Божественият извор - Редакционна история

Донка в 18:52, 30 юли 2011

2011-07-30T18:52:19Z

Avia: /* БОЖЕСТВЕНИЯТ ИЗВОР */

2009-08-29T05:24:01Z

‎БОЖЕСТВЕНИЯТ ИЗВОР

Показване на промените

Avia: /* БОЖЕСТВЕНИЯТ ИЗВОР */

2009-08-28T13:44:54Z

‎БОЖЕСТВЕНИЯТ ИЗВОР

Хирон в 07:08, 15 август 2009

2009-08-15T07:08:26Z

Хирон в 07:06, 15 август 2009

2009-08-15T07:06:48Z

Хирон: Нова страница: ==БОЖЕСТВЕНИЯТ ИЗВОР== "Отче наш" Изпейте песента: „Аз смея да кажа". Каква тема имате? – /"Свой...

2009-08-09T15:52:13Z

Нова страница: ==БОЖЕСТВЕНИЯТ ИЗВОР== "Отче наш" Изпейте песента: „Аз смея да кажа". Каква тема имате? – /"Свой...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 18:52, 30 юли 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Младежки окултен клас]] - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]-[[1935]])
		+
		+	[[КНИГА: Господар и слуга]] - т.1
		+
	==БОЖЕСТВЕНИЯТ ИЗВОР==		==БОЖЕСТВЕНИЯТ ИЗВОР==

