Верният в малкото - Редакционна история

Станимир в 14:17, 2 ноември 2010

2010-11-02T14:17:53Z

Ruana: /* втора */

2009-12-30T09:30:42Z

‎втора

Ruana: /* втор */

2009-12-30T09:29:29Z

‎втор

Ruana: /* втора */

2009-12-30T09:07:36Z

‎втора

Показване на промените

Ruana: /* втора */

2009-12-30T08:47:03Z

‎втора

Ruana: /* втора */

2009-12-30T08:45:56Z

‎втора

Показване на промените

Ruana: /* трета */

2009-12-30T08:12:15Z

‎трета

Ruana: /* втора */

2009-12-30T08:11:17Z

‎втора

Ruana: /* трета */

2009-12-30T08:10:28Z

‎трета

Показване на промените

Ruana: /* втора */

2009-12-30T07:03:05Z

‎втора

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==ВЕРНИЯТ В МАЛКОТО==
+[[Неделни беседи]]
 Ще взема 16 глава от Евангелието на Лука, 10 стих: "Верният в малкото, и в многото е верен."
@@ Ред 5: / Ред 14: @@
 Има слово положително и отрицателно. Аз ще говоря върху положителните страни. Можем да поставим и друго едно положение: Състоянието на човека зависи от неговия дух, от неговия живот. То е положителното. Отрицателната страна на живота зависи от неговата материя и силите, с които той е свързан. Следователно постоянните величини в живота са, които произтичат от духа, от живота. Това са величини, в които изменения няма, защото в тях работи животът. Реалността е създадена от тях. Под думата "реалност" ние разбираме изявления на нещата и на телата, които съществуват. Защото, сегашните хора имат едно друго понятие за реалността, те искат да им е приятна къщата, да имат достатъчно за ядене и пиене, да преживеят един спокоен живот. Аз не разбирам, какъв спокоен живот може да има човек, ако се самозаблуждава. Аз бих искал от историята да ми покажете един човек, който да е живял спокойно и да е заминал за другия свят щастлив, или да е оставил в своята биография, че е доволен. Всички хора, без изключение, от 8 хиляди години насам, все са свършили по същия начин; с малки изключения. Вие може да кажете, че ще направите изключение. Същото нещо може да бъде и с вас - в една или друга степен, както и да си мислите, каквото и да ви предсказват гадателите, пророците. Ако се яви един пророк между кокошките, той може да им предскаже, какво ще им се случи на тях и техните деца. Той ще предскаже точно - кога всяка кокошка ще умре; ще предскаже: кое яйце - кога ще бъде изпържено; или опечено; или продадено. Кокошките ще се чудят на този възвишен пророк, на това пророчество.
-Ние се намираме в един свят неустойчив. Някой път си правим илюзии, казваме, че някой имал голямо влияние в света. Аз не зная какво разбирате под думата "влияние". Влияние има. Златото и среброто имат сега по-голямо влияние, отколкото един професор, отколкото един знаменит проповедник. Той може да проповядва това и онова, но някой човек може да каже, че това са празни работи; ако извади няколко звонкови, като подрънкат тези златни пари - много красноречива е тяхната реч - и човекът се убеждава. Когато някой те повика, да му служиш с любов, ти казваш: "Ако е за любов, не служа никому". Но ако ти даде 3, 4, 5, 6, 10 хиляди лева, веднага ще отидеш. Колкото повече се увеличава златото, толкова повече си готов да служиш на този господар. Коя е причината? Подбудителната причина за твоето служене е онази, грубата материя, която не подозира, в какво седи твоето щастие и нещастие. Ти като видиш такъв господар, въодушевяваш се от него и си готов да му служиш. Туй важи за безбожния и за набожния, за вярващия и за невярващия, за младия и за стария, за владици и попове, за проповедници - всички вие, каквито и да сте, имате благоговение пред парите. И право казват хората: "не може без парици". "Парице, парице, всесилна царице" - казва Славейков. И действително, голяма царица е тя. Сега, не мислете, че мен ме интересува това. Това не е един подбив, защото аз не разбирам думата "подбив". Никога не може да намериш цената на един предмет. Ти може да мислиш, че нещо си подценил, но нещата каквато цена имат, те не могат да се подценят. Скъпоценните камъни си остават скъпоценни и фалшивите си остават фалшиви, само че, в нашия ум си остава идеята, че можем да направим някъде подбив. Това е лъжа. Но ако лъжата има съдържание в себе си, то онзи, който я е създал, трябваше да обича своето произведение. Но когато дяволът е създал лъжата, научил едно малко дяволче на това изкуство. Това дяволче излъгало учителя си, а дяволът му казал: "Аз те научих да лъжеш другите, а не мене. На мен ще говориш истината"
+Ние се намираме в един свят неустойчив. Някой път си правим илюзии, казваме, че някой имал голямо влияние в света. Аз не зная какво разбирате под думата "влияние". Влияние има. Златото и среброто имат сега по-голямо влияние, отколкото един професор, отколкото един знаменит проповедник. Той може да проповядва това и онова, но някой човек може да каже, че това са празни работи; ако извади няколко звонкови, като подрънкат тези златни пари - много красноречива е тяхната реч - и човекът се убеждава. Когато някой те повика, да му служиш с любов, ти казваш: "Ако е за любов, не служа никому". Но ако ти даде 3, 4, 5, 6, 10 хиляди лева, веднага ще отидеш. Колкото повече се увеличава златото, толкова повече си готов да служиш на този господар. Коя е причината? Подбудителната причина за твоето служене е онази, грубата материя, която не подозира, в какво седи твоето щастие и нещастие. Ти като видиш такъв господар, въодушевяваш се от него и си готов да му служиш. Туй важи за безбожния и за набожния, за вярващия и за невярващия, за младия и за стария, за владици и попове, за проповедници - всички вие, каквито и да сте, имате благоговение пред парите. И право казват хората: "не може без парици". "Парице, парице, всесилна царице" - казва Славейков. И действително, голяма царица е тя. Сега, не мислете, че мен ме интересува това. Това не е един подбив, защото аз не разбирам думата "подбив". Никога не може да намериш цената на един предмет. Ти може да мислиш, че нещо си подценил, но нещата каквато цена имат, те не могат да се подценят. Скъпоценните камъни си остават скъпоценни и фалшивите си остават фалшиви, само че, в нашия ум си остава идеята, че можем да направим някъде подбив. Това е лъжа. Но ако лъжата има съдържание в себе си, то онзи, който я е създал, трябваше да обича своето произведение. Но когато дяволът е създал лъжата, научил едно малко дяволче на това изкуство. Това дяволче излъгало учителя си, а дяволът му казал: "Аз те научих да лъжеш другите, а не мене. На мен ще говориш истината". Някой казва: "Без лъжа не може." Без лъжа за другите - да, но за тебе?
 Някой казва: "Без лъжа не може." Без лъжа за другите - да, но за тебе?
 Тогава, каква е разликата между една реалност и една нереалност, или между една истина и една лъжа? В истината животът се увеличава, а в лъжата животът се намалява. В истината безсмъртието продължава, а в лъжата се намалява. В истината щастието идва, пък в лъжата нещастието царува. Защо тогава хората обичат лъжата? Ще кажеш: "Без лъжа не може в живота." Че не може, не може - тъй както е устроен сега светът, навсякъде се шири лъжата. "Има и бели лъжи." Тогава, в какво седи една бяла лъжа? Ще ви приведа един анекдот за един американски проповедник. Той обичал да преувеличава нещата. Веднъж държал реч за Самсон, който бил навързал опашките на лисиците и ги пуснал, със запалени свещи, по нивите на филистимците. Проповедникът искал да убеди своите слушатели, че тези лисици имали дълги опашки, по шест метра. Това чувство у него - да преувеличава, било толкова силно, че казал на приятеля си: "Когато се увлека да преувеличавам нещата, направи ми един знак с пръста си." Когато проповедникът казал, че опашките на лисиците били дълги 6 метра, приятелят му направил един знак. Той рекъл: "Предполагам, че 6 метра е много, може би 4 метра са били". Вижда, че приятелят му прави пак знак. - "Намирам, че и това е много, но два метра имаха опашките". Онзи пак му направил знак. Проповедникът казал, че опашките били до половин метър, както на нашите лисици. Онзи дал пак знак, но проповедникът казал: "Не смалявам повече."
@@ Ред 74: / Ред 82: @@
 Аз ви говоря като на приятели. Аз считам за унижение, за позор да ви говоря това, което не е истина. Аз не искам да позоря Името Божие, да позоря Онзи, Който ми е дал живота. Искам и вие да бъдете свободни. Аз искам да бъдете такива, каквито Господ ви е пратил на Земята. Както аз познавам Бога, искам и вие така да Го познавате. Другояче не може да Го познаете. Искам да минете по същия път, по който аз съм минал. Може да проверявате, колкото време искате, колкото дни и часове искате, но да минете по друг път е невъзможно. Свобода имате в минаването, но ще минете по същия път, по който аз съм минал. Бог е казал: Един е пътят. Той е пътят за въздигането на човешката душа. Този път аз го наричам свещеният път на Любовта, свещеният път на Мъдростта, свещеният път на Истината. Той е свещеният път, по който всички души, всички хора на земята стават свободни.
-неделна беседа, държана от Учителя на 27 март 1932 г., 10 ч.с. София, Изгрев
+''26 неделна беседа, държана от Учителя на 27 март [[1932]] г., 10 ч.с. София, Изгрев.''
 ----
 * манаф /тур./- малоазиатски турчин
 * стяженолюбие /рус./ - любов към имот и богатство

