Втръсване - Редакционна история

Донка в 13:18, 17 април 2011

2011-04-17T13:18:26Z

Станимир в 08:58, 9 декември 2008

2008-12-09T08:58:32Z

Хирон в 05:44, 3 декември 2008

2008-12-03T05:44:49Z

Хирон в 05:43, 3 декември 2008

2008-12-03T05:43:34Z

Хирон в 05:41, 3 декември 2008

2008-12-03T05:41:44Z

Хирон в 19:42, 27 ноември 2008

2008-11-27T19:42:48Z

Хирон в 19:41, 27 ноември 2008

2008-11-27T19:41:29Z

Показване на промените

Ани в 17:13, 27 ноември 2008

2008-11-27T17:13:30Z

Хирон в 15:07, 27 ноември 2008

2008-11-27T15:07:17Z

Показване на промените

Хирон: Нова страница: Размишление върху изворите на живота. В живота на хората съществува за-кон на втръсване.—Ког...

2008-11-27T15:05:41Z

Нова страница: Размишление върху изворите на живота. В живота на хората съществува за-кон на втръсване.—Ког...

Нова страница

Размишление върху изворите на живота.

В живота на хората съществува за-кон на втръсване.—Кога се втръсва човек? —Когато дълго време прави едно и също нещо. Най-после в чов-вка става реакция, която се придружава с едно особено състояние, кое¬то наричаме „втръсване". Втръсването не е природен закон, но резултат на неестест¬вения живот на хората. Като закон, втръс¬ването има свои добри страни, но желател¬но е човтж да не изпада под неговото вли¬яние. Втръсването се явява в помощ на чове¬ка, ко1ато всички други средства са се ука-зили безрезултатни. Когато човек е болен и всички изпитани ср-вдетва не му помагат, втръсването му идва на помощ. Той повръ¬ща храната си, и положението му се облек¬чава. Втръсването иде в крайния момент. Не оставяйте нътцата да дойдат до този момент. Р^дна от причинитъ- за втръсването се дължи на това, че човтж очаква от жи¬вота повече, отколкото той може да му да¬де. Обикновено чов-вк си поставя голя¬ма програма, която не може да реализира. Щом не може да реализира програмата, коя¬то си е поставил, чов-вк се разочарова.

83
Едно трябва да знаете: човек никога не мо¬же да изпълни прог рамата, която сам си е поставил. Ако успее по н-Ькакъв начин да я изпълни, той пак ще сверши с разочаро¬вание и втръсване.

Законът на втръсването съществува не само в обикновения живот на хората, но и в религиозния им живот. Н-БКОЙ религи¬озни хора очакват чрез религията да опра-вят работите си. Какво оправяне на работи¬те си могат да очакват? Щом са се ро¬дили на земята, от баща и от майка, рабо¬тите им са оправени. Ако има нъчцо обър¬кано в материалните работи на хората, това се дължи на техните криви разбирания за живота. Наистина, срещате един млад чо¬век и виждате, че той е усггЪл вече да обърка работит^ си. След това започва да мисли, че като умре баща му, той ще го на¬следи, ще получи голямо 601 атство, с което ще оправи работите си. Бащата пък ми¬сли, че като остава богатството си на своя син, с това осигурява прераждането си. Обаче, така се създава едно колело на дви¬жение, което нищо не разрешава. Онези бащи, които не могат да оставят наследство на децата си, казват: Бог ще ги осигури. Той ще промисли за техния бъдещ живот. Значи, некои хора верват в Божия Промисъл, а други не верват. Тази е причината за изник-ване на различни възгледи за Бога. За Бога може да съществува само едно мнение. Има

84
ли много мнения, те отговарят на самите хора. Значи, за всеки ЧОВТЖ Бог пред¬ставя такова нещо, каквото е самият той. Ка¬къвто си ти, такъв е и твоят Господ. За¬това казват, че идеалите на всЬки човт^к отговарят на самия него. Понеже идеалите на хората не са високи, те СЖ недоволни от живота, от баща си и майка си, от окржжаващата среда и т. н. Хората се стра-хуват да не дойде Н"БКОЙ да отнеме и мал¬кото им богатство, което имат. Обаче, ум-ният човтзк никой не може да го обере. Глупавият ВСБКИ може да го обере. Никой не може да обере добрият човт^к, но лоши-ят вевки е в състояние да обере.—Защо? — Защото разумността, добротата сж Боже¬ствени качества, които не се губят, нито се отнимат.

