Станимир в 10:09, 18 октомври 2010

2010-10-18T10:09:01Z

Mvm: /* В който град влизате */

2009-02-02T10:01:11Z

‎В който град влизате

Mvm: /* В който град влизате */

2009-02-01T20:53:51Z

‎В който град влизате

Показване на промените

Mvm: /* В който град влизате */

2009-02-01T20:40:56Z

‎В който град влизате

Показване на промените

Mvm: /* В който град влизате */

2009-02-01T20:30:30Z

‎В който град влизате

Показване на промените

Mvm: /* В който град влизате */

2009-02-01T20:15:06Z

‎В който град влизате

Показване на промените

Mvm: /* В който град влизате */

2009-02-01T13:20:16Z

‎В който град влизате

Показване на промените

Mvm: /* В който град влизате */

2009-02-01T13:01:29Z

‎В който град влизате

Показване на промените

Mvm: /* В който град влизате */

2009-02-01T12:36:10Z

‎В който град влизате

Показване на промените

Mvm: /* В който град влязвате */

2009-01-31T20:22:44Z

‎В който град влязвате

Показване на промените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==В който град влизате==
+[[Неделни беседи]]
 "И в който град влизате, и ви приемат, яжте което ви предлагат,  и изцелявайте болните които са в него, и казвайте им: „Наближило ви е Царството Божие." (Лука 10:8,9)
@@ Ред 59: / Ред 68: @@
 И така, в който град и да влезете, кажете: "Наближило е Царството Божие".
-Беседа, държана от Учителя, на 29-и март, 1925 г., в гр. София.
+''Беседа, държана от Учителя, на 29-и март, [[1925]] г., в гр. София.''

