той трябва да мисли. Има една страна на злото и едни страна на доброто, които всякога трябва да имате пред вид. Не мислете, че като вършите зло, то само по себе са е зло. То е зло само в една страна на неговото проявление. Влизаш в една стая и виждаш на масата сложено хубаво ядене. Гладен си, сядаш и изяждаш яденето. Казваш: Отлично е това ядене. Бих желал и втори път да имам такова ядене. – Да, но това ядене не е приготвено за тебе. Ето де се явява злото. Като дойде онзи, за когото било приготвено яденето, пита: Кой ми изяде яденето? – Каква разлика има в това, че ти си изял яденето, а не онзи, за когото било приготвено? Значи, злото представя отношения между хората. Ти си взел това, което не е било приготвено за тебе. Ще кажеш, че Господ е наредил така. – Не, в този случай, Бог не е наредил това.
+Често се говори за щастие. Това е хубаво. Щастието е идея, вложена в човешката душа. За всеки човек е определен специфичен път, в който се развиват неговите дарби и способности. В този път, той се натъква и на доброто, и на злото. За да ги използува разумно, той трябва да мисли. Има една страна на злото и <font color="red">едни</font> страна на доброто, които всякога трябва да имате пред вид. Не мислете, че като вършите зло, то само по себе са е зло. То е зло само в една страна на неговото проявление. Влизаш в една стая и виждаш на масата сложено хубаво ядене. Гладен си, сядаш и изяждаш яденето. Казваш: Отлично е това ядене. Бих желал и втори път да имам такова ядене. – Да, но това ядене не е приготвено за тебе. Ето де се явява злото. Като дойде онзи, за когото било приготвено яденето, пита: Кой ми изяде яденето? – Каква разлика има в това, че ти си изял яденето, а не онзи, за когото било приготвено? Значи, злото представя отношения между хората. Ти си взел това, което не е било приготвено за тебе. Ще кажеш, че Господ е наредил така. – Не, в този случай, Бог не е наредил това.
 Човешкият и Божественият свят съществено се различават. Всеки човек трябва да знае, кога е в човешкия свят и кога – в Божествения. В човешкия свят, т. е. във физическия, каквото да направиш или получиш, трябва да платиш. Ако ядеш, веднага ще дойде някой да те пита: Доволен ли си от яденето? – Доволен съм. – Тогава, плащай! Ако си купиш обувки, дрехи, трябва да платиш. Ако не платиш, злото се явява в своята пълнота. В човешкия свят, каквото бутнеш, трябва да платиш. Там за всичко се плаща. Нещастията във вашия живот се дължат на това, че всичко бутате и после трябва да плащате. Така аз си обяснявам причината за несгодите в живота, дето често се изменят условията. Оплакваш се, че животът ти е тежък. Трябва да знаеш причината за това. Например, ядеш повече, отколкото трябва, и ти стане тежко. Носиш тежест повече, отколкото можеш, и ти става тежко. Не лягаш на време, пак ти е тежко. Следователно, физическият живот е свързан с известни ограничения, каквито в духовния живот няма.

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Духовният свят е странен, неразбран за човека. Който влезе в него, той е изложен на проветряване. На физическия свят, човек може да затвори вратата и прозорците на стаята си, отникъде да не духа. Така той се чувствува защитен. Това му дава една самоувереност, и той си мисли, че е запазен от зло. Забелязано е тъкмо обратното: хора, които живеят затворени в стаята, по-рано умират от онези, които са изложени на проветряване. Като влезе в духовния свят, човек се чувствува, като че ли е оставен на произвола на съдбата. Той прилича на малко дете, излязло само навън в бурно време, настръхнало от страх. Той казва: Духовният свят не е за всички хора. Така е, духовният свят не е за всички хора. Той е само за онези, които са готови да излезат вън от физическия свят. Докато не излезеш от къщата си, ти не можеш да станеш духовен човек. С други думи казано: Докато стоиш в стаята си и дишаш нечист въздух, ти не можеш да издържиш чистия, планински въздух. За да отидеш на планината, трябва да имаш здрави крака. Но това не е нещо непостижимо. Да се качиш на планината е толкова постижимо, колкото да се качваш по стъпала. Каквато е опасността да паднеш от планината, такава е и да паднеш от стълбите на къщата. Има случаи, когато при падане, от стълбите някой си е счупвал крака. Мъчнотията е докато се качиш и слезеш от планината. На върха ти си изложен на бури и ветрове, на слънчевата топлина и светлина, на всички промени, които стават в природата. Това, именно, внася в човека страх и безпокойство. Това е една от причините за противоречията в живота. Това показва, че духовният живот не е за всички хора.