Съвременните хора често губят това, което сж придобили, понеже не сж постигна¬ли крайното си развитие. Като губят по н-Б-що от себе си, тте казват, че усЬщат ни¬каква липса. Тази липса, именно, ги заставя да работят. Един ден, когато завершат раз¬витието си, ще видят, че всички празнини, които сж имали в различните животи, сж запълнени. Те ще миназат от една планета на друга, докато дойдат до пълно познава¬не на Битието. На мнозина се вижда чудно, как ще живЕят на различните планети, ко¬гато, според ГБХ, само на земята има жи-вот. Като обиколят всички планети, тв

85
сами ще видят, има ли живот там, или н"Бма. На луната, запримвр, има живи съще¬ства, по-културни от хората. Може ли да бъде пуста, ненаселена луната, щом е съз¬дадена от Бога? До четвертия ден от съз¬даването на св-ъта, небесните светила са. би¬ли неустроени, но от четвертия ден насам, тт> са устроени вече, и живот съществува на тях. В Божественото нъчма никакви пра¬знини. Ще дойде ден, когато планетитт> ще си почиват. Временно само, животът ще из¬чезне от тт>х, но засега навсякъде има жи¬вот. Тъй щото, искате ли да придобиете нгЪ-що положително от луната, наблюдавайте я с мисълта в себе си, че в нея има жи¬вот, че тя е населена с разумни, културни същества. Както кучето отдалеч познава господаря си, така и ученитъ* хора отда¬леч познават, има ли разумни същества на луната, или нтша.

Какво показва това? Това показва, че в човека има едно чувство, чрез което той познава и възприема истината. Човтж се интересува от истината, както и от всички планети дотолкова, доколкото може да вл-Ь-зе в връзка с тгЬх, да приеме нъчцо от т-вхния живот и да го приложи в своя. — Как може да стане това? — Чрез негово¬то вътрешно радио. Като изучава планетите, слънцата и живота им, човтж дохожда до познаване на Бога. Ако не разбирате и не познавате Бога в проявеното, в това, което

86
Той е направил, как ще Го познаете в не-проявеното? Ако чов-Ьк не познава относи¬телната истина в живота, как ще познава абсолютната?

Сега, да се вернем към закона на втръсването. Забелязано е, че и най-хубавитъ-н-Ъща могат да произведат втръсване в чо-в-вка. Заприм-вр, ако много пъти човек п-ве н-вкоя хубава п-всен, в края на краищата и тя ще му се втръсне.

Сега ще ви дам една нова п-всен: „Ха-ди-ензи". Заглавието й е на чужд, непознат на вас език. Едно време тази пъхен се е п-вла от хора с високо съзнание. Т-взи хо¬ра са. вервъли по друг път на еволюция, а не по пътя на обикновенит-Б хора. Днес тази п-всен не се п-ве на езика, на който н-в-кога са я п-Бли, защото ще изгуби смисъла, който е вложен в нея. На български език тя се превежда с думит-в: „Благата п-всень". Съдържанието й е приблизително следното:

Ти съзнавай, ти люби

безспирно СБЙ, гради,

и в живота всичко давай,

тази истина в Бога ти познавай!

Под думит-в „всичко давай", разбираме да¬ване от изобилието. Който н-вма, той не мо¬же да дава. Освен това, има н-Ьща, които по никой начин не могат да се дават. Който дава, и на него се дава. Не дава ли, и на не¬го не дават. Преведена на български, тази

87
пъхен става разбрана за всички. Щом е разбрана, тя може да храни човека. ВСБКО н-Бщо, което човеж разбира, лесно се усвоява. Като ученици, вие трябва да имате пра¬во разбиране за Бога. Вие трябва да съзна¬вате, че Той е в сила да воюва заради вас. Гледате ли така на въпроса, вие никога нъчма да се застъпвате за себе си, да търсите свое¬то право. Благодарете за това, което Бог прави за вас. Бъдете доволни и на най-мал¬кото, което ви се дава. Не се стремете към големи работи, с които не можете да се справите. Какво ще правите, ако ви дадат да управлявате нтжоя планета? Какво ще правите, ако ви изпратят на луната? Как ще се справите с ГОЛ-БМИЯ студ на луната? Според някои учени, там има гол-вм студ, около 250°. Ако сте на земята, лесно се носи и гол-вмият студ, и гол-вмата горещина. Не е лошо н-вщо студа, но за онзи, който го раз¬бира и може да се справи с него. Студът и топлината лтжуват човека от недовол¬ството, от апатията, от ред противоречия. Като се освободи от тия състояния, човтж започва да разбира смисъла на студа и на топлината като енергии в природата, които могат разумно да се използуват. Докато енергиит-Б на студа и на топлината не са подпушени, тъ- не причиняват никаква опас-ност. Подпушат ли се, тъ* причиняват изга¬ряне, а с това и ред пакости. Разликата ме¬жду студа и топлината се заключава само в по-