@@ Ред 56: / Ред 56: @@
 Какво заставя тези жители на слънцето, които, от сутрин до вечер, се занимават със своята цивилизация и култура, да намират време да изпращат богатство, блага на хората от земята? Цял бюджет има слънцето за земятя. Там се събира едно събрание, което определя бюджета на цялата земя. На всички други се изпраща грамадно количество светлина, топлина, после храна, енергия. Всичките храни все от слънцето идат. Казват хората: "Господ създаде света." Аз не зная какво хората разбират под Господ. Господ е създал света, но къде е той? По неговите външни изявления не знаем къде е Бог. За пример, някой човек говори; казват: Много сладко говори. Това са други вибрации, които измъчват ухото. Това е мое схващане. Мърда си устата. Дам му малко хлебец. Казвам: Много хубав е хлябът. Има нещо в хляба, което е музикално, чрез него влизам във връзка с Божествената реалност. Трябва, обаче, дълго време да го дъвча. По някой път ние виждаме хубавото в човека. Има един момент - 1/10, 1/5, 1/20 от секундата или 1/50 от секундата, аз съм забелязал - това е един момент много кратък - има нещо много хубаво у човека, и после премине. Гледам, че се отвори нещо, и после се изгуби. В очите му гледаш, че се разкрие една реалност, и после се изгуби. Чудиш се след това, вярно ли е било. Някой път очите са като врата, екран, виждаш една реалност, после тя изчезне. Това е човекът там. Този човек го виждаш честен, справедлив, благороден. Този човек, у когото ние забелязваме тези качества, всякога след време ще се измени тук-там. Някой казва: "Ти какъв човек си?" Наблюдавайте ме някой път. Ако може да видите, че моите очи се отварят, може да разчитате. Наблюдавайте, за това не се изисква много. Достатъчно е да погледнеш човека само за 1/5 от секундата и да знаеш вече, дали горните качества ги има или не. За 1/5 от секундата може да видиш нещо, което за сто години не може да научиш. За 1/5 от секундата ще видиш този човек как е вървял, как е живял, ще видиш цяла една история. Казвам: В това време виждам всичко за него, нищо не го питам. След това, като един обикновен човек, той ще започне да се движи, ще си почесва главата. Това са актьорски представления. Аз се усмихна, и той се усмихне. Аз говоря, а той ще се почеше. Какво изразява човек, когато се почесва по главата? Когато не може да мисли правилно, той се почесва. Когато мъчнотията седи в неговите чувства, той се почесва отзад; когато мъчнотията седи в неговото користолюбие, той се почесва над ухото; когато мъчнотията седи в неговите религиозни убеждения, той се почесва отгоре на главата; когато мъчнотиите са в ума му, той се почесва по челото, търси някакъв ключ - да се отвори, да може да разреши този въпрос. Почесването не е нищо друго, освен търсене на ключа, на едно разрешение. Следователно, като се почесва отзад, той иска да завърже приятелство и не знае как. Отзад на главата има един център, той търси там ключа, как да си намери партньора. Някой иска да се моли, но не знае как и се почесва горе, най-високо на главата, за да види - дядо му, баба му как са се молили; не може да го намери. Това е фигуративно казано. Научно мога да ви представя тези неща, но нищо няма да ви ползва. Понеже, ако човек знае много, много бели си създава на главата. Ако сте физиогномисти или френолози, вие бихте си турили шапката на главата и бихте бягали из горите.
 Представете си, че сам сте се оплел в една неприятност, но изучавате някоя от тези окултни науки; как бихте си помогнали? Или имате един събрат, толкова упорит, че не можете да го поправите по никакъв начин; тогава, с тези науки, бихте ли могли да му помогнете, или пък на себе си да помогнете? Какво ще правите тогава? Ще опъвате каиша до второ разпореждане. Ако сте военен и имате началник, упорит генерал, вие сте подчинен, какво ще правите? На този генерал ще му изучавате слабостите. Ако той е тщеславен, ще обичате да го хвалите, ако той е много тщеславен и горделив, ще гледате да не го обидите. Много внимателни ще бъдете с генералите. Някои обичат да бъдат генерали, но добре, че има и такива, които не обичат да бъдат генерали. На тях им се е втръснало генералството. Които се отричат от генералството, те са го имали и им е втръснало от него, и искат да се освободят. Други, които нямат, искат да бъдат генерали. Малкото дете иска да бъде като дядо си, но като стане като дядо си, втръсне му се. Малкото дете казва: "Да имам бяла брада като дядо си!" Гледа големите само, но като стане дядо, разбира, че нищо не допринася бялата брада. Казват: "Изкуфял е този дядо, остарял е, не е способен за никаква работа." Детето се разочарова в дядо си. Но ние имаме едно криво разбиране за дядото. Дядото, след като остарее, стане на 120 години, трябва да прилича на едно малко дете, да знае туй изкуство, да става като малко дете. Като дойдат децата, да си смъкне брадата и да си поиграе с тях, като излязат те, да си тури пак брадата - за пред възрастните. Такъв дядо виждали ли сте? Ако имате такъв дядо, ако бихте намерили този дядо, той може да ви даде всички съвети и да разчитате на него. Той може да бъде като малките деца. Така и бабата да поиграе с малките деца. Защо се срамува старата баба да играе като малките деца? Значи, да лежи тази баба, да измъчва децата с философия, не я е срам, а да стане като малките и да поиграе с тях, я е срам. Каква философия е това? Тя казва: "Аз съм поживяла." Какво е видяла тя? Че десет момци я обичали, това знание ли е? Че един грънчар направил десет грънци и ги счупил, това занаят ли е? Че един търговец е спечелил десет милиона и после ги изгубил, това търговия ли е? Че един професор учил десет години, направил такава теория, която за нищо не е, това професорство ли е? Във всичките ни теории трябва да има една положителна страна, трябва да има един положителен резултат. Ако всичките ни резултати са все отрицателни, това не е професорство. Поне най-малко половината на това, което имаме, да е положително.
@@ Ред 82: / Ред 79: @@
 * манаф /тур./- малоазиатски турчин
 * стяженолюбие /рус./ - любов към имот и богатство

