Господар и слуга - Редакционна история

Донка в 18:50, 30 юли 2011

2011-07-30T18:50:44Z

Донка в 18:50, 30 юли 2011

2011-07-30T18:50:08Z

НадяД в 10:01, 28 август 2009

2009-08-28T10:01:43Z

Показване на промените

НадяД в 09:54, 28 август 2009

2009-08-28T09:54:50Z

НадяД в 09:29, 28 август 2009

2009-08-28T09:29:22Z

НадяД в 09:20, 28 август 2009

2009-08-28T09:20:19Z

Показване на промените

НадяД в 09:09, 28 август 2009

2009-08-28T09:09:03Z

НадяД в 12:19, 27 август 2009

2009-08-27T12:19:59Z

Показване на промените

Хирон в 03:38, 18 август 2009

2009-08-18T03:38:35Z

Хирон в 06:02, 15 август 2009

2009-08-15T06:02:22Z

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Беседи]]
-[[Младежки окултен клас]] - ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]-[[1935]])
+[[Младежки окултен клас]] - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]-[[1935]])
 [[КНИГА: Господар и слуга]] - т.1

← По-стара версия		Версия от 18:50, 30 юли 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Младежки окултен клас]] - ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]-[[1935]])
		+
		+	[[КНИГА: Господар и слуга]] - т.1
		+
	==ГОСПОДАР И СЛУГА==		==ГОСПОДАР И СЛУГА==