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 "Отче наш" Изпейте песента: „Аз смея да кажа".
-Каква тема имате? – /"Свойствата [на] двойните и тройните числа"./ – Какво подразбирате под думата "свойства на числата"? Какво се подразбира [под] "свойствено е на човека"? Под "свойственост" етимологически какво разбирате? СВОЙ-СТВЕН е сложна дума, значи СВОЙ-СТВЕН, СВОЙ-СТАН. Какво значи "стан"? Казваме: свойствено е на човека, свойствено е на мисълта. Едно число може да се увеличава, може да се намалява, може да се дели, може да се умножава. Всякога има едно положение в природата, с което човек трябва да се бори. Една инерция има. Инертност има в човека. В човека има едно предразположение да остане в покой. Човек не обича много да мисли. Мисълта е работа. Човек е предразположен към спокойствие. От спокойствието излиза едно инертно състояние, което наричат мързел. Мързелът е нещо специфично. Хората не са мързеливи. Какво се подразбира под думата "мързел"? После трябва да го учи човек. Детето не знае какво е мързел. Трябва да му разправяш какво е мързел. Ако му кажеш отначало, не разбира. То е доста отвлечено. Някои неща, които децата заучават, са близки за съзнанието. Запример, ако му говориш за ядене, детето разбира тази работа, има опитност, но за мързела ако му говориш, непонятна е тази работа, отвлечена работа е мързелът. То не може да си представи: вкус няма, няма форма. Мързелът няма форма. То не знае шо е мързел. Възрастните и те не разбират мързела. Казваме: "Този човек е мързелив". Казваме неща, които не са верни. Почива си човекът, [а някой] казва, че е мързелив. Или някой полека работи. Казват: "Пипкав е, мързелив е, полека работи". Който бърза, не показва, че той е сръчен на работата. Да оставим това. То са етимологически въпроси. Това е правописание. Ония автори, най-първо като погледат някое съчинение, гледат най-първо къде са
+Каква тема имате? – /"Свойствата [на] двойните и тройните числа"./ – Какво подразбирате под думата "свойства на числата"? Какво се подразбира [под] "свойствено е на човека"? Под "свойственост" етимологически какво разбирате? СВОЙ-СТВЕН е сложна дума, значи СВОЙ-СТВЕН, СВОЙ-СТАН. Какво значи "стан"? Казваме: свойствено е на човека, свойствено е на мисълта. Едно число може да се увеличава, може да се намалява, може да се дели, може да се умножава. Всякога има едно положение в природата, с което човек трябва да се бори. Една инерция има. Инертност има в човека. В човека има едно предразположение да остане в покой. Човек не обича много да мисли. Мисълта е работа. Човек е предразположен към спокойствие. От спокойствието излиза едно инертно състояние, което наричат мързел. Мързелът е нещо специфично. Хората не са мързеливи. Какво се подразбира под думата "мързел"? После трябва да го учи човек. Детето не знае какво е мързел. Трябва да му разправяш какво е мързел. Ако му кажеш отначало, не разбира. То е доста отвлечено. Някои неща, които децата заучават, са близки за съзнанието. Запример, ако му говориш за ядене, детето разбира тази работа, има опитност, но за мързела ако му говориш, непонятна е тази работа, отвлечена работа е мързелът. То не може да си представи: вкус няма, няма форма. Мързелът няма форма. То не знае що е мързел. Възрастните и те не разбират мързела. Казваме: "Този човек е мързелив". Казваме неща, които не са верни. Почива си човекът, [а някой] казва, че е мързелив. Или някой полека работи. Казват: "Пипкав е, мързелив е, полека работи". Който бърза, не