Станимир в 06:27, 20 октомври 2010

2010-10-20T06:27:46Z

Станимир в 21:33, 26 февруари 2009

2009-02-26T21:33:36Z

Показване на промените

Ани в 16:06, 13 февруари 2009

2009-02-13T16:06:36Z

Ани в 05:50, 13 февруари 2009

2009-02-13T05:50:44Z

Показване на промените

Ани в 19:52, 11 февруари 2009

2009-02-11T19:52:24Z

Показване на промените

Ани в 19:43, 11 февруари 2009

2009-02-11T19:43:20Z

Показване на промените

Хирон в 05:00, 10 февруари 2009

2009-02-10T05:00:03Z

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==Влизане== „Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Цар¬ството Божие."'1) Ще проче...

2009-02-10T04:54:11Z

Нова страница: ==Влизане== „Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Цар¬ството Божие."'1) Ще проче...

Показване на промените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-== Влизане ==
+[[Неделни беседи]]
 „Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие.“ *)
@@ Ред 56: / Ред 64: @@
 И тъй, пожелавам на всички да преживеете момента на съприкосновение с Бога, Който ще събуди в душите ви непреодолимо желание и силен копнеж за постигане на новия живот – живота на Божественото, космическото съзнание!
-Беседа от Учителя, държана на 2 януари 1927 година в гр. София.
+''Беседа от Учителя, държана на 2 януари [[1927]] година в гр. София.''
 ----
 *) Иоана 3:5