@@ Ред 33: / Ред 33: @@
 Като  дишаш,   възприемаш   нещо, като гледаш навън, ще предадеш нещо. С дишането ти възприемаш чрез носа, а с очите си ти предаваш. Някои неща гледаш - можеш да даваш, но някой път и с очите възприемаш нещо. Когато дишаш, ти възприемаш, но едновременно със своите очи ти обратно даваш. Никога не  смесвайте двата процеса да се втичат едновременно. Да кажем, процесът в А да съответства в В. Тогава вече в ръцете имате същия закон. Щом започнете да вървите, коя ръка отива с десния крак? - /"Лявата"./ - С левия крак отива дясната. Тогава, когато десният крак е положителен, лявата ръка каква е? Може да ходите с десния крак [и дясната ръка напред], но то се прекръстосват краката. Като си прекръстосват краката, турците казват: "Караешкин". Два начина има при ходенето. Едни като вървят, си прекръстосват краката. Дълго време се изисква да ги научат. Турят им нещо във вид на букаи. Раванлия, като върви много добре, особено е, а караешкин е по друг начин. Като видиш някой харамия качил се на коня. Та казвам: Ние някой път вървим по навик, раванлийски. Природата обича "караешкин", тя прекръстосва краката. Има коне, които вървят караешкин. Аз навеждам на някои малки неща, които човек трябва да ги усъвършенства в себе си. Не че от една постъпка зависи всичко. Много постъпки, много начини има, но човек трябва да знае в даден случай кой начин да избере, защото в самото възпитание на човека играе важна роля как отваря очите, как гледа, с кое око гледа. От много неща зависи. Някой път трябва да наблюдавате ония хора, които имат установен характер, добър характер – в стойката, в ходенето, в движението на ръката, в писането, в сядането – той има нещо много хубаво. Има нещо завършено. Онзи, който не е възпитан, хване стола, дръпне го, повлече го с шум и сяда на него. Другият е внимателен, побутне стола леко, без никакъв шум. Той, значи, услужва на високопоставен господин в себе си. Има едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от тебе. Ти, физическият човек, си слуга, слугуваш на господар, който разбира. Вземеш стола и му кажеш: "Заповядайте!"
-Господарят ще седне хубаво. Ако грубо му подадеш стола, казва: "Този слуга е невъзпитан", той ще се обърне да те възпитава. Когато вашите работи не вървят, вие - човекът-слуга и вашият господар, сте в стълкновение. Аз го наричам този човек – слуга, "човек-животно". Човекът-животно е крайно [невъзпитано] нещо. Всички погрешки в света стават от човека-животно. Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава. То е папагал. Де каквото види, ще запомни, помни всичко. Като дойде, започне да преповтаря работите. Като папагал започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи . Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: "Не те обичат тебе". Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: "Другите не те обичат". Той предава криво работите.
+Господарят ще седне хубаво. Ако грубо му подадеш стола, казва: "Този слуга е невъзпитан", той ще се обърне да те възпитава. Когато вашите работи не вървят, вие - човекът-слуга и вашият господар, сте в стълкновение. Аз го наричам този човек – слуга, "човек-животно". Човекът-животно е крайно [невъзпитано] нещо. Всички погрешки в света стават от човека-животно. Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава. То е папагал. Де каквото види, ще запомни, помни всичко. Като дойде, започне да преповтаря работите. Като папагал започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи . Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: "Не те обичат тебе". Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: "Другите не те обичат". Той предава криво работите. Казва: "Не ви обичат, вие сте бездарник". Той чул някъде "бездарник", чул някъде, че "няма Господ", казва: "Няма Господ". Той всичко повтаря. Ти, ако тръгнеш по неговия ум, отиде конят в реката. Та, ще проверяваш всичко. Всички страдате от този слуга, който имате. Той ще вземе стола: търрр, търр, казва: "Заповядай!" Ще обърне внимание на всички. Казва: "Знаете, господарят дойде". Ще се развика и ще смути другите. Той, господарят, заради него [дошъл], но не и заради другите. Всеки един човек има и господар, и слуга. Двоен е човек. Но мисли: "Невъзможно е умният да направи погрешка. Аз, който зная, как ще направя погрешка? Ако аз правя погрешка, не аз, някой друг прави погрешката". Някой път моят слуга като дойде, вземе перото. Той не знае да пише, не знае да говори както трябва. Казва: "Той не може да говори". "Аз, - казвам, – сега не говоря". На слугата казвам: "Като искаш да говориш, попитай ме. Ако ти кажа да говориш, ще говориш". Казвам: "Спри се, да мислиш". Но човекът-животно е крайно щестлавно [същество], то се отличава с едно чувство – такова щестлавие, небивало; гордост няма, но щестлавие!
+Тогава да ви приведа един пример: Седя един [ден] тук и си пея. Един[ият] обвинява другия, казва: "Какво си се надул като пуяк? Само показваш опашката навсякъде, разперил си се, първо място навсякъде вземаш". Ругае го, хука го. "Пееш навсякъде, никой не иска да те слуша. Какво си се разкукуригал?" Този, който укорява, е щестлавен, защото горделивият човек се страхува да прави забележка. Щестлавният казва: "Аз мога да говоря". У онзи се събужда гордостта, казва: "То [не е като] за тебе, за глупаци, невежи – за умните кукуригам. Аз си вдигам опашката само за умните, за като тебе глупак не е моята опашка". Аз си пея, те се разправят. Аз ви представям една драма. Искам да ви представя едно вътрешно състояние: човек винаги се бори с едно чувство на щестлавие и едно чувство на гордост. Щестлавният е невежа, който ще те тури тебе в кривия път, в крива насока, ако не знаеш. Горделивият, ти – човекът
-−
-−
-Казва: "Не ви обичат, вие сте бездарник". Той чул някъде "бездарник", чул някъде, че "няма Господ", казва: "Няма Господ". Той всичко повтаря. Ти, ако тръгнеш по неговия ум, отиде конят в реката. Та, ще проверяваш всичко. Всички страдате от този слуга, който имате. Той ще вземе стола: търрр, тьрр, казва: "Заповядай!" Ще обърне внимание на всички. Казва: "Знаете, господарят дойде". Ще се развика и ще смути другите. Той, господарят, заради него [дошъл], но не и заради другите. Всеки един човек има и господар, и слуга. Двоен е човек. Но мисли: "Невъзможно е умният да направи погрешка. Аз, който зная, как ще направя погрешка? Ако аз правя погрешка, не аз, някой друг прави погрешката". Някой път моят слуга като дойде, вземе перото. Той не знае да пише, не знае да говори както трябва. Казва: "Той не може да говори". "Аз, -казвам, – сега не говоря". На слугата казвам: "Като искаш да говориш, попитай ме. Ако ти кажа да говориш, ще говориш". Казвам: "Спри се, да мислиш". Но човекът животно е крайно щестлавно [същество], то се отличава с едно чувство – такова щестлавие, небивало; гордост няма, но шестлавие!
-−
-Тогава да ви приведа един пример: Седя един [ден] тук и си пея. Един[ият] обвинява другия, казва: "Какво си се надул като пуяк? Само показваш опашката навсякъде, разперил си се, първо място навсякъде вземаш". Ругае го, хука го. "Пееш навсякъде, никой не иска да те слуша. Какво си се разкукуригал?" Този, който укорява, е щестлавен, защото горделивият човек се страхува да прави забележка. Щестлавният казва: "Аз мога да говоря". У онзи се събужда гордостта, казва: "То [не е като] за тебе, за глупаци, невежи – за умните кукуригам. Аз си вдигам опашката само за умните, за като тебе глупак не е моята опашка". Аз си пея, те се разправят. Аз ви представям една драма. Искам да ви представя едно вътрешно състояние: човек винаги се бори с едно чувство на шестлавие и едно чувство на гордост. Щестлавният е невежа, който ще те тури тебе в кривия път, в крива насока, ако не знаеш. Горделивият, ти – човекът