88
соката, по която се движат тяхнит енер¬гии. Т4 се движат в две противоположни посоки.

Т. м.

32. Лекция от Учителя, държана на 27 март, 1929 г. София. — Изгр-Ъв.

← По-стара версия		Версия от 13:18, 17 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас]] - ОСМА ГОДИНА ([[1928]]-[[1929]])
		+
		+	[[КНИГА: Форми в природата]]
		+
	==Втръсване==		==Втръсване==

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Законът на втръсването съществува не само в обикновения живот на хората, но и в религиозния им живот. Някои религиозни хора очакват чрез религията да оправят работите си. Какво оправяне на работите си могат да очакват? Щом са се родили на земята, от баща и от майка, работите им са оправени. Ако има нещо объркано в материалните работи на хората, това се дължи на техните криви разбирания за живота. Наистина, срещате един млад човек и виждате, че той е успял вече да обърка работите си. След това започва да мисли, че като умре баща му, той ще го наследи, ще получи голямо богатство, с което ще оправи работите си. Бащата пък мисли, че като остава богатството си на своя син, с това осигурява прераждането си. Обаче, така се създава едно колело на движение, което нищо не разрешава. Онези бащи, които не могат да оставят наследство на децата си, казват: Бог ще ги осигури. Той ще промисли за техния бъдещ живот. Значи, някои хора вярват в Божия Промисъл, а други не вярват. Тази е причината за изникване на различни възгледи за Бога. За Бога може да съществува само едно мнение. Има ли много мнения, те отговарят на самите хора. Значи, за всеки човек Бог представя такова нещо, каквото е самият той. Какъвто си ти, такъв е и твоят Господ. Затова казват, че идеалите на всеки човек отговарят на самия него. Понеже идеалите на хората не са високи, те са недоволни от живота, от баща си и майка си, от окръжаващата среда и т. н. Хората се страхуват да не дойде някой да отнеме и малкото им богатство, което имат. Обаче, умният човек никой не може да го обере. Глупавият всеки може да го обере. Никой не може да обере добрият човек, но лошият всеки е в състояние да обере. — Защо? — Защото разумността, добротата са Божествени качества, които не се губят, нито се отнимат.
-Съвременните хора често губят това, което са придобили, понеже не са постигнали крайното си развитие. Като губят по нещо от себе си, те казват, че усещат никаква липса. Тази липса, именно, ги заставя да работят. Един ден, когато завършат развитието си, ще видят, че всички празнини, които са имали в различните животи, са запълнени. Те ще минават от една планета на друга, докато дойдат до пълно познаване на Битието. На мнозина се вижда чудно, как ще живеят на различните планети, когато, според тях, само на земята има живот. Като обиколят всички планети, те сами ще видят, има ли живот там, или няма. На луната, запример, има живи същества, по-културни от хората. Може ли да бъде пуста, ненаселена луната, щом е създадена от Бога? До четвъртия ден от създаването на света, небесните светила са. били неустроени, но от четвъртия ден насам, те са устроени вече, и живот съществува на тях. В Божественото няма никакви празнини. Ще дойде ден, когато планетите ще си почиват. Временно само, животът ще изчезне от тях, но засега навсякъде има живот. Тъй щото, искате ли да придобиете нещо положително от луната, наблюдавайте я с мисълта в себе си, че в нея има живот, че тя е населена с разумни, културни същества. Както кучето отдалеч познава господаря си, така и учените хора отдалеч познават, има ли разумни същества на луната, или няма.
+Съвременните хора често губят това, което са придобили, понеже не са постигнали крайното си развитие. Като губят по нещо от себе си, те казват, че усещат някаква липса. Тази липса, именно, ги заставя да работят. Един ден, когато завършат развитието си, ще видят, че всички празнини, които са имали в различните животи, са запълнени. Те ще минават от една планета на друга, докато дойдат до пълно познаване на Битието. На мнозина се вижда чудно, как ще живеят на различните планети, когато, според тях, само на земята има живот. Като обиколят всички планети, те сами ще видят, има ли живот там, или няма. На луната, запример, има живи същества, по-културни от хората. Може ли да бъде пуста, ненаселена луната, щом е създадена от Бога? До четвъртия ден от създаването на света, небесните светила са били неустроени, но от четвъртия ден насам, те са устроени вече, и живот съществува на тях. В Божественото няма никакви празнини. Ще дойде ден, когато планетите ще си почиват. Временно само, животът ще изчезне от тях, но засега навсякъде има живот. Тъй щото, искате ли да придобиете нещо положително от луната, наблюдавайте я с мисълта в себе си, че в нея има живот, че тя е населена с разумни, културни същества. Както кучето отдалеч познава господаря си, така и учените хора отдалеч познават, има ли разумни същества на луната, или няма.