показва, че той е сръчен на работата. Да оставим това. То са етимологически въпроси. Това е правописание. Ония автори, най-първо като погледат някое съчинение, гледат най-първо къде са турени точки, запетаи, точка и запетая, удивителен знак. Казва: "Не е турена на място запетаята". Най-първо, в писмената реч кое [е] важно? В еврейски[я] език няма никакви запетаи и гласни букви няма. Всичката е реч е написана само със съгласни букви. Гласните сам ще ги намериш и запетаите сам ще ги намериш. Практични са евреите. Това всеки може лесно да го намери, не го пишат. Най-първо, кое е най-важното? Важно е в речта да говориш. Кои думи в речта са дошли най-първо? На първо място са дошли безгласните букви. Отначало детето изговаря не една гласна буква, но съгласна. То в майката мълчи, в училишето на майката учи мълчанието. Девет месеца то мълчи. Минава Питагоровата школа, учи мълчание. Детето девет месеца мълчи. Майката, каквото говори, то слуша и мълчи. "Зъб няма да обелиш" – казва майката. И то зъб не обелва. За да узрее една идея във вас, зъб няма да обелите. Щом обелиш зъб, отиде идеята. То е изречение. Казва: "Може да се обели зъб". Щом обелиш зъб, отиде работата. Щом обелиш кората на едно дърво, отиде дървото. Зъбът е кората на дървото. Щом обелиш кората на зъба, отиде зъбът, отиде работата.
-−
-−
-−
-−
 турени точки, запетаи, точка и запетая, удивителен знак. Казва: "Не е турена на място запетаята". Най-първо, в писмената реч кое [е] важно? В еврейски[я] език няма никакви запетаи и гласни букви няма. Всичката е реч е написана само със съгласни букви. Гласните сам ще ги намериш и запетаите сам ще ги намериш. Практични са евреите. Това всеки може лесно да го намери, не го пишат. Най-първо, кое е най-важното? Важно е в речта да говориш. Кои думи в речта са дошли най-първо? На първо място са дошли безгласните букви. Отначало детето изговаря не една гласна буква, но съгласна. То в майката мълчи, в училишето на майката учи мълчанието. Девет месеца то мълчи. Минава Питагоровата школа, учи мълчание. Детето девет месеца мълчи. Майката, каквото говори, то слуша и мълчи. "Зъб няма да обелиш" – казва майката. И то зъб не обелва. За да узрее една идея във вас, зъб няма да обелите. Щом обелиш зъб, отиде идеята. То е изречение. Казва: "Може да се обели зъб". Щом обелиш зъб, отиде работата. Щом обелиш кората на едно дърво, отиде дървото. Зъбът е кората на дървото. Щом обелиш кората на зъба, отиде зъбът, отиде работата.
 В човека има едно инертно състояние, от което човек се учи отпосле да се освободи. Запример, вие съзнавате, че известна идея е добра. Казвате: "Не му е времето, условията вън не са благоприятни". Да ви дам един прост пример: имате желание да се разходите, не тъй както аристократите правят, но да направите една малка екскурзия. Вечерта сте решили да идете на екскурзия на планината. Излезете сутринта, гледате – мъгла, облачно, погледнете нагоре, надолу, казвате: "В такова облачно време няма да ида, дъжд ще вали". Отлагате. Отложите, но виждате, че денят е много хубав. Сутринта сте се уплашили, една инертност има във вас, не искате да срещнете мъчнотии в пътя. Казвате: "Какво ще ме духа вятърът, какво ще ме вали дъждът?" Ще се разколебаете, ред мъчнотии в ума ви ще изпъкнат. Ти ще отложиш за идната неделя. То е едно състояние на неподвижност. Човек е увит в една неподвижност, в която живее. Вземете рибите. Най-първо те са увити във водата, живеят в нея. Да излезат навън от водата не могат. Може да им разправяш