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 Сега, запример, певци има, които искат пеят. Той се спъва: Певецът, като дойде, възбуди се желание, амбиция, изпъчи си главата, не може да тури гръбначния стълб перпендикулярно, изскочи му коремът навън, подвие се гръбначният стълб, подвие се брадата – не върви. Той трябва да вземе едно перпендикулярно положение. Гърлото трябва да бъде съвсем свободно. Да не се стеснява, като излиза, свободен да бъде. Той не знае, като излезе как да застане и после, как да си постави езика – мъжецът горе затрепери и после започне да фъфли. Казва: "Късмет нямам". Ти като излезеш, най-първо тури си ръцете в джобовете, надолу гледай към земята, не гледай публиката. Те мислят какво иска. После погледне нагоре, озадачи ги малко, после погледне напред, пак надолу, после надясно, наляво, надолу. Те виждат, че този човек е учен, той иска да ги изследва. Ще вземе малко лека поза. Не започвай изведнъж, да ги стреснеш. Някой цигулар като започне, дръпне лъка рязко, нагоре, надолу. Хубаво е това, знае как да го направи. Онзи, който иска като него да направи, ама не знае – не върви. Да ви приведа един анекдот. Анекдотът не е от музикалния свят, но е от света на любовта. Някой млад момък се оженил за една млада мома. Понеже виждал, че е малко сприхава, искал да й даде едно педагогическо правило, да го не дразни. Още на първата вечер, когато си лягат, минава една котка. Той хваща котката и я раздира. Тя се уплашва и казва: "Олеле, тъй ще ме одере. Аз го мислех за добър, пък той какъв бил". Уплашила се. Живели те десет години добре. Оженил се един негов приятел, не може да живее със своята възлюблена. Казва: "Как вие живеете с твоята жена, какво стана?" -"Котката стана причина добре да живеем. Раздрах котката". Казва: ''Лесна работа, и аз одирам". Отива той, одира котката пред жена си, но тя му казала: "Късно я дереш". Който не знае, ще направи като този, втория момък. Ти трябва да направиш нещо при ония условия, когато ще даде ефект. Когато няма условия, няма да те ползва.
-Но въпросът е в произнасянето на човешките думи. Трябва да имате известни думи, които да ги повтаряте вътре [в себе си]. Често всички се спъвате. Вие си казвате: "Бездарен човек съм". Вие, като онзи професор, криво мислите. Може да си кажеш: "Ленив съм, не уча, страхлив съм". Но никога не си казвай, че си бездарен. Знанието няма да дойде без учение. Ти ще кажеш, че си слаб, че баща ти не те пита. Не е въпросът там. Нито баща ти, нито условията в дадения случай. Ти не учиш, чакаш нещата по особен начин да станат. Такива идеи хората наричат идеи фикс. Тури си някой някаква мисъл и не можеш да избиеш тази мисъл из главата [му] – това е идея фикс. Та, в живота всеки трябва да има няколко думи, с които да си въздействува. Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен. Имаш един навик, едно небрежие, което е наследствено, и от тази небрежност много пакости
+Но въпросът е в произнасянето на човешките думи. Трябва да имате известни думи, които да ги повтаряте вътре [в себе си]. Често всички се спъвате. Вие си казвате: "Бездарен човек съм". Вие, като онзи професор, криво мислите. Може да си кажеш: "Ленив съм, не уча, страхлив съм". Но никога не си казвай, че си бездарен. Знанието няма да дойде без учение. Ти ще кажеш, че си слаб, че баща ти не те пита. Не е въпросът там. Нито баща ти, нито условията в дадения случай. Ти не учиш, чакаш нещата по особен начин да станат. Такива идеи хората наричат идеи фикс. Тури си някой някаква мисъл и не можеш да избиеш тази мисъл из главата [му] – това е идея фикс. Та, в живота всеки трябва да има няколко думи, с които да си въздейства. Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен. Имаш един навик, едно небрежие, което е наследствено, и от тази небрежност много пакости произтичат. Какво трябва да се прави? Ще станеш, ще опънеш ухото си за долната част, после хвани другото си ухо. Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва да знаеш защо те опъва. Като хванеш ухото си, кажи: "Мисли!" Нищо повече. Като хванеш ухото, трябва да мислиш. Вие не сте правили опити, да видите какъв ефект ще произведете. "То е въпрос, - казвате, - да се опъне ухото". Другите хора опъват ушите, имат резултати. Ти няма да имаш, защото не си го проверил. - "Аз няма да опъвам ухото, ще мисля". - Ти [не] можеш да мислиш, без да опъваш ухото. Ти някой път си нервен, сприхав, бърз си. Какво ще правиш тогава? Почеши си малко върха на носа. В човека има естествени движения. Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа. Не бутай там! Тук е конят, който ще даде ритник. Като се почешеш по върха на носа си, ще имаш други резултати. "Това са дребни работи". - Някой път дребните работи имат грамадни резултати. Едно разумно побутване след време ще произведе цяло едно изменение на известно течение вътре в човека. Защото подвижването на ръката - то е разумен акт. Подвижването на дясната ръка - ти възприемаш нещо. Ти с ръката и даваш, и възприемаш.
-−
-−
-−
-произтичат. Какво трябва да се прави? Ще станеш, ще опънеш ухото си за долната част, после хвани другото си ухо. Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва да знаеш защо те опъва. Като хванеш ухото си, кажи: "Мисли!" Нищо повече. Като хванеш ухото, трябва да мислиш. Вие не сте правили опити, да видите какъв ефект ще произведете. "То е въпрос, - казвате, - да се опъне ухото". Другите хора опъват ушите, имат резултати. Ти няма да имаш, защото не си го проверил. - "Аз няма да опъвам ухото, ще мисля". - Ти [не] можеш да мислиш, без да опъваш ухото. Ти някой път си нервен, сприхав, бърз си. Какво ще правиш тогава? Почеши си малко върха на носа. В човека има естествени движения. Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа. Не бутай там! Тук е конят, който ще даде ритник. Като се почешеш по върха на носа си, ще имаш други резултати. "Това са дребни работи". -Някой път дребните работи имат грамадни резултати. Едно разумно побутване след време ще произведе цяло едно изменение на известно течение вътре в човека. Защото подвижването на ръката - то е разумен акт. Подвижването на дясната ръка - ти възприемаш нещо. Ти с ръката и даваш,   и   възприемаш.