-Казвам: Физическият и духовният свят коренно се различават. Ако живееш само на физическия свят, ще те товарят като кон. Цял живот ще те товарят, ще пренасяш товара от едно място на друго. И ако не разбираш законите на този свят, считаш се нещастен. Като свършиш работата, ще ти дадат малко вода, зоб и ще те вкарат в обора, <font color="red">послан</font> със слама, да си починеш. Като задоволят нуждите ти, казваш: Има нещо хубаво в този свят. – Да, има нещо хубаво и за кираджийския кон. Не се минава много време, един ден те уволнят от служба. Всички плачат за тебе, че изгубили един добър работник. – Добър работник беше, защото пренасяше товара. Кой господар не плаче за своя добър кон? Той е готов и паметник да му направи. Духовният свят, в сравнение с физическия, представя свят на произвол. Ако влезеш там, никой няма да те пита, защо си дошъл, какво искаш. Там никой никого не товари. Всеки е свободен да прави, каквото иска. Гледаш над себе си слънце, въздух, простор, но хора няма. Доволен си от свободата си, но искаш да видиш поне един човек. Докато се нагодиш на новите условия, ти ще изпаднеш в голямо заблуждение. На земята си трупал богатства, уреждал си къщата си – и сам си се товарил, и други са те товарили. Изведнъж се виждаш в духовния свят без къща, на открито, изложен на слънчевата светлина и топлина, без товар на гърба си. – Не може ли в духовния свят да се живее като на земята? – Не може. На земята ти си в долина, а в духовния свят – на планина. Следователно, като отиваш на планината, ще вземеш само толкова товар, колкото можеш да носиш. Щом отиваш на планината, ще оголееш. Из пътя ще се изпотиш и ще започнеш да сваляш. На този ще дадеш един килограм, на онзи още един, докато олекнеш. Като се върнеш вечерта, ще видиш, че си изгубил два килограма от теглото си. Ако отидеш на планината десет пъти наред, ще изгубиш 20 кг. от теглото си. Тежал си 60 кг., а след това тежиш 40 кг. – Не искам да бъда духовен човек, щом трябва да изгубя 20 кг. от теглото си. – Какво особено си изгубил? Все едно, че си разтоварил колата си. Това е излишна материя, от която трябва да се освободиш.
+Казвам: Физическият и духовният свят коренно се различават. Ако живееш само на физическия свят, ще те товарят като кон. Цял живот ще те товарят, ще пренасяш товара от едно място на друго. И ако не разбираш законите на този свят, считаш се нещастен. Като свършиш работата, ще ти дадат малко вода, зоб и ще те вкарат в обора, <font color="red">послан</font> със слама, да си починеш. Като задоволят нуждите ти, казваш: Има нещо хубаво в този свят. – Да, има нещо хубаво и за кираджийския кон. Не се минава много време, един ден те уволнят от служба. Всички плачат за тебе, че изгубили един добър работник. – Добър работник беше, защото пренасяше товара. Кой господар не плаче за своя добър кон? Той е готов и паметник да му направи. Духовният свят, в сравнение с физическия, представя свят на произвол. Ако влезеш там, никой няма да те пита, защо си дошъл, какво искаш. Там никой никого не товари. Всеки е свободен да прави, каквото иска. Гледаш над себе си слънце, въздух, простор, но хора няма. Доволен си от свободата си, но искаш да видиш поне един човек. Докато се нагодиш на новите условия, ти ще изпаднеш в голямо заблуждение. На земята си трупал богатства, уреждал си къщата си – и сам си се товарил, и други са те товарили. Изведнъж се виждаш в духовния свят без къща, на открито, изложен на слънчевата светлина и топлина, без товар на гърба си. – Не може ли в духовния свят да се живее като на земята? – Не може. На земята ти си в долина, а в духовния свят – на планина. Следователно, като отиваш на планината, ще вземеш само толкова товар, колкото можеш да носиш. Щом отиваш на планината, ще оголееш. Из пътя ще се изпотиш и ще започнеш да сваляш. На този ще дадеш един килограм, на онзи още един, докато олекнеш. Като се върнеш вечерта, ще видиш, че си изгубил два килограма от теглото си. Ако отидеш на планината десет пъти наред, ще изгубиш 20 <font color="red">кг</font> от теглото си. Тежал си 60 <font color="red">кг</font>, а след това тежиш 40 <font color="red">кг</font> – Не искам да бъда духовен човек, щом трябва да изгубя 20 <font color="red">кг</font> от теглото си. – Какво особено си изгубил? Все едно, че си разтоварил колата си. Това е излишна материя, от която трябва да се освободиш.