← По-стара версия		Версия от 07:08, 15 август 2009
Ред 48:		Ред 48:
	В Ж-то имате два противоположни ъгъла, които са по 90 градуса; от двете страни 90 градуса, имате 180 градуса. Имате една линия, която ги отделя. Как се нарича този метод? Но със Ж почва животът. Ж – нали живот значи: на Ж има 6 точки, после имате център.		В Ж-то имате два противоположни ъгъла, които са по 90 градуса; от двете страни 90 градуса, имате 180 градуса. Имате една линия, която ги отделя. Как се нарича този метод? Но със Ж почва животът. Ж – нали живот значи: на Ж има 6 точки, после имате център.

−	Приблизително два [ъгъла] са по 90 градуса. [И още два] – имате почти цяла окръжност. Ж-то представлява да живееш. Значи ти трябва да разбираш законите на силите, които излизат от центъра на битието към периферията. Тогава трябва да знаеш в каква посока да се движиш. Ако се движиш в периферията, трябва да знаеш, ако се движиш по радиуса от центъра, или ако се движиш към самия център на живота – различни са законите, при които може да функционираш в даден случай. Някой казва: "Трябва да се живее". Ама къде искаш да живееш? Искаш да живееш, да се удоволствуваш? Или в сърцето -трябва да разбираш закона на чувствуването, или пък, ако искаш да живееш на физическото поле, трябва да разбираш законите на движението. Вземете, че вие искате да живеете на физическия свят. Трябва да разбирате законите на физическия свят. Или искаш да живееш в астралния свят. Трябва да разбираш законите на астралния свят. То е свят на чувствуване. Вие искате да живеете в менталния свят, света на човешката мисъл. Трябва да разбирате законите. Или може да живеете в причинния свят, най-високото състояние. Туй, което на земята казват, че човек трябва да бъде философ, разумен. Разумното донякъде съответствува на причинния свят. Оттам, отдето излизат всичките подбудителни причини за всички действия на земята. Всяко едно противоречие, което става на земята, ще видите, там се оправдава. Причините са били много	+	Приблизително два [ъгъла] са по 90 градуса. [И още два] – имате почти цяла окръжност. Ж-то представлява да живееш. Значи ти трябва да разбираш законите на силите, които излизат от центъра на битието към периферията. Тогава трябва да знаеш в каква посока да се движиш. Ако се движиш в периферията, трябва да знаеш, ако се движиш по радиуса от центъра, или ако се движиш към самия център на живота – различни са законите, при които може да функционираш в даден случай. Някой казва: "Трябва да се живее". Ама къде искаш да живееш? Искаш да живееш, да се удоволствуваш? Или в сърцето -трябва да разбираш закона на чувствуването, или пък, ако искаш да живееш на физическото поле, трябва да разбираш законите на движението. Вземете, че вие искате да живеете на физическия свят. Трябва да разбирате законите на физическия свят. Или искаш да живееш в астралния свят. Трябва да разбираш законите на астралния свят. То е свят на чувствуване. Вие искате да живеете в менталния свят, света на човешката мисъл. Трябва да разбирате законите. Или може да живеете в причинния свят, най-високото състояние. Туй, което на земята казват, че човек трябва да бъде философ, разумен. Разумното донякъде съответствува на причинния свят. Оттам, отдето излизат всичките подбудителни причини за всички действия на земята. Всяко едно противоречие, което става на земята, ще видите, там се оправдава. Причините са били много

