Ани в 16:44, 7 септември 2011

2011-09-07T16:44:18Z

Ани: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Статии, посветени на Учителя и Учението [[Статии от списание Житн...

2011-09-07T14:17:24Z

Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Статии, посветени на Учителя и Учението [[Статии от списание Житн...

Показване на промените

@@ Ред 41: / Ред 41: @@
 Като цяло първото стъпало е с фокус върху индивидуалното преживяване и изпълнение. Следващото има за цел постигане на единство с останалите участници в кръга. Тук фокусът е върху груповата работа. Играещият се стреми да бъде в синхрон с другите, да се хармонизира с оглед на общата цел и идея. А Цялото започва от нашия партньор, от човека, с когото играем. Въпросът е имаме ли идеята, че свещено- действаме заедно с него? Търсим ли, отчитаме ли какво става в неговите астрален и мисловен свят или в неговата душа? (Може би тези въпроси ще придобият значение/смисъл едва след като сме успели да развием будност за случващото се в нас, но е добре да има заложена поне идея за това). Нека се върнем към различните тела (физическо, астрално и ментално). Ясно е, че играейки Па- невритмия, тези три наши тела си взаимодействат с телата на останалите участници. Отчитаме ли какво се случва по време на нашето взаимодействие? Ако има изобщо такова, защото „механичните движения, механичното изпълнение не поражда съзнателно общение". Това означава, че не е достатъчно да бъдем по едно и също време на едно и също място, да правим едни и същи движения. Необходимо е да има отношение, обхода между партньорите. Следователно въпросът е имаме ли връзка (емоционална, мисловна и духовна) с човека до нас, партньора, с тези пред и зад нас в кръга? И ако отговорът е „да", успяваме ли да се синхронизираме съзнателно с него/с тях? Или оставяме всичко да се получи естествено, от само себе си - т.е без наше конкретно усилие и ангажимент. Някои друг да го свърши вместо нас. Разбирането за тези наши активности и отговорност е едно от нещата, които биха ни помогнали за по-пълноценно и съзнателно отношение и изпълнение на Паневритмията (а и не само на нея). Убеден съм, че това отношение е нужно да се възпитава у всеки, които влиза в кръга на Паневритмията (съзнавам, че звучи невероятно, но един ден ще бъде факт). Да бъдем будни, внимателни за случващото се с нас, да успеем да се хармонизираме с партньора си, а след това да прехвърлим вниманието си и върху останалите участници в кръга<sup>2</sup>.
-Тук може да възникне един въпрос. Всички сме толкова различни, всички сме със силно развита индивидуалност. Около чии мисли/идеи трябва да се обединим? Отговорът е повече от ясен. Всяко упражнение има определено заглавие. Принципно погледнато, това е посоката, около която трябва да се обединим. Заглавието представлява идея, символ. То носи велик смисъл и огромно съдържание. Явява се концентриран израз на принципи, една цяла вселена. Недопустимо е да подхождаме снизходително или да подценяваме значението на заглавията. Точно обратното. Всеки би следвало да отдели нужното време и внимание да размишлява върху всяко заглавие (да припомняме ли, колко много от беседите започват с размишление). А след като сме размишлявали върху всяко едно упражнение, може да пристъпим към изпълнението му. За такова изпълнение е необходимо достатъчно предварителна подготовка. Не мислете, че е лесно и просто да се задържи при движение концентрацията върху една идея. Може да направите следния опит. Изпълнете едно упражнение, като се концентрирате само върху заглавието и наблюдавате какво се случва с вас. Но дръжте идеята през цялото време в съзнанието си активна. Така ще придобиете представа за търсената концентрация.
+[[Картинка: Wtarsenenaedinstwo.PNG|300px|мини|ляво]]Тук може да възникне един въпрос. Всички сме толкова различни, всички сме със силно развита индивидуалност. Около чии мисли/идеи трябва да се обединим? Отговорът е повече от ясен. Всяко упражнение има определено заглавие. Принципно погледнато, това е посоката, около която трябва да се обединим. Заглавието представлява идея, символ. То носи велик смисъл и огромно съдържание. Явява се концентриран израз на принципи, една цяла вселена. Недопустимо е да подхождаме снизходително или да подценяваме значението на заглавията. Точно обратното. Всеки би следвало да отдели нужното време и внимание да размишлява върху всяко заглавие (да припомняме ли, колко много от беседите започват с размишление). А след като сме размишлявали върху всяко едно упражнение, може да пристъпим към изпълнението му. За такова изпълнение е необходимо достатъчно предварителна подготовка. Не мислете, че е лесно и просто да се задържи при движение концентрацията върху една идея. Може да направите следния опит. Изпълнете едно упражнение, като се концентрирате само върху заглавието и наблюдавате какво се случва с вас. Но дръжте идеята през цялото време в съзнанието си активна. Така ще придобиете представа за търсената концентрация.
 Следващо условие е да запазим концентрацията си през цялото време (по време на изпълнението на всички упражнения в Паневритмията). При положение, че свещенодействаме, че приемаме този танц като най-мощното оръжие, завещано ни от Учителя, не може да си позволим дори 0.1% разсеяност или липса на концентрация по време на изпълнението на всяко движение. Допълнително изискване е тази концентрация да бъде разпределена(разсредоточена) върху различните компоненти, изграждащи цикъла: трябва да наблюдаваме какво става със собствените ни физическо, астрално и ментално тяло, да пренесем вниманието си върху партньора, да възприемаме цялата група и кръга, като не забравяме музиката, разбира се, и не на последно място - да успяваме да се радваме. Лицата ни да са озарени от вътрешна усмивка. Казвам това, защото от толкова много изисквания за концентрация може да изчезне удовлетворението, да се изсуши преживяването ни и да изглеждаме в лице като мъченици. Казано по друг начин, концентрацията трябва да бъде разпръсната - фокусирана върху цялото, върху всичко, а не върху отделните елементи! Може би терминът тотална деконцентрирана концентрация (колкото и абсурдно да звучи) би обяснил поточно идеята. Съчетанието на/ между емоции (радост) и концентрация изглежда парадоксално, но точно в това се крие ключът към балансирането и съгласуването на двете полукълба на мозъка, на астралното и менталното тяло. Това е още една възможност за постигане на единство вътре в самите нас. Подобно изпълнение въпреки голямата концентрация е безусилно. (Ако се прави с усилие се губи/променя смисълът и ефектът). Когато това хармонизиране се получи, усещането за пълнота и цялостност, за благост те изпълва и залива. Усещаш единството, усещаш, че си част от нещо голямо и необятно, но си и съзнателен и действен за случващото се. Тогава ще може да привлечем сродна енергия и да работим за трансформацията/повдигането на хора, планета...

В търсене на единството – Александър Стойчев - Редакционна история

Ани в 16:44, 7 септември 2011

Ани: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Статии, посветени на Учителя и Учението [[Статии от списание Житн...