 Какво показва това? Това показва, че в човека има едно чувство, чрез което той познава и възприема истината. Човек се интересува от истината, както и от всички планети дотолкова, доколкото може да влезе във връзка с тях, да приеме нещо от техния живот и да го приложи в своя. — Как може да стане това? — Чрез неговото вътрешно радио. Като изучава планетите, слънцата и живота им, човек дохожда до познаване на Бога. Ако не разбирате и не познавате Бога в проявеното, в това, което Той е направил, как ще Го познаете в непроявеното? Ако човек не познава относителната истина в живота, как ще познава абсолютната?
@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 Сега, да се върнем към закона на втръсването. Забелязано е, че и най-хубавите неща могат да произведат втръсване в човека. Запример, ако много пъти човек пее някоя хубава песен, в края на краищата и тя ще му се втръсне.
-Сега ще ви дам една нова песен: „Ха-ди-ензи“. Заглавието й е на чужд, непознат на вас език. Едно време тази песен се е пяла от хора с високо съзнание. Тези хора са вървели по друг път на еволюция, а не по пътя на обикновените хора. Днес тази песен не се пее на езика, на който някога са я пели, защото ще изгуби смисъла, който е вложен в нея. На български език тя се превежда с думите: „Благата песен“. Съдържанието й е приблизително следното:
+Сега ще ви дам една нова песен: „Хади-ензи“ [Хади х'ензи?]. Заглавието й е на чужд, непознат на вас език. Едно време тази песен се е пяла от хора с високо съзнание. Тези хора са вървели по друг път на еволюция, а не по пътя на обикновените хора. Днес тази песен не се пее на езика, на който някога са я пели, защото ще изгуби смисъла, който е вложен в нея. На български език тя се превежда с думите: „Благата песен“. Съдържанието й е приблизително следното:
 Ти съзнавай, ти люби
@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 тази истина в Бога ти познавай!
-Под думите „всичко давай“, разбираме даване от изобилието. Който няма, той не може да дава. Освен това, има неща, които по никой начин не могат да се дават. Който дава, и на него се дава. Не дава ли, и на него не дават. Преведена на български, тази песен става разбрана за всички. Щом е разбрана, тя може да храни човека. Всяко нещо, което човек разбира, лесно се усвоява. Като ученици, вие трябва да имате право разбиране за Бога. Вие трябва да съзнавате, че Той е в сила да воюва заради вас. Гледате ли така на въпроса, вие никога няма да се застъпвате за себе си, да търсите своето право. Благодарете за това, което Бог прави за вас. Бъдете доволни и на най-малкото, което ви се дава. Не се стремете към големи работи, с които не можете да се справите. Какво ще правите, ако ви дадат да управлявате някоя планета? Какво ще правите, ако ви изпратят на луната? Как ще се справите с големия студ на луната? Според някои учени, там има голям студ, около 250°. Ако сте на земята, лесно се носи и големият студ, и голямата горещина. Не е лошо нещо студа, но за онзи, който го разбира и може да се справи с него. Студът и топлината лекуват човека от недоволството, от апатията, от ред противоречия. Като се освободи от тия състояния, човек започва да разбира смисъла на студа и на топлината като енергии в природата, които могат разумно да се използуват. Докато енергиите на студа и на топлината не са подпушени, те не причиняват никаква опасност. Подпушат ли се, те причиняват изгаряне, а с това и ред пакости. Разликата между студа и топлината се заключава само в посоката, по която се движат техните енергии. Те се движат в две противоположни посоки.
+Под думите „всичко давай“, разбираме даване от изобилието. Който няма, той не може да дава. Освен това, има неща, които по никой начин не могат да се дават. Който дава, и на него се дава. Не дава ли, и на него не дават. Преведена на български, тази песен става разбрана за всички. Щом е разбрана, тя може да храни човека. Всяко нещо, което човек разбира, лесно се усвоява.
 Т. м.
-. Лекция от Учителя, държана на 27 март, 1929 г. София — Изгрeв
+. Лекция от Учителя, държана на 27 март, 1929 г. София — Изгрев