@@ Ред 69: / Ред 69: @@
 "Верният в малкото". Малкото е духовното, което имаме. Цялото небе, не само слънцата, които светят, това са все реалности. Видимото в света, това е жената. Невидимото, това е Божествената разумност. Казват: "Празно пространство." Пространството не е празно. Това е живот, в който живеят такива напреднали същества, за които, едва ли хората имат някакво понятие, но един ден ще имат. Както мравите нямат понятие за този свят, както мравите нямат понятие за нас, така и ние нямаме понятие за тия разумни същества. Ние сме като мравите, които живеем в такива малки съжителства и мислим, че като нашия свят няма друг. Като света на мравите няма друг - за тях, и като света на хората няма друг, и като света на ангелите няма друг.
-==  втор ==
+Сега аз ви въведох в една област, което е само външната страна. Все едно, че ви описвам една мома как е облечена: с накитите, с копринените дрехи, с диаманти, с пръстени, с автомобил, със слугите си - това е външната страна. Има една страна, в която вие може да имате почитанието на всичките хора. Всеки от вас може да стане виден в един момент, в един момент може да стане гениален на земята. Ако човек има едно чувство на любов, едно радио, в което да проникнат енергиите на любовта, дето и да минава, всички хора ще се стичат около него, ще бъдат на негово разположение, и от него, и от тях ще изтича любвеобилност и разположение. В един момент може да стане това. Ще ме запитате: "Възможно ли е това?" За свещеното невежество - не е възможно. Никога един учен човек не може да го заровите в гроба. Той не е толкова прост, че да се зарови. Там се заравят техните дрехи, които са турени. Оплакват ги, но няма ги там. Животът, духът, не може да ги туриш в гроба. Духът не е нещо материално. И човек не е нещо материално. Казвате: "Как така, в Орландовци е пълно със заровени." Магарето може да заровят в Орландовци. Тогава каква разлика има между магарето и човека, щом и двамата ги заравят в земята? Аз наричам човек това, което не се заравя в земята. Всяко нещо, което се заравя в земята, не е човек. Това е духът. Свещена книга е духът, една велика, истинска наука. Туй, което не умира, не се заравя. Свобода трябва да се даде на хората! Защото, ако хората са свободни, те са хора, ако не са свободни, те са животни. В най-големите мъчнотии на живота да си свободен! Казваш: "Гладен съм, ще умра от глад." Ти си човек, как ще умреш гладен? Най-първо ти не трябва да вярваш, че гладен ще умреш. Ти казваш: "Ще ме уморят хората." Никога хората не може да те уморят. Ти сам в себе си трябва да умреш. Не трябва да вярваш, че има някой, който може да те умори. Ще застанеш на този принцип: Където и да си, може да заемаш най-долното положение, където и да си, от това положение може да се издигнеш. Имаш приятели, които могат да ти помогнат.
-Сега аз ви въведох в една област, което е само външната страна. Все едно, че ви описвам една мома как е облечена с накитите, с копринените дрехи, с диаманти, с пръстени, с автомобил, със слугите си * това е външната страна. Има,една страна, в която вие може да имате почитанието на всичките хора. Всеки от вас може да стане виден в един момент, в един момент може да стане .гениален на земята. Ако човек има едно чувство на любов, едно радио, в което да проникнат енергиите на любовта, дето и да минава, всички хора ще се стичат около него, ще бъдат на негово разположение, и от него, и от тях ще изтича любвеобилност и разположение В един момент може да стане това Ще ме запитате: "Възможно ли е това? За свещеното невежество не е възможна Никога един учен човек не може да го заровите в гроба. Той не е толкова прост, че да се зарови. Там се заравят техните дрехи, които са турени. Оплакват ги, но няма ги там. Животът, духът не може да ги туриш в гроба Духът не е нещо материална И човек не е нещо материално. Казвате: "Как така, В Орландовии е пълно със заровени:" Магарето-може да заровят в Орландовии- Тогава каква разлика има между магарето и човека, щом и двамата ги заравят в земята? Аз наричам човек това, което не се заравя в
+Разумността се отличава с едно нещо: онзи, който иде, той носи свобода и живот за всички хора, нищо повече. А онзи, който носи свобода в Името Божие, той трябва така да живее, той трябва да има една любов, която да не се поколебава в нищо. Неговият живот да бъде живот за другите. В който и народ да дойде Христос и да се прояви по този начин, вие можете да станете проводници на Христа. Както едно огледало може да стане отражение на слънчевата светлина, така умът и сърцето на човека могат да станат отражение на Словото Божие. Ние трябва да бъдем отражение. Колкото по-скоро схванете тази идея, толкова по-добре. Вие може да кажете: "Възможно ли е това, аз достоен ли съм?" Вие петните Името Божие. Ако вие не бяхте достоен, Бог нямаше да ви изпрати на земята. Щом сте изпратени, достойни сте. Кой ви даде право да се съмнявате? Казвате: "Аз съм много грешен." Какво от това? Че кой дявол ти тури в ума мисълта, че си много грешен? Ти като имаш грехове, може и да ги изправиш. В това седи твоето достойнство! Понеже те са грехове на твоите деди и прадеди, които трябва да носиш с хиляди векове, и ти трябва, като някой юнак, да изчистиш онази смет, онзи боклук на хилядите поколения, че като те види дядо ти, да каже: "Много се радвам, че ти ни освободи от това робство." Нямате право да се съмнявате в себе си! С това позорите Името Божие.