	106		106

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 Колко сантиметра има тази линия? Колко предполагате? – /"Двадесет и две"./ – Тя е 28 и 1/2, 29. Главата няма такова разширение. Гневът не може да дойде на една линия до 29 сантиметра широчина. Гневът действува при линии 15, 15.5, 16, 17, [при] 18 е рядко, а при изключителни условия е 19. Гневът у човека влиза в самосьхранителните чувства – най-низшите чувства. Гневът действува в самосьхранителните чувства. Те са най-низшите чувства в човека. Щом се разгневиш, то е най-низшето у тебе. Там няма закон. Ти рушиш, хвърляш. Считаш, че си господар на всичко, никого не искаш да знаеш. Гневът като дойде, то е най-низшето чувство. В дадения случай той изисква свобода. Едно противодействие на едно инертно състояние. Гневът се е образувал като едно противодействие на онова състояние, при което човек се намира. За тази инертност гневът е хубаво средство в дадения случай. Той може да ти помогне, но много енергия се изхабява. Той за пет пари работа ще свърши, за 1000 лева енергия иждивява*. Няма никаква философия. Значи гневът най-първо действува чрез разширение. Ти най-първо се усещаш малък. Щом започне да се ограничава състоянието на човека, веднага гневът ще се яви във вид на разширение, той иска да се освободи най-първо. Втората фаза на гнева да дойде, ще се яви налягането. Налягането произтича от силни чувства на низшето в човека. А това са чувствата. То са най-низшите чувства в животинското царство. Идва вече налягане в гнева, усилване на гнева. След туй, като дойде това налягане, у човека се явява една мисъл, която трябва да изрази гнева. Тогава ще се яви едно централно напрежение отвътре по всички посоки, става избухване. Тогава човек започва да мисли, но много късно той мисли. Най-първо имате разширение. Трябва да използувате разширението, трябва да използувате налягането, трябва да използувате и вътрешното напрежение. Щом дойде напрежението, то е хубаво състояние. Енергията трябва да впрегнем през каналите на вашия ум, за да я използуваме за една хубава работа. Не трябва да спираме енергията. Никога спирането не трябва да става по права линия, но
@@ Ред 44: / Ред 43: @@
 че има едно свойство, че той усилва светлината, пречупва я. Като мине светлината през диаманта, проявява особени свойства. Та казвам: Главното в съвременните естествени науки, когато изучавате природата [е], [че] тя съдържа всичките методи как трябва да се живее. Един от най-сложните въпроси е да знаеш, как да живееш във всеки даден случай. На български доста хубава е буквата Ж. Колко точки има?
 В Ж-то имате два противоположни ъгъла, които са по 90 градуса; от двете страни 90 градуса, имате 180 градуса. Имате една линия, която ги отделя. Как се нарича този метод? Но със Ж почва животът. Ж – нали живот значи: на Ж има 6 точки, после имате център.
@@ Ред 54: / Ред 55: @@
 добри, но на земята не е изразено; на земята е изложено по начин, който не е разумен. И ние казваме, че някои неща са извършени неразумно, а някои разумно. Някои проявления на земята не съответствуват на ония причини, които от причинния свят са подействували на тебе. Запример, ти искаш да живееш. И вълкът иска да живее, дошло му на ум, че за да живее – намерил лесен начин – хване едно агне, казва: "Трябва да се яде". Казва някой: "Не трябва ли да яде човек?" – Не, трябва да яде, не е [там] погрешката. Погрешката произтича не от яденето, от неразбирането. Казвам: Няма да ядеш. – Какво? – Има два начина. Няма да ядеш месо. Какво ще ядеш? Ябълки, круши, сливи, жито ще ядеш. Като казваме "няма да ядеш", не че ще престанеш да ядеш, но няма да ядеш месо. Понеже, като ядеш месо, с месната храна правиш пакости на други живи съшества. Като ядеш ябълки, круши, сливи, ти правиш една услуга на тях. Ти като ядеш сливите, ще [ги] освободиш от обвивката, хвърляш костилката. Има някои растения, които като ядем, им правим добро. Казва: "Няма да ядеш". Казва-. "Няма да се сърдиш". В какво няма да се сърдиш? Не е поставен въпросът добре. "Няма да ядеш". Сега този въпрос "няма да ядеш" другояче може да се тури. Не е турена правилно мисълта. Казва: "Няма да ядеш". Не е право. Ще ядеш само плодна храна. Не говори за другото, че няма да ядеш. Сега същият въпрос казва: "Не греши!" Що е грехът? Ядене на месна храна. Живей добре. Той казва: "Не греши". Значи: не яж. Какво "не яж"? Месо не яж. "Какво трябва да ям?" – Плодове. Казва: "Доказано е, че в месото има повече хранителност". Право е, повече хранителни вещества има в месната храна, но и повече се плаща. А пък плащането повече заробва човека. Там, дето има робство, какво [ли] не може да има. Следователно, какво се ползуваш ти от храната, която струва повече и ограничава свободата? Защо ти е сила без свобода? Знаеш на какво ще мязаш. [В]се-таки* да те натоварят тебе с хляб, да турят най-хубавите плодове, най-хубавите яденета, а пък да ти затворят устата – да не можеш да ги ядеш,
@@ Ред 119: / Ред 119: @@
 да каже, че гладува. Среща го един български свещеник, негов познат и му казва: "Къде се губите, не ви виждам дълго време. Заповядайте у дома". Завежда го у дома, направили една хубава гозба, едно пиленце заклано, обварено, чорбица, направена с яйца, малко лимон, по български – те не били вегетарианци. След като се наял, разположил се и той разправя на свещеника положението си. Казва: "Много ти благодаря, че ме покани за обед, три дни не бях ял, изстърга ме коремът". – "Че как?" Разправя си той историята. "Какви не дяволски мисли не ми идваха в главата – да туря край на живота си. Много ти благодаря, че ме спаси". Свещеникът изважда едно турско меджидие*, дава му го и казва: "Ще се уреди тази работа. Ако се намираш в нужда, ела пак при мене". Не се минало един месец, назначават го секретар при варненския валия. Голям чиновник става този българин. [След време] набеждават свещеника, че той имал някакви комитски писма, както сега има закон за защита на държавата – отиват в дома на свещеника, събират всичките книги и доста подозрителни книги имало, които да увисят свещеника на въжето даже. Но не могат да намерят човек, който да прегледа книжата. Най-после пашата ги дава на своя секретар. Той прегледал книгите, събрал всичките подозрителни писма и ги дал на свещеника. Казва: "Онзи обед, който ми даде и 20-те гроша направиха това". Това значи посяване и плодът иде сега вече. Този човек е подложен на големи изпитания. Най-после секретарят казва на валията: "Прегледах писмата, но няма нищо подозрително, може да ги прегледа, който иска. Няма нищо в книгите, с което може да обесят попа. Неприятели имал този човек, надули са работата". – Но всички подозрителни писма ги нямаше там. Туй вече е една постъпка, едно чувство, което той показал, същевременно има вече един отглас. И той е готов да направи известни жертви, както свещеникът направи за него жертва и затова [се] отплаша на свещеника. Та казвам: По някой път вие казвате: "Що ще се занимавам с този, с онзи". Вие не знаете. Може вие един ден този човек, на когото правите услуга, в даден случай вие може
-* меджидие (тур.) – златна или сребърна монета
@@ Ред 171: / Ред 171: @@