 [[Картинка:MOK-15-1-01-2.gif]]
-Като  дишаш,   възприемаш   нещо, като гледаш навън, ще предадеш нещо. С дишането ти възприемаш чрез носа, а с очите си ти предаваш. Някои неща гледаш -можеш да даваш, но някой път и с очите възприемаш нещо. Когато дишаш, ти възприемаш, но едновременно със своите очи ти обратно даваш. Никога не  смесвайте двата процеса да се втичат едновременно. Да кажем, процесът в А да съответства в В. Тогава вече в ръцете имате същия закон. Щом започнете да вървите, коя ръка отива с десния крак? - /"Лявата"./ - С левия крак отива дясната. Тогава, когато десният крак е положителен, лявата ръка каква е? Може да ходите с десния крак [и дясната ръка напред], но то се прекръстосват  краката.   Като  си  прекръстосват  краката,
+Като  дишаш,   възприемаш   нещо, като гледаш навън, ще предадеш нещо. С дишането ти възприемаш чрез носа, а с очите си ти предаваш. Някои неща гледаш - можеш да даваш, но някой път и с очите възприемаш нещо. Когато дишаш, ти възприемаш, но едновременно със своите очи ти обратно даваш. Никога не  смесвайте двата процеса да се втичат едновременно. Да кажем, процесът в А да съответства в В. Тогава вече в ръцете имате същия закон. Щом започнете да вървите, коя ръка отива с десния крак? - /"Лявата"./ - С левия крак отива дясната. Тогава, когато десният крак е положителен, лявата ръка каква е? Може да ходите с десния крак [и дясната ръка напред], но то се прекръстосват краката. Като си прекръстосват краката, турците казват: "Караешкин". Два начина има при ходенето. Едни като вървят, си прекръстосват краката. Дълго време се изисква да ги научат. Турят им нещо във вид на букаи. Раванлия, като върви много добре, особено е, а караешкин е по друг начин. Като видиш някой харамия качил се на коня. Та казвам: Ние някой път вървим по навик, раванлийски. Природата обича "караешкин", тя прекръстосва краката. Има коне, които вървят караешкин. Аз навеждам на някои малки неща, които човек трябва да ги усъвършенства в себе си. Не че от една постъпка зависи всичко. Много постъпки, много начини има, но човек трябва да знае в даден случай кой начин да избере, защото в самото възпитание на човека играе важна роля как отваря очите, как гледа, с кое око гледа. От много неща зависи. Някой път трябва да наблюдавате ония хора, които имат установен характер, добър характер – в стойката, в ходенето, в движението на ръката, в писането, в сядането – той има нещо много хубаво. Има нещо завършено. Онзи, който не е възпитан, хване стола, дръпне го, повлече го с шум и сяда на него. Другият е внимателен, побутне стола леко, без никакъв шум. Той, значи, услужва на високопоставен господин в себе си. Има едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от тебе. Ти, физическият човек, си слуга, слугуваш на господар, който разбира. Вземеш стола и му кажеш: "Заповядайте!"
-−
-−
-−
-−
-−
 турците казват: "Караешкин". Два начина има при ходенето Едни като вървят, си прекръстосват краката. Дълго време се изисква да ги научат. Турят им нещо във вид на букаи. Раванлия, като върви много добре, особено е, а караешкин е по друг начин. Като видиш някой харамия качил се на коня. Та казвам: Ние някой път вървим по навик, раванлийски. Природата обича "караешкин", тя прекръстосва краката. Има коне, които вървят караешкин. Аз навеждам на някои малки неща, които човек трябва да ги усъвършенства в себе си. Не че от една постъпка зависи всичко. Много постъпки, много начини има, но човек трябва да знае в даден случай кой начин да избере, защото в самото възпитание на човека играе важна роля как отваря очите, как гледа, с кое око гледа. От много неща зависи. Някой път трябва да наблюдавате ония хора, които имат установен характер, добър характер – в стойката, в ходенето, в движението на ръката, в писането, в сядането – той има нещо много хубаво. Има нещо завършено. Онзи, който не е възпитан, хване стола, дръпне го, повлече го с шум и сяда на него. Другият е внимателен, побутне стола леко, без никакъв шум. Той, значи, услужва на високопоставен господин в себе си. Има едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от тебе. Ти, физическият човек, си слуга, слугуваш на господар, който разбира. Вземеш стола и му кажеш: "Заповядайте!"
-Господарят ще седне хубаво. Ако грубо му подадеш стола, казва: "Този слуга е невъзпитан", той ще се обърне да те възпитава. Когато вашите работи не вървят, вие -човекът-слуга и вашият господар, сте в стълкновение. Аз го наричам този човек – слуга, "човек-животно". Човекът-животно е крайно [невъзпитано] нещо. Всички погрешки в света стават от човека-животно. Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава. То е папагал. Де каквото види, ще запомни, помни всичко. Като дойде, започне да преповтаря работите. Като папагал започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи .Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: "Не те обичат тебе". Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: "Другите не те обичат". Той предава криво работите.
+Господарят ще седне хубаво. Ако грубо му подадеш стола, казва: "Този слуга е невъзпитан", той ще се обърне да те възпитава. Когато вашите работи не вървят, вие - човекът-слуга и вашият господар, сте в стълкновение. Аз го наричам този човек – слуга, "човек-животно". Човекът-животно е крайно [невъзпитано] нещо. Всички погрешки в света стават от човека-животно. Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава. То е папагал. Де каквото види, ще запомни, помни всичко. Като дойде, започне да преповтаря работите. Като папагал започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи . Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: "Не те обичат тебе". Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: "Другите не те обичат". Той предава криво работите.