+Аз ви говоря като на приятели. Аз считам за унижение, за позор да ви говоря това, което не е истина. Аз не искам да позоря Името Божие, да позоря Онзи, Който ми е дал живота. Искам и вие да бъдете свободни. Аз искам да бъдете такива, каквито Господ ви е пратил на Земята. Както аз познавам Бога, искам и вие така да Го познавате. Другояче не може да Го познаете. Искам да минете по същия път, по който аз съм минал. Може да проверявате, колкото време искате, колкото дни и часове искате, но да минете по друг път е невъзможно. Свобода имате в минаването, но ще минете по същия път, по който аз съм минал. Бог е казал: Един е пътят. Той е пътят за въздигането на човешката душа. Този път аз го наричам свещеният път на Любовта, свещеният път на Мъдростта, свещеният път на Истината. Той е свещеният път, по който всички души, всички хора на земята стават свободни.
-земята Всяко нещо, което се заравя в земята, не е човек. Това е духът. Свещена книга е духът, една велика истинска наука. Туй, което не умира, не се заравя. Свобода трябва да се даде на хората! Защото ако хората са свободни, те са хора, ако не са свободни, те са животни. В най-големите мъчнотии на живота да си свободен! Казващ: "Гладен съм, ще умра от глад." Ти си човек, как ще умреш гладен? Най-първо ти не трябва да вярваш, че гладен ще умреш. Ти казваш: "Ще ме уморят хората" Никога хората не може да те уморят* Ти сам в себе си трябва да умреш. Не трябва да вярваш, че има някой» койщр може да те умора Ще застанеш на този принцип: Където и да си, може да заемаш най-долното положение, където и да си, от това положение може да се издигнеш. Имаш приятели, които могат да ти помогнат.
+неделна беседа, държана от Учителя на 27 март 1932 г., 10 ч.с. София, Изгрев
-В Дъблин свири Крайслер като малко момче. Мцнава един и чува свиренето, мисли, че е някой виден цигулар. Иска да види този цигулар, но вижда едно малко момче на 15-16 години. Той го взима при себе си, кара го да свири едно парче и казва: "Ето един талант." Той дава съдействието ей на туй момче. Талант има гаоГАко във вашата душа действува Божествената Любов, то който и да ви види, ще каже: ''Има нещо в този човек." Това е спасението в света. Така е за напредналите души, но не се отнася това и за ненапредналшпе души. Изходният път е този, няма друга свобода. Вие чакате Христос да дойде отвъа Никога няма да дойде Христос, ако тъй вие го очаквате. Ще дойде да ви се усмихне, или да ви каже: "Елате вие, благословени/' Много се заблуждавате в това вярване* Христос така» както го очаквате, отвън да дойде, няма да дойде. Тогава защо да не вярвате в мене, ако е така? Или ще кажете, че аз съм антихрист?
+----
+* манаф /тур./- малоазиатски турчин
-Разумността се орличава с едно нещо: онзи, който иде, той носи свобода и живот за всички хора, ншцо повече. А онзи, който носи свобода в Името Божие, той трябва така да живее, той трябва да има една любов; която да не се поколебава в нищо. Неговият живот да бъдк живот за другите* В който и народ да дойде Христос и да се прояви по този начин, вие можете да станете проводници на Христа. Както едно огледало може да стане отражение на слънчевата светлина, така умът и сърцето
+* стяженолюбие /рус./ - любов към имот и богатство
-−
+*
-−
-−
-на човека могат да станат отражение на Словото Божие. Ние трябва да бъдем отражение. Колкото пЪ-скоро схванете тази идея, толкова по-добре. Вие може да кажете: "Възможно ли е това, аз достоен ли съм?" Вие петните Името Божие. Ако вие не бяхте достоен, Бог нямаше да ви изпрати на земята Щом сте изпратени, достойни сте. Кой ви даде право да се съмнявате? Казвате: "Аз съм много грешен." Какво .от това? Че кой дявол ти тури в ума мисълта, че си много грешен? Ти като имаш грехове, може и да ги изправиш. В това седи твоето достойнство! Понеже те са грехове на твоите деди и прадеди, които трябва да носиш с хиляди векове, и ти трябва като някой юнак да изчистиш онази смет, онзи боклук на хилядите поколения, че като те види дядо ти, да каже: "Много се радвам, че ти ни освободи от това робство." Нямате право да се съмнявате в себе си! С това позорите Името Божие.
-−
-Аз ви говоря като на приятели. Аз считам за унижение, за позор да ви говоря това, което не е истина. Аз не искам да позор* Името Божие, да позоря Онзи, Който ми е дал живота. Искам и вие да бъдете свободни. Аз искам да бъдете такива, каквито Господ ви е пратил на Земята Както аз познавам Бога, искам и вие така да Го познавате. Другояче не може да Го познаете. Искам да минете по същия път, по който аз съм миш^ Може да проверявате, колкото време искате, колкото дни и часове искате, но да минете по друг път е невъзможна Свободи имате в минаването, но ще минете по същия път, по който аз съм минал. Бог е казал: Един е пъпшт Той е пътят за въздигането на човешката душа Този път аз го наричам свещеният път на Любовта, свещеният път на Мъдростта, свещеният път на Истината Той е свещеният път, по който всички души, всички хора на земята стават свободни.
-−
-неделна беседа, държана от Учителя на 27 март 1932 г., 10 ч.с. София, Изгрев

