Станимир в 11:03, 18 февруари 2011

2011-02-18T11:03:21Z

Показване на промените

Хирон: /* Видяхме Господа */

2010-03-02T14:34:25Z

‎Видяхме Господа

Показване на промените

Таня: /* Видяхме Господа */

2010-02-27T18:45:07Z

‎Видяхме Господа

Таня: /* Видяхме Господа */

2010-02-27T18:43:30Z

‎Видяхме Господа

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==Видяхме Господа== И казват му учениците: "Видяхме Господа. (Йоана, 20:25) "Видяхме Господа." Вижд…

2010-02-23T07:28:54Z

Нова страница: ==Видяхме Господа== И казват му учениците: "Видяхме Господа. (Йоана, 20:25) "Видяхме Господа." Вижд…

Показване на промените

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 И казват му учениците: "Видяхме Господа. (Йоана, 20:25)
 "Видяхме Господа." Виждането е качество на ума. Аз разглеждам думата "виждане" не в обикновен смисъл. Човешкият език се е изродил в много отношения. Той трябва да се изправи, да му се даде нова насока, ново отношение. И думите, с които човек си служи, също претърпяват промяна. В българския език думите претърпяват голямо израждане. Значи, думите се израждат, а не се прераждат. В английския език някой думи имат двояко значение, а именно: в низходяща и възходяща степен. Например, думата ргеа(: означава "забрани ми." Да забраниш на някого нещо, значи, да му туриш препятствие на пътя. Преди 200 години, същата дума е означавала "застави ме" да направя нещо. Задача на филолозите е да намерят причината за двоякото значение на тази дума. И в българския език има думи, едни от които са в низходяща степен, а други – във възходяща. Например, думата любов е изгубила своето възходящо значение, повечето я употребяват в низходяща степен. Ако днес се каже думата "любов", всички ще я разберат в нейното низходящо състояние. Малцина разбират любовта във възходящата й степен. Много време трябва да се говори на хората за любовта, за да разберат вътрешния й смисъл. Защо е така, и това си има причина. Човешкото зрение, слух, обоняние могат да отслабнат – и затова има причини. Изобщо, за всичко, което става с човека и вън от него, има причини. Те трябва да се обяснят научно, от гледище на философията на живота, а не от гледище на религията. Философията може да се превърне в религия, но не и религията във философия.
 Що е религия? – Философска система, приложена в живота, т. е. слизане от областта на ума в областта на сърцето. Религиозните системи се занимават главно със сърцето. Ако работи само върху сърцето си, човек ще се превърне във вода. Някой мисли, че като стане религиозен, ще придобие морал, ще стане и умен. – Ни най-малко. Може да бъдеш религиозен, без да си морален и умен. Да бъдеш религиозен, това значи, да имаш вътрешен стремеж към Бога. Следователно, като се говори за християнството, като религия, питам: Разбрали ли сте Христовото учение, като философия? Христос е велик философ и мъдрец. – Той е Син Божи. – Какво разбирате под "Син Божи"? Ако под "Син Божи" разбирате царското произхождение на Христа по кръв, нищо не знаете. Под "цар, поет, философ" аз разбирам едно нещо, а вие – друго. От какво се въодушевява човек: от царя, от поета или от философа? Като чуят думата "цар", всеки се стряска, косата му настръхва и заема почтителна поза – не от убеждение, а от вътрешен страх; всеки очаква някаква изненада. Когато четат или слушат поезията на поета, всички се въодушевяват, особено младите. Когато се заговори за някой философ, умовете на хората се раздвижват, и те започват да мислят. Значи, тялото на човека трепери при царя, сърцето му – при поета, а умът – при философа. Казват за някого, че мъдрува.

Видяхме Господа - Редакционна история

Станимир в 11:03, 18 февруари 2011

Хирон: /* Видяхме Господа */

Таня: /* Видяхме Господа */

Таня: /* Видяхме Господа */

Хирон: Нова страница: ==Видяхме Господа== И казват му учениците: "Видяхме Господа. (Йоана, 20:25) "Видяхме Господа." Вижд…