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 Сега, трябва да изучавате силата на човешката реч. Аз говоря за речта като нещо разумно. Речта – ония форми, които се създават от самата мисъл, формите, които се създават от самите чувства; туй съдържание вътре в думите, после, в постъпките на човека или в начина за изказване на постъпката. В една дума как ще изкажеш, в една дума какво съдържание, каква сила ще вложиш, ще внесеш. Даже у животните, някои кучета, които са толкова лоши, има известни думи, ако му кажеш то веднага се спре, като че ли иска да разбере. Има такива думи, те са едносрични, с един слог; има и двусложни думи. Някой път в селата ги употребяват. Като кажат на някое куче, веднага спира да лае. Често жени има, като кажат на някое лошо куче, за да не ги ухапе: "Ху, не те е срам", като му кажат това, кучето като че слуша, даде ухо. "Ху, – казва, – не те е срам". Та казвам сега: Кое е това, което въздейства на кучето?
-Запример, кажете ми една силна дума. Според вас коя е силна дума? Коя дума може да произведе известен ефект? Запример, в един театър, ако кажете думата "Любов!", какво ще произведе? Ще кажат: "Този е смахнат". Ще се позасмеят малко. Ако кажете "Пожар!" - в този театър всички ще бъдат на страх. Всичко, каквото има горе, ще наскочи. Ако е концерт, ще престане. Питам, в дадения случай защо действа така тази дума? Сега, защо [за] туй мощното в света, за Любовта всички плачат, а в един театър не обръщат внимание? [А] думата "пожар", в дадения случай произвежда ефект. И на учени, и на религиозни,
+Запример, кажете ми една силна дума. Според вас коя е силна дума? Коя дума може да произведе известен ефект? Запример, в един театър, ако кажете думата "Любов!", какво ще произведе? Ще кажат: "Този е смахнат". Ще се позасмеят малко. Ако кажете "Пожар!" - в този театър всички ще бъдат на страх. Всичко, каквото има горе, ще наскочи. Ако е концерт, ще престане. Питам, в дадения случай защо действа така тази дума? Сега, защо [за] туй мощното в света, за Любовта всички плачат, а в един театър не обръщат внимание? [А] думата "пожар", в дадения случай произвежда ефект. И на учени, и на религиозни, какъвто и да е, тази дума произвежда впечатление. Сега, аз ви давам този пример: "Тук има пожар!" Приблизително, то е едно съвпадение.
-−
-−
-−
-−
-−
-−
 какъвто и да е, тази дума произвежда впечатление. Сега, аз ви давам този пример: "Тук има пожар!" Приблизително, то е едно съвпадение.
 [[Картинка:MOK-15-1-01-1.gif]]
-Това /А и Б/ са опасни положения. Тук, например, [в думата] е ударението. Тези вълни, които излизат, имат някъде удари. Тези удари претьпяват хората. Ти, като кажеш една дума, която като удари, произведе един тъп удар, [така] че намалява чувствителността на човека. В думата "пожар", [чрез] Ж-то и А-то: увеличава се знанието, силата на разбирането, затуй тази дума е силна. "П О Ж А Р" /натърти на ЖАР/. Не само тази [дума] е силна. Каква друга дума в български[я] език имате за "пожар"? Казвате: "огън". Във всяка къща има огън. Ако кажете "огън", какво ще кажат хората? Или да кажем, че [на] някои хора кажете "земетресение". Но в дадения случай "пожар" е по-силна дума, въздействува на съзнанието. Туй сега е практичното приложение. Сега, някой път в живота стават постоянни възбуди, така че не може да утихнат. Каква дума трябва да туриш, която има сила и която да внася едно малко уравновесяване. Каква дума да ти кажат, или ти сам да кажеш на себе си. Ако има кой да ти я каже, е много добре, ако няма – ти сам да си я кажеш. Каква дума трябва да кажеш, че да утихнеш? -"Ще стана силен. Ще дойде един ден, когато аз ще стана силен".
+Това /А и Б/ са опасни положения. Тук, например, [в думата] е ударението. Тези вълни, които излизат, имат някъде удари. Тези удари претъпяват хората. Ти, като кажеш една дума, която като удари, произведе един тъп удар, [така] че намалява чувствителността на човека. В думата "пожар", [чрез] Ж-то и А-то: увеличава се знанието, силата на разбирането, затуй тази дума е силна. "П О Ж А Р" /натърти на ЖАР/. Не само тази [дума] е силна. Каква друга дума в български[я] език имате за "пожар"? Казвате: "огън". Във всяка къща има огън. Ако кажете "огън", какво ще кажат хората? Или да кажем, че [на] някои хора кажете "земетресение". Но в дадения случай "пожар" е по-силна дума, въздейства на съзнанието. Туй сега е практичното приложение. Сега, някой път в живота стават постоянни възбуди, така че не може да утихнат. Каква дума трябва да туриш, която има сила и която да внася едно малко уравновесяване. Каква дума да ти кажат, или ти сам да кажеш на себе си. Ако има кой да ти я каже, е много добре, ако няма – ти сам да си я кажеш. Каква дума трябва да кажеш, че да утихнеш? -"Ще стана силен. Ще дойде един ден, когато аз ще стана силен".
-Ла допуснем, че ти си един ученик, или в гимназията, или в университета – студент. Излизаш на дъската, професорът ти даде една мъчна задача, не можеш да я решиш. Казва ти: "Ти си слаб, не знаеш нищо". Ти се обезсърчиш. Трябва да тълкуваш. Той ти каже: "Ти си бездарник". Професорът не е прав. "Ти не знаеш нищо", ако ти каже професорът, той е прав, но да ти каже, че си бездарник, той не е употребил думата на място. Може да ти каже, че не учиш -право е това. Но ако ти каже, че си бездарник, професорът е крив. Тогава, ако съм бездарник, безпредметно е учението. Но ако каже, че не учиш, че си
+Да допуснем, че ти си един ученик, или в гимназията, или в университета – студент. Излизаш на дъската, професорът ти даде една мъчна задача, не можеш да я решиш. Казва ти: "Ти си слаб, не знаеш нищо". Ти се обезсърчиш. Трябва да тълкуваш. Той ти каже: "Ти си бездарник". Професорът не е прав. "Ти не знаеш нищо", ако ти каже професорът, той е прав, но да ти каже, че си бездарник, той не е употребил думата на място. Може да ти каже, че не учиш - право е това. Но ако ти каже, че си бездарник, професорът е крив. Тогава, ако съм бездарник, безпредметно е учението. Но ако каже, че не учиш, че си