@@ Ред 48: / Ред 48: @@
 Този, Който е създал цялата вселена, Той е турил известни закони. Ние не трябва да се заблуждаваме. Няма нужда да знаем цялото битие, но понеже животът върви по особен път, от материално гледище, постепенно се събужда нашето съзнание. Вие може би искате да знаете, какво има на слънцето. Какво ще ви ползва това и да го знаете? Животът на слънцето е най-идеалният живот в цялата слънчева система. Ако някои жители на планетите искат да копират идейния живот, трябва да отидат на слънцето, да го видят. Аз вярвам, че на повърхнината на слънцето, в неговата фотосфера има 10-15-20 милиона градуса топлина, а някъде достига да 50 милиона и повече. Понеже има опасност едно слънце да нападне друго слънце, вследствие на това има тази топлина, за да се защищава от нападения. Понеже съществата на слънцето са много напреднали, някой път може да стане нашествие, да нападнат слънцето, вследствие на това те турят такива големи укрепления, за да отблъснат тези неприятели. Някой път може и от земята да ги нападнат. Това засега са предположения. Казвам, че на слънцето има една област, толкова благоприятна, има една област, дето има идеален живот. Нашата земя е представена там. Цяла една земя има в слънцето, която живее и там, и е подобна на нашия земен идеал. И Венера е представена там, и Марс е представен, и Юпитер е представен, всички планети в слънцето имат отличен живот. Ако искате, може да проверите това, само че, дали ще ви пуснат сега от земята до слънцето, понеже границите са затворени, а и много пари трябват. Ако нямате пари да отидете до Франция или Германия, където са нужни 4-5 хиляди лева, знаете ли колко милиарда ще ви трябват, до слънцето да отидете? При това, като отидете, там има една граница, ще ви питат - какво е вашето верую, в какво вярвате. Вие ще кажете: "В нищо не вярвам." Тогава казват: "Обратно, върнете го назад, да отиде там, дето в нищо не вярват." Ще кажете, че сте православен, че сте евангелист - "Върнете го при православните"; казват: "Върнете го при евангелистите." На слънцето няма православни, няма и евангелисти, има подобни само. Казвате: "Аз съм анархист". - Върнете го при анархистите. "Ама болшевик съм." - Върнете го при болшевиките. Ако кажете: "Българин съм, французин, англичанин, те ще кажат: "Върнете го при българите, при французите, при англичаните." Като отидете в Америка, ще ви питат, какво мислите за Америка. И като отидете на слънцето - и там ще ви питат - какво мислите за слънцето. Ако вие сте готови да приемете гражданството на слънцето, да се отречете от целия земен живот, ще ви приемат. Иначе ще ви върнат назад. Те не искат да имат такива анархисти, каквито тук съществуват. Там не може да има анархия. Там има толкова много земя за обработване, пари има толкова много, че може да ги носите с магарета. На слънцето няма многоженство, моногамия съществува там, ако имате идеята за много жени, веднага ще ви изпъдят навън. Ако на слънцето носите някаква икона или идол, ще ви върнат назад. Никакви вестници, никакви икони, никакви фотографии. Ако искате на слънцето да фотографирате някого, той ще ви дойде на гости и ще каже: "Вижте ме сам", но нямате право да го фотографирате; ако фотографирате, ще ви изгонят на общо основание. После, на слънцето няма клозети като нашите. Там има висока температура, при която, изверженията веднага се пречистват и няма никаква миризма. Ти ще отидеш най-малко на сто километра и ще се върнеш чист. В тази орбита всичко се очиства.
 Някои учени хора пишат в своите бележки какво има на слънцето. Аз още не говоря какво има в онзи свят, аз говоря за един физически свят, който е напреднал и е близо до духовния свят. След като преминете през всички слънчеви системи на материалния свят, ще влезете в слънцето и оттам-насетне може да бъдете кандидати за Божествения свят. След като научите всичките науки на слънцето, може да се върнете на земята и да живеете, както трябва. Тогава ще имате един образец. Вие казвате, че трябва да живеете по любов, по мъдрост и истина. Но в какво седят любовта, мъдростта и истината - не знаете. Всеки си има свой образец. Когато отидете някога на слънцето, ще ви станат ясни тези понятия. Това е за сведение само. Не искам да вярвате. Един ден, когато някой от вас отиде на слънцето, вие ще си спомните, че съм ви говорил, ще кажете: "Вярно е." Когато видите, тогава да вярвате, сега е за сведение. Много неща сте чели, чели сте "Хиляда и една нощ". Чели сте Шекспир, чели сте Кант, чели сте някои стари класици, но хубаво е да знаете и това, че на слънцето няма клозети, няма боклуци, няма торене по нивите. Там е всичко чисто, там всички хора са идеални. Там няма гробища; и като нашите църкви няма. Всички имат едно убеждение.
@@ Ред 59: / Ред 56: @@
 Какво заставя тези жители на слънцето, които, от сутрин до вечер, се занимават със своята цивилизация и култура, да намират време да изпращат богатство, блага на хората от земята? Цял бюджет има слънцето за земятя. Там се събира едно събрание, което определя бюджета на цялата земя. На всички други се изпраща грамадно количество светлина, топлина, после храна, енергия. Всичките храни все от слънцето идат. Казват хората: "Господ създаде света." Аз не зная какво хората разбират под Господ. Господ е създал света, но къде е той? По неговите външни изявления не знаем къде е Бог. За пример, някой човек говори; казват: Много сладко говори. Това са други вибрации, които измъчват ухото. Това е мое схващане. Мърда си устата. Дам му малко хлебец. Казвам: Много хубав е хлябът. Има нещо в хляба, което е музикално, чрез него влизам във връзка с Божествената реалност. Трябва, обаче, дълго време да го дъвча. По някой път ние виждаме хубавото в човека. Има един момент - 1/10, 1/5, 1/20 от секундата или 1/50 от секундата, аз съм забелязал - това е един момент много кратък - има нещо много хубаво у човека, и после премине. Гледам, че се отвори нещо, и после се изгуби. В очите му гледаш, че се разкрие една реалност, и после се изгуби. Чудиш се след това, вярно ли е било. Някой път очите са като врата, екран, виждаш една реалност, после тя изчезне. Това е човекът там. Този човек го виждаш честен, справедлив, благороден. Този човек, у когото ние забелязваме тези качества, всякога след време ще се измени тук-там. Някой казва: "Ти какъв човек си?" Наблюдавайте ме някой път. Ако може да видите, че моите очи се отварят, може да разчитате. Наблюдавайте, за това не се изисква много. Достатъчно е да погледнеш човека само за 1/5 от секундата и да знаеш вече, дали горните качества ги има или не. За 1/5 от секундата може да видиш нещо, което за сто години не може да научиш. За 1/5 от секундата ще видиш този човек как е вървял, как е живял, ще видиш цяла една история. Казвам: В това време виждам всичко за него, нищо не го питам. След това, като един обикновен човек, той ще започне да се движи, ще си почесва главата. Това са актьорски представления. Аз се усмихна, и той се усмихне. Аз говоря, а той ще се почеше. Какво изразява човек, когато се почесва по главата? Когато не може да мисли правилно, той се почесва. Когато мъчнотията седи в неговите чувства, той се почесва отзад; когато мъчнотията седи в неговото користолюбие, той се почесва над ухото; когато мъчнотията седи в неговите религиозни убеждения, той се почесва отгоре на главата; когато мъчнотиите са в ума му, той се почесва по челото, търси някакъв ключ - да се отвори, да може да разреши този въпрос. Почесването не е нищо друго, освен търсене на ключа, на едно разрешение. Следователно, като се почесва отзад, той иска да завърже приятелство и не знае как. Отзад на главата има един център, той търси там ключа, как да си намери партньора. Някой иска да се моли, но не знае как и се почесва горе, най-високо на главата, за да види - дядо му, баба му как са се молили; не може да го намери. Това е фигуративно казано. Научно мога да ви представя тези неща, но нищо няма да ви ползва. Понеже, ако човек знае много, много бели си създава на главата. Ако сте физиогномисти или френолози, вие бихте си турили шапката на главата и бихте бягали из горите.
 ==  втора ==

