Ани в 16:33, 5 август 2010

2010-08-05T16:33:06Z

Ани: Нова страница: ''Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1'' ---- == ВЪВЕДЕНИЕ == Спомените, събра…

2010-08-05T16:32:33Z

Нова страница: ''Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1'' ---- == ВЪВЕДЕНИЕ == Спомените, събра…

Нова страница

''[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1]]''

----

== ВЪВЕДЕНИЕ ==

Спомените, събрани в тази книга, започнах да събирам през 1970 г. За това много настоятелно ме помоли д-р Вергилий Кръстев, на когото специално благодаря. Един по един прибавях в папката писма, отделни случки, биографии на търновци - всичко, свързано по някакъв начин с пребиваванията на Учителя Петър Дънов в старопрестолното Велико Търново. Успях да открия братя и сестри, техни деца, внуци, роднини, които откликнаха на молбата ми - разказаха ми за това, на което са били свидетели. Предадоха ми документи, биографични данни, фотографии и всичко, което имаха, за да съставим този сборник и за да може всеки, който желае, да го прочете и по този начин да се пренесе към атмосферата от началото на века, към хората на този град и към вълненията при посещенията на Учителя.

Д-р В.Кръстев ми изпрати копия от писмата на Учителя до семейство Иларионови. В София се срещнах с дъщерята на Анастас Бойнов - Николина Стубел и записах разказаното с много любов от нея. Разговарях и със снахата на семейство Дойнови - деветдесетгодишната сестра Гина Папазова от с. Дебелец, която ме зарадва с енергичността си и с живата, бистра памет.

Не можах да се срещна лично със сестра Цветана Щилянова - художничка от рода на Велчо Атанасов-Джамджията. Тя имаше тежко болен съпруг, а и нейните осемдесет и пет години допълнително я обременяваха. Поддържахме връзка чрез писма. Разказа ми за живота на майка си - Анастасия Джамджиева, за гостуването на Учителя, за нейните преживявания. Предостави ми и ценни фотографии, за което й благодаря още веднъж.

Не успях да се свържа с роднини на търговеца Иван Дивитаков и жена му Венета, както и с близки на Здравка и Драган Попови, които сигурно биха допълнили още повече картината от онези години. Изчезнаха и историческите записки на брат Николай Нанков, а това усложни много възстановяването на събитията по години. Изминалите от тогава повече от седемдесет години бяха направили своето и ни изправиха пред куп препятствия.

Като събрахме по-важните биографии, ние, членовете на Търновската група, ги отпечатахме на машина в четири екземпляра и ги подвързахме, та който има желание, да може да ги прочете, да направи справка, да си спомни за някои хора и събития.

Сега, след като посветих много време на тази работа и прочетох толкова много страници, ми се иска да отбележа тези моменти, които правят най-силно впечатление при пребиваването на Учителя във Велико Търново. От началото на века до 1925 година Той е бил по няколко месеца в годината тук. Предпочитанията му към В.Търново не са свързани толкова с ролята на града в историята на България, а преди всичко с особеното му физикогеографско положение - важен магнетичен център на земята. Така търновци са имали щастието да общуват с Учителя, ценейки го като лечител, френолог, малко по-късно като ясновидец. Присъствието му оказва осезателно влияние върху живота в града, а това предизвиква завистта и реакцията на Светия Синод. Така през годините 1913, 16, 17, 18, 23 и 24 години съборите на неговите ученици и последователи, обединени от началото на века във Веригата, а по-късно в духовно общество „Бяло Братство" или „Всемирно Бяло Братство", са забранени. През 1915 г. съборът е разтурен от търновския владика Йосиф и тъста на Любомир Лулчев - полковник Ст. Радойков. През 1922 г. Светият Синод и Търновският владика Филип вземат решение да се отлъчат от Църквата всички бели братя-дъновисти, а Учителя е обявен за самоотлъчил се. Първа от Църквата е отлъчена Гина Папазова от с.Дебелец (от свещеник Кънчо Паунски), а след това и всички останали. Уволняват учители, офицери и пр. и пр. През 1925 година православните архиреи в Търново събират подписи против организирането на съборите в града. Същата година съборът е разтурен на четвъртия ден. От следващата година съборите се провеждат в София.

Едно тъжно съвпадение ни връща назад в историята. През 1211 година в Търновград на Църковния събор, организиран от цар Борил, богомилите са осъдени по най-жесток начин, анатемосани са и на практика принудени да напуснат България. Кой загуби от това, всички се досещате; кой спечели също знаем. А ако хората трябва да се учат от грешките си, нима това не важи и за държавите, та посрещаме духовните вестители по такъв начин?

С тези въпроси посрещаме днешния ден и ни се иска с написаното в тези страници да си припомним какво е било, да се огледаме сега и да си пожелаем мир и любов.

''Павлина Даскалова''

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ''[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1]]''
-----
 == ВЪВЕДЕНИЕ ==

Въведение - Редакционна история

Ани в 16:33, 5 август 2010

Ани: Нова страница: ''Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1'' ---- == ВЪВЕДЕНИЕ == Спомените, събра…