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 От какво зависи човешката сила? /"Условността на човешката сила или условията на човешката сила"./ – Тъй както е изказано:"зависимите условия", като че условията зависят от човешката сила. Кои условия зависят от човешката сила? Зависимите условия на човешката сила или които обуславят човешката сила? То едновременно се подразбира, че условията зависят и силата зависи, защото туй, което обуславя нещата, само се обуславя. Запример, един човек обуславя един параход да плава. Направи го, и човек като влезе в парахода, и той се обуславя, той вече не [е]* свободен, както на сушата. И той се ограничава. Мисълта е: кои са ония условия, които обуславят човешката сила. Или: при какви условия човешката сила се ограничава. От какво зависи силата на един оратор? "Силен човекът, – казва, – той говори". От какво зависи неговата сила? -От неговата реч. Ако говори хубаво и ако знае как да ги поставя [думите], ако знае как да ги кове, – ораторът няма да ги кове изведнъж – ораторът забива гвоздеи, набива ги, чука ги. От какво зависи силата на един списател? Казват: "Перо има, знае как да го напише". Единият е силен в говора, другият е силен в писането. От какво зависи силата на един борец? – От неговите мускули, да знае как да манипулира със своите мускули, в даден случай да знае как да съсредоточава силата в ръцете, в краката, навсякъде. Пластичен е той. И най-после, в какво седи силата на вярващия? На онзи, който вярва? – Вярващият не трябва да бъде страхлив. После, вярващият не трябва да бъде
-* [е] – думите в квадратни скоби се използват при реконструкция смисъла на текста
@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 пък другояче казано: Ако тебе те свържат с дебело въже, ти се мъчиш да го скъсаш. Трябва да [из]мислиш някой начин друг, понеже да го скъсаш не можеш. Сега, човек трябва да бъде предвидлив, да знае като отиде някъде, дали ще го бият или не. Трябва да предчувствува работите. Едно сравнение: една котка не може да бие една птица. Птицата, ако рече да се бори, подигне се нагоре, започне да маневрира. Ако птицата е в същото положение като котката – да се бори със своите сили – тя ще падне, но тя се бори със своя ум, с крилата си. Тогава котката ще дойде да се самозашишава. По някой път и вие не можете да приложите. Казвате: "Човек да не го е страх." Как ще започне да не го е страх? Представи си, че тебе те е страх от змия. Виждаш змия, трепериш. Всички хора са наплашени от змиите. Но за да се престрашиш, пипай най-първо не жива змия, но умряла. Като видиш някъде умряла змия, се* трябва да я попипаш – да свикнеш, да прекараш ръцете си. Защо змията е студена? Страх те е от мечка – [когато] мечкари дойдат [и ги] срещнеш, като държи мечкарят мечката, ти попипай мечката по гърба. [В]се ще се окуражиш малко. Но вързани мечки, не невързани да пипаш. Природата почти същите методи употребява. Когато иска да направи хората смели, тя най-първо ще прати една мъчнотия малка да пипнеш. После прати второ, трето мече, четвърто, най-после дойде голяма мецана, голямо страдание. Казваш: "Бива, бива, но това рече е много". Не че страданието е много голямо, но треперенето, страхът е повече от страданието. Веднъж, *при един професор, който пушил с лула, влизат двама души апаши да го оберат. Той си снема лулата и я насочва към тях. И двамата мислят, че е револвер. Подкарва ги той в участъка и там те виждат, че е лула. Щом влизат, казва: "Горе ръцете, ще стрелям". Неговата смелост и присъствие на духа го спасява[т]. Закарва ги в участъка и там те виждат, че ги сплашил с една лула. На колко души от вас ще им дойде на ум да се защищават със своята лула? Ти ще кажеш: "С лула не става тази работа, трябва някое оръжие". Смел е човекът, изведнъж
-*се – вместо все
@@ Ред 101: / Ред 101: @@
-на самосъзнанието – надигнал се, може да стане нещо от тебе. То е хубава черта, че самосъзнава. Казва: "Горделив човек". Ако горделивият се гордее с онова, което знае, на място е гордостта, но ако се гордее с нещо, което не знае, то е друг въпрос. Безпредметно е. Казвам: Трябва да различавате. После, дойде някой, оплаква се: "Господ това не дал, онова не дал". То е щестлавието в тебе. Казва: "Ти това нямаш, гледай хората какво имат". Работил човекът, направил си къща; учил, станал учен; пял човекът, станал певец, музикант. Ти нищо не си направил, казваш: "Виж какво направили". Има човекът, учил човекът. "Има,
+на самосъзнанието – надигнал се, може да стане нещо от тебе. То е хубава черта, че самосъзнава. Казва: "Горделив човек". Ако горделивият се гордее с онова, което знае, на място е гордостта, но ако се гордее с нещо, което не знае, то е друг въпрос. Безпредметно е. Казвам: Трябва да различавате. После, дойде някой, оплаква се: "Господ това не дал, онова не дал". То е щестлавието в тебе. Казва: "Ти това нямаш, гледай хората какво имат". Работил човекът, направил си къща; учил, станал учен; пял човекът, станал певец, музикант. Ти нищо не си направил, казваш: "Виж какво направили". Има човекът, учил човекът. "Има, - казва, – защо[то] Господ му дал?" Господ не му дал. Ти имаш толкова, колкото и той.
-−
 - казва, – защо[то] Господ му дал?" Господ не му дал. Ти имаш толкова, колкото и той.
 Сега, гледам някои как си внушават. Идва някой при мене и ми казва: "Струва ми се, че [ще] ми се случи нещо". Слугата е това. Какво ще ти се случи? – "Мисля, че ще се удавя". – Ще се удавиш в една река, една педя дълбока. Ще минеш през реката, небрежен си, ще паднеш във водата, ще станеш, омиеш се, това е твоето давене. Обаче, "ти предчувствуваш". Ти започваш да си въобразяваш, ти в една педя вода не можеш да се удавиш. Можеш да се удавиш в някоя дълбока вода. Казвам: Често вие си представяте неща, както не са. Казваш: "След двайсет години какво ще правя? След двайсет години ще остарея". Една млада мома се уплаши, казва: "Няма да се оженя, [какво] ще правя?" – Тъпан ще биеш. Хубаво, ако се ожениш, какво ще правиш? Щяла да остане неженена. Като се ожени, какво ще направи? Да обясня. Един свещеник идва при мен и ме пита: "Каква е разликата между вашето учение и учението на църквата?" Той иска да ме хване. Казвам: Моето учение е учение на млади моми и момци, които не са оженени, а учението на църквата е учение на женени мъже. – "Как тъй?"
@@ Ред 138: / Ред 136: @@
 . Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 27.IX. 1935 год., петък, 5 ч. с, София-Изгрев
+----