@@ Ред 38: / Ред 38: @@
 Истинският човек не живее на земята, живее в Божествения свят. Тук живее неговата сянка. Растението със своите корени живее, но животът му се проявява в клонищата, цветовете и плодовете. Така трябва да разбирате цялото битие. Човек е последната фаза на това Дърво на живота. Аз гледам, нещата съвсем другояче. Между растенията и хората не намирам голямо различие. Има различие, но в духовно отношение човек е продължение на растенията. Той е последната фаза на растенията. Ние го виждаме, че е отделно нещо, но той е последна фаза. И тогава Христос казва: "Аз съм лозата, вие пръчките." Как ще обясните това? "Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, отсича се."
 Сега, няма какво да ви говоря на вас, вие знаете истината. Всеки един от вас има една вътрешна интуиция и знае истината. Аз поддържам, че всеки човек знае истината, но той не иска да приложи тази истина, понеже деди и прадеди не му позволяват да я приложи. При мен са идвали много мъже - герои и са ми казвали: "Много хубаво е това учение, но ако научи жена ми, че ходя в него, цял скандал ще направи." Не е въпросът за моето учение, но това е въпросът за истината, върху която се гради целият живот. Всеки един човек, който говори, стъпвайки върху това, върху което се гради животът, говори истината. Ако ти обичаш истината и жена ти вдига скандал, нека вдига скандал, колкото иска. Но ти искаш да се наживееш на земята и се оправдаваш с жена си. Жена ти не е виновна. Тя даже не подозира, тя ще се радва, ако тръгнеш по този път, но на теб не ти оттърва, защото, ако се решиш да вървиш в този път, ти трябва да уредиш всичките си въпроси със своите ближни. Този си оплел, онзи си оплел, на този имаш да даваш, на онзи имаш да даваш, и като дадеш последните си пари, ще останеш последен голтак. Аз не съм от тези, които ще те учат да се молиш. След като останеш последен голтак, тогава сам, щеш-нещеш, ще се научиш как да се молиш. След като останеш последен голтак, тогава аз ще те науча, как да се обличаш по новия начин.
@@ Ред 51: / Ред 48: @@
 Този, Който е създал цялата вселена, Той е турил известни закони. Ние не трябва да се заблуждаваме. Няма нужда да знаем цялото битие, но понеже животът върви по особен път, от материално гледище, постепенно се събужда нашето съзнание. Вие може би искате да знаете, какво има на слънцето. Какво ще ви ползва това и да го знаете? Животът на слънцето е най-идеалният живот в цялата слънчева система. Ако някои жители на планетите искат да копират идейния живот, трябва да отидат на слънцето, да го видят. Аз вярвам, че на повърхнината на слънцето, в неговата фотосфера има 10-15-20 милиона градуса топлина, а някъде достига да 50 милиона и повече. Понеже има опасност едно слънце да нападне друго слънце, вследствие на това има тази топлина, за да се защищава от нападения. Понеже съществата на слънцето са много напреднали, някой път може да стане нашествие, да нападнат слънцето, вследствие на това те турят такива големи укрепления, за да отблъснат тези неприятели. Някой път може и от земята да ги нападнат. Това засега са предположения. Казвам, че на слънцето има една област, толкова благоприятна, има една област, дето има идеален живот. Нашата земя е представена там. Цяла една земя има в слънцето, която живее и там, и е подобна на нашия земен идеал. И Венера е представена там, и Марс е представен, и Юпитер е представен, всички планети в слънцето имат отличен живот. Ако искате, може да проверите това, само че, дали ще ви пуснат сега от земята до слънцето, понеже границите са затворени, а и много пари трябват. Ако нямате пари да отидете до Франция или Германия, където са нужни 4-5 хиляди лева, знаете ли колко милиарда ще ви трябват, до слънцето да отидете? При това, като отидете, там има една граница, ще ви питат - какво е вашето верую, в какво вярвате. Вие ще кажете: "В нищо не вярвам." Тогава казват: "Обратно, върнете го назад, да отиде там, дето в нищо не вярват." Ще кажете, че сте православен, че сте евангелист - "Върнете го при православните"; казват: "Върнете го при евангелистите." На слънцето няма православни, няма и евангелисти, има подобни само. Казвате: "Аз съм анархист". - Върнете го при анархистите. "Ама болшевик съм." - Върнете го при болшевиките. Ако кажете: "Българин съм, французин, англичанин, те ще кажат: "Върнете го при българите, при французите, при англичаните." Като отидете в Америка, ще ви питат, какво мислите за Америка. И като отидете на слънцето - и там ще ви питат - какво мислите за слънцето. Ако вие сте готови да приемете гражданството на слънцето, да се отречете от целия земен живот, ще ви приемат. Иначе ще ви върнат назад. Те не искат да имат такива анархисти, каквито тук съществуват. Там не може да има анархия. Там има толкова много земя за обработване, пари има толкова много, че може да ги носите с магарета. На слънцето няма многоженство, моногамия съществува там, ако имате идеята за много жени, веднага ще ви изпъдят навън. Ако на слънцето носите някаква икона или идол, ще ви върнат назад. Никакви вестници, никакви икони, никакви фотографии. Ако искате на слънцето да фотографирате някого, той ще ви дойде на гости и ще каже: "Вижте ме сам", но нямате право да го фотографирате; ако фотографирате, ще ви изгонят на общо основание. После, на слънцето няма клозети като нашите. Там има висока температура, при която, изверженията веднага се пречистват и няма никаква миризма. Ти ще отидеш най-малко на сто километра и ще се върнеш чист. В тази орбита всичко се очиства.
 ==  втора ==