@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 Някои хора обичат да се обличат добре, да имат хубави дрехи. Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нещо е хубавата дреха. Някоя дама казва: Булченската дреха е хубава. Не, ще дойде ден, когато ще облечете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Един ден Бог ще ви даде най-хубавия ум, най-красивото сърце, най-разумната душа. Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената. Това нещо засяга малко вашето тщестлавие и вие казвате: Хайде да видим! Не, ще дойде ден за всички съвременни хора, когато ще бъдат облечени в Божествения живот. Това именно трябва да бъде в нас, като един импулс. Всички трябва да казвате: "Наближило е вече Царството Божие!" Между хората трябва да има мир! И ние казваме: Ние сме против оръжията, не употребяваме никакво оръжие. Да, ние няма да употребим едно оръжие като днешните, но ще употребим друго. Какво оръжие ще употребим? – Нашето оръжие е такова, че когато срещнем един убит човек, ние го въздигаме, ние го възкресяваме.
-Ще ви приведа един пример за един духовник, който много обичал каймак, но жена му била по-голяма любителка на каймака от него, та докато той се наканил да хапне, жена му го изпреварвала. Цели 30 години той сам си квасил млякото, но щом се приготвело, жена му веднага успявала да обере каймака. Най-после един ден той взема гърнето с подквасеното мляко, занася го в църквата и там го заключва. Обаче жена му и там успява да го намери. Отключва църквата, намира млякото, обира каймака и за да прикрие постъпката си, взема с пръст малко от млякото и намазва мустаците на иконата на свети Никола, да изглежда, че  свети Никола изял каймака. Връща се свещенникът, търси млякото, намира го, но каймакът пак липсва. Поглежда, вижда на мустаците на свети Никола следи от мляко. "А", казва той, "не се надявах на тебе, свети Никола! – Цели 30 години ти служа, и ти да ми изядеш каймака! Повече няма да ти служа". Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола. Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като старец, и го запитва: Накъде отиваш синко? Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам. Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него. – Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът. Тръгва старецът с него. Наближават едно село. Казва му старецът: Остани с мене в това село. Отиват в една къща. Запитва свети Никола: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва да къпе детето. Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрязва ушите – изобщо, нарязал го като някой хирург. След това взема всяка част от тялото му, и я поставя на своето място. Детето изведнъж възкръснало, оживяло. Свещенникът като гледал всичко това, казал си: "Ето една много лесна работа, ще мога да постъпвам и аз така" и лесно ще си изкарвам каймака. На другия ден той казва на стареца: Старче, аз бързам, имам малко работа, та ще те оставя. Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак. Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда. Разделят се и свещенникът отива в съседното село. Влиза в една къща и пита: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от стареца. Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака да се съживи детето. Чака, но частите, не се залепват, детето не се съживява. Той се намира в затруднение и скоро извиква свети Никола. Дохожда старецът, нарежда частите на детето, възкръсява го и му казва: "Трябва да знаеш, че свети Никола не яде каймак!"
+Ще ви приведа един пример за един духовник, който много обичал каймак, но жена му била по-голяма любителка на каймака от него, та докато той се наканил да хапне, жена му го изпреварвала. Цели 30 години той сам си квасил млякото, но щом се приготвело, жена му веднага успявала да обере каймака. Най-после един ден той взема гърнето с подквасеното мляко, занася го в църквата и там го заключва. Обаче жена му и там успява да го намери. Отключва църквата, намира млякото, обира каймака и за да прикрие постъпката си, взема с пръст малко от млякото и намазва мустаците на иконата на свети Никола, да изглежда, че  свети Никола изял каймака. Връща се свещеникът, търси млякото, намира го, но каймакът пак липсва. Поглежда, вижда на мустаците на свети Никола следи от мляко. "А", казва той, "не се надявах на тебе, свети Никола! – Цели 30 години ти служа, и ти да ми изядеш каймака! Повече няма да ти служа". Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола. Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като старец, и го запитва: Накъде отиваш синко? Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам. Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него. – Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът. Тръгва старецът с него. Наближават едно село. Казва му старецът: Остани с мене в това село. Отиват в една къща. Запитва свети Никола: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва да къпе детето. Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрязва ушите – изобщо, нарязал го като някой хирург. След това взема всяка част от тялото му, и я поставя на своето място. Детето изведнъж възкръснало, оживяло. Свещеникът като гледал всичко това, казал си: "Ето една много лесна работа, ще мога да постъпвам и аз така" и лесно ще си изкарвам каймака. На другия ден той казва на стареца: Старче, аз бързам, имам малко работа, та ще те оставя. Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак. Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда. Разделят се и свещеникът отива в съседното село. Влиза в една къща и пита: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от стареца. Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака да се съживи детето. Чака, но частите, не се залепват, детето не се съживява. Той се намира в затруднение и скоро извиква свети Никола. Дохожда старецът, нарежда частите на детето, възкръсява го и му казва: "Трябва да знаеш, че свети Никола не яде каймак!"
 И ние, съвременните хора, сме от тези, които искаме от Господ това-онова и като не ни го даде, отказваме се от убежденията си и казваме: В нищо не вярвам вече, отказвам се от Бог, всичко в този свят е празна работа. - Не, това е заблуждение. - Кое е вярно тогава? - Има нещо вярно в този свят. Има едно дълбоко убеждение във всяка душа, то е убеждението за Царството Божие. Казвайте: "Наближило е в нас Царството Божие!" И сега, и преди 2 000 години Христос е проповядвал и казвал: "Идете, проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас до скончание века". И казва се в друг стих: "Ако вие пребъдете в мене, и аз ще пребъда във вас. Където бъдете събрани двама или трима души в мое име, и аз ще бъда между вас. И каквото попросите в мое име, ще ви се даде. Тогава аз и Отец ми ще направим жилище за вас". Вие може да тълкувате тези стихове по един, или по друг начин, по който Бог се изявява на своите избрани. Един велик музикант се изявява само на своите избрани, на своите способни ученици. Великият художник, или поет, или скулптор се изявява само на своите способни, на своите най-даровити ученици. На обикновените си ученици той не се изявява. Следователно, ако ние сме готови да пожертваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господ, ние ще бъдем в състояние да претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят, без да се усъмним в Бог. В нас има една възвишена и благородна душа. Защо да се съмняваме в Бог? Кой е причината за всички наши страдания, които съществуват сега в света? Бог ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онези вътрешни страдания и терзания? Ние казваме, че дяволът ни мъчи. Как може да ни мъчи дяволът? Или ние се мъчим, или дяволът ни мъчи. Когато някой момък се влюби в някоя мома, кой го мъчи? Дяволът ли го мъчи, та плаче? Не, той сам се мъчи, иска нещо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби в окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на място ли е тази любов? Ако другото братче се влюби в другото око и каже: Дай да го извадя – това на място ли е? Какво ще стане със сестричето? – Ще ослепее. После, пак дойде братчето, иска ухото му. След това другото. Защо? Защото се влюбило в него. Оставете се от тази любов, която заробва хората. Тази любов съществува в света. Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любов, която създава живота, вие трябва да имате едно определено понятие. Тя не създава противоречия в живота. За сега постъпвате по човешки, но когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашите мисли устойчиви. Непременно трябва да имате тази любов в душата си! Тя започва със следното: например, дойде при вас някой ваш брат и ви прочете две строфи, които написал. Влезте в положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: Защо да не съм аз! Някой направил една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте "защо да не съм аз?" Някой придобил някакво наследство. Зарадвайте се за него! Някой се облякал хубаво. Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бъде по-хубаво облечена, отколкото ние самите. Това е вътрешното безкористие, което всеки християнин трябва да храни в себе си. Ние трябва да считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени; да бъдат за нас така свещени, както са и нашите. А сега? Дойдем до някой православен, или евангелист, или будист и веднага казваме: Той е антихрист. - Защо? - Защото не е в православната църква. Като че Христос е влязъл в православната църква! Като че в православната църква свещениците не се бият с кандилниците! Че кой свещеник служи на Бог без пари? Ще кажете: Напада ни! - Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учител! Покажете вашия идеал пред света! Нека не се позори Христос! Не ви нападам аз, но вие скверните Христовото име. Каквито и да бяха евреите, но те поне почитаха Мойсей. А вие с каква почит ще се похвалите днес? С какво се почита днес Христос между Християнските народи?

В който град влязвате - Редакционна история

Станимир в 10:09, 18 октомври 2010

Mvm: /* В който град влизате */

Mvm: /* В който град влизате */

Mvm: /* В който град влизате */

Mvm: /* В който град влизате */

Mvm: /* В който град влизате */

Mvm: /* В който град влизате */

Mvm: /* В който град влизате */

Mvm: /* В който град влизате */

Mvm: /* В който град влязвате */