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 Ти съзнавай, ти люби
 безспирно сей, гради,
 и в живота всичко давай,
 тази истина в Бога ти познавай!
@@ Ред 27: / Ред 24: @@
 Т. м.
-. Лекция от Учителя, държана на 27 март, 1929 г. София. — Изгрeв.
+. Лекция от Учителя, държана на 27 март, 1929 г. София — Изгрeв

← По-стара версия		Версия от 05:43, 3 декември 2008
Ред 1:		Ред 1:
		+	==Втръсване==
		+
	Размишление върху изворите на живота.		Размишление върху изворите на живота.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 Размишление върху изворите на живота.
-В живота на хората съществува за-кон на втръсване.—Кога се втръсва човек? —Когато дълго време прави едно и също нещо. Най-после в човека става реакция, която се придружава с едно особено състояние, което наричаме „втръсване". Втръсването не е природен закон, но резултат на неестествения живот на хората. Като закон, втръсването има свои добри страни, но желателно е човек да не изпада под неговото влияние. Втръсването се явява в помощ на човека, когато всички други средства са се указали безрезултатни. Когато човек е болен и всички изпитани средства не му помагат, втръсването му идва на помощ. Той повръща храната си, и положението му се облекчава. Втръсването иде в крайния момент. Не оставяйте нещата да дойдат до този момент. Една от причините за втръсването се дължи на това, че човек очаква от живота повече, отколкото той може да му даде. Обикновено човек си поставя голяма програма, която не може да реализира. Щом не може да реализира програмата, която си е поставил, човек се разочарова.Едно трябва да знаете: човек никога не може да изпълни програмата, която сам си е поставил. Ако успее по някакъв начин да я изпълни, той пак ще свърши с разочарование и втръсване.
+В живота на хората съществува закон на втръсване. — Кога се втръсва човек? — Когато дълго време прави едно и също нещо. Най-после в човека става реакция, която се придружава с едно особено състояние, което наричаме „втръсване“. Втръсването не е природен закон, но резултат на неестествения живот на хората. Като закон, втръсването има свои добри страни, но желателно е човек да не изпада под неговото влияние. Втръсването се явява в помощ на човека, когато всички други средства са се указали безрезултатни. Когато човек е болен и всички изпитани средства не му помагат, втръсването му идва на помощ. Той повръща храната си, и положението му се облекчава. Втръсването иде в крайния момент. Не оставяйте нещата да дойдат до този момент. Една от причините за втръсването се дължи на това, че човек очаква от живота повече, отколкото той може да му даде. Обикновено човек си поставя голяма програма, която не може да реализира. Щом не може да реализира програмата, която си е поставил, човек се разочарова. Едно трябва да знаете: човек никога не може да изпълни програмата, която сам си е поставил. Ако успее по някакъв начин да я изпълни, той пак ще свърши с разочарование и втръсване.
-Законът на втръсването съществува не само в обикновения живот на хората, но и в религиозния им живот. Някои религиозни хора очакват чрез религията да опра-вят работите си. Какво оправяне на работите си могат да очакват? Щом са се родили на земята, от баща и от майка, работите им са оправени. Ако има нещо объркано в материалните работи на хората, това се дължи на техните криви разбирания за живота. Наистина, срещате един млад човек и виждате, че той е успял вече да обърка работите си. След това започва да мисли, че като умре баща му, той ще го наследи, ще получи голямо богатство, с което ще оправи работите си. Бащата пък мисли, че като остава богатството си на своя син, с това осигурява прераждането си. Обаче, така се създава едно колело на движение, което нищо не разрешава. Онези бащи, които не могат да оставят наследство на децата си, казват: Бог ще ги осигури. Той ще промисли за техния бъдещ живот. Значи, някои хора вярват в Божия Промисъл, а други не вярват. Тази е причината за изникване на различни възгледи за Бога. За Бога може да съществува само едно мнение. Има ли много мнения, те отговарят на самите хора. Значи, за всеки човек Бог представя такова нещо, каквото е самият той. Какъвто си ти, такъв е и твоят Господ. Затова казват, че идеалите на всеки човек отговарят на самия него. Понеже идеалите на хората не са високи, те са недоволни от живота, от баща си и майка си, от окръжаващата среда и т. н. Хората се страхуват да не дойде някой да отнеме и малкото им богатство, което имат. Обаче, умният човек никой не може да го обере. Глупавият всеки може да го обере. Никой не може да обере добрият човек, но лошият всеки е в състояние да обере. — Защо? — Защото разумността, добротата са Божествени качества, които не се губят, нито се отнимат.