@@ Ред 37: / Ред 37: @@
 Някои хора, в Божествения свят едва сега са започнали да работят. Едно ниско чело показва, че този човек сега е влязъл в Божествения свят. Някои имат два-три сантиметра високо чело, някои имат 7-8 см високо чело. Най-малко 10-12 см широчина трябва да има челото. Ако е така, този човек е живял в Божествения свят. Колкото носът е по-къс, толкова човек е по-любопитен, като малко дете, и е още в едно нисше, недоразвито състояние. Колкото носът е по-дълъг, по-дълго време той е живял в умствения свят. Дължината на брадата показва, колко е живял в материалния свят. Ако вземете човека, колкото е по-масивен, толкова повече е живял във физическия живот. Но това не е човекът, това е материалният живот и резултатите, набрани от миналото. В лицето на всеки човек са отпечатани хиляди поколения, деди и прадеди, които са живели, строили. Някой път казваш: "Чакай да видя как е живял дядо ми, да направя нещо като него. Той е бил механик." И ти започваш да се занимаваш с механика. Дойде ти някоя друга мисъл, че дядо ти е бил музикант, и ти решаваш да се позанимаваш малко с музика. Баба ти се е занимавала с поезия и ти казваш: "Чакай да видя какво е писала в книгите"; и започваш да описваш живота, занимаваш се с поезия, започваш да пишеш стихове. По някой път аз чета поетите, виждам реалността, която описват, усмихвам се, защото те описват това, което не е никакъв живот. Те описват една мома: че очите й били светли, че устните й червенички, че тя била стройна, или тантуреста, че гримаси правела, че обходата й нещо лъкатуши. Това лъкатушене не е животът. Че кой не лъкатуши? Движението е израз на живота, но не е само това животът. Животът е съвсем друга реалност. Казвате: "Нещо отлично е тази мома." Но това, отличното, после се замрачава. Не се минават 4-5 месеца и казваш: "Аз съм се излъгал." Момата, дето си описвал, я няма там. Никой не се е докосвал до тази мома. Вие казвате за някого, че ограничава жена си. Не приказвайте така. Какви ли не въпроси засягате. Сега, наскоро, идва един приятел, разправя ми, че дошъл един ясновидец при него и му казва: "Жена ти има любовни отношения с един млад момък." Той ще полудее. Ти се безпокоиш, но ти не познаваш още жена си. Оттам насетне, той си създаде една болест и го лекуваха. Казвам: Ти извади тази мисъл от ума си, не се занимавай с жена си. Ако е по любов, то е Божия работа, не се занимавай. Зле пише за тебе, ако така правиш. Но той я подозира в какви ли не работи, казва: "Близо до ума е това" - бил намерил някакви доказателства. Казвам: Това не е никакво доказателство и за мен не е имало никакво доказателство. Откак онзи човек тури тоя бръмбар в главата ти, от тогава ти се разболя. Най-после ми казаха, че той заминал за другия свят, да научи тази истина. Отгоре ще я види.
-==  втора ==
+Истинският човек не живее на земята, живее в Божествения свят. Тук живее неговата сянка. Растението със своите корени живее, но животът му се проявява в клонищата, цветовете и плодовете. Така трябва да разбирате цялото битие. Човек е последната фаза на това Дърво на живота. Аз гледам, нещата съвсем другояче. Между растенията и хората не намирам голямо различие. Има различие, но в духовно отношение човек е продължение на растенията. Той е последната фаза на растенията. Ние го виждаме, че е отделно нещо, но той е последна фаза. И тогава Христос казва: "Аз съм лозата, вие пръчките." Как ще обясните това? "Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, отсича се."
 ==  трета ==