 И доднес още хората се товарят с непотребен материал. Това внася голямо противоречие в човешкия живот, което и напредналите хора не могат да разрешат. – Щом разликата между духовния и физическия живот е голяма, не ни трябва никакъв духовен свят. – Вие още не сте живели там, не знаете, какво представя той. Вие сте били само на разходка в духовния свят – отиване и връщане, като <font color="red">екскурзианти</font>, не го познавате. Щом вятърът на планината ви подуха, и слънцето ви попече, вие се уплашите и бързате по-скоро да се върнете на земята. Там няма кой да ви пази. Всъщност, това не е духовният свят. Вие едва сте на-зърнали в онзи свят.

@@ Ред 48: / Ред 48: @@
 Работете върху себе си, да се убедите в силата на Божествената светлина. Тогава, при каквито изпитания и да се намерите, лесно ще се справите с тях. Казваш: Ако не мога да се справя с изпитанията си, ще замина за другия свят. – Важно е, как ще заминеш: ще възкръснеш, или ще останеш в гроба. Който е ликвидирал със своите земни желания, лесно умира. Той лесно се освобождава от <font color="red">тялото</font> си. Душата му <font color="red">хвърква</font> в Божествения свят, дето продължава да живее. Обаче, онзи, който е свързан за земята, мъчно умира. Той се държи за <font color="red">тялото</font> си в гроба и чака да дойде някой да го освободи. Ако погледнете с очите на ясновидеца, ще видите, как умрелите се държат за телата си, не могат да се отделят от гроба си. Ето защо, докато си на земята още, стреми се да се освободиш от всички земни, материални връзки, та като влезеш в Божествения свят, да паднеш като зрял плод. Не мислете, че можете да живеете самостоятелно, свободно на земята. Вие сте плод, който всеки може да откъсне. Важно е, да ви откъснат навреме, като узрял плод, а не преждевременно. И в царска дреха да си облечен, един ден ще те откъснат, както ти късаш ябълките и крушите от дървото. – Какво ще стане тогава с мен? – Ще те изядат. Да те изядат, това е привилегия за тебе, не е нещастие. После, ти ще кажеш: Само едно нещо искам – да посеете семката ми отново в земята.
-Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. '''Които''' ме яде, той има живот в себе си.“ Какво разбирате вие под „изяждане“? Ще кажете: Учителят ни говори за изяждането: всеки от нас трябва да бъде изяден. – Право е това, но как ще ви изядат? Като ви турят на ръжена да ви опекат, тогава ли ще ви ядат? Аз не разглеждам яденето в такъв смисъл, да те опекат и изядат. Има смисъл да те изядат, но тогава, когато ти считаш това за привилегия. Както въздухът и светлината влизат и излизат от човека, така и той трябва да бъде изяден. Като влизат в човека, въздухът и светлината оставят нещо от себе си и пак излизат навън и продължават своя път. Губят ли нещо с това? Нищо не губят. Така и човек трябва да бъде изяден. Като плод ще влезеш в своя ближен, ще оставиш нещо от себе си и ще продължиш своя път. Който яде така човека, той всякога печели. Изядеш една круша и казваш: Колко хубава беше крушата! Ще посадя семките й. Ти спечели нещо от крушата, но и тя остана доволна от тебе – посади семките й в земята.
+Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си.“ Какво разбирате вие под „изяждане“? Ще кажете: Учителят ни говори за изяждането: всеки от нас трябва да бъде изяден. – Право е това, но как ще ви изядат? Като ви турят на ръжена да ви опекат, тогава ли ще ви ядат? Аз не разглеждам яденето в такъв смисъл, да те опекат и изядат. Има смисъл да те изядат, но тогава, когато ти считаш това за привилегия. Както въздухът и светлината влизат и излизат от човека, така и той трябва да бъде изяден. Като влизат в човека, въздухът и светлината оставят нещо от себе си и пак излизат навън и продължават своя път. Губят ли нещо с това? Нищо не губят. Така и човек трябва да бъде изяден. Като плод ще влезеш в своя ближен, ще оставиш нещо от себе си и ще продължиш своя път. Който яде така човека, той всякога печели. Изядеш една круша и казваш: Колко хубава беше крушата! Ще посадя семките й. Ти спечели нещо от крушата, но и тя остана доволна от тебе – посади семките й в земята.
 И тъй, ако не сте готови да пожертвувате своите мисли, чувства и постъпки за Божественото, вие не можете да влезете в Царството Божие. Човек може да се жертвува по закона на любовта, а не по закона на насилието. Само любовта освобождава. Същото се отнася и до мисълта. Всяка мисъл, която не освобождава човека, е робска, т. е. човешка. Всяко чувство, което не освобождава човека, също е робско. То стяга, ограничава човека. И обратно, всяка мисъл, всяко чувство, които освобождават човека, са Божествени. Те носят благата на живота. Задача на човека е да бъде проводник на Божественото.