+Законът на втръсването съществува не само в обикновения живот на хората, но и в религиозния им живот. Някои религиозни хора очакват чрез религията да оправят работите си. Какво оправяне на работите си могат да очакват? Щом са се родили на земята, от баща и от майка, работите им са оправени. Ако има нещо объркано в материалните работи на хората, това се дължи на техните криви разбирания за живота. Наистина, срещате един млад човек и виждате, че той е успял вече да обърка работите си. След това започва да мисли, че като умре баща му, той ще го наследи, ще получи голямо богатство, с което ще оправи работите си. Бащата пък мисли, че като остава богатството си на своя син, с това осигурява прераждането си. Обаче, така се създава едно колело на движение, което нищо не разрешава. Онези бащи, които не могат да оставят наследство на децата си, казват: Бог ще ги осигури. Той ще промисли за техния бъдещ живот. Значи, някои хора вярват в Божия Промисъл, а други не вярват. Тази е причината за изникване на различни възгледи за Бога. За Бога може да съществува само едно мнение. Има ли много мнения, те отговарят на самите хора. Значи, за всеки човек Бог представя такова нещо, каквото е самият той. Какъвто си ти, такъв е и твоят Господ. Затова казват, че идеалите на всеки човек отговарят на самия него. Понеже идеалите на хората не са високи, те са недоволни от живота, от баща си и майка си, от окръжаващата среда и т. н. Хората се страхуват да не дойде някой да отнеме и малкото им богатство, което имат. Обаче, умният човек никой не може да го обере. Глупавият всеки може да го обере. Никой не може да обере добрият човек, но лошият всеки е в състояние да обере. — Защо? — Защото разумността, добротата са Божествени качества, които не се губят, нито се отнимат.
 Съвременните хора често губят това, което са придобили, понеже не са постигнали крайното си развитие. Като губят по нещо от себе си, те казват, че усещат никаква липса. Тази липса, именно, ги заставя да работят. Един ден, когато завършат развитието си, ще видят, че всички празнини, които са имали в различните животи, са запълнени. Те ще минават от една планета на друга, докато дойдат до пълно познаване на Битието. На мнозина се вижда чудно, как ще живеят на различните планети, когато, според тях, само на земята има живот. Като обиколят всички планети, те сами ще видят, има ли живот там, или няма. На луната, запример, има живи същества, по-културни от хората. Може ли да бъде пуста, ненаселена луната, щом е създадена от Бога? До четвъртия ден от създаването на света, небесните светила са. били неустроени, но от четвъртия ден насам, те са устроени вече, и живот съществува на тях. В Божественото няма никакви празнини. Ще дойде ден, когато планетите ще си почиват. Временно само, животът ще изчезне от тях, но засега навсякъде има живот. Тъй щото, искате ли да придобиете нещо положително от луната, наблюдавайте я с мисълта в себе си, че в нея има живот, че тя е населена с разумни, културни същества. Както кучето отдалеч познава господаря си, така и учените хора отдалеч познават, има ли разумни същества на луната, или няма.
@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 Сега, да се върнем към закона на втръсването. Забелязано е, че и най-хубавите неща могат да произведат втръсване в човека. Запример, ако много пъти човек пее някоя хубава песен, в края на краищата и тя ще му се втръсне.