← По-стара версия		Версия от 07:03, 30 декември 2009
Ред 40:		Ред 40:


−	Истинският човек не живее на земята, живее в Божествения свят. Тук живее неговата сянка. Растението със своите корени живее, но животът му се проявява в клонищата, цветовете и плодовете. Така трябва да разбирате цялото битие. Човек е последната фаза на това Дърво на живота. Аз гледам, нещата съвсем другояче. Между растенията и хората не намирам голямо различие. Има различие, но в духовно отношение човек е продължение на растенията. Той е последната фаза на растенията Ние го виждаме, че е отделно нещо, но той е последна фаза. И тогава Христос казва: "Аз съм лозата, вие пръчките." Как ще обясните това? "Всяка пръчка в ~~Мене» кожто~~ не дава плод, отсича се."	+	Истинският човек не живее на земята, живее в Божествения свят. Тук живее неговата сянка. Растението със своите корени живее, но животът му се проявява в клонищата, цветовете и плодовете. Така трябва да разбирате цялото битие. Човек е последната фаза на това Дърво на живота. Аз гледам, нещата съвсем другояче. Между растенията и хората не намирам голямо различие. Има различие, но в духовно отношение човек е продължение на растенията. Той е последната фаза на растенията. Ние го виждаме, че е отделно нещо, но той е последна фаза. И тогава Христос казва: "Аз съм лозата, вие пръчките." Как ще обясните това? "Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, отсича се."
		+	== трета ==
		+

	Сега, няма какво да ви говоря на вас, вие знаете истината. Всеки един от вас има една вътрешна интуиция и знае истината Аз поддържам, че всеки човек знае истината, но той не иска да приложи тази истина, понеже деди и прадеди не му позволяват да я приложи. При мен са идвали много мъже герои и са ми казвали: "Много хубаво е това учение, но ако научи жена ми, че ходя в него, цял скандал ще направи*" Не е въпросът за моето учение, но това е въпросът за истината, върху която се гради целият живот. Всеки един човек, който говори, стъпвайки върху това, върху което се гради животът, говори истината. Ако ти обичаш истината и жена ти вдига скандал, нека вдига скандал, колкото иска. Но ти искаш да се наживееш на земята и се оправдаваш с жена си. Жена тц не е виновна.. Тя даже не подозира, тя ще се радва, ако тръгнеш по този път, но на теб не ти отърва,		Сега, няма какво да ви говоря на вас, вие знаете истината. Всеки един от вас има една вътрешна интуиция и знае истината Аз поддържам, че всеки човек знае истината, но той не иска да приложи тази истина, понеже деди и прадеди не му позволяват да я приложи. При мен са идвали много мъже герои и са ми казвали: "Много хубаво е това учение, но ако научи жена ми, че ходя в него, цял скандал ще направи*" Не е въпросът за моето учение, но това е въпросът за истината, върху която се гради целият живот. Всеки един човек, който говори, стъпвайки върху това, върху което се гради животът, говори истината. Ако ти обичаш истината и жена ти вдига скандал, нека вдига скандал, колкото иска. Но ти искаш да се наживееш на земята и се оправдаваш с жена си. Жена тц не е виновна.. Тя даже не подозира, тя ще се радва, ако тръгнеш по този път, но на теб не ти отърва,