← По-стара версия		Версия от 06:02, 15 август 2009
Ред 77:		Ред 77:
	13		13

−		+	произтичат. Какво трябва да се прави? Ще станеш, ще опънеш ухото си за долната част, после хвани другото си ухо. Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва да знаеш защо те опъва. Като хванеш ухото си, кажи: "Мисли!" Нищо повече. Като хванеш ухото, трябва да мислиш. Вие не сте правили опити, да видите какъв ефект ще произведете. "То е въпрос, - казвате, - да се опъне ухото". Другите хора опъват ушите, имат резултати. Ти няма да имаш, защото не си го проверил. - "Аз няма да опъвам ухото, ще мисля". - Ти [не] можеш да мислиш, без да опъваш ухото. Ти някой път си нервен, сприхав, бърз си. Какво ще правиш тогава? Почеши си малко върха на носа. В човека има естествени движения. Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа. Не бутай там! Тук е конят, който ще даде ритник. Като се почешеш по върха на носа си, ще имаш други резултати. "Това са дребни работи". -Някой път дребните работи имат грамадни резултати. Едно разумно побутване след време ще произведе цяло едно изменение на известно течение вътре в човека. Защото подвижването на ръката - то е разумен акт. Подвижването на дясната ръка - ти възприемаш нещо. Ти с ръката и даваш, и възприемаш.
		+
		+	[[Картинка:MOK-15-1-01-2.gif]]
		+
		+	Като дишаш, възприемаш нещо, като гледаш навън, ще предадеш нещо. С дишането ти възприемаш чрез носа, а с очите си ти предаваш. Някои неща гледаш -можеш да даваш, но някой път и с очите възприемаш нещо. Когато дишаш, ти възприемаш, но едновременно със своите очи ти обратно даваш. Никога не смесвайте двата процеса да се втичат едновременно. Да кажем, процесът в А да съответства в В. Тогава вече в ръцете имате същия закон. Щом започнете да вървите, коя ръка отива с десния крак? - /"Лявата"./ - С левия крак отива дясната. Тогава, когато десният крак е положителен, лявата ръка каква е? Може да ходите с десния крак [и дясната ръка напред], но то се прекръстосват краката. Като си прекръстосват краката,