-Сега ще ви дам една нова песен: „Ха-ди-ензи". Заглавието й е на чужд, непознат на вас език. Едно време тази песен се е пяла от хора с високо съзнание. Тези хора са вървели по друг път на еволюция, а не по пътя на обикновените хора. Днес тази песен не се пее на езика, на който някога са я пели, защото ще изгуби смисъла, който е вложен в нея. На български език тя се превежда с думите: „Благата песен". Съдържанието й е приблизително следното:
+Сега ще ви дам една нова песен: „Ха-ди-ензи“. Заглавието й е на чужд, непознат на вас език. Едно време тази песен се е пяла от хора с високо съзнание. Тези хора са вървели по друг път на еволюция, а не по пътя на обикновените хора. Днес тази песен не се пее на езика, на който някога са я пели, защото ще изгуби смисъла, който е вложен в нея. На български език тя се превежда с думите: „Благата песен“. Съдържанието й е приблизително следното:
 Ти съзнавай, ти люби
@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 тази истина в Бога ти познавай!
-Под думите „всичко давай", разбираме даване от изобилието. Който няма, той не може да дава. Освен това, има неща, които по никой начин не могат да се дават. Който дава, и на него се дава. Не дава ли, и на него не дават. Преведена на български, тази песен става разбрана за всички. Щом е разбрана, тя може да храни човека. Всяко нещо, което човек разбира, лесно се усвоява. Като ученици, вие трябва да имате право разбиране за Бога. Вие трябва да съзнавате, че Той е в сила да воюва заради вас. Гледате ли така на въпроса, вие никога няма да се застъпвате за себе си, да търсите своето право. Благодарете за това, което Бог прави за вас. Бъдете доволни и на най-малкото, което ви се дава. Не се стремете към големи работи, с които не можете да се справите. Какво ще правите, ако ви дадат да управлявате някоя планета? Какво ще правите, ако ви изпратят на луната? Как ще се справите с големия студ на луната? Според някои учени, там има голям студ, около 250°. Ако сте на земята, лесно се носи и големият студ, и голямата горещина. Не е лошо нещо студа, но за онзи, който го разбира и може да се справи с него. Студът и топлината лекуват човека от недоволството, от апатията, от ред противоречия. Като се освободи от тия състояния, човек започва да разбира смисъла на студа и на топлината като енергии в природата, които могат разумно да се използуват. Докато енергиите на студа и на топлината не са подпушени, те не причиняват никаква опасност. Подпушат ли се, те причиняват изгаряне, а с това и ред пакости. Разликата между студа и топлината се заключава само в посоката, по която се движат техните енергии. Те се движат в две противоположни посоки.
+Под думите „всичко давай“, разбираме даване от изобилието. Който няма, той не може да дава. Освен това, има неща, които по никой начин не могат да се дават. Който дава, и на него се дава. Не дава ли, и на него не дават. Преведена на български, тази песен става разбрана за всички. Щом е разбрана, тя може да храни човека. Всяко нещо, което човек разбира, лесно се усвоява. Като ученици, вие трябва да имате право разбиране за Бога. Вие трябва да съзнавате, че Той е в сила да воюва заради вас. Гледате ли така на въпроса, вие никога няма да се застъпвате за себе си, да търсите своето право. Благодарете за това, което Бог прави за вас. Бъдете доволни и на най-малкото, което ви се дава. Не се стремете към големи работи, с които не можете да се справите. Какво ще правите, ако ви дадат да управлявате някоя планета? Какво ще правите, ако ви изпратят на луната? Как ще се справите с големия студ на луната? Според някои учени, там има голям студ, около 250°. Ако сте на земята, лесно се носи и големият студ, и голямата горещина. Не е лошо нещо студа, но за онзи, който го разбира и може да се справи с него. Студът и топлината лекуват човека от недоволството, от апатията, от ред противоречия. Като се освободи от тия състояния, човек започва да разбира смисъла на студа и на топлината като енергии в природата, които могат разумно да се използуват. Докато енергиите на студа и на топлината не са подпушени, те не причиняват никаква опасност. Подпушат ли се, те причиняват изгаряне, а с това и ред пакости. Разликата между студа и топлината се заключава само в посоката, по която се движат техните енергии. Те се движат в две противоположни посоки.
 Т. м.
 . Лекция от Учителя, държана на 27 март, 1929 г. София. — Изгрeв.