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 И тъй, когато говорим за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта, ние подразбираме Вечното Начало, Космическото съзнание, което обхваща всичко в себе си и към което всеки трябва да се стреми. Само в Неговите условия нашето тяло ще се оформи и пресъздаде. Апостол Павел казва: „Сега имаме плътско тяло, но когато дойде космическото съзнание, ще се създаде духовното ни тяло". Каква разлика има между плътското и духовното тяло? – Плътското тяло умира, а духовното не умира; плътското тяло страда, а духовното не страда, противоречията в живота съществуват за плътското тяло, а за духовното тяло няма никакви противоречия. Духовното тяло живее във вечна радост, в разбиране дълбокия смисъл на живота. То живее във вечния Живот.
-Сега, според законите на самосъзнанието ние казваме, че земята се върти. Питам: колелото на аероплана вечно ли се върти? – Не, колелото се върти, само когато аеропланът пътува. Знаят ли тогава съвременните учени, кой пръв завъртя колелото на земята, да тръгне на път? Преди колко милиарди години земята излезе от своето пристанище и тръгна да пътува из пространството? След колко милиарда години ще стигне в друго пристанище? Когато се говори за пристанище на земята, ние разбираме, че тя е тръгнала от пристанището на обикновеното съзнание и се стреми към космическото пристанище, дето ще пусне котва. За сега земята е дошла до средата на своя път. Още много път има тя да изминава, докато стигне в космическото съзнание. Мнозина ще кажат: значи, много има да се чака. Няма защо да се чака, но с нея заедно ще се пътува. Човек, който чака, той не работи. За обяснение на мисълта си, ще ви представя следния контраст: това, което е настояще за обикновеното съзнание, е минало за самосъзнанието; бъдещето за самосъзнанието пък е настояще за космическото съзнание. Следователно, ако някой човек седи и чака реализиране на своите идеали, без да работи, може да чака милиони години, но те няма наготово да дойдат. Всеки, който схваща тази идея и живее според нея, той има условия да се подигне, той може да влезе вече в новия живот. Очите му веднага ще се отворят, телефоните му веднага ще заработят. Който влезе в космическото съзнание, ще се намери пред един свят абсолютно жив. Слънцето за него няма да бъде само едно светло тяло, но ще живее, ще му проговори на негов език. То ще почука на телефона му. – Кой е там? – Елате да чуете последните важни новини от слънцето. Това не са измислени, невъзможни неща, но действителни факти. Съществата, които живеят на слънцето, са разумни, те се движат в космическото, в Божественото съзнание. Тия разумни същества, именно, са облекли слънцето в светла, хубава дреха и постоянно се движат около него, да не би някои същества от по-низък уровен се опитат да влязат в него. Опитат ли се да влязат в слънцето, те ги изхвърлят навън. И нашата земя е едно от съществата, които слънцето е изхвърлило навън. Някога, в миналото, тя се е разбунтувала против слънцето, и то я изхвърлило вън от себе си. И всички планети, които днес са извън слънцето, са изпъдени от него. Учените хора създават разни теории за образуване на планетите, но аз казвам, че слънцето ги е изпъдило някога от себе си и днес ги учи. Има планети, които са на разстояние милиони километри от слънцето. Какви закони ги държат в пространството? – Законът на земното притегляне. Да, има нещо, което привлича хората към един общ център. Този център е космическото. Божественото съзнание, чиято дейност е непреривна.
+Сега, според законите на самосъзнанието ние казваме, че земята се върти. Питам: колелото на аероплана вечно ли се върти? – Не, колелото се върти, само когато аеропланът пътува. Знаят ли тогава съвременните учени, кой пръв завъртя колелото на земята, да тръгне на път? Преди колко милиарди години земята излезе от своето пристанище и тръгна да пътува из пространството? След колко милиарда години ще стигне в друго пристанище? Когато се говори за пристанище на земята, ние разбираме, че тя е тръгнала от пристанището на обикновеното съзнание и се стреми към космическото пристанище, дето ще пусне котва. За сега земята е дошла до средата на своя път. Още много път има тя да изминава, докато стигне в космическото съзнание. Мнозина ще кажат: значи, много има да се чака. Няма защо да се чака, но с нея заедно ще се пътува. Човек, който чака, той не работи. За обяснение на мисълта си, ще ви представя следния контраст: това, което е настояще за обикновеното съзнание, е минало за самосъзнанието; бъдещето за самосъзнанието пък е настояще за космическото съзнание. Следователно, ако някой човек седи и чака реализиране на своите идеали, без да работи, може да чака милиони години, но те няма наготово да дойдат. Всеки, който схваща тази идея и живее според нея, той има условия да се подигне, той може да влезе вече в новия живот. Очите му веднага ще се отворят, телефоните му веднага ще заработят. Който влезе в космическото съзнание, ще се намери пред един свят абсолютно жив. Слънцето за него няма да бъде само едно светло тяло, но ще живее, ще му проговори на негов език. То ще почука на телефона му. – Кой е там? – Елате да чуете последните важни новини от слънцето. Това не са измислени, невъзможни неща, но действителни факти. Съществата, които живеят на слънцето, са разумни, те се движат в космическото, в Божественото съзнание. Тия разумни същества, именно, са облекли слънцето в светла, хубава дреха и постоянно се движат около него, да не би някои същества от по-нисък уровен се опитат да влязат в него. Опитат ли се да влязат в слънцето, те ги изхвърлят навън. И нашата земя е едно от съществата, които слънцето е изхвърлило навън. Някога, в миналото, тя се е разбунтувала против слънцето, и то я изхвърлило вън от себе си. И всички планети, които днес са извън слънцето, са изпъдени от него. Учените хора създават разни теории за образуване на планетите, но аз казвам, че слънцето ги е изпъдило някога от себе си и днес ги учи. Има планети, които са на разстояние милиони километри от слънцето. Какви закони ги държат в пространството? – Законът на земното притегляне. Да, има нещо, което привлича хората към един общ център. Този център е космическото. Божественото съзнание, чиято дейност е непреривна.
 Значи, всички тела във вселената са свързани помежду си и представляват един общ, велик организъм. Всички планети, които се подчиняват на този организъм, същевременно са и абсолютно свободни. Между мравката и човека няма никакво подобие, но има някаква вътрешна връзка. Съвременните хора не виждат тази вътрешна връзка между всички същества, понеже съдят за нещата от гледището на самосъзнанието и казват: защо сме се родили, и ние не знаем. Създал ни е Бог, но ни е забравил. – Не се знае, кой кого е забравил: дали Господ ви е забравил, или вие сте Го забравили. Човекът в миналото се е проявил като непослушно дете, заради което Баща му го изпъдил вън, да се учи и да работи. Цялата съвременна бяла раса днес е в положението на блудния син. Християнството дойде в света, за да покаже пътя, по който бялата раса трябва да върви, да я научи на закона на жертвата, чрез който може да се върне към Бога. Блудният син се върнал при баща си, но кога? – Когато видял, че господарят, на когото служи, се отнася с него по-зле, отколкото със свинете си. Той не му давал да яде даже и от рожковите на свинете, които пасял. Питам: кой е доволен днес от положението си? Сегашният свят е пълен само с недоволни и болни хора, Ако отидете в някои от съвременните болници и клиники, там ще видите хиляди болни, от какви ли не болести, нервни, органически, които лекарите не знаят, вече как да именуват. Днес лекарите се виждат в чудо: излекуват една болест, две се явят; излекуват две болести, четири се явят и т. н. След всичко това те казват: ние имаме пред вид всички хигиенични мерки да не заболяват хората, да намалим процента на смъртността. Да, ако в едно отношение хората не умират, в друго отношение умират. Ако само физически се подобряват, в друго отношение се влошава положението им, сърцата им се ожесточават, умът им губи своето равновесие. И след всичко това хората казват: светът се много наплоди. Какво да правим? – Да отворим война! Отварят една война, като сегашната, в която избиха около 25 милиона хора. После започват да търсят виновника на войната. Кой е виновникът на войната? – Човешкото самосъзнание, или казано на друг език: човешкият егоизъм. Човек иска да устрои живота си вън от Бога. Обаче, за разумните хора, разрешението на всички въпроси седи в космическото съзнание. Всеки човек има допирни точки с космическото съзнание. Щом дойде в съприкосновение с тях, веднага у него се заражда един. вътрешен потик да се обърне към Бога, но не по начина, както съвременните богослови учат. В него се заражда велик импулс към самоотричане от всички материални блага и желания да служи на хората от любов към Бога, да носи навсякъде радост и веселие. Да допуснем, че някой човек е свършил четири факултета, но след време в него се явява желание да служи на Бога. Скоро след това му дохожда противоположна мисъл: защо съм толкова глупав? Нима затова съм свършил четири факултета, да слугувам на Ивана, на Драгана? Трябва ли да: слизам от висотата на положението си и да ставам слуга? Ето как се изгасват проявите на Божественото съзнание в човека!

Влизане - Редакционна история

Станимир в 06:27, 20 октомври 2010

Станимир в 21:33, 26 февруари 2009

Ани в 16:06, 13 февруари 2009

Ани в 05:50, 13 февруари 2009

Ани в 19:52, 11 февруари 2009

Ани в 19:43, 11 февруари 2009

Хирон в 05:00, 10 февруари 2009

Хирон: Нова страница: ==Влизане== „Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Цар¬ството Божие."